Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2721


КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

 

Към проф. Иван Дуйчев още приживе бяха отправяни упреци за ненаписването на обобщаващи изследвания върху българската история. Като изключим неговата вдъхновена книга „Рилският светец и неговата обител", както и някои студии, част от които публикувани Medioevo Byzantino-Slavo I-III, Рим 1965-1968 и IV, 1-2, София 1996 г., и в събраните студии (Византия и славянския свят, т. I, подбор и редакция Ив. Божилов, С. 1998. ), привидно това мнение има основание.

И в действителност, работейки върху проблемите на българската история, ние най-добре разбираме благородното съжаление, което се крие зад тези упреци. Празнотата от ненаписаното от големите наши историци и учители ще се чувства все повече в бъдеще. Времето, в което сега живеем, не предразполага към обобщаващ обективен исторически поглед и все по-често се издават събрани трудове и статии, а тези в които се правят опити за синтез, често обслужват конюнктурни цели или са плод на спекулативни теории.

Въпреки тази среда, която в нашата родна история периодически се повтаря; въпреки опитите да се отхвърли традицията и игнорира историята, ние сме убедени, че наследеното от Завета ще продължи да бъде основно градиво в нашето бъдеще. Именно затова се заехме с издаването на два ръкописа от архива на проф. Иван Дуйчев: „Държавата и църквата" и „Заветът на св. Иван Рилски".

Вторият, по своя замисъл, е продължение (т. е. II т. ) на излязлата през 1947 г. книга за Рилския светец в библиотека „Златни зърна". Може би те ще опровергаят частично упреците за липса на обобщаващи студии и трудове.

Ние напълно осъзнаваме трудността и риска, които поемаме. Ръкописите са недовършени, прекъснати (единият през 1943 г., а другият през 1948 г.) от обстоятелства извън амбициите на проф. Иван Дуйчев. Недооценка на тяхната важност, икономическа ситуация, политическа конюнктура и научна завист са причините, които довеждат до затварянето им в архива на учения за дълги години. Ние сме се опитали да предоставим на читателите един от тях, изхождайки от единствената лоялна позиция, предполагаща минимум интервенция в тях. Въпреки че от гледна точка на изследователя това не е най-добрата опозиция, тяхната актуализация крие редица елементи на намеса в лабораторния процес на учения и предполагане на изводи, които понякога не съответстват на работните хипотези. Така че колежката ст. н. с. Вася Велинова избра най- дискретния метод, в който респектът към научния архив на проф. Иван Дуйчев определя лоялността към стореното от него.

Този втори том на сагата на проф. Иван Дуйчев за Рилския манастир, който предлагаме и на широкия кръг от читатели и любители на старината, е една тема, към която той се връща многократно през годините. Ние си позволихме да издадем тази книга, за да напомним на сегашните поколения нещо твърде познато на по-възрастните от тях. То опира в крайна сметка до философията на историята. Историята, която се прави от актуалните, да не кажа злободневни събития, има мъдростта да застане в своето развитие над тях и да акцентира върху стойностното, макар че от гледна точка на съвременниците то не е винаги най-справедливото, или по-точно - най-важното. На базата на такива стойности, извадени от историята през вековете, Рилският манастир и неговият основател заемат, както отбелязва проф. Иван Дуйчев, безпрецедентно място: „Историята - чието велико дело се състои в това да възкресява мъртвите и подобно на поезията да раздава безсмъртие и слава, както и да обрича на забрава и позор - трябва да признае огромните заслуги на Рилския светец и неговата обител във вековното битие на българския народ."

Надяваме се, че това закъсняло близо половин век издание ще привлече интереса на най-младите, към които проф. Дуйчев питаеше особено чувство за отговорност, а по-възрастните ще върне назад във време, изпълнено с изпитания и надежди.

Проф. д-р Аксиния Джурова

 

X

Right Click

No right click