Хроники и историография

Теодор Скутариот. Обзорна хроника

Посещения: 5601

 

VII. Теодор II Ласкарис. Войната с България.
Михаил VIII Палеолог. Битката при Пелагония.

 

54. Българският цар Михаил II Асен се опитва да си възвърне отново отнетите му от император Йоан области

А причината, за да замине императорът бързо от Никея, била тази. Българинът Михаил, който бил и брат на жената на император Теодор, син на Асен от сестрата на Теодор Ангел, като се научил за смъртта на император Йоан, понеже знаел, че западните земи са без ромейски войски, пожелал да си възвърне това, което император Йоан бил откъснал от българската държава. Като намерил времето за удобно, той се спуснал от Хемус, преминал Еврос и за кратко време си подчинил много земя. Откъснал от ромеите много крепости, защото жителите им, които били българи, лесно преминавали на страната на сънародниците си, понеже се освобождавали от чуждоезичните ромеи. А оставените за охрана на крепостите не били достатъчно, [за] да ги пазят. Затова крепостите били леснодостъпни, понеже едни ги предавали от страх и получавали свободата [да си отидат] в къщи, а други не могли да измислят нищо при внезапното нападение на българите, избягвали и оставяли пусти [крепостите], които пазели, трети пък се уморили с времето, тъй като им бил определен [прекалено дълъг] срок. А и повечето от крепостите били недовършени и неснабдени с нужното оръжие. Били завзети Станимака, Перитрица, Кричим, Цепена и всичко в Ахридос освен Мниак, а Устра, Перперакия, Кривус и разположеният край Адрианопол град, наречен Ефраим, били завладени от българите.

Когато това станало така и императорът183 научил подробностите, а се уплашил и за другите работи и искал да премине в западната земя, свикани били всички сановници и висшите военни чинове, а също и чичовците му от страна на дядо му, Мануил и Михаил, и бил поставен въпросът, какво би трябвало да се извърши във връзка със станалото. Повечето казвали, че е полезно императорът да премине през Хелеспонт и да спре движението на българите. Това не се одобрявало от чичовците на императора. ———

И тъй те съветвали, че императорът не трябвало да преминава, защото западните области били зле и защото той нямал войска, подходяща за царски подвизи, тъй като зимата пречела на събирането на войската. А да тръгнел императорът по страната и да не извършел [нищо] достойно за името [си], това и нас отслабвало, и правело враговете да се възгордяват.

И надделял съветът на мнозинството, а най-вече стремежът на императора и желанието за похода, което било пламнало в сърцето му, след като, както казвал, той бил видял на сън и мъченика Трифон да [го] поощрява към преминаване. Него той бил видял, както се потвърдило, наяве, а не на сън, да стои често начело на войската в трудни места.

И тъй той взел със себе си тези, които случайно го следвали, и тия, които срещнал по пътя, и преминал Хелеспонт, оставяйки на Изток великия доместик.

И тъй той пристигнал в Адрианопол и останал там един ден, а на следния излязъл. Някой обаче от българските съгледвачи изтичал при българина и известил за похода на императора. Защото българинът се бил разположил на стан около Еврос. Това смутило свитата на българина, но [те] не напуснали мястото, но останали там, като искали да научат още по-сигурно слуха. Но и работите на българина не останали скрити за императора и затова той ускорил похода, като бързал да се срещне с българската войска.

Но той се излъгал в желанието си. Предните части от ромейските войски се сблъскали с охраната на българите и мнозина от тях били изклани с мечовете им, а други били заловени в плен, в чието число бил и военачалникът. Останалите си послужили с бягство и разправили на своите какво са претърпели, като обяснили, че императорът е близо. И тъй всеки, както бил, и самият им владетел се понесли към по-отдалечените български земи, така че се наранявали, като лицата им се одрасквали от клоните на дърветата, които били гъсти. Това изпитал и самият владетел. А повечето възседнали и коне без седла.

Така българите избягали от ромейския меч. На сутринта, като дошъл на мястото и се научил за тяхното бягство, императорът се наскърбил, но не знаел какво да прави. Затова той се отправил към Берое и превзел крепостта и войската и хората и конете им се снабдили богато с храни. И императорът щял да отиде по-навътре в Хемус и щял да нападне тамошните крепости, защото нямал вече противник, ако настъпилата много тежка зима не била възпрепятствала похода.

И тъй императорът останал там шест дни и като нямало какво друго да извърши по ради зимата, оплячкосал Берое — мъже, жени, деца, овце, волове и друго, което могло да се вдигне — и се завърнал в Адрианопол. Оттам, като досъбрал войска, изпратил я към крепостите в Ахридос, които българите завладели малко преди това, и ромеите твърде лесно отново ги овладели, тъй като българските стражи избягали. И императорът отишъл към крепостите в Родопите и превзел Перущица, Станимака и Кричим. Пристигнал и до Цепена, но напредналата зима и непроходимостта на мястото не позволили да се задържи ни най-малко време.

