Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2770

 

ПРЕДГОВОР

 

Всяка нова книга е изпитание - за този, който я създава, защото, като съкровена част от него, сътвореното ще заживее свой живот; за този, който ще я поеме в ръцете си - защото пред него се отваря нов духовен хоризонт. Изпитанието е несъизмеримо по-трудно, а отговорността и тревогата - още по-големи, когато се представя книжовното дело на друг човек. А когато става дума за ерудита, изследователя и учения Иван Дуйчев, за представянето на неговото архивно наследство пред широка читателска публика - дори и тези чувства отстъпват пред порива първо да се поклоним, съсредоточим и вглъбим в себе си - като в храм. Едва след това, със съзнанието за всички трудности, които крие подобно начинание, можем да посегнем към словото. Защото след въпросите, които човек си задава, при работа с научен архив, след съмненията и притесненията доколко ще долови и адекватно предаде мислите на автора, под бремето на отговорността и пред респекта, който налага името Иван Дуйчев, идва и нещо празнично. И пак - като в храм - преживяваме радостта от духовната връзка, преодоляла съпротивата на времето, наградени сме с удоволствието да надникнем в творческата лаборатория на учения, да почувстваме тръпката на откривателя, да се насладим на широтата и свободата на мисълта му и накрая, като след изпит, да кажем - успяхме. Защото сме разбрали, че най-ценната човешка награда може би е в това да бъдеш винаги жив в мислите на следовниците си, да ги обогатяваш с идеите си, да провокираш търсенията им.

Пристъпихме към тази част от архивното наследство на проф. Иван Дуйчев като към своеобразен Завет, наследство от знания, без които представата ни за него като учен не би била пълна. Макар и незавършена докрай, книгата посветена на духовния завет на св. Йоан Рилски, привлича с категоричността на авторската позиция, с богатството от теми и идеи, които могат да послужат и за бъдещи научни изследвания. И за да поставим тази нова книга от и след Иван Дуйчев в контекста на времето, когато е създавана, трябва да отговорим на няколко въпроса.

Първият е - защо се дискутира автентичността на Завета на св. Йоан Рилски?

През 1947 г. в библиотека „Златни зърна" излиза книгата на Ив. Дуйчев „Рилският светец и неговата обител", монография, представяща систематизирано, на базата на богат изворов материал, историята на Рилския манастир и един опит за реконструкция на жизнения път на неговия основател св. Йоан Рилски. Тази книга е блестяща илюстрация на научно-изследователския метод на Иван Дуйчев - привличане на максимално възможното количество от наличния изворов материал, подробен анализ и задълбочен коментар, на базата на който се поднасят основните извода. Замислена като една по-популярна и достъпна книга, студията за Рилския светец и неговия манастир се превръща в основно изследване на историята на манастира, продължаващо най-добрите традиции в нашата историческа наука, неотклонно следвани и завещани от В. Златарски и Й. Иванов - учителите на Ив. Дуйчев. Още в тази монография ученият анонсира своя интерес към въпросите, свързани с духовния завет на основателя на Рилския манастир. В книгата той помества превод на текста на Завета на съвременен български език, както и кратък анализ на съдържанието му. Оновният извод е, че това е един автентичен документ от времето на Първото българско царство.

Със своята позиция Ив. Дуйчев подкрепя напълно изказаното още през 1917 г. от Й. Иванов1 становище за автентичността на Рилския завет. Междувременно след книгата на И. Иванов са публикувани няколко студии, които застъпват противоположно на неговото становище: В. Киселков издава книгата си за Рилския манастир през 1927 г.2, И. Снегаров обнародва статия в сборника, посветен на проф. П. Ников през 1940 г.3 Отрицателно за автентичността на Завета се произнася и Ал. Т. Балан в своята рецензия за книгата на И. Иванов, публикувана в „Известия на Бълг. археологическо дружество" през 1918 г.4 Припомняме тези факти, за да подчертаем, че по времето, когато Ив. Дуйчев е издал книгата си за Рилския светец, въпросът с автентичността на най-важния манастирски документ все още не е бил решен задоволително. Това са причините, поради които ученият е предвиждал отделно изследване на текста на Завета, като с това е целял изцяло да подкрепи своя учител И. Иванов. Нещо повече, започнатата книга още в архив е носела посвещение за него. Този факт е красноречив не само за научно-изследователския подход на Ив. Дуйчев, той е много показателен и за едно специфично качество, присъщо само на големите учени - съзнанието за голямото значение на приемствеността в науката. И ако в работата си над Завета след 1947 г. той се ограничава с лаконичното посвещение - „В памет на проф. Йордан Иванов" (наскоро починал - 6.07.1947 г.), то в една от последните си книги големият български учен, вече академик и член-кореспондент на няколко чуждестранни академии, споделя: ,Дълбока приемственост съществува в целия исторически живот, каквато приемственост трябва да има и в нашата научно-изследователска дейност. В моята научна дейност съм се старал да вървя „по стъпките" на моите скъпи учители и наставници и чрез това да им отдам, доколкото е възможно, дължимата дълбока и неизразима признателност за полученото знание и безценните напътствия по пътя на науката."5

