Православна култура

Добро и зло според житията на св. Гавриил Лесновски

Написана от Силвия Аризанова
Посещения: 219

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.

 

Sv.Gavril Lesnovski 450Една от основните функции на житийната литература е възпитаването на определени морални ценности. Целта на настоящата работа е да проследи разбиранията за добро и зло, представени в житията на св. Гавриил Лесновски. Това включва неговото проложно житие от ХIII в. и т.нар. Народно житие, за което се предполага, че е съставено през Средновековието, но е запазено в късен препис. Затова може да са привнесени представи от по-късни епохи, тъй като преписът е от ХІХ в. Направен е от Иван Христов от Кратово през 1868 г. Има сведения, че това е станало въз основа на по-стар ръкопис, съхраняван в библиотеката на Лесновския манастир.

Светът на средновековните българи, що се отнася до начин на мислене, ценностна система, вярвания и разбирания за света, е малко познат. Обичайно се предполага, че тъй като са християни, са им присъщи ценностите, характерни за привържениците на православната вяра. По-малко се обръща внимание на конкретните качества и определения кое е добро и кое – зло. В тази връзка важно значение има изследването на Димитър Ангелов „Българинът в Средновековието“1. Темата се засяга и в други публикации2.

Всеки исторически източник има своите особености, което се отразява на съдържащите се в него сведения. Затова вниманието е съсредоточено върху конкретен тип литература, с определена насоченост, в случая, посветена на един светец, като целта е така да се откроят по-ясно разбиранията на средновековните българи и доколко те претърпяват промяна във времето, от какви фактори се повлияват и какво остава неизменно. Такива тенденции ще бъдат по-видими при подробното проследяване на информацията в повече текстове, каквито са и намеренията ми да извърша постепенно в различни публикации. Житийната литература е била особено  популярна и разпространявана, като същевременно е съдържала примери от действителността. Затова, посочва Димитър Ангелов, много по-силно и по-въздействащо върху съзнанието на вярващия е било да се изтъкват подвизите на една конкретна личност, често близка до съвременността, отколкото да се предават поучения без конкретен образец3.

Подобно на други житийни текстове, като тези, посветени на св. Йоан Рилски и св. патриарх Йоаким I4, и в тези на св. Гавриил Лесновски, повече внимание се обръща на доброто, какъв трябва да е човека и по-малко се акцентира на негативните качества и прояви. Обичайно те присъстват, за да изпъкне още повече доброто и светия подвиг на светеца. Забелязва се известно диференциране при изграждането на идеалния образ за светия човек, монаха, светските люде и властимащите. Много от тях се припокриват, но от посветените на Бога се изисква много по-строго придържане към представата за идеалния християнин и благопристоен живот.

Някои от посочените качества, действия и състояния се сочат като добро, но не директно в текста. За това се подразбира от самия разказ. Например, всички действия, които водят до светостта на Гавриил Лесновски и така до Бог, естествено получават негласно одобрение и един вид се пропагандират от книжовниците. Най-малкото липсата на осъждане и наказание по Божия промисъл, предполага, че тези качества и действия, се възприемат като добро. Към това може да причислим споменатите в проложното житие благородни и богати родители, книжно учение, сключване на брак и запазване на девство – встрани от плътски желания5. Това отношение се запазва и в по-късното, т.нар. Народно житие6. Не се казва директно – това е хубаво и добро, демонстрира се като такова именно чрез живота на светеца.

По-обширният текст дава възможност и за повече подробности от светия живот, в тази връзка се описват много повече негови качества и действия, събития и случки. Народното житие показва чрез разказа за семейството на св. Гавриил Лесновски, че богатство7 и благочестие не се противопоставят едно на друго в съзнанието на книжовника и могат да вървят заедно8. В този житиен текст присъства и темата за сдобиване с желаното дете, която липсва в проложното житие, вероятно с оглед на краткия обем. Бащата на Гавриил иска дете и затова ден и нощ рони сълзи, коленичи и отправя молитви към Бог. Появата на дете се представя като голяма радост. Той се хвали за кротко сърце и че угажда на Бога, като така се превръща в пример за вярващия, който чете или слуша житийния текст. „Бог по достойнство дарува много на тези, които се молят.”9 Тоест, присъства и обещанието за награда при молитва и благочестие, в случая продължение на живота.

