Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2720

 

ЖИТИЕ ОТ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ

 

Житието на св. Йоан Рилски, написано от българския патриарх Евтимий Търновски, е една от най-хубавите житийно-панегирични творби в средновековната българска литература и безспорно - най-издържаната и изискана в художествено отношение житиеписна творба от целия цикъл произведения, посветени на светеца. Патриарх Евтимий Търновски, получил великолепна литературна подготовка най-напред в Търново при своя пръв учител - исихаста Теодосий, а впоследствие в Константинопол и на Света гора, създава нов литературен жанр, носещ белезите както на житие, така и на похвално слово — панегирик. Смята се, че Евтимий се завръща в България след смъртта на цар Иван-Александър през 1371 г. С помощта на цар Иван Шишман основава манастира Св. Троица край Търново, където осъществява цялостната си дейност по превеждането и редактирането на богослужебната книжнина. Около 1375 г. Евтимий е избран за търновски патрирах. Вероятно след тази дата той създава житията и похвалните слова на светците, чиито мощи се пазят в Търново. В своята книжовна дейност Евтимий се придържа към традициите на византийската риторика и създава едни от най-добрите образци на орнаменталната проза в средновековна България. Книжовникът се стреми към стриктно спазване на каноните, към изграждане на монументални образи, като ги насища преди всичко с нравоучително и догматично съдържание. Като привърженик на учението на исихазма, Евтимий подчертава вътрешната духовна озареност на героите, тяхната дълбока религиозност и мистична съзерцателност.

Този подход към житийния материал проличава ясно и в Житието на Йоан Рилски. Евтимий е познавал добре предходната традиция, защото се основава на гръцкото житие на светеца, на народното и на първото проложно, откъдето заимства разказа за пренасянето на мощите. В образа на Йоан Рилски се изтъква на преден план вътрешния стремеж към уединение и мълчание (гр. дума е „исихия“, откъдето и цялото учение за мълчаливото, вътрешно духовно озарение и индивидуално общуване с Бога получава названието „исихазъм“), подчертава се мистично-съзерцателното начало в монашеската му практика. Особено ясно проличават исихастките мотиви в текста на посланията, които си разменят цар Петър и рилският отшелник и които са изцяло плод на творческата иновация на Евтимий Търновски.

В творбите на Евтимий Търновски се наблюдава осезателното присъствие на библейската образност. Освен кратки цитати и сравнения с персонажите от Стария и Новия Завет, авторът използва и разширени сравнения, вмъква алегорични тълкувания на цели откъси. Стилът на житието издава новото отношение на Евтимий към риторическия текст - задълбочава се неговата орнаменталност, търси се по-голяма експресивност на изказа. В науката е прието този стил да се означава като „плетение словес“, т.е. стил, в който от преплитането на значенията на отделните думи се раждат нови метафорични и символни значения, които да изразят по-адекватно божествените истини, предавани от българския патриарх на повереното му паство. В този смисъл, Пространното житие на св. Йоан Рилски, написано от Евтимий Търновски, е не само важен извор за установяване на фактите от живота и иноческите подвизи на рилския отшелник, но и значително постижение на средновековната ни ораторска проза, художествен документ за зрелостта, богатството и изяществото на българския литературно-книжовен език през XIV в.

Житието е познато в две редакции, като първата е по-кратка и не включва финалната молитва. Втората редакция съдържа молитвата и разказа за пренасяне мощите на светеца от Търново в Рилския манастир, написана от Владислав Граматик. Тук поместваме превода на Ив. Дуйчев, направен отново по преписа, публикуван от И. Иванов, който е от първата редакция. Към превода е даден коментар и идентификация на библейските цитати.

Издания: Иванов, Й. Български старини из Македония, с. 369-383; Ивановя Й. Жития на св. Ивана Рилски, с.59-73; Kaluznijacki, Е. Werken des Patriarhen von Bulgarien Euthymius, p. 5-26.

Преводи: Гошев, Ив. Трите най-стари пространни жития на Иван Рилски; Киселков, В. Свети Иван Рилски. Жития, С., 1940, с. 38-60; Старобългарска литература, т. IV, Житиеписни творби, с. 135-148. Превод на Кл. Иванова.

Библиография: Дилевский, Н. Трехсотлетие первого печатного издания „Жития Иоанна Рыльскаго“ болгарского патриарха Евфимия Тырновского, с. 127-136; Иванова, Кл. Патриарх Евтимий и агиографската традиция в средновековната литература, с. 90-99; Иванова, Кл. Литературни и текстологични наблюдения върху житието на св. Иван Рилски от св. Патриарх Евтимий, с. 145-161; Кенанов, Д. Патриарх Евтимий и агиографският цикъл за Иван Рилски, с. 74-88; Лихачев, Д., „Переодоление слова“ в стиле „плетения словес“ и историко-литературное значение зтого явления, с. 9-25; Петканова, Д., Старобългарска литература, с. 392-395; Прохоров, Г. Исихазм и общественная мысль в Восточной Европе, с. 86-108; Станчев, Кр., Поетика, с. 72-75; Сярова, М. Образът на светеца в житията на Евтимий, с. 317-322.

 

ЖИТИЕ И ЖИВОТ НА ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ ИВАН РИЛСКИ,
НАПИСАНО ОТ ГОСПОДИНА ЕВТИМИЯ, ТЪРНОВСКИ ПАТРИАРХ.

