Византийско владичество

Скилица-Кедрин. Из „Кратка история“

Посещения: 7080
 
Въстание на Георги Войтех. Повсеместни бунтове
 

В първата година от царуването на [Михаил40], 11-и индикт, сръбският народ, който се нарича и хърватски, тръгнал да пороби България. Аз ще разкажа по какъв начин [станало това], като почна от по-рано. Понеже императорът Василий, когато покорил България, не поискал да се измени там нищо от обичаите, а наредил да се управлява в своите работи при собствени началници и обичаи, както е било при Самуил, който бил техен владетел, народът, тъй като не понасял алчността на орфанотрофа, се бил бунтувал вече и по-рано, когато провъзгласил Делян за свой цар (за което беше разказано по-горе подробно), а и сега започнал да мисли за въстание. Той не можел да понася алчността на Никифор и това, което той бил направил против всички, тъй като императорът не се грижел за нищо и се занимавал само с несериозни и детински работи. Първенците на България смятали, че Михаил41, който бил владетел, щял да им помогне и да им съдейства и щял да им даде сина си, за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите. Той ги послушал с удоволствие и като избрал 300 души от своите хора, поверил ги на сина си Константин, наричан и Бодин, и го изпратил в България. И тъй той отишъл в Приздиана, където били събрани скопските първенци, чийто предводител бил Георги Войтех, от рода на Комханите. Те провъзгласили Бодин за цар на България, като го прекръстили от Константин на Петър. Като чул това, Никифор Карантин, който заемал тогава длъжността дук на Скопие, отишъл в Приздиана заедно с подчинените си стратези и с българските войски. Докато той се готвел за бой, пристигнал заместникът му Дамян Даласин. Като се съединил с Карантин, той много го обиждал и немалко се подигравал с всекиго от стратезите му, осмивайки ги като страхливци. И като построил войската, той веднага влязъл в бой със сърбите. Завързало се страшно сражение и ромеите претърпели още по-страшно поражение. И наистина паднали много ромеи и българи и били взети още по-голям брой пленници, между които били и самият дук Дамян Даласин, така наричаният Проват, както и Лонгибардопул и много други с тях. Бил взет и целият лагер и всичко в него било ограбено. След това българите открито провъзгласили Бодин за цар, като го прекръстили, както казахме, на Петър. Те се разделили на две и хората на Бодин тръгнали към Ниш, а другите с някой си Петрила, който бил пръв подир Бодин, потеглили срещу ромеите в Кастория. Там привържениците на ромеите, охридският стратег Мариан, деволският стратег, патриций и антипат Теогност Вурца, а с него и стратегът на Кастория, укрепили града, както разказахме. С тях били и Борис Давид и много други, които, страхувайки се от заплахата на местните българи, потърсили прибежище в Кастория. А Петрила, като превзел Кастория с безчетна войска от българи, започнал да приготвя, каквото било нужно за бой. Когато и ромеите се наредили и излезли срещу българите, те ги атакували с голяма сила и обърнали в бягство Петрила, като го принудили да бяга през непроходими планини, за да стигне при господаря си Михаил. Те избили и много българи, а заловили и човека, който у хърватите заемал първо място след Петрила, и го завели окован при императора. Бодин пък, щом стигнал в Ниш, започнал да се разпорежда с българските работи вече като цар. Плячкосвал всичко по пътя си и избивал и измъчвал тези, които не го признавали и не му се подчинявали. Когато императорът чул за тези неща, именно за поражението на дука и за провъзгласяването на Бодин, той изпратил срещу него Саронит, за да побърза да потуши злото, преди то да пламне и да се разрази в голям пожар. Той пратил с него и силна войска, съставена от македонци, ромеи и франки. Но [Саронит] се насочил срещу град Скопие и не обръщал никакво внимание на Ниш. И тъй, като пристигнал [там] и като обещал на Георги Войтех, комуто бил поверен градът, да не му стори никакво зло, той превзел град Скопие, разположил се на лагер в него и започнал да обмисля и да преценява какво да прави с тези в Ниш. Но Войтех, който се разкаял, задето бил толкова благосклонен и държал страната на ромеите, съобщил тайно на хората в Ниш да отидат бързо при него и да избият безмилостно и жестоко всички хора на Саронит, които били безгрижни и нехайни. Като получили съобщението, те тръгнали от Ниш и се насочили към Скопие. Земята била покрита със сняг, защото било зима, месец декември. Но понеже хората на Саронит разбрали това, той излязъл с цялата си войска срещу [бунтовниците] и като ги пресрещнал по пътя на едно място, наречено Таоний, избил ги почти всичките. Паднал в плен и Бодин. А Лонгибардопул, който, както казахме, бил минал на страната на Михаил, разменил с него обещания за вярност и се оженил за дъщеря му. Той получил много голяма войска, съставена от лангобарди и сърби, с която бил пратен на помощ на Бодин, и отново минал на страната на ромеите. А Саронит изпратил Бодин окован при императора. Той бил затворен в манастира Св. Сергий, а малко по-късно бил предаден на Исак Комнин, който вече бил назначен за дук на Антиохия и който го отвел там. Като научил това баща му Михаил срещу пълна кесия наел венети, чиято работа била да плават по море, отвлякъл го оттам и го завел в собствените си владения. Последният след смъртта на баща си царува и в наши дни. А Войтех, който бил силно измъчван, умрял, като отивал при императора, понеже не можал да издържи болките от ударите. Алеманите, пък и франките (те са западни народи), пуснати из страната, унищожили останалите в Преспа български дворци и ограбили местния храм, издигнат на името на св. Ахил, като не пощадили никоя от светините му. Някои от тях били отново спасени, но другите войската си разделила и ги приспособила за собствено употребление. И тъй един войник от македонската войска, който бил каран да върне, каквито свещени предмети бил взел, понеже не се подчинил, умрял от синя пъпка на раменете си. Наистина, както става обикновено, възмездието не се забавило, но го сполетяло за пример на поколенията. В градовете по крайбрежието на Истър войниците били нехайни, защото не получавали никакво възнаграждение, и затова бил изпратен вестархът Нестор, който бил служител на императоровия баща, и бил назначен за дук на крайистърските градове. Той влязъл в съюз с Татуш като със свой съмишленик и заедно с него тръгнал към столицата заедно с много печенеги. Когато му заповядали да сложи оръжието, той казал, че ще направи това само ако премахнат логотет Никифор като общ враг и световен неприятел, тъй като той го бил обидил много и му бил отчуждил имотите. Но императорът не се съгласил, понеже един път се бил хващал на лъжите и измамите му. А тъй като собствените му хора направили заговор против него, Нестор напуснал тези места, ограбил Македония и Тракия и земите в съседство с България и се прехвърлил в страната на печенегите. И тъй една част от ограбените македонски войници отишла при императора и се оплакала за грабежа. По заповед на императора не им се оказало никакво внимание и били изгонени, след като били бичувани и малтретирани. Но те, като се върнали в страната си, изпълнени с голяма мъка, не искали да запазят вече същото разположение, а почнали да се стремят всячески да отвръщат на неприятелите.

