Древна Гърция

Атинската държава в най-ранния период

Посещения: 1953

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

В героичната епоха четирите племена (фили) на атиняните заемали още отделни области в Атика; дори съставящите ги фратрии (дванадесет на брой), както изглежда, още имали отделни заселища в дванадесетте града на Кекропс. В общественото устройство били характерни институциите на героичната епоха: народно събрание, народен съвет, базилевс. Докъдето стигат сведенията на писаната история, в Атика земята била вече поделена и преминала в частна собственост, съществувало стоково производство, вече сравнително развито към края на висшата степен на варварството, със съответната му стокова търговия. Освен зърнени храни добивали вино и дървено масло; търговията по Егейско море все повече преминавала от ръцете на финикийците в ръцете на атическите гърци. При покупката и продажбата на поземлени владения, при растящото разделение на труда между земеделие и занаяти, търговия и корабоплаване членовете на родовете фратриите и племената скоро се размесили, в районите на фратриите и племената се заселвали жители, които, макар и сънародници, не принадлежали към съответната организация и следователно били чужденци в своето собствено местожителство. В спокойни времена всяка фратрия и всяко племе сами уреждали своите работи, без да прибягват до съвета и до базилевса в Атина, но този, който живеел на територията на фратрията или на племето, без да принадлежи към тях, не можел, разбира се, да взема участие в тяхното управление.

Това така разстройвало правилното функциониране на органите на родовото устройство, че още в героичния период се наложило да се вземат мерки. Била въведена приписваната на Тезей конституция. Промяната се състояла преди всичко в това, че в Атика било учредено централно управление, т. е. част от работите, завеждани досега самостоятелно от племената (филите), били обявени за общи и прехвърлени на заседаващия и Атина общ съвет.

 

Гръцките фратрии

 

Из надписа на Демотионидската фратрия в дема Декелея (Атика)

 

Този документ е от голямо значение за устройството и функциите на йонийско — атическите фратрии през V и IV в. пр. Хр. Запазил се е във вид на надпис върху стела от началото на V в. пр. Хр., намерен на мястото на атическия дем Декелея.

Превод по текста у Dittebnberger, Sylloge2, № 921

 

I. Жрецът Теодор, син на Евф(р)антид, се погрижи за написването и поставянето на стелата.

На жреца се пада предварително при всяко жертвоприношение, при което се представят новородените през тази година деца, по една кълка, по една плешка, едно ухо и три обола в пари; при всяко жертвоприношение, при което се представят юношите във фратрията, за да бъдат записани в нейните списъци, жрецът има правото да получи предварително една кълка, една плешка, едно ухо, един дълъг хляб, по-голям от дневната дажба, половин ведро вино и една драхма пари.

 

II. Решение на фратерите на Демотионидите, взето по времето, когато в Атина бил архонт Формион [396 — 395 г. пр. Хр.], а фратриарх бил Пантаклей от Ой.

Хиерокъл внесе следното предложение: „Всички онези членове на фратрията, чиито дела за приемане във фратрията не са още разгледани според както повелява статутът на Демотионидската фратрия, да бъдат разгледани и разрешени незабавно от членовете на фратрията [фратерите], като всеки един от членовете на фратрията даде тържествено обещание пред олтара на Зевс Фратрийски и си вземе от олтара на бога камъчето за гласуване във връзка със случая, който е сложен на разглеждане. Ако се установи, че някой се е вмъкнал във фратрията, без да е неин член, жрецът и фратриархът са длъжни да заличат името му от списъка на фратерите, който се намира в архивата на Демотионидска фратрия, както и от преписа на списъка. А онзи, който е въвел и записал в списъка на фратрията оногова, който бъде изключен и заличен от нея, да бъде глобен със сто драхми в полза на Зевс Фратрийски и фратриарха или пък самите те трябва да я платят."

 

Най-старото държавно устройство на Атина

 

Аристотел, Атинската държава, 3, 1 — 6 (в откъси)

 

Текстът на трактата „Атинската държава" е бил открит в 1890 г. между папирусите, донесени от Египет в Британския музей. Наскоро след това „Атинската държава" е била преведена на много езици.

(1). Старият държавен строй, който съществувал преди Драконт, бил уреден по следния начин. Висшите държавни длъжности се заемали от знатните и богатите, като отначало магистратите заемали своите длъжности пожизнено, а впоследствие за десет години.

