Новото време

Убийството на имперския генералисимус

Посещения: 2201

 

Из "Атентати, които трябваше да променят света", Вацлав Боровичка

 

422px Wallenstein Hondius 1625„Алберт Дей Граций-Дукс Фридланд Сакре Цезар Маестат Консиларий Белик Камерарий Супрем Колонел Прагенс е Евсдем Милите генерал“ — така звучи титлата под портрета на мъжа с брадичката, със строг израз, с орлов нос и проницателен поглед. Алберт Вацлав Евзебий от Валдщайн е чешки воин с несъмнено най-големи бойни успехи, наемен пълководец, кондотиер, предприемчив търговец, безогледен похитител, спекулант от най-висша класа, генералисимус на императора и на неговия противник, най-ярката фигура в Тридесетгодишната война.

Той е роден в небогато аристократично семейство в Хержманице край Яромнерж на 14 септември 1583 г., учил известно време в Падуа, след което се връща в Прага, попада в двора на император Рудолф II и поема пътя на военната кариера. На двадесет и три години той вече е полковник. След като си избира заможна невеста, не твърде красивата вдовица Лукреция Нешковна от Ландек, той захвърля униформата и започва да обработва земите си. Лукреция умира скоро и цялото богатство остава на Валдщайн. Пет години той се занимава със своите сделки, след което се връща на военна служба. Най-безсрамно и безчестно като полковник от моравската съсловна войска той дезертира във Виена, вземайки със себе си касата с деветдесет и шест хиляди талера, и предава плячката на императора.

Прочети още...

Тридесетгодишната война

Посещения: 6537

 

В  края  на ХVІ  и началото на ХVІІ в. настъпили сериозни промени в разположението на силите на международната сцена. Османската империя престанала да играе активна роля при решаването на западноевропейските проблеми. Поражението на османлиите при Лепанто през 1571 г., нанесено от обединените сили на Испания и Венеция, а заедно с това нарастващата мощ на Сефевидите в Иран принуждавали Истанбул да насочи вниманието си на изток. В Западна Европа също настъпили сериозни изменения. Испания значително отслабнала. Холандия формирала своята колониална система. Френският абсолютизъм проявявал стремежи към разширяване на владенията си. Англия също била готова да завоюва нови територии. Хабсбургите и Италия се подготвяли за нов конфликт. Център на международните противоречия станала Германия.

Прочети още...

Реформация и Контрареформация

Посещения: 1750

 

Йордан Николов



598px Il Cardinale Ercole Gonzaga presiede la seduta del Concilio di Trento in Santa Maria MaggioreУспехите на Реформацията, постигнати в Германия, Швейцария, Англия, Нидерландия, Дания, Швеция, Норвегия и редица други страни, предизвикали сериозно безпокойство в Римския папски двор. Ударът бил чувствителен, силен, но не катастрофален. Дори при понесените загуби Католическата църква останала доста стабилна институция, разполагайки с много добра политическа, религиознойерархична организация, солидна стопанска база, неизчерпаеми финансови възможности, многобройни добре подготвени служители. Това ѝ гарантирало необходимите условия да продължи своята дейност. Оставала непокътната и феодалната обществена система, която осигурявала подкрепа и стабилитет на духовенството. Като многовековна теократична система, натрупала огромен опит в борбата срещу своите противници, църквата притежавала могъщ потенциал, непокътнати позиции в различните територии на тогавашния свят, позволяващи ѝ да запази положението си на най- важен религиозен фактор в Европа. Тя била единственото по рода си учреждение в Стария континент.

Прочети още...

Реформационно движение

Посещения: 548

 

Йордан Николов

 

95ThesenВзета в нейните широки мащабни измерения, Реформацията1 е не само и не толкова учение за преустройство, за усъвършенстване на Католическата църква, колкото комплексно социално-религиозно движение, засегнало цялостния обществено-политически, икономически и духовен живот на човешкото общество. Неслучайно модерно мислещи историци свързват Реформацията с появата на ново направление в световната цивилизация, наричано основателно протестантско2. Това заключение може да изглежда на пръв поглед недостатъчно мотивирано, но то се потвърждава както от наличната изворова база, така и от научните изследвания. Най-новите проучвания, изградени върху привлечения документален материал, доказват недвусмислено, че Реформацията извършила дълбок прелом в мисленето на хората от Европа и останалите континенти, поставила началото на нов светоглед, на нови религиозни идеи и идеали, на нова душевност. Най-големият парадокс в цялостното развитие на движението, трансформирало се в протестантизъм, е, че едно типично средновековно явление от XVI в. не успяло да надмогне средновековната мисловност, но тласнало напред интелектуалния потенциал на най-напредналите нации от Стария континент: германската, английската, френската, швейцарската и пр.

