Архитектура

Площад "Султанахмед"

Посещения: 284

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

 

Constantinople imperial district„Султанахмед“ е площад, който е начална точка на света. Когато слизаме към площада, между него и „Айасофия“, там, откъдето се влиза в цистерната (водохранилището) Йеребатан, се намира колоната „Милион“. Това е началната точка на пътищата, разпростиращи се в четирите посоки на империята. От IV в. насам Истанбул е една световна столица и с историята и шанса си продължава да съхранява тази си особеност. Притиснатият някога натясно от икономически кризи, обедняване и разруха от две войни голям и красив град, днес отново е на път да стане културна столица. Дотолкова, че в някои дни се провеждат по два-три паралелни концерта, поради което почитателите на изкуството са затруднени кой от тях да предпочетат. Същевременно Истанбул е едно пространство на голяма бедност, нищета и несправедливо разпределение на благата. Когато намерим разрешение на всички тези проблеми, като страна ще сме разрешили проблемите на тази голяма културна столица.

Около Йеребатан през последните 50 години - за съжаление, с нечие покровителство - се построиха някои високи здания, а и съществуващите продължават да се надстрояват. А за съхраняването на Йеребатан и другите цистерни от времето на двете римски империи в Хиподрума, съоръжен през 330 г., и в неговото продължение през османския период - Атмегдан, не са построени високи сгради. Освен двореца на Ибрахим паша, зданието на ректората на Мармарския университет, в което през XIX в. се помещава Търговското училище, и използваната днес като сграда на Главно управление по кадастъра, тук няма високи съоръжения. В днешно време сме изтръпнали от намерението тук да се построи хотел, страхувайки се от нарушаването на архитектурния силует. Защото цялостното нарушаване на „тъканта“ на района със строителството на високи здания около Атмегдан, който наричаме площад „Султанахмед“, освен че създава архитектурен риск, всъщност поражда безпокойство от унищожаването на онова, което се намира под 1000-1500-годишната столица. Трябва да се внимава в това отношение.

Днес на площада има и доста неуместни здания. Едно от тях е Съдебната палата. Независимо, че е произведение на един наш известен архитект, тя не може да се смята за една от най-издържаните му работи, защото нарушава силуета на площада, а поради интензивния работен процес на съда създава и допълнителен проблем, като трафика. Султанахмед е място, на което трябва да се отдели специално внимание, защото това място е 1500-годишното свидетелство за аристократизма на Истанбул.

Народ и страна, притежаващи произведенията на площада „Султанахмед“ и прилежащата му територия, могат с право да се гордеят с културата и историческата си самоличност. Докато обаче ги разрушаваме и не внимаваме, докато затваряме очи за грозотата наоколо, е повече от ясно, че дълго няма да можем да си позволим това.

Snake column Hippodrome Constantinople 2007Хиподрумът се смята за централната точка на 1500-годишната световна столица. Като погледнете паметниците на културата на това място, ще се убедите в това. В средата се намира един обелиск, принадлежащ на Тутмос III. Тази колона е пренесена по времето на Теодосий от Египет. Значи, коренът на привичката да се пренасят през XIX в. обелиски от Египет в градове като Лондон и Париж, столици на колониалните държави, в определен смисъл изниква оттук. Тази изтънчена колона и силуетът на джамията „Султанахмед“ случайно образуват една панорама, величествена като фасадата на древноегипетските паметници. Дори тази е по-красива, защото архитектурата и геометрията на джамията са в невероятна хармония с колоната. Препоръчваме ви да съзерцавате този пейзаж от балкона на двореца на Ибрахим паша, който днес е Музей на произведенията на турското и ислямско изкуство.