 

I. Кой, прочее, не би ни укорил, както подобава, че не само се отнасяме лениво и нерадиво към добрите неща, но и завиждаме на единоплемениците си заради участието им в добрите дела, ако бихме отминали с мълчание живота на блажения Иван и не бихме го представили писмено, с пълно старание, доколкото е възможно, както първообразния образ79, което би допринесло полза по този начин преди всичко на нас, които желаеме доброто и ревнителствуваме за добродетелта? Защото той съдържа много неща за подражание, тъй като в него се сливат всички добродетели. Обаче той може да допринесе немалка полза на онези, които отправят поглед към него. Понеже това житие ще бъде пригодено не само за онези, които с голяма мъка следват по стъпките на този велик [мъж], за да се издигнат до достойната за приближилите се до Бога слава, но ще донесе достатъчен успех и на онези, които дори малко са подражавали на неговия живот. Не само това, но ще донесе полза и на тези, които просто са слушали и поради това не остават непричастни. Защото може и самото слушане - като влезе в душите на онези, които слушат, своята любов - и бъде запазена в паметта, да бъде като някакво жило и по малко да ги подтиква към подражание. Понеже, прочее, и за едните, и за другите - и за онези, които открито разказват, както и за тези, които слушат - се предлага духовна храна, то това житие ще се яви като спасителен лек, а поради това и Бог ще се прослави, аз мисля, че едните и другите имат нужда и грижа: едните - да не пропускат нито малко от онова, което е полезно, а другите - да го изпълняват грижливо, но още повече тези и онези трябва да усърдствуват да му подражават. Защото ще бъде преглупаво, винаги да промишляваме [мислиме] за веществената и преходната телесна храна, защото колкото по-голяма грижа полагаме, толкова повече се увличаме да я приемеме свръх мира за храна, а нито най-малко се грижим за невеществената и винаги полезна за душата, като презираме своята душа, която чезне поради божествен глад.

II. Ето, когато вече начеваме да повествуваме за оногова, нека бъде призована самата му благодат, която той прие искрено и обилно от Бога, та поради незнание да не погрешим в исканото и, както се казва, с небрежни ръце да се докоснем до свещените неща и още повече, като разказваме за неговите достойнства, да не ощетим нито най-малко, оставяйки ползата от най-добрите дела. Ако този божествен мъж бе обръщал поне малко внимание към долните и таените неща и бе полагал грижи за нещо земно, ние бързо щяхме да отминем неговата памет и да я отпратим в дълбините на забвението. Но понеже, оставяйки долу всичко гореказано, насочваше вниманието си към горното, свободно, безопасно и твърдо отечество и се стараеше по всякакъв начин да достигне общия отец и творец, потребно е ние да разкажем отчасти за него.

III. Онова, което онези, които са били преди нас, са описали за него някак неизкусно и грубо, ние усърдно се постарахме да разкажем красиво80, както подобава, защото знаем, че повествуванието за Отца обичайно весели душите на онези, които обичат Отца, и ги подтиква към по-голяма ревност.

IV. Родителите на този блажения, прочее, бяха благочестиви във всичко, българи по род, родени и отхранени в селото, наричано Скрино, намиращо се в средечките предели. Този Средец е един от славните и прочути градове в европейските предели. Прочее, те пребиваваха в това село, бидейки благочестиви по живот и милостиви по нрав, станаха родители на две отрочета, едното от които бе този чуден Иван. Той бе отгледан добре от своите родители, повинуваше им се във всичко и им отдаваше дължимата почит.

V. След като премина немалко време и неговите родители починаха, той винаги живееше в страх пред Господа, без никак да отстъпва от църквата, слушайки божествените слова и свещеното учение81, подобно на дърво, насадено при водни извори82. Но някои, обладани от завист, бидейки лениви към доброто, го обсипваха с обиди и укори, наричайки го лицемерен и напълно непотребен за светското съществуване. Живеейки, прочее, така, той взе благо решение: раздаде на бедните онова, което се намираше в негова власт, отдаде и кесаровото на кесаря, та да може без забавяне да предаде божието Богу83. А Бог, който каза да възсияе светлина из тъмнината84, който каза някога на Авраама: „Излез от твоята земя и от твоя род и иди в земята, която аз ще ти покажа"85, се яви също и нему, каза му не по-малко същите думи, показа му и мястото, гдето може да живее угоден Нему живот. Като се пробуди, прочее, от сън и разбра значението на видението, той се разпали като елен за водни извори86, въоръжи се срещу мнимия Голиат подобно на Давида, според древното повествувание87, три камъка - сиреч вярата, надеждата и любовта, облече се в бронята на правдата, постави и шлема на спасението, божествения покров, отемна косите си заедно със страстите и похотите88, отиде в монастир и след като прекара там някое време, остави на земните и пепелни [люде] пръстта, напусна света и светодържеца и без да вземе нищо друго, освен една кожена одежда, отиде в показаната му планина. След като си направи малка колиба от храсти, той прекарваше там, отслабвайки тялото си чрез пост и бдение. „Ето, отдалечих се чрез бягство - пееше заедно с Давида - поселих се в пустинята и чаках [Оногова, Който] ще ме спаси от малодушие и бури"89, въздавайки без гняв и смущение своите преподобни ръце. Той нямаше за храна нищо друго, освен тревни билки, които земята има обичай да произвежда за животните, и вода, която изтича обилно от изворите. „Скот бях пред тебе, възоваваше, винаги бях с тебе."90 Кой, прочее, може да каже за трудовете, които този тогава вършеше? Дори нито самото това пустинно биле не приемаше до ситост, но много малко и оскъдно, и то след залез слънце, както също и вода - колкото само да охлади вътрешността. Кой пък ще съобщи истината за неговия сълзен извор, както и неговите всенощни бдения и коленопреклонения? Много пъти бесовете, като се преобразяваха, идваха под образа на различни зверове, искайки да го уплашат и да го прогонят. Но доблестният оставаше непоколебим пред техните козни, като някакъв твърд камък, който разбива и отблъсква всички идващи срещу него вълни, или пък да се каже още по-истинно, като диамант, който не биваше разяждан от никакво желязо.

