Древен Рим

Първи триумвират (60 г. пр. н. е.)

Посещения: 2450

 

Цезар, Помпей и Крас

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

Апиан, Граждански войни, II, 9 — 139.

 

triumviri 1В това време Помпей, който след похода си срещу Митридат бил спечелил голяма слава и придобил силно влияние, поискал от сената да утвърди раздаванията на земи, които той бил извършил между царете, династите и отделните градове. От завист към Помпей повечето сенатори се изказали против това, а най-вече Лукул, който водил война срещу Митридат още преди Помпей и според думите му предоставил Митридат съвсем омаломощен на Помпей, смятайки и тази война за своя собствена заслуга. Крас подкрепял Лукул. Помпей пък, обзет от негодувание, сключил съюз с Цезар, като се заклел, че ще подкрепя неговата кандидатура за консул. От своя страна Цезар помирил незабавно Помпей с Крас. Тези трима мъже, държейки в ръцете си целокупната власт, използвали своята сила, за да постигнат взаимна изгода. Един историк, Варон, който е описал споразумението в специална книга, озаглавил своя труд „Триглавие“, т. е. „триглаво чудовище“. Сенатът от своя страна хранел недоверие към Цезар, Помпей и Крас и за да подейства на Цезар, утвърдил за негов колега по длъжност [консулство] Луций Бибул.

10. Веднага след това между триумвирите избухнали разпри и всеки един от тях започнал да се готви за война против останалите. Цезар, обаче, който бил виртуоз в умението си да се преструва, държал в сената речи за необходимостта от единодушие, отправени по адрес на Бибул. Лайтмотивът на тези речи бил, че чрез своите раздори триумвирите внасят смут в цялата държава. Като успял да убеди Бибул, че той действително мисли така, Цезар успял да постигне това, че Бибул започнал да проявява непредпазливост, не се готвел за нищо, нито пък се досещал за каквото и да било. А Цезар в същото време набирал голям брой привърженици, внасял в сената законопроекти в полза на бедните слоеве на населението, раздавал им земи, като по отношение на най-добрата земя, особено онази около Капуа, която се предвиждало да бъде завзета от всички, той предложил да бъде разделена на онези хора, които имат три деца. По такъв начин Цезар успял да си създаде огромен брой привърженици, тъй като се оказало, че само бащите в семействата, които имат три деца, възлизали на двадесет хиляди души. Но понеже мнозина сенатори се обявили против предложенията на Цезар, той, като се престорил на сърдит поради тяхната несправедливост, напуснал сената и не го свикал в продължение на цяла година, а се явявал с речи пред народа от ораторската трибуна на форума. Тук той публично искал мнението на Помпей и Крас относно своите законопроекти. Те ги одобрявали, а народът идвал да гласува със скрити под дрехите си къси мечове.

11. Сенатът се събирал в дома на Бибул, понеже никой не го свиквал, пък и не било възможно само единият от консулите да стори това. Сенаторите не били в състояние да противопоставят на Цезар нещо, което да може да се равнява на неговата сила и способности. Все пак обаче те насочили Бибул да противодейства на Цезаровите законопроекти. По този начин той щял да претърпи неуспех, но никой нямало да може да го обвини в бездействие. Подтикнат от сенаторите, Бибул се спуснал на форума, когато Цезар още произнасял реч пред народа. Избухнали спорове и настъпило безредие; започнало вече сбиване. Хора, въоръжени с ками, чупели фасциите и отличителните знаци на консулското достойнство на Бибул. Неколцина от трибуните, които го заобиколили, били ранени. Бибул, без да се смути от всичко това, си обнажил врата и призовавал приятелите на Цезар да пристъпят по-бърже към действие. „Ако аз не съм в състояние да убедя Цезар да постъпва според законите — викал той, — то със своята смърт ще стоваря върху него тежък грях и престъпление.“ Неговите приятели го отвели насила в храма на Юпитер Статор, който се намирал наблизо. Изпратеният на помощ Катон като юноша се втурнал сред тълпата и се обърнал с реч към народа. Цезарианците обаче го дигнали на ръце и изнесли от форума. Тогава Катон се завърнал тайно по друг път, покачил се отново чевръсто на трибуната и тъй като нямало смисъл да се говори, защото никой не го слушал вече, той викал грубо против Цезар, докато не го грабнали отново на ръце и не го изхвърлили от форума. След това Цезар прокарал своите законопроекти. Той накарал народа да даде клетвено обещание, че ще съблюдава и запази в сила тези закони за вечни времена и поискал от сената и той да се закълне в същото. Тъй като обаче мнозина, в това число и Катон, се противопоставили срещу този закон, Цезар внесъл в народното събрание предложение, по силата на което онзи, който не се закълнял, се наказвал със смърт. Народните трибуни и всички останали в уплахата си положили незабавно исканата им клетва; било безполезно да се правят възражения, след като законът бил приет от народа.

