Византия

Комнинова Византия (1081 - 1185)

Посещения: 11210

 

Йоан II Комнин (1118-1143)

 

Йоан бил отдавна определен от баща му Алекси за наследник на престола. Императрицата Ирина обаче предпочитала да види короната на главата на своя зет Никифор Вриений, женен за първородната Алексиева дъщеря Ана. Само спокойната решителност на Йоан и общите симпатии, на които той се радвал сред столичното население и войската, осуетили интригите на двете жени и смяната на престола станала без всякакви сътресения и видими борби.

John II KomnenosКолкото и чудно да се вижда, но най-голямо неприятелство и противодействие при възшествието си на престола Йоан Комнин срещнал между своите близки роднини. Наскоро след възцаряването му бил открит заговор, организиран от сестра му Ана, която на всяка цена искала да види короната на главата на мъжа си Никифор Вриений, син на ослепения при Вотаниат претендент. Заговорът бил на време открит, но природната доброта на Йоан не му позволила да си послужи с кървави репресии срещу заговорниците. Той оставил на сестра си дори почетното положение при двора. Честолюбивата принцеса обаче до края на живота си не могла да се примири със своята съдба и въздишала за изгубената корона. Нейният мъж, Никифор Вриений, който при Алекси Комнин се отличил със способностите си на добър пълководец, и бил почетен с високото достойнство кесар, е известен най-вече като един от добре образованите на времето си византийци. По настояването на своята тъща, която го предпочитала пред своя собствен син, той почнал съчинение върху историята на Алекси Комнин. Ранната смърт на Вриений му попречила да изпълни делото си и съчинението му едва било доведено до събитията при възшествието на Никифор Вотаниат. Неговата жена Ана, виждайки крушението на своите амбиции, намерила утеха в двойното си нещастие. Получила най-доброто образование на времето си, тя продължила работата на своя мъж. От нея е запазено в 15 книги съчинението "Алексиада", в което тя описва цялото царуване на баща си. Днес то е едничкият пълен извор за времето на Алекси Комнин. То било свършено едва след смъртта на Йоан Комнин, към 1148 г.

Йоан Комнин представя особено явление в редицата византийски императори. Прям и откровен, той бил пълна противоположност на своя баща, който въплъщавал типичното византийско притворство. Всред византийското общество той представял рядко изключение със своята лишена от всякакво суеверие набожност. Изтънчената жестокост и вероломството, които бяха едно от сигурните оръжия на византийската политика, бяха чужди на неговото управление. Той бе един от малцината византийски императори, който не бе си позволил никаква жестокост по отношение на личните си неприятели. Някои от днешните историци го сравняват с римския Антоний Пий. Самите му съвременни латинци виждали в негово лице способен и деловит господар и един отличен човек. Неговите поданици дълго време го помнили с името Колойоан, прозвище, което далеч не произтичало от външността му.

За вътрешното управление на Византия в негово време знаем твърде малко. Поради непрекъснатите войни, които бил длъжен да води във всички посоки, той нямал възможност да спре вниманието си върху вътрешните нужди на византийското общество и оставял, вече набелязаните през времето на Алекси социални и политически разрушителни тенденции, свободно да се развиват. Все пак и доколкото му било възможно, той преследвал злоупотребленията и се стремял да поддържа законност и ред в разните области на управлението. Ценен помощник във вътрешното управление той имал в лицето на първия си министър Аксук. Това бил един турчин, който още като дете паднал във византийски плен, възпитавал се в двора и тук станал един от най-близките другари на Йоан Комнин.

Още в първите години на царуването си Йоан Комнин започнал отново борбите с малоазийските турци. В два похода, през 1120 и 1121 г., той сполучил да ги изтласка от западните области на Южна Мала Азия. Византийската власт била възстановена в голяма част от Фригия, Памфилия и Пизидия.

Продължаването на тия борби в Мала Азия било прекъснато от нови опасности на запад. И тоя път печенезите създадоха работа на византийското оръжие. След голямата катастрофа при Левунион през 1091 г., от печенезите бяха останали не особено многочислени групи из днешната румънска равнина. Тия именно печенези в 1122 г. минават Дунава и накарали населението на Дунавска България да преживее още веднъж ужасите от последните години на XI в. Йоан Комнин побързал да спаси от разорение поне тракийските земи. Той завардил балканските проходи и когато печенезите стигнали до Стара Загора, той нападнал лагера и им нанесъл такова поражение, че малцина от тях могли да се спасят. Пленените били разселени из земите на империята, мнозина били зачислени в съсловието на стратиотите. От тоя момент името на печенезите вече окончателно изчезва от историята. Техните земи северно от Дунава били заети от куманите, които отсега нататък стават досадни съседи на империята.