VI. След като премина не малко време, той премина оттук на друго място, гдето намери много тъмна и мрачна пещера, посели се там като прибавяше там трудове към трудовете и към желанието желание, слагайки - подобно на трудолюбивата пчела - медени пити и полагайки ги в съкровищата на сърцето. Докато той се намираше, прочее, там, синът на неговия брат, скривайки се от баща и майка, пристигна в пустинята, гдето пребиваваше преподобният и след като положи много усилия, едва можа да го намери. А блаженият, съзирайки го отдалече да идва, помисли, че това е привидение и се отдаде на молитва. Прочее, когато този дойде, падна на лице и го помоли да го благослови. А този, който повярва, че това е нещо истинно, а не привидение, удостои го с благословение и го попита за причините на неговото идване. Онзи разказа на [светия] мъж всичко относно себе си и веднага биде приет от него. Името на тогова бе Лука. Преподобният, виждайки го да живее със себе си, подобно на някой кедър, който се размножава в Ливан91, отпращаше Богу благодарствени песни, като винаги имаше на устата си казаното: „Незлобливите и правите се прилепваха към мене."92 Този прекарваше с него в пустинята като незлобливо агне, пасяно от истинен пастир, подобно на нов Авел или Исаак93, подражавайки във всичко на Предтечата, който от младини бе отхранен в пустинята94. Но що? Онзи, който някога бе деница, а сега поради своята гордост наследи да бъде тъма, който пожела да погуби земята и морето, отвори устата си против небето и каза: „Ще поставя моя престол над облаците и ще бъда подобен на Вишния“95, гордият и велеречив враг, като не можеше да търпи добродетелите и подвизите на [преподобния] мъж, изпълни се със завист, зачена мъки и роди беззаконие96. Прочее, той отиде при плътския брат на светеца във вид на някакъв познат, намери го обхванат от скръб и пробождан от жилата на естеството и изпълнен с недоумение относно изчезването на детето, и му каза такива думи: „Онзи, който лиши от опора твоята старост, от наследник - твоя дом и от плод твоето семе, от отрок майчина утроба и твоите недра, това е твоят брат Иван. Защото той сам дойде [през] нощта, взе твоето дете и го държи при себе си. Ако ти не отидеш бързо, то ще стане сладко ядиво на зверовете. Ако не го потърсиш усърдно, ще се превърнеш в чедоубиец. Върви, прочее, върви, друже, аз ще ти покажа мястото, а ти, като отидеш бързо, вземи плода на твоето семе!" Прочее, този като чу тези думи, облече се в ненавист, като в риза, обгърна го гневен облак, та що не каза и що не стори срещу невинния! Като го взе дяволът, заведе го в пустинята, учейки го и разпалвайки го за оскърбление на [светия] мъж. А когато стигнаха близо до мястото, показа му отдалече пещерата и веднага си отиде. Този пък, като отиде на показаното място, намери светеца. И що не му стори тогава! Обсипа го с обиди и укори, нарече го „лош старец"97 и прелъстител, и напълно недостоен за съществуването на света, грабна срещу него дървета и камъни и всячески посегна да го убие. Но що, прочее, стори кроткия ученик на кроткия владика?98 Той стоеше мълчалив и съвсем нищо не отвърна, като пазеше в ума си казаното: „Аз пък като глух не чух и като ням не отворих устата си."99 Прочее, като [го] грабна с гняв и викове - о, умилен глас на детето! - и се затича към света, към света скверната блудница, към майката на всяка нечистота и скверност, откъсна го от божията планина, тучната планина, планината, в която Бог благоволи да живее [то] в нея. Когато, прочее, блаженият видя това и разсъди, че то може да бъде дяволско коварство, обгърна го облак от печал, той се обля със сълзи, помоли се и каза: „Господи, който си казал: „Призови ме в деня на твоята скръб и аз ще те избавя"100, избави ме сега, Владико, погледни към мене с милосърдното си око, изгони от сърцето ми скръбта и извърши с мене знамение за благо, защото ти си благословен навеки, амин." След молитвата той седна, обзет от скръб и тъга поради лишението от детето, тъй като се боеше да не би, като бъде отведено в света, да не се заплете в житейските скърби. Но що, прочее, стори Бог, който е повелил да оставят децата да отидат при него? И тук той каза на бащата на детето, ако и не с думи, то с дела: „Остави детето да дойде при Мене и не го възспирай, защото на такива е царството Небесно."101 Прочее, когато този вървеше по пътя, змия ухапа детето и смъртта веднага с меки длани го прие. Когато бащата на детето видя това, недоумяваше що да стори, но като се върна при преподобния, със срам и жалба му разказа онова, което се случи по пътя. Този пък му заповяда да го погребе и да си отиде у дома, което и стори. И тъй, преподобният като прослави достатъчно Бога за това, оставаше, прочее, без скръб.

