Балканите

Героични времена. Романтиката на Македония

Посещения: 810
 
СТЕФАН АВРАМОВ

 

ГЕРОИЧНИ ВРЕМЕНА

РОМАНТИКАТА НА МАКЕДОНИЯ

 

ТОМ I
 
СОФИЯ, 1932

Печатница П. Глушков

 

Бележки, редакция и подбор на снимки: Христо Милков

Дигитална обработка: Любомир Грозданов

 

Районен съвет, 1903 г.
Районен съвет, 1903 г.

Михаил Ганчев, Сотир Атанасов, Боби Стойчев и отгоре Антон Шипков и Атанас Бабата. Алманах Македония

Четата на Боби Стойчев
Четата на Боби Стойчев
Тодор Александров
Тодор Александров

Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война

Четите на Блаже Кръстев и Георги Ралев
Четите на Блаже Кръстев и Георги Ралев
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак).
Четата на Шкорнов (в средата с черния калпак).

Долу вдясно Константин Крачолов, над него Жечо Павлов и Петър Станев вляво.

Четата на Шкорнов
Четата на Шкорнов

с четите на Георги Мончев, Гоце Междуречки, Григор Джинджифилов, Стамен Темелков и Христо Цветков.

Сугаревата чета
Сугаревата чета
Окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г.
Окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г.
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Гюрчин Петров, неизвестен, Кръсте Трайков, Никола Досев и друг.
Четата на Кръсте Трайков
Четата на Кръсте Трайков
Четата на Тодор Оровчанов
Четата на Тодор Оровчанов
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)
Четата на Стефан Димитров (втори легнал)
Войводите на съвет.
Войводите на съвет.

Сборната чета на Скопския конгрес, 1905 г. Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Константин Нунков и други.

Четата на Панчо Константинов (седналият в средата), 1905 г.
Четата на Панчо Константинов (седналият в средата), 1905 г.
Чета на Панчо Константинов, Алманах Македония
Чета на Панчо Константинов, Алманах Македония
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г.
Четата на Петър Юруков (отпред в средата) в 1903 г.

Отпред втори отляво е Тодор Дочев.

Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.
Четите на Йордан Спасов (в бяло) и Петър Юруков (в черно), 20 юни 1905 г.
Сборната чета на Скопския конгрес.
Сборната чета на Скопския конгрес.

Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други. Алманах Македония

Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка) и Коста Митев.
Четите на Тачо Хаджистоенчев (седнал в средата с бяла шапка) и Коста Митев.
Четата на Деян Димитров, 1905 г.
Четата на Деян Димитров, 1905 г.
Previous Next Play Pause
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
Прочети още...

„Бездеятелните учители да се уволняват“

Посещения: 1272
 
ВМОРО и екзархийското образование в Македония и Одринско (1893-1912 г.)

 

 Елена Александрова

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XIV, април, 2018 г.

 

Solunska gimnaziyaДисциплиниращите действия на ВМОРО в областта на образованието, които в някои окръзи придобиват особена важност, остават неизследвани полета в българската историческа наука. Отделни бележки върху отношението на ВМОРО към учебния процес и опитите да се модернизира представата на населението за нуждата от просвета прави Воин Божинов, но те са лишени от задълбочено изясняване на проблема. Авторът се фокусира върху диспута между ВМОРО и Българската екзархия относно ръководенето на училищния живот в Македония и Одринско, без да поставя въпроса за интервенциите на Организацията във всекидневието през погледа на нейната образователна политика.1 На връзките между ВМОРО и Екзархията, както и на учителските години на отделни революционни дейци има посветени по-значими научни трудове и публикации, но не отразяват пряката намеса на Организацията в училищния живот в Македония и Одринско.2 Можем да кажем, че те по-скоро синхронизират дейността на двете институции, обединени от обща кауза.

Прочети още...