А когато се пукнала пролетта, той писал на Алексий Стратигопул и на Константин Торник, когото император Йоан почел с титлата велик примикирий, да съберат войската, която началствали, и да дойдат при Цепена. Те това и направили, но не се проявили като добри военачалници в това предначинание. Защото, макар и да не срещнали неприятелски войски, но като чули само шумове и звуци от рогове, избягали в безредие, изоставяйки на българските овчари целия обоз и много от конете, и пристигнали в Сир без коне и оръжие.

Това изпълнило с ярост императора и той заповядал същите те, в каквото и положение да са, да влязат в същото сражение. А тази работа не била по силите им. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 54 - 57)

 

55. Началникът на мелнишката войска Драгота замисля да се отцепи от Византия

Случило се и нещо по-тежко. Началникът на мелнишката войска Драгота бил замислил да въстане открито. Той и по природа като българин хранел омраза против ромеите и ненавиждал императора, защото не бил получил големи облаги — той не смятал за достойно даденото му от император Йоан, макар това да било твърде много. И като събрал всички войници в Мелник и от околните места, обсадил крепостта и се стараел да я разруши. В тази крепост началници на защитниците били Теодор Нестонг и Йоан Ангел, мъже способни да защитят крепост и да прогонят неприятели. Само липсата на вода притеснявала хората вътре лятно време, защото от другите храни те имали достатъчно. И тъй те се противопоставяли упорито на неприятелите, хвърляли камъни и стрели и се сражавали с всички оръжия. А чувайки това, императорът с най-голяма бързина събрал войската и на дванадесетия ден пристигнал в Сяр. Той изминал за кратко време толкова голям път, като водел такава голяма войска, въоръжена и снабдена с товарни коне и всякакъв друг багаж. Когато дошъл в Сяр, той пренощувал, а на разсъмване наредил войската и заповядал на пешаците и стрелците да вървят напред. Той бил чул, че Рупелските теснини, през които тече реката Стримон, заключена между две планини, така че през тях едва можеше да мине кола, се пазели от голяма българска войска. Българите направили в тях и врата, укрепена с колове и напречни греди, за да им бъдат непревзимаеми тамошните места и поради непристъпността на мястото, и поради укрепленията им. Когато императорът се научил за това, той бързо дошъл до това място и намерил положението в него според както бил чул.

И тъй той отделил от пехотната войска достатъчен отред и му заповядал да отиде в планината над главите на българите. Те бързо изпълнили нареденото. А на конниците заповядал да се бият срещу вратите. Прочее, след като видели, че по тях хвърлят стрели отгоре от хълмовете, а отдолу — че им е наложено тежко сражение, българите се обърнали в бягство. И императорската войска ги преследвала. И тъй много от българите станали жертва на меча, а другите, които се спасили, известили на своите колко много са пострадали. Те пък, смутени от това, което чули, всеки, както си бил, се метнал почти на първия попаднал му кон и се втурнали да бягат. Но тъй като нощта, през която ставало бягството, била безлунна, мястото опасно и посоката на пътищата неразпознаваема, някои падали от конете, други ги стъпквали, някои падали по стръмнините, други пък по друг начин свършвали нещастно, така че малцина от тях се спасили и пристигнали в българската земя. Тогава и Драгота бил стъпкан от конски копита по тялото и на третия ден умрял.

А императорът през онази нощ пристигнал в крепостта и влязъл в разговор с тамошните защитници, а те приели самодържеца сърдечно, почитали го с ръкопляскания, възвеличавали го със слова и го назовали бърз орел. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 58)

 

56. Теодор Ласкарис постоянства в похода си против българите

И тъй, след като уредил работите в Мелник, както трябвало, като изгонил оттам и жените, и децата на разбунтувалите се и заповядал да се конфискуват имуществата им, той се вдигнал и пристигнал в Солун. Той прекосил Вардар и като отминал Воден, разпънал шатрите.

Но той заболял от болест на седалището. Тази болест станала и епидемична за тамошните войски. Той останал прочее [толкова], колкото да се оправи от болестта, и побързал за Прилеп. И като събрал оттам стенобойни машини и уреди, тръгнал за Велес, за да го обсади и да го освободи от ръцете на неприятелите. А хората от гарнизона му, поразени само от пристигането на императора, се споразумели [с него] при условие да не пострадат нещо лошо, но да излязат от крепостта с оръжието и вещите си. Те получили клетвено обещание от императора и излезли. А той, като ги видял, че са много на брой (защото били към петстотин), едри на ръст и в добър вид, разкаял се, че ще остави такива и толкова много мъже да отидат в неприятелска земя и да станат противници на ромеите. Но, принуден от клетвите, той ги освободил, като им върнал свободата.