VII. Той прекара там, в тази пещера, дванадесет години, без да си позволи някакъв телесен покой, прилагайки трудове към трудовете, и страдания към страданията. Когато дяволът видя това, не преставаше всячески да го сгорчава: някога чрез униние102, други път чрез леност, понякога и чрез заплашвания, много пъти също и чрез привидения. Но Иван, бидейки диамант по душа, никак не биваше засегнат от неговите козни. „Заобиколиха ме - пееше - както пчелите медната пита и се разпалиха като огън в тръни, но чрез името Господне аз им се възпротивих.“103 След като преминаха доста дни, вселукавият взе със себе си множество бесове във вид на разбойници, нападнаха сурово върху светеца, биха го немилостиво, блъскаха го и го влачиха, и го прогониха от мястото, като му забраниха да не посмее никак да се приближи натам. А той, също и в това, се подчини на гласа на своя Владика, Който казва: „Ако ви гонят от този град, бягайте в друг.“104 Като прехождаше не от град в града, но от пустинята, отиде, прочее, на друго място, което отстоеше не малко, и там намери, подобно на древния Авраам105, голям дъб и се посели в него. Но докато онзи прие чудно под амврийския [дъб] Троицата и я отпрати, този я прие тук мислено и таеше в себе си самия този, живия и покланяем в Троицата Бог, без никак да унива, но и се придържаше крепко о своето първоначално [иноческо] правило. Но що, прочее, стори Онзи, който всичко върши за изгода? Както някога в пустинята направи да завали мана за людете и гладните изпълни с блага106, по същия начин стори и тука. Повели, прочее, на земята да прорасте сланутък за прехрана на светеца, и този се прехранваше с него, като успокояваше по-малко телесната немощ, изпълваше утробната празнота, минаваше от сила в сила и полагаше в сърцето устрем нагоре, проливаше слъзни извори, напояваше душевните бразди и караше класовете на добродетелта да разцъфнат.

VIII. А Бог, Който каза да възсияе из тъмнината светлина107 и Който направи видими тайните на тъмата, не пожела за много време да остане скрит градът разположен на планината108, но благоволи да изяви неговата добродетел. Прочее, тогава някъде наблизо пасяха пастири, както някога онези, които [се случили] при рождението на моя Христос109, Овците, които пасяха покорно по пасбището, изведнъж се устремиха и почнаха да бягат - не по някакъв обичаен път, но съвсем без път, по пусти, стръмни и необичайни места - и като дойдоха до мястото, гдето беше преподобният, се спряха. Пастирите, които идваха след тях, и не можеха да ги оставят, пристигнаха също и те там, гдето застанаха овцете и като видяха светеца, се учудиха: „Кой си, отгде и по какъв начин си дошъл тука? - попитаха. - Какъв е твоят живот и где е родното ти място?“ „Моето родно място, както казва апостолът110, е на небесата, отгдето очаквам Спасителя - отговори той - а родното ми място е Вишният Йерусалим. Но родното място и градът, които тук са ме отхранили, не е във ваша власт да разберете. Обаче щом като сте се намерили тук, трябва да ви нахраня с пустинна храна." И той им повели да вземат от сланутъка, който растеше там. А те взеха и ядоха до насита. И когато бидеха отпратени да си отидат, един от тях отиде тайно набра достатъчно сланутък и радостно се затече след другите. И когато ги настигна и им показа набраното, тези се притекоха и го отнеха от ръката му. Но когато започнаха да разтварят шушулките на зърната, не намериха нищо. Веднага се разкаяха, възвърнаха се, известиха на блажения [мъж] и помолиха прошка за стореното. А той ги удостои с прошение като им каза: „Така, о чеда, благоволи всесилният Бог, тук да расте и тук да бъде олупван." Те се изпълниха с удивление, отидоха в своите места, като хвалеха и славеха Бога за всичко, което видяха и чуха.

IX. А някои от христолюбците пожелаха да отидат при светеца и да получат благословение от него. Някакъв мъж, от много години смущаван люто от нечестивия дух, когато ги видя, че отиват, последва ги, желаейки да се освободи от болестта. И когато стигнаха на едно поприще"111 близо до светеца, веднага го разтърси нечестивия дух. Той падна, валяше се, викаше и говореше: „Огън ме изгаря и не мога да вървя напред." А тези, като го свързаха, влачеха го насила, паднаха на земята и молеха да получат благословение. Този [светецът], след като изпълни молбата [им], попита за причината на тяхното идване. Те разказаха за себе си, разказаха и за обладания от бяс, като го умоляваха и молеха да го отърве от болестта. Но Иван никак не възлагаше надежда на себе си, но на Бога, който оживява мъртвите и назовава несъществуващото като съществуващо. „Не е по нашите сили, чеда - казваше - това дело, не е по нашите сили, а само Бог може да прогонва бесове. А ние сме човеци, подобни вам по страсти и възспирани от същата немощ.“ В това той следваше Господния глас, който казва: „Когато извършите всичко, което ви е повелено, кажете: ние сме непотребни роби."112 Но тези настояваха премного и се молеха. Прочее, когато ги видя, че настояваха прилежно и неотслабно го принуждаваха, той се обля със сълзи, падна на земята и въздъхна из дълбините на сърцето: „Боже, почитаем в Светата Троица - рече - Който си създал всичко видимо и невидимо, от Когото всички се боят и треперят, смили се над своето създание и не позволявай, Владико, да бъде измъчван задълго, не заради нашата правда, но заради Твоята благост и Твоите щедрости! Защото не съм достоен, блажений, да наименувам Твоето пречисто име с моите нечисти и скверни уста, но като се надявам на Твоята благост, аз те призовавам на помощ, защото сам Си обещал чрез устата на Своите роби - да не пожелаваш смъртта на грешника113. Заради това ние всички ти се прекланяме и те умоляваме, послушай ни от Твоето небе свято, защото си благасловен во веки. Амин.“ Прочее, като се помоли той така, веднага бесът излезе от човека и той изцяло оздравя и славеше, и възхваляваше Бога. Онези, които бяха с него, като видяха това, бяха обзети от ужас, още по-голяма вяра придобиха към светеца и го молеха да останат с него. Но той не позволи. След като ги настави прилежно и им даде доволно от намиращия се там сланутък, отпрати ги в тяхното място, заповядвайки им никой да не смее да идва при него. Те се завърнаха в своето място, имайки със себе си за свой спътник, и то добър спътник оногова, който някога бе обзет от бяс. От това време по цялата тази страна се разнесе славата за него, всички възхваляваха Бога и проявяваха голяма обич и усърдие към него [светеца].

