Византийско владичество

Скилица-Кедрин. Из „Кратка история“

Посещения: 8019

 

Печенеги се заселват в Мизия

 

Печенежкият народ е, скитски, от така наречените царски скити.25 Той е голям и многолюден и никой скитски народ не може сам да му се противопостави. Дели се на 13 рода, които носят всички общо име скити, но всеки е получил и собствено име според името на родоначалника и вожда си. Те обитават равнините отвъд Истъра, които се простират от река Бористен до Панония, като номади и винаги водят чергарски живот. Вожд на този народ по това време бил Тирах, син на Килтер, който бил много благороден, но иначе бил мекушав и обичал спокойствието. При скитите имало и друг човек на име Кеген, син на Валцар, който произхождал от незначителен и почти неизвестен род, но бил извънредно способен във военното дело и военното изкуство. И когато узите (те са хунски народ) често нападали печенегите, той ги обръщал в бягство и ги отблъсвал, докато Тирах не само че не смеел да излезе насреща им, но дори се и спотайвал в мочурищата и блатата край Истър. И тъй печенегите почитали Тирах заради рода му, а пък ценели Кеген особено много заради изключителната му храброст и военните му способности. Като чувал и виждал това, Тирах се измъчвал душевно, понеже се страхувал за властта си, и затърсил начин да премахне Кеген. Прочее той многократно му устройвал засади, но всички оставали безуспешни. И след като няколко пъти се опитвал да го нападне тайно и претърпявал неуспех, той разбрал, че не бива да се бави, а че трябва да го нападне открито. Затова той изпратил една войска със заповед, да хванат този човек и да го убият. Но Кеген предугадил покушението, избягал при блатата на Бористен и така се спасил от гибел. Той се скрил там и тайно изпратил известия до роднините си и до племето си и успял да отцепи от властта на царя своя род, който се казвал Велемарнис, а с него и един друг - Пагуманис. Като събрал войски, той излязъл с двата рода срещу Тирах, който имал единадесет рода на своя страна. Той му се противопоставял няколко часа, но все пак, надвит от множеството, бил обърнат в бягство. И докато бродел из мочурищата и търсел спасение, той разбрал, че за него и за хората му има само един изход - да избяга при императора на ромеите. Затова дошъл в Доростол и за да не му бъде устроена някаква засада, оградил се с хората си (те били около 20000 души) в едно островче на реката и пратил известие до местния управител Михаил, син на Анастасий, в което му съобщавал кой е той, гонен от каква съдба идва и също, че иска да дойде доброволно при императора. Обещавал още, ако бъде приет, да допринесе голяма полза за работите на императора. [Управителят] бързо препратил на императора съобщението и веднага получил нареждане да приеме този човек с хората му, да ги снабди с припаси, а него да изпрати с почести в Цариград. Той постъпил съгласно със заповедта и Кеген отпътувал в столицата. Когато се явил пред императора, той бил приет любезно и благосклонно. Като обещал да приеме светото кръщение и да склони и хората си да направят същото, бил издигнат в сан патриций и получил три крепости от тези, които се намират по бреговете на Истър, както и много стадии земя и изобщо бил причислен към приятелите и съюзниците на ромеите. А освен това, понеже [Кеген] обещавал да приеме светото кръщение с дружината си, изпратен бил един благочестив монах на име Евтимий, който извършил обреда на светото кръщение край река Истър и всички приобщил към светото кръщение.

