Хроники и историография

Теодор Скутариот. Обзорна хроника

Посещения: 5574

 

VI. Събитията след смъртта на Йоан II Асен.
Походите на Йоан III Ватаци в българските земи.

 

48. След смъртта на Иван Асен император Йоан Дука подчинява Йоан Ангел

Умряла и императрица Ирина, мъдра и способна жена, показваща голямо царско достойнство във всичко. Тя се радвала на словата и с радост слушала мъдрите. Почитала извънредно много добродетелта, обичала архиереите, свещениците и монашеското съсловие, приемайки ги като божи образи. Нейната смърт се предшествала от затъмнение на слънцето, когато било при Рака. Но шест месеца преди това на север се появила и комета. Тя била опашата и стояла три месеца, като се появявала не на едно място, но на различни.

След малко време умрял и българският владетел Асен, който бил най-добрият човек между варварите. Защото той бил разположен твърде човеколюбиво не само към своите, но и към чуждите, а най-вече към чужденците ромеи, като приятелски им предоставял храна. И тъй, след като умрял Асен, с властта разполагал синът му, когото наричали Калиман (той му бил роден от унгарката). Той имал и сестра, на име Тамара. А от дъщерята на Теодор на Асен се родили три деца — син Михаил и дъщери Мария и Ана.181

И тъй, като взел бащината власт, Калиман подновил договорите с император Йоан и между тях имало мир.

А след като умрял Мануил, братът на Теодор, племенникът му Михаил присъединил подвластната му земя към своята. И Теодор, и синът му Йоан, който бил смятан в Солун за император, и чичо му Константин, наричан и той деспот, както и племенникът Михаил се намирали в мирни отношения.

И тъй император Йоан, след като умрял Асен и над българите се възцарило дете и от тяхна страна нямал и не очаквал противодействие, като намерил сгоден случай, решил да премахне титлата, давана на Ангеловия син. И най-напред подмамил с известие баща му. А той веднага като човек, който неочаквано се залавя за държавни работи, отишъл при император Йоан. Той го приел радостно и с почести, като го наричал чичо, направил го свой сътрапезник и му оказал благодеяние.

След като го пипнал в ръцете си, той прибавил към тогавашните ромейски войски и боеспособна войска от скити, която преди малко привлякъл с дарове и пъстроцветни подаръци. Като взел тази войска от Македония, той я накарал да премине на Изток заедно с жените и децата. Тогава императорът се вдигнал от Изток, преминал Хелеспонт и с ромейската и скитската войска тръгнал срещу този, който в Солун минавал за император. След като преминал през тракийските и македонските земи, той отминал и Христопол, и Стримон и се приближил до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Те, преди още да видят войските, изплашени от мълвата, изоставили крепостта и избягали към Солун. И царските хора, като я намерили без войници, завладели я и поставили вътре стража.

А императорът заедно с войската си разположил лагера си някъде близо до Солун, на около 8 стадия (името на мястото е „Градина на Проват“). Той нямал възможност да постави срещу града стенобойни машини и съоръжения, нито желаел. Но той извършвал набези и опустошавал околните места с помощта на скитите, които плячкосвали всичко. Той имал и триери, които командвал Кондофре.

И тъй императорът, каквото могъл, правел против града. А и хората вътре не се отчайвали да работят. Те излизали от вратите и извършвали набези срещу войските на императора.

Не изминали много дни и татарският народ тръгнал срещу мюсюлманите и ги победил.

И тъй, след като научил новината, императорът наредил на тези, които я били научили, да мълчат и влязъл в преговори с Йоан, като използвал за пратеник баща му — Теодор Ангел.

След четиридесет дни договорът бил сключен, като преди това били положени клетвите. Йоан свалил всичко, имащо отношение към царската власт, но бил почетен от императора с достойнството на деспот. Като извършил това и като оставил така наричания император като деспот и благонамерен подчинен, той го обвързал с клетви и го почел с дарове, дарил с пари подчинените му и се върнал отново на Изток, оставяйки със сина и бащата Теодор.

