Хроники и историография

Теодор Скутариот. Обзорна хроника

Посещения: 5577


III. Империята в криза. Въстанието на Асен и Петър.
Борбата с отцепниците. Падането на Константинопол

 

20. Василий, архиепископ на България

Разбира се, и светейшият патриарх99, като видял, че нищо не помага, но че повече надделява лошото, отказал се от патриаршеството и отишъл на остров Теревинт. А Андроник100 приел като добре дошло оттеглянето му и извършил бракосъчетанието101, определяйки да благослови брака българският архипастир102, който тогава се намирал в Константинопол. Освен това той обсъждал въпроса за лицето, което ще наследи патриаршеския престол. И Андроник избрал на престола Василий Каматир или, както се казвало, самият този спечелил Андроник, като единствен от всички дал на Андроник и писмено съгласието си да върши като патриарх това, което е приятно на Андроник, макар и да е напълно незаконно, и, от друга страна, да отхвърля онова, което не е приятно на Андроник.

 

21. Андроник Комнин погубва императрица Мария

——— и [Андроник] искал горещо смъртта на владетелката103. Затова я обвинил в предателство, понеже подбуждала с писма зетя си по сестра, унгарския крал Бела, да опустошава местата при Браничево и Белград.

 

22. Сицилийският крал завладява Драч и Солун

Възбуден от думите им104 и свързвайки по друг начин казаното с това, което чул от сънародниците латиняни, които отдавна помагали на ромеите срещу заплата, а тогава се били пръснали от страх пред Андроник, той105  приготвил още по-добре наличните войски и като събрал наемна войска и я въодушевил с големи възнаграждения и с уверения за още по-големи, наброявал [вече] хиляди конници. Той пренесъл войската срещу Епидамн106 и го превзел при първо нападение.107 Насочил морските си сили право към солунските пристанища и плячкосвал тамошните места. Те заобиколили Солун и по суша, и по море. И самият град бил превзет108 и приел в себе си неприятелската войска, разбира се, не поради слабостта и неопитността на гражданите във война, но по-скоро поради негодността на Давид Комнин да командва.

И тъй градът109 след кратка съпротива се подчинил на враговете. Последвалите при това злини представляват нова Илиада. Всяка къща се лишила от жителите си, нямало оцелял дом, нямало улица, която да се е откупила от убийците, но мечът минавал навсякъде. Напразно било и прибягването до светите храмове, защото варварите унищожавали и божиите, и човешките творения и никак не зачитали божиите. Те унищожавали пресветите ликове на Христа и на служителите му. И ако имало да тях някаква украса, те я вземали, а самите тих изнасяли на кръстопътищата, за да бъдат тъпкани от минаващите, или ги хвърляли в огъня.

И тъй, за да върви разказът отново по реда си, сицилийската войска влязла вътре в Солун и извършила големи и всякакви противни на бога неща. Тя започнала щурмуването на стените на шестия ден от месец август, трети индикт, шест хиляди шестстотин и деветдесет [и трета] година110 и го довършила, както искала, към петнадесети същия месец.

Когато най-напред се научил за нахлуването на сицилийците (добре е да се върнем и накратко да изясним това, което пропуснахме да споменем в разказа), Андроник най-напред се погрижил да защити Епидамн и изпратил там Йоан Врана. Но не изминали много дни и сицилийците нападнали Епидамн, лесно го завладели и отвели Врана в Сицилия като пленник. А на Давид в Солун писал да се погрижи за защитата на града.

След това Андроник събрал войските — както източните, така и западните — и ги разделил на части. Едните заповядал да закарат при сина му и, както казваше, при престолонаследника Йоан, който се намирал при Филипопол, а другите предал на хартулария Хумн. Друга част подчинил на Андроник Палеолог, а трета на скопеца Никифор, който му бил паракимомен111. Hо той изпратил с друга войска и Алексий Врана. Синът му Йоан си прекарвал времето в лов при Филипопол, като давал вид, че се занимава със снабдяването на Солун. А другите, макар Солун да бил обсаждан, не смеели изобщо да се приближат и да му помогнат, но се били разположили на лагер по-далеч и наблюдавали солунските работи чрез разузнавачи. Само Хумн се одързостил да се приближи, за да помогне в сражението с обсадителите или ако може, да влезе в града. Той не сполучил и в двете неща и се върнал позорно, като неговите хора не могли да издържат дори погледа на противниците.

След като най-големият тесалийски град бил превзет, както се каза, от сицилийците, тяхната войска се разделила на три и всяка част от тях продължила да върви отделно.

И най-силната част веднага се отправила по най-краткия път за Цариград и като дошла до Мосинопол, разположила се на стан там. Втората част опустошавала местата при Амфипол и Сяр, а останалата част като флотска естествено пазела тесалийския град. А ромеите и при това положение не се осмелили да завържат сражение, като се съберат заедно, с една от тези части. Неприятелите пък, които били завладели Мосинопол, се съвещавали за по-нататъшното напредване, тъй като не забелязвали никакъв ромейски войник. А ромеите завзели падините на тамошните планини и изобщо не слизали в полето, за да пресрещнат идващите врагове. Затова италийците решили, че трябва да се съберат заедно, да бъдат отведени към една цел — Константинопол — и да го завладеят. Защото така ги съветвал Алексий Комнин, който бил преминал на тяхна страна, както бе казано.

 

23. Убийството на император Андроник

Щом паднал Андроник112, веднага бил заловен и синът му Йоан от намиращите се заедно с него във Филипополската област войници. Били му избодени очите и така умрял в мъки. И брат му Мануил бил ослепен. Той не бил в нищо облагодетелстван, понеже не се съгласявал с беззаконията на баща си, което знаели не само мнозина други, но и сам Исак113.

 

24. Алексий Врана прогонва норманите

Неприятелите от Сицилия, които, разбира се, не били чули нищо от извършеното против Андроник, смело бързали към Константинопол. А сицилийската флота отплувала и спряла при островите, които са най-близо до града. От разделилата се, както бе изяснено, на три части сицилийска войска едната била оставена с кораби да пази големия град Солун, другата опустошавала Сяр и околностите му, а третата част, която бързала към Константинопол, и тя не била цяла, но част от нея опустошавала местата край Стримон и Амфипол, а друга част станувала край Мосинопол и като не подозирала нищо враждебно, била разделена на отреди, които отивали на различни места да грабят и да се снабдяват с храна.