12. В това време един човек от народните низини на име Ветий, като се спуснал сред тълпата с гола в ръката си кама, казал, че той бил изпратен от Бибул, Цицерон и Катон да убие Цезар и Помпей и че камата му била дадена лично от Постумий — ликтора на Бибул. Цялата тази история била твърде съмнителна, но Цезар се възползвал от нея, за да възбуди тълпата. Разпитът на Ветий бил отложен за следния ден, но през нощта той бил убит в затвора. Във връзка със случката били в ход най-различни догадки и предположения, а Цезар не пропуснал случая да се възползва от това, като казвал, че Ветий бил убит от онези, които се боели от неговите показания. Цезар успял да постигне в края на краищата това, че народът му дал правото да води борба против всички сплетни. Бибул изтървал от ръцете си всяка инициатива и подобно на частно лице не се появявал на обществени места по държавни работи. Но Цезар и сам не се залавял все още с разследването на делото на Ветий, макар че той държал целокупната власт в свои ръце. Той предпочитал да прокарва нови закони, като по този начин печелил народа на своя страна. Цезар също тъй утвърдил всички действия и актове на Помпей, както му бил и обещал.

13. Тъй наречените конници по своето обществено положение заемали средно място между сената и народа. Благодарение на своето богатство и на откупването на данъците и таксите, плащани от провинциите, те разполагали с голяма сила и влияние и притежавали огромна маса роби, на които в това отношение могло да се разчита твърде много. Конниците вече отдавна молели сената да бъдат облекчени с част от откупната сума. Когато конниците получили [от Цезар] тази неочаквана милост и даже повече от онова, за което те спорели, започнали да боготворят Цезар. По такъв начин благодарение на една ловка политическа маневра в редовете на цезарианците се вляла нова група техни привърженици, която била по-силна от народа. Освен това Цезар устройвал зрелища и лов на диви зверове, като при това надхвърлил далеч рамките на своите финансови възможности. За да посрещне разходите, необходими за всичко това, той вземал пари назаем, а зрелищата, уреждани от него, надминавали всичко предишно от този род по обстановка, разходи и бляскави подаръци. Ето защо на Цезар поверили управлението на Цизалпийска и Трансалпийска Галия в продължение на пет години и му предоставили командването на четири легиона войска.

 

Дион Касий, XXXVII, гл. 55 — 58

 

55. Цезар отишъл и по-нататък и помирил [Крас и Помпей] не за това, защото желаел те да живеят в съгласие, но защото виждал, че са извънредно силни, и защото знаел, че без поддръжката на двамата или поне на един от тях той не ще може да добие някакво особено влияние в държавата. Той виждал обаче и това, че ако се присъедини към единия от тях, ще направи другия свой неприятел и че от единия ще трябва да очаква повече вреда, отколкото полза и подкрепа от другия, когото той е спечелил на своя страна. От една страна, му се струвало, че хората изобщо са по-скоро склонни да действат срещу неприятелите си, отколкото да подадат ръка на своите приятели не само поради това, че гневът и омразата внушават повече енергия и усилия, отколкото приятелството, но също и поради това, че онзи, който действа за себе си, и онзи, който действа за другиго, не изпитват нито еднакво задоволство, ако успеят, нито пък еднаква скръб в случай, че пожънат неуспех. От друга страна, той виждал, че хората изобщо се стараят по-охотно да създават пречки на човека и да му попречат да се издигне, отколкото да улесняват неговото издигане. Всичко това се върши по различни причини, но главно поради това, че оня, който не позволява на другиго да се издигне, причинява по този начин удоволствие и на други, а това е полезно и за самия него, докато при издигането му се създава затруднение и за самия него, пък и за другите.