X. А доблестният Иван, след като узна за станалите тези неща, вдигна се и си отиде оттам, тъй като се боеше от човешката слава, дори напълно я ненавиждаше, а най-главно се стремеше към божествената [слава] и радостно възпяваше: „За мене е добре да се приближа към Бога и да положа моето упование на Господа.“114 И той намери, прочее, много висока скала, веднага се изкачи - както някога боговидецът на Синайската [планина]115 - влезе в непристъпния мрак на боговидението, прие и той богописаните скрижали - но не върху каменни скрижали, но на скрижалите на сърцето116. Със сълзи омокряше скалата, чрез всенощни бдения и въздишки умножаваше стократно страданията, сам с Единния беседваше, шествуваше с леки крила към небесата, понасяше нощния мраз и дневния пек. Когато Незаспиващото око117 видя, че той понасяше така доблестно, даваше му невидимо още повече сила и крепкост. А дяволът, ненавистник на доброто, не изтърпя дълго тази доблест на [светия] мъж, и като взе със себе си легион бесове, жестоко нападнаха светеца. Що не извършиха и що не сториха! Биха го, бъхтаха го, влачеха го, и щом го хвърлиха от скалата си отидоха, като го смятаха, че на всяка цена е мъртъв и не ще оживее. Прочее, доблестният Иван лежа там много часове, едва дойде на себе си, пъшкайки и изнемогвайки, тъгуваше и говореше на себе си: „Защо си скръбна, душо моя, защо ме смущаваш? Уповавай се на Бога, защото Нему ще се изповядвам. Той е моето спасение и моят Бог!" И като стана, отново се изкачи на скалата и се отдаде на първоначалното правило [на живот], приемайки Вишния за свое прибежище. Но Онзи, Който поглежда към земята и я кара да се тресе, поглеждаше отгоре с милостиво око към Своя угодник и повели на Своя ангел да му носи храна всеки ден. Прочее, и към него се изпълни писаното: „Хляб ангелски яде човек.“118

XI. Когато той [светецът] бе отдаден на тези и подобни дела, слухът за него, както бе казано по-горе, се разнасяше дотолкова, щото за него чу и царят и пожела [да го види]. Тогава държеше хоругвите119 на българското царство благочестивият цар Петър. И когато той пристигна по онова време в Средец и чу онова, което се говореше за преподобния, изпрати мъже, много опитни ловци, на брой девет души, да търсят светеца, като им поръча да не се връщат, докато не го намерят. Когато получиха заповедта от царя, те стигнаха Рила по-бързо от слово. След като обикаляха там много дни и не намериха нищо, те изнемогваха от глад и недоумяваха: нито смееха да отидат при царя, нито пък можеха да скитат гладни по пустинята. Страхът, обаче надделяваше над глада и те не преставаха да търсят. Късно по едно време те намериха някаква малка диря, по нея стигнаха до обиталището на този мъж и го помолиха да им даде благословия. Той ги удостои с благословия и ги попита за причината на тяхното идване, а те му разказаха всичко. Когато, прочее, той прозря с  духовното око, че те са гладни от пет дни, предложи им трапеза и любезно ги нагости. Онзи, прочее, Който с пет хляба нагости пет хиляди120, насити и тук деветима мъже с един хляб. И - о, чудо! — както там останаха много остатъци, така и тук остана половин хляб. Когато видяха това, те бяха удивени; онези, които помислиха, че единият хляб не ще им стигне, сега след като се наситиха, оставиха половин хляб. И когато се завърнаха, те разказаха всичко на царя.

XII. Царят, прочее, се разпали от божествена ревност и облак от радост го обзе, затече се, подобно на елен към водни извори през жътвено време121, взе със себе си своите най-близки и заедно бързо се отправиха към планината. И когато дойдоха при реката, наричана Рила, те намериха голяма скала, много висока и стръмна, и неудобна за преминаване. И като не можеха да отидат напред, те се завърнаха. Веднага те се възкачиха на друга висока планина, която околните люде обичайно назовават Книшава. Оттам му показаха планината и скалата, гдето живееше преподобният. И не можа да отиде там царят поради стръмнината и суровостта на мястото, но веднага изпрати двама служители, които обичаше много, като го молеше и призоваваше да го удостои с благословия, защото имаше голямо желание да го види. Двамата служители, щом като чуха казаното от царя, бързо отидоха там и разказаха на светеца. Но той каза, че това е невъзможно. „Обаче чеда - рече той - кажете на царя: твоят труд и твоето искане се възнесоха към Бога като благовонно кадило и са приети. Ти, прочее, скоро си иди оттука, понеже мястото е урвесто, та неочаквано да не пострадаш някак в нещо - ти и онези, които са с тебе. Като не можа да видиш нашето смирение в този живот, в бъдния добре ще се видим един другиго, и ще се насладим от онази неизречена радост, ако отнесем оттук достойни плодове на покаяние.“

