Родна история

Цар Калоян

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 21053

 

Между Византия и Апостолическия престол

 

d bakalov kaloianПрез 1197 г., след като от съзаклятническа ръка пада убит и Петър II,  на българския престол се възкачва третият от братята Асеновци — Калоян. Йоан, Йоаница, Иваница, или, с името, с което остава в историята - Калоян, е роден ок. 1170 г. В годините на освободителното движение срещу Византия той е ок. 16-18 годишен младеж и вероятно активно участва в делото на двамата си по-големи братя.

За първи път името му е споменато в хрониката на Никита Хониат, във връзка със сключването на Ловешкия мир през 1187 г. Една от клаузите на договора постановява Калоян да отиде като заложник в Константинопол, като по този начин византийското правителство си осигурява гаранции, че братята му ще се въздържат от враждебни действия срещу Империята. Князът престоява около две години във византийската столица, обграден от почести и внимание, където добре опознава византийските маниери. През 1190 г. успява да избяга, завръща се в Търновград и става пръв помощник на Асен и Петър в държавните дела. След като братята му стават жертва на честолюбиви предатели, Калоян поема кормилото на държавната власт.

 

Прочети още...

Борба за освобождение от византийско иго. Петър и Асен

Посещения: 2127

 

Петър Мутафчиев

 

 

Европейският Югоизток в края на XII в.

 

Untitled 1Бързият упадък на Византия, който започнал при близките наследници на Василия II, бива спрян половин век по-късно от Алексия I Комнин, основател на нова династия, която ръководила съдбините на империята още цяло столетие. Епохата на Комниновци е последната бляскава епоха във византийската история. Византия използвала кръстоносците и за известно време си възвърнала някои от своите азиатски земи; печенезите в Балканския полуостров още преди това били унищожени, а срещу маджарите тя почва настъпателна война и успява да ги изхвърли от Босна и Далмация. Целият тоя подем обаче е бил само външен и се е дължал до голяма степен на личните качества на тримата първи Комниновци.

Прочети още...

Войнушката институция в източния дял на Стара планина и прилежащите райони (XVI-XVII в.)

Написана от Кръстьо Йорданов
Посещения: 1933

 

Студията е публикувана в списание "Времена", бр. XIX, 2020 г.

 

Ottoman Empire 16 17th centuryУчредяването на войнушката институция в хода на османското завоевание е едно от ярките свидетелства за гъвкавостта и адаптивността на османците към местните условия на Балканите. Тук християнското население преобладава по численост спрямо колонизираните тюрко-мюсюлмански групи.1 Преди османските турци да установят своята власт в региона, съществуват военизирани групи население, които са съществена част от въоръжените сили и отбранителната система на Второто българско царство и останалите християнски държави. Поради редица обстоятелства завоевателите решават да включат тези хора в своята военна организация, запазвайки част от техните привилегии, най-вече чрез освобождаването от някои данъци.2 Този подход е едно от ярките свидетелства за готовността на нашествениците да се възползват в максимална степен от потенциала на покорените християни, мобилизирайки го в служба на собствените си завоевателни стремежи. В тази гъвкавост и адаптивност някои изследователи не без основание виждат един от важните фактори за лесното и трайно установяване на османската власт на Балканите.3 За времето на учредяването на войнушката институция и обстоятелствата, при които това се е случило, разполагаме с ограничен брой и твърде несигурни разкази в някои по-късни османски хроники. Но въпреки това в тези наративни източници са използвани данни от по-ранни текстове. Поради това можем до голяма степен да им се доверим. В труда си „Хешт бихишт” („Осемте рая”) Идрис Битлиси  твърди, че войнуците били „стари спахии”,  заварени при османското завладяване на Балканския полуостров, както и че, за разлика от останалите „неверници”, те се били запазили изцяло като конен корпус и били използвани като пазачи на конете4. По малко по-друг начин представя учредяването на войнушката институция Хюсеин (1568/69 – ок. средата на ХVІІ в.), който пише, че „по време на невернишкото управление” войнуците били част от групата на военните (askeri tayfesinden), поради което след завоеванието „понасяли извънредно тежко райетското [си] състояние”. Тогава, според Хюсеин, по инициатива на втория румелийски бейлербей Тимурташ османската власт намерила за целесъобразно да ги включи във военната си организация, като използва уменията им.5 Създаването на войнушкия „корпус” е описано и от Ходжа Садеддин (1536/37–1599). Неговата хроника обвързва хронологически първите по-сериозни нападения срещу българската държава, признаването на цар Иван Шишман за османски васал и учредяването на войнушката институция. За тези събития османският хронист разказва в рамките на няколко последователни страници.6 Обаче, макар да потвърждава версията за основаването на войнушкия корпус на отвоювани от българите територии в днешна Тракия, и то именно по времето на Мурад І и по настояването Тимурташ бей, негов бейлербей в Румелия, вероятно около 1376/1377 г., Садеддин не хвърля светлина по въпроса за произхода на войнуците. Напротив, от неговия разказ читателят остава не с впечатлението, че се създава напълно нова военна формация, която трябвало да отговаря за необходимата екипировка на походите и да се грижи за конете и катърите.7 Но по-важно е не това, че войнушкият корпус е новосъздадена от османците структура, а обстоятелството, че в него са включени представители на военната прослойка на завоюваните балкански християнски държави.

