Родна история

Борба за освобождение от византийско иго. Петър и Асен

Посещения: 1896

 

Петър Мутафчиев

 

 

Европейският Югоизток в края на XII в.

 

Untitled 1Бързият упадък на Византия, който започнал при близките наследници на Василия II, бива спрян половин век по-късно от Алексия I Комнин, основател на нова династия, която ръководила съдбините на империята още цяло столетие. Епохата на Комниновци е последната бляскава епоха във византийската история. Византия използвала кръстоносците и за известно време си възвърнала някои от своите азиатски земи; печенезите в Балканския полуостров още преди това били унищожени, а срещу маджарите тя почва настъпателна война и успява да ги изхвърли от Босна и Далмация. Целият тоя подем обаче е бил само външен и се е дължал до голяма степен на личните качества на тримата първи Комниновци.

Прочети още...

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 10653

 

КАЛИНА МИНЧЕВА

 

МАНАСТИРИ И МАНАСТИРСКА МРЕЖА

В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК

ПРЕЗ XV-XVII ВЕК

 

STUDIA SLAVICO - BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA VOL. X

 

София 2010 г.

 

coricaИзказвам благодарност на фонд „Научни изследвания“ към МОМН и „Научноизследователски сектор“ към СУ „Св. Климент Охридски“, с чиято финансова подкрепа бяха реализирани три проекта - „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (ФНИ към МОНМ, 2006-2010), „Градските тържища - микромодел на етнически контакти“ (ФНИ към МОНМ, 2006-2010) и „Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.“ (НИС към СУ 2006 г.). В рамките на тези проекти се проведоха редица научни изследвания и теренни проучвания в България, Македония, Сърбия и Гърция, като част от резултатите са включени в настоящето издание.

Отпечатването на изданието е финансирано частично със средства на проекта „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (договор № ВУ-ОХН-206/2006 г.).

Специално благодаря на родителите ми за тяхната подкрепа.

© Автор: д-р Калина Николаева Минчева
© Предговор: проф. дин Христо Лука Матанов
© Научен редактор: ст.н.с. д-р Христо Иванов Темелски
© Коректор: Веска Глушкова
© Предпечатна подготовка: Иван Симеонов Патев
© Корица: Иван Симеонов Патев
© Изготвил географските карти: Ангел Давидов
© Превод на резюмето: Мариана Пенчева

Прочети още...

Църква и културен живот след падането на България под османска власт (XV в.)

Посещения: 6892

 

Христо Матанов


proshtavaneПравославната църква и нейните структури в българските земи олицетворяват един от ярките елементи на континуитет в живота на българите след османското завладяване. Въпреки натиска от страна на исляма и неговите институции огромната част от българите запазват православната си вяра, а това несъмнено е най-мощният фактор за запазването на националната им принадлежност. Въпреки това налагането на османската власт предизвиква значителни промени в църковната география на българските земи. В областта на църковните структури настъпват сложни трансформации, породени от наслагваните през предишните векове междуцърковни отношения и политиката на османските власти. Трябва да се отбележи обаче, че завоевателите поне до средата на XV в. все още нямат избистрена политика по отношение на православните църкви и отношението им към тях е смесица от ханифийска традиция и конюнктурни интереси.

Прочети още...

Население, населени места, поселищна структура в българските земи (XV-XVI в.)

Посещения: 5658

 

Христо Матанов


hbek1586selqni1В българското историческо самосъзнание упорито господства представата за демографски срив, който изживяла българската общност по време на османското завоевание, на последвалите го династически междуособици и на войните между османците и различните им християнски противници, разиграли се на българска земя. Специалистите от своя страна обръщат внимание на опустошенията, избиванията, отвличанията в робство и т. н. на българи, с които изобилстват наративните извори за епохата на османското завоевание. Така например съвременниците на събитията в Тракия от средата и втората половина на XIV в. са единодушни за голямото обезлюдяване на областта, предизвикано от гражданските войни и проникването на османските турци в областта. В някои случаи цифрите на демографските загуби в българските земи са повече от внушителни. През 1445 г. 12 000 българи са преселени отвъд Дунав, което води до обезлюдяване на цели райони в днешна Северна България. През зимата и пролетта на 1462 г. влашкият воевода Влад Цепеш опустошава южния бряг на Дунав от Никопол до Дунавската делта. В писмата си до унгарския крал Матиаш Корвин той не крие ужасяващия брой на убитите хора от градовете и селата по брега на реката. Последвалите османски описи на областта говорят за значителни загуби на население в обширна териториална полоса източно от Никопол. Подобни примери могат да се умножат и те несъмнено разкриват една нерадостна картина на значителни, понякога огромни човешки загуби в българското етническо пространство.

Прочети още...

Ранни имперски институции в българските земи (XV в.)