Като се научил за това, стратегът Врана повел срещу тях войската, която с мъка убедил да слезе от планината и да върви по удобното за езда поле. И като прогонили частта, на която се били натъкнали, веднага се превърнали в храбри мъже и я преследвали непрекъснато, убивайки откъм гърба [всеки] настигнат [враг]. Случило се да продължат преследването до Мосинопол. Като завързали по щастлив начин ръкопашен бой с неприятелите отвън ги победили, те нападнали и неприятелите вътре в градчето. Незабавно, подпалили вратите, пазени от неприятелите (защото тях ги бил вече обхванал страх), и влезли вътре, като колели враговете и присвоявали вражеското богатство. Когато изяли и това богатство и се охранили, те добили смелост и против неприятелите около Амфипол. И тъй те се вдигнали от Мосинопол като божие войнство, снабдени с неприятелски коне и оръжие, и нападнали неприятелите при Стримон.114

Тогава било 7 ноември и когато ставало това, било привечер.

Колкото от тях избягали от полесражението и тия, които опустошавали местата при Сяр, тръгнали направо за Солун, качили се на тамошните дълги кораби, но не можели да отплуват направо, защото развихрилите  се бури се погрижили те да намерят в морето смъртта, която избягнали на сушата. Но мнозина били настигнати и из Солун, и загинали най-вече от ръцете на аланите. Тези сицилийци не намирали никаква пощада. Като ги срещали по улиците, питали ги: „Къде е братът?“ (казвали им това заради аланите, които те били избили безчовечно при превземането на града) и веднага го убивали, който и да бил той. Посичали и тези, които търсели убежище в божиите храмове, като им се отплащали за жестокостта им, която проявили, когато станали господари на града. Тогава казват, че се случило и такова нещо. Кучетата не  закачали нито едно тяло на убитите ромеи, но с труповете на падналите латиняни така се отнесли, че изравяли гробове и изваждали предадените на земята тела и ги изяждали.

Някои от избягалите сицилийци се спасили към Епидамн, явявайки се пред тамошните стражи като нищожни остатъци от многото хиляди унищожени. А кралят115, мъчейки се да спечели за себе си слава, тъй като укрепил Епидамн с всякакви съоръжения, не желаел да го предаде на ромеите, но след кратко време, лишен от средства, той го предал доброволно.

 

25. Въстанието на братята Асен и Петър

Той116 се споразумял за това с унгарския крал Бела и поискал за съпруга дъщеря му, която, както казвали, не била навършила още десетата година. Скъпейки се да извърши сватбените тържества на държавни средства, той ги събрал по извънреден начин от своите земи. И поради това той незабелязано настроил срещу себе си — а и срещу ромеите — и други градове, а най-вече варварите край Хемус, които по-рано се наричали мизи, а сега власи и българи. Те, опирайки се на непроходимите места, и друг път се опълчвали против ромеите, а тогава, като взели за повод откарването на добитъка им, се насочили към открито въстание.

Причинители на нещастието били някои си Петър и Асен, родни братя. Те отишли при императора, който се намирал в Кипсела, и поискали да бъдат зачислени заедно с ромеите във войската и с императорска разпоредба да им бъде дадено едно слабо доходно село в Хемус. Но те не сполучили в искането си и тогава казали, най-вече Асен като по-дързък, и думи, намекващи за открито отцепване. Затова той бил ударен по лицето по заповед на севастократор Йоан. Те се върнали в къщи без нищо. Но колко много злини извършили те против ромеите, какъв разказ ще може да обхване толкова илиади от нещастия? Но за това е още рано.

Понеже мизите, както се каза, въстанали и причинили най-големи злини, императорът предприел срещу тях поход. Разправя се, че власите отначало отлагали въстанието, към което ги подстрекавали Петър и Асен, понеже се бояли от големината на предприятието. А те, като искали да ги освободят от този страх, издигнали молитвен дом на името на великомъченика Димитър. Събрали в него мнозина бесновати, които някои наричат астенарии, и ги убедили да говорят вдъхновено, че бог е благоволил да даде свобода на българското и влашкото племе и затова мироточивият великомъченик Димитър напуснал Солун и дошъл да им помогне, като изоставил ромеите. Не трябвало да ce противопоставят на божието желание, но да грабнат оръжие и като имат такъв помощник — великия Димитър,— да се борят с всички сили против ромеите. И колкото ромеи биха могли да заловят, да ги посичат с меч без никаква пощада спрямо тях. И тъй целият народ бил насъскан от такива лъжепророци против ромеите и всички се превърнали на безмилостни техни врагове. И понеже въстанието им имало успех, те сметнали, че им е малко тяхната свобода, и нападнали земите отсам Хемус, като ги ограбвали и опустошавали. А първият от братята Петър си поставил и венец на главата, а на краката червени сандали, като се нарекъл цар на българите. Те връхлетели върху Преслав (това е древен, много голям и укрепен град) и като не могли да го отнемат лесно, изоставили го и нападнали ромейските владения отсам Хемус. Те пленили много ромеи, волове, впрегатен добитък и много голямо множество други стада.

 

26. Първият поход на император Исак срещу българите

И тъй против тях излязъл на поход Исак. А те, като завзели мъчнодостъпните места, дълго се съпротивявали. Настъпилият неочаквано мрак117 покрил планините и нападащите ромеи останали скрити за тях и наранили мнозина [от тях]. Причинителите на злото, Петър и Асен, и въстаналите около тях се втурнали към Истър и преминавайки го, се съединили с тамошните скити118. А императорът, въпреки че нямало никакъв неприятел, който да му попречи да постави гарнизони в тамошните градове, които са много, повечето разположени най-вече върху пресечени и надоблачни скали, не направил нищо подобно, но предал на огън купите от житни снопи и веднага се вдигнал оттам, като оставил тамошните работи още неулегнали. С това той още повече ги настроил против ромеите. Той се върнал в Константинопол, хвалейки се с успеха си. И когато един от тогавашните съдии (това бил Лъв Манастериот) казал, че душата на император Василий Българоубиец е била засегната, понеже императорът бил пренебрегнал завещанието му,119 което било изложено в Состенийския манастир120, и поради това власите се били разбунтували, Исак заявил с присмех и подигравка, че Лъв не знаел какво говори, защото той върнал власите в предишното подчинение и робство в кратко време, което Василий не бил успял в продължение дори на много години.