Около Египетската се намира т.нар. Змийска колона, изготвена от бронз като знак на мира и поднесена в храма на Аполон в Делфи след вътрешната война през класическия гръцки период, позната като Платеа, или Пелопонески войни. Мисля, че една от някогашните три змийски глави все още може да се види в Археологическия музей. Третата колона е издигната от Константин Порфирогенет, или роден със смятания за императорски белег порфир Константин, който притежава слабост към бляскавите византийски тържества и ги поощрява. Константин заповядва тази зидана колона да се покрие с мед, поради което тя блестяла като златна. Кръстоносците от 1204 г., настъпващи от Западна Европа на груби и диви пълчища, предполагайки, че това е злато, снемат покритието на колоната и го изнасят. Един мой приятел австриец каза: „Може да се спори по това кой е по-глупав и лишен от вкус - тези, които са смъкнали медта, смятайки я за злато, или тези, които са изработили покритието?“

Във всеки случай това е Истанбул и онова, което преживява Хиподрумът в периода на Византия, продължава и в османската епоха. Площадът „Султанахмед" приключва своята бляскава и вълнуваща история с митинга, на който говори Халиде Едип Адъвар. Днес е известен просто като туристически център. А в действителност не трябва да забравяме, че той е сърцето на цялата цивилизация и историята ни, поради което е нещо значително повече.

„Айасофия“ се появява в резултат на въстанието Ника от 532 г., наречено така, защото въстаналите срещу император Юстиниан и жена му императрица Теодора викали „Ника!“, сиреч „Победа!“ Опожарената от тях през това време дървена църква носела името „Св. София“. Днешният паметник е резултат от новото строителство на императора.

„Св. София“, тази открита през 537 г. след интензивно строителство голяма църква, през последвалото хилядолетие (до строителството на „Св. Петър“ в Рим, „Сюлеймание“ и построената горе-долу след още 50 г. наблизо Синя джамия) е най-големият храм на света. Това е здание, на което искат да подражават, да го вземат за модел всички народи - християнски и мюсюлмански. Под формата на легенди тя заема мястото си в живота и литературите им.

1024px Hagia Sophia Laengsschnitt

Особеността на „Св. София“ е в широкия ѝ купол. Широки куполи е имало и по-рано, най-малкото Пантеонът в Рим е такъв. Но той е като половин ябълка, поставена върху чаша. Говори се, че техниката на такова архитектурно решение е по-лесна. В нашия случай пък Изидор и Антемий от Трал и Милет, които са двамата млади и известни класически архитекти на тогавашното време, с едно тригонометрично чудо полагат този широк купол върху колони и успяват да го задържат така, придавайки на „Св. София“ невиждана до този момент изтънченост. Скоро обаче се налага ремонт, поради сериозно пропадане на този купол, но така или иначе без друг основен ремонт църквата достига до времето на архитект Синан и после до наше време. Последният ремонт, извършен от братята италианци Фосати, е в епохата на султан Абдулмеджид. По същото време старите фрески в купола и вътре в цялата джамия са отпечатани в книга. И това нещо не е финансирал, въпреки писменото си искане, руският цар. Финансирал го е султан Абдулмеджид. И първият научно-изкуствоведчески каталог на „Св. София“ е отпечатан с посвещение на султан Абдулмеджид.

Както изтъкнахме, до XVI в. „Св. София“ е единствена в света по мащаби и красота и няма спор, че бързо е превърната от покорителите на града в джамия. Всички церемонии, призиви, проповеди в тази джамия са подвластни на един своеобразен ритуал, етикеция, традиция. „Айасофия“ поради тази причина е много важен религиозен център. Превръщането ѝ в музей през 30-те години на XX в. може да се възприеме като нов прочит на новата Република в международен план.

Превръщането на името на Атмегдан в Султанахмед е пряко свързано със строителството на джамията „Султанахмед“ (Синята джамия) от младия султан. 14-ият поред султан Ахмед се възкачва твърде млад на престола, а и смъртта му също така е преждевременна. Особеността на храма е в това, че има шест минарета. Поради това се налага да се добави още едно минаре на джамията в Равза-и Мутаххара в Медина. „Султанахмед“ е последният шедьовър на османската архитектура, популярна особено с порцелановите си плочи.