Прочети още...

Епохата на Кьопрюлиите (1656-1683 г.)

Написана от Октай Алиев
Посещения: 1560

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XV, януари, 2019 г.

 

Увод

 

Ottoman Empire 16 17th centuryОсманската империя навлиза в седемнадесетото столетие разяждана от кризи, дълбоки социални конфликти и повсеместна корупция. Управлението било обхванато от сериозни вътрешни противоречия. Импозантната имперска структура, изградена по времето на Сюлейман Великолепни, започнала бавно и мъчително да се руши.

Наред с дълбоката вътрешна криза, обхванала държавата от втората половина на XVI в., се добавили и външно – политическите неуспехи – империята започнала да търпи тежки поражения по суша и море, и разбира се, дошли и първите териториални загуби. Османската армия и флот вече сериозно изоставали от своите европейски противници. Събитията от 20-те години на XVII в. стават много динамични – при някои авторитетни султани, решени да възстановят величието на империята, както при Мурад IV (1623-1640 г.) например, османците достигат чак до Багдад и го превземат (1638 г.). При Мурад IV се наблюдава временно възстановяване на османския блясък, но след смъртта му на престола се възкачва синът му Ибрахим I (1640-1648 г.), наречен още „Дели“ („Лудия“), който бил психично болен и неспособен владетел. Така всъщност в периода 1640-1656 г. се наблюдава дестабилизация на централната власт и вътрешни междуособици. Все повече продължава да расте ролята на султанките в османския двор. Настъпва период, в който жените в двореца (валиде-султанките или любимките на султана), започват да упражняват своята роля и власт в държавнополитическите дела. След убийството на султан Ибрахим I през 1648 г., на престола се възкачва младият Мехмед IV (1648-1687 г.), който е най-големият син на Ибрахим I и Хатидже Турхан султан.  Мехмед е едва 7-годишен, когато става османски султан. Първите години от управлението на новия падишах са изключително драматични за империята. В този тежък период обаче, ще се появят „месиите“, които ще поемат здраво юздите на върховната власт и ще изведат държавата от хаоса.

Прочети още...

Българите и „другите“ в Османската империя

Написана от Октай Алиев
Посещения: 3813

 

в съавторство с Тиберий Баръмов

 

Статията е публикувана в списание "Времена", бр. XIV, април, 2018 г.

 

Увод

 

Ottoman Empire 16 17th centuryСъздаден върху руините на рушащия се Селджукски султанат, Османският бейлик, тази малка по територия държава, бързо прераства в огромна империя, под чиято власт влизат много етноси и народи. В зенита на своята мощ през XVI в. Османската империя се разпростира на три континента: Европа, Азия и Африка (предимно Северна). В етническия състав на Османската империя влизат много етноси и народи, сред които е и българският народ. Българите имат нещастието да са първият балкански народ, който изцяло попада под османска власт през 1396 г. Завладяването на България от османците слага край на средновековната българска държава. Тя изчезва от историческата карта, за да се появи след близо петвековно чуждо владичество. Така за близо пет века се прекъсва самостоятелното и независимо историческо развитие на българския народ, който вече е включен в пределите на ислямската цивилизация. В този дух трябва да се отбележи, че през късното Средновековие, когато се случва това, етническата принадлежност все още отстъпва място като значение на религиозната или на местните феодални отношения. В известна степен това себевъзприемане се запазва до Възраждането и в новата османска система.

Прочети още...