Не след много време умрял и деспотът в Солун и брат му Димитър изпратил пратеничество до императора да наследи и деспотското достойнство, и земята на брат си. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 39, 40, 42, 43)

 

49. Йоан Дука предприема поход в българските земи

И тъй императорът бил предприел пътуване на Запад, като правел преглед на тамошните земи и градове. Той владеел тогава земите до Зихна, която се намира близо до Сяр. А над българите царувал Асеновият син, дванадесетгодишният Калиман. Когато дошъл в земите на Кисос и прекарал там деня, императорът на сутринта продължил пътя и пристигнал до реката Еврос, която се нарича и Марица, близо до Вироския манастир. Когато императорът бил по средата на реката (тогава тя могла да се премине на кон, понеже бил краят на лятото — четвъртият ден от края на септември), дошло писмено съобщение от управителя на Ахридос, че Калиман умрял. Както някои казвали, това станало вследствие на болест, но според други той починал от отровно питие, което му приготвили враговете. Като научил това, императорът продължил напред и отминавайки бързо Христопол, пристигнал във Филипопол. И там той се посъветвал със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от това, което имат, и дали е лесно да превземе крепостта Сяр. И тъй някои давали съвети против войната срещу българите, понеже императорът не водел достатъчно войска и крепостта Сяр, която се възвисявала над земята, била непревзимаема и не се плашела от стенобойни машини. А да нападне и да бъде отблъснат, това би било срам за ромейската държава. Но и да предизвика към война мируващите българи не било полезно. А великият доместик Андроник Палеолог съветвал императора обратно -„Трябва да се направи опит да се завземе Сяр и ако го завладеем — казвал, — положението на българите ще се влоши и те по-лесно биха се склонили към приятелски отношения, тъй като царят им е умрял. А при това ще ги управлява дете — Михаил, синът на Асен от дъщерята на Ангел Ирина. Ако ли не превземем крепостта, каква вреда се нанася на ромейската държава? Като направим опит, ние ще спрем. Ще изпратим посолство при българите и, сигурен съм, че те ще приемат посолството, понеже се управляват от дете, което нищо не разбира от война. А всеки обича удобствата на мира и се стреми към почивка.“

Императорът намерил това за най-добро и хванал пътя за Сяр. Когато дошъл наблизо, той разпънал шатрите. Но тъй като не разполагал с достатъчно силна войска, той се опитвал да превземе града с военно изкуство и хитрост. Някога Сяр е бил твърде голям град. Но българинът Иван, като го завладял, разрушил го заедно с другите градове на Македония. И по това време той бил като село и само акрополът бил укрепен и приготвен да посрещне едно нападение. Началник му бил българин, по име Драгота, който пребивавал в Мелник. Тъй като долната част на Сяр не била укрепена със стена (разрушените ѝ части били преградени само с камъни без вар), императорът свикал тези, които слугували на войните срещу възнаграждение, наричани на простонародния език цулукони, и понеже били напуснали къщите си, тъй като нямали с какво да се препитават, той ги подбудил да я завладеят. Те взели лъкове и мечове и като се въоръжили и по друг начин, както могли, веднага настъпили срещу укрепеното място и в течение на малко часове се намерили вътре и ограбили намереното. А хората вътре, които не успели да избягат в крепостта, изтичали като просители пред императора. Но и Драгота, като видял, че долната част на града е превзета, а той бил научил и за смъртта на господаря си, не издържал дълго и изпратил пратеници при императора и крепостта веднага приветствала императора. А Драгота се облякъл в блестящи дрехи, получил много злато и дал големи обещания относно Мелник.

И тъй [Драгота] отишъл в Мелник, подхвърлен като някаква примамка поради това, което чул, и поради нещата, с които бил облагодетелстван. Той подбуждал всички тамошни жители да предадат крепостта на императора, като не казвал това открито, но говорел за него пред повечето хора тайно.