Едва уредена сигурността на балканските провинции, когато за империята се яви нов неприятел, по-опасен от всички досегашни. Това бяха венецианците. Договорът от 1082 г. ги бе направил първата търговска сила на Изтока. Благодарение на привилегиите, от каквито бяха лишени самите византийски търговци, те в късо време бяха поели голямата част от източната търговия. Към последните години от царуването на Алекси Византия бе почувствала какъв страшен съперник си бе създала, но вече бе минало времето, когато безнаказано би могла да се освободи от него. Нещастието бе преди всичко в това, че Византия напълно бе занемарила своята военна флота и по никой начин не можеше да се мери с могъщата морска република. При все това обаче, държанието на венецианците във Византия бе тъй надменно предизвикателно и техните привилегии тъй вредни за византийската търговия и държавни финанси, че Йоан Комнин при възшествието си на престола отказал да потвърди договора, сключен с тях от Алекси Комнин в 1082 г. Републиката счела това за същинско предизвикателство. В 1122 г. една венецианска флота потеглила на изток, за да достави подкрепления на сирийските французки владетели срещу сарацините. Същевременно на нея било заповядано да упражни натиск над Византия, за да се потвърдят старите привилегии. По пътя тя напада о-в Корфу, без обаче да сполучи да го подчини. Йоан Комнин, в отплата за това неприятелство, изгонил всички венециански търговци от територията на империята, акт, който причинил във Венеция още по-силно възбуждение. През 1124 г. венецианската флота, на връщане от Палестина, нападнала островите Родос и Хиос, а през 1125 г. опустошила Самос, Лесбос и много от малките Егейски острови. На следната 1126 г. венецианците завладели и най-важния от Йонийските острови - Кефалония. Безпомощен срещу всички тия удари, които венецианците нанасяли, без сами да страдат в нищо, Йоан бил принуден да търси посредничеството на папата за мир. Венеция, която виждала как през периода на неприятелството византийските пазари се завладяват от нейните съперници - пизанци, амалфитяни и генуезци, също тъй не била далеч от желанието да се примири. Мирът бил сключен през 1126 г. в явна вреда на империята. Тя била принудена да капитулира пред някогашния си васал. Йоан Комнин признал договора от 1082 г. и венецианците отново добили тъй износните за тях привилегии.

Докато още венецианските пиратски походи не били прекратени, Византия била замесена в една нова война, тъкмо на противоположните си граници. Тоя път имала да се разправя с маджарите. През XI в. последните приели западното християнство, под чието влияние изоставили много от своите азиатско-номадски навици и поели пътя на културното развитие. В късо време държавата им бе излязла от границите на Панонската равнина. В стремежа към разширение на границите си, те бяха насочили своето внимание към Хърватско, Босна и Далмация, които можели да им отворят пътя за Адриатическите крайбрежия. За владението на Далматинските брегове те влязоха в конфликт с Венеция, конфликт, който имаше да трае цели векове.

В началото на XII в. в Унгария бяха настъпили династически борби и Йоан Комнин се намесил в защита на законния господар. През 1124 г. маджарският крал Стефан II открил неприятелствата като разрушил крепостта Белград и построил срещу нея нова крепост - Землин на северния бряг на Сава. Маджарите с помощта на сърбите, които търсели случай да се освободят от византийското върховенство, навлезли по долината на Морава чак до София. Йоан ги отблъснал оттук и войната дълго време се водила в Белградската и Браничевска области. Най-сетне, в 1126 г., годината, в която бе постигнато помирението с Венеция, бил сключен мир и с маджарите, при което Византия запазила дотогавашните си владения на южния бряг на Дунава и Сава.

Jan1Komnenos RaimundTripolisЕдва сега Йоан Комнин се почувствал свободен да продължи завоевателната си политика на изток срещу турците. Неговата мечта била изгонването на турците от Мала Азия и възстановлението на имперските граници, каквито те бяха преди катастрофалната битка при Манцикерт.

След дълги борби в 1137 г. той сполучил да подчини цяла Киликия и принудил антиохийския граф Раймонд да се признае за негов васал. Уговорено било съединените византийско-франкски войски да завоюват Северна Сирия с Алепо, които трябвало да остават във владението на франките, срещу което Антиохия щяла да бъде напълно отстъпена на Византия. Франките били малко склонни на един такъв поход, който в същност не щял да им даде нищо и затова той не успял. От друга страна в самата Антиохия избухнало антивизантийско въстание, което принудило Йоан бърже да се изтегли назад с малките сили, които водел. Следващите години минали в борби с турците в северната част на Мала Азия, при което Йоан проникнал дори до понтийска Новокесария.

Малкият успех на всички тия предприятия не отчайвал императора. В 1143 г. той събрал значителна армия в Киликия с намерение да проникне с нея през Сирия в Палестина, да помогне на йерусалимския крал в борбите му с турците и заедно с това да наложи сюзеренитета си върху ония земи. Не било съдено обаче това предприятие да бъде изпълнено. През пролетта на 1143 г. Йоан Комнин умрял в Киликия. Преди смъртта си, със съгласието на пълководците си, той прогласил за свой приемник по-младия си син Мануил.

X

Right Click

No right click