Царят бе много опечален и като мислеше, че е загубил нещо голямо, отиде си с много жалост и скръб. И щом стигна в двореца, той отново му изпрати немалко злато, заедно с различни овощия, подобаващи на иноци, за [да получи] благословение. Изпрати му и послание, което съдържаше следното:

„До всечестния отец Ивана пустиножителя - цар Петър. Чух за боголюбния нрав на твоята душа, за поселването ти в пустинята и за невещественото ангелско пребиваване, заедно с това и за пълното отдалечаване от света, и пожелах силно да видя твое преподобие и да се насладя от твоите медоточиви слова, надявайки се да получа някаква полза от срещата с тебе. Понеже желанието за богатство и суетна слава, а заедно с това и сластта не позволява нам, които се клатушкаме в морето на този суетен живот, да се възвисим към светлината на чистия и невеществен живот, тъй като са помрачени нашите душевни очи, скръбта и смущението, които владеят в живота. Но сега, сякаш пробуден от някакъв дълбок сън, пожелах да видя твоята светост. Но понеже аз, окаяния, се лиших и от тази благодат, поради множеството мои грехове, моля и призовавам твое преподобие да ни изпрати някаква утеха за отрада и за охлаждане на зноя на нашата скръб. Защото знае, добре знае твое преподобие, какви житейски бури и метежни облаци обикновено вълнуват царските сърца.“

Блаженият Иван, като сломи рога на възвисеността122, склони пред молбата и пред постническата храна, но никак пред златото, и така му отговори:

„До благочестивия самодържец на българския скиптър цар Петър - убогият Иван. Не е полезно за нас да изпълним цялата твоя молба, обаче заради твоята вяра и усърдието ти в нея изпълняваме онова, което подобава нам: приемаме, прочее, постническата храна, а твоето злато - задръж си го ти сам. Защото голяма е вредата от такива неща за иноците, а особено за онези, които пребивават в пусти и неутешни места. Защо ли, прочее, ще потрябват на онези, които никога не получават хляб до ситост, нито пък [пият] вода за погасяване на жаждата? Нашият живот е Христос, а смъртта придобивка123. Тези неща подхождат на твоята власт и на онези като теб. Обаче дори и ти, който си украсен с диадема, си длъжен да не се наслаждаваш на тях, защото е речено: „Когато тече богатството - не привързвайте [към него] сърце.“124 Въпреки че е писано: „Силата на царя е богатството“125, то трябва да бъде изразходвано в оръжие и войска, а още повече за убогите и бедните, за голите и бездомните, а не за свое удоволствие. Затова, ако желаеш да наследиш заедно със земното царство и небесното, бъди щедър, както е щедър небесния наш Отец126. Не се уповавай на неправдата и не пожелавай да грабиш. Бъди кротък, тих и благопристоен към всички, обръщай очи към всички около теб. Елеят на твоята милост127 нека се излива над всички. Да не узнава твоята левица, що прави десницата ти128. Нека бедните да излязат радостни от твоя палат, а князете да носят на езиците си похвала за тебе. Нека твоята багреница да сияе със светлината на добродетелите. Въздишките и сълзите нека бъдат твои чеда. Споменът за смъртта нека посещава винаги твоя ум, а твоята мисъл да мечтае неуморно за бъдното царство. Валяй се в нозете на твоята майка - църквата, коленичи усърдно и прекланяй глава пред нейните първопрестолници, та царят на царствуващите и господаря на господарствуващите129, като види това твое усърдие, да ти даде онези блага, които „око не е видяло и ухо не е чувало, и не са влезли в човешкото сърце, а Бог ги е приготвил за онези, които го любят.“130

Царят, като прочете това, разбра, че е получил нещо велико и, като го целуна с обич, държеше го в пазвата си като някакво много ценно съкровище. Като го прочиташе често, той прогонваше тъмата на светската мълва.

XIII. Блаженият Иван прекара в това място всичко седем години и четири месеца. Нито в един час той не се подаде на леност или униние, но прибавяше към ревността още по-голяма ревност и към усърдието - усърдие и просто да се каже, в старческа възраст показваше юношеско прилежание. Мнозина, прочее, идваха при него, като донасяха свои болни, благодарение на неговите молитви ги приемаха здрави и си отиваха. Немалка слава се разнесе по цялата тази земя и мнозина се запалиха от ревност към неговия добродетелен живот, пожелаха да живеят с него, създадоха църква в съседната пещера и образуваха обител, имайки за началник и пастир преподобния. А той - пасейки добре своето стадо, след като приведе мнозина към Господа и извърши големи и преславни чудеса, достигна до дълбока старост. Когато разбра, прочее, че ще отиде при Господа, отдаде се на молитва, изливаше топли сълзи от очите си и коленичи на земята: „Боже Вседържителю - казваше - приеми мене, грешния и недостоен твой раб, и причисли ме към лика на твоите избраници. Понеже нищо добро не съм извършил на земята, затова, Благий, моля Твоята благост да повели на благия ангел, та да не бъде попречено на моя възход от духовете на лукавството.“ И като прибави: „Господи, в Твои ръце предавам своя дух“131, веднага предаде дух в Божиите ръце. Той живя почти до седемдесет години132, и бе погребан на това място от своите ученици.