След това, като тръгнал с войската, минал през Невстапол (мястото е безводно, необитаемо и непроходимо за голяма войска). И тъй войската прекарала немалко дни лишена от хляб и повечето от конете не били пили два дни вода. Като отминали крепостта Струмица и прекосили земите на Мелник, те отново дошли до Сяр. Понеже там самодържецът получил писмо от източните предели, изпратено от великия доместик Музалон, че татарите тревожели земята на мюсюлманите, той ускорил похода, правейки по-дълги дневни преходи. Когато дошъл при Марица и се научил, че работите не стоят така, той престанал да бърза и пътувал по-бавно. Като се отклонил, той пристигнал в Димотика, а оттам в Адрианопол.

От завладените от българите крепости били останали две, разположени в хълмовете на Ахридос — Патмос и Цепена, — които царят не бил освободил, и той се сърдел, че не бил завладял и тях като другите. Патмос превзел Алексий Дука Филантропин, който бил оставен да пази Ахридската област, а крепостта на Цепена била твърде укрепена и се намира |там], където се срещат двете най-големи планини Хемус и Родопите, посред които тече река Еврос. Затова се и сърдел и тревожел [императорът]. И тъй той побързал да предприеме поход срещу нея, но лятото било преминало, а и есента била на преминаване. А той никак не се грижел за времето, нито предвидил зимния студ и най-вече в такава земя. Той бил изцяло обзет от желанието да постигне своето и затова вдигнал войската от Адрианопол, като заповядал да се съберат от македонската земя много коли и за возене на стенобойните машини, и за прекарване припаси на войската. И като събрал неизброимо число пехотинци, той тръгнал от Адрианопол и потеглил срещу Цепена. Когато се спрял при Макроливада, настигнала ги ужасна зима. Бурята започнала вечерта и през цялата нощ все повече се усилвала силата на студа и вятъра и създала голямо затруднение. Защото и мястото било ненаселено, и неприятелите били близо, а и очакваният недостиг на припаси потискал духовете на всички. Изпаднал в такова голямо затруднение, той събрал началниците не само на ромейските войски, но и на скитските и латинските и запитал какво трябва да направи. И почти всички посъветвали да се върне в Адрианопол. А той им казал: „Вие ме посъветвахте добре това, което решихте, че е полезно, но ако и аз с божия помощ намисля нещо друго, не бихте ли го приели като казано от господар, който е разумен и се грижи за вас, както трябва?“ И всички се съгласили: „Което реши твое величество, ще го сметнем приятно и желано.“ И тъй императорът ги освободил да си отидат в своите палатки. А сам, като влязъл в шатрата си, се съветвал със свитата си. Някои искали да приложи на дело съвета на външните съветници, други пък, за които императорът решил, че са разсъдили по-добре, рекли обратното. Защото те казали: „Ние сме по средата на пътя между Станимака и Адрианопол и ние ще имаме припасите както там, така и в Станимака. И тъй, ако се върнем в Адрианопол, неприятелите биха сметнали, че сме направили това поради страх или затруднения от зимата. А ако отидем към Станимака, ние бихме се опазили и от двете подозрения.“ Императорът намерил това за най-добро и тъй като силата [на бурята] намаляла и снеговалежът спрял, той, като взел оттам войсковите съединения, отправил се за Станимака. И след като заповядал цялата войска да вземе оттам храна, той предприел поход срещу Цепена. И тъй той пристигнал в крепостта, която се нарича Баткун, достатъчна да задоволи войската с храна в продължение на много дни. Оттук той изпратил чичо си Мануил Ласкарис, който бил монах и носел името Максим, и началника на личния си отред Константин Маргарит да изследват мястото — дали пътят до него е лесен за войската. А те, след като отишли и се върнали, съобщили, че изкачването е лесно. И най-вече [настоявал] Маргарит, въпреки че мнозина сведущи възразявали. Императорът обаче, като се доверил на думите им, тръгнал нагоре с цялата си войска. Мястото навсякъде било стръмно и твърде дебел и гладък лед увеличавал трудността при вървене. И тъй войската през цялата онази нощ палела огньове и се греела, защото на повечето слугите, у които били палатките им, не могли да намерят господарите си. Те започнали да плачат почти с непрекъснат, макар и нескръбен глас, защото димът от огньовете се задържал от гъстите дървета и като не намирал изход към небето, връщал се назад и щипел очите и ги карал да сълзят. Това бил изпитал и императорът. А когато преминала нощта и светнал денят, той разбрал, че крепостта е недостъпна за обсада, и разпоредил на войската да слезе в полето. И те вървели, а той изостанал с малцина като ариергард и сам той слизал отзад пеша, както и останалите, защото не било и възможно да върви като конник. И тъй той се забавил там два дни и след като плячкосал селището Баткун, отново се върнал в Адрианопол и оттам дошъл в Димотика.