Прочети още...

Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през XV - XVII в.

Посещения: 13098

 

КАЛИНА МИНЧЕВА

 

МАНАСТИРИ И МАНАСТИРСКА МРЕЖА

В КЮСТЕНДИЛСКИЯ САНДЖАК

ПРЕЗ XV-XVII ВЕК

 

STUDIA SLAVICO - BYZANTINA ET MEDIAEVALIA EUROPENSIA VOL. X

 

София 2010 г.

 

coricaИзказвам благодарност на фонд „Научни изследвания“ към МОМН и „Научноизследователски сектор“ към СУ „Св. Климент Охридски“, с чиято финансова подкрепа бяха реализирани три проекта - „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (ФНИ към МОНМ, 2006-2010), „Градските тържища - микромодел на етнически контакти“ (ФНИ към МОНМ, 2006-2010) и „Църкви и манастири в Югозападна България през XV-XVII в.“ (НИС към СУ 2006 г.). В рамките на тези проекти се проведоха редица научни изследвания и теренни проучвания в България, Македония, Сърбия и Гърция, като част от резултатите са включени в настоящето издание.

Отпечатването на изданието е финансирано частично със средства на проекта „Църкви и манастири в рамките на Османската империя през XV-XVII в. (Софийски и Кюстендилски санджак)" (договор № ВУ-ОХН-206/2006 г.).

Специално благодаря на родителите ми за тяхната подкрепа.

© Автор: д-р Калина Николаева Минчева
© Предговор: проф. дин Христо Лука Матанов
© Научен редактор: ст.н.с. д-р Христо Иванов Темелски
© Коректор: Веска Глушкова
© Предпечатна подготовка: Иван Симеонов Патев
© Корица: Иван Симеонов Патев
© Изготвил географските карти: Ангел Давидов
© Превод на резюмето: Мариана Пенчева

Прочети още...

Църква и културен живот след падането на България под османска власт (XV в.)

Посещения: 8472

 

Христо Матанов


proshtavaneПравославната църква и нейните структури в българските земи олицетворяват един от ярките елементи на континуитет в живота на българите след османското завладяване. Въпреки натиска от страна на исляма и неговите институции огромната част от българите запазват православната си вяра, а това несъмнено е най-мощният фактор за запазването на националната им принадлежност. Въпреки това налагането на османската власт предизвиква значителни промени в църковната география на българските земи. В областта на църковните структури настъпват сложни трансформации, породени от наслагваните през предишните векове междуцърковни отношения и политиката на османските власти. Трябва да се отбележи обаче, че завоевателите поне до средата на XV в. все още нямат избистрена политика по отношение на православните църкви и отношението им към тях е смесица от ханифийска традиция и конюнктурни интереси.