 

Въстанието на Никифор Василаки

 

Протопроедър Никифор Василаки, като стигнал в Дирахиум, събрал войска от всички тамошни места, а посредством деволския епископ Теодосий извикал и франки от Италия, които с щедрости и почести настроил против Вриений. Той събрал силна войска от франки, българи, ромеи и албанци и като се вдигнал оттам, тръгнал към Солун. Когато стигнал в Охрид, той искал там да бъде провъзгласен [за цар], но бил възпрепятстван от намесата на местния архиерей. А когато отишъл в Солун, той бил уведомен за възцаряването на Вотаниат42, комуто пратил верноподаническо писмо, но тайно готвел бунта. В гореказаното дело помощници му били така нареченият Гимн, Григорий Месимар и Тесаракондапих. Той привлякъл и печенегите за съюзници. А императорът, като разбрал целта и намерението му, изпратил при него с хрисовул един от своите хора, за да го успокои, и като го освобождавал от всякакъв страх, давал му титлата нобилисим. Но [Василаки] пренебрегнал безумно благодеянието, което имал в ръце, и после напразно се разкайвал. Поради това срещу него със силна и боеспособна войска бил изпратен нобилисим Алексий43, който бил почетен с титла севаст. И тъй той стигнал до една крепост във Василакиевите владения, която имала за стратег Гимн, и я завладял с бой. И като повел войската си чак до Солун, той се приютил там, незасегнат от никакви щети. Отвъд реката, наречена Вардар, на известно разстояние той направил вал и възнамерявал да спре с войската там. А Василаки, който се стремял да грабне победата, възнамерявал да го нападне в нощна засада, да го залови със сила и да го унищожи напълно. Но Гимн разкрил заговора пред севаста и той, както и хората му взели предпазни мерки. И тъй Василаки, като препускал цяла нощ, уж без неприятелите да подозират и да разберат, попаднал в лют бой. Той бил напълно разбит и изгубил твърде много от хората си, най-вече измежду франките. А самият той се сражавал срещу доместика и ранен от него, избягал в акропола на Солун, като мислел, че укреплението ще възпре пристъпа на севаста. Но севастът, който съвсем нямал намерение да превзема крепостта, [сега] натоварил хората си веднага да сторят това. Те атакували енергично и понеже солунчаните били на тяхна страна, бързо добили надмощие и завладели акропола. Самият Василаки бил заловен, хвърлен в железни окови и бил изпратен на императора окован. Но когато вестта стигнала до императора, по негова заповед той бил ослепен близо до Хризопол. Оттогава мястото се нарича Василакиевο изворче. След това той бил отведен с кола като жалък товар и нещастен труп.