(2). Най-важни и първи по време били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Първа от тях била длъжността на царя и тя се наследявала от деди и прадеди. Втора поред възникнала и се прибавила длъжността на полемарха, и то поради това, че някои от царете се показали слаби и некадърни във военното дело. По този начин и атиняните, като се намерили натясно, повикали за главнокомандващ Йон1.

(3) Последна поред е длъжността на архонта. Повечето автори твърдят, че тя била учредена във времето на Медонт2, а други — във времето на Акаст. Като доказателство за това те привеждат факта, че деветте архонта и до ден-днешен полагат клетва, че ще извършват жертвоприношенията по същия начин, както във времето на Акаст. При това от същия факт се вади заключението, че в Акастово време родът на Кодър се отказал от царското достойнство в замяна на почестите, които били дадени като привилегия на архонта. Няма особено значение дали това е станало през времето на единия или другия, защото разликата по време между единия и другия е незначителна. Като доказателство за това, че архонтската власт била последна по време, може да послужи и обстоятелството, че архонтът не изпълнява нито една от функциите, наследени от старо време, какъвто е случаят с царя или полемарха, а само онези, които са били въведени впоследствие.3 Поради това и тази магистратура добила едва неотдавна голямо значение, след като към нея се прибавили създадените впоследствие функции.

(4) Институцията на тесмотетите пък била учредена много години по-късно, когато длъжностните лица се избирали вече за по една година, за да съставят и обнародват онези решения, които имали силата на закон, и да ги пазят и прилагат при разрешаване на спорни въпроси. Затова и тази длъжност била единствената, която не траела повече от една година.

(5) Изброените по-горе магистратури следват по старшинство в следния ред...

Архонтите били властни да произнесат присъда по делата, а не, както сега, да водят само предварителното следствие...

(6) …Най-сетне съветът на ареопагитите, макар и да бил длъжен да бди само над законите, в същност вземал решително участие в управлението на държавата и налагал безапелационно телесни и парични наказания на всички, които нарушавали реда. Последното се обяснява с обстоятелството, че архонтите се избирали по знатност и по богатство, а те от своя страна влизали и в състава на ареопага. Ето защо и тази висша длъжност се заема пожизнено и до днес.

 

Законодателството на Драконт. Драконтовият закон за убийство

 

Този важен текст представлява препис от оригиналния закон на Драконт от VII в. пр. Хр. за човекоубийството, По решение на атинското народно събрание от 409-408 г. пр. Хр. той бил издълбан отново на камък и изложен на видно място. Открит е бил през 1834 г. при малката митрополитска църква в Атина и оттогава е претърпял множество издания и тълкувания (срв. за него М. Tod, Greek Historical Inscriptions, 1, 87, стр. 214 сл., откъдето е направен настоящият превод).

Диогнет от дема Фреарий водеше протокола на заседанието, а Диокъл беше архонт.
Решение на съвета и на народа

Акамантидската триба излъчваше дежурната притания, Диогнет водеше протокола, Евтидик беше епистат4 на събранието, а Ксенофан направи следното предложение: законът на Драконт за убийството да бъде обнародван върху една мраморна стела от комисарите, натоварени с обнародването на законите. Текстът на закона трябва да бъде оставен на разположение на комисията от секретаря на дежурната притания на съвета и трябва да се обнародва и изложи на мраморната стела пред царската портика.

 

I колона

§ 1. Ако някой убие някого непредумишлено, той трябва да бъде наказан с изгнание. Царете5  са длъжни да се произнасят по причините за убийството и да съдят по обвиненията за подготвяне на предумишлено убийство, а ефетите6  са длъжни да водят следствието.

§ 2. За да могат двете спорещи страни да се помирят, когато има налице баща, син или брат, необходимо е съгласието на всички; в противен случай онзи, който е несъгласен, взема връх над другите. В случай че такива роднини не се окажат налице, необходимо е единодушното съгласие на роднините от втора степен до братовчедите и ако те се съгласят да се помирят, трябва да положат и клетва. Ако и такива роднини не са налице, а някой човек извърши непредумишлено убийство и комисията от петдесет и един членове, а именно ефетите, признаят, че той не е извършил убийството предумишлено, тогава комисия от десет членове от неговата фратрия може да му разреши да се завърне в страната, в случай че желае. Тези лица се избират от петдесет и един членната комисия от средите на аристократите.

§ 3. И онези, които са извършили убийство преди, попадат под ударите на този закон.