По-обширният текст дава възможност и за присъствието на повече нюанси и подробности за живота на добрия християнин. Детето се кръщава в християнската вяра. Родителите му определят и се грижат за неговото бъдеще като го дават за книжно учение и когато стига брачна възраст, го сгодяват за добра девойка от царски род10. Бащата се сочи като приближен до царските съветници, което предполага брак между хора със сходно обществено положение.

Всичко се случва по Божия воля. Гавриил сключва брак, когато достига зрялост11 – в Средните векове доста по-рано от днес12, въпреки нежеланието си. Това се представя, като изпитание, което ако издържи, го доближава до светия живот. Вярващият слуша (или чете) история, която показва, че когато мислим, че трябва да направим нещо в съответствие с нашите представи за добро и оставаме разочаровани, защото се налага да направим друго, всъщност случващото може да доведе до по-добро за самите нас. В случая е необходим определен набор от качества, към които ако се придържаме, ще бъдем възнаградени. Такива се подразбират в проложното житие от начина, по който постъпва св. Гавриил Лесновски. Той проявява уважение и послушание спрямо родителите си, въздържание, смирение и вяра. Но същевременно светецът иска да съхрани своето девство, както се разказва в Народното житие, в този ред на мисли проявява несъгласие с решението на родителите си. Това изглежда се толерира само, защото е в името на Бог, който е над всичко13. Все пак въпреки несъгласието с родителите си относно брака, св. Гавриил Лесновски се подчинява и изпълнява тяхната воля. Бракът, появата на дете и в тази връзка продължението на рода са представени като нещо добро, към което е съществувал стремеж и при родителите на св. Гавриил Лесновски. На тези събития се е придавало особено значение в българското средновековно общество14. Съдбата на съпругата се представя като случило се по Божия воля. Тоест той получава Божието одобрение за избора, който прави. Вследствие Гавриил Лесновски измолва, търси разрешението на родителите си да посвети на практика живота си на Бога. Въпреки противоречията в желанията, житийният текст внушава разбирателство и мир в семейството. Такива са отношенията на светия отшелник и с игумена на Лесновския манастир, както става ясно от Народното житие15.

209px Archangels Chapel in Rila Monastery Gabriel of Lesnovo 1845Монашеството и посвещаването на Бога също се представят като нещо добро, но отново това не се казва директно, а се показва чрез примера на светия живот. Знанието се представя като богатство16. Светият човек, посветил се на Бога почита светците и вярва в предвещания, изявява послушание като следва напътствието от св. Архангел Михаил, получено в съновидение17. Гавриил Лесновски съгражда храм и събира монаси. Така като нещо добро се представя служението, отдадеността на Бога, монашеския живот и дарението, щедростта. Последното се изразява не само със средства, но и със собствен труд. В Народното житие се пояснява, че всичко това се случва и благодарение на дадените от родителите му имоти – „много имот за всякакви нужди“18.

Както е обичайно в житийната литература се описва благочестивия живот на светия човек, в случая монах. Така на споменатите отшелничество, мълчание, пост, молитва, време без сън, като в по-късното житие се добавя – проливане на сълзи ден и нощ19, се придава смисъл на нещо добро. Устойчивостта, силата, победата над страстите и вярата са положителни качества, присъщи на светеца20 и така представени, като такива, към които християните трябва да се стремят. В Народното житие проявените или споменати качества се разширяват – добавя се усърдие, смирение, търпение, старание, устойчивост на изкушения, скърби и мъки, въздържание от всякакви мирски неща21. Животът в отшелничество и смяната на местоживеене22 показва не само отхвърляне на мирския живот, но и непривързване към материалното и определено населено място.

Съвсем естествено, предвид и религиозния характер на книжнината, се демонстрира почит към Бога, светците и техните мощи23. В Народното житие се дава пример и за спасение на свети мощи, макар да е неточно от историческа гледна точка24. Но ясно проличава отношението към тях, като към голяма ценност. Чрез живота на св. Гавриил Лесновски се разкрива вяра в насочване на делата от светците и Бог. Обикновено това се случва с видение (съновидение), чрез което те напътстват хората, например къде са мощите, да ги почитат, къде да се съхраняват, да се построи храм. Божията подкрепа дава и смелост, както се подразбира от разказа в Народното житие, тъй като се преодолява страха25. Светите напътствия и закрила са за всички вярващи, без оглед на народността, ако се съди по разказа за видението на монаха, русин по род26.