Посещения: 3091

 

Христо Матанов

 

Principatele 1450Втората половина на XV в. е изключително успешен период за османската военна и териториална експанзия. След завладяването на Константинопол през 1453 г. и унищожаването на Византия османските войски прегазват и завладяват с ужасяваща последователност Сърбия, Пелопонес, Босна, албанските земи, Черна гора. Към края на века само Дубровнишката република и дунавските княжества Влашко и Молдова успяват да се спасят от пряка османска власт. И там обаче политическото влияние на набиращата мощ ислямска империя става преобладаващо. При тази обстановка българските земи заемат средищно положение в границите на империята и играят ролята на непосредствен хинтерланд на новата османска столица Истанбул.

Завладяването на Балканския полуостров дава на османските султани и на пълководците им стратегически простор за настъпление към Централна и Източна Европа и Средиземноморието. В държавно-идеологически аспект завземането на вековния имперски град на Босфора и превръщането му в столица на султаните, огромните завоевания и перспективата за присъединяване на нови земи дават имперско самочувствие на османските владетели. В хода на експанзията се ражда Османската империя, която освен имперската идеология изгражда и имперски структури в новата столица и в провинциите, в това число и в българските земи. Основната роля на тези институции е да осигурят стабилност на властта и да извличат приходи за финансирането на скъпо струващите военни кампании в Европа, Средиземноморието и в Азия.

Прочети още...

Походите на Янош Хунияди и Владислав III Ягело в българските земи 1443 - 1444 г. Битката край Варна

Посещения: 3463

 

Христо Матанов


Battle of Varna Jan MatejkoОт края на 20-те години на XV в. за около две десетилетия в северните и северозападните балкански земи се създава специфична военна и политическа обстановка. В тази контактна зона между отбраняващото се християнство и напредващия ислям всички събития се проектират на фона на османско-унгарското съперничество. Държавите, разположени в полосата между Адриатика и Долен Дунав, стават арена на сблъсък между двете големи сили на епохата и са принудени да лавират между тях. В този период от време унгарци и османци нямат стратегически простор за директно противопоставяне, тъй като общата им граница включва незначителен сектор от р. Дунав в областта на Северин. Борбата се води за надмощие в буферните държави, които понякога се оказват в странното положение на двойни васали. Във всички тях се оформят проунгарски и проосмански групировки сред аристокрацията, които чрез боричканията помежду си пренасят на локално ниво конфликта между основните противници.

Прочети още...

Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)

Посещения: 14361

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

Предговор

 

SUDGTL BOOK 2013 261Тази книга трябва да се схваща като логично продължение на едно мое монографично изследване, публикувано през 1997 г.1 В него аз се опитах да събера и коментирам всички достъпни сведения за възникването и историята на едно териториално княжество в североизточно и източна Македония, което - поради липса на собствено название - нарекох с името на фамилията, която го владее: княжеството на Драгаши.2 Това княжество просъществувало като обособена политическа структура само за около четвърт век в последните десетилетия на XIV в. (от началото на 70-те години на века до пролетта — лятото на 1395 г.). То било съвременник на Търновското и Видинското царства, на Добруджанското княжество и на много други държави, държавици и княжества, които изпъстрят политическата карта на Балканския полуостров от средата на XIV в. насетне.

Прочети още...

Първите десетилетия на османското владичество

Посещения: 5308

 

Христо Матанов


340px NikopolisSchlachtСпоред анонимния автор на Българската хроника от началото на XV в. след превземането на Никопол през лятото на 1395 г. султан Баязид поставил свои управители по цялата българска земя. Авторът е имал предвид онези български територии, които към това време падат под османска власт: Търновска България, княжеството на Константин Драгаш в Северна и Източна Македония и владенията на крал Марко и неговия брат Андриаш в областта между Прилеп и течението на р. Треска.

По принцип първите контакти на българското население с представителите на османската власт са слабо документирани. Отношението на българите към новите и чужди по традиции и религия властници по места, засвидетелствано в редица документи от епохата, до голяма степен зависи от технологията на завладяването. Така например назначеният в Търново измаилтянски воевода и местната светска и духовна аристокрация влизат в остър конфликт и не успяват да надмогнат натрупаната по времето на обсадата неприязън. Търновските първенци и лично патриарх Евтимий отказват да сътрудничат с османския управител и са подложени на жестоки репресии. Патриарх Евтимий е прогонен от Патриаршеската църква в Царевец и се установява в църквата „Св. Петър и Павел“. Много търновски граждани са прокудени към Тракия, където основават нови селища. Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир и там, продължавайки пастирската си дейност, склапя очи в началото на XV в. Част от османските бойци, участвали при овладяването на Търново, са заселени в Царевец и формират първата мюсюлманска махала на старопрестолния град. Нищо обаче не може да се сравни с трагичната участ на 110 търновски първенци, които според думите на Григорий Цамблак били повикани от измаилтянския воевода уж за да обсъдят някакви общополезни въпроси. Зад тази неясна формула като че ли се крие опитът на местния мюсюлмански първенец да привлече търновската аристокрация към сътрудничество с новата власт. След като получава достоен отказ, той заповядва те да бъдат избити. „Кръвожадният звяр ги изкла сред църквата - разказва старобългарският писател — или по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта..." Подобни случки стават и в други български градове, които са нямали своя Цамблак, за да ги опише.