§ 4. Обявяването на съдебно преследване спрямо онзи, който е извършил убийство, трябва да се извърши на площада от целия род чак до роднините от втора степен и до братовчедите, а самото преследване да се извършва съвместно и от братовчедите, и от техните синове, и от зетьовете, и от тъстовете, и от членовете на фратрията...

§ 5. ... [Текстът е повреден.]

§ 6. Ако пък някой [човеко] убиеца или стане причина за неговото убийство, то той трябва да бъде лишен от правото да се явява на граничния площад и да взема участие в състезанията и в свещенодействията на амфиктионите. Такъв човек подлежи на същите наказания като онзи, който е убил атинянин, а решението да се предостави на ефетите.

§ 7. Да бъде позволено да бъдат убивани убийците или отвеждани на тяхна територия и това не трябва да се смята за оскверняване. Не бива обаче убийците да бъдат малтретирани или да се изисква откуп за тях. В противен случай виновният трябва да заплати в двоен размер причинените от него щети...

 

Законодателството на Солон

 

Аристотел, Атинската държава, 5-12

 

975px Solon Creso5 (1). Като се има пред вид, че политическият строй на държавата бил такъв и че мнозинството робувало на малцинството, народът се дигнал на въстание против знатните.

(2) Тъй като вълнението приело твърде остри форми и двете страни враждували дълго време помежду си, най-сетне те избрали по взаимно съгласие Солон за арбитър и архонт и му възложили устройството на държавата, след като той съчинил елегията, която започва с думите:

„Да, разбирам, и сърцето ми е потопено в скръб, като гледам разтърсена от основи най-старата йонийска земя."

В тази елегия Солон напада и двете враждуващи страни, като едновременно с това брани едната от другата, разглежда спорните въпроси и накрай убеждава еднакво и едните, и другите да турят край на тази разпра.

(3) По произход и известност Солон бил един от първите хора в държавата7,  а по състояние и по дейност той принадлежал към средната категория граждани. Последното се потвърждава от всички други данни, пък освен това и самият той го засвидетелства изрично в следното стихотворение, като съветва богатите да не ламтят за повече:

„Вие, които сте вкусили до насита от многото блага, усмирете надменното си сърце, поставете предел на безмерните си желания, защото нито ние ще отстъпим, нито пък вам ще бъде всичко по волята."

Изобщо той стоварва вината за тази разпра върху богатите. Заради това и в началото на елегията си той казва, че се бои „както от алчността на хората за пари, тъй и от тяхната безмерна надменност", тъй като именно поради тези причини възниква и враждата.

6 (1). Като взел властта в свои ръце, Солон освободил народа и в настоящия момент, пък и в бъдеще, като забранил да се дава под залог„тялото", т. е. личната свобода. След това той издал закон и отменил всички дългове, частни и държавни, което се нарича сизахтия8, защото като че ли с това бил снет товар от гърба на длъжниците.

(2) По този повод някои се опитват да оклеветят Солон. Случило се така, че когато Солон се готвел да проведе сизахтията, той обадил за това на някои от знатните, а впоследствие, както твърдят демократите, той бил изигран от приятелите си. По думите пък на онези, които желаят да го очернят, сам Солон взел участие в печалбите, защото, както се разправяло, неговите приятели сключили заем и накупили много земя, а когато не след много задълженията били премахнати, тези хора забогатели. Оттук, както се разправя, водят началото си родовете, които по-късно се смятали за богати от памтивека.

(3) Твърдението на демократите заслужава все пак повече доверие, но не подхожда на Солон. Той във всяко друго отношение се показал тъй умерен и безпристрастен и макар да имал възможност да привлече към себе си чрез измама едната партия и по този начин да стане тиранин в държавата, той възбудил към себе си омразата и на двете партии и предпочел благото и спасението на държавата пред своето лично благо. Ето защо не е правдоподобно, че такъв човек е могъл да се опетни с такива дребнави и недостойни постъпки. А че той е имал възможност да стане тиранин, за това свидетелства разклатеното състояние на държавата. Самият той изтъква това твърде често в стихотворението си, пък и всички останали автори го признават. Следователно въпросното обвинение трябва да се счита за лъжливо.

7 (1). Държавният строй, който Солон установил, и законите, които той издал, били различни от по-раншните. Законите на Драконт престанали да бъдат в сила, с изключение на законите за убийство. Тези закони били написани на т. нар. „кирби"9  и били изложени от атиняните в царската колонада, като всички положили клетва да се съобразяват с тях и да ги прилагат. А пък деветте архонти, които полагали клетва пред камъка10, давали обет да посветят на боговете златна статуя, в случай че пристъпят някой от законите. Ето защо те и до днес полагат тази клетва по същия начин.