А варварите около Асен, които, както изяснихме, преминали Истър и се съединили със скитите, след като взели оттам твърде много съюзници, дошли в родината си — Мизия — още по-надменни. Затова те не поискали да се задоволят само със своето, но смятали изобщо, че не могат да се въздържат да не навредят на ромейските владения и да не обединят в едно, както някога, властта над мизите и българите.

Ако императорът бил излязъл сам срещу тях, би било извършено велико дело, но той отложил своя поход за друго време и поверил действията против тях на чичо си, севастократора Йоан. А той, след като поел ръководството на войската и дълго време причинявал грижи на неприятелите, понеже бил заподозрян, че иска да царува, бил отстранен от главното командване. То се поело от кесаря Йоан Кантакузин, зет по сестра на императора. Той бил с много представителна външност и с богат опит във военното изкуство, но тогава водил неуспешно войната против власите. Затова главното командване поел Алексий Врана. И той имал желание да стане цар, така че веднъж влязъл нощем в олтара на Великата църква и призовавал простолюдието да въстане. Но тъй като работата не тръгнала според желанието му, Той се съгласил на споразумение с императора и се отказал от делото, но тайно в себе си пак хранел това желание.

Тогава обаче, като взел събраната войска и се посъветвал със съветниците си роднини, той сменил дрехите си и се самопровъзгласил за цар. Като се прехвърлил в родния си град Адрианопол, той публично бил провъзгласен от войската [за император] и пристигнал, при Цариград.

И тъй до обед от двете страни ставали престрелки и хората на Врана донякъде имали малко надмощие над царските хора. А от тях най-голям успех имали тези от латинската пехота (защото императорът освободил от затвора и остатъците от сицилийската войска и като въоръжил и тях, отпратил ги с Врана, който бил пратен по посока на Хемус; те били най-силни от войските му).

В тази война, ранен от копие, бил убит и Константин Ститат, благороден мъж, който управлявал Анхиалската област.

Мнозина избягали при Асен и Петър, но и те след малко време се завърнали благодарение на царски грамоти.

 

27. Вторият поход на император Исак срещу българите

Императорът за втори път се отправил на поход против мизите. Той бил чул, че те вече не се намирали около планините и височините, но след като били взели със себе си и скити, се били разположили при самия Агатопол  и извършвали най-големи пакости. И тъй ромейските войски се събирали, докато императорът се намирал в Тавроком121, което място не се намирало много далеч от Адрианопол. Той заповядал и на кесаря Конрад да дойде с него незабавно.

А [Конрад], като чул, че бог иска ромеите да бъдат притеснявани от мизите, приготвил кораб и отплувал за Палестина.

А императорът избрал около хиляда души, дал им оръжие и коне и тръгвайки от Тавроком, потеглил срещу неприятеля, като заповядал обозът и всичката прислуга да пристигне в Адрианопол. Мизите пък според думите на тези, които ги следели, опустошавали местата около Лардея122, убивали твърде много хора и не по-малко пленявали живи. Разузнавачите добавяли, че неприятелите, които събрали и достатъчно количество богатство, искали да се завърнат. И тъй, като станал рано, императорът възседнал коня и при звуците на тръбата тръгнал. Той стигнал до Бастерни123 (и това е едно селище) и спрял там войската,124 понеже неприятелите не се явявали.. След три дни той се вдигнал оттам и се отправил направо към Берое. Но още не бил изминал много път, когато дошъл един човек, който съобщил, че връщащите се мизи заедно с плячката се намирали някъде наблизо, без да подозират за какъвто и да е противник. И тъй, като разделил войската между военачалниците и определил бойния ред, императорът тръгнал по оня път, по който било известно, че вървят неприятелите. След като войските се видели и взаимно забелязали, скитите и власите предали плячката на част от своите хора и им заповядали да бързат по тя към височините и извършат похода с най- голяма бързина. Другите се събрали на едно място и посрещнали нападащите ги ромеи, като се сражавали по своя обичай. Те замеряли със стрели и удряли с копия, след малко, се обръщали в бягство и дразнели преследващите ги, после пак се обръщали и храбро се противопоставяли. И след като постъпвали така твърде често, те получили надмощие над ромеите и като извадили мечовете си, с викове връхлетели срещу тях и извършвали най-лоши дела. И наистина тогава скитите биха спечелили голяма слава, ако императорът не се бил притекъл на помощ със своята фаланга, която изобщо не участвала в сражението. Тръбите засвирили и изображенията на драконите по знамената изплашили неприятелите, тъй като дали представа за по-голяма войска.125

И тъй, като освободил тогава нещичко от плячката, императорът поел пътя за Адрианопол, изоставяйки този, по който възнамерявал да върви. Но понеже варварите не стояли спокойни, той отново се намерил при Берое, защото искал да спре набезите им. А те, въпреки че се бояли от ромеите, все пак извършвали набези. Така те давали вид, че нападат някъде, но се прехвърляли другаде и извършвали там най-големи злодеяния. Случвало се императорът да излиза на поход срещу тях в Агатопол, а те опустошавали селищата, които били близо до Филипопол. Когато пък той отивал да защитава пострадалата част, те отново бързали срещу ония места, от които се оттеглял императорът. Това правел Асен, който бил способен да измисли изход и в самата безизходност.

И тъй императорът пожелал отново да нахлуе в Загора, за да може да покори мизите. Като се вдигнал от Филипопол, той се намерил при Триадица, защото се научил, че оттам пътят за Хемус е лесен и достъпен и снабдяването леко, ако човек тръгне навреме. Но тъй като времето клоняло към зима, той оставил войската да презимува там, а сам, както си бил, пристигнал в Константинопол, където се наслаждавал на конните състезания и на зрелищата.

Веднага с пукването на пролетта126 той излязъл отново срещу мизите, замисляйки да извърши велики дела. Той прекарал цели три месеца, за да завладее крепостта, която се нарича Ловеч, но оставил недовършена работата и се насочил към почивните места на Пропонтида. Императорът бил задържал взети като заложници, жената на Асен и брат му Йоан127. Но и при това положение работите тръгнали към по-лошо.

