Древна Гърция

Пелопонеската война

Посещения: 13247

 

Конфликтът заради Епидамн5 и Керкира6

 

Тукидид, I, 24 — 31 (с известни съкращения, които са означени)

 

24 (1). Епидамн е град, разположен отдясно на оня, който влиза с кораб в йонийския залив7. В околностите му живеят варварите тавлантийци — илирийско племе. (2) Градът бил основан от керкирци, а ойкист (т. е. предводител на изпратените от Керкира колонисти) бил коринтянинът Фалий, син на Ератоклид, от потомците на Херакъл, който съгласно със старинния обичай бил повикан от метрополията (т. е. от Коринт8). Между колонистите се намирали известен брой коринтяни, а към тях се присъединили и други гърци от дорийски произход. (3) С течение на времето Епидамн станал голям град с многолюдно население. (4) След като обаче епидамнийците, както гласят сведенията, били вплетени продължително време в междуособни борби и след като те в хода на тези борби и вследствие на войната със съседните варвари се изтощили значително, Епидамн изгубил голяма част от своята мощ. (5) При самото започване на войната епидамнийските демократи прогонили олигархите от града, които пък започнали да грабят жителите, които останали в града, откъм сушата и откъм морето. (6) Като се намерили по този начин в притеснено положение, останалите в града епидамнийци изпратили пратеници в Керкира като в своя метрополия с молба да не ги изоставя, без да обръща внимание на бедственото им положение, но като ги помири с изгнаниците, да тури край и на войната с варварите. (7) С такава молба пратениците седнали като молещи за защита в храма на Хера, но керкирците не обърнали внимание на молбата им и ги изпратили обратно, без да им окажат каквато и да било помощ.

25 (1). Като узнали, че няма да имат никаква защита от керкирците, епидамнийците изпаднали в затруднение, като не знаели как да излязат от създалото се положение. Те изпратили пратеници в Делфи, за да запитат бога дали не трябва да предадат своя народ на коринтяните като на първоначални основатели [ойкисти] на колонията и дали не трябва да се опитат да получат някаква защита от тях. Богът им отговорил да предадат града на коринтяните и да се подчинят на тяхната хегемония. (2) Като дошли в Коринт, епидамнийците съгласно с прорицанието предали колонията, като припомнили, че техният ойкист произхождал от Коринт, и съобщили отговора на делфийския оракул. Помолили освен това да не гледат с безразличие на тяхната гибел, но да ги защитят. (3) Коринтяните, убедени в това, че е справедливо да постъпят по този начин, заявили, че са готови да поемат защитата им, защото те смятали, че имат не по-малък дял в основаването на колонията от керкирците. Те сторили това отчасти и от ненавист към керкирците, които се отнасяли с пренебрежение към тях, въпреки че били техни колонисти. (4) Защото керкирците нито им оказвали при общите тържествени събрания дължимите почести, нито пък давали предимство на някой коринтянин при тържествените жертвоприношения, както правели обикновено жителите на колониите, а се отнасяли пренебрежително и надменно с тях. В същност керкирците били в състояние тогава да се мерят по своите парични средства с най-богатите полиси на Гърция, като по военната си сила те дори ги превъзхождали, а по своята флотска мощ те си приписвали значително превъзходство над всички останали гръцки държави. По отношение на флотската си мощ Керкира била прославена още от времето на феаките, които по-рано живеели там.

Поради това обстоятелство именно те усърдно снабдявали със снаряжение своята флота и наистина били твърде силни по море, защото при избухването на войната разполагали със сто и двадесет триери.

