ИЗВОРИ

Из законите на Хетското царство

Посещения: 1714

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Хетските закони са сe запазили до наши дни и няколко копия, които по време са от т. нар. новохетски период. Преводът на избраните места от тези закони е направен по най-новите и най-точни руски преводи, които се намират в „Хрестоматия по истории древнего Востока", M., 1963 и в „Христоматия по истории древнего мира", Саратов, 1973 г.

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

 

Прочети още...

Из архивите на Тел Ел-Амарна

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 1318

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

През 1887 г. сред развалините на град Ахетатон (съвр. Тел-ел Амарна), столица на Египет по времето на фараон Аменхотеп IV (Ехнатон), бил намерен държавен архив, отнасящ се към първата половина на XIV в. пр. Хр. В Британския и Берлинския музеи, а също и в частни колекции, се съхраняват над 350 документа. Това са дипломатически писма между царете на тогавашните велики сили - Египет, Вавилония, Асирия, Хетското царство, Митани, Кипър, както и донесения на сирийски, палестински и финикийски управници. Тук са публикувани откъси от писмата на царете от Каситската Вавилонска династия.

Прочети още...

Из школските поучения на древните египтяни

Посещения: 1648

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Преводът е направен от Хрестоматия по истории древнего Востока, стр. 55 сл. (под ред. на акад. В. В. Струве и Д. Г. Редера), М., 1963 г.р и от Ad. Erman, Die Literatür der Aegypter, Leipzig, 1923, стр. 242 сл.1

Прочети още...

Указ на фараон Пиопи II

Посещения: 1578

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Йероглифен надпис на каменна стела (А) от развалините на храма на бога Мин в Коптос в Горен Египет. Подобен, но не напълно идентичен надпис е запазен на още една стела (В) от същото място - по-съществените различия са посочени в бележките. VI династия, XXIII — нач. XXII в. пр. н. е. (Sethe К. Urkunden des Alien Reiches. Leipzig, 1932, S. 240. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M, 1980, I, c. 28— 30).

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

Прочети още...

Жизнеописание на велможата Уна

Посещения: 1289

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Йероглифен надпис на плоча от Абидос в Горен Египет, съхранявана в Каирския музей. VI династия, около началото на XXIII в. пр.н. е.
(Sethe К. Urkunden des Allen Retches. Leipzig. 1932. S. 98—110. Cp. Хрестоматия no истории древнего Востока. M., 1980, I. 21-24)

Прочети още...

Указ на фараона Нефериркара

Посещения: 1410

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Йероглифен надпис на варовикова плоча от развалините на храма на Озирис в Абидос в Γорен Египет. Съхранява се в Бостънския музей на изящните изкуства. V династия, първа половина на XXV в. пр. н. е. (Sethe Κ. Urkunden des Alten Reiches. Leipzig, 1932, S. 170—172. Cp. Хрестоматия по истории древнего Востока. M., 1980, I, 19-21).

Прочети още...

Откъси от древнокитайския политико-икономически трактат „Гуанцзъ"

Посещения: 1517

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

Преданието сочи като автор на трактата „Гуанцзъ" Хуан Чжун, живял през VII в. пр. н. е. Преводът е направен от руския превод в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950 г., стр. 311 сл.

Публикува се по: Христо Данов, Христоматия по история на стария свят

Прочети още...

Из трактата „За военното изкуство" на Сунцзъ

Посещения: 1766

Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

 

За автор на прочутия трактат „За военното изкуство" се смята китайският пълководец Сунцзъ, който живял през VI—V в. пр. н. е.

Превод от руския превод на Н. И. Конрад в Хрестоматия по истории древнего мира, I, Древний Восток, 1950, стр, 309 сл.

Публикувано по:  Хр. Данов, Христоматия по история на Стария свят, т. I, 1976

Прочети още...