Византийско владичество

Скилица-Кедрин. Из „Кратка история“

Посещения: 8010

 

Василий II покорява българите

 

Императорът1 не преставал всяка година да навлиза в България и да опустошава и разорява всичко по пътя си. Самуил не можел да се противопостави на открито поле, нито да излезе на явно сражение срещу императора, а търпял отвсякъде поражения и започвал да губи силата си. Затова той решил да прегради с ровове и огради пътя на императора към България. И понеже знаел, че императорът обикновено навлиза през така наречената Кимва Лонг и Клидион, той решил да укрепи тази теснина и да прегради достъпа на императора. И тъй той издигнал много широка стена2, поставил на нея сигурни постове и зачакал императора. Когато той дошъл и се опитал да навлезе, защитниците оказали смела съпротива: стреляли от височината на стените и така ранявали и избивали напиращите [неприятели]. Императорът бил вече изгубил надежда за преминаване, когато Никифор Ксифиа, назначен от него по това време за стратег на Филипопол, го склонил да остане там и непрекъснато да продължава пристъпите срещу преградата, а самият той казал, че ще отиде да потърси дали някъде не може да направи нещо изгодно и спасително. И тъй като взел своите войници, върнал се и заобиколил намиращата се на юг от Клидион твърде висока планина, наречена Балатиста, и като минал през стръмни и непроходими места, на 29 юни, 12-и индикт3, внезапно с викове и шум се показал от височината в гърба на българите. Уплашени от внезапното му появяване, те ударили на бяг. А и императорът разрушил изоставената стена и започнал да ги преследва. Мнозина паднали убити, а още по-голям брой пленени. Самуил едва можел да се спаси от гибел с помощта на сина си, който смело отблъсвал нападащите. Той го качил на кон и го отвел в крепостта, наречена Прилеп. А императорът ослепил пленените българи - около 15 000, както казват, и като заповядал всеки сто ослепени да бъдат водени от един едноок, изпратил ги при Самуил. А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял. Властта над българите поел синът му Гаврил, наричан и Роман, който надминавал баща си по мощ и сила, но далеч му отстъпвал по мъдрост и разум. Той бил син на Самуил от една лариска пленница. Започнал да управлява на 15 септември, 13-и индикт. Но не изпълнил и една година, и бил убит, когато отивал на лов, от Ароновия син Иван Владислав, когото самият той бил спасил от смърт, когато щял да загине.

Преди да се случат тези неща, по времето когато Теофилакт Вотаниат бил изпратен за управител на Солун след Арианит, Давид Несторица, един от българските велможи, бил изпратен от Самуил с голяма войска срещу Солун. Теофилакт ги пресрещнал заедно със сина си Михаил, влязъл в бой с тях и ги разбил напълно. Той взел голяма плячка и много пленници и ги закарал на императора, който обсаждал преградата при Ключката клисура. Като преминал през преградата, както вече казахме, императорът стигнал Струмица и завладял крепостта, наречена Мацукион, която се намирала близо до Струмица. Той изпратил с войски и солунския дук Теофилакт Вотаниат, като му заповядал да премине височините при Струмица, за да опожари преградите по пътищата към тях и да му отвори удобен път към Солун. Този тръгнал и българите, които пазели тези места, го пропуснали да преминава навсякъде безпрепятствено по пътя. Но когато се канел да се върне отново при императора, след като изпълнил заповедите му, той попаднал на поставените за тази цел засади, чакащи в една дълга теснина. Като навлязъл в нея, заобиколен отвред и обсипан отгоре с камъни и стрели, той паднал убит, без някой да може да му помогне и без да може да си служи с ръцете си поради тясното и непроходимо място. Заедно с него паднала и голяма част от войската. Когато това било известено на императора, той се изпълнил с голяма скръб. Затова и не се решил да продължава напред, а се върнал и пристигнал в Загория, където се издигала извънредно здравата крепост Мелник, изградена на една скала и опасана отвред със стръмни и много дълбоки пропасти. Българите от цялата околност се били стекли в нея и съвсем не се интересували от ромеите. Императорът изпратил при тях един от своите стайни служители, някакъв евнух на име Сергий, човек умен и красноречив, за да опита разположението на духовете им. Като отишъл там, той успял с много предумвания да убеди тия хора в потребното, именно да сложат оръжието и да се предадат на императора заедно с крепостта. Императорът ги приел и почел достойно и като оставил в крепостта достатъчно гарнизон, върнал се в Мосинопол. Докато бил там, съобщили му и за смъртта на Самуил на 24 октомври. Императорът се вдигнал веднага от Мосинопол и се спуснал към Солун, а оттам отишъл в Пелагония, като не опустошавал земите по пътя си, а изгорил само дворците на Гаврил в Бутели. И като изпратил войска, завладял крепостите на Прилеп и Щип. Оттам стигнал до реката, наречена Черна, която преминал със салове и с надути мехове, и се върнал във Воден, откъдето на 9 януари4 отишъл в Солун.