В Народното житие се открива и обичай, който не е необходимо да присъства като част от добрия пример в живота на светеца. Възможно е описаното поздравяване при среща27 да е привнесено от книжовника, който е написал или преписал житието, в съответствие с позната нему действителност. Това споменаване не е продиктувано от изискванията към представяне на светците в литературата. Въобще втората част на житието наподобява повече хроника на събития, отколкото може да се оприличи на морално поучение. Може да се предположи, че по-скоро книжовникът внася в текста своята представа за ценностна система, като това не е правено целенасочено.

Неизменно в житията присъстват разкази, свързани с чудеса. Те не се подставят под съмнение, напротив проповядва се вяра в тях Лечението и оздравяването на душата и тялото е представено като нещо хубаво, към което се стремим28. Всичко това отново не се казва директно в текста, а се внушава чрез израз на това, към което се стремят хората и постигат вярващите. Като нещо добро се представя и благословията, благодарността, служението, благоуханието (благовонието), радостта и славата в Народното житие29. Българският княз Михаил Велики, за който разказва Народното житие30, също както светеца показва уважение към своите родители, като същевременно си признава грешките31. Той се представя в положителна светлина и като вярващ в Бог, което го превръща в пример за подражание. Така житието разкрива модел на поведение не само за монасите и стремящите се към свят живот, но и за властимащите. Князът проявява също силна вяра, рони сълзи и се моли, служение на Бога, щедрост, поклонение на свети мощи32. Проявява и страх33, когато трябва да извърши убийство по свята повеля, но това е за да се прояви буквално подкрепата от светеца, а вероятно и да се избегне представянето му като безсърдечен и безскрупулен човек, който с лекота би отнел чужд живот. Друг положителен образ на управляващ е споменатият като Йон Оливерх (Йоан Оливер)34. Той е красив по лице и душа, добре образован, знае различни езици, проявява усърдие и любов към св. Гавриил Лесновски, почита светеца и Бога, показва се като добър християнин, дарява и строи нов по-голям храм35.

Lesnovo Church Ioan Oliver Portrait 1342Прави впечатление, че почти не присъстват негативни черти и качества, на преден план се извежда предимно доброто. Такива се споменават в Народното житие, вероятно заради по-обширния текст. Завистта, която се свързва с бесовете или врага36 се представя като зло. Тя се споменава като нещо, на което светият отшелник трябва да устои. Хорската слава сама по себе си не получава негативно представяне, но не е била нещо към което трябва да се стреми светецът и монах-отшелник. Тя се е възприемала различно от Божията и небесна слава, затова св. Гавриил Лесновски бяга от нея37. Тя се свързва по-скоро със суетата и мирския живот. Съмнението може да бъде натоварено с различно значение, но в текста, то е по-скоро представено в положителна светлина. Монахът Йосиф е представен като послушен, но не и лековерен, съмнява се дали е истинско видението, което е имал, но не се съмнява в светеца и Божията воля38. В Народното житие се осъждат и греховете, като се говори за последвало наказание, което произтича от тях39. Същевременно всяко действие, което произтича от свято и в тази връзка Божие повеление, се приема, дори да е убийство40. Езичеството също е представено негативно, като плевел, който трябва да бъде изкоренен41.

Подобно на всички жития и тук текстовете имат поучителна функция. Димитър Ангелов отбелязва, че те представят не толкова човека такъв, какъвто е бил в действителност, а по-скоро какъвто е трябвало да бъде според християнските богослови42. Стремежът е да се създаде идеалния образ на добрия християнин, като се наблюдава повече реалистичност при представяне на обикновените хора и повече идеализиране при светите личности43. Има известни разлики при изискванията за добродетелен живот на различните социални групи, които се срещат в житията, посветени на св. Гавриил Лесновски. Към миряните те не са били толкова строги откъм въздържание. Присъствието на повече качества, присъщи за монасите и светите люде, е продиктувано от това, че фокусът е насочен към техния живот и те са главни действащи лица в житийния разказ. Положителните качества отговарят на тези, за които се говори и в други житийни текстове – смирение, щедрост, послушание, търпение и др.44