Прочети още...

Население, населени места, поселищна структура в българските земи (XV-XVI в.)

Посещения: 6764

 

Христо Матанов


hbek1586selqni1В българското историческо самосъзнание упорито господства представата за демографски срив, който изживяла българската общност по време на османското завоевание, на последвалите го династически междуособици и на войните между османците и различните им християнски противници, разиграли се на българска земя. Специалистите от своя страна обръщат внимание на опустошенията, избиванията, отвличанията в робство и т. н. на българи, с които изобилстват наративните извори за епохата на османското завоевание. Така например съвременниците на събитията в Тракия от средата и втората половина на XIV в. са единодушни за голямото обезлюдяване на областта, предизвикано от гражданските войни и проникването на османските турци в областта. В някои случаи цифрите на демографските загуби в българските земи са повече от внушителни. През 1445 г. 12 000 българи са преселени отвъд Дунав, което води до обезлюдяване на цели райони в днешна Северна България. През зимата и пролетта на 1462 г. влашкият воевода Влад Цепеш опустошава южния бряг на Дунав от Никопол до Дунавската делта. В писмата си до унгарския крал Матиаш Корвин той не крие ужасяващия брой на убитите хора от градовете и селата по брега на реката. Последвалите османски описи на областта говорят за значителни загуби на население в обширна териториална полоса източно от Никопол. Подобни примери могат да се умножат и те несъмнено разкриват една нерадостна картина на значителни, понякога огромни човешки загуби в българското етническо пространство.

Прочети още...

Ранни имперски институции в българските земи (XV в.)

Посещения: 3639

 

Христо Матанов

 

Principatele 1450Втората половина на XV в. е изключително успешен период за османската военна и териториална експанзия. След завладяването на Константинопол през 1453 г. и унищожаването на Византия османските войски прегазват и завладяват с ужасяваща последователност Сърбия, Пелопонес, Босна, албанските земи, Черна гора. Към края на века само Дубровнишката република и дунавските княжества Влашко и Молдова успяват да се спасят от пряка османска власт. И там обаче политическото влияние на набиращата мощ ислямска империя става преобладаващо. При тази обстановка българските земи заемат средищно положение в границите на империята и играят ролята на непосредствен хинтерланд на новата османска столица Истанбул.

Завладяването на Балканския полуостров дава на османските султани и на пълководците им стратегически простор за настъпление към Централна и Източна Европа и Средиземноморието. В държавно-идеологически аспект завземането на вековния имперски град на Босфора и превръщането му в столица на султаните, огромните завоевания и перспективата за присъединяване на нови земи дават имперско самочувствие на османските владетели. В хода на експанзията се ражда Османската империя, която освен имперската идеология изгражда и имперски структури в новата столица и в провинциите, в това число и в българските земи. Основната роля на тези институции е да осигурят стабилност на властта и да извличат приходи за финансирането на скъпо струващите военни кампании в Европа, Средиземноморието и в Азия.

Прочети още...

Походите на Янош Хунияди и Владислав III Ягело в българските земи 1443 - 1444 г. Битката край Варна

Посещения: 4179

 

Христо Матанов


Battle of Varna Jan MatejkoОт края на 20-те години на XV в. за около две десетилетия в северните и северозападните балкански земи се създава специфична военна и политическа обстановка. В тази контактна зона между отбраняващото се християнство и напредващия ислям всички събития се проектират на фона на османско-унгарското съперничество. Държавите, разположени в полосата между Адриатика и Долен Дунав, стават арена на сблъсък между двете големи сили на епохата и са принудени да лавират между тях. В този период от време унгарци и османци нямат стратегически простор за директно противопоставяне, тъй като общата им граница включва незначителен сектор от р. Дунав в областта на Северин. Борбата се води за надмощие в буферните държави, които понякога се оказват в странното положение на двойни васали. Във всички тях се оформят проунгарски и проосмански групировки сред аристокрацията, които чрез боричканията помежду си пренасят на локално ниво конфликта между основните противници.

