Древен Рим

Римският държавно-политически строй

Посещения: 1837

 

Полибий, Обща история, VI, 11, 11—141.

 

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. II, 1976

 

И тъй в римската държава имало три управления, които аз споменах вече по-горе [аристократическо, демократическо и монархическо]. При това всички функции били разпределени между отделните власти и чрез тях било разпределено така равномерно и правилно, че никой дори и от местните хора не би могъл да се произнесе по един категоричен начин дали управлението в своята съвкупност е аристократическо, демократическо или монархическо. И в същност това е напълно разбираемо. Ако наистина съсредоточим вниманието си върху консулската власт, римската държава ще ни се представи като напълно монархическа и царска. Ако ли обърнем по-особено внимание на сената — тази държава ще ни се вижда аристократическа. Ако ли пък най-сетне някой се вгледа по-внимателно в правата на народа, той ще сметне римската държава за подчертано демократическа. Такова е значението, което е имала, а с малки изключения има и до днес всяка една от тези власти [управления] в римската държава.

224px Fasces lictoriae.svg12. Консулите, преди да потеглят на поход с легионите, пребивават и Рим и извършват суверенно всички държавни работи, тъй като всички останали длъжностни лица, с изключение на трибуните, са им подчинени и изпълняват всички техни разпоредби. Те също така въвеждат чуждите делегации в сената. Освен това консулите докладват на сената по онези въпроси, които изискват обсъждане, и следят за изпълнението на всички издадени постановления. Също тъй всички държавни работи, които се осъществяват чрез народното събрание, се ръководят от консулите. Те свикват народните събрания, тям подлежи внасянето на предложенията, те са и които привеждат в изпълнение постановленията на мнозинството. Освен това консулите разполагат с почти неограничена власт по отношение на всички неща, които се отнасят до приготовленията за война и изобщо до ръководството на военните походи, тъй като те имат властта да изискват по свое усмотрение военни контингенти от съюзниците, да назначават военните трибуни, да провеждат военни набори и да избират годните за военна служба. Освен това те са властни да налагат наказания на всекиго от своите подчинени в лагера, на когото те пожелаят. На консулите принадлежи и властта да изразходват държавните средства до онзи размер, до който те намерят за добре, тъй като заедно с тях се движи и квесторът, който с готовност изпълнява всички техни нареждания. Затова всеки, който насочи вниманието си само върху този сектор от държавното управление, който се намира във ведомството на консулите, с право би могъл да твърди, че римският държавен строй е чисто и просто монархически или царски. Изказаното тук мнение [относно римския държавен строй] би останало в сила дори и тогава, когато онова, което казахме или ще кажем по-нататък, би претърпяло някакви изменения.

13. Що се касае пък до сената, то той има решаваща власт преди всичко по отношение на държавната хазна, защото той разпорежда както с всички приходи, тъй и с всички разходи [на държавата]. Тъй квесторите нямат право да правят парични разходи за посрещането на каквито и да било нужди без предварително постановление на сената освен за разходите, които се изискват от консулите. Даже и за най-важното и най-голямо разходно перо, което превишава всички останали, а именно това, което изискват цензорите всеки пет години за ремонтирането и оборудването на обществените строежи, се намира във властта на сената; от него се дава и необходимото за целта съгласие на цензорите. По същия начин и всички престъпления, които се извършват в пределите на Италия и за които се изисква следствие от страна на държавата (имам пред вид такива престъпления, каквито са измяната, заговорът, отровителството, предумишленото убийство), влизат в компетенциите на сената. Освен това сенатът е властен да разглежда онези случаи, в които се изисква разрешаването на спор по отношение на отделно лице или пък град в Италия, когато трябва да се наложи наказание, да се окаже помощ или защита. В кръга на задълженията на сената спада и това той да има грижата, когато трябва да се изпрати някаква делегация с [дипломатическа] мисия до някой град вън от Италия, било с цел да се сключи мир, да поиска помощ, или за да предаде нареждания, или пък за да приеме подчинението на някой народ на Рим, или пък най-сетне, за да обяви война. По същия начин от сената се решават, и то във всички техни подробности, и въпросите, които се отнасят до това, как да бъде приета дадена чужда делегация, която е пристигнала в Рим, и какъв отговор да ѝ бъде даден. Нито в един от изброените по-горе дела обаче народът не вземал никакво участие. По този начин, ако някой се яви в Рим в отсъствието на консула, устройството на римската държава ще му се представи в напълно аристократическа форма. В това са убедени както много от гърците, тъй и мнозина от владетелите, понеже почти всички важни дела на римляните се отнасят до сената.

14. Вследствие на всичко това някой би могъл да запита съвсем не без основание какъв дял на участие в управлението на държавата остава на народа и изобщо остава ли за него какъвто и да било дял, когато сенатът е властен да решава всички изброени от нас държавни въпроси, когато — и това е и най-същественото — сенатът е компетентен по всички въпроси, свързани с приходите и разходите, и когато, от друга страна, консулите в качеството си на главнокомандващи имат неограничена власт по въпросите, свързани с приготовленията за война, пък и също такива неограничени пълномощия за ръководенето на военните действия на фронта. Въпреки всичко това обаче остава място за участие и на народа в управлението на римската държава, и то едно особено влиятелно място. Защото единствен народът е властен да дава награди и да налага наказания в държавата, а, както е известно, чрез награди и наказания се поддържат царствата и свободните държави или за да кажем с една дума, целокупният човешки живот. В същност там, където не се прави разлика между награда и наказание, или макар тази разлика да се прави, но наградите и наказанията се разпределят неправилно, не е възможно никое от текущите дела да се проведе правилно. Пък и наистина разумно и справедливо ли е това, когато лошите и порочни люде са на еднаква почит с честните? Често пъти народът решава и такива дела, които влекат след себе си парични глоби; ако глобата за извършеното престъпление е значителна по своите размери и особено ако обвиняемите са такива лица, които са заемали висши държавни длъжности, народът издава смъртна присъда, тъй като единствено народът е властен да осъжда на смърт. В съдебната практика на римляните във връзка със споменатите дела има нещо, което е достойно за похвала и изрично споменаване и то се състои в следното. На онези, за които се иска смъртно наказание, в случай че бъдат осъдени на смърт, римляните съгласно съществуващия обичай разрешават да напуснат страната явно и да се осъдят доброволно на изгнание, в случай че макар и само една от трибите, които участват в издаването на присъдата, не е гласувала още. Като места, където осъдените на изгнание намират убежище, служат градовете Неапол, Пренесте и Тибур и всички останали градове, които са обвързани с клетвен съюз с римляните. Народът е и който раздава длъжностите на достойните за това граждани, а това е и най-високото отличие в държавата за човешки добродетели и гражданска доблест. Също тъй във властта на народа е той да приема законите или пък да ги отхвърля, но което е най-важното — да обсъжда и решава въпросите за мир и война. Освен това народът е властен да утвърди или да отхвърли сключването на съюз, на примирие и на договори. Естествено е, ако се съди от всичко това, че всеки би могъл с право да каже, че в римската държава на народа принадлежи най-важният дял в управлението и че тази държава е демокрация.

 

X

Right Click

No right click