Древна Гърция

Управлението на Пизистрат в Атина

Посещения: 2094

 

Аристотел, Атинската държава, гл. 14—16

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

peisistratos14 (1) Пизистрат, който се смятал за най-ярък привърженик на демокрацията и се бил прославил твърде много във време на войната с Мегара1, се самонаранил и убедил народа да му даде телохранители, тъй като уж пострадал от своите политически противници. Предложението за това решение внесъл Аристий. Пизистрат, като се сдобил с т. нар. гвардия на сопаджии, извършил с нейна помощ преврат срещу демократическия режим и завзел Акропола 34 години след законодателството на Солон, през време на архонта Комей.

(2) Разправя се, че когато Пизистрат поискал охраната, Солон се възпротивил и казал, че е по-умен и по-доблестен от други; по-умен от тези, които не виждат, че Пизистрат се домогва до тиранска власт, а по-доблестен от други, които, макар и да виждат това, мълчат. Тъй като думите му не могли да убедят народа, Солон окачил оръжието си пред вратата на своето жилище, като казал, че той сам е помогнал на отечеството си, доколкото е могъл (а по онова време той бил вече много стар), но че е очаквал и от другите да сторят същото.

(3) Солон не постигнал нищо със своите подканвания. Пизистрат, след като взел властта в свои ръце, управлявал по-скоро в духа на гражданско равноправие, отколкото като тиранин, но понеже още неговата власт не била пуснала здрави корени, привържениците на Мегакъл и Ликург се съюзили и го прогонили на шестата година от първото му идване на власт — във времето на архонта Хегезий2.

(4) Дванадесет години след това Мегакъл, притиснат от междуособици, влязъл отново в преговори с Пизистрат и при условие, че той ще се ожени за дъщеря му, устроил завръщане по един старинен и твърде прост начин. Той разпространил предварително слуха, че богиня Атина има намерение да върне Пизистрат, и след като намерил една едра и красива жена, която според Херодот [I, 60] била от Пеанийския дем, а според други — тракийка и продавачка на цветя от Колит на име Фия, облякъл я и я нагласил по подобие на богинята и я въвел в града заедно с Пизистрат. Той се возел на колесницата, до него стояла жената, а гражданите се кланяли пред тях и им устроили тържествено посрещане.

15 (1). Така станало първото завръщане на Пизистрат. След това той трябвало да побегне за втори път, и то около 7 години след своето завръщане. Пизистрат не могъл да се задържи дълго време на власт, а понеже не желаел да живее с дъщерята на Мегакъл и се страхувал и от двете партии, напуснал тайно града.

(2)Отначало той основал едно селище около Термейския залив3, което се казвало Рекел4, а оттам се прехвърлил в Пангейската област5, където, като се сдобил с пари и събрал наемници, се озовал отново в Еретрия и се опитал на единадесетата година от своето прогонване сега за пръв път със сила да си възвърне властта. В това начинание му помагали и много други, на първо място обаче тиванците и наксоският тиранин Мегакъл, а освен това и конниците, в чиито ръце била властта в Еретрия.

(3) След като победил в битката при Паленида6, той завзел властта и като обезоръжил народа, осигурил си вече напълно тиранията. Пизистрат завладял остров Наксос7, където поставил за тиранин Лигдам.

(4) А оръжието от народа той отнел по следния начин: той извършил преглед на оръжието в Тезейона8  и започнал да държи реч, обръщайки се към народа, като снишил нарочно гласа си. Когато гражданите му казали, че не се чува, той ги подканил да се приближат до преддверието на Акропола, за да се чувало по-добре. Докато държал речта си пред народа обаче, онези, които имали такова нареждане, прибрали оръжието и като го заключили в намиращите се близо до Тезейона помещения, дошли при Пизистрат и му доложили за извършеното.

(5)А той, като завършил речта си, съобщил на атиняните и онова, което се случило с оръжието, пък и това, че не трябва да се чудят и да падат духом, а да се разотидат и да си гледат частните работи, като за всички обществени дела щял да се грижи той.

16. По този начин се установила отначало тиранията на Пизистрат и такива промени претърпяла тя.