 

28. Кръстоносците навлизат в България и опустошават околните области

Разбира се, и кралят128 правел набези и си набавял необходимото за живеене. А императорът не позволявал да се завърнат посланиците при краля, който ги бил изпратил. Той също така затварял мъчните места по пътя и правел проходите непроходими, като натрупвал отрязани дървета. Той също така заповядал на племенника си, протостратора Михаил Камица, и на доместика на Запада Алексий Гид да следват с войски и да нападат тайно аламаните, които излизат да събират храни. Но самият крал минал по друг път и дошъл във Филипопол,129 като отстранил препятствията в мъчните места. Той се разположил на лагер в него, като построил укрепителна ограда. Когато влязъл във Филипопол, той го намерил напуснат от по-богатите жители. В него били останали само бедняци и арменци, които смятали преминаването на аламаните за пристигане на приятели, а не за нападение на чужди народи (тъй като аламаните се намират в близки отношения с арменците). Обаче и като станал господар на Филипопол, кралят не престанал да пише и да праща известия на протостратора, че ромеите напразно му пречат в пътуването, защото той нямал лоши намерения спрямо ромеите и пазел ненарушимо клетвите. А протостраторът, който съобщил писмото, не получил от императора отговор, в който да пише за мира. Напротив, той го подтиквала към схватки с краля и го упреквал в малодушие, защото не бил чул [още] за победата над аламаните.

А протостраторът съобразно с царската заповед пренебрегвал каквото му пишел кралят и изцяло се насочил към това — да извърши нещо лошо на аламаните, които излизали да събират припаси. И веднъж, като отбрал около хиляда души, той поискал да се добере през нощта близо до Филипопол, за да направи засада в хълмовете и сутринта да нападне фуражирите. И тъй той направил така, а за останалите и за обоза наредил да се преместят оттам. Още не бил настъпил денят, когато аламаните, като узнали от арменците в Прусинон130 (защото царската войска се била спряла там) какво е намерението на протостратора, в същата нощ се вдигнали в пълно въоръжение от Филипопол, на брой над пет хиляди, и побързали да нападнат протостратора. Те останали незабелязани от разузнавачите и стражите на протостратора, а не се сблъскали и с него, защото той бил останал в планините, криейки се да не го видят. А аламаните вървели уверено по пътя през равната земя, който водел към лагера. Като не намерили никакъв противник, но чули, че обозът на войската бил вдигнат наскоро оттам, а най-добрата част от войската отишла срещу заетите в събиране на храни, те се върнали и започнали да ги търсят. И тъй, когато се спускали от хълма около Прусинон, а ромеите се възкачвали, те се смесили, влезли в ръкопашен бой и започнали да се бият. И аланите, които имали за предводител Теодор, сина на Алексий Врана, паднали почти всички. А ромеите обърнали гръб и започнали да бягат безславно. И протостраторът през целия път отстъпвал, като насмалко щял да падне в плен у аламаните. Мнозина пък се върнали в лагера без оръжие и коне, тъй като конете им паднали при обръщането им в бягство.

След това аламаните и ромеите се отдалечили едни от други. Защото аламаните останали при Филипопол, а ромеите си отпочивали в покрайнините на Ахридос. [Ромеите] убедили императора, който чул за станалото, да възпре желанието си да тръгне срещу аламаните и най-вече защото аламаните казвали, че императорът бил нарушил клетвите спрямо тях поради споразумението му със сарацините. Като променил враждата си, той залягал кралят да премине на Изток. Но виждайки, че той отлага преминаването за пролетта131 (когато ставало това, било месец ноември), императорът започнал отново да държи на по-раншното си намерение и да пише на краля неща, които не трябвало.

След като изминало немного време, недостигът на припаси го принудил да раздели войската. И тъй той отишъл в Орестиада132 а във Филипопол оставил сина си и епископите с достатъчно войска, на които казал: „Вие трябва да си отпочинете, уморени от контакта с гръцкия император.“

 

29. Победите на българите над Исак Ангел

Причината за тези чести бунтове133 била, че Исак ръководел твърде слабо империята и че самият той взел царската власт без труд след убийството на Агиохристофорит134.

Той наредил да бъде веднага задържан Андроник Комнин, който бил син на Алексий, сина на кесаря Вриений и на Ана, дъщерята на Алексий, първия император от Комнините, и държал управлението в Солун, понеже някой направил донос, че се стремял към царската власт и във връзка с това дело общувал с бившия севастократор Алексий, сина на самодържеца Мануил, който се намирал в Драма.

Исак не постъпил така само с Алексий и с Андроник, но веднага лишил от зрение и Константин Аспиет135, който се застъпил за войската, чийто предводител бил, когато водел войната против власите, като казал, че войниците не могат да воюват с глада и с власите, но че трябва да им се даде годишният порцион.

Тъй като работите на Запад винаги били зле и власите заедно с куманите опустошавали подвластната на ромеите земя, императорът предприел поход срещу тях.136 И като минал покрай Анхиало, навлязъл в Хемус. Но понеже не могъл да извърши нищо, което да оправдае императорското присъствие, той приключил похода в два месеца. Защото намерил тамошните крепости и градчета снабдени с много по-здрави укрепления от предишните, а и подозрението, че скитите ще нападнат (било удобно време за преминаването им), го принуждавало да се оттегли бързо. Затова той намерил по-кратък път, по който да слезе в Берое, но [при това] погубил твърде голяма част от войската си и сам щял да се пресели в ада, ако бог не му помагал. Трябвало да върви по лесния път, но той хвърлил и себе си, и войската в мъчно проходимо място като в някаква дупка. Авангард били протостраторът Мануил Камица и Исак Комнин, зет по дъщеря на по-късно царувалия Алексий, а ариергард бил севастократорът, чичото на императора. Сам император Исак и брат му, севастократорът Алексий, заемали центъра на колоната, начело на която вървял обозът и нестроевата част. А ясно било, че варварите, които се появявали от двете страни на този тесен проход, ще извършат нещо страшно. Вървящата напред войска преминала безопасно, тъй като варварите все още се събирали, а и освен това били решили за изгодно да нападнат не тях, а центъра, където се намирали императорът и свитата му и всичко, което било с него знатно и родствено нему. И те не се излъгали в намеренията си. Защото, след като императорът влязъл в трудната и непроходима част на пътя, тогава нападнали и варварите. А и ромейската пехота при това положение не останала бездейна, но и сами, бързайки да не бъдат обкръжени от тях, тръгнали срещу височината и отблъснали, макар и с голям риск, слизащите надолу. Тъй като обаче били насилени от многочислената войска и страдали много от хвърляните камъни, те се обърнали в бягство и се смесили и те с войската. Понеже настъпило забъркване и всеки си поставял за задача да спаси себе си, неприятелите убивали всеки, който им попадал в ръцете, като добитък, затворен в ограда. Императорът пък, уловен като в мрежа, се опитвал често да отблъсне тези, които го нападали, но освен че нищо не свършил, ами си загубил и железния шлем. Много и най-храбри мъже се стекли около него. Те погубили много добитък (а, както казват, и ромейски войници, които пречели на прехода) и така той излязъл сам, а мнозина загинали. И като се присъединил към вървящите напред, той отдал благодарност на бога, своя спасител. А спасилите се заедно с него били малцина и били без оръжие.137

