Рим

Публикувано по: П. Барсело, М. Тачева, П. Делев, История на древните общества, С., 1992

I. Държава и общество на римляните

От V. в. пр. н. е. римският народ бил управляван от малък брой фамилии, чиято власт се основавала върху богатство (предимно поземлена собственост), върху широкообхватни отношения на лична зависимост (клиентела), както и на постоянна взаимна подкрепа и контрол; често тази власт траела с векове. Имотно състояние, авторитет, влияние и обкръжение на фамилиите, придобити и стабилизирани от поколения наред, представлявали за отделния римлянин не само обещаваща предпоставка за политическа кариера; при условие, че даден човек принадлежал към някоя от големите фамилии, той вече почти не можел да мисли за упражняване на друга дейност, освен обществената.

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Стилихон

Стилихон, от племето на вандалите, бил първият германец в Римската история, който фактически оглавил Западната Римска империя във време, когато за официален император се смятал Хонорий — млад, неопитен и неспособен за държавническа дейност човек.

Отначало Стилихон бил опекун, а впоследствие станал и роднина на Хонорий, тъй като се оженил за братовчедка му Серена.

Серена била християнка. В 394 г. тя активно участвала в разгрома на езическите култове в Рим. Историкът Зосим разказва, че нахлула в светилището на богинята Веста, смъкнала от статуята ѝ ценен накит и си го сложила. Заради това светотатство весталката (жрица на богинята Веста — б. а.) проклела Серена и цялото ѝ потомство (Ф. Грегоровиус. История на средновековния Рим [Грегоровиус, Ф. История города Рима в средние века. Т. I. СПб., 1902, с. 63]).

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Теодосий, родом от Испания, бил добър пълководец и предано служил на империята, без да се домогва до висшата власт.

В 379 г., няколко месеца след смъртта на Валент, Грациан направил Теодосий август и му поверил управлението на източната част на империята.

Теодосий бил принуден да води много войни. Той успял да се споразумее с вождовете на готите и с тяхна помощ потушил многобройните вълнения по границите на империята. Теодосий подписал специален договор с готите, според който те били приети в римската армия, съставена по онова време предимно от варвари. Освен това той им разрешил да се заселят под управлението на племенните си вождове в северозападната част на Балканския полуостров. По този начин самите варвари започнали да пазят Римската империя от варвари. За императорите било изгодно да наемат на военна служба варвари, тъй като сред римляните имало много недоволни от вътрешното положение в държавата и пребиваването на подобни хора в армията криело редица опасности.

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Публикува се по: Е. В. Фьодорова, Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Алексиан Басиан, братовчедът на Хелиогабал, като император се наричал Цезар Марк Аврелий Север Александър или Александър Север. Бил изцяло подчинен на баба си Меза и майка си Мамея, дори и когато получил властта.

Както разказва неговият биограф, Александър Север се ползвал с изключителното разположение на сената и на народа след убийството „на този негодник (Хелиогабал — б. а.), който не само че опетнил името на Антонините, но и покрил с безчестие цялата Римска държава“ (АЖА, Ал. Сев. II).

Александър Север отстранил напълно от делата всички съучастници на Хелиогабал, провел генерална „чистка“ в сената, сред конниците, свитата и прислугата си, като съкратил броя им до минимум. Евнусите изключил напълно от прислугата си и им наредил да служат като роби при жена му. Новият император съчетавал в себе си нравствеността с голяма твърдост; затова преторианците го нарекли „Север“.

Бил отзивчив към хората и усърдно се занимавал с държавните дела. „Прокарал голям брой разумни закони, отнасящи се до народа и императорската хазна. Имал навика, ако ставало въпрос за закони или други важни работи, да се съветва само с учени и красноречиви хора; ако ставало въпрос за военни работи се допитвал до старите заслужили воини-ветерани, които познавали добре местностите, реда за водене на война, устройството на лагерите, а също така и до всички образовани хора, най-вече онези, които били запознати с историята: питал ги как постъпвали при подобни случаи предишните римски императори или вождовете на чуждите племена“ (АЖА, Ал. Сев. XVI).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

След убийството на Каракала в борбата за власт се намесила Меза, родната сестра на Юлия Домна. Меза, която по заповед на възцарилия се след Каракала Макрин била пратена в изгнание в град Емес във Финикия, започнала с щедри подаръци да привлича легионерите на своя страна; в същото време разпространявала слухове, уж че Варий Авит Басиан, четиринадесетгодишният ѝ внук, в действителност е син на Каракала.

Варий Авит бил жрец на финикийския бог на слънцето Елагабал или Хелиогабал.

„Намирал се в цветуща възраст и бил един от най-красивите младежи на своето време. Когато свещенодействал и по варварски обичай танцувал пред олтарите под звуците на флейти и свирки, хората го наблюдавали с повече от обикновено любопитство, особено войниците, които знаели, че е от царски род, пък и красотата му привличала погледите на всички“ (Хер. V, 3).

Е. В. Фьодорова

Императорите на Рим. Величие и упадък, С., 1997

Превод: Юлиян Божков

Септимий Басиан, по-големият син на Септимий Север, бил преименуван от баща си на Марк Аврелий Антонин; в историята влязъл под името Каракала по следната причина:

„Получил прозвището Каракала от името на спускащите се до петите дрехи, които раздавал на народа. По-рано нямало такива. Затова и до днес подобни каракали се наричат антониновски; те били широко разпространени сред простолюдието в Рим“ (АЖА, Кар. IX).

За Каракала и брат му Гета античните историци се отзовават по следния начин:

„В детството си Каракала се отличавал с мек нрав и приветливост. Но когато излязъл от детската възраст, станал затворен, мрачен и високомерен“ (АЖА, Кар. I—II).

„Гета бил красив младеж със суров характер, но далеч не безсъвестен; бил стиснат, занимавал се с изясняването на значението на думите, бил чревоугодник, обичал да си похапва и бил пристрастен към виното с различни подправки“ (АЖА, Гет. IV).