Византийско владичество

Скилица-Кедрин. Из „Кратка история“

Посещения: 8018

 

Магистър Аарон Дука служи във византийската войска
 

Когато научил за бунта34 и узнал, че цялата източна ромейска войска с изключение на малцина е тръгнала срещу него, императорът35 не бил съгласен да праща пратеници за мир. А понеже бунтът бил още в началото си, той искал да потуши пожара и се приготвил и въоръжил за съпротива според възможностите си. Като извикал всичките западни войски, той назначил за главнокомандващи македонци, които се славели със знатен род и с минали подвизи. Освен това той удостоил и военачалниците, и войниците с почести, подаръци и щедро раздаване на пари. Почти по същия начин той постъпил и с източните отреди, които не били минали на страната на Комнин, а именно анатолийските и харсианските, като им назначил за пълновластен стратег и архонт доместика на Изток Теодор, евнух на императрица Теодора, и му дал за помощник и съветник магистър Аарон Дука36, който се бил проявил като ревностен борец в много битки и бил брат на Комниновата жена. Той ги изпратил да се противопоставят на Комнин. И тъй тези двама, като взели споменатите войски, преминали през град Хризопол, който е на отсрещния бряг, и отишли в Никомидия. Като стигнали там, те изпратили хора и разрушили моста на река Сангар, за да не може Комнин да достигне лесно до тях, а да бъде видян, когато заобикаля. После те се вдигнали оттам, отишли на височината Софон, където разположили укрепения си лагер, и започнали да се готвят за война.

И Комнин изпратил навсякъде съгледвачи и разузнавачи, та нищо от това, което ставало, да не му избегне. Като научил, че хората на доместика държат вече билото на Софон, и той с ускорен ход стигнал до Никея и я завладял при първия пристъп. Оставил там колкото пари имал и излишния си обоз и като се укрепил, разположил лагера си на север от града Никея на около 12 стадия и там се настанил. И тъй, когато войниците на Комнин и тези от противната страна излезли от двата лагера, за да събират фураж, те се срещнали и понеже били сънародници, роднини и приятели, започнали да се увещават взаимно. Партизаните на императора настоявали да изоставят Комнин като узурпатор и бунтовник, да се присъединят към императора и да не се излагат на такава голяма опасност поради амбициите и страстите на един човек, така че да се лишат наскоро не само от военното си звание и от парите си, но да рискуват да загубят най- ценното — зрението си. Другите пък ги съветвали да изоставят императора, който носел само името император, а иначе бил стар глупак и негодник, управляван от евнуси, и да се присъединят към Комнин, човек храбър в сражение, славен и отличен в предишните военни действия, поради което цялата сила на ромеите се стреми към него, както с еднаква и неизменна воля се стремят към една точка радиално разположени линии. Но казвайки тези неща, те не могли да се убедят едни други. А това ставало нарочно, защото командващите и на двете войски пращали подходящи лица, за да предумат войниците от противния лагер, доколкото било възможно, да привлекат поддалите се. Обаче, като изпитвали известно време духовете и никой не обръщал внимание на приказките им, Комнин им разрешил да събират дърва и фураж, но съвсем предпазливо, без да се отдалечават от лагера. Тогава хората на доместика и главно македонците помислили, че зад тази постъпка се крие страх и малодушие, и решили да влязат в бой. Другите ги послушали, макар и против желанието си, и разположили лагера си при така наречената Петроа, която се намирала немного далеч от противниковия лагер, на около петнадесет стадия. Така войските дошли наблизо една срещу друга и понеже настоявали пред стратезите да ги изведат и да не ги възпират, Комнин се решил, извел своите фаланги и ги наредил в боен ред, като заповядал на Кекавмен да командва левия фланг, докато Роман Склир държал десния, а самият той застанал в средата. Доместикът и Аарон също се решили и като извели войската си, застанали във фронт срещу противниците. Командващ на дясното крило бил Василий Тарханиот, който тогава бил стратилат на Запада и който и по род, и по разум бил най-забележителният между македонците, а се отличавал и с най-голяма опитност. Лявото крило било поверено на магистър Аарон със стратези Ликанит, Пниемий и франка патриций Рандулф. След като войските били наредени по този начин в една местност, наричана от местното население Ада, и бил даден сигнал за бой, те се спуснали едни срещу други. Аарон обърнал в бягство дясното крило и го преследвал до самото укрепление, като пленил и Роман Склир. И той щял да постигне пълна победа, ако поради прекалената си предпазливост не се бил въздържал да оплячкоса лагера, тъй като Комнин вече отпадал и мислел за бягство в Никея. А Кекавмен, след като обърнал напълно в бягство тези, които били срещу него, не прекъснал преследването, а успял да стигне до самото укрепление и като го разрушил, влязъл вътре и разграбил палатките, които насякъл с нож и ги хвърлил на земята. Когато предните части видели това (защото лагерът се намирал на едно открито място), хората на Комнин се одързостили, а тези на Аарон се уплашили. Като видели укреплението ограбено, първите завикали радостно, а последните ударили в бягство. От страна на императора паднали много бойци, особено македонци, не само войници, а и много стратези, именно Маврокатакалон, Пниемий, Кацамунт и немалко други. А пленени имало много повече от убитите.

Казват, че в това сражение, когато хората на императора били обърнати в бягство, франкът Рандулф бродел сред бягащите и преследващите и търсел да влезе в бой с някого от знатните. Като разбрал, че минава Никифор Вотаниат, той оставил другите и тръгнал към него, като му викал отдалеч и настоявал да спре, казвайки кой е и защо го вика. Като разбрал това, Вотаниат се спрял и влязъл в бой с Рандулф, който се приближил. Той ударил щита му с меча си и го разсякъл на две. Рандулф пък го ударил по шлема, но мечът му се хлъзнал и не му нанесъл никаква щета. Поради това и други се втурнали към Вотаниат, пленили Рандулф и го отвели при Комнин. И от Комниновите стратези паднал един, Лъв Антиохийски, и някои войници.

След това поражение, когато спасилите се с бягство от боя отишли при императора заедно с доместика и Аарон, той се отчаял от положението и като се отказал от всичко, мислел да търси убежище и спасение.

 

34Става дума за бунта на Исак Комнин, който започнал от Мала Азия.
35Михаил VI (1056—1057).
36Дука не е собствено име. Тук става дума за Иван Владиславовия син Аарон.

 

X

Right Click

No right click