След това варварите се възгордели, тъй като спечелили голяма плячка от ромеите, а също и по-скъпоценните царски знаци, шлемове и чаши на знатните, достатъчно количество пари и самия царски кръст. Макар един от свещениците да го хвърлил в една река, те на разсъмване го намерили. "Той бил приготвен от злато и в средата имал част от светото дърво, на което бил прикован [нашият] господ Христос, направено във вид на кръст и с много малки клетки, в които се намирали мощи от по-прочутите мъченици, мляко от Богомайката и някаква част от пояса ѝ и твърде много други светини и скъпоценности. Има дума, че той бил направен от първия християнски император, равноапостола Константин, и че той и благочестивите императори след него го носели като състратег срещу неприятелите. А севастократорът Дука тръгнал по друг път. Той намерил някакъв добър водач и излязъл незасегнат от нещастие. Императорът пък през така нареченото Крън   се добрал благополучно до Берое и намерил, че в преминалата напред без загуби войска за него се носят недобри слухове - била разпространена мълвата, че той загинал заедно с останалата войска.

Като останал там немного дни, той се отправил за престолния град.

Власите138, разбира се, възгордени от постоянните си победи и като придобили богатство и оръжие от ромейската плячка, неудържимо извършвали нападенията и вече не опустошавали [само] полета и села, но се нахвърляли и върху градове. Те разрушили Анхиало и Варна. Като дошли при Триадица, те разрушили по-голямата част от нея и лишили Стубион139 от жителите му. Като дошли и в Ниш, те отвлекли немалко плячка от хора и животни. Като не знаел кому от тежко пострадалите по-рано да помогне, императорът разделил войската между военачалниците. Той веднага и Варна възстановил, и Анхиало снабдил с кули, поставяйки в тях гарнизони. И изглеждало, че това е дело на императорска предвидливост, обаче неприятелите били пак по-силни. И тъй и сам той потеглил към Филипопол по време на есенното слънчево обръщане,140 като водел със себе си и женската част от двореца. И доколкото било възможно, отблъсвал нападенията на власите и скитите.

Но тъй като сръбският жупан141 с набези опустошавал Скопие, той се отправил срещу него. И щом войските се срещнали при река Морава, варварите обърнали гръб и при станалото преследване немалко от тях били унищожени от водите и от копията.

Той минал покрай Ниш и като стигнал при река Сава, срещнал се с унгарския крал Бела, който, както бе изяснено, бил негов зет. Като прекарал там с него няколко дни, той отново се завърнал във Филипопол и оттам влязъл във Великия град, избягвайки преминаването през Хемус.

Той изпратил да управлява филипополските земи братовчед си Константин, когото преди това бил назначил и за дук на флотата. А той, проявявайки свирепост, докарал намиращата се с него войска до такова послушание, че тя се подчинявала на желанието [му] само с едно кимване.

Бунтовниците власи се изплашили от него, както не се били изплашили дори от самия император, когато се намирал там. И често пъти, когато Петър заедно с Асен възнамерявали да нападнат околностите на Филипопол и Берое, те не оставали скрити от него, но той веднага разбивал фалангите им. По тази причина те и не правели непрекъснато набези.

Не можейки да понася набезите на власите заедно със скитите, но поразен и от това, че Алексий Гид (той стоял начело на източните отреди) и Василий Ватаци (той пък командвал западните войски), като се сбили с неприятелите близо до Аркадиопол, първият избягал в безредие, като загубил по-голямата част от войската, а другият загинал заедно с подчинените му отреди, той142 решил да отиде лично срещу противниците. Бил извършен набор на ромейски войски, събрали се и пари за заплати. Той изпратил също така пратеници при зет си, унгарския крал, и искал помощ в спомагателни войски. Последният се съгласил с удоволствие и обещал да изпрати през Видин достатъчно помощна войска. И тъй, като събрал достатъчно войска, той излязъл през месец март143 от столицата с лице, насочено срещу варварите. Той определил, срок за връщането — изпълнението на задачите, заради които отивал срещу бунтовниците. Така очите на самодържеца били насочени срещу вилнеещите власи.

И тъй, като пристигнал в Родосто, той отпразнувал там господния празник Възкресение.

Щом дошъл в Кипсела, владетелят групирал в отреди едната част от войската, а другата напрегнато очаквал да дойде.

Но тъй като видял, че тези, които искали да го заловят, бързали да го хванат, той започнал да бяга и като преминал с риск реката, която се нарича Марица, продължил пътя. А като пристигнал в Стагира (тя се нарича Макри)144, той145 бил заловен и предаден на преследвачите и очите му били извадени в манастира във Вира146.

Когато се възцарил, той147 не тръгвал веднага за столицата, но се погрижил за хората на Запад, които зле страдали от Асен и Петър.

