Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13243

 

Избухването на Пелопонеската война

 

Тукидид, II, 10, 14, 17, 21, 22, 23, 25

 

10 (1). Непосредствено след събитията в Платея1  лакедемонците разгласили чрез пратеници до градовете в Пелопонес и до своите съюзници вън от него да потегнат войските си и да подготвят всичко онова, което е необходимо за един продължителен поход, за да могат да нахлуят в Атика. (2) И когато всички били готови на уреченото време, те потеглили към най-тясното място на Коринтския провлак (Истма), като взели със себе си две трети от войските на всеки град. И тъй като се била събрала вече цялата войска, Архидам, царят на лакедемонците, който бил начело на тази експедиция, свикал военачалниците на всички градове, най-първите им магистри и най-изтъкнатите лица и се обърнал към тях със следната реч. . .

14 (1). Атиняните, като изслушали изложението [на Перикъл] и го възприели, започнали да пренасят жените и децата си от полето в града, както и да превозват останалото си движимо имущество, което използвали в своите селски стопанства, като не забравили да вземат дори и дървения материал от своите къщи, които те разрушили. Овците и впрегатния добитък те пренесли по море на Евбея и на другите съседни острови. (2) Но тъй като повечето от тях били свикнали да живеят постоянно по полето, вдигането и пренасянето им се сторило твърде мъчително.

17 (1). Когато обаче те се озовали в Атина, там се оказали налице жилищни помещения само за малко хора: за някои от тях се намерил подслон у техни приятели или роднини, мнозинството обаче се настанило по незастроените места в града, в храмовете и в светилищата на хероите с изключение на храмовете и светилищата, които се намирали на Акропола, после в Елевзина2 и в ония храмове, които могли да се затварят здраво. Даже и т. нар. Пеларгик, разположен в подножието на Акропола, чието заселване било забранено по силата на едно проклятие, пък и заключителните думи на един отговор на Пития, които гласели: „Остави по-добре Пеларгика да бъде необработен“, забранявали това, сега обаче под напора на настоящата нужда бил използван за заселване. (2) Струва ми се обаче, че този отговор на делфийската жрица се сбъднал тъкмо в обратния смисъл на оня, в който хората го схващали дотогава, защото нещастията, които сполетели града, не били последица от противозаконното заселване на въпросната местност, а нуждата от заселването на Пеларгика възникнала вследствие на войната. Като не споменал думата война, оракулът предугаждал, че това място няма да бъде заселено никога при щастливи обстоятелства. (3) Мнозина атиняни се настанали в крепостните кули и въобще всеки се настанил така, както и където могъл, но градът не бил в състояние да побере всички хора, които се били стекли в него, и впоследствие те се заселили и в Дългите стени, като си поделили помежду си и по-голямата част от Пирея. (4) Едновременно с това атиняните се заели да се готвят усилено за война, като събирали съюзнически контингенти и съоръжили сто кораба, за да извършат нападение срещу Пелопонес откъм морето. До такава степен тук били напреднали в подготовката си за война.

В същото време спартанският цар Архидам начело на пелопонеските контингенти нахлува в Атика (Тукидид, II, 18 — 20).

21 (1). Докато войската на пелопонесците стояла на лагер при Елевзина и в Триаската низина, атиняните все пак могли да имат известна надежда, че противникът няма да посмее да навлезе още по-навътре в Атика; при това те си припомнили, че и македонският цар Плистоанакт, синът на Павзаний, когато четиринадесет години преди тази война нахлул начело на една пелопонеска войска в Атика, напреднал до Елевзина и до Триа, след това обаче се върнал обратно, без да напредва повече, и бил прогонен от Спарта, понеже бил заподозрян, че бил склонен срещу паричен подкуп да се оттегли от Атика. (2) Когато обаче атиняните видели, че войските на неприятеля са при Ахарни3, на шестдесет стадия от техния град, те не били повече в състояние да се владеят. Техните земи се опустошавали пред очите им, което младите не били виждали още, пък и старите били виждали нещо такова само по времето на Персийските войни. Както и трябвало да се очаква, цялата тази гледка била ужасна. Останалите и особено младежта решили, че това не бива да се търпи повече и че трябва да потеглят срещу неприятеля. (3) На сборовете избухвали ожесточени спорове, защото едни настоявали за поход, а някои не искали да се съгласят с това. Прорицателите правели всевъзможни предсказания, които всеки слушал жадно и тълкувал според желанието си. Ахарняните схващали, че те представляват твърде значителна част от населението на Атина и тъй като се опустошавали техните земи, те най-много настоявали да се предприеме атака срещу нападателя. Целият град бил обзет от възбуждение и всички негодували против Перикъл, като забравили всичките негови предишни внушения. Всички отправяли ругатни по негов адрес за това, че макар и стратег, той не ги повежда срещу неприятеля, и го смятали за главен виновник на всички свои страдания.

22 (1). А Перикъл, който, от една страна, вижда, че духовете на гражданството са възбудени от настоящото състояние на нещата и че техният начин на мислене е далеч от всяка разсъдливост, а, от друга страна, бил убеден в правилността на своето решение да не преминава към нападение извън града, не свиквал народното събрание и въобще не устройвал никакви сборни съвещания, опасявайки се да не би гражданите да извършат някаква грешка, действайки по-скоро под влиянието на своето раздразнение, отколкото според внушението на своя разум. В същото време Перикъл се грижел за охраната на града и гледал главно да запази реда и спокойствието в него, (2) Въпреки това обаче той непрекъснато изпращал конницата вън от града с цел да пречи на летящите неприятелски отряди, представляващи авангардни части на главните сили на неприятеля, да нахлуват в близките до града ниви и да ги опустошават. . .

23 (1). След като пелопонесците видели, че атиняните нямат никакво намерение да предприемат голямо нападение извън града и да влязат в бой, те вдигнали своя лагер при Ахарни и опустошили земите на някои други деми, разположени между планините Парнет и Брилес. (2) Докато обаче последните се намирали на тяхна територия, атиняните изпратили стоте кораба, които били стъкмили, в пелопонеските води заедно с хиляда хоплити и четиристотин стрелци в тях... (3) И тъй те потеглили и обиколили със споменатата флота бреговете на Пелопонес, а пелопонесците като останали в Атика, докато им стигнали хранителните припаси, се оттеглили обратно през Беотия, а не по същия път, по който били нахлули. Минавайки покрай Ороп, те опустошили т. нар. Граическа област, населявана от оропци, които били подвластни на атиняните. А след като стигнали в Пелопонес, те си разотишли по своите градове.

25 (1). А атиняните на стоте кораба в пелопонеските води заедно с керкирците, които им се притекли на помощ с петдесет кораба, пък и с някои други от своите тамошни съюзници кръстосвали водите на Пелопонес и опустошавали различни крайбрежни местности. Те извършили десант при лакедемонския град Метора и го нападнали с цел да го щурмуват, тъй като това място не било особено яко укрепено и нямало гарнизон.

 

1Тукидид има пред вид несполучливото нападение, което тиванците в качеството си на съюзници на пелопонесците извършили над град Платея в 431 г. Този град, макар и беотийски, бил в съюз с атиняните.
2В случая Тукидид има предвид храма, който се намирал в самата Атина, а не светилището на Деметра и Кора в Елевзина.
3Така било името на най-големия атически дем, който бил прочут покрай другото и със своето плодородие.

 

X

Right Click

No right click