Обезпечен по този начин и осигурен срещу внезапните нападения, Кеген се приготвил за отбрана срещу неприятеля. Той преминавал Истър кога с хиляда, кога с две хиляди души, кога с повече или с по-малко, нападал ненадейно Тираховите печенеги и им нанасял много големи щети и поражения: той избивал срещнатите мъже, а жените и децата вземал като роби и ги продавал на ромеите. Тирах, който не можел да понася неочакваните нападения на Кеген, проводил пратеници до императора, за да му съобщят, че не трябва великият император, който има договор с печенежкия народ, да приеме един техен отцепник, а щом го е приел, да не му позволява да минава Истър и да нанася вреди на съюзниците му. И тъй или императорът да попречи на този човек да върши това и да не му дава никаква помощ, или да знае, че ще предизвика жестока война срещу себе си и срещу страната си. Такива били вестите от Тирах. Императорът, като получил тези съобщения, присмял им се, че може поради заплахите на печенега да предаде човека, който бил отишъл доброволно при него, и да му попречи да  вреди на вредителите. А пратениците отпратил, без да са постигнали нищо. Той писал на Михаил, управителя на градовете край Истър, а също и на самия Кеген да пазят внимателно бреговете на реката. А ако се зададе силна войска, да му съобщят с писмо, за да прати някои от западните отряди, та заедно с тях да попречат на печенегите да преминават реката. Изпратил и сто триери, като им заповядал да плават покрай брега на Истър и да пречат на печенегите, когато се опитват да минат. Като се върнали пратениците на Тирах, без да са постигнали нищо, той се разсърдил много и се молел по-скоро да настъпи зима. А есента вече си отивала и настъпвала зимата, когато слънцето било на козирог. Тогава задухал северен вятър и реката замръзнала на 15 лакти дълбочина. И понеже цялата стража нехаела, Тирах се възползвал от  случая, за който се молел, и преминал Истър с всичките печенеги, които били, както разправяли, осемстотин хиляди. Той се разположил на отсрещния бряг, като опустошавал и разрушавал, каквото му попаднело. Било изпратено писмо до императора с молба да дойде веднага на помощ. А той, още не прочел цялото писмо, писал на адрианополския дук, магистър Константин Арианит, да вземе македонските войски, а на управителя на България Василий Монах - да отиде с българската войска да се съедини с Михаил и Кеген и заедно да се борят срещу печенегите. След като изпълнили императорската заповед и всички се съединили, Кеген с ромейските фаланги се разположил на лагер под открито небе и с внезапни всекидневни нападения нанасял немалки щети на печенегите. А те, като преминали реката, намерили голямо изобилие от добитък, вино и питиета, приготвени с мед, за които те никога не били чували. Понеже те употребявали ненаситно тези неща, хванала ги стомашна болест и всеки ден измирало неизброимо множество от нея. Като научил това от един беглец, Кеген решил, че е дошъл удобният момент да нападне враговете, тъй като те били измъчвани от зимата и от болестта. Той склонил и ромеите, които се колебаели и се страхували да се противопоставят на толкова хилядно множество, и се нахвърлил срещу враговете. А те, уплашени от бързото нападение и страхувайки се от сражението, хвърлили оръжието и сам Тирах се предал заедно с всичките първенци и с останалото множество. И тъй Кеген предложил и настоявал всички да бъдат избити поголовно. Той казал една варварска, но много мъдра поговорка, че змията трябва да се убива още през зимата, докато не може да си мърда опашката, защото, когато се стопли от слънцето, тя ще ни донесе беди и неприятности. Но ромейските военачалници не одобрили това предложение, защото го смятали за варварско дело; безбожно и недостойно за ромейското милосърдие. Те били на мнение, че е по-полезно да пръснат печенегите в пустите полета на България, да ги заселят на различни места и да им наложат данъци. И наистина данъкът, който щели да вземат от тях, щял да бъде неизчислим. А ако на императора потрябва и войска срещу турките или други чуждоплеменни народи, той щял да ги въоръжи срещу тях. Много речи били казани, но накрая мнението на ромеите надделяло. Кеген се върнал в страната си, след като избил всички, които заловил, освен тези, които продал. Управителят на България Василий Монах взел и заселил хилядите печенеги из полетата на Сердика, Ниш и Евзапел, като ги разпръснал всичките и им отнел всякакво оръжие, за да не могат да заговорничат. А Тирах и неговите сто и четиридесет души били отведени при императора, който ги приел любезно, покръстил ги, издигнал ги във високи чинове и ги оставил да живеят безгрижно.

А султанът, който не можел да понася неуспешното завръщане на пратениците си, събрал вкупом всичките персийски и вавилонски сили и тръгнал на поход срещу ромеите. Мономах, който бил чул за това от по-рано побързал да излезе срещу врага със своите войски, а и от печенегите въоръжил 15 хиляди. Поставил им начело и четири военачалници от пребиваващите в Цариград печенеги, а именно Сулца, Селте, Караман и Каталим, като ги почел с немалки дарове и им дал много хубаво въоръжение и чудесни коне. Като ги прехвърлил в Хризопол, императорът им дал за водач патриция Константин, по прякор Адровалан, който трябвало да ги отведе в Иверия. И тъй, като преминали морето, те се качили на коне и тръгнали по пътя за Изток. Повървели няколко мили и като наближили до така наречения Даматрис, спрели и като застанали на пътя, направили съвет, който у тях се нарича комент. Едни смятали, че трябва да вървят и че не бива да престъпват заповедите на императора в неговата страна, защото, откъснати от останалия народ, те не можели да устоят сами срещу ромейските сили и нямали опорна точка срещу превратностите на съдбата. Други пък предлагали да завземат някои възвишения във Витиния, да останат там и да отблъсват нападателите, но в никой случай да не отиват в Иверия, тази необятна и чужда страна, където неприятели щели да им бъдат не само враговете на ромеите, а и самите ромеи. Каталим единствен изказал мнение да се върнат и да се съединят със сънародниците си. А когато някой казал: „Ами как ще преминем морето?“, той им отговорил само, че [им] заповядва да го следват. И тъй те се нахвърлили срещу Адровалан, но не успели да го убият, защото избягал в една триетажна постройка на дворците в Даматрис и така се спасил. После тръгнали към морето след Каталим, без да се надяват, че той ще има приготвени кораби, които да им улеснят преплаването на морето, и затова се безпокоели и искали да разберат по какъв начин ще стане преплаването. Когато стигнали до брега, Каталин казал само: „Който иска да оцелее сам, както и всички други печенеги, да ме последва!“ И като пришпорил коня си, навлязъл в морето. Като видял това, и друг направил същото, след него - трети, а скоро - и цялата войска. Те преплавали морето при Св. Тарасий, едни с въоръжението си, а други, като го хвърлили преди това. След като преминали, те с усилен ход могли да стигнат при своите хора при Триадица, без някой да посмее да им се противопостави или да им попречи, защото внезапното им нахлуване улеснило пътя им. Като се съединили с печенегите в Триадица, те пратили известие и на [печенегите], които живеели в други места. И тъй, като се обединили всички, взели от селата вместо оръжие земеделски сечива, коси и други железни оръдия и се въоръжили. Когато стигнали във Филипопол и преминали Хемус, цялото множество се разположило на лагер в крайдунавската равнина около реката, наречена Осъм. Само Селте останал да си почине в Ловеч. А Арианит събрал веднага македонските войски и тръгнал да ги преследва. В Ловеч той настигнал Селте, които станувал там, но не можал да го хване, защото успял да избяга. Той сложил обаче ръка на целия стан и се върнал. Така се развили събитията на Запад.

 

25Печенегите са били тюркски народ, сроден на узите и куманите.

 

X

Right Click

No right click