(2) Солон установил своите закони за 100 години и дал следното устройство на държавата.

(3) Въз основа на облагаемото им с данъци имущество той разделил гражданите на четири категории, както се делели и преди това, а именно на пентакосиомедимни, конници, зевгити и тети. При това той дал достъп до ръководните държавни длъжности на гражданите от класата на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, а именно длъжностите на деветте архонти, на ковчежниците, на полетите11, на колегията на единадесетте12  и на колакретите13. На всяка от споменатите категории Солон дал (правото да заемат) длъжности съответно на облагаемото им имущество.

На онези, които принадлежали към категорията на тетите, той позволил да участвуват само в народното събрание и в съдилищата.

(4) Към категорията на пентакосиомедимните спадал онзи, който добивал от земята си 500 мери продукти в твърдо и течно състояние14. Към категорията на конниците спадали онези, които изкарвали до 300 мери, а някои твърдят, че към имуществената категория на конниците спадали онези, които били в състояние да хранят кон. Като доказателство за това те привеждат преди всичко названието на тази категория, което ѝ било дадено поради естеството на самата работа, а на второ място и някои посвещения от старо време. Така например на Акропола се намира посвещение на Дифил, на което е издълбан следният надпис: „Антемион, синът на Дифил, посвети това изображение на боговете, след като от тет стана конник. Непосредствено до надписа има изобразен кон, което според мнението на същите автори е признак за имуществената категория на конниците. По-вероятно е все пак, че тази категория подобно на категорията на пентакосиомедимните се характеризирала и отделяла от другите по броя на мерите храни, които произвеждала. Към категорията на зевгитите принадлежали онези, които получавали доход до 200 мери сухи и течни продукти. Останалите граждани се числели към тетите и тези последните нямали достъп до никаква държавна длъжност. Затова и сега, когато председателстващият запита някого, който желае да бъде избран с жребий на някаква длъжност, към коя имуществена категория принадлежи, никой няма да отговори, че спада към категорията на тетите.

8 (1). Солон направил ръководните длъжности да се избират с жребий измежду предварително избраните кандидати, които отделните фили набелязвали предварително. Така всяка фила набелязвала в колегията на деветте архонти по 10 кандидати и измежду тях избирали с жребий деветте архонти. Този обичай всяка фила да избира 10 души, а после измежду тях да се балотират с бобов жребий архонтите се е запазил и досега. Като доказателство за това, че Солон направил висшите длъжности да се избират с жребий измежду онези, които притежавали имуществен ценз, може да послужи законът за ковчежниците, който продължава да бъде в сила и досега. Този закон повелява ковчежниците да се избират измежду пентакосиомедимните.

(2) Такива били законите, които Солон издал по отношение на деветте архонти. В старо време съветът на ареопагитите повиквал по свой почин кандидатите за служба и като ги подлагал на преценка в своята среда, назначавал на всяка служба подходящото лице за срок от една година, след като ги разпределял по отделните длъжности.

(3) Филите, както и по-рано, били 4 на брой,15  а имало и четирима филобазилевси16. Всяка фила се деляла на три тритии, а всяка трития — на 12 навкрарии. Начело на навкрариите стояли навкрарите, които били длъжни да приемат постъпленията от данъците и да водят сметка за текущите разходи. Затова и в законите на Солон, които вече не са в сила, се казва на много места: „Вменява се в дълг на навкрарите да събират данъците и да ги внасят" или пък: „Разходите да бъдат посрещнати от касата на навкрариите."

(4)Освен това Солон учредил съвета на четиристотинте, по сто души от всяка фила, а на съвета на ареопагитите той предоставил да пазят законите, тъй като и по-рано този съвет съществувал като контролно учреждение в държавата, което било длъжно да следи не само за повечето от най-важните държавни работи, но между другото и да търси отговорност от провинилите се, тъй като ареопагът имал пълната власт да налага наказания и глоби на виновниците и внасял събраните по този начин суми в Акропола, без да вписва причините, заради които глобата е била наложена. Най-сетне ареопагът съдел и онези, които чрез съзаклятия подронвали демократичния строй на държавата, като за тях Солон създал закон за извънредните донесения (ейсангелии)17  в случай на съзаклятие, при което се съдело по съкратената процедура.

