Хроники и историография

Теодор Скутариот. Обзорна хроника

Посещения: 5575

 

V. Епирският деспотат и Никейската империя. Битката при Клокотница.
Отношенията между Йоан II Асен и Йоан III Дука Ватаци

 

38. Теодор Комнин си подчинява български градове и погубва с меч Петър, който бил определен от папата за император

А като взел властта, Теодор разширил много деспотството, което получил, придобивайки немалко земя от италийците и от българите. Той подчинил под своя власт и Тесалия, Охрид и Прилеп, Албанон и самия Дирахиум. След това той храбро прогонил и Петър, който бил предложен от папата за император на Константинопол и който, минавайки, си бил подчинил Дирахиум.

И тъй споменатият Теодор Комнин взел своята войска и се опълчил срещу Петър, когато този бил отминал малко Дирахиум и се намерил в мъчно проходимите места на Албанон. Той победил напълно войската на латиняните, така че от тях не останал нито един свободен, но всички, включително и Петър, били пленени. Целият им обоз бил плячкосан от хората на Комнин, а Петър станал жертва на меча. Това дело помогнало много и възгордяло ромеите.

 

39. Йоан Дука произхожда от Димотика

——— Не след много този Палеолог174 умрял и императорът175 взел зет за дъщеря си Ирина Йоан Дука Ватаци176, който произхождал от Димотика и имал длъжността протовестиарий.

 

40. Иван Асен заема българския престол

А Асен, който пръв се възцарил над българите, имал двама сина — Иван и Александър. Когато прочее властта над българите имал Борил, Асеновият син Иван отишъл в руската земя. Там той прекарал доста време и като можал да спечели някои от русите, потърсил си обратно бащината власт. Той воювал с Борил, победил го и станал господар на немалка земя. А Борил влязъл в Търново и бил обсаждан седем години.177 Но тъй като неговите хора не могли повече да се съпротивяват, и те преминали към Иван Асен. А Борил бил заловен при бягството от Иван и ослепен. И така Иван станал господар на цялата българска земя. Такива били българските работи.

 

41. Димитър Хоматиан увенчава с царска корона Теодор Комнин

На Запад Теодор Комнин, възгордян от това, че си бил подчинил много от владяната от италийците и българите византийска земя и че станал господар и на самия Солун, носел багреница и си обувал червени сандали. Понеже тогавашният солунски митрополит Константин Месопотамит се възпротивил, той го подложил на много оскърбления и го осъдил на страшно заточение и против волята му насила го облякъл в монашески дрехи. А епископът на България Димитър, по прякор Хоматиан, като автокефален архиерей му съдействал да получи корона. И тъй този Теодор, провъзгласен за император, започнал да постъпва по царски, назначавал деспоти и севастократори и разпределял останалите достойнства на когото си искал между подчинените. Но той бил чужд на дворцовите обичаи и се разпореждал по български или, по-добре казано, по варварски начин с решенията, понеже не знаел колко са стари дворцовите традиции. Той се противопоставял на император Йоан Дука, който го бил удостоил да има второто място в царската власт, да му бъде подвластна земята, която владеел, и да не му отстъпва в нищо друго. Той обаче упорствал все по-твърдо.

Така че някаква част италийци, която обсаждала крепостта Сяр, владяна от Теодор Комнин, като чула за това толкова голямо поражение,178 избягала оттам, и то когато била вече близо до превземането на крепостта. След това срещу италийските владения на Изток и на Запад се изправили силни противници - император Йоан и Теодор Комнин - и положението им започнало да се влошава.

Но императорът179, като приготвил и триери, поставил ги при Олкос (това е пролив близо до Лампсак). Той наредил те да устройват засади срещу тези, които плуват от италийските земи към Константинопол. Но той си служел с тях не по-малко и когато се устремявал на Запад и плячкосвал тамошните земи, разрушавайки град Мадит и Калиопол, а също така крайбрежието, подвластно на латиняните.

Като сключили споразумение, италийците отстъпили крепостта Пиги. И така императорът сключил с тях мир, като му отстъпили всичко на юг, но задържали само близките до Константинопол северни места и това, което е наблизо до Никодимия.