(2) Пизистрат управлявал държавата, както вече казах,  по-скоро като добър гражданин, отколкото като тиранин. Той бил изобщо човечен, благ и снизходителен към онези, които се били провинили в нещо. На бедните граждани той даже отпуснал пари назаем, за да могат да се нахранят, като се занимават със земеделие.

(3) Той правел това по две причини: първо, за да не живеят в града, а да бъдат пръснати по полето, и, второ, като имат достатъчно приходи и като бъдат заети с частните си работи, да нямат нито желание, нито пък време да се занимават с държавните дела.

(4) Освен това той лично, извличал тази полза, че когато земята се обработвала напълно, се увеличавали доходите му, защото получавал във вид на данък десятъка9 от добива.

(5) От същите съображения той учредил т. нар. демски съдии10, пък и самият той често излизал и пътувал из страната, за да наглежда и помирява онези, които имали спорове, за да не идват в града и да не пренебрегват полските си работи.

(6) Разказват, че при един такъв излет на Пизистрат станала известната случка със селянина, който обработвал едно място на планината Химет, наречено впоследствие „свободно от данъци". Пизистрат, като видял един човек да копае и обработва местност, която била чиста скала, позачудил се и накарал слугата си да го запита какво се ражда на това място, а селянинът отвърнал: „Нищо друго освен мъки и неволи и от тези мъки и неволи Пизистрат трябва да получи десятъка." Така отговорил човекът, без да го познава, но Пизистрат се възхитил от неговата прямота и трудолюбие и го освободил от всякакви данъци и берии.

(7) През време на своето управление Пизистрат не притеснявал с нищо простия народ и гледал да поддържа винаги мир и спокойствие. Затова и често се казвало, че тиранията на Пизистрат била Кроносовият век11. И действително станало тъй, че впоследствие, когато поели властта Пизистратовите синове, тиранията станала много по-сурова.

(8) Най-важното обаче от споменатите качества на Пизистрат била неговата привързаност към народа и неговата човечност. Той въобще се стремял да управлява според законите, без да допуска лично за себе си някакви предимства. Така например, повикан веднъж в ареопага на съд по обвинение за убийство, Пизистрат се явил в съда да се защищава сам, но обвинителят се изплашил и не се явил.

(9) Затова и той останал дълго време на власт и макар че бивал прогонван, той лесно се завръщал отново, защото това желаело мнозинството както от знатните, тъй и от демократите. Едните той привличал и спечелвал на своя страна със своята общителност, а другите — посредством това, че им помагал в частните им работи; той се отличавал с такъв характер, че могъл да се погажда добре и с едните, и с другите.

(10) А по това време и в Атина законите за тираните били меки, и то както изобщо всички закони от този род, тъй специално и онзи, който се отнасял до установяването на тиранията. Въпросният атински закон гласи, както следва: „Такива са постановленията и обичаите на атиняните, завещани им от техните деди: ако някой вдигне въстание с цел да стане тиранин или пък съдейства, за да се установи тирания, той самият и родът му се лишават от граждански права."

 

1По всяка вероятност в случая става въпрос за войната на Атина с Мегара от около 570 г. пр. Хр., през време ма която атиняните под ръководството на Пизистрат превзели Нисея, пристанището на Мегара.
2555 г. пр. Хр.
3Дн. Солунският залив.
4Рекел се намирал на южния край, и то на най-западния нос на Халкидическия полуостров.
5Планината Пангей (дн. Кушница, или Пърнардаг), на границата между антична Тракия и Македония, била прочута в древността със своите златни залежи.
6Малко селище, намиращо се между Атина и Маратон, с храм на Атина.
7Наксос бил най-големият остров и град на Цикладските острови.
8Ако се съди по описанието па Павзаний, Описание на Елада, 1, 17, 2, и 18, 1 — 2, храмът на Тезей се намирал недалеч от градския площад в подножието на северния склон на Акропола.
9Тукидид, VI, 54,5, съобщава, че този данък представлява 1/20 от добива, което може би е по-вероятно.
10T. е. съдии по отделните деми. По времето на Перикъл те били 30 на брой, а станали 40 по време на възстановяването на демократическия режим през 403 г.
11Животът на хората през Кроносовия век се описва в поемите на Хезиод.

 

X

Right Click

No right click