(5) И като виждал, че в държавата избухват често междуособици и че някои граждани се помиряват равнодушно с всичко, като оставят събитията да се развиват свободно, той създал срещу такива граждани специален закон, който гласял: „Онзи, който във време на междуособица в държавата не взема участие с оръжие в ръка на страната на едните или другите, той се лишава от граждански права и не може да вземе участие в живота на държавата."

9 (1). Такива били впрочем Солоновите разпореждания по отношение на висшите държавни длъжности...

10 (1). Но още преди своето законодателство той провел опрощаване на дълговете, а след това увеличил мерките и теглилките, както и стойността на разменната монета.

(2). В негово време единиците мерки станали по-големи от Фидоновите18, а от мината, от която по-рано се секли 70 драхми, сега започнали да се секат 100 драхми.

11 (1). След като Солон уредил държавния строй по казания начин, гражданите идвали често при него и му досаждали било със своите укори, било със своите запитвания във връзка с неговите закони. И тъй като Солон не желаел нито да променя своите закони, нито пък с присъствието си да става омразен на своите съграждани, той напуснал родния си град и предприел пътуване до Египет, от една страна, по търговия и, от друга, от любознателност, като заявил, че няма да се връща в продължение на 10 години, тъй като смятал, че няма право да стои в Атина и да тълкува законите, а според неговото мнение всеки бил длъжен да изпълнява написаното.

(2) Освен това случило се тъй, че мнозина от знатните станали негови врагове поради премахването на дълговете, а в същност и двете страни променили становището си спрямо него, защото установеният от него порядък не отговарял на техните очаквания. Народът очаквал, че Солон ще проведе разделянето на всички имоти, а знатните от своя страна се надявали, че той ще запази стария ред или ще го промени малко. Солон обаче се противопоставил и на едните, и на другите и макар че имал възможност да се споразумее, с които пожелае, и да стане тиранин, той предпочел да се смрази и с двете страни, но затова пък да спаси отечеството си и да му даде най-добри закони.

12 (1). Всички останали автори са единодушни, че това е било така, а и самият Солон съобщава за това в своите стихотворения със следните думи: „На народа дадох толкова власт, колкото му бе достатъчно, без да отнема от правата, нито пък да прибавя нещо; аз се погрижих обаче и за онези, които имаха власт и се гордееха с богатствата си, да не бъдат онеправдани. Застанах прав и закривах с мощен щит и едните, и другите, като не допусках да вземат връх нито тези, нито онези."

(2) На друго място, като изказва мнение как трябва да се държим с народа, Солон говори: „Народът би следвал най-добре своите водачи, ако не му се отпускат без мяра юздите и ако той не бъде държан много строго с насилие; пресищането поражда своеволие, когато голямо щастие сполети хора, които не знаят мяра."

(3) На друго място пък той говори по повод на онези, които желаели разделянето на земята: „Те дойдоха с големи надежди за грабеж и всеки мислеше, че ще намери голямо богатство и че под моята блага реч се крие кораво сърце. Напразни мечти! А сега всички ми се сърдят и ме гледат накриво като враг. Без право, разбира се, защото, каквото обещах, изпълних го с помощта на боговете. Аз не действах лекомислено и не исках да прокарам нещо с насилие като тиранин или да дам на лошите същата част от богатата бащина земя, каквато и на добрите."

(4) На друго място Солон говори за премахването на дълговете и за онези, които по-рано робували, а после били освободени: „Да, спрях ли се, преди да постигна целта си, в името на която аз обединих народа? Нека за това ми бъде свидетелка пред съда на времето великата майка на олимпийските богове, всеблагата черна земя, от която изтръгнах забитите на много места стълбове19  и която преди беше заробена, а сега е свободна.

Аз възвърнах в Атина много хора. Едни от тях бяха продадени в робство несправедливо, а други — с право; трети пък бяха забогатели, притиснати от страшна нужда, и бяха забравили от дългото странстване родната си реч. Дадох свобода и на онези, които търпяха тук страшно иго, треперещи пред произволите на господарите. Извърших всичко това посредством силата на закона, като съчетах принудата с правдата и изпълних обещаното. Съставих законите еднакви и за добрите, и за лошите и създадох справедливо правосъдие за всички. Ако някой друг би грабнал остена в ръка, някой зъл и користолюбив човек, той не би могъл да удържи народа. Защото, ако аз бих желал онова, което допадаше тогава на противниците, и след това и онова, което им кроеше противната на тях партия, градът би се лишил от много мъже. Поради това трябваше да напрегна всичките си сили да се браня от всички страни също като вълка, обкръжен от множество псета."