По това време станало и това. Жителите на Адрианопол проводили пратеници до императора180 да изпрати войска и да ги освободи от ръцете на франките. А той се спрял на протостратора Изис и го изпратил с войска. С него бил и Йоан Камица. Те именно, като преминали Хелеспонт, дошли при Адрианопол, влезли вътре в града и останали там. Поради това император Йоан се надявал да надвие и околните земи и да ги подчини под властта си.

Но на околните земи бил владетел Теодор Комнин, разбира се, без планината Родопи, която се нарича и Ахридос, и крепостите в нея и Мелник, тъй като те били под властта на Слав, роднина на Асен, почетен като деспот от италийския владетел на Константинопол, чиято дъщеря, родена от наложница, бил взел за жена. Този Слав, нека кажем нещичко за него, виждайки, че крепостта Мелник е силна, живял в нея, без да се подчини на никого от околните владетели. Понякога поради родството бил съюзник на италийците, понякога пък като българин бил на страната на българите, а случвало се да помага и на Теодор Комнин, но не се подчинявал никому, нито пък се обвързвал с истински съюз. Нему след смъртта на жена му била дадена за жена дъщерята на Петралифа, шурея на Теодор Комнин. И тъй, както казахме, без подвластните нему земи, останалите били под властта на Теодор Комнин.

Следователно, понеже Мосинопол, Ксанти и Грациана били под властта на Комнин, той преминал планината Стагира (тя се нарича Макри) и опустошил земите отвъд Еврос, намирайки ги достъпни и незащитени с никакви крепости. И като дошъл до Димотика, провъзгласил се за техен император. А когато дошъл и при Адрианопол, той узнал, че вътре са протостраторът Изис и Камица заедно с войската на император Йоан. Той отрупал жителите на града с измамни слова, че ще им даде богатство и ще ги издигне по чин, и ги скланял да изведат императорската войска и да пуснат него.

И тъй протостраторът и Камица заедно с придружаващите ги войници излезли от града при клетвени уверения, че никой от тях няма да претърпи нищо лошо. Протостраторът не се мярнал изобщо пред Теодор Комнин (защото така сключил споразумението). А Камица, когато го срещнал, не слязъл от коня, нито се обърнал към него като към цар. Заради това Комнин му се разгневил, обсипал човека с ругатни и насмалко щял да го набие. Това станало причина Камица да бъде почетен от императора. Защото, като пристигнал при него, Камица бил почетен като велик хетериарх.

А Теодор Комнин, като станал господар и на Адрианопол, причинил много неприятности на италийците. Той вършел опустошения чак до Виза, като оплячкосал всичко под тяхна власт до самия Византион и причинил голям страх у латиняните. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 24.)

 

42. Сражението при Клокотница

И тъй, след като по този начин владенията на Теодор Комнин се разраснали и станал съсед на българите, той се съюзил с Асен, който след Борил бил цар на българите, и се сродил с него, като взел за жена на брат си Мануил Мария, дъщерята на Асен от наложница. Но не след много време той нарушил договора, тъй като бил твърде дързък във всичко и безогледен нарушител на клетвите. Като събрал войска от ромеи и италийци, той минал покрай Адрианопол и тръгнал нагоре по река Еврос, възнамерявайки да завърже с българите сражение. А в действителност той търсел своята гибел. Той бил уверен, че варварите няма дори да се мярнат пред очите на войската му. Но Асен, окуражен най-вече от клетвонарушенията на Теодор, взел малка съюзническа помощ от скити, на брой около хиляда души, събрал своите войски и се понесъл срещу него, като окачил на знамето си писмения клетвен договор на Теодор. Войските се срещнали на някакво място край Еврос (наричат го Клокотница) и Теодор бил победен от българите. Бил пленен самият той, също така мнозина от роднините му, а и изобщо от близките. И всичките им неща били плячкосани от българите. А Асен бил разположен твърде човеколюбиво по отношение на войската. Той освободил повечето от войниците, най-вече от незнатните, и ги отпратил по селата и градовете им. Но като вършел това, той имал и известна полза за себе си. Защото той искал да ги откъсне от ромейската власт и да ги владее, в което сполучил. Защото, когато настъпвал срещу тях, всички му се подчинявали.