26 (1). Тъй като коринтяните имали толкова много основания да не бъдат доволни от керкирците, те твърде охотно изразили желаната помощ на Епидамн, като предлагали да потеглят за там като колонисти всички, които желаят, и изпратили там гарнизон, състоящ се от ампракиотци, левкадци и от техните собствени граждани ... (3). А керкирците, като узнали, че новите колонисти и определените за гарнизон отреди се намират на път за Епидамн и че колонията се поставила под закрилата на Коринт, се почувствали тежко засегнати и потеглили незабавно с двадесет и пет триери, а малко след това и с останалата флота по море срещу Епидамн, като с най-сурови заплашвания предявили пред епидамнийците искането отново да приемат своите емигранти. През това време в Керкира били пристигнали прокудените от Епидамн емигранти, които, сочейки там на народа гробовете на дедите му, го заклевали в тях и в името на кръвното родство, което съществувало помежду им, да ги възвърнат в родината им и да изпратят обратно в Коринт гарнизона и колонистите. (4) Епидамнийците не желаели обаче да чуят нито дума за това. Тогава керкирците, след като се съюзили с илирийците, потеглили срещу епидамнийците с една флота, състояща се от четиридесет кораба, като взели на борда на корабите си и прокудените с намерение да ги възвърнат в Епидамн. (6) След като блокирали града с войските си, те обявили за сведение на епидамнийците и на чужденците, че имат право да напуснат свободно града, без да пострадат в каквото и да било отношение, заплашвайки ги, че в противен случай ще постъпят с тях като с неприятели. Тъй като епидамнийците не отстъпили, керкирците започнали да обсаждат града, който бил разположен на един тесен провлак.

27 (1). Когато онези, които били изпратени от Епидамн, пристигнали в Коринт с известието за обсадата на Епидамн, коринтяните започнали да стягат войска и едновременно с това предложили посредством глашатай на всички желаещи да потеглят за Епидамн, където ще живеят на равни начала с по-раншните жители и с новите колонисти. Онези, които не желаели да потеглят незабавно на корабите си, но иначе желаели да се присъединят към колонистите, трябвало да представят гаранция в размер на петдесет драхми, при което условие те могли да останат в Коринт. Оказало се, че има мнозина, които желаели да потеглят незабавно с корабите си, както и мнозина, които били готови да заплатят сумата. (2) Те помолили и мегарците да ги придружат с няколко кораба, за да не би по време на плаването да бъдат възпрепятствани от керкирците. И тъй мегарците стъкмили 8 кораба, с които да ги придружават, а кефаленийците от Пале приготвили четири кораба. Но те се обърнали и към епидаврийците и последните им изпратили пет кораба. Хермионците прибавили към тези кораби още един, трезенците — още два, левкадците — десет, а ампракиотците — осем. Към тиванците и флиазийците те се обърнали с молба за парични средства, а към елейците — за празни кораби и за пари. От собствените си средства обаче коринтяните стъкмили 30 кораба, на които се качили 3000 тежковъоръжени бойци.

28 (1). Когато керкирците узнали за тези приготовления, явили се в Коринт, придружени от сикионски и лакедемонски пратеници, които те взели заедно със себе си, и предявили пред коринтяните искането да отзоват назад и гарнизона, и колонистите, тъй като те нямали нищо общо с Епидамн. (2) В случай обаче, че коринтяните смятат, че имат някакви претенции върху Епидамн, те да са готови да се явят пред пелопонеските държави на съд, за чийто състав двете страни би трябвало предварително да се споразумеят помежду си. На когото съдът признае владението на колонията, той да я владее.

Те изразили и желанието да се предостави на делфийския оракул разрешаването на спорния въпрос само и само да не се довеждат работите до война. (3) В противен случай, заявили керкирците, щом като коринтяните действат с насилие, те самите щели да се видят принудени да търсят помощ у приятели, и то такива, които били неприятели на коринтяните, и не измежду онези, които имат сега.9  (4) Коринтяните обаче отговорили, че те ще могат да преговарят с керкирците по тези въпроси, след като те оттеглят от Епидамн корабите и варварите; преди обаче това да стане, щяло да бъде съвсем неприлично, ако онези хора там в Епидамн бъдат обсаждани, а те тук да разискват спорни въпроси. (5) Керкирците отговорили, че те са готови да сторят това, ако и коринтяните оттеглят своите сили от Епидамн; в противен случай те предпочитали двете страни да запазят настоящите си позиции и да сключат помежду си примирие, докато въпросът бъде разрешен юридически.

29 (1). Коринтяните не се съгласили обаче с нито  едно от тези предложения, а когато корабите им били стъкмени и попълнени с екипаж и съюзниците им се явили, те изпратили предварително глашатай при керкирците, като им обявили война, а след това потеглили по море със седемдесет кораба и с две хиляди хоплити и се насочили към Епидамн с намерение да започнат военни действия срещу керкирците. (4) ... Тъй като глашатаят не им донесъл миролюбив отговор от страна на коринтяните и тъй като керкирските кораби били вече попълнени с екипаж, а тези кораби били осемдесет на брой, докато други четиридесет поддържали блокиран Епидамн, то и от своя страна те потеглили на открито море срещу коринтяните, разположили се в боен ред и дали морско сражение. (5) Керкирците нанесли решителна победа на коринтяните и им унищожили петнадесет кораба. В същия ден се случило така, че онези, които водели обсадата на Епидамн принудили този град да капитулира при условие, че той ще им предаде пришълците, а ще задържи под арест коринтяните дотогава, докато за тях може да се вземе някакво друго решение.