Но когато натовареният с управлението на Мелник човек, по име Литовой, легнал на легло, скован от болки в краката, всеки можел да прави, каквото си иска. Но и Николай Манглавит (един от най-знатните жители на Мелник), човек предприемчив и сръчен да се намесва в критични моменти, като доловил намерението на Драгота и разбрал, че би могъл [сам] да извърши [това], което било обещано на императора, ако привлече множеството, престанал да говори тайно и открито пред всички изложил ползата. Той рекъл: „Случи ни се да понесем големи мъки през време на управлението на детето Калиман, но се надявахме, че щом възмъжее, мъките ни ще се сменят с хубаво. Но тъй като го загубихме и друго дете предстои да вземе властта над българите, бихме били много неразумни, ако сами се подложим на други нещастия и предпочетем да прекараме целия си живот без господар, което е причина за много и твърде големи злини. Но тъй като ромейският император е дошъл близо до нас, ние трябва да се подчиним нему, който е сигурен господар, разпознава добрия и недобрия човек и има право над нас. Защото ние принадлежим на ромейската държава, макар българите да са завладели това място за малко. А ние произхождаме от Филипопол и по произход сме чисти ромеи. Но и от българско гледище, ако пожелае някой да разсъди, той има право над нас. Защото синът му, император Теодор, който е зет на Асен, женен за дъщеря му, е и наш господар по закона за престолонаследието. Затова, като оставим многото приказки, трябва да изтичаме и да подложим вратове под ярема на подчинението.“

Като казал това, той убедил всички да се подчинят на императора. Били изпратени и пратеници и с императора било сключено споразумение. И тъй от императора бил приготвен хрисовул, съдържащ исканията им, и бил даден на пратениците от Мелник. Императорът заповядал той да бъде изпратен на жителите на Мелник. И не след много време оттам дошли единодушно при императора, който станувал при селището, наречено Валовища, повече от петстотин добре облечени и знатни мъже, военни или по-изтъкнати хора, които само от пръв поглед били достойни за уважение и почит.

Тогава и всичко наоколо се присъединило към императора — Станимака и Цепена и всички други градчета и селища, разположени край планината Родопи, му се подчинили. И граница между него и българите била река Еврос. А на север силните крепости Стубион и Хотово, областта Велбъжд, Скопие и Велес и чак до Прилеп и пределите на Пелагония, Невстапол и Просек, всичко това се подчинило на императора. След това императорът сключил договор с българите, че той се задоволява само с това и няма да отива по-нататък. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 43, 44.)

 

50. Йоан Дука отстранява от господството над солунчани Димитър, брата на жената на българския цар Иван Асен

Какво станало после? Императорът благоволил да си спомни, че трябва да се върне на Изток. Наистина това налагало и времетο, защото било средата на ноември. Но едно добро известие го възпирало да тръгне. Защото солунчани, като не могли вече да понасят безгрижието на господаря си Димитър сина на Ангел, устроили заговор против него. Между тях най-именити и известни били Кампан, Ятропул, Кучулат, а от знатните - Михаил Ласкарис и Чирит,  когото императорът бил почел и като велик хартуларий. И тъй всички те, като приготвили едного от  тях — Кампан, — изпратили го при самодържеца Йоан под предлог на работа, а всъщност за общ хрисовул, който да обхваща дадените от старо време привилегии и права на града и да гарантира свободите на гражданите.

И тъй императорът изпълнил всичко според желанието им и дал обещание и писмени гаранции за награди на помощниците в делото. Като уредил това, императорът се вдигнал от земите на Мелник и тръгнал за Солун, изпращайки предварително пратеници при Димитър да [му съобщят да] дойде при него според договора. А той (защото не можел да мисли със собствения си ум) послушал коварни съветници, които го убедили да остане у дома си. Те казвали, че повикването от страна на императора било коварство.

И тъй император Йоан събрал войската и тръгнал право към Солун. Той не могъл да го обсади (защото нямал достатъчно войски за това), но изпратил пратеничество и поискал по силата на клетвения договор Димитър да се яви при него и да направи пазар извън Солун, та войските да могат да си купят необходимите неща. Α той, слушайки коварните съветници, не се съгласил да направи нищо от исканото. След няколко дни, когато една малка войскова част стояла близо до така наречената Малка врата при морето, за да не излезе някой неочаквано от града и да причини пакост на някои от войската, внезапно бил нададен вик, градските врати били отворени от някои от вътрешните хора и стоящата на стража фаланга последвала вика и цялата войска заедно с владетеля тръгнала. И веднага всички хора на императора се намерили вътре. Императорът застанал при градските врати, които са на изток. И сестрата на Димитър Ирина, жената на българския цар Асен, коленопреклонно [го] помолила брат ѝ да не пострада и да не бъде лишен от очите си. (А Димитър успял да се изкачи в акропола.) Тя, като получила уверение, че брат ѝ не ще загуби очите си, изтичала при него и го довела при императора. А Димитър имал годините на момче, което нямало още мъх на брадата, с угледна външност и стройно. Императорът почел [Ирина] — когато слязла от коня, и той слязъл от своята колесница и застанал пред нея на крака.