В Народното житие, посветено на св. Гавриил Лесновски, не личат съществени отлики в представите за добро и зло от неговото проложно житие. По-скоро те се доразвиват и обогатяват. Разбира се, предадени са в съответствие на християнските разбирания и източното православие. Затова е и трудно да се направят отлики за отделни периоди и дали в текста присъстват схващания, присъщи за по-късни векове. По-скоро се забелязват устойчиви във времето морални ценности. Житийните текстове показват ясно, че освен религиозна, са имали и възпитателна функция по отношение на обществото.

 

1Ангелов, Д. Българинът в Средновековието. Светоглед, идеология, душевност. Варна, 1985.
2Ангелов, Д. Светогледът на господствуващата класа, отразен в житийната литература – ИИИ, 1964, 14–15, 263–268; Андреев, Й. Всекидневието на българите през ХІІ–ХІV век. София, 1992, 93–101; Аризанова, С. Християнските ценности в българските средновековни жития на св. Йоан Рилски. – В: Преславска книжовна школа. Т. 15. Шумен, 2015, 311–321; Аризанова, С. Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І (ХІІІ век). – Времена, брой 16, май 2019, 56–59.
3Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, с. 102.
4Аризанова, С. Християнските ценности в българските средновековни жития на св. Йоан Рилски, 311–321; Аризанова, С. Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І, 56–59.
5Стара българска литература. Т. ІV. Житиеписни творби. Съст. и ред. Кл. Иванова. София, 1986, с. 171.
6Стара българска литература, ІV, с. 172.
7Богатството не противоречи на благочестивия живот, като се поощрява щедростта и милостта. – вж.  Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, с. 112.
8Стара българска литература, ІV, с. 172.
9Стара българска литература, ІV, с. 172.
10Стара българска литература, ІV, с. 171.
11Стара българска литература, т. IV, с. 171.
12Литаврин, Г. Как са живели византийците. София, 1984, с. 108; Андреев, Й. Всекидневието на българите, с. 90.
13В българската средновековна литература  присъстват и двете схващания за брака, като благословен от Бога и отхвърлянето му при аскетите. – вж. Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, 113–114.
14Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, 142–143.
15Стара българска литература, ІV, 172–173.
16Стара българска литература, ІV, с. 171.
17Стара българска литература, ІV, 171–172.
18Стара българска литература, ІV, с. 172.
19Стара българска литература, ІV, 171–173. Ограниченията са в съответствие с разбирането за повече духовност и по-малко придаване на значение на плътските желания и удоволствия. – вж. Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, 111–112.
20Стара българска литература, ІV, 171–172.
21Стара българска литература, ІV, 172–173.
22Стара българска литература, ІV, с. 173.
23Стара българска литература, ІV, 171–175.
24Стара българска литература, ІV, с. 175, 569, бел. 15.
25Стара българска литература, ІV, с. 173, 175.
26Стара българска литература, ІV, с. 173.
27Стара българска литература, ІV, с. 172.
28Стара българска литература, ІV, с. 171, 173.
29Стара българска литература, ІV, 173–174.
30Стара българска литература, ІV, с. 569, бел. 8.
31Стара българска литература, ІV, 174–175.
32Стара българска литература, ІV, 174–175.
33Стара българска литература, ІV, с. 175.
34Стара българска литература, ІV, с. 175, бел. 12.
35Стара българска литература, ІV, с. 175.
36Стара българска литература, ІV, 173–175.
37Стара българска литература, ІV, с. 173.
38Стара българска литература, ІV, с. 173.
39Стара българска литература, ІV, с. 174.
40Стара българска литература, ІV, с. 175.
41Стара българска литература, ІV, с. 175.
42Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, 98–99.
43Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, 119–154.
44Ангелов, Д. Българинът в Средновековието, 114–116, 125–126; Аризанова, С. Християнските ценности в българските средновековни жития на св. Йоан Рилски, 311–321; Аризанова, С. Моралните ценности в житието на патриарх Йоаким І, 56–59.

 

X

Right Click

No right click