56. Тези били съображенията, които карали тогава Цезар да спечели разположението на Помпей и Крас и да ги помири. Самият той бил убеден, че не ще успее да стане могъщ без тях, и гледал да не оскърбява нито единия, нито другия. Той също не се боял, че като се помирят, те ще го превъзхождат, защото знаел отлично, че чрез тяхното приятелство той ще се издигне над другите и че скоро след това и единият, и другият ще му съдействат, за да го направят по-могъщ от себе си. И наистина станало тъкмо така. По тези именно причини той ги помирил и се стараел да ги привлече към себе си. От своя страна Помпей и Крас, движими от лични съображения, сключили споразумение и щом се помирили, спечелили и Цезар за своите планове. Помпей не бил толкова силен, колкото смятал, че ще стане, а в същото време той виждал, че Крас разполага с голяма мощ и че Цезар придобива все по-голямо влияние, а се боял да не бъде свален от тях. Най-сетне той се надявал, че като се съюзи лично с тях, ще може с тяхно съдействие да възстанови предишната си мощ. Крас пък си въобразявал, че неговият произход и богатство трябвало да го поставят над останалите. Понеже Крас стоял много по-ниско от Помпей и бил убеден, че Цезар е призован да играе голяма роля, той се стремял да ги изправи в борба един срещу друг, за да не може нито единият, нито другият да бъде по-мощен от него. Той разчитал на това, че те ще бъдат равностойни противници и той ще може да се възползва от тяхното приятелство и ще получи по-големи почести от тях. Крас действително не поставял като задача на своята политика нито издигането на сената, нито на народа, но преди всичко онова, което било в интерес на неговото лично могъщество. От същите съображения той се стремял да помири сената с народа, без да навлече тяхната ненавист върху себе си, за да се понрави и на единия, и на другия, доколкото това било необходимо, за да смятат те, че той е причината за онова, което им е приятно, без да могат да припишат обаче нему вината за своите неуспехи.

57. Така и по тия причини тримата мъже се свързали с приятелство помежду си. Те скрепили своя съюз с клетва и станали господари на управлението в държавата. Оттогава те се споразумели помежду си и получавали един от друг онова, което желаели и което им било необходимо за устройството на държавата така, както им било изгодно. Когато те се съюзили, техните привърженици, които ги следвали, се споразумели помежду си и под тяхно ръководство вършили всичко, каквото искали. Известни следи от благоразумие се запазвали само у Катон и у ония, които се стремели да изглеждат, че се вдъхновяват от същите чувства като него, тъй като измежду хората, които тогава се занимавали с обществена работа, нито един с изключение на Катон не се отличавал с неподкупност и с лична незаинтересуваност. Някои граждани се срамували от това, което ставало, а другите — стремейки се да подражават на Катон, вземали участие в управлението и се проявили като достойни за този образец. Но те не показали при това издръжливост, защото техните усилия били резултат на една изкуствена и принудителна привичка, а не на една вродена добродетел.

58. Ето до какво положение докарали работите в Рим тримата мъже, които, доколкото било възможно, прикривали своя клетвен съюз. Те правели само онова, което решавали по взаимно съгласие, но прикривали това и си давали вид, че се намират във враждебна опозиция един спрямо друг, за да може тяхното споразумение да остане по възможност по-дълго неизвестно, т. е. дотогава, докато те могат да се приготвят, както трябва.