Прочети още...

Исторически клишета и исторически реалности

Посещения: 7510

 

Христо Матанов


Ottoman Empire 16 17th centuryВ българското историческо съзнание няма друго събитие, което, подобно на завладяването на българските земи от османските турци, да предизвиква толкова трайни и противоречиви исторически емоции. В историческия поврат от края на XIV и началото на XV в. има всичко, което може да катализира национални вълнения: трагизъм и усещане за пропуснати възможности, героизъм и съпротива, предателство и недалновидност. Над всичко доминира усещането, че завоеванието тласка българското развитие в различно историческо русло и го отдалечава от европейските стандарти.

Прочети още...

Монасите и Българското възраждане

Посещения: 2309

 

Исторически процеси
в структурата на монашеството през Възраждането.
Особености на взаимодействието с българското общество

 

д-р Биляна Карадакова

РИМ – Благоевград

 

Прочети още...

Паисий Хилендарски или как един светогорски монах постави началото на Българското възраждане

Посещения: 5047


Ивайло Тихолов

 

paisiy hilendarski portret ot hudozhnika koyu denchevНай-общо Възраждането представлява преходът от Средновековието към Новото време. Тази епоха има различни аспекти като например промяна в икономическите, социалните, културните и политическите нагласи на българите в този период. Българското възраждане е повратна точка за поробения народ. Над три столетия той се опитва да съхрани себе си в условията на чужда власт, която духовно и културно не може да се сравнява с постиженията на западноевропееца. Настъпват обаче промени и в Османската империя.

Всички те са свързани както със състоянието на българското общество, така и с това на империята. Много важен етап от Възраждането е осъзнаването на духовната и културната принадлежност на българина. Постепенно той заема все по-важно място в живота на османската държава. Захваща се с търговия и се замогва. Османските военни поражения правят българските земи със стратегическо значение за империята. Точно в тази обстановка започва своята дейност Паисий Хилендарски.

Прочети още...

Априлското въстание 1876 г.

Посещения: 13786

 

Zname Aprilskoto vastanieСлед неуспелия опит за въстание през есента на 1875 година повечето от революционните дейци, както и по-активните участници на революционната организация трябваше да напуснат страната и да забягнат в Румъния. Тук обаче те не откриват сред досегашните ръководители на комитета сериозни намерения за подготовка на въстание в България през пролетта на 1876 година, когато се очаквало засилване на революционното движение в Босна и Херцеговина и обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция.

Претърпеният неуспех не отслабва волята за борба у революционно настроената емиграция. Виждайки разложението на БРЦК, което довежда до неговото саморазпускане, тя идва в скоро време до съзнанието за необходимостта да се подготви въстание в България още през пролетта на 1876 година. Тя съзнава също така, че за постигане на тази цел трябва да разчита на своите собствени сили и на силите на поробения народ.

Прочети още...

Освобождението на България от османско иго 1876-1878 г.

Посещения: 4077

 

Стефан Дойнов

 

"Из историята на българската народност и държава 681-1948", С., 1993


Zname Aprilskoto vastanieПрез 70-те години на XIX в. се създават необходимите социално-икономически и политически предпоставки за провеждането на голямо българско въстание. Икономическият упадък на Турция и засилените репресии срещу поробените българи засилват народното недоволство с всеки изминат ден.

За политическата активност на широките народни маси допринасят и някои външнополитически събития. Въстанията в Босна и Херцеговина, подготовката на Сърбия и Черна гора за война с Турция и активната руска политика на Балканите усилват надеждата, че само по пътя на въоръжената борба ще се извоюва отдавна мечтаната свобода.

Прочети още...

Васил Левски — идеолог, стратег и организатор на националната революция

Посещения: 5563

 

Николай Генчев

 

vasil levskiВасил Иванов Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски, е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово в семейството на влиятелен майстор от бояджийския еснаф. На 14-годишна възраст Васил остава сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на многобройното семейство. Заедно с това той се учи в карловското взаимно училище, израства в будната възрожденска среда на проспериращия подбалкански край. Но скоро поради липса на средства той постъпва като прислужник при вуйчо си Васил — таксидиот на Хилендарския манастир. С негово съдействие той учи в старозагорското класно училище - едно от най-добре уредените училища в България по това време. Завършил втори клас с отличен успех, Васил напуща училището и се подстригва за дякон под името Игнатий. В това време той е вече 24-годишен младеж, страстно желаещ да се посвети на народното дело, да му служи до смърт и да работи по народната воля, както сам се изразява. И точно тогава, през 1861 г., до манастира долитат апелите на Г. С. Раковски, призоваващи българската младеж в белградската легия.