 

30. Иванко убива българския цар Асен

А императорът, който полагал повече грижи за западните земи, изпратил с много голяма войска Алексий Аспиет. Той обаче бил пленен от власите148, тъй като не бил подготвил, както трябва, войната. И императорът отново изпратил с по-голяма войска зет си севастократор Исак. Но и той, понеже бил млад и възгордян от успеха, завързал сражение,149 без да разузнае предварително за силата на неприятелите. А Асен разпределил войската си в засади и обърнал в бягство Исак, който се борил достатъчно, но бил пленен от един скит150.

Тогава един свещеник от пленените ромеи поискал да бъде пуснат, тъй като разбирал езика на власите. А той151 му отговорил, че никога не е имал желание да освобождава ромеите, но да ги убива. На това свещеникът, който въздъхнал със сълзи, отговорил, че понеже не благоволил да окаже милост на бедняк, който е близък на бога поради свещеническия [си] сан, то и над него бог няма да се смили, а и погиването му ще стане по-скоро. И думите на свещеника не били празни, защото малко по-късно той бил прободен от някой от близките си.

Той бил погубен по следния начин. Разправяло се, че някакъв мъж, на име Иванко, негов роднина и със същия нрав, се сношавал тайно със сестрата на неговата жена. И тъй, като узнал за връзките, той най-напред обвинил съпругата си, а после прехвърлил гнева си върху Иванко и късно през нощта изпратил да го повикат. А той, изплашен, отложил отиването за сутринта. Но понеже Асен настоявал, Иванко се отправил при него, като по съвета на роднините препасал под горната си дреха меч. Когато видял, че Асен не замисля нищо добро срещу него, но че крои да го умъртви, той го изпреварил и му причинил това, което щял сам да изпита — ударил го смъртоносно и лишил от живот човека, който преди това бил изпратил мнозина в ада. Разбира се, Иванко избягал и отишъл при посветените в делото и заедно с тях замислил да въстане. И като се стекли мнозина, той завладял Търново (това е най-забележителният от градовете на Хемус по здравина и известност, разположен на планина и заобиколен в кръг от река). Противопоставил му се Петър, братът на Асен. Тъй като не можел да протака, нито могъл да устои на противника, който все повече се засилвал, Иванко решил, че трябва да избяга при ромейския император и с негова помощ да надвие неприятелите.

Говорело се, че Асен бил погубен от Иванко по съветите на севастократор Исак, който го настроил към това освен с други обещания още и с обещанието, че ще му даде за жена собствената си дъщеря Теодора. Но севастократорът издъхнал в оковите преди убийството на Асен. Иванко разкрил станалото на императора и поискал [от него] да изпрати човек, който да завземе Търново.

И тъй императорът изпратил протостратора Камица. А последният заедно със следващите го войски с бърз ход достигнал пределите на Мизия, но се върнал обратно. После, като била събрана повече войска, те се заловили за работа. Но това не могло да бъде изпълнено докрай.

И тъй Иванко се отчаял, напуснал тайно Мизия и отишъл при императора. И Петър завладял напълно властта и я осигурил за себе си. Но той не завършил живота си с естествена смърт, защото някой от съплеменниците му убил и него. Властта над власите минала към Йоан, третия от братята. Но тогава Петър, който взел за съучастник в управлението Йоан, с всички сили опустошавал ромейските земи.

И тъй Иванко отишъл при императора и станал много полезен за ромеите. Той бил с висок ръст, в цветуща сила и с избухлив характер като кръвожаден човек. Но императорът го намерил за достоен да бъде почетен и го вписал между роднините си велможи, като отлагал брака за удобно време, понеже годеницата била още дете. И тъй Иванко прекарвал повечето време в земите около Филипопол и бил за ромеите любима преграда срещу сънародниците си власи и скити. И воювайки заедно с императора, последният го смятал за извънредно способен.

А когато императорът страдал от болест на ставите, скитите и власите нападнали градовете в Тракия152 и при първото нападение им нанасяли щети. А войската, която пазела Виза, като узнала, че скитите се движат с плячка, тръгнала срещу тях. И нашата войска надвила. Станало избиване на скитите и голямо множество пленници били освободени. И ако победителите не се били отдали изцяло на желанието да отнемат плячката, те биха извършили добре голямо дело. Но като се отдали изцяло на желанието да си присвоят тази плячка, те привлекли срещу себе си враговете и от преследвачи преди малко станали преследвани.

 

31. Походът на Алексий Ангел против Хриз и Иванко

А императорът, като излязъл от столицата, пристигнал в Солун, а оттам се насочил срещу Хриз. Последният, като завладял Струмица и укрепил Просек (това е крепост), създал си седалище на независимо княжество.153 То изглеждало така. Има тесалийска планина, която се е проточила на дължина, колкото еднодневен път. Тя няма голяма и съответна ширина, издига се почти до облаците и се простира като някаква стена. Цялата е от камък, както наблюдателите могат да видят по материала. Наистина, разкъсана в частта на север, близо до края (като че ли някой е направил това изкусно и е разсякъл скалата), от планината се показва камък и е направен проход, колкото да тече реката, която по-рано се е наричала Аксиос, а сега Вардар, и колкото да премине от източната част един пешак или конник. А на горния западен дял, на който на върха на скалата е и градът, е построена и крепостта Просек, на която нито изкачването е лесно, за влизащите пешеходци, нито слизането. Ромеите отдавна я били пренебрегнали и я били оставили пуста. А Хриз, като се погрижил за нея, имал я срещу ромеите като непревзимаемо седалище, лишено само от едно — вода. С изключение на речната вода там никой не ще намери друга вода. Като неин господар Хриз изобщо никак не се тревожел от нападението на императора срещу него, тъй като бил складирал вътре много припаси и отглеждал по планината овце и говеда (защото там, където вече свършва крепостта, планината се разширява малко и по нея има трева и дъбрави).

Някои от царските хора смятали да отминат Просек като мъчнопревзимаем или по-скоро като непревзимаем, и да побързат да покорят околностите му и тогава да го нападнат, като и войската връхлети смело поради плячката от тамошните места, а и Хриз да размисли по-добре поради загубата им. Но императорът сметнал, че това е недостойно за неговото присъствие, и решил да поведе войската направо срещу Просек, като казвал, че нищо не ще се противопостави, ако той бъде превзет. И тъй той тръгнал срещу Просек. След това и някои крепости били превзети, и купните и плячката били предадени на огън, а и власи били пленени от помощниците перси, които анкирският сатрап бил изпратил на императора.