30 (1). След завършването на морската битка керкирците издигнали на носа при Керкира, наречен Левкима, един паметник в знак на своята победа и избили след това всички останали пленници, които те заловили; коринтяните те обаче задържали арестувани в окови. (2) А когато коринтяните и техните съюзници се оттеглили след своето поражение на корабите си по домовете си, керкирците станали господари на целия тамошен морски простор.10

31 (1). Разгневени от войната с керкирците, коринтяните прекарали цялата година след морската битка пък и следващата година дори в построяване на нови кораби и съоръжили мощна флота, готвейки се за една голяма експедиция по море, при което те събирали флотски сили и от Пелопонес, а наемали гребци и от останалите части на Гърция, като им обещавали висока заплата. (2) Като узнали за тези техни приготовления, керкирците се изплашили и тъй като дотогава те не били в съюз с никой от гърците и не се били присъединили нито към атинския, нито към лакедемонския съюз, решили да се обърнат към атиняните да сключат с тях съюз или пък да се опитат да получат някаква подкрепа от тях. (3) Узнавайки за това, коринтяните от своя страна изпратили също пратеници до Атина, за да не би когато към флотата на керкирците се присъедини и атинската флота, това да им попречи да завършат войната така, както те желаели. (4) Когато атинското народно събрание било свикано, всяка от двете страни говорела в своите речи против другата…

44 (1). След като изслушали и двете страни, атиняните направили още две заседания на народното събрание. В първото речта на коринтските пратеници била приета със значителни симпатии; в течение на второто заседание обаче атиняните променили своето решение и били на мнение да не сключват наистина формален съюз [симмахия] с керкирците, по силата на който те би трябвало да имат общи врагове и приятели (защото в случай, че керкирците поискат от атиняните да потеглят заедно с тях против Коринт, атиняните ще нарушат своя договор с пелопонесците), но да сключат с тях отбранителен съюз [епимахия] при условие да си оказват взаимна помощ, ако някои предприеме нападение срещу Керкира или срещу Атина, или пък срещу техните съюзници. (2) Тъй като атиняните смятали войната с пелопонесците и без това за неизбежна, те не желаели да отстъпят на коринтяните Керкира, която разполагала с толкова значителна флота.

45 (1). Такива били съображенията на атиняните, от които изхождали, когато решили да приемат керкирците като свои съюзници и когато коринтяните си отишли, немного след това им изпратили десет кораба на помощ.

55 (2). По този начин Керкира излязла благополучно от войната с Коринт, пък и атинските кораби могли също така да се завърнат обратно.

... Това бил обаче първият повод за война между коринтяните и атиняните, защото атиняните били взели участие заедно с керкирците по време на примирието в морската битка против тях [коринтяните].

 

5Епидамн бил керкирска (респ. коринтска) колония. По-късно този град бил преименуван Дирахий. По местоположение той отговаря на дн. албанско пристанище Дурес (Драч).
6Керкира отговаря на дн. о. Корфу, разположен в североизточната част на Адриатическо море.
7Под това название трябва да се разбира дн. Адриатическо море.
8Според преданието Коринт се наричал първоначално Ефира. Когато в 1104 г. пр. н. е. потомците на Херакъл (Хераклидите) нахлули заедно с дорийците в Пелопонес, те превзели покрай другите градове и Ефира и го преименували Коринт. Според преданието и най-влиятелният аристократически род в Коринт — Бакхиадите, водел началото си от потомците на Херакъл. От средите на Бакхиадите се излъчвали и върховните магистрати на града, т. нар. притани.
9Керкирците заплашвали коринтяните, че ще прибягнат до съюза на атиняните.
10Господството на керкирците над тази част от Йонийско море (дн. Адриатическо) било обаче твърде кратко. То траяло всичко около половин година.

 

X

Right Click

No right click