Византийско владичество

Скилица-Кедрин. Из „Кратка история“

Посещения: 7078

 

Прусиан изпратен на заточение. Печенеги нападат България

 

Патриций Василий, син на Роман Склир, като се скарал с магистър Прусиан8 българина, който бил стратег на Вукеларий, се одързостил дотолкова, че влязъл в бой с него. Император Константин9 сметнал разпрата им за безсрамие спрямо императорската власт и изпратил и двамата на заточение, Василий - на остров Оксия, а Прусиан - в Плата. Не след дълго той ослепил Василий, който бил наклеветен, че иска да бяга. А и Прусиан за малко щял да претърпи същото наказание, но се отървал. Императорът ослепил и Роман Куркуа, зет на Прусиан по сестра, както и Богдан, Глава и Гудел. Отрязал езика и на монаха Захарий, роднина на веста Тевдат, като измислил, че всички те готвели бунт против него.

През същата година и печенеги извършили нападение в България и избили и пленили извънредно много народ, а също и стратези и тагмархи. Затова император Константин назначил Диоген, архонта на Сирмиум, за дук на България. Този влизал много пъти в бой с тях, когато се били пръснали, обърнал ги в бягство, принудил ги да преминат Истър и да мируват.

По това време10 магистър Прусиан българинът бил наклеветен, че готви заговор с Теодора, сестрата на императрицата, за да завземе властта заедно с нея, и бил затворен в манастира Мануил. И понеже обвинението се потвърдило, той бил ослепен, а майка му, [която била] зости, била отстранена от столицата. Константин Диоген, зет на императора (бил женен за братовата му дъщеря), бил преместен от Сирмиум в Солун, където станал дук. Но понеже Орест, служителят на император Василий, го наклеветил, че готви бунт, той бил изпратен като стратег в Тракезия.

Император Никифор11 завладял повечето градове в Сирия и Финикия, а след него Йоан затвърдил завзетите земи и прострял властта си до Дамаск. Василий, който царувал след тях, отначало бил зает с междуособните войни, а по-късно - с войната срещу Самуил и нямал време да уреди работите си на Изток хубаво и както трябва. Той отивал там, когато му хрумнело, и уреждал нещата, както изисквал моментът. Но после, като се връщал, бивал постоянно зает и погълнат от грижи с покоряването на българския народ. Така той станал причина по-силните от градовете да отхвърлят игото и да си възвърнат свободата.

През същата година, 6539, индикт 14-и, Прусиан се подстригал доброволно за монах и майка му била преместена от Мантинейския в Букелариевия манастир в Тракезия. А патриций Константин Диоген бил изведен от кулата и се подстригал за монах в Студийския манастир.

Докато императорът бил там12, императрицата Зоя получила съобщение чрез Теофан от Солун, че Константин Диоген в споразумение със сестра ѝ Теодора се канел да избяга в Илирик със знанието на митрополита на Дирахиум и на епископа на Перитеорион. Епископите и Диоген били веднага отвлечени. Когато във Влахернския дворец се започнало следствие срещу Константин от препозит Йоан, който бил брат на царувалия по-рано Михаил и след това станал орфанотроф, той се хвърлил от стената и като си пречупил врата, умрял и бил хвърлен при самоубийците, а епископите били изпратени при императора в Месанакта и оттам освободени.

На 28 юли, събота, във втория час на нощта една звезда паднала от юг към север и осветила цялата земя. Не след дълго било съобщено за нещастията, които връхлетели над ромейската земя, а именно че арабите опустошили Месопотамия до Мелитина, печенегите преминали Истъра и опустошили Мизия, а сарацините нахлули в Илирийското крайбрежие до Корфу и го опожарили.

Сарацинът Алим, който владеел крепостта Перкри, намираща се твърде близо до Вавилон, я предал на императора на ромеите, като се надявал да получи титла патриций и много други облаги. За водене на преговорите той изпратил сина си при императора. Крепостта била приета от българина патриций Никола, по презиме Хризилий. Синът на сарацина, като дошъл в Цариград и не получил никакъв прием, понеже императорът бил болен, се върнал разгневен и убедил баща си да си вземе обратно крепостта. Този влязъл тайно в споразумение със съседните перси и една нощ завзел крепостта и избил 6000 ромейски войници. Това станало поради леността и небрежността на Хризилий, който държел крепостта.13

Като преминали Истъра, печенегите опустошили цяла Мизия чак до Солун14, а корабите на африте нанасяли немалко щети на Цикладските острови.

Понеже настъпил непоносим мраз и Истър замръзнал15, печенегите го преминали и причинили немалки вреди в Мизия и Тракия, чак до Македония. Скакалци пак нападнали тракезийските области и нанесли щети на храните. През пролетта на 6544 г., 4-и индикт16, печенегите извършили три нападения срещу ромеите, като унищожавали всичко по пътя си, избивали поголовно всички заловени хора и подлагали пленниците на неизказани мъчения. Те хванали в плен и пет стратези: Йоан Дермокаит, Варда Печ, Лъв Халкотув, Константин Птерот и Стравотрихар Михаил.

През 6546 г., 6-и индикт, на 2 ноември станало голямо земетресение към десетия час на деня и земята продължила да се тресе чак до края на месец януари. Настанал и глад в Тракия, Македония, Стримон и Солун, чак до Тесалия.

 

8Пресиан (Прусиан или Фружин) бил син на Владислав.
9Т.е. Константин VIII. Събитията се отнасят към 1026 г.
10Т.е. 1029 г.
11Никифор Фока.
12През пролетта на 1032 г. Роман Аргир предприел поход в Сирия.
13Събитията се отнасят към 1033 г.
14Есента на 1034 г.
15В 1035 г.
16В 1036 г., а следващата посочена година е 1038 г.