И тъй Солун паднал под властта на ромеите и противниците били изгонени от него. Императорът останал в града твърде малко дни (защото зимата напирала — било около декември). Той оставил в него великия доместик Андроник Палеолог и се завърнал като победител на Изток, предизвикващ учудване у всички — не само у своите, но и у чуждите. А в Мелник, Сяр и околностите им оставил на гарнизон Михаил, първия син на великия доместик, а на другите места оставил други, за да осигури земите и градовете. Над всички поставил великия доместик и заповядал да му се подчиняват.

И тъй императорът преминал в източните предели и живеел [там], като пазел Димитър Ангел, когото затворил в крепостта Валентиниана.

А великият доместик живял малко време и след като се проявил зле  в грижите си за Солун, той се разболял, подстригал се за монах и после умрял. Вместо него бил изпратен да упражнява властта Теодор Фил.

И тъй Солун и Верея били под властта на императора, а земите отвъд и на запад от Платамон владеел деспот Михаил, а освен тях още Пелагония, Охрид, Прилеп. Воден пък, Стари дол и Стровон и околностите им владеел Теодор, баща на Димитър и чичо на Михаил. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 45, 46.)

 

51. Йоан Дука с помощта на българи си подчинява Цурулум и Виза

И тъй императорът презимува в Никея и при пукване на пролетта излезе оттам и реши, че трябва да нападне близките до Константинопол градове, завладени от латиняните, именно Цурулум и Виза. Защото той виждаше тяхното безизходно положение. Той прочее премина Хелеспонт и най-напред нападна Цурулум. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 47) А вътре се намираше Евдокия, сестрата на императоровата жена, за която по желание на императора и на императрица Ирина се беше оженил Асел де Кае. Асел, като се научил за похода на императора, не беше останал в града, но оставил там жена си и достатъчен гарнизон. (Той сметнал, че императорът заради сестрата на жена си не би го обсадил.) Последният обаче, пренебрегвайки повечето подобни съображения, обсади града, постави градорушителни машини и не след много дни го превзе. Евдокия изпрати в Константинопол, като ѝ даде един кон, за да го язди. Останалите, колкото бяха на гарнизон, отпрати пеша. Когато императорът пожела да разговаря с тези отвътре, за да се присъединят към него, и се приближи до стената, той насмалко щеше да се изложи на опасност, ако не го беше запазил бог, всемогъщият цар. Защото италийците отвътре натъкмиха така наричаната манганочагра182 и изпратиха срещу него копие, което падна пред краката на коня му. Тогава императорът кипна и избухна в голям гняв срещу тях. Но бог и нея разпръсна, като разтърси земята.

Тогава, като изпрати войска, той си подчини и Виза.

 

52. Йоан Дука и епирският деспот Михаил Ангел се споразумяват

Но думите на пословицата излезли верни и за Михаил, защото кривото дърво никога не може да стане право, нито етиопецът да побелее. Той се отцепил от императора, като послушал съвета на чичо си Теодор. Императорът, узнавайки това и научавайки се, за заговора им, понеже бил в траен мир с другите, които са най-близо до ромейските предели на Изток и на Запад, приготвил се по царски и като събрал войските, отправил се срещу тях. Той взел много военачалници, а също и столоначалника Никифор Тарханиот, който изпълнявал длъжността велик доместик. Той бил смятан от опит за най-добър във военното изкуство и имал добри чувства към императора.

Императорът пристигнал в Солун и като вдигнал оттам войските, разположил се на лагер при Воден. А Теодор Ангел успял да избяга оттам и да отиде при деспот Михаил. И тъй императорът обсадил Воден. Не след много време той завладял и крепостта и подчинил страната, а след това разположил палатките си в едно място, близо до езерото Остров. Той разпратил срещу земите на деспота Алексий Стратигопул, Михаил Палеолог, сина на великия доместик, Йоан Макрин, Гуделис Тиранин и други, за да опустошават околностите, а ако се натъкнат на войска, да влизат в сражение и да разрушават крепости, ако и това им се удаде.

