Древен Рим

Организация на римската войска

Посещения: 2890


Полибий, VI, 21 — 23

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

21 (6). След като военните трибуни в Рим проведат клетвата на новобранците в Рим, те определят деня и мястото, на което войниците от всеки легион са длъжни да се явят без оръжие, и след това ги разпускат. Когато на определения ден новобранците се съберат, трибуните зачисляват най-младите и най-бедните от тях в леко въоръжените части или, с други думи, в отрядите на онези, които носят металически копия.

Онези, които следват подир тях по имуществен ценз, те зачисляват в частите на т. нар. хастати [копиеносци]; хората пък, които са в разцвета на своите сили, те зачисляват в частите на т. нар. [princeps]1, докато най-старите по възраст те зачисляват в редовете на триариите2.  Такива са [четирите] деления у римляните на всеки легион и такъв брой имат те, като се различават не само по названия и по възраст, но и по своето въоръжение. Разпределението на бойците [по численост] се извършва по такъв начин, че на най-старите, на т. нар. триарии, да се падат шестстотин души, на принципите — хиляда и двеста, толкова и на хастатите, а на останалите — най-младите, да се паднат леко въоръжените [велити, хастати]. В случай че броят на войниците надминава четири хиляди, изменя се съответно на това и тяхното разпределение по (споменатите) разреди, освен на триариите, чиито брой остава винаги еднакъв.

1024px Altar Domitius Ahenobarbus Louvre n2

22. Трибуните предписват на най-младите войници да бъдат въоръжени с меч, метални копия и лек щит. Последният има здраво и плътно устройство, пък и по размери е достатъчно голям, за да осигурява отбраната [на боеца]. По външната си форма този щит е кръгъл и в диаметър достига до три фута.3 Леко въоръжените, освен това носят на главата си гладка шапка, вълча кожа или нещо подобно от този род както за покриване на главата, тъй и да дадат възможност на отделните военачалници да отличават по този знак онези, които се сражават храбро и самоотвержено в боя, от страхливите. Стволът на копието е на дължина обикновено два лакътя [0,887 м], а на дебелина 1 цол [0,077 м]. Неговият наконечник е дълъг около 1 педя и е толкова тънък и заострен, че се забива непременно още при първия удар; затова и противникът не е в състояние да го мята обратно. В противен случай от метателното копие биха могли да се възползуват и двете страни.

23. Тези, които са втори по възраст [след най-младите], т. нар. хастати, получават заповед да носят пълно въоръжение. Към пълното римско въоръжение спада преди всичко щитът, който в изпъкналата си част е широк два фута и половина [0,938 м], а на дължина — четири фута [1,183 м]. Щитът от по-голям размер е с една педя по-дълъг [0,0739 м]. Той е сглобен от две дъски, слепени помежду си с туткал; обвит е отвън с ленено платно, а след това с телешка кожа. По краищата си от горе на долу пък е снабден с железни обковки, които го предпазват от ударите на мечовете и позволяват на боеца да го опира на земята. Щитът е снабден, освен това с желязна изпъкналост, която го предпазва от силните удари на камъните, копията и всевъзможните опасни метателни съоръжения. Освен щита към въоръжението спада и мечът, който се носи на дясното бедро и се нарича иберийски. Той има яко устойчиво острие и затова промушва превъзходно, като едновременно с това и с двете си страни може да нанася тежки удари. Към това въоръжение принадлежат двете металически копия, медният щит и наколенниците. От копията едни биват по-дебели, а други — по-тънки. От дебелите копия, които са кръгли, имат в диаметър една педя [0,0739 м]; същия размер по отношение на повърхността на страните имат и четвъртитите копия. По-тънките пък наподобяват на ловните копия от средна големина и бойците ги носят заедно със споменатите преди това копия. Дължината на ствола и при двата вида копия е около 3 лакътя [1,33 м]. Към всеки ствол е принаден железен наконечник, завършващ с една обратно извита кука. Наконечникът има същата дължина, каквато има и стволът на копието. Той е споен твърде яко със ствола и е извънредно удобен за действие, защото той чак до средата си е втъкнат в дървения ствол и е скрепен с него посредством много железни скоби. Затова връзката между частите на копието при употреба не се прекъсва никога, освен ако желязото се пречупи въпреки дебелината на наконечника в неговата оскоза, там, където той се свързва със ствола, е около един пръст и половина [0,02772 м]. Толкова големи са грижите и вниманието, които римляните отдават за осигуряването на връзката между частите на копието. Към всичко казано дотук се прибавя още украсата на шлема с перушина. Последната се състои от три прави пера, които на цвят са черни или червени, а на дължина достигат един лакът [0,4436 м]. Прикрепени на върха на шлема пера ведно с останалото въоръжение правят някак си ръста на човека двойно по-висок и придават на боеца красив и ужасяващ противника изглед. Повечето от бойците носят още една броня, която на широчина и дължина достига до една педя [0,2312 м.] Тя е прикрепена към гърдите и се нарича предпазител на сърцето. С това завършва комплектното въоръжение на римските бойци. Онези римски граждани, чието имущество се изчислява от цензора на повече от десет хиляди драхми, прибавят към останалите си доспехи вместо предпазителите на сърдечната област броня от пръстени. По същия начин са въоръжени и принципните с тази разлика само, че триариите вместо метателни носят обикновени копия.

 

1Принципи са онези бойци, които заемат първата редица на бойния строй на легиона.
2Триарии са стоящите в третата редица на бойния строй.
3Т.е ок. 0,90 м.

 

X

Right Click

No right click