Прочети още...

Възникване и облик на Кюстендилския санджак (XV-XVI век)

Посещения: 16279

 

ХРИСТО МАТАНОВ

 

Предговор

 

SUDGTL BOOK 2013 261Тази книга трябва да се схваща като логично продължение на едно мое монографично изследване, публикувано през 1997 г.1 В него аз се опитах да събера и коментирам всички достъпни сведения за възникването и историята на едно териториално княжество в североизточно и източна Македония, което - поради липса на собствено название - нарекох с името на фамилията, която го владее: княжеството на Драгаши.2 Това княжество просъществувало като обособена политическа структура само за около четвърт век в последните десетилетия на XIV в. (от началото на 70-те години на века до пролетта — лятото на 1395 г.). То било съвременник на Търновското и Видинското царства, на Добруджанското княжество и на много други държави, държавици и княжества, които изпъстрят политическата карта на Балканския полуостров от средата на XIV в. насетне.

Прочети още...

Първите десетилетия на османското владичество

Посещения: 5628

 

Христо Матанов


340px NikopolisSchlachtСпоред анонимния автор на Българската хроника от началото на XV в. след превземането на Никопол през лятото на 1395 г. султан Баязид поставил свои управители по цялата българска земя. Авторът е имал предвид онези български територии, които към това време падат под османска власт: Търновска България, княжеството на Константин Драгаш в Северна и Източна Македония и владенията на крал Марко и неговия брат Андриаш в областта между Прилеп и течението на р. Треска.

По принцип първите контакти на българското население с представителите на османската власт са слабо документирани. Отношението на българите към новите и чужди по традиции и религия властници по места, засвидетелствано в редица документи от епохата, до голяма степен зависи от технологията на завладяването. Така например назначеният в Търново измаилтянски воевода и местната светска и духовна аристокрация влизат в остър конфликт и не успяват да надмогнат натрупаната по времето на обсадата неприязън. Търновските първенци и лично патриарх Евтимий отказват да сътрудничат с османския управител и са подложени на жестоки репресии. Патриарх Евтимий е прогонен от Патриаршеската църква в Царевец и се установява в църквата „Св. Петър и Павел“. Много търновски граждани са прокудени към Тракия, където основават нови селища. Патриарх Евтимий е заточен в Бачковския манастир и там, продължавайки пастирската си дейност, склапя очи в началото на XV в. Част от османските бойци, участвали при овладяването на Търново, са заселени в Царевец и формират първата мюсюлманска махала на старопрестолния град. Нищо обаче не може да се сравни с трагичната участ на 110 търновски първенци, които според думите на Григорий Цамблак били повикани от измаилтянския воевода уж за да обсъдят някакви общополезни въпроси. Зад тази неясна формула като че ли се крие опитът на местния мюсюлмански първенец да привлече търновската аристокрация към сътрудничество с новата власт. След като получава достоен отказ, той заповядва те да бъдат избити. „Кръвожадният звяр ги изкла сред църквата - разказва старобългарският писател — или по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта..." Подобни случки стават и в други български градове, които са нямали своя Цамблак, за да ги опише.

Прочети още...

Исторически клишета и исторически реалности

Посещения: 7746

 

Христо Матанов


Ottoman Empire 16 17th centuryВ българското историческо съзнание няма друго събитие, което, подобно на завладяването на българските земи от османските турци, да предизвиква толкова трайни и противоречиви исторически емоции. В историческия поврат от края на XIV и началото на XV в. има всичко, което може да катализира национални вълнения: трагизъм и усещане за пропуснати възможности, героизъм и съпротива, предателство и недалновидност. Над всичко доминира усещането, че завоеванието тласка българското развитие в различно историческо русло и го отдалечава от европейските стандарти.

Прочети още...