Той назначил там за военачалници Мануил Ласкарис, когото направил и протосеваст, и Константин Маргарит, когото направил началник на личния си отред. До негово време подобно нещо не се било случвало с никого (а той приписал към титлата и велик). [Императорът] оставил тях и други военачалници да пазят страната, а заедно с тях и достатъчно войска. Той им заповядал да не влизат изобщо в сражение с неприятелите, ако ги нападнат в съюз със скитите (понеже за това говорела от по-рано мълвата), и ако се впуснат да плячкосват страната, те да останат спокойни, тъй като били защитени и от река Еврос, и от крепостта Димотика, защото той им заповядал да се намират до тях.

Като уредил така западните работи, императорът преминал Хелеспонт и поставил шатрата си при Лампсак.

И след като презимувал там, при настъпване на пролетта той събрал голяма войска, защото наредил да го следват не само строевите, но и тия, които изобщо не били войници — кучкари и соколари. И събраното множество било голямо. А като изпратил посолство и научил, че и султанът нямал никакви неприятности от страна на татарите, той тръгнал от Изток направо за Запад.

Така прочее императорът с голяма войска бързо заминал по пътя за западните области, надявайки се да намери невредими оставените при Димотика и те да се влеят като немалка добавка към неговите редици, но тях ги погубили безразсъдството и нарушението на царската заповед. Защото, когато българският владетел узнал, че императорът се намирал надалеч, той извикал на помощ скитска [войска] и я хвърлил срещу Македония, за да плячкосват и тероризират ромеите. Както се казвало, те наброявали към четири хиляди. И тъй скитите, като отминали Адрианопол, плячкосвали местата край реката, чието име е Регина, и ограбвали селищата около Димотика.

А посочените по-рано военачалници, като забравили царските нареждания, се въоръжили и се втурнали срещу скитите.

Ромеите били облечени в тежко въоръжение и били мъчно подвижни с конете си, а скитите били леко въоръжени и си служели с лъкове. И тъй те замеряли отдалеч със стрелите ромеите и като наранявали конете, правели конниците пехотинци и накрая ги обръщали в бягство. Ласкарис с извънредно бързия си кон, който затова и бил нарекъл Златоног, отишъл като беглец в Адрианопол. А Маргарит и много други от поставените начело на войската били пленени и тях скитите продали на българите. Императорът, както се изясни, ги бил оставил да стоят [там], където бил заповядал, а те, като се отдалечили в тракийските предели на Адрианопол, били напълно победени в място, което местните хора наричат Варсакини.

Императорът се натъжил, като се научил за това, но бързал много да дойде при Булгарофигон и ускорявал повече движението. Но когато и съгледвачите започнали да казват, че скитската войска се намирала наблизо (защото варварите, като преминали през земята на Родосто, Хераклея и Визия и на околните градове, след като пленили мнозина и събрали голяма плячка, се били сетили за връщане), той насочил цялата войска натам и за един ден изминал повече от четиридесет стадия. Но не се натъкнал на тях, защото те се научили за бързия поход на императора и избягали, колкото им държели краката. Но повечето и по-знатните от племето станали жертва на меча някъде около земите на Визия. Но освен това [императорът] поверил част от войската на виночерпеца Георги Нестонг и на скита Клеопа и я изпратил срещу тях. Те се сблъскали с тях при една река и съсекли повечето от тях, но и водата на реката станала гроб на мнозина. Освободените пък пленници си отишли по домовете, като си вдигнали това, което им било ограбено, защото скитите изоставили цялата плячка.

И тъй, като извършил така тези работи, императорът разположил шатрата около реката, която се нарича Регина, и там събрал цялата си войска, която била голяма на брой. [А тъй като и българинът нищо] не могъл да направи, понеже императорът нападнал, но освен това го обладал немалък страх, подозирайки, че ще претърпи голям ужас, насочил се към споразумение и изпратил за посредник в мира тъста си русина Ур, който бил зет по дъщеря на унгарския крал. Той, след като изпратил пратеници, че е наблизо, и уредил да дойде при императора без страх, пристигнал и бил приет от самодържеца с подобаващи почести — сам той и тези с него. Той сключил мира, като се заклел от името на зетя си, владетеля на българите, да бъде предадена на императора крепостта Цепена (българите държели само нея от крепостите, които владеел император Йоан), императорът да бъде в мирни отношения с българите и двете страни да се задоволяват с предишните граници.