След като пристигнал и при Просек, той се разположил някъде там на лагер и решил веднага да го превземе, ако завладее някак стената по пътя за нагоре, която била като преграда. И могло да се видят достойни за учудване дела, извършвани от ромеите. Защото те се борели изненадващо, като скочили върху онази скала и се мъчели да завладеят постройката, която Хриз бил направил като укрепление в началото на пътя за нагоре. Но когато извършили това, разбрали, че са се потрудили прибързано. Защото, когато поискали копачки да разрушат стената, не намерили никого, който да им даде исканото. И тъй, бидейки благ, императорът понесъл станалото, но тези, които се трудели над работата, за кратко време разкъсали евнуха, началника на оръжията. При това и когато поискали стълби, за да се изкачат на преградата при входа, не получили нищо от исканото. Както по-късно уверявали сражаващите се по стените власи, ако са били налице инструментите за сриване на стената, и крепостта е щяла да бъде превзета в същия ден, и Хриз би бил заловен. На следния ден ромеите отново изтичали нагоре, за да се сразят. Тогава и варварите погубвали мнозина, като си служели със съоръжения, стрелящи отвисоко, търкаляли срещу ромеите камъни и хвърляли празни тимпановидни дървени винени бъчви и с шума ужасявали войската. Все пак Хриз склонил да преговаря и поискал от императора по негово определение да владее Просек и да се ожени за жена от благороден род. И императорът приел и се оттеглил оттам. А като влязъл в Константинопол, той изпратил на Хриз жена, определяйки за сват Константин Родин. Когато на угощението младоженката не яла и не пила като младоженеца, тя го ядосала, защото той и бил казал да вземе участие с него в трапезата, а тя не направила това веднага. И той, като си помърморил твърде много по варварски, после казал: „Не яж и не пий!“

Не след много време се отцепил и Иванко. Като станал господар на положението около Филипопол, той издигнал където трябва, и крепости и обучавал подчинената си войска във военното изкуство. Хората около императора казвали, че той не прави това за добро, нито в полза на ромеите, и затова го съветвали да го освободи от длъжност. Те така мислели. А императорът, като предполагал, че бракът му с племенницата е гаранция, смятал сигурни чувствата му на привързаност. Но когато малко по-късно той се отметнал, императорът, като не знаел какво да прави, изпратил веднага някакъв евнух, свой близък, който да му припомни договорите и да му даде пълна гаранция, че не ще изтърпи нищо неприятно, ако си промени намерението и се върне обратно при императора, и че ще получи брак с годеницата.154 След него тръгнали и зетьовете155 на императора с всичките си служители и роднини. Но когато евнухът отишъл при него, не само не направил нищо от това, за което бил изпратен, но го насърчил за предприетото от него, като съобщил за идването на ромеите срещу него и го поучил да се отдалечи от равнините и да хване планините, в които било неговото спасение. А когато хората на царските зетьове и на протостратора Мануил Камица156 тръгнали срещу него, те не го срещнали. Някои и при това положение смятали да го преследват, но по-предпазливите не одобрявали това, а искали да обиколят градищата, които бил издигнал, и да ги подчинят на императора. Понеже този съвет като по-добър надвил, те нападнали Кричим. И след като се потрудили много, те го завладели, но когато доближавали стълбите, [до стените], загубили немалко хора, от които най-храбър бил Георги Палеолог. Освен това те подчинили и други градове, едни по общо споразумение, а други — като ги надвивали в кръвопролитни боеве.

Отцепникът бил изобретателен във военните работи и като измислил нещо, пленил и самия протостратор. Той събрал твърде много добитък в полето и направил засади. А протостраторът, който дошъл от Ватрахокастрон157 в Баткун158 и забелязал гледката, не заподозрял измамата и позволил на войската да граби това, което е пред очите ѝ. А отцепникът изскочил от засада и като разпрострял като мрежа наоколо войската, хванал протостратора. И това нещо изплашило много ромеите, които се гордеели с протостратора като стратег, а на противниците вдъхнало дързост. И тъй въстаникът откъснал от ромеите земите, които се простират от Мосинопол до Ксанти и от планината Пангей159 до Абдера160. Но той си подчинил и Смолянската тема, като се разпростирал все повече и изпадал в крайна жестокост, която повечето варвари смятат за храброст, така че при гуляи разкъсвал на части пленените ромеи.

И тъй императорът излязъл от Цариград и отишъл в Кипсела.161 Той взел събраната там войска и отишъл в Адрианопол. Там прекарал много дни и бил в затруднено положение, като виждал, че отцепникът е непобедим, а собствената му войска — напълно изплашена.

И тъй той опитал всичко. И като роднина го поканвал да се споразумее, но изобщо не занемарявал и военните действия. Той взел войската, дошъл при Станимака, обградил го и го превзел, като заробил намиращите се в него варвари. А след кратко време умело заловил и отцепника, после без много труд надвил градовете и крепостите, които владеел отцепникът, и принудил брат му Мито да избяга. След като извършил това, той се завърнал във Византион.

 

32. Българите нахлуват във византийските предели

Веднага на следната година162 власите извършили нападение заедно с куманите и безнаказано се завърнали в своите земи. Те може би не биха прекратили нападението срещу нас, ако най-християнското племе, русите, по предложение на императора не се били насочили храбро срещу тях. Защото Роман, князът на Галица, като събрал голяма и значителна войска, нападнал лесно земята на куманите и я опустошавал и разорявал. И като извършвал това твърде често за прослава на християнската вяра, спрял по този начин нападенията на куманите.

По това време Йоан излязъл от Мизия с твърде голяма войска и подчинил Констанция, град в Родопите. И като му разрушил стените, той оттам се отправил срещу Варна и смело я обсадил и нея на шестия ден от Христовите страдания, тъй като вътрешните [защитници], които били твърде храбри и почти всички от латинската войска, оказали съпротива. Затова той сковал четиристенна машина, по височина равна на градските стени, а дължината ѝ била колкото ширината на рова. Търкаляйки я на колела, той я поставил близо до рова. После той я бутнал и така свързал двата бряга на рова. С една и съща машина, достигаща височината на града, той си послужил и за стълба, и за мост през рова и така превзел града. Варваринът не се засрамил нито от празничността на деня (била преблагословена събота),163 нито от християнството, което превъзнасял с устата си, но всички, които пленил, блъснал в рова и като го засипал със земя, направил мястото масова гробница. После той съборил и стените и се върнал в Мизия.