Монасите и Българското възраждане

Посещения: 2681

 

Исторически процеси
в структурата на монашеството през Възраждането.
Особености на взаимодействието с българското общество

 

д-р Биляна Карадакова

РИМ – Благоевград

 

Прочети още...

Паисий Хилендарски или как един светогорски монах постави началото на Българското възраждане

Посещения: 5952


Ивайло Тихолов

 

paisiy hilendarski portret ot hudozhnika koyu denchevНай-общо Възраждането представлява преходът от Средновековието към Новото време. Тази епоха има различни аспекти като например промяна в икономическите, социалните, културните и политическите нагласи на българите в този период. Българското възраждане е повратна точка за поробения народ. Над три столетия той се опитва да съхрани себе си в условията на чужда власт, която духовно и културно не може да се сравнява с постиженията на западноевропееца. Настъпват обаче промени и в Османската империя.

Всички те са свързани както със състоянието на българското общество, така и с това на империята. Много важен етап от Възраждането е осъзнаването на духовната и културната принадлежност на българина. Постепенно той заема все по-важно място в живота на османската държава. Захваща се с търговия и се замогва. Османските военни поражения правят българските земи със стратегическо значение за империята. Точно в тази обстановка започва своята дейност Паисий Хилендарски.

Прочети още...

Априлското въстание 1876 г.

Посещения: 16161

 

Zname Aprilskoto vastanieСлед неуспелия опит за въстание през есента на 1875 година повечето от революционните дейци, както и по-активните участници на революционната организация трябваше да напуснат страната и да забягнат в Румъния. Тук обаче те не откриват сред досегашните ръководители на комитета сериозни намерения за подготовка на въстание в България през пролетта на 1876 година, когато се очаквало засилване на революционното движение в Босна и Херцеговина и обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция.

Претърпеният неуспех не отслабва волята за борба у революционно настроената емиграция. Виждайки разложението на БРЦК, което довежда до неговото саморазпускане, тя идва в скоро време до съзнанието за необходимостта да се подготви въстание в България още през пролетта на 1876 година. Тя съзнава също така, че за постигане на тази цел трябва да разчита на своите собствени сили и на силите на поробения народ.

Прочети още...

Освобождението на България от османско иго 1876-1878 г.

Посещения: 4352

 

Стефан Дойнов

 

"Из историята на българската народност и държава 681-1948", С., 1993


Zname Aprilskoto vastanieПрез 70-те години на XIX в. се създават необходимите социално-икономически и политически предпоставки за провеждането на голямо българско въстание. Икономическият упадък на Турция и засилените репресии срещу поробените българи засилват народното недоволство с всеки изминат ден.

За политическата активност на широките народни маси допринасят и някои външнополитически събития. Въстанията в Босна и Херцеговина, подготовката на Сърбия и Черна гора за война с Турция и активната руска политика на Балканите усилват надеждата, че само по пътя на въоръжената борба ще се извоюва отдавна мечтаната свобода.

Прочети още...

Васил Левски — идеолог, стратег и организатор на националната революция

Посещения: 6434

 

Николай Генчев

 

vasil levskiВасил Иванов Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски, е роден на 6 юли 1837 г. в Карлово в семейството на влиятелен майстор от бояджийския еснаф. На 14-годишна възраст Васил остава сирак и заедно с майка си поема грижата за прехраната на многобройното семейство. Заедно с това той се учи в карловското взаимно училище, израства в будната възрожденска среда на проспериращия подбалкански край. Но скоро поради липса на средства той постъпва като прислужник при вуйчо си Васил — таксидиот на Хилендарския манастир. С негово съдействие той учи в старозагорското класно училище - едно от най-добре уредените училища в България по това време. Завършил втори клас с отличен успех, Васил напуща училището и се подстригва за дякон под името Игнатий. В това време той е вече 24-годишен младеж, страстно желаещ да се посвети на народното дело, да му служи до смърт и да работи по народната воля, както сам се изразява. И точно тогава, през 1861 г., до манастира долитат апелите на Г. С. Раковски, призоваващи българската младеж в белградската легия.