С настъпването на пролетта императорът се върнал отново в България и се насочил към Воденската крепост, защото жителите ѝ, като изменили на верността си към императора, вдигнали оръжие срещу ромеите. Прочее той здраво обсадил града и ги принудил да се предадат, след като получили гаранции. И тях изселил пак във Волерон, а в средата на теснината издигнал две други крепости, едната от които нарекъл Кардия, а другата - Свети Илия, и се върнал в Солун. Там Роман-Гаврил му пратил чрез един безрък ромей обещание за покорство и подчинение. Но императорът се отнесъл подозрително към писмото и изпратил в областта на Мъглен войска начело с Никифор Ксифия и Константин Диоген, който станал стратег на Солун след Вотаниат. След като опустошили цялата тази земя и обсадили града, пристигнал и императорът. Той отбил реката, която течела покрай града, и като подкопал основите на стените, хвърлил в изкопите дървета и други леснозапалителни вещества и ги подпалил, Когато горивното вещество изгоряло, стената рухнала. Като видели това, обсадените обърнали на плач и молба и се предали заедно с крепостта. И тъй, заловени били Дометиан Кавкан, велможа и съветник на Гаврил, управителят на Мъглен Илица и много други велможи, както и доста голям брой войници. И тъй императорът изпратил в Аспракания годните да носят оръжие, а останалият нестроеви народ наредил да бъде разграбен и да се изгори крепостта. Паднала и една друга крепост на име Енотия, съседна на Мъглен.

На петия ден пристигнал безръкият ромей заедно със служители на Иван Владислав, Ароновия син. Той носел писмо, с което Иван Владислав съобщавал, че е убил Гаврил в Петриск и че е взел цялата власт в свои ръце. [С писмото] обещавал също да изяви на императора подобаващата му покорност и подчинение. Като прочел писмото и като потвърдил решението си с хрисовул, императорът проводил пратеници при Иван. След няколко дни ромеецът с отрязаната ръка отново се върнал с писмо от Иван и от българските първенци, които заявявали, че са готови да станат поданици и роби на императора. Към императора се присъединил и Кавкан, братът на Дометиан, който бил пленен в Мъглен. Императорът го приел и го имал на почит. А след като разбрал, че Иван е написал писмото с хитрост и коварство и че мисли обратното на това, което обещава, той се върнал пак в България и като опустошил местността около Острово, Соск, както и Пелагонийското поле, ослепил всичките заловени българи. И тъй той стигнал до град Охрид, където се издигали дворците на царете на България. Като завзел града и наредил всичко добре, той решил да продължи напред и да стигне до Дирахиум, защото тамошните работи се нуждаели от присъствието му. И наистина, докато Владимир, който бил женен за Самуилова дъщеря, справедлив, миролюбив и добродетелен човек, владеел Трималия и земите в самата околност на Сервия, в Дирахиум царувало спокойствие. Но след като Гаврил бил убит от Иван, Владимир се доверил на клетвите, които Иван му предал посредством Давид, архиепископа на България, предал се и наскоро бил убит. Тогава там настанал голям смут и безредие, защото Иван често пъти чрез военачалници или пък сам всячески се стремял отново да завземе града. Затова императорът искал да му отиде на помощ, но го възпряла основателна причина. Защото, когато отивал към Охрид, той оставил в тил стратега Георги Гонициат и пленения протоспатарий Орест с множество войници, като им заповядал да опустошават полетата на Пелагония. Но българите, предвождани от военачалника Ивац, твърде виден и изпитан мъж, ги хванали в засада и избили всички. Обзет от скръб по тях, императорът се върнал в Пелагония и преследвайки по петите Ивац, стигнал в Солун и оттам минал в Мосинопол. Срещу Струмица пратил войска под предводителството на патриций Давид Арианит, който се появил внезапно и завзел крепостта, наречена Термица. Друга пък войска под предводителството на Ксифиа пратил срещу крепостите при Триадица. Като завладял всички крепости, разположени на открито, той превзел с обсада крепостта, наречена Бойон.