След като това се извършило според желанието на владетеля, Ур си отишъл в отечеството, като получил царски подаръци, които наброявали общо двадесет хиляди. А императорът останал да чака предаването на Цепена в мястото Регина, откъдето започнал преследването на варварите. Денят бил този, в който празнуваме паметта на Христовите равноапостоли Петър и Павел, към края на месец юни. [И императорът стоял], докато дошъл вече и август.

При това случило се нещо достойно за разказване. Денят бил тържествен, в който благочестивите празнуваме преображението на спасителя Христос.

И тъй тогава императорът казал на първенците около себе си: „Научихте ли нещо от току-що съобщените неща?“ А първенците: „Съвсем не.“ Той отново: „Един човек, който дойде преди малко, рече, че Ур излъгал в това, за което се заклел, като имал за извинение [това], че българският владетел, който бил негов зет, не приемал уговореното. Как ви се струва?“ След много думи от страна, на велможите и след като те не възприемали съобщението като истинско, бил запитан великият логотет Георги Акрополит да каже нещо повече. Понеже той добавил, че не може да се произнесе при неясни положения, императорът [отговорил]: „Но при ясни обстоятелства и магаретата говорят, а работата е човек да се произнесе сигурно и точно при неясни обстоятелства.“ При това великият доместик отговорил: „Значи и ние сме били между магаретата.“ Императорът, изпълнен с гняв, го нарекъл глупак. А онзи казал: „Ако съм глупак, да мълча и да говорят умните.“ С това изпълнил с неизмерим гняв императора, така че той поискал да изтегли и меча си и го хванал за дръжката, обаче се въздържал от това. Но той го свалил от коня. Случили му се и други неприятни неща освен [тези] през деня.

Когато настъпи началото на месец септември (денят беше събота), императорът се вдигна от Регина и пое пътя за Солун, тъй като беше чул, че при него идва императрица Теодора, съпругата на деспот Михаил. Тя го и срещна по пътя при Волерон в земята на Ленча, където отпразнувахме Въздигането на животворния кръст, като останахме там три дни. По пътя той уреждаше договора с императрицата. Тя, макар и против волята си, се съгласяваше с думите на императора, понеже беше в ръцете му като в затвор и нямаше какво друго да прави. И тъй тя се съгласи да даде Сервия и Дирахиум и при това се положиха клетви и бяха изпратени на деспот Михаил, а той се съгласи на уговореното с клетви.

Като пристигна в Солун, императорът направи сватбата на дъщеря си Мария с деспот Никифор. Беше дошъл патриарх Арсений, който я извърши. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 59 - 64)

 

57. Теодор Ласкарис назначава Γеорги Акрополит за претор в западните области

Като се научи за тези неща, докато беше още в Солун, император Теодор не се грижеше толкова за тях, колкото за своите работи (защото предположи, че голяма опасност заплашва ромейските земи). Затова той побърза да се върне на Изток, като остави в западната земя за защита чичо си Мануил184 Ласкарис, на когото даде войска от пафлагонци и скити — около триста души, в Прилеп и околните места той постави за началник своя скутерий Ксилей, а във Велес и околните места — Теодор Калампак, когото наричаха и дворцов татас, а Константин Хаварон - в Албанон, великия логотет пък Георги Акрополит назначи за претор и го постави да стои над всички тях. Така към двадесет и трети октомври той се отправи на път. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 66)

 

58. Епирският деспот Михаил Ангел сключва договор със сърбите и се отцепва

А преторът и великият логотет, излизайки от Солун, пристигнал във Верея, желаейки да отпрати оттам по царска заповед пратениците на римския папа, които дошли при императора, когато той се намирал още в Солун. След като ги отпратил и доуредил там и другите работи, които искал, той поел пътя за Албанон. И така, като минал покрай Сервия, отминал и Кастория и се вестил край околностите на Охрид, той дошъл в Албанон и оттам с местните първенци пристигнал в Дирахиум. А като останал там осем дни, излязъл, след като уредил, както намерил за добре, всичко по пътя, а и работите в Дирахиум. И като преминал през земите на Хунавия (това е част от Албанон) и прехвърлил планината, която се нарича Каки Петра, отишъл към околностите на Мати, а оттам пристигнал в Дебър. По пътя се срещнал с всички, които управлявали крепостите, местните отреди и обществените работи, и като преминал през Кичево, на третия месец, откак излязъл от Солун, той се намерил в Прилеп към края на месец февруари. И там той научил, че Хаварон, управителят на Албанон, бил пленен от деспот Михаил с помощта на хитрините на своята балдъза Мария, която по-рано имала за мъж Сфранцес, а тогава била вдовица и с любовни писма съблазнила Хаварон и го направила пленник на примките си. А след това деспот Михаил пристъпил към открит бунт. Веднага след това Албанон станал негов и крепостите и областите [му се предавали]. И самият велик логотет и претор, който се намирал в Прилеп, бил заловен, понеже бил предаден и той, и окован бил отведен в затвора, и то след като деспотът се бил заклел, че ще освободи да си отидат по домовете и него, и тия с него. Но той успял да наруши и тая клетва, както и много други.