Прочети още...

Варна, варненци и връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.

Посещения: 972

 

Симеон Кулиш

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1

 

Генерал-лейтенант Георги Попов
Генерал-лейтенант Георги Попов

(в средата) сред членове на българската делегация за водене на преговорите в Крайова, 7.09.1940 г. (ДА-Варна, ЧП 820, л.1)

Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа
Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа

към пределите на Родината. На гражданите се е раздавало по чаша вино (ДА-Варна, ЧП 820, л.11).

Кметът Мустаков поздравява ген. Попов
Кметът Мустаков поздравява ген. Попов

при посрещането му във Варна

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи
Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.6)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.7)

Командир на Гвардейски полк, Варна,
Командир на Гвардейски полк, Варна,

19.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 820, л.8)

Картичка от епископ Андрей,
Картичка от епископ Андрей,

с която поздравява ген.Попов за връщането на Южна Добруджа към България, Канада, 26.IX.1940 г

(ДА-Варна, ЧП 820, л.2)

Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.
Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.

(ДА-Варна, ф.734К, оп.2, л.21)

Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.
Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.

(ДА-Варна, ЧП 820)

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
 
Прочети още...

Спасяването на българските евреи

Посещения: 3058

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Прочети още...

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 2857

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се биват за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...

Обявяване на независимостта на България през 1908 година

Посещения: 2493

 

 Милен Куманов


737px Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian independenceЕдна от големите неправди на Берлинския договор от 1878 г. е не само разпокъсването на току-що освободената българска държава, но и налагането на редица ограничения на самото Българско княжество, които сериозно накърняват неговата независимост. Така например, още в чл. 1 на същия диктат се изтъква, че то се поставя под сюзеренитета (върховенството) на Високата порта. В следващите членове на международния договор се определят и редица конкретни задължения, произтичащи от зависимостта на Княжеството от Османска Турция. Между тях са поемане на част от дълга на империята спрямо западноевропейските държави, спазване на режима на капитулациите, признаване на привилегированото положение на поданиците на западните велики сили, разрушаване на военните крепости, намиращи се на негова територия и пр. Особено тежък за българския народ е годишният данък, който той трябва да изплаща на своя сюзерен.

Прочети още...

Възродителният процес

Написана от Петя Павлова
Посещения: 304

 

izselvaneТурците са най-голямото национално малцинство в България. То се заселва в българските земи, посредством османската администрация, преди стотици години и е  част от сунитското крило в исляма. Отношенията между него и българската държава винаги са били сложни и силно зависещи от външнополитически фактори.

„Възродителният процес“ е тема, представляваща интерес за редица български и чуждестранни учени, сред които са Валери Стоянов, Михаил Груев, Алексей Кальонски, Стайко Трифонов, Ибрахим Ялъмов, Евгения Иванова, Паунка Гочева, Улрих Бюксеншютц и други. Наскоро излязоха и два сборника с документи на Държавна агенция „Архиви“, под съставителството на Искра Баева и Евгения Калинова, които позволяват по-критичен анализ на събитията на база на историческите източници. Поради чувствителния и силно политизиран характер на темата не липсват и многобройни публикации на хора, които не се занимават професионално с разглеждания от тях проблем.

Прочети още...

Личната кореспонденция между Живков и Тито през 1969 и 1970 г.

Написана от Петя Павлова
Посещения: 10772

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVIII, 2020 г.

 

100476513 249421139451338 6781451973938905088 nЕдин от най-важните въпроси, който стои пред българските политици вече повече от век е т. нар. ,,македонски въпрос”. Някои от тях ще се опитат да го решат чрез военни действия, други ще търсят разширяване на българското влияние във Вардарска Македония със средствата на дипломацията, трети ще виждат разрешаването му в създаването на нов държавен субект, обединяващ южните славяни. Сред политиците оставили важна следа в историята на македонския въпрос се откроява името на Тодор Живков. След като успява да съсредоточи властта в ръцете си, той  решава да промени дотогавашната политика на Народна република България по него. През 1963 г. по време на Мартенския пленум той разкритикува действията на Българската комунистическа партия след Втората световна война спрямо населението в Пиринския край, чието самосъзнание тя се опитва да промени. Той заявява, че Благоевградският окръг и хората, живеещи там са неразделна част от българската държава и нация и това е исторически доказано. Според него след 1945 г., в рамките на Народна република Македония, започва да се формира македонската нация и НРБ трябва да направи всичко възможно, за да не се изгражда тя на антибългарска основа1.

Прочети още...
X

Right Click

No right click