 

33. Мануил Камица и Йоан Спиридонаки въстават

Но после какво станало? Протостраторът Мануил Камица,  освободен от Хриз, отишъл от Мизия в Просек и насочвайки се към бунт, заедно с Хриз покорил Пелагония и Прилеп.164 Нападнал близките области, разбунтувал далечните, излязъл от тесалийските планини, нападнал полетата, разбунтувал Елада, раздвижил и Пелопонес. Тогава се появил и друг бунтовник, някой си Йоан, родом от Кипър, по прякор Спиридонаки, по вид невзрачен, на ръст още по-невзрачен.

А императорът, измъчван тогава и от друго нещастие — обичайната болест на краката, — разделил на две войската. И като предал едната част на зет си Алексий Палеолог, който воювал против Спиридонаки, а другата изпратил на Йоан Йонополит, който се противопоставил на протостратора, той прогонил и двамата и ги накарал да избягат.

Тогава императорът си възвърнал и Струмица, като я отнел от Хриз.

 

34. Латиняните завладяват Цариград

Но не изминали много дни и като разбрали, че на сушата не ще им се противопостави никой, италийците се приближили към брега.165 После конницата слязла на сушата, а корабите, дромоните и ладиите отплавали към Цариградския залив. Щом тези по суша и тези по море дошли до крепостта, в която стои веригата, те веднага я нападнали. И могло да се види, че след кратко сражение едни от тамошните пазачи бягали - те били избивани и пленявани, — някои пък минавали по веригата и се качвали на ромейските триери, мнозина обаче потъвали в дълбочините. После веригата била разкъсана и цялата флота на неприятелите влязла вътре. От нашите триери едни били веднага надвити, а другите, които се били приближили до цариградския бряг, били разрушени, след като били премахнати намиращите се вътре хора. И злото било многолико.

Тогава започвал месец юли 6711 година166. След кратко време всички заедно с корабите се приближили към Космидион167 и там срещнали слаба съпротива от страна на ромеите при тамошния мост и при така наречения Трипитос литос. И всички кораби спрели там, а войската направила край хълма, откъдето се вижда западната част на Влахернските дворци, стан, заобиколен с изкоп и дървени колове. Хората от стените, виждали издигнатите палатки и почти можели да общуват с намиращите се в палатките при Гиролимна.

А, близките и роднините на императора събрали конна и пеша войска, излизали и започнали да се сражават с латиняните. И в тези случаи те били храбри и най-вече когато войната ръководел царският зет Теодор Ласкарис. Той храбро се сражавал и на дело показвал на латиняните, че и сред ромеите има храбри мъже.

Императорът влязъл в двореца и след като узнал, че против него има заговор, решил, както казват някои, че трябва да се отдалечи навреме. После около първата нощна стража168 той излязъл от Константинопол и не след много време пристигнал в Девелт.

Той царувал осем години, три месеца и десет дни.

 

99Теодосий II, цариградски патриарх, като строг блюстител на каноните не могъл да участва в беззаконията на императора и в 1183 г. се оттеглил в манастира на пропонтидския остров Теревинт.
100Андроник I Комнин, византийски император (1183—1185).
101На Ирина, дъщеря на братовчедка му Теодора, с Алексий, роден му от Теодора Комнина.
102Василий Каматир, български архиепископ около 1183 г. и цариградски патриарх от 1183 до 1187 г.
103Вдовица на Мануил I Комнин.
104Т. е. от думите на видни византийци, изгонени от Андроник и намерили убежище при сицилийския крал.
105Сицилийският крал Вилхелм II (1166—1189).
106Епидамн (Дирахиум) = Драч.
107На 24 юни 1185 г.
108На 24 август 1185 г.
109Солун.
110Τ. е. 1185 г.
111Паракимоменът спял наблизо до императора и отговарял за безопасността му.
112Андроник I бил зверски разкъсан от тълпата из цариградските улици на 12 септември 1185 г.
113Исак II Ангел (1185—1195, 1203—1204).
114Сражението станало при Димитрица, до моста на долното течение на р. Струма.
115Вилхелм II.
116Исак Ангел.
117Загатва се за станалото слънчево затъмнение.
118T. е. куманите.
119Василий Българоубиец завещал, ако, някога власите (т. е. българите) рекат да се отцепят, този, който иска да ги покори, да възприеме неговото лагерно разположение и да навлезе в техните предели.
120Намирал се на европейския бряг на Босфора.
121Село недалеч от Одрин.
122Хисарлъка при Карнобат.
123Златарски, История, II, стр. 460, предполага, че това селище се е намирало някъде между Ямбол и Елхово.
124На 8 октомври 1186 г.
125Това сражение, станало при Лардея през октомври 1186 г.
126На 1187 г.
127Т. е. Калоян.
128Фридрих I Барбароса, германски император (1152—1190) през 1189 г. предприел Третия кръстоносен поход. Още през есента на 1188 г. той сключил в Нюренберг договор с византийския император за преминаване на кръстоносците през Византия.
129На 26 август 1189 г.
130Нелокализирана крепост в Пловдивско.
131На 1190 г.
132В Одрин кръстоносците влезли на 22 ноември 1189 г.
133Преди това се изброяват няколко случая на бунтове.
134Стефан Агиохристофорит, най-довереният помощник на Андроник I Комнин, чието убийство на 11 септември от Исак Ангел било сигнал за свалянето на Андроник и провъзгласяването на Исак Ангел за император.
135Византийски пълководец, изпратен против българите и куманите, които започнали враждебни действия в Пловдивската област преди 1 март 1190 г.
136През пролетта на 1190 г.
137Сражението станало вероятно в Тревненския проход през пролетта на 1190 г.
138Тук, както и в повечето случаи, с власи са означени българите.
139Т. е. Стоб на р. Рила.
140През есента на 1190 г.
141Стефан Неман (1168 - 1196).
142Исак Ангел.
143На 1195 г.
144На запад от Деде агач.
145Исак II Ангел бил свален от престола, когато в Кