Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13248

 

Атиняните спечелват за свой съюзник Ситалк, владетеля на Одриското царство в Тракия

 

Тукидид, II, 29

 

29 (1). Още през същото лято атиняните поканили Нимфодор сина на Питей, родом от Абдера, в Атина. Преди това те го смятали за свой неприятел, а сега го направили свой проксен, за да могат чрез неговото посредничество да привлекат като съюзник тракийския цар Ситалк, Тересовия син, за чиято сестра Нимфодор бил женен и поради това имал силно влияние над него. (2) Споменатият Терес, бащата на Ситалк, успял пръв да създаде преобладаващото надмощие на одрисите над по-голямата част от тракийските племена (защото голяма част от тях са и до ден днешен независими) ... (4) Атиняните привлекли като съюзник именно Ситалк, сина на Терес, с цел той да ги улесни при завладяването на градовете, разположени по бреговете на Тракия и при подчиняването на Пердика. (5) И тъй, след като пристигнал в Атина, Нимфидор успял да постигне сключването на съюза със Ситалк и да издейства Ситалковият син Садок да бъде провъзгласен за атински гражданин.

Освен това той се заел със задачата да тури край на войната в Тракия, като успял да убеди Ситалк да изпрати до атиняните тракийска войска, състояща се от пеши и конни контингенти. (6) Той успял да помири Пердика с атиняните и да ги убеди да върнат на Пердика обратно град Терма. Непосредствено след това Пердика предприел поход с атиняните и Формион срещу халкидците. (7) По тоя начин Ситалк, синът на Терес, цар на траките, и Пердика, синът на Александър, цар на македонците, станали съюзници на атиняните.

 

Чумната епидемия в Атина

 

Тукидид, II, 47, 48, 52, 53

 

47 (1). По тоя начин бе отпразнувано погребалното празненство през тази зима (430 г. пр. Хр.); с нейното изтичане завърши и първата година от войната. (2) Още в самото начало на лятото обаче пелопонесците и техните съюзници нахлули с две трети от войските си в Атина по същия начин, както и преди това. Предвождал ги Архидам, синът на Зевксидам, царят на лакедемонците. Като се установили на лагер, те започнали да опустошават страната. (3) Лакедемонците се намирали от малко дни в Атина, когато за пръв път всред атиняните избухнала болестта, която, както се разправя, още по-рано върлувала на различни места, а именно на Лемнос и другаде. От незапомнени времена обаче не се помнело тази ужасна болест да се е проявявала в толкова остра форма и да е отвличала толкова жертви всред хората. (4) Защото в началото и самите лекари били безсилни; на първо време те лекували болестта, без да познават нейния характер, и затова тъкмо те умирали най-често, тъй като най-често влизали в допир с нея. Пък и всяко друго човешко изкуство било безсилно пред болестта. Колкото и хората да се молели в храмовете, колкото и те да прибягвали до прорицалищата и до други подобни средства, всичко това се показвало безполезно и най-после хората, сразени в борбата си с бедствието, се отказвали от тези средства.

48 (1). Както се разказва, тази болест се проявила отначало в Етиопия, отвъд Египет, а след това се разпространила в Египет и Либия и в голяма част от земите, които се намирали под властта на персийския цар. (2) Градът Атина бил връхлетян обаче ненадейно от болестта, като тя обхванала най-напред населението на Пирей. Поради това и атиняните твърдели, че полопонесците са пуснали отрова в тамошните кладенци, тъй като по онова време в Пирей още нямало водопровод. Впоследствие обаче болестта се разпространила и в горния град [Атина] и смъртността между хората сега взела вече много по-големи размери.

52 (1 — 2). Освен това съществуващо бедствие атиняните били връхлетени още повече от стичането на човешкото множество от полето в града, а придошлите страдали не по-малко oт болестта. Тъй като нямало жилища и те били принудени посред лято да живеят в задушни колиби, гниели масово и напълно· безразборно: умиращите лежали един върху друг като трупове или пълзели по улиците, или около всички извори, полумъртви и измъчвани от жажда. (3) Светилищата, в които пришълците се били разположили на палатка, били пълни с труповете на ония, които умирали там. Тъй като болестта измъчвала твърде свирепо хората и тъй като те не знаели какво ще стане с тях, започнали да се отнасят с пълно пренебрежение към всички божествени и човешки закони. (4) Всички добри наредби и обичаи, които по-рано се спазвали при погребенията, сега не се спазвали и всеки погребвал своите близки, както можел.

53 (1). Чумата означавала за града увеличаване на насилията и беззаконията и в друго отношение. Хората станали по-необуздани при удовлетворяване на ония страсти, които те по-рано прикривали, защото те виждали как бързо сега всичко се променяло и как скоро сега ставало тъй, че когато умирали богати хора, онези, които преди това нямали нищо, обсебвали незабавно техните богатства. (2) Затова и те се стремели да  вкусят колкото е възможно по-скоро и по-интензивно от тия наслади, защото смятали, че както животът им, така и имуществата са ефимерни.

 

X

Right Click

No right click