Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2766

 

ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ

 

Това житие се намира в стишен пролог от края на XV и началото на XVI в. от сбирката на Рилския манастир. Ръкописът е дело на книжовника монах Спиридон. Житието е съставено по творбата на Димитър Кантакузин. Според откривателя на текста, проф. Б. Христова, това житие е възникнало в края на XV в.

Издание: Христова, Б. Неизвестно стишно проложно житие за Иван Рилски, с. 315-316.

Превод: В. Велинова

 

В СЪЩИЯ ДЕН ВРЪЩАНЕ МОЩИТЕ НА НАШИЯ
ПРЕПОДОБЕН ОТЕЦ ИВАН РИЛСКИ.

Остави Търново, дойде в планината Рила,

където преминаха постническите му подвизи.

На 1 юли беше пренесено Йоановото тяло.

 

I. Така се случи връщането на мощите на този свят и главен в постничеството отец. Когато бе възнасянето му към Бога, той бе погребан от своите ученици в пустинята. И изпускаше много благоухания. И в сън заповяда, и така се намери гробът му. Пренесен бива светецът в Средец. Когато отслабна българското царство, гърците управляваха страната. Гръцкият скиптър държеше Андроник252, когато унгарският крал премина река Дунав и плени тривалийските253 страни в Европа, управлявани от гърците и стигнаха Средец. Кралят взе чудотворните мощи на светеца от Средец и ги отнесе в своята страна и ги положи в гр. Остригом254. И когато епископът на този град не повярва в светостта му, сам светецът  го наказа да онемее. Тъй бидейки по-скоро с беден разум, отколкото с безумие и неверие, недостоен беше. Осъзнавайки греха припадна пред ковчега на светеца и се валя, просейки опрощение на греховете и развръзване на езика, които и получи. И много други чудеса направи светецът там, които предизвикваха удивление и ужас у краля. Поради това той го пусна от Пеония обратно в Средец с много почести. Когато гърците не можели да владеят царството, то пак премина в българско. Йоан Асен, който беше тогава цар на българите, като чу за чудесата на светеца го пренесе от Средец в Търново със славния си патриарх Василий. И като съзида църква, го положи в нея.

II. С течение на годините, уви, плачевни събития [станаха]. Множаха се междуособните войни и злото с всеки ден растеше и се простираше помежду гърци и българи, и двата християнски народа. Но праведният Божи съд ги постигна, и двата [народа], наказвайки с кръвопролитието по единоверните си сподвижници, и именно с най-голямото кръвопролитие ги наказа и така ги поучава в мъдрост. Както разумните в умилено съкрушение и видение, а плачевните останки ги има и до днес. Бидейки под властта на Исмаила южната и източната част, злото не пощади и западната страна. Българската [земя] се предаде на някакво нечувано запустение, почестите [към него] попаднаха в дълбоко забвение, и тялото на светеца просто така си лежеше в Търново в голяма небрежност. В последните години, за първи път Бог благоволи да прослави славата на своя угодник за наше утешение, но верните трима мъже братя по плът и благородни по душа, възпламенени от божествена любов оставиха света напълно и приеха иночески, ангелски образ. Отидоха в планината Рила и обновиха запустелия храм на Светеца.

Мнозина поревнаха богоугодния им живот, отидоха при тях и основаха общност. Като видя Бог тези светци, имайки пред очите си всичко, що се е случило, им обяви къде са мощите на блажения Йоан, пастир на паството, отец на чедата си и наставник им показа. И Божият промисъл се сбъдна, поради преголямата любов на преподобния към пустинята и към тези нейни нови жители. Като научиха иноците за честните му мощи, незнаеха къде да се дянат от радост. Бяха обзети от крайно желание, като да бяха намерили съкровище от безценно злато и от скъпоценни камъни. Показаха на благочестивата си царица Мария255 усърдното си дело, която беше тяхна съмишленица, наставлявана от Бога и им подаде усърдно ръка за помощ. И тъй, с нейна помощ и с усилията на иноците, то се случи - пренасянето на мощите на богоносния наш отец от Търново, и както подобава направи си малко чудеса и с тези чудеса Бог прослави своя угодник. И тъй, положено беше многострадалното тяло на великия сред постниците Йоан в неговата църква от благоговейни монаси с много псалмопения в Рилската планина в година шест хиляди деветстотин седемдесет и седма (6977 =1469), индиктион втори, първи юли за слава на единия препрославен Христос Бог наш, прославян от вечно обичащите го от род в род със слава.

 

ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА СВ. ИВАН РИЛСКИ (СТИШНО)
ПО РЪКОПИС ОТ XIV ВЕК

 

Текстът се намира в ръкописен стишен пролог от 1636 г., писан от двама писачи: даскал Кою от Тетевен и етрополския граматик Йоан. Житието е посветено на пренасянето мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир. В началото е поместен стих-възхвала на светеца. Според откривателя на текста, проф. Б. Райков, житието е възникнало през XV в.

Издание: Райков, Б. Неизвестно проложно житие на Иван Рилски, с. 60-61.

Превод: В. Велинова.

 

I. Благочестивият и христолюбив цар Йоан Асен, който по време на царуването си превзе много страни и градове, достигна и до този град - Средец - и там намери честния ковчег с тялото на преподобния отец, което от много време и от дълги години, откакто беше пренесено [това] честно тяло в Средечкия град - седеше творейки дивни чудеса и велики знамения, бидейки този прославен Йоан отец. Благочестивият цар Йоан Асен, когато видя такова знамение, както и благоуханното миро и изцеленията, направени от светеца, много се учуди на това и силно прослави Бога, както и неговия угодник. Не можейки да търпи да бъде лишен от този дар, разпалвайки се от желание и сърдечна любов, заповяда бързо да се пренесе тялото на преподобния в неговия Търновград. И тъй, като взеха тялото на светия, царят и тези, които бяха с него, го отнесоха при себе си. И тъй остана тялото на преподобния за дълги години.

II. И не след много време, и след пришествието на православните царе от род в род, както и Бог благоизволи, творейки чудни знамения за своите угодници, тъй направи и сега. Както благоволи, така и направи. При благочестивата и христолюбива царица Кера Мария - тя като издънка на благочестието, хранеше велика любов към светеца - много се въодушеви от сърдечно желание и поиска да се пренесе светият от град Търнов. И тъй с велика чест бе пренесено тялото на преподобния в неговата обител, където се извършва и неговото съборно честване в лето 6996 (=1469) през месец юли първия ден. За слава на Бога.

Бележки

252Андроник I Комнин (1183-1185 г.) - византийски император.
253Тривалийските  страни - сръбските земи.
254Днешният  гр. Гран, Унгария, на северозапад от Будапеща.  Мощите на св. Иван Рилски са пренесени там от  крал Бела III около 1183 г.
255Мария е дъщеря на сръбския деспот Георги Бранкович и съпруга на султан Мурад II (1421 -1444 г., 1446-1451 г.)

 

X

Right Click

No right click