Под негова власт минали и Адрианопол, и Димотика, после целият Волерон, Сяр, Пелагония и Прилеп заедно с околностите му. Опустошил и земята на Велика Влахия, завладял и Албанон и плячкосал и земите чак до Илирик, като спечелил голяма плячка. А след като извършил това и постъпил според желанието си, а именно някои от крепостите оставил да се управляват от ромеи, повечето подчинил под своя власт, като поставил в тях войници и им назначил стратези и бирници, той се върнал в своите земи, смятан за велик и предизвикващ удивление. Защото той не се осквернявал с убийства на ромеи като своите предшественици и затова бил обичан от всички. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 25.)

А Теодор Ангел, който стоял в затвора, бил гледан благосклонно от Асен. Но след като бил заловен, че замисля заговор срещу съществуващото положение в страната, Асен го ослепил.

Естествено братът на Теодор — Мануил, — който бил почетен още от него като деспот, се върнал като беглец в Солун, когато Теодор и хората около него били заловени. Той господствал над него и околностите му и подписвал писмата си с червени букви. Един от пратениците, изпратен от император Йоан, го подиграл така: „Към тебе ще подхожда псалмопеенето „Тебе царя и господаря.“ (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 26)

Така вървели работите на Запад при управлението на Мануил Ангел.

Императрица Ирина била родила на императора син, който бил наречен Теодор. Тогава той бил на единадесет години. А на Асен, който управлявал българите, унгарката била родила дъщеря. Момичето се казвало Елена и навършвало девет години от рождението си. И тъй императорът изпратил пратеничество при Асен и му предложил брак между децата им, съюз и взаимно споразумение между двете страни. Асен приел пратеничеството и споразумението било по-стигнато и потвърдено с клетви. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 31.)

След това императорът пристигнал в Лампсак и се прехвърлил със своите войски в Калиопол. И като поставил обсадни машини, той го нападнал и не след много време го завладял и подчинил, спасявайки го от ръцете на венецианската войска. След това и Асен пристигнал в Калиопол заедно с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена и те се срещнали с императора и двамата уговорили нужното за приятелство. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 33)

Асен не преминал Хелеспонт, но останал в пределите на Калиопол. А император Йоан със съпругата и дъщерята на Асен преминал в Лампсак, където била императрица Ирина, и там станала благословията на децата, която извършил патриарх Герман.

Тогава и търновският архиерей, който бил под властта на константинополския, бил почетен с независимост и с императорско и патриаршеско предписание му било позволено да се нарича патриарх от благодарност към Асен, заради роднинството и приятелството и освен това понеже бил обещал сам той да помогне, доколкото му е възможно, на императора за освобождението на Константинопол. И тъй, след като това било направено по този начин, царица Ирина със сина си и младоженката останала да живее в източните предели, а съпругата на Асен се върнала в страната на българите. А император Йоан и Асен, като вдигнали своите войски, опустошили земята на запад, която била подчинена на латиняните, и си разпределили според клетвения договор земята и крепостите. И Калиопол минал под властта на императора, също Мадит и целият така наричан Херсонес. Императорът взел и крепостта Кисос, която граничи с реката, наричана Марица. Завладял и планината Ганос и на нея построил крепост. Той изпратил Николай Котерца, твърде прославен във войните мъж, да стои на стража там и да създава, доколкото може, главоболия на хората в Цурулум.

А Асен си подчинил земите отвъд споменатите селища и тези на север.

Императорът и Асен достигнали чак до самите константинополски стени, а кралят прекарвал вътре в голям страх. И, разбира се, поставили натясно латиняните. След като изминало есенното време и наближила зимата, двамата — императорът и Асен — се споразумели и Асен отишъл в земите на българите, а императорът преминал в източната земя.

А тъй като младоженците Теодор и Елена били непълнолетни, те нямали съжителство и брачни връзки, но били отглеждани и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя била с добър характер и освен всички добри качества била благородна. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 33)

 

43. Иван Асен нарушава договора с Йоан Дука

И тъй крал Йоан, който живял малко, умрял и оставил властта над Константинопол като наследство на зет си Балдуин. А Асен, като се разкаял за договорите с императора, търсел начин как да си вземе обратно дъщерята. Намерил причина, макар и тя да не останала неразгадана. И той изпратил пратеници при императора и императрицата да съобщят, че искал, тъй като бил дошъл с жена си близо до Адрианопол, да види дъщеря си, да я прегърне бащински, да изпълни обичая и отново да я отпрати при свекъра и съпруга.