Македония под прицела на британската дипломация

Посещения: 2149

 

Интервю с д-р Илко Дренков

Югозападен университет "Неофит Рилски"

 

DrenkovД-р Илко Дренков е преподавател в Катедрата по история в Югозападен университет „Неофит Рилски”, завеждащ семинарните занятия по „Нова обща история”. Член е на Македонския научен институт и е с научни интереси в сферата на британската политика по отношение на Македонския въпрос. На тази тема е посветена и първата му монография, излязла тази година – „Великобритания и Македонският въпрос (1919-1949)”

Прочети още...

Голямата война и ролята на Балканите в нея (1914 – 1918 г.)

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 3753

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. VII, 2015 г.

 

 

Началото – от наказателна акция и локална война към глобален конфликт

 

Краят на Балканските войни от 1912 – 1913 г. очертава окончателно стратегическите интереси и направления сред малките и големи играчи в геополитиката в региона. Времето на равновесието на силите окончателно е загубено. Цикличните кризи, носещи взривоопасен заряд зачестяват, което затруднява все повече политиците да намерят дипломатическо разрешение на конфликтните ситуации. Започва дори да се наблюдава опасната тенденция самите дипломати да гледат все по-благосклонно към разрешаване на споровете чрез силата на оръжието. В световен план непрекъснато нарастващото напрежение между двете основни военно-политически групировки намира израз в зачестяващи кризи и конфликти. Едно десетилетие на съперничества и кризиси наближава своя предизвестен край в пожарите на колосален конфликт, който - замислен като локална разправа с непокорен и проблемен съсед, се превръща в световна война, отнела живота на милиони и заплашваща съществуването на самата европейска цивилизация.

Прочети още...

Междусъюзническата война 1913 г. Пренареждане на геополитическите пионки

Написана от Кирил Алексиев
Посещения: 3058

 

 

443px Balkan troubles1Създаването на Балканския съюз безспорно е от изключително значение за международните отношения от началото на ХХ в. За пръв път балканските нации успяват да намерят достатъчно аргументи и политическа воля, за да обединят сили срещу един общ противник. Съюзът е изграден по подобие на големите военно-политически блокове – Антантата и Тройния съюз. Самото негово създаване се случва под егидата и особената благосклонност на една от Великите сили. Естествено е, че в изграждането на военно-политическо обединение между балканските славянски държави Русия вижда проводник и защитник на своите имперски амбиции в региона, но от значение е прецедентът за образуване и действие на общобалкански съюз. Още от самото начало България и Сърбия изместват основния замисъл на Петербург. Вместо да бъде преграда за австро-унгарската експанзия по посока на Солун Балканският съюз веднага насочва своите усилия към ликвидирането на османската власт в Румелия. В първоначалните планове на руската дипломация не влизат нито привличането на Гърция към съюза, нито започването на война срещу Османската империя. Въпреки това Русия остава твърдо зад Балканския съюз. Пример за това е подкрепата, която руската дипломация дава на България по отношение на румънските претенции в Добруджа по време на Балканската война 1912 – 1913 г. Разнопосочните интереси и припокриващите се претенции на балканските държави, обаче заплашват сериозно целостта на този крехък военен съюз. Нарастващото напрежение между българи от една страна и сърби и гърци от друга по отношение на териториалното преразпределение след победата над Османската империя предвещава кървав край на Балканския съюз. Петербург действа мудно по отношение на туширане на зреещия конфликт. От една страна руската дипломация предпочита да запази по-голям брой балкански държави като свои съюзници, от друга страна централното положение на България би я превърнало в сериозен съперник за руските интереси към зоната на Проливите.

Прочети още...

Четири дни срам. Крал Милан и Сръбско-българската война

Написана от Тиберий Баръмов
Посещения: 10665

 

Публикува се по "Политикин забавник" - "Четири дана срамоте", Душко Лопандић

 

„На тази война отидохме като селяни на сватба”, отбелязва маршал Живоин Мишич1, тогава поручик. А първият сръбски крал след Неманичите „подготвяше събитията в пълна тайна, като театрална изненада, която трябваше да изненада света”. И тогава, след поражението при Сливница, побягна...

Прочети още...