***

И понеже всички се разбягали в безредие заедно с Иван, Диогеновите хора се окуражили и започнали да ги преследват. Те избили мнозина, а заловили и 200 тежко въоръжени войници, и конете им, и обоза на Иван, и племенника му. Като извършил това, императорът се върнал във Воден, наредил всичко там и потеглил за Цариград на 9 януари, 15-и индикт, 6526 година.

Иван се възползвал от оставения му отдих и тръгнал да обсажда Дирахиум с варварска надменност и високомерие. Когато през време на обсадата се завързало сражение, той паднал убит, без да се разбере кой го е ударил. [[Между Владислав и] стратега патриций Никита Пигонит, сражаващи се на коне, той бил убит от двама пехотинци, които се спуснали и го ударили смъртоносно в корема].5 Той управлявал българите 2 години и 5 месеца. Щом чрез стратега на Дирахиум, патриция Никита Пигонит, известили на императора за смъртта му, той тръгнал веднага. Като стигнал при Адрианопол, пресрещнали го братът и синът на прочутия Кракра, които му съобщили добрата новина, че му предават известната крепост Перник и други 35 крепости. Императорът ги почел достойно и като издигнал Кракра в достойнство патриций, отишъл в Мосинопол. Там дошли и пратеници от Пелагония, Моровизд и Липений, които предали градовете на императора. Като се дигнал оттам, императорът отишъл в Серес, където пристигнал Кракра заедно с началниците на 35-те предали се крепости; той бил добре приет. На страната на императора минал и Драгомъж, който предал Струмица, и бил почетен с титла патриций. Той водел със себе си и патриций Йоан Халдиа, който тогава бил освободен от дългогодишно затворничество (защото той бил заловен от Самуил и прекарал 22 години в тъмница). Веднага след това императорът се приближил до Струмица и при него дошъл архиепископът на България Давид с писмо от Мария - жената на Иван, която му обещавала да се откаже от България, ако се изпълнят желанията ѝ. При него се явил и Богдан, воеводата на крепостите от вътрешността, и бил почетен също със сан патриций, защото отдавна държал за императора и бил убил тъста си. Оттам, [императорът] се отправил за Скопие. Като оставил в града за пълновластен стратег патриций Давид Арианит, завърнал се през крепостите Щип и Просек, приветстван и почитан с литии и химни. Но веднага пак извил пътя си надясно и отишъл в Охрид, където се разположил на стан. Целият народ го посрещнал с бойни песни, с приветствия и възхвали. А град Охрид е разположен на един висок хълм, близо до много голямо езеро, от което извира река Дрин, която тече на север, после извива на запад и се влива в Йонийско море при крепостта Илисос. Охрид бил главен град на цяла България, там се издигали и дворците на царете на България и се съхранявали богатствата им. Като отворил [съкровищниците], императорът намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато; всичко това той изразходвал за заплата на войската си. И тъй, като поставил за управител на града патриций Евстатий Дафномил и му дал сигурна стража, той се върнал в лагера си. [Там] приел доведената при него жена на Иван Владислав с тримата ѝ синове и шест дъщери. Тя водела със себе си и един незаконен син на Самуил, и две дъщери и пет синове на Самуиловия син Радомир, единият от които бил осакатен от Иван, като му били извадени очите, когато този убил Самуиловия син Радомир с жена му и зет му Владимир. Мария имала още трима синове от Иван, но те били успели да избягат в планината Тмор, която е най-високата от Керавнийските планини. Императорът я приел ласкаво и наредил да бъде пазена благосклонно заедно с другите. При императора дошли и други български велможи, всеки с отредите си: Несторица, Зарица и младият Добромир. Те били приети благосклонно и били почетени царски. Тогава и Владиславовите синове - Прусиан и двамата му братя, - които били избягали в Тмор, както разказахме по-рано, измъчени от продължителната обсада (защото поставените от императора войници пазели изходите на планината), съобщили на императора, че искат гаранция, и обещавали да се предадат. Императорът им отговорил човеколюбиво и като тръгнал от Охрид, отишъл при езерото, наречено Преспа, и преминавайки междинната планина, той издигнал на върха ѝ една крепост, която нарекъл Василида, а друга на казаното езеро. От Преспа той отишъл в така наречения Девол, където на една издигната трибуна приел идващите Прусианови братя. Той ги успокоил с благосклонни и човечни думи и почел Прусиан с титла магистър, а другите - с титла патриции. Доведен бил и Ивац, който бил лишен от зрение. Но трябва да разкажа и начина, по който бил ослепен, защото този разказ съдържа нещо приятно и чудно.