XIV. След като измина не малко време и [от гроба] започна да излиза голямо благовоние. Когато откриха ковчега, видяха тялото на преподобния съвсем цяло и незасегнато от никакво тление. То изпущаше благовоние и подтикваше всички към божествена ревност. След като бе извършено обичайното славословие, пренесоха с почит неговите честни мощи в славния град Средец и ги положиха в църквата на свети Лука Евангелист133. По- късно бе създадена църква на негово [на св. Йоан Рилски] име и в нея бяха положени неговите честни мощи, които извършваха дивни и преславни чудеса.

XV. След като измина много време, през царуването на гръцкия цар господин Андроника134, преминаха унгарски войски с техния крал, оплениха гръцката земя даже до Средец и покориха всичко под нозете си, като взеха със себе си и мощите на преподобния и ги отнесоха в своята страна. Този крал, прочее, бе слушал за дивните и велики чудеса на преподобния и повели да положат неговите честни мощи в църквата на града, наречен Остригом. И там те извършиха преславни и дивни чудеса, като прогонваха от човеците всякакъв недъг и всякаква болест. Разнесе се мълва по цялата онази страна и всички се стичаха там. Но ненавистникът на доброто, дяволът, не стърпя така много да се слави преподобния, а уязви със стрела на неверие сърцето на епископа на този град. Този никак не желаеше да отиде да се поклони на мощите на преподобния, като не само казваше, че съвсем не можел да намери преподобния всред светците, но забраняваше и на другите да идват да му се покланят: „Аз - рече той - зная добре всички светии и никак не мога да намеря тогова между тях.“ Но веднага, по праведния Божи съд, езикът му се свърза, той стана напълно ням и никак не говореше. Всички, които видяха това чудо, бяха обхванати от страх, а той им кимаше подобно на онзи древния и чуден архиерей Захарий, бащата на Предтечата135. Когато, прочее, дойде на себе си, размисли за причината на това знамение и разбра, че е пострадал поради неверието си към светеца, бързо се притече към ковчегът на светеца, обля го с горещи сълзи и показваше своята сърдечна съкрушеност чрез чести въздишки. Божият угодник и Христов подобник във всичко, Иван, не пожела дълго да го измъчва, но наскоро разкъса веригите на неговия език и го направи пак да стане благодумен. Онзи пък, като получи това, непрестанно въздаваше благодарност към Бога и Неговия угодник. Когато чуха и видяха тези дела, всички проявяваха още по-голяма вяра и усърдие към светеца. Той сътвори и много други дивни и ужасни чудеса в унгарската земя, за които времето не ни позволява да разкажем подробно. Когато кралят узна всички тези неща подробно, той бе обхванат от страх и ужас, украси със злато и сребро ковчега на преподобния, целуна неговите честни мощи, отново ги върна с големи почести в Средец и ги положи в църквата, създадена в негово име, в годината 6695 (1186-7), индикт 5-и.

XVI. Премина не много време, когато Бог благоволи да обнови българската държава и да въздигне, да кажем според Писанието136, падналата скиния, овехтяла поради гръцкото насилие, и въздигна рога на българското царство при преблагочестивия цар Асеня, който в светото кръщение бе наименуван Иван. Този, прочее, като прие хоругвите на царството, здраво укрепи всички паднали български крепости, овехтелите обнови, опаса се здраво против гръцкото царство и покори околните области, крепости и села. Когато стигна до Средец, покори и него. Като чу за преславните и безчислени чудеса на преподобния, той веднага се отправи към неговата честна църква, целуна с почит преподобните мощи на светеца и вярваше, че е намерил някакво много ценно съкровище. Той се изпълни с голяма радост и духовно веселие и взе благо решение - да пренесе, за по-голяма чест и утвърждаване на своето царство, мощите на преподобния отец в своя преславен град Търново. И веднага изпрати до своя патриарх господин Василия, който се намираше тогава във великия Търновград, писмо, гласящо така:

„До всечестния Божий архиерей и духовен отец на нашето държавно царство господин Василия. Като дойдох по Божия воля в тези предели и стигнах в Средечкия град, намерих честните мощи на преподобния отец Иван, жител на Рилската пустиня, изпълнени с чудеса и изцеления, и от радост ми се струваше сякаш летя по въздуха, защото голямата слава за него е изпълнила цялата тази страна, а за дивните и преславни чудеса, които върши, се разгласяват не само тука, но и по цялата гръцка държава. Поради всички тези неща, нашето държавно царство взе решение да дойде твоя святост тук заедно с целия църковен клир и с подобаваща чест да се пренесат тези честни мощи на преподобния отец в преславния наш царски град за похвала на цялото църковно множество и за утвърждаване на нашето благочестиво царство.“

XVII. Като чу това божественият светител, възрадва се в духа си, въздаде Богу благодарствена молитва и веднага бързо свика целият църковен клир и им каза всичко прежде речено. А те с топло усърдие и гореща душа приеха всичко с наслада и всички единомислено и усърдно се отправиха, сякаш щяха да придобият някакво много ценно съкровище, и бързо заедно със своя патриарх и учител стигнаха Средец. Благочестивият цар Иван Асен, приготвил с почест всичко за изпращането на светеца, всичко предаде на патриарха, оставяйки му и 300 мъжествени войни за съпровождането на светеца. А сам той се устреми, та дойде спешно в своя царски град и започна да изгражда църква на името на светеца в славния град Трапезица. А патриархът, като взе честните мощи на преподобния, заедно с целия клир, а с тях, като ги следваше отзад, вървеше и игуменът на обителта на преподобния и всички подчинени нему монаси.