Император Йоан и императрица Ирина разбрали хитростта, но все пак изпратили дъщерята при Асен, като казали, че ако я вземе и разкъса законното споразумение, бог ще бъде съдията им и той ще се погрижи за това спрямо него.

И тъй Асен взел дъщеря си и си отишъл, като заповядал на всички придружаващи я да се върнат [там], откъдето са дошли. И като преминал Хемус, отправил се към Търново, а дъщеря му плачела заради раздялата със свекървата и мъжа си. Казват, че тогава той, като я взел, турил я отпреде си на седлото, ударил [я] с пръст по главата, заплашвайки я при това страшно, ако не понася мълчаливо това, което той бил решил по отношение на нея. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 34.)

 

44. Куманите нахлуват

По онова време, понеже татарите нападнали скитското племе, колкото скити се спасили от меча им, преминали с помощта на мехове Истър. Те се прехвърлили отвъд Хемус заедно с децата и жените и против волята на българите (те били много хиляди) завладели земите на Македония и едни построили селата си край Еврос и тамошните полета, а други по полетата при Марица. И тъй те опустошили всички земи в Македония, така че за кратко време ги обезлюдили. И тези от градовете, които били лесно превзимаеми, били разрушени и много народ бил избит. А всички били ограбвани и пленявани, а [после] продавани в Адрианопол, Димотика, Виза, Калиопол и другите градове, които не могли да бъдат превзети от тях, понеже били укрепени. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 35.)

 

45. Мирът между Йоан Дука и Иван Асен се възстановява

Франките, които винаги злоумишлявали против нас, намерили това за удобен случай, както мислели те, да отплатят на ромеите за това, което те по-рано претърпели от тях и от Асен. Най-напред привлекли Асен и сключили с него мир. След това привлекли на своя страна заедно с него и скитите — варвари и скитници, — като ги съблазнили с малки дарове и големи обещания. Като събрали толкова голяма съюзническа войска от скити и българи, те тръгнали срещу войските на император Йоан. А тъй като наблизо се намирала крепостта Цурулум, те започнали войната срещу нея в присъствието на Асен с българските и скитските войски. А със защитата на Цурулум бил натоварен от император Йоан Никифор Тарханиот — тогава той бил столоначалник, а по-късно бил почетен като велик доместик. Той бил зет на Андроник Палеолог по дъщеря, бил храбър мъж и добър войник и пълководец и бог го покровителствал много. И той, изглежда, успявал в това, което вършел; повече с щастие, отколкото с храброст или военно изкуство. След като до Цурулум се разположили толкова големи войски, италийците приготвили множество мощни стенобойни машини, а отвътре Тарханиот измислял противомерки срещу външните машини и на толкова голямата неприятелска войска противопоставял при малкото си войници храбростта на своята войска. А император Йоан бил в затруднение не толкова защото се тревожел за този град, колкото защото смятал, че ако той бъде превзет, в Македония всичко ще пропадне.

И тъй, когато град Цурулум бил обсаждан, на Асен внезапно било известено, че съпругата му унгарка, синът му и търновският архиерей били умрели. Като сметнал, че това е божи гняв, той унищожил с огън обсадните машини и както си бил, побързал за Търново. Като останали италийците сами и не им стигнали силите за обсадата, и самите те се върнали без резултат в Константинопол, като Никифор Тарханиот се проявил според името и благодарение на него крепостта с божия помощ оцеляла. А Асен, смятайки благочестиво, че неприятностите му са се случили поради потъпкване на клетвените договори, които сключил с императора, изпратил пратеници при него, като се упреквал за твърде лошата постъпка, подновявал договорите и искал прошка. Разбира се, император Йоан и императрица Ирина, понеже били склонни повече към набожност и благочестие, приели посолството и без да влизат в дълги преговори, възобновили клетвените споразумения и извикали снахата Елена. И тъй тя била изпратена при свекъра и съпруга си и между ромеите и българите отново настъпил искрен мир. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 36.)

 

46. Войската на цариградския император Балдуин II минава през пределите на България

Наистина не след много време се събрали шестдесет хиляди франки, за да потеглят срещу ромеите. А понеже пътуването им с кораби не било удобно, защото собствениците на кораби за пътуване им искали повече, отколкото им били възможностите, те решили да пътуват по суша. Пребродили Галия, преминали през Италия и дошли в Австрия. И като отминали Унгария, преминали Истър и нахлули в земята на българите. През време на похода те се държали с всички като с приятели и близки. И те били приемани като гости от всички както поради враждата против нас, така и поради приятелство спрямо тях. И българите, изглежда принудени, като пренебрегнали договорите с ромеите, им дали възможност да преминат през мъчно проходимите им места.