След смъртта на Иван Владислав, когато жена му Мария и синовете ѝ се предали и другите велможи на цяла България се покорили, този Ивац избягал в една непроходима планина на име Врохот, където имал много хубави дворци, наречени Пронища, градини и подобаващи места за удоволствие. Той не искал да се подчини на божията воля, а като събрал постепенно войска започнал да бунтува околностите, замислял да вдигне въстание и мечтаел да завземе властта в България. Това обстоятелство тревожело много императора. Затова той изоставил прекия път, завил на юг и стигнал в казания Девол, та или да принуди бунтовника безусловно да сложи оръжието, или с война да го унищожи. Императорът се установил с удоволствие на поменатото място и пратил писмо до Ивац, за да го вразуми да не му се противопоставя сам, когато цяла България е покорена, нито да си въобразява невъзможни неща, а да разбере, че това, което е започнал, няма да донесе полза. Ивац получил писмото и му отговорил с друго, протакал и извъртал, като привеждал всякакви доводи, така че императорът бил принуден да остане петдесет и пет дни на това място, залъгван от обещанията. Управителят на Охрид Евстатий Дафномил научил, че императорът замисля да премахне Ивац. И така той избрал удобния момент и като се сговорил с двама от най-верните си служители, на които разкрил намерението си, захванал се за работа. Ивац празнувал всенародно празника Успение на пресветата Богомайка и в този ден обичал да кани на угощение не само близкоживущите си съседи, а и мнозина от твърде далеч. И тъй Евстатий отишъл самопоканен на празника и като срещнал на входа пазачите, заповядал им да съобщят кой е и че е дошъл да се повесели с първенеца. Когато известили това, Ивац се зачудил, че един враждебно настроен човек е дошъл доброволно и се предава в неприятелски ръце. Все пак заповядал да влезе и когато той дошъл, приел го много радостно и го прегърнал. Щом утринната молитва свършила и всички събрани се разотишли по местата си, Евстатий отишъл при Ивац и поискал да се отстранят за малко, защото желаел да поговорят насаме за нещо много важно и полезно за него. Ивац, който не подозирал хитростта и измамата, а предположил, че Евстатий иска наистина да се присъедини към неговите съмишленици във въстанието, заповядал на служителите си да се отстранят за малко. Хванал го за ръка и го завел в една градина, обрасла с дървета, където имало една глъбина, та и глас не можел да се чува поради гъстите дървета. Като влязъл там, Евстатий хванал останалия сам Ивац, съборил го бързо на земята и като опрял коляното си ο гърдите му - защото бил силен в ръцете, — взел да го души и извикал двамата си служители да дойдат веднага на помощ. А те, както било условено, стоели и наблюдавали какво ще стане. Щом чули гласа на господаря си, завтекли се веднага, хванали здраво Ивац и му запушили устата с ризата му, за да не би с виковете си да възбуди множеството срещу тях и делото им да остане незавършено. После го ослепили и така го изхвърлили от градината в двора. А самите те се завтекли  на горния етаж на една висока къща и като извадили мечовете си, зачакали онези, които щели да нападнат. Като се разчуло за станалото, грамадно множество се събрало. Едни държели мечове в ръка, други копия, трети — стрели, четвърти — камъни, други — тояги, други пък — запалени главни, някои — горивни вещества и всички тичали на помощ и викали: „Колете, горете, сечете на парчета, затрупвайте с камъни убийците и измамниците! Никой от проклетниците да не бъде пощаден!“ Като видял събраното множество и изгубил надежда за спасение, Евстатий призовал все пак хората си да бъдат смели, да не падат духом, да не се остават да попаднат във властта на тези, които искат гибелта им, [защото от тях не могат] да чакат спасение, а само жалка и мъчителна смърт. После се показал на множеството от един прозорец, дал знак с ръка на тълпата да мълчи и почнал така: „Събрани мъже, никаква вражда няма у мене към вашия велможа и вие сами ще го кажете, защото добре знаете, че той е българин, а аз — ромей, и то не от тези, които живеят в Тракия и Македония, а от Мала Азия, която е толкова далеч от нас — както знаят осведомените. По-съобразителните ще разберете, че и аз самият не се реших необмислено и безразсъдно на такова дело, а някаква необходимост ме принуди. Защото аз не бих се втурнал така безумно към явна опасност и не бих презрял живота си, ако някоя друга причина не ме беше принудила да постъпя така. И тъй знайте, че това дело стана по заповед на императора, комуто аз послушно послужих като оръдие. А сега, ако искате да ме убиете, ето аз съм в ръцете ви. Само че аз няма да умра покорно и лесно, нито ще сложа оръжието си и ще ви се предам, както вие искате да стане, а ще се боря за живота си и заедно с моите хора докрай ще отблъсвам нападателите. Ако умрем — защото трябва да пострадат тези, които са заобиколени от по-многобройни, то ние ще смятаме смъртта за щастлива и блажена, тъй като има кой да потърси сметка и отплата за нашата кръв и срещу когото именно вие искахте да се съпротивявате, колкото се може по-дълго.“ Като чули тези думи и били обзети от страх пред императора, събралите се започнали малко по малко да се измъкват и да се разпръсват на разни страни. По-старите пък и по-благоразумните се подчинили, прославяйки императора. А Евстатий при пълна безопасност взел Ивац и го завел при императора. Този приел [Евстатий] и за храбростта му веднага го назначил стратег на Дирахиум и му подарил всички движими имущества на Ивац. А тогова хвърлил в тъмница.

