Православна култура

Заветът на Св. Иван Рилски

Посещения: 2769

СЛОВО ЗА СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ

 

След покръстването на българите от благоверния св. цар Борис в България настъпва бурен духовен подем. Преслав и Охрид стават школи, където се създава оригинална и преводна книжнина. Манастирите възприемат тази традиция с по-практическа насока - да подготвят духовници, които да „утвърждават новопокръстения народ в християнската вяра и да го вразумяват да изостави езическите обичаи".

Сред всички бележити личности от това време св. Иван Рилски безспорно заема едно от челните места. Много нещо е било писано или устно предавано за този велик роден светец. Науката грижливо и критично е изследвала онова, което е оцеляло, като се е стараела да се добере до истината относно неговия произход, личност, култура и предсмъртен Завет.

През 1947 г. след хилядагодишнината от смъртта на св. Иван Рилски, проф. Иван Дуйчев издаде книгата „Рилският светец и неговата обител". С настоящия труд „Заветът на св. Иван Рилски", запазен в архива му, същият автор спира поглед върху единствения достигнал до нас писмен паметник, излязъл изпод перото на светеца, макар и в по-късни преписи.

Като се вземат предвид и „Богослужебните последования за цялата година акатисти и молебни канони" в чест на св. Иван Рилски, издадени от Левкийски епископ Партений, трудовете на изтъкнати наши учени като Юрдан Иванов и др., може да се каже, че кръгът на научните изследвания за рилския пустиножител се затваря. Винаги съществува обаче възможността да се открият неизвестни до сега извори, които да хвърлят нова светлина върху неговата личност.

Относно автентичността на Завета между учените отдавна съществуват спорове. Може би това се дължи на факта, че те го разглеждат само откъм неговата лексикална страна, която безспорно през тези единадесет века е претърпяла промени поради многото преписвания. Творението обаче свидетелства за своя творец. Заветът е плод и същевременно характеристика на цялостната личност на рилския светец, рисува епохата и обстановката, в която той е живял, целта, поради която го е написал, както и читателите, за които се отнася. За да се разбере Заветът, неговият автор трябва да се постави в естествената му родна среда, монашеският начин на живот и нравите на новопокръстения български народ.

Заветът е ценен не само, защото е произведение на X век, макар и не в оригиналния си вид. Той е важен като настолна книга на рилските монаси, възревнували да подражават на ангелския живот на светеца, а чрез вярата в него - да служат на своите еднокръвни братя. Заветът е едно от най-ценните риломанастирски съкровища, защото е „Завет на преподобния наш отец Йоан Рилски, даден от самия него на учениците му преди смъртта му".

Заветът свидетелства за голямата книжовна култура и начетеност на рилския пустиножител. Той привежда цитати от Стария и Новия завет, съветва своите ученици „често да четат светоотеческите книги". Това свидетелства, че в основаната от него обител в недрата на Рила планина е имало библиотека, а може би и книжовна школа под негово ръководство. Щом използва в своя Завет творенията на св. Теодор Студит, които в онова време навярно не са били още преведени на старобългарски език, вероятно св. Иван е знаел византийския гръцки език. Затова Заветът му говори за високи богословски познания; практическите наставления към монасите - за дълбок личен религиозен опит; любовта му към неговите български чеда - за грижите на един добър духовен пастир.

Единадесет века Заветът на св. Иван Рилски служи за настолна книга на монасите в основания от него манастир. Всеки празник в трапезарията по време на обяда дежурният четец оглася наставленията на Преподобния за общо назидание. И никой никога не се е усъмнявал в неговата автентичност. Всеки, който е престъпил свещения праг на манастира, почувствал призива на светеца, е знаел, че в неговата обител може да се живее не като следва законите на „мира сего", а като подчини волята си на първия и вечен игумен св. Иван Рилски.

Неоспорим факт е, че през всички тези векове пътеките към дома на светеца никога не са буренясвали; че православното българско съзнание е виждало в св. Иван „рилска похвала и болгаром съгражданин", ангел- закрилник на своя народ през тежките му исторически изпитания. Бурите, които преминаха над нашето Отечество, не можаха да предадат на забвение нито неговия Завет, нито да разрушат яките зидове на неговата Света обител, защото нейният зидар е поставил основите й върху гранитната вяра и любов към род и Родина.

Драговитийски епископ Йоан, Игумен на Рилската Св. Обител

 

X

Right Click

No right click