Тогава била превзета и крепостта Цурулум, след като я нападнали латиняните, на които помагали и скитите. Защищавал я Йоан Петралифа, който бил удостоен от императора с титлата велик хетериарх, мъж със силна ръка и от детство упражнен във военните дела. По-мощната обаче латинска войска, безчислеността на скитите и силата на стенобойните машини го накарали да предаде крепостта на италийците. Но някои казват, че в крепостта известни хора замисляли предателство и затова той се бил уплашил от внезапното превземане. И тъй франките завладели Цурулум и като отвели в Константинопол оковани намиращите се в него ромеи заедно с Петралифа, продали ги след известно време на близките.

Още когато, както се каза, била обсаждана крепостта, император Йоан приготвил триери и с немалка войска потеглил срещу неприятелите. Той се вдигнал от Никодимия, отминал Харакс, нападнал Дакивиза и завладял освен това и крепостта Никитиат.

Но тогава той нямал успех с триерите, тъй като хората в тях били неопитни бойци и арменецът Йофре, който бил военачалник в тях, действал твърде нехайно във войната. Пο-рано началник бил Кондофре, който имал главното командване над триерите, мъж със силна ръка, с духа на Марс и по суша, и по море. Поради това той казал на императора, че ромейските триери не биха устояли на латинските, макар и да били повече, но бил уволнен от командването, което получил Йофре. И Йофре бил победен от тринадесет триери, макар сам да началствал над тридесет. Той загубил толкова, колкото били триерите на неприятелите, защото всяка [от тях] спечелила като плячка една [наша].  (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 37.)

 

47. Иван Асен взема за жена дъщерята на Теодор Ангел

Тези работи станали така. А император Йоан и Асен заживели в мир и се били сродили. Но Асен не съблюдавал точно договорите, защото се случвало заради малка печалба той да ги нарушава. Междувременно той официално ценял чувствата и постъпвал приятелски. Но след като, както казахме, умряла съпругата му унгарка, той взел за жена Ирина, дъщерята на Теодор Ангел, като не обърнал никакво внимание на родството си с брата на баща ѝ, който бил съпруг на дъщеря му, родена от наложница. А Теодор Ангел имал две момчета — Йоан и Димитър и две момичета — Ана и споменатата Ирина, от която Асен е имал три деца - Михаил, Теодора и Мария.

Благодарение на този брак Теодор бил освободен от затвора и със съгласието на Асен пожелал да стане господар на земята, която управлявал по-преди, и на самия Солун. Той взел със себе си неколцина Асенови хора и нагласил да влезе тайно в Солун, като се облякъл в евтини дрипи. А като влязъл и се открил на желаните от него лица, които обичал и отрупвал с благодеяния през щастливото си време и с чиято помощ се бил одързостил срещу брат си, той нямал нужда от много време и станал отново господар на Солун и на околните земи и градове. Но той не пожелал да се провъзгласи за император поради болестта на очите  си, а за император провъзгласил сина си Йоан, възложил му царските отличия и наредил да се подписва с червени букви, а сам се занимавал с държавните работи и ръководел делата на сина си. Брат си пък Мануил той заточил в Аталия. Неговата съпруга отпратил при баща ѝ Асен, защото Асен бил по-благосклонен към тъста си, отколкото към зетя си, понеже обичал съпругата си Ирина, и то прекалено. (Вж. Георги Акрополит, История, гл. 38.)

 

174Деспот Андроник Палеолог бил зет на Теодор Ласкарис.
175Теодор I Ласкарис, никейски император (1204—1222).
176Бъдещият никейски император Йоан III Дука Ватаци (1222-1254).
177Това не ще да е вярно, защото в 1218 г. цар е вече Иван Асен II. Първоначално вероятно ще да е стояло μήνεσι (месеци), а не ἔτεσι (години).
178Братята на Теодор Ласкарис с помощта на латински войски се опитали да отнемат царската власт от Йоан Дука, но били разбити в сражението при Пиманин (Мала Азия).
179Йоан III Дука Ватаци.
180Йоан III Дука Ватаци.

 

X

Right Click

No right click