Докато войските били заети с похода срещу Василаки, печенеги заедно с кумани нападнали Адрианопол, разсърдени, задето някои от тях били избити от Вриений. И тъй като запалили огньове, те изгорили много от тамошните къщи и се върнали, без да извършат нищо достойно за споменаване.

 

Бунтовете на Лека и Добромир

 

Някой си Лека, павликянин, родом от Филипопол, избягал при печенегите поради роднински връзки и като минал на тяхна страна, започнал да отправя страшни закани към ромейската държава. А и някой си Добромир внасял смут в Месемврия.44 Те мислели да дигнат бунт срещу императора45, но понеже се страхували и били вразумени от несполуките на другите, превили врат под робския ярем, преди още да почнат, и с молба отишли при него. Тогава Лека умъртвил епископа на Сердика Михаил, който, облечен в свещените църковни одежди, държал страната на императора и увещавал и града да постъпва по същия начин. Императорът удостоил с голямо внимание и бившата императрица Евдокия. А понеже турците опустошавали Изтока, той събрал боеспособна войска и я поставил под заповедите на Константин, сина на Константин Дука. Но Константин, щом преминал в Мала Азия, вдигнал бунт против императора и веднага бил провъзгласен за император в Хризопол от войската, която била с него. Императорът искал да вземе мерки против него, но не бил послушан. Тогава той спечелил едни с подаръци и почести, привлякъл други по друг начин и го заловил без кръвопролития, като тези, които го били провъзгласили за император, го предали сами. [Императорът] го подстригал за монах и го заточил на един остров. Казват, че той стигнал до сан презвитер.

През месец октомври, тринадесети индикт, паднал гръм върху колоната на Константин Велики, над която стояла статуята му. Върху тази колона по-рано стояла статуя на Аполон, но после била преименувана. Една част от нея била отчупена, а три обръча, отвътре железни, а отвън бронзови, изгорели. Понеже българският архиерей Йоан умрял през време на Василакиевия поход, императорът назначил на негово място друг, който също се казвал Йоан, но бил наречен Аин, понеже никога не се докосвал до виното. А понеже умрял и антиохийският патриарх, императорът назначил [на негово място] някой си Никифор, който носел прякора Мавър. Александър Кавасила бил назначен за дук на Скопие. А Лъв Диаватин, който бил изпратен в Месемврия, уреждал тамошните работи, като сключил споразумение и мир с печенегите и куманите. Императорът омъжил за унгарския крал племенницата си Синадина, която била дъщеря на Теодул Синадин и която пак се върнала в Цариград, когато умрял мъжът ѝ. През време на царуването му станали много ръкополагания на митрополити и други духовни лица, които ръкополагания не били безупречни. А императорът, който бил привикнал на голяма простота и скромност, не променил никак своя начин на живот. Той бил с широка ръка, щедър и благоразположен към всички. Той имал и двама служители, Борил и Герман, които не му се подчинявали като служители, а вършели безпрепятствено всичко, каквото си искали. Заради тях той бил гледан с неприязън от по-видните измежду сенаторите, които не понасяли това, което те вършели спрямо всички.

40Τ. е. Михаил VII
41Михаил, син на Стефан Войслав, княз на Зета.
42Вотаниат встъпил на престола в 1078 г.
43Бъдещият император Алексий I Комнин.
44Събитията се отнасят към 1079 г.
45Никифор Вотаниат.