Α Михаил Палеолог, като взел клетва за сигурност от императора, отишъл при него, върнал се при домашните [си] и се насладил на своето. Не след дълго време той отишъл и на Запад, изпратен от императора с войска за борба срещу деспот Михаил. Той пристигнал в Солун, след това минал Вардар и се съединил с Михаил Ласкарис. Двамата отишли срещу Верея не за да воюват, но за да плячкосат околностите ѝ. И те се награбили с много нещо, защото техните хора взели като плячка трудно преброимо количество добитък.

През това време владетелят на сърбите (племе непокорно, което никога не изпитва благодарност към направилите му добро, цяло е [в плен] на печалбата и за малко сребро престъпва всяка клетва), кралят, като се научил за бунта на деспота, събрал войска и я изпратил срещу ромейските земи. Те, като отминали Кичево, плячкосвали околностите на Прилеп. А скутерият Ксилей, който с подчинената си войска бил на лагер близо до крепостта, като видял, че сърбите опустошават страната, пуснал всеки да се устреми срещу сърбите, както искал. Разделени прочее, те, като се сблъсквали малцина на брой, били пленявани от сърбите, които били повече. Ксилей едва се спасил с оцелелите войници. Така се разпръснала и войската около Прилеп.

А хората с Михаил Палеолог и Михаил Ласкарис, след като плячкосали Верея, се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и е добра за отглеждане на коне.

А отцепникът деспот направил набор от цялата си войска, на брой около петстотин, и като им назначил за началник извънбрачния си син Теодор, изпратил ги срещу ромейската войска. По същото време бил изпратен от императора при казаните военачалници — Ласкарис и Палеолог — и Мануил Лапарда с някои неопитни войници. Той ги укорявал, че изпреварили с плячката и че той така останал без печалба. Докато говорели за тези неща, подчинената на Лапарда войска, от която повечето яздели стадни коне, натоварени с необходимите неща, без знанието на началниците тръгнали по пътя, който е отвъд Воден, за да съберат плячка, като отидат по-рано. На тях се натъкнала в клисурата войската на отцепника, храбри мъже, яздещи породисти коне и въоръжени добре, и тя ги обърнала всички в бягство. Някои бегълци от тях дошли при Палеолог и му известили случилото се. А той се въоръжил, взел копието и с подчинените на Ласкарис петдесет пафлагонци се втурнал срещу противниците. Той нападнал първия, който идвал срещу него, ударил го с копието и го свалил от коня. Това бил Теодор, извънбрачният син на отцепника. Като се изправил от падането, той се молел да не бъде убит. Но Комнин не го познавал — предал го на един турчин, който го убил. И пафлагонците се сблъскали с останалите, всеки удрял някого и войниците на отцепника се обърнали в бягство. Хората на Палеолог пленили повече от двадесет от най-добрите и мнозина умъртвили с меч. После се спрели. Бидейки малцина, те не можели да преследват мнозина.

А българският владетел, шурей на император Теодор, който хранел голяма омраза и срещу самия император и зет, и срещу ромеите, ударен смъртоносно от първия си братовчед Калиман със знанието и на някои жители на Търново, умрял извън тази крепост. И като му взел жената, изглежда, си присвоил и властта над българите. Но русинът Ур нахлул с войска и си взел дъщерята, т. е. жената на Калиман. А Калиман, който бягал от едно на друго място, бил убит от някого. Но тъй като българският престол останал без законен наследник, техните първенци се събрали на съвет и избрали да ги управлява Константин, сина на Тих. Те изпратили посолство при император Теодор да изпрати голямата си дъщеря Ирина за съпруга на Тих и да се омъжи за него законно, понеже била внучка на Асен и наследница на техния престол. Това и станало.

И император Теодор се помири с българите и двете, страни се успокоиха. — и отцепникът Михаил си подчинил земите на Запад до самия Вардар.

А император Михаил, преди да бъде коронясан, назначил брат си Йоан за велик доместик и като му поверил ромейската войска, изпратил го против отцепника Михаил, а заедно с него и Алексий Стратигопул, и Йоан Раул, и други, които знаели да военачалстват и да се сражават с неприятелите, както трябва.