857px Sultan Ahmed Mosque

Когато стъпите на площада „Султанахмед“, забелязвате, че призивът за молитва от минаретата на едноименната джамия бива последван от околните, и така те образуват един хор и взаимно се допълват.

С времето площадът създава характерните си традиции. Трябва да се спрем върху това... Например, намиращата се малко по-надолу джамия на Мехмед паша Соколович, когото наричаме още Шехит* Мехмед паша, независимо, че се намира извън площада, трябва да си я представим вътре в тази система.

Площадът „Султанахмед“ - старият византийски Хиподрум, е място на кървави въстания, на състезания. Въстания като Ника са регистрирани и в османския период. Изтънченият везир на султан Сюлейман Законодателя Ибрахим паша, тогава - Макбул, пренася от Будим скулптурната композиция, позната в митологията като Трите грации. Поставянето ѝ пред каменния му дворец става повод за клюки и предизвиква метеж. Поетът от онзи период Фигани, променяйки, хайде да го кажем подражавайки вероятно на стиха на Фирдоуси, посветен на Махмуд Газневи (едно от имената на Махмуд Газневи е Ибрахим), написва следните стихове:

Двама Ибрахимовци дойдоха на този свят, единият счупи тотемите, а другият ги издигна.

Това двустишие силно разгневява Макбул Ибрахим паша и става, по всяка вероятност, причина за смъртта на Фигани. В дворците има скулптури от този тип. Например в периода на халифа Хишам в Ериха, в днешния дворец Хишам, в двореца в Дамаск също има такива скулптури и мозайки. Освен в дворците, има ги и на други места, но след издигането на тази скулптура на площада, до XX в. повече няма да се направи подобен опит.

По много интересен начин дворецът на Ибрахим паша днес предизвиква спорове. Какво е това всъщност: каменно здание, в което се съхраняват прилежно бойни знамена, или дворецът на Ибрахим паша? Във всеки случай голяма е вероятността зданието наистина да е било дворец на този известен велик везир, превърнал се от „макбул“ в „мактул“, тъй като впоследствие, спечелвайки гнева на султана, бива убит. Днес тук се помещава един от заслужаващите най-голямо внимание от европейското общество музеи. С времето тук започват да се организират много интересни изложби, особено с усилията на директорите му, на уважаемата Назан Йолчер и колегите ѝ.

„Султанахмед“ продължава да е „Султанахмед“ и в XIX в. Построената тогава тук малко в космополитен стил, по-точно във византийско-мавритански стил (на почит в Германия и германските среди) чешма, като спомен за посещението в Истанбул на германския кайзер Вилхелм II, не е паметник, който приляга на този площад. Тя е построена не толкова с претенция за високо изкуство, колкото от политически интерес, страх и задължителност. Тя е дотолкова груба, че не е достойна дори за намиращата се малко по-нататък чешма „ Султанахмед“.

* * *

Заобиколеният някога изцяло с дървени здания и махали площад „Султанахмед“ днес е под угрозата от бетониране. Тази голяма опасност, поради значението, което площадът придобива във връзка с туризма, някои хитреци се опитват да скрият от очите на естетите, историците и притежателите на изтънчен вкус с незаконното покритие на зданията, които са издигнали, с дървени плоскости.

„Султанахмед“ е място, чийто всеки квадратен метър трябва да се следи и наблюдава. Границите на „Султанахмед“ започват от Джагалоглу и се простират до морето. В западна посока тази историческа територия продължава най-малко през Диванйолу до квартала Баязид. Съсредоточаването тук на някои работни места, пораждащи строителна безвкусица и интензивен трафик, е опасност за този безподобен и най-красив европейски музей под открито небе. Това трябва да се пресече, защото от историческите площади в цяла Европа нито „Сан Марко“ във Венеция, нито „Конкорд“ в Париж, нито пък „Сан Пиетро“ в Рим могат да бъдат толкова оригинални и обемащи в себе си най-добрите образци на 1500-годишната история, като площад „Султанахмед“ в Истанбул.

 

 

X

Right Click

No right click