(5) И сетне, отговаряйки на упреците, които отправяли срещу него двете партии, Солон казва: „Ако трябва да кажа истината, народът не бе виждал нито насън онова, което той притежава сега. А по-знатните и по-силните би трябвало да ме хвалят и да ме считат за свой приятел, защото — продължава Солон, — ако някой друг би се сдобил с тази длъжност, той не би могъл да удържи народа и не би се спрял, преди да разбърка всичко и преди да избие каймака от млякото. А пък аз стоях твърдо и непоколебимо между двата воюващи лагера като пограничен стълб на спорна земя."

 

1Йон бил митичен цар, роден от връзката на Аполон с Керуза, дъщерята на цар Ерехтей. Аристотел го смятал за историческа личност и му приписвал обединяването на населението на Атика в една държава. Според преданието Йон бил повикан за полемарх във време на война между Атина и Елевзина. Той се смятал освен това за родоначалник и на йонийците.
2Медонт бил син на последния атински цар Кодър, а Акаст — приемник на Медонт.
3Смисълът на това място не е напълно ясен.
4T. е. председател.
5В случая се касае очевидно за четиримата царе на четирите атическо-йонийски фили, или т. нар. „филобазилевси". По онова време те председателствали съда и произнасяли присъдите.
6Ефетите били също старинна институция. Те били в същност комисия от 51 души, членове на ареопага, която водела съдебните следствия във връзка с делата за убийство.
7Солон произхождал от царския род на Кодридите, но още баща му бил значително обеднял.
8Сизахтия значи буквално „отърсване, стоварване или отнемане на товар, бреме". Античните автори обясняват по различен начин тази мярка. Един виждали в него пълно премахване на дълговете, а други — само частично облекчение на положението на длъжниците.
9Кирбите били дървени белосани дъски, високи колкото човешки ръст. Те били по всяка вероятност сглобени във вид на призми, които могли да се въртят около една ос и по този начин се улеснявало четенето на текста. Тези „кирби" били най-малко 16 на брой.
10Този камък се намирал на атинската агора и пред него полагали клетва и други длъжностни лица.
11Ковчежниците били десетчленна комисия, която била длъжна да се грижи за статуята на Атина във връзка с провеждането на празненството Велики Панатенеи. Полетите (буквално „продавачите") били също така десетчленна комисия, която сключвала арендните договори, както а договорите във връзка с разработването на рудниците.
12Колегията на единадесетте имала като свое ведомство контрола над затворите и затворниците, както и екзекуцията на осъдените на смърт лица.
13Изглежда, че колакретите изпълнявали първоначално длъжността на прислужници при обществените жертвоприношения и обреди. Впоследствие тяхната длъжност придобила финансов характер. Така например към средата на V в. пр. Хр. те изплащали възнаграждението на съдиите, а към края на V в. пр.Хр., както изглежда, вече не съществували.
14Като единица мярка за сухите тела в древна Атина се смятал медимнът (около 52 л), а като единица мярка за течните тела — метретът (около 39 л).
15Атика се деляла открай време на четири йонийски фили: Гелеонти, Хоплети, Айгикореи и Аргадеи.
16Т.е. царете на филите.
17Ейсангелиите били извънредните донесения чрез които се съобщавало за престъпления срещу държавата като например измяна, заговор срещу демократичния строй, даване подкуп на ораторите  в народното събрание и др.
18Според едни Фидон бил тиранин в Аргос през VIII, а според други през VII в. пр. Хр. По това време Аргос бил най-мощният град в Пелопонес. Тук била създадена и онази метрична монетна система, която впоследствие се разпространила в Средна Гърция, Атика и о. Егина. Когато впоследствие Егина станал най-оживеният търговски център на Балканска Гърция, цялата система била наречена по нейно име егинска. Солон заместил Фидоновата система, която в негово време била вече не особено ценна, с пълноценната евбейска монета (по името на о. Евбея). Така се улеснява търговията на Атина с Малоазийска Гърция.
19Става дума за дълговите камъни по синорите на нивите, чрез които кредиторите отбелязвали своите права върху земята на своите длъжници. Тези стълбове изчезнали именно вследствие на премахването на дълговете от Солон.

 

X

Right Click

No right click