А латиняните в Константинопол и царуващият над тях Балдуин изпратили посолство до император Михаил и предявили тежки искания. И най-напред започнали да предявяват искането си за Солун, за да им го предаде него и цялата останала земя до Константинопол. Но императорът им дал твърде остроумен отговор: „Този град — рекъл — ми е като отечество, защото негов управител е бил баща ми, в него е умрял и тялото му е погребано там. Как прочее той може да бъде извън моята власт?“ При тази защита пратениците на латиняните си наострили слуха, че може би императорът ще им даде нещо от исканото. „И тъй — рекли — отстъпи ни да завладеем местата от Сяр [нататък].“ А императорът казал: „И това ви искане е неприлично. За пръв път в него през време на блаженопочившия император Йоан, чичо ми, аз започнах да управлявам и в него бях военачалник и аз обичам това място като родно и не трябва да го изоставя.“ После те казали: „Но дай ни земите от Волерон до нас.“ А императорът [им отговорил]: „В тези места аз съм ходил често на лов и не е достойно да изпусна тази земя, където още обичам да ходя на лов и да се наслаждавам на лова на животни.“ „Какво ни даваш тогава?“ — отвърнали пратениците на императора. „Нищо“ — рекъл императорът.

Императорът изпратил при отцепника Михаил като посолство слепия Теодор Фил и посолството било благосклонно, защото, мъчейки се да го привлече към приятелство, му отстъпвало много от крепостите и селищата, а изисквало някои малки неща и такива, които не било редно да се пренебрегнат, но отцепникът мъчно чувал и бил глух и давал неподобаващи отговори. Правели го високомерен и сицилийският крал Манфред, и ахейският княз, негови зетьове по дъщери, и той разговарял надменно. Затова и Теодор Фил, тежко засегнат от отговорите, се върнал при императора, след като казал на отцепника следното: „Зная, че си безразсъден и затова говориш неподходящи неща, но знай, че скоро ще изпиташ императорската и ромейска мощ и ще се разкаеш, когато няма да имаш полза.“ Това като казал, той се върнал при императора и порицал много отцепника, че не пожелал да изпълни желанието на императора и да освободи великия логотет Георги Акрополит и Константин Хаварон, и то след като императорът освободил от затвора повече от двадесет души от неговите хора, които пленил в битката при Воден. От тях някои били роднини на отцепника, а други — най-добри и от знатните по род.

И тъй императорът изпратил срещу отцепника брат си севастократор Йоан. Поверил му войските и военачалниците и му заповядал да върви направо, докато се натъкне на войската на отцепника. Той действал според заповедта. А отцепникът заедно с жена си и с домашните бил на лагер около Кастория. Внезапно до него достигнал вик, че ромейските войски преминали Воденската клисура и напредвали срещу тях. Поради това, обзети от немалък страх, те се насочили към бягство. Но тъй като било нощ и никой не виждал къде отивал, мнозина загинали в урвестите места. Например Теодор Петралифа, брат на жената на отцепника, който се бил качил на по-буен кон, паднал в урва заедно с коня и загинал. И тъй те избягали пак до своите земи или до планините Пиринеи, които разделят Стария и Новия Епир от гръцката и нашата земя. А севастократорът използвал момента и като намерил земята без защитник, започнал да извършва нападения срещу крепостите на страната. И най-напред отишъл при Охрид, архиепископията на България, водейки със себе си и архиепископа Кавасила, когото император Теодор държал на Изток, защото бил подозиран, че не е лоялен спрямо императорската власт, тъй като и братята му Йоан и Теодор били с отцепника Михаил. Първият бил причислен между първенците му, а Йоан имал изцяло управлението на неговите дела, като ръководел и външните, и личните му работи. Но император Михаил го пуснал да си отиде в църквата и [той] следвал севастократора. И така, като дошли до Охрид, севастократорът приготвял бойните машини за превземане, а архиепископът ги убеждавал с думи да се предадат, и в скоро време Охрид бил превзет.

След това севастократорът се втурнал срещу Девол и след сражение и избиване на мнозина хората вътре капитулирали заедно с околните земи. Преспа и Пелагония, Соск и Молиск се намерили под властта на империята.

Защото такива са жителите на западните области — лесно попадат под властта на всички господари и затова избягват унищожението и запазват повечето от състоянието [си].