Тогава и Николица, който често бил залавян и толкова пъти освобождаван, се бил укрил в някакви планини. Когато била пратена срещу него войска и един от хората му се предал доброволно, а други били заловени, той слязъл една нощ като беглец в лагера [на императора] и като почукал с ръка на вратата, съобщил кой е и че се предава доброволно на императора. Но императорът не искал и да го види, а го изпратил в Солун и заповядал да го затворят. А самият той, след като уредил работите в Дирахиум, Колония и Дринопол, както смятал за най-добре, и като оставил гарнизони и стратези по темите, разрешил на желаещите пленници ромеи да останат в страната. А на другите той заповядал да вървят след него. Така отишъл в Кастория. Там били доведени при него двете дъщери на Самуил, които, щом видели Мария, жената на Иван, застанала до императора, нахвърлили се срещу нея, едва ли не за да я убият. Но императорът успокоил гнева им, като обещал и на тях да даде почести и големи богатства, а Мария почел с титла зости и я изпратил в Цариград със синовете ѝ. Посредством Ксифиа императорът разрушил и изравнил със земята всички крепости в Сервия и в Соск. А той отишъл в крепостта Стаг, където приел управителя на Белград6 Елемаг в робско облекло, както и съуправителите му. Като се вдигнал оттам, той се отправил за Атина. Минавайки край Зейтун, с удивление видял костите на падналите там българи, когато магистър Никифор Уран победил Самуил.  Учудил се и на построената от Рупен  стена в Термопилите за отбиване на българите, наричана още и сега Скелос. Когато стигнал в Атина, той отслужил благодарствен молебен на Богородица за победата и украсил храма с множество богати дарове. След това се върнал в Цариград. Той влязъл триумфално през голямата врата на Златните порти, увенчан със златна корона, която имала гребен на върха. Предшествали го Мария, жената на Владислав, Самуиловите дъщери и другите българи. Това станало на 2-и индикт, 6527 г.7

 

1Василий II.
2Това са т.нар. „деми“ - дървени прегради.
3Т.е. 1014 г.
4Т.е. 1015 г.
5В счупените скоби тук е текстът на Михаил Деволски, който допълва основния текст на Скилица.
6Това не е Белград на Дунава, а дн. Берат в Албания.
7Т. е. 1019 г.

 

X

Right Click

No right click