Османските пътеписи

Посещения: 1202

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

 

Evlija celebijaНяма съмнение, че на първо място сред изворите, от които черпим знания за османската държава и нейната по-стара наследница Селджукската империя, се намират чуждите пътеписи. От XI в. отечеството ни започва да придобива турски характер. Много преди нас това забелязват занимаващите се тук с търговия и дипломация от XII в. насам италианци, наименувайки страната ни като Türchia или Turcmenia (Туркмения). С други думи - познаващите добре Близкия изток и развиващи тук търговия италианци, генуезци, венецианци още тогава дават името Тюркмения или Тюркия на земите ни. Пък ние, поради имперската ни мисия и претенция, я именуваме Румска страна, Румски предели, Румски селджуци, Румелия - все названия, свързани с Рим.

Прочети още...

Високата порта

Посещения: 2044

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

 

Thomas allom c1840 The Enterance to DivanБаб-ъ Али1 - често ни се случва да чуваме този израз. По-скоро, вече не го чуваме, защото, откакто печатните медии напуснаха тези квартали и се оттеглиха в Икителли извън историческия Истанбул, Баб-ъ Али престана да се използва и като название за пресата.

В действителност ние си представяме Баб-ъ Али като име, синонимно на турския печат, поради множеството редакции на вестници в този квартал, но през XIX в. под Баб-ъ Али светът подразбира османската държава и правителство. В превод на френски Sublimeporte, на немски - Hoherforte, с руския си вариант Верховный двор изразът Високата порта се използва за османското правителство. В преписките и дипломатическите рапорти констатираме как „Баб-ъ Али иска това“, „Високата порта действа иначе“, „Високата порта се колебае“..., и този израз олицетворява Османската империя.

Прочети още...

Османската кухня

Посещения: 2100

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

 

osmanli mutfagi kahve sigaraКак сме се хранили в миналите епохи? Какво представлява така наречената османско-турска кухня? Да, османско-турската кухня е една институция, сбор от традиции. За съжаление, изследванията по тази тема са недостатъчни. Защото тя няма да се разбере току-тъй с патладжаните или със сладкишите, които баба ни или майка ни е готвела. За съжаление, част от извършените изследвания се основават на такива методи.

Можем да кажем, че изследванията на някои майстори, например като Стефанос Йерасимос, покойният Сюхейл Юнвер, приятелят ни Тургут Кут, опиращи се на документи, имат своя принос. Но все още не е написана една подробна история на турската кухня. Впрочем, това не е толкова лесна задача. Написването на подобна история предполага международни усилия.

Прочети още...

Ендерун

Посещения: 1683

 

Илбер Ортайлъ

 

Из "Преоткриване на Османската империя", П., 2007, ИК "Жанет 45"

Превод от турски:  Хюсеин Мевсим

Публикува се с любезното разрешение на Издателството

 

enderunНай-фундаменталната институция в държавната администрация на Османската империя до XVIII в. е Ендерун, което в превод от персийски означава „вътрешна част“. Днес частта в двореца „Топкапъ“, която се намира вляво и вдясно след Баб - юс Сааде и включва двора от Залата за аудиенции нататък, наричаме Ендерун. Веднага като влезем в този двор, вдясно се намират първите стаи на Ендерун. Какво представляват те? Това са учебно-възпитателни помещения, но не в смисъла на класни стаи. Действително Ендерун е частта, която заема най-централно място в двореца. След Баб - юс Сааде започва личното пространство на падишаха. Тук държавният живот свършва.

Прочети още...

Всемогъщи пирати от варварските държави

Посещения: 3403

 

Хайнц Нойкирхен

Из "Пиратите"

 

Mola PirataСлед смъртта на Хайредин Барбароса султанът назначил за адмирал и главнокомандуващ турската флота в западното Средиземноморие неговия ученик и помощник Драгут. Също като Хайредин и Драгут бил три години прикован за греблата на една християнска галера, освободили го срещу богат откуп. В боевете с Дориа, чийто пленник бил, той си възвърнал множество бази в Северна Африка и завоювал Триполи за султана, който го провъзгласил за бей на града. Драгут предприел редица грабителски набези по испанския и италианския бряг и в 1565 година повел една мавританско-турска флота с десантен корпус от десет хиляди отчаяни главорези на щурм срещу остров Малта, седалище на монашеския ордер на йоанитите. При атаката на един форт Драгут бил смъртно ранен.

Прочети още...
X

Right Click

No right click