Прочети още...

Генерал Константин Жостов – един достоен български офицер

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 398

 

Група офицери от различни армии, сред които и Жостов – 1907 г. кавалерийско кадетско училище.
Група офицери от различни армии, сред които и Жостов – 1907 г. кавалерийско кадетско училище.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 248

Отдясно-наляво: Снимка на Константин и Димитър Жостови, направена през лятото на 1889 г.
Отдясно-наляво: Снимка на Константин и Димитър Жостови, направена през лятото на 1889 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 570

Виена 1907 г. Парад с участието на Кавалерийското кадетско училище.
Виена 1907 г. Парад с участието на Кавалерийското кадетско училище.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 261

Снимка на военните аташета, присъствали на военните маневри; Франция 1908 г.; подполковник Жостов е в средата
Снимка на военните аташета, присъствали на военните маневри; Франция 1908 г.; подполковник Жостов е в средата

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 223

Сватбената снимка на семейство Константин и Людмила Жостови с неговите братя и съпругите им.
Сватбената снимка на семейство Константин и Людмила Жостови с неговите братя и съпругите им.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 526

Полковник Жостов в полева униформа – 1913 г.
Полковник Жостов в полева униформа – 1913 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 256

Сватбата на Константин Жостов и Людмила Моллова, дъщеря на Димитър Моллов.
Сватбата на Константин Жостов и Людмила Моллова, дъщеря на Димитър Моллов.

Фото Димитър Карастоянов

Визитна картичка на генерал-майор Константин Жостов – 1915 г.
Визитна картичка на генерал-майор Константин Жостов – 1915 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 238 а

Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.
Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 545 з; 545 й

Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.
Схеми, използвани от ген. Жостов в лекционния му курс в подофицерското училище в Княжево – 1914 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 545 з; 545 й

5 септември 1907 г. – Маневри, Франция – Жостов е с бяла фуражка, обърнат с гръб
5 септември 1907 г. – Маневри, Франция – Жостов е с бяла фуражка, обърнат с гръб

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 249

Изпитания на автомобили 1906 г., Австро-Унгария – Жостов е с костюм на задната седалка
Изпитания на автомобили 1906 г., Австро-Унгария – Жостов е с костюм на задната седалка

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 259

Изпитания на автомобилни влакове; Австро-Унгария, 1906 г. – Жостов е четвърти отдясно-наляво.
Изпитания на автомобилни влакове; Австро-Унгария, 1906 г. – Жостов е четвърти отдясно-наляво.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 260

Изглед от Цариград
Изглед от Цариград

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 218

Визитка
Визитка

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 238

Български и румънски военни пред къщата в Пордим, където се е помещавал Щаба на руската армия от Освободителната война 1877-1878 г.; Пордим 1902 г.
Български и румънски военни пред къщата в Пордим, където се е помещавал Щаба на руската армия от Освободителната война 1877-1878 г.; Пордим 1902 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 222

Картичка с изглед на Зимния дворец – времето на службата на Жостов като военен аташе в Руската империя
Картичка с изглед на Зимния дворец – времето на службата на Жостов като военен аташе в Руската империя

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 219

Генерал Жостов на гости при германски офицери на Западния фронт – 1916 г.
Генерал Жостов на гости при германски офицери на Западния фронт – 1916 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 258

Генерал Жостов като началник-щаб на Действащата армия в Кюстендил 1915 г.
Генерал Жостов като началник-щаб на Действащата армия в Кюстендил 1915 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 235

Портрет
Портрет

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 272

Щабът на 3-та армия; 1912 г.
Щабът на 3-та армия; 1912 г.

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 301

Генерал Константин Жостов
Генерал Константин Жостов

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 264

Съболезнователна телеграма от Васил Радославов
Съболезнователна телеграма от Васил Радославов

РИМ-Благоевград; Инв. № 3.8. л.ф Жостов: 326

Previous Next Play Pause

 

Прочети още...