И когато царят узна, че патриархът пристига, бързо излезе да го посрещне с целия свой съвет на мястото, наречено Кръстец. Като целуна с почит мощите на светеца, той ги остави да престоят там седем дни, докато биде съградена църквата. И така, щом я осветиха, с почест положиха в нея мощите на преподобния в 6703 година (1195), където те лежат и до ден днешен, давайки различни изцеления на всички, които с вяра прибягват към тях за слава на Христос, истинският Бог наш, нему слава с Отца и със Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков!

 

Бележки

79Първообразният образ е Бог, който сътворява човека по свой образ и подобие. Ср. Бит., 1:26-27. Теорията за образа и образното познание е и в основата на иконопочитанието.
80В текста е написано по лепоте. Този израз дава основание на изследователите да смятат, че Евтимий е познавал много добре предхождащата го традиция в житийните творби за св. Йоан Рилски. Възможно е да е разполагал и с други източници, които не са достигнали до нас. В своите бележки за Евтимиевото житие Ив. Дуйчев отбелязва, че при начетеността и прецизността, с които Евтимий се отнася към материала, сведенията, които се съдържат в житието, не бива да се пренебрегват, само защото са от по-късно време.
81В един от преписите след думата „учение" следва: „... с пост и молитва угаждаше на Господа. Целият бе пленен от божия любов и, подобно на някой от серафимите, гореше духом за Господа, своя Бог, и даваше наистина стократен плод..." Ср. Марк., 10:30; Лк., 8:8.
82Пс., 1:3.
83Ср. Мт., 22:21.
84II Кор., 4:6.
85Бит., 12:1.
86Пс., 41:2.
87По Еф., 6:14-17.
88По Гал., 5:24.
89Пс., 54:8-9.
90Ср. Пс., 73:22-23.
91По Пс., 91:13.
92Пс., 24:2.
93Авел е синът на Адам и Ева, убит от брат си Каин (Бит., 4:8). Исаак, първороден син на Авраам, е трябвало да бъде принесен от баща си в жертва (Бит., 22:2-11).
94Очевидно, става дума за Йоан Кръстител, ср. Мт., 3:1; Мрк., 1:4, Лк., 1:80.
95Ср. Исай, 14:12.
96Пс., 7:15.
97Думата „какогеръ", употребена в оригиналния текст е гръцка и в буквален превод означава „лош старец", противоположно на „калогер", т. е. добър старец. От това второ словосъчетание произлиза и бълг. дума „калугер".
98„Благият учител" е Христос. Ср. Мх, 11:29.
99Пс., 38:13.
100Пс., 1:15.
101Ср. Мт., 19:14.
102Унинието е било смятано от средновековните вярващи люде като проява на греховност.
103Ср. Пс., 117:12.
104Мт., 10:23.
105Ср. Бит., 18:1-15. Смисълът на следващия текст е, че Авраам е приел Старозаветната троица, т. е. тримата ангели, предрекли раждането на сина му Исаак, докато Иван Рилски приема Новозаветната Троица, т. е. Бог Отец, Бог Син и Св. Дух, от които идва спасението.
106Срв. Изх., 16:13-15. Манна небесна спуска за евреите Йехова по време на бягството им през пустинята.
107II Кор., 4:6.
108Мт., 5:14.
109Ср. Лк., 3:6.
110Фил., 3:20.
111Мярка за разстояние, равна на около 200 м.
112Лк., 17:10.
113Йезек. 18:32; ППетр., 3:9.
114Ср.Пс., 73:28.
115Става дума за Мойсей: вж. Изх., 31:18,34:2.
116Мойсей получава Божиите заповеди, издълбани върху камък (каменни скрижали). Смисълът на израза е, че св. Йоан Рилски превъзхожда старозаветния пророк, тъй като приема Божественото откровение в „скрижалите на сърцето", т. е. според новозаветната традиция.
117Ср. Евр., 4:13; Йерем., 32:19.
118Пс., 72:25.
119За разлика от предхождащите текстове, където се говори за скинията на българското царство, Евтимий използва друг символ - хоругвите.
120Ср. Мт., 15:32-37; Марк., 8:1-8.
121По Пс., 41:2.
122Тук рогът символизира силата на вярата, ср. I Цар., 2:1; II Цар., 22:3; Пс, 138:14.
123Филип., 1:21.
124Пс., 61:10.
125По Лествица, степен 28:87.
126Ср. Марк., 10:17-21; Лк., 18:18-22.
127Ср. Прг., 20:28.
128Мт., 6:3.
129I Тим., 6:15.
130I Кор., 2:9.
131Лк., 23:46.
132Това е "Давидовата възраст": ср. Пс., 89:10.
133За църквата вж. бел. 56.
134Андроник I Комнин (1183-1185 г.). Воювал с маджарския крал Бела III. Тук Евтимий използва сведенията от първото проложно житие.
135Ср. Лк., 1:22.
136Ср. Амос, 9:11. Въздигането на падналата скиния и на рога на българското царство са символични образи на царската власт.

X

Right Click

No right click