И те постъпвали така. А императорът стоял в селището и бил недоволен, че не е успял да извърши нищо достойно. А и войската негодувала (защото било зимно време и били лишени от необходимите неща) и императорът наредил да се пренесат необходимите неща с мулета и камили от Берое.

И в това време при императора дошъл като беглец от Кастория Глава, също и Теодор Петралифа, зет по дъщеря на Димитър Торник, който имал най-високата гражданска длъжност при император Йоан и бил много обичан и почитан от него (защото в писмата си го наричал брат). И тъй, като минал на страната на императора, Петралифа, който бил шурей на Михаил, изпълнил с радост и самия император, и войските. Защото веднага Кастория и цялата страна около нея преминали на страната на императора, а също и Деволите, малкият и големият. А и Гулам от Албанон, който се намирал в пределите на Кастория заедно с войската от Албанон и бил женен за Елена, дъщеря на първа братовчедка на императрицата, бил спечелен от хубавите думи и писма на императорските обещания и минал на страната на императора. И тъй императорът приел всички приятелски и ги надарил, както подобавало.

А Михаил, като видял, че работите на императора преуспяват, а неговите не вървят добре, изпратил при него като пратеници навпактския митрополит Йоан Ксир, зетя си по сестра Малиасин и Лампет. Те влезли в преговори с императора и сключили договор. И Михаил отстъпил на императора Прилеп и Велес и укреплението Кроас в Албанон. От императора били изпратени писмени клетви и като посланици били изпратени Фока Филаделфийски, дворцовият примикирий Исак Дука, наричан Мурзуфл, Георги Акрополит и Михаил Ялей. И тъй те заминали и намерили Михаил в Лариса. И като изпълнили споразумението, те взели оттам сина на Михаил Никифор, когото императорът почел с деспотство заради внучката си, а също и окования Теодор Ангел и се върнали при императора, който пребивавал във Воден.

И тъй императорът презимувал там, а през пролетта, след като отпразнувал въскресния ден на Пасхата, оставил войските да стоят там, назначавайки им за началник протовестиария Алексий Раул, мъж на братовата дъщеря на императора, и Михаил Палеолог. Самият той с малка войска тръгнал да направи преглед на присъединилите се към него [земи]. И той дошъл в Охрид и Девол, а оттам в Кастория. През есента той поел пътя за Изтока. И тъй той отминал Солун, прекосил Бизалтия и се разположил на лагер във Филипопол. И там той изправил пред съд Михаил Палеолог заради думите, които казал против него Николай Манглавит от Мелник. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 49.)

 

53. Михаил Комнин Палеолог бива заподозрян, че се домогва до престола и че има намерение да се ожени за Тамара, сестрата на българския цар Калиман

А обвинението било следното. Когато Палеолог се научил за смъртта на Торник (а Торник имал за жена първата братовчедка на баща му, великия доместик), било му мъчно и изглеждал на събеседниците си тъжен. И тъй един мелничанин попитал друг защо е тъжен Михаил Комнин, а този му отговорил, че бил умрял Торник, негов роднина. Първият казал: „Не вярвам, това е станало за негово добро (имал пред вид императора). И ако това е станало, тежко ни! Нашите работи, които с мъка се успокоиха, отново ще изпаднат в смущение.“ А другият му отговорил: „Но, приятелю, ако се е случило подобно нещо, нашите работи не ще бъдат зле. Защото великият доместик управлява Солун, синът му Михаил има грижата за нашата земя. И тъй, управлявани от такива мъже, ние не бихме видели смут в света. Освен това и Тамара, сестрата на Калиман, която не е омъжена, ще се свърже с Комнин и между нас и българите ще се сключи съюз.“ Това си бърборели и говорели те, без Комнин да е знаел нещо. Единият от двамата отишъл при споменатия Манглавит и му предал този разговор, а той го съобщил на императора. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 50.)

 

181По-горе дъщерите са Теодора и Мария.
182Ана Комнина пише (X, 8) за метателната машина „чагра“, че е била дотогава напълно неизвестна на гърците. Необикновеното при нея било, че тетивата се опъвала с двете ръце, а краката се опирали в лъка. Стрелите ѝ били къси, но дебели и с железни върхове.

 

X

Right Click

No right click