Варна, варненци и връщането на Южна Добруджа към България през 1940 г.

Посещения: 1249

 

Симеон Кулиш

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XVII, 2019 г.

 

„...с присъединяването на Южна Добруджа къмъ майката-отечество
се туря началото на откритото и всенародното международно
признаване на българските народностни права въ целия имъ обемъ...”1

 

Генерал-лейтенант Георги Попов
Генерал-лейтенант Георги Попов

(в средата) сред членове на българската делегация за водене на преговорите в Крайова, 7.09.1940 г. (ДА-Варна, ЧП 820, л.1)

Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа
Варненци посрещат новината за връщането на Южна Добруджа

към пределите на Родината. На гражданите се е раздавало по чаша вино (ДА-Варна, ЧП 820, л.11).

Кметът Мустаков поздравява ген. Попов
Кметът Мустаков поздравява ген. Попов

при посрещането му във Варна

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи
Генерал Попов носен на ръце от добруджански младежи

(Черно море, бр.3856/ 13 септември 1940 г.)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.6)

Посрещане на ген. Попов във Варна,
Посрещане на ген. Попов във Варна,

10.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 539, л.7)

Командир на Гвардейски полк, Варна,
Командир на Гвардейски полк, Варна,

19.09.1940 г.

(ДА-Варна, ЧП 820, л.8)

Картичка от епископ Андрей,
Картичка от епископ Андрей,

с която поздравява ген.Попов за връщането на Южна Добруджа към България, Канада, 26.IX.1940 г

(ДА-Варна, ЧП 820, л.2)

Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.
Александър Кръстев, композиторът на „О, Добруджанский край”, 1935 г.

(ДА-Варна, ф.734К, оп.2, л.21)

Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.
Диплом за почетно гражданство на ген. Попов, Варна, 1941 г.

(ДА-Варна, ЧП 820)

Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
 
Прочети още...

Спасяването на българските евреи

Посещения: 3355

 

Александър Йорданов

 

BASA 3K 15 636 1 Boris III of BulgariaВъв време, когато върху България се сипят множество упреци от „цивилизована“ Европа, трябва да си припомним един епизод от родната история, а именно спасяването на българските евреи през Втората световна война. През 1943 г., когато Франция е предала вече хиляди от своите евреи на германците, а Румъния и Хърватия правят свои конц. лагери, България извършва подвиг без аналог за ВСВ, това е освен признак на висока хуманност, но и култура. Днешните българи трябва да са горди със стореното преди 70 години, да не изпитват комплекс спрямо държави, претендиращи, че са високо културни, а по средновековен начин изтребват милиони.

Прочети още...

Одринъ падна!

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 3108

 

Прелюдия към войната

 

326px Zar Ferdinand BulgarienПревземането на Одрин е една от най-забележителните победи в Балканската война, несъмнено. Тя изумила света не толкова поради непревземаемостта на крепостта – историята е показала, че непревземаеми крепости няма. Смразяващото тук е по-скоро очакванията към българската армия. Наистина, Европа след 1885 г., след Лозенград и Люлебургас не си позволява подценяване на българската армия. Никой не се съмнява в нейната възможност да бие османската, където и както свари. Неоспоримо е и нейното превъзходство пред съюзниците. Българите са най-ощетявани и знаят, че се биват за справедливо дело, а не просто за разпределение на турската баница в Европа. Минала е една успешна война, освен това разправата с доскорошния поробител е чакана и желана от цялото общество. Това е един от ония светли мигове на народно единство, които обикновено биват съпътствани от успеха. Но едва при Одрин нашата войска нашата войска започва да бъде сравнявана не с балканска мярка, а с европейска и световна. Одрин е едното от местата, където бойната ни слава няколко пъти е записвала победни страници . Нашите предци не изменят на традицията и доказват, че балканската мярка им е малка. Впрочем, това потвърждават и чуждите вестници.

Прочети още...
X

Right Click

No right click