С тези свои думи Ив. Дуйчев отговаря и на втория въпрос, който би си задал всеки, запознат с неговата богата научна продукция - защо в продължение на десетилетия, той многократно се връща към темата за Рилския манастир и Завета на св. Йоан Рилски и последователно и неотклонно защитава идеята за автентичността му. Дълбокото преклонение пред учителите, съзнанието за приемственост в научното дирене и чувството за отговорност пред идващите поколения са основните ориентири в научните му търсения, посветени на този проблем.

Тук, разбира се, има и още нещо - Рилският манастир със своята многовековна история е средоточие на цялото българско Средновековие. Миговете на възход, последвани от драматични сблъсъци и разорение, през които минава българската държава, рефлектират в тази свята обител. В процеса на реконструиране и пресъздаване историята на Рилския манастир Ив. Дуйчев всъщност създава модел на цялата българска история, търсейки в нея преди всичко проекциите на духовността. Това е и причината за неговия интерес към „Завета на св. Иван Рилски", един ръкописен паметник, който той интерпретира като духовно послание, основа на отшелническото движение и стожер на общежителния Рилски манастир в България.

Книгата, която проф. Ив. Дуйчев е замислял като продължение на „Рилския светец", е трябвало да съдържа следните части: първо - представяне на предварителни методологически бележки за по-нататъшното проучване в детайли историята на Рилския манастир с оглед автентичността на Завета на неговия основател; второ - анализ на текста, полемика с авторите, отричащи автентичността му и привеждане на доказателства както на лексикално, така и на общо литературно-историческо и културно-историческо равнище.

В архива на учения са запазени и няколко приложения: списък на игумените на манастира, чрез който на базата на запазени приписки, бележки и каменни надписи,той възстановява последователността на тяхното игуменско служение, като с това потвърждава целесъобразността на своята комплексна научна методика. Второто приложение е трябвало да представи житиеписните творби за св. Йоан Рилски в превод на съвременен български език, с оглед изследването им като извори за живота на светеца и като косвени доказателства за автентичността на Завета.

Запазените ръкописни бележки свидетелстват, че е предвиждано събиране и евентуално издаване на легенди и предания за светеца като последна глава на изследването. Замислена така, втората книга, посветена на Завета на Рилския пустиножител, е трябвало да бъде един компендиум- справочник за развитието на агиографската традиция и в по-широк историко-културен аспект - за развитие на цялостния култ към св. Йоан Рилски с неговите фолклорни проекции.

За съжаление, някои части от така замислената монография са само конспективно набелязани, без да може да се проследи развитието на изследването в подробности. Затова, спазвайки задължителната в тези случаи научна коректност, изискваща да поднесем проверени факти, т. е. да кажем по-малко, но вярно, отколкото повече, но погрешно, ние въз-приехме следните принципи в изданието:

— Минимална редакторска намеса в текстовете, които са цялостни и които развиват в завършен вид идеите на Иван Дуйчев. Това ни позволи да обнародваме почти без промени замислените първа и втора глави. Намесата ни се изрази единствено в осъвременяване на библиографията и в редактиране на текста, което е неминуемо при всяко научно издание. За да получи читателят точна представа за реалното състояние на архивните текстове, всички редакторски интервенции са дадени в курсивен шрифт в първа и втора глава. Във всички части на книгата бележките са изнесени след съответните глави, като бележките на редактора са указани в скоби.

— Списъкът на игумените е сверен със списъка на игумените, който се съхранява в архива на Рилския манастир. Зa всички приписки са посочени източници, като печатните издания според които са публикувани, са дадени според съвременните библиографски изисквания.Тук изказваме специална благодарност на г-н Борис Цацов за оказаната от него помощ при работата над списъка на игумените.