И това станало при настъпването на пролетта. А отцепникът решил да се противопостави на императорските войски и събрал всички свои, а и получил от краля на Сицилия Манфред немалка помощ — четиристотин въоръжени конници. Ахейският княз, разбира се, събрал своята войска и лично дошъл да помогне на тъста си. Той водел голяма войска от франкска народност и от ромейските жители на Ахея и Пелопонес, а повечето били от племето на лаконците (латиняните). Всички те се втурнали срещу севастократор Йоан. А той (понеже брат му, императорът, му дал добри съвети) си послужил срещу неприятелите с военна хитрост. Сам прочее с въоръжените сили той заемал по-добре укрепените места, а на по-леко въоръжените войници и на тези, на които е по-лесно да се движат, заповядал да завързват в равнините сражения против неприятелите. Те били една част скити, друга турци, а мнозина [били] от ромейската войска, на които било свойствено стрелянето с лък. Те нападали противниците и ги ранявали със стрелите. Те прочее започнали да нападат противниците от мястото, чието име е Борила Лонгос. Не им позволявали нито през деня, нито през нощта да вървят свободно — през деня ги нападали при водопоя на конете, ако някой отивал да пои коня си по-далеч, нападали ги и по пътя. Като правели засада на колите и на товарните животни, ограбвали им стоките, тъй като пазачите се разбягвали. Правейки това често, те се одързостили срещу неприятелите, така че завързвали и ръкопашен бой и задигали [всичко], каквото им попаднело. Така войската на отцепника се намалила, била наплашена много и почти напълно се отчаяла за спасението си. С мъка отминали Стан, Соск и Молиск — те имали за цел да се намерят в крепостта на Прилеп, за да я запазят. Като се намерили там и се разпръснали, всеки решил да бяга с всички сили, за да се спаси. И отцепникът Михаил със сина си Никифор и малцина други се качили на коне и избягали през нощта. Когато настъпил денят, войниците, научавайки се, че Михаил е избягал, и сами вече се впуснали да бягат. Ромейският отред, по-видните от началниците и извънбрачният син на отцепника Йоан избягали при севастократор Йоан и дали клетва на императора. А ахейският княз и тези с него се пръснали на различни посоки. Князът бил пленен при Кастория, скрит под купчина слама и познат по зъбите от един войник. Той имал много големи и издадени извън устните предни зъби. Отведен бил при императора вързан. А по-видните от неговите и роднините, като Асел де Туси, Йофре Каритански и други от знатните, били пленени на друго място и били откарани вързани на императора. А целият съюзнически отред на крал Манфред бил заловен от четирима мъже — от великия доместик Алексий Стратигопул, Никифор Рампсас, който водел рода си от турците, но станал най-правоверен християнин, и от други двамина неизвестни. И те били изпратени вързани на императора.

Благодарение на царските съвети ромеите спечелили такава победа, че мълвата за нея обиколила всички краища на земята. Малко такива победи е видяло слънцето. Тогава нашите си подчинили всички крепости и цялата страна.

Севастократор Йоан, като минал през Тесалия и укрепил там крепостите и укрепленията, разположил се на лагер при Неа Патра, водейки със себе си и извънбрачния син на отцепника Йоан. А великият доместик Алексий Стратигопул и Йоан Раул преминали Пиринеите и напреднали към Арта, като оставили войска за обсадата на Янина. И тъй те превзели Арта.

Но тъй като войниците не се държали добре с жителите на селищата, за кратко време работите се обърнали наопаки и извънбрачният син на отцепника замислял заедно с някои други измяна. И когато севастократорът, отминавайки Левадия, плячкосал Тива, и той със съзаклятниците отишъл при баща си Михаил. Но този, както ми се каза, като избягал от войската, нямал място, където да стъпи. Като се качил на кораби с жена си и със сина си Никифор и с други от своите, прекарвали в морето и имали за убежище околните острови, сиреч Левкада и Кефалония. Но след като при него дошъл извънбрачният му син Йоан, той се съвзел, отишъл до Арта и като намерил жителите благоразположени към себе си, а той имал и крепостта Вондица, владяна от негови хора, събрал тамошните и изгонил от пределите на Арта хората от императорската войска, които намерил, но също така преследвал  надалеч войниците, които стояли срещу Йоанина.

Така работите започнали да се влошават и немарливостта на военачалниците допринесла да се сведе почти до нищо блестящата победа. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 67 - 82)

 

59. Император Михаил Палеолог изпраща Георги Акрополит като пратеник при българския цар Константин Тих

И тъй, като преминал Хелеспонт, той дошъл в пределите на Пиги и там прекарвал.

А когато изтекло времето на лятото, а освен това и времето на есента, той се вдигнал от тези места и дошъл в Нимфея. Тогава изпратил великия доместик Акрополит като пратеник при владетеля на българите Константин. И там той прекарал и Христовите празници — Рождество и Кръщение, в който ден българските владетели празнуват най-тържествено, като носят триумфално царските знаци, които взели плячка от император Исак. След като свършил това, за което бил изпратен, върнал се при императора, който пребивавал в Нимфея, където и презимувал.

 

183Теодор II Ласкарис.
184У Г. Акрополит стои Михаил.

 

 

X

Right Click

No right click