Византийско владичество

Скилица-Кедрин. Из „Кратка история“

Посещения: 7071
 
Узи и печенеги на юг от Дунава

 

Към 5-и индикт38, когато на Запад земите край Истър били управлявани от магистър Василий Апокап и от магистър Никифор Вотаниат, узите, които са също скитско племе и са по-благородни и по-многобройни от печенегите, масово преминали Истър с покъщнината си на дълги кораби, на еднодръвки и мехове. Те победили с изненада войниците, които пречели на преминаването им, а именно българи, ромеи и други, които били с тях, и отвели в плен вождовете им Василий Апокап и Никифор Вотаниат. Така те изпълнили цялата Дунавска равнина. Наистина, както твърдели очевидците, този народ наброявал до 600 000 мъже, подготвени да носят оръжие и годни за бой. Една не твърде малка част от тях се отделила от другите и стигнала чак до Солун и до самата Елада, като опустошавала и опожарявала всичко по пътя си и завлякла безчислена плячка. Но когато се връщали при своите, настигнала ги тежка зима и те загубили не само чуждото, но и почти всичко свое и се върнали мизерно в лагера. Като научил за тяхната многочисленост, императорът39 бил твърде огорчен и загрижен, но се бавел твърде много да събере войска и да изпрати боеспособни сили срещу печенегите, защото според твърденията на някои било му свидно да прави разходи (той бил, както казахме, много сребролюбив и почитал над всичко парите), а според други, защото не смеел да се опълчи срещу толкова голяма сила. Всички твърдели, че неприятелските пълчища са непобедими, всички мислели освобождението за невъзможно. И повечето вече замисляли да се изселят оттам. Императорът проводил пратеници до племенните им вождове и се опитвал, доколкото може, да ги отклони и да ги усмири, като им пращал много подаръци и примамки. И наистина той успявал да привлече някои от тях с големи милости. Но те били много голям народ и затова извършвали всекидневни нападения за грабеж в много части на България, а вече почнали да обезпокояват и Тракия и Македония. Императорът, който не можел да понася това, което се приказвало (и наистина всички открито го укорявали и клеветели, че бил сребролюбец и скъперник), излязъл от столицата и разположил лагера си при едно селище, наречено Хировакхи, като водел със себе си не повече от сто и петдесет войници. Това накарало мнозина да се учудват как се осмелява с толкова хора да излезе срещу такова голямо множество. Докато императорът правел тези приготовления и мислел за събиране на войска, няколко души дошли тичешком при него и му съобщили за освобождаването на военачалниците и за гибелта на цялото племе. Те разправяли, че военачалниците им се качили на лодки и преминали Истър, а цялото множество без изключение измряло от глад и епидемия, разбити и от пограничните българи и печенеги. Всичко това било станало по божия воля. Защото, казват, че императорът като се отчаял от всичко, наредил войската да пости заедно с него и направил усърдно литийно шествие, като самият той вървял пеша със сълзи на очи и с разбито сърце. В същия ден стануващите в Цурулум узи видели множество войници да се спускат стремително от небето и непрекъснато да ги обсипват със стрели, така че никой от тях не останал незасегнат. А императорът отслужил Богу благодарствен молебен и бързо тръгнал за столицата. Намерил я изпълнена с удивление да отслужва Богу благодарствен молебен за спасение. Но всички смятали случилото се просто за знак от Бога и приписвали всичко на благочестието на императора към Бога, защото не злината и силата на императора, а добродетелта и богобоязливостта били смилили Бога. След това толкова голямо унищожение някои от узите се явили при императора. Те получили държавна земя в Македония и станали привърженици на ромеите. Те и досега са още техни съюзници и подчинени, удостоени с достойнства на сенатори и на светлейши. Тогава била шеста година от царуването на Дука, трети индикт, 6573 година от сътворението на света.

***

Но понеже затрудненото положение налагало да има император който да може да го уреди и изглади в тези така тежки времена, за най-подходящ бил сметнат Вотаниат и много други. Но все пак божията воля надделяла и затова за тази цел бил издигнат вестархът Роман Константин, син на Диоген. Диоген бил назначен за дук на Сердика и понеже бил патриций, помолил император Константин Дука да му даде титла вестарх. Императорът му казал: „Искай възнаграждение, когато покажеш дела“, и го изпратил, без да му даде нещо и без да изпълни молбата му. Когато Диоген тръгнал и стигнал до Сердика той срещнал печенеги, излезли да плячкосват страната, и ги победил. Като пратил до императора много живи пленници и главите на избитите, той получил титла вестарх и писмо от императора, в което се казвало: „Това не е подарък от мен, Диогене, а от твоята храброст и мъжество.“ А Диоген по време на престоя си там поискал да вдигне бунт срещу императора, но се уплашил да не би съзаклятието да бъде разкрито.

 

38В 1064 г.
39Константин X Дука.