— Текстът на Завета е издаден на съвременен български език в превод, направен от Иван Дуйчев. Идентифицирани са всички библейски цитати.

— Текстовете на житията са подготвени за печат само в превод на съвременен български език. Като отчита съществуването на издание на средновековните преписи на житията, направено от Й. Иванов6, Ив. Дуйчев взема критично отношение към него в първата глава, и превеждайки текстовете, показва основателността и важността на направените от него бележки. По време на работата над Завета на св. Йоан Рилски Ив. Дуйчев е разполагал със седем житиеписни текста. Всички те са включени от него като приложения. Съобразявайки се със стремежа му към максимално пълно представяне на изворовия материал, ние допълнихме броя на житията с открити и обнародвани след 1948 г. текстове. Това са преводи на жития от стишните пролози. За улеснение на читателя пред всеки житиен текст са дадени следните сведения: кратка информация за времепоявата и автора на житието (когато авторът е известен), литературните му особености, определящи и мястото му в агиографската традиция, посветена на св. Йоан Рилски; справка за издания на текста в оригинал и за други преводи; кратка препоръчителна библиография. При издаването на всеки текст са идентифицирани библейските цитати, даден е подробен коментар на исторически лица и събития, споменати в житията, както и на някои специфични богословски термини, архаични думи и неясни моменти. Ограничаваме се само с издаване на преводите на житията, тъй като книгата, която е подготвял Ив. Дуйчев, подобно на Рилския светец, е замислена като студия, достъпна на широка читателска аудитория.

— В края на първа глава е поместена кратка библиографска справка за студии и монографии, посветени на Рилския манастир, литературно-книжовното му наследство, култа към св. Йоан Рилски и литературната традиция, свързана с него. По този начин искаме само да маркираме сложността и многостранността на проблемите, до които се докосва Ив. Дуйчев, анализирайки Завета.

— Не е включена частта, посветена на легендарния материал, тъй като тя в конспективен план само изброява източници, откъдето ще се събират текстовете - предимно обнародвани. Отчитайки съвременното равнище на теренните фолклорни проучвания и възприетите принципи на записване и издаване на фолклорни текстове, смятаме, че тази последна глава е в един съвсем начален етап на работа и всяка наша намеса с оглед нейното завършване би променила намеренията на автора.

Какви основни моменти включва изследването на автентичността на Завета, представено в тази книга? На първо място трябва да отбележим, че още в средата на века проф. Ив. Дуйчев поставя анализа на отделния книжовен паметник в пряка връзка с непосредствената му културна среда и по такъв начин маркира важността на проблема за културния контекст - въпрос, които не престава да е актуален за медиевистиката и днес. Подходът, избран от автора в непосредствения анализ на Завета, му помага да извлече максимално количество информация от средновековния текст (той подробно и прецизно идентифицира библейските цитати, търси връзките с други текстове от същото време и пр.). На основата на същата методология по-късно акад. Ив. Гошев издава студия, с която категорично подкрепя автентичността на Завета на св. Йоан Рилски7.

Следва да отбележим и още един методологически въпрос, поставен имплицитно от Ив. Дуйчев - този за превода на старите текстове на съвременен български език. Авторът се придържа към превод, който запазва максимална близост с оригиналния текст и жертва понякога звучността и стройността на фразата. Тази особеност се постарахме да запазим, доколкото е възможно, за да се почувства пиететът на учения към старината.

В непосредствена връзка с тези проблеми стоят и неговите мисли по повод принципите на издаване на средновековните текстове, изказани в първата глава. Ив. Дуйчев определя изданието на житията на св. Йоан Рилски, направено от Й. Иванов, като безспорно научно достижение. В същото време той поставя в критичен план сериозни въпроси, засягащи текстологичното изследване на преписите на всяко едно съчинение. Изтъква се необходимостта от проследяване на „родословието на текста" - т. е. поставя се изискването за задължително текстологично проучване на средновековния текст, преди неговото обнародване. Всеки съвременен изследовател, подготвящ научното издание на средновековен текст, се е изправял през този проблем. Той е важен и при всяко детайлно проучване на съдържанието на средновековната творба.

Критичните бележки, отправени към изданието на Й. Иванов, са в един препоръчителен, конструктивен дух, очертаващ методика, към която се придържа и съвременната текстологична и археографска практика.

Накрая бихме искали да отбележим и последователността, с която в течение на десетилетия Ив. Дуйчев продължава да отстоява своята теза за автентичността на Завета. В редица статии, посветени на монашеството в България, на ролята на Рилския манастир като духовно средище и пр., той поставя въпроса за този уникален паметник, за неговото значение и неговата безспорна автентичност. Защото, както той нееднократно е подчертавал, Заветът на св. Йоан Рилски е не само манастирски документ, не само устав на монашеското братство, не само своебразен морален кодекс на монаха, а и свидетелство за духовния живот в България през X в., една нишка през времето, която свърза миналото с настоящето и предопределя бъдещето8: „...трябва да заявим, че той (Заветът - бел. ред.) представлява наистина един от най-интересните документи на средновековната наша духовна литература от най-ранния период на старобългарската книжнина.... Заветът на основателя на Рилската обител - като се приема неговата достоверност - може да се постави в редицата на най-възвишените писания на Плисковско-Преславската книжовна и просветна традиция от края на IX и началото на X в. През целия период на своето вековно съществуване и още повече през епохата на нашето национално Възраждане, Рилският манастир запазва своя характер на средище на българската духовност и култура, като хранилище на народните традиции и на българската книжнина и просвета."9

В заключение бихме искали да подчертаем, че книгата в този си вид е насочена към широка читателска аудитория. Така тя в достъпна форма може да предаде посланието на големия наш учен, посветил целия си живот на изследване на българската културна история и на нейното популяризиране. Според нас това е книга, която ни припомня Завета на миналото, защото без него е немислимо бъдещето. Това е книга, която се появява във време, белязано с противоречия. Тя няма за цел да сложи край на научната дискусия за автентичността на Завета на св. Йоан Рилски - по-скоро се стреми отново да постави този въпрос.

И нека си припомним накрая думите на незнайния автор на най-старото житие на светеца: „И когато светият отец рече „амин", в същия час ангел удари каменно клепало, и звънец звънна над гроба на светия отец, и пустинята се разтресе и затрептя като езеро, а планините прозвъниха като камбана." Защото докато камбаната на историческата ни памет звъни, ще я има и България.

ст. н. с. Вася Велинова

 

Бележки

1Иванов, Й. Св. Иванъ Рилски и неговият монастиръ, С., 1917.
2Киселков, В. Сл. Рилският манастир, С., 1927.
3Снегаров, И. „Заветът" на св. Иван Рилски. - В: Сборник н ιтмет на проф. Ников, Известия на бълг. истор. дружество, XVI- XVII, С, 1940, с. 462-475.
4Балан, Ал. Т. Рецензия в Известия на бълг. арх. дружество, VI, 1916-1918, с. 175-176.
5Дуйчев, Ив. Пътеки от утрото, С, 1985, с. 252.
6Иванов, Й. Жития на св. Иванъ Рилски. С уводни бележки. - I од. на СУ, Историко-филолог. ф-т, 13,1938, с. 1-108.
7Гошев, Ив. Заветът на св. Иван Рилски в светлината на ма робългарското и на византийското литературно предание от IX- XIV в. - ГДА, т. 4, С, 1954-1955, с. 431-501.
8Дуйчев, И. Свети Иван Рилски и неговият монастир. Издание на Светата Рилска обител, 1948; Нравствената реформа на св. Иван Рилски. - Духовна култура, С., 1976, 10, с. 8-15; За първообразността и достоверността на Рилската грамота. - В: Проучвания върху средновековната българска история и култура, С. 1981, с. 207-233; Ономастични и етимологични изследвания. Осеновица-Асеновица. - В: Проучвания върху средновековната българска история и култура, С. 1981, с. 347-354; Отшелникът Иван Рилски. - В: Страници от миналото, С., 1983, с. 185-205; Рилският манастир като книжовно и просветно средище през Средновековието. - В: Пътеки от утрото, С., 1985, с. 73-87; Dujcev, Ivan. Guide du monastère de Rila et ses environs. Sofia, 1948; La réforme monastique en Bulgarie au Xe siècle. - In: Etudes de civilisations médiévales (IXe-XIIe siècles). Mélanges E.-R. Labande. Poitiers, 1974, p. 255-264. /Repr.Medioevo Bizantino-Slavo, vol. IV, П, Sofia, 1996/.
9Дуйчев, Ив. Пътеки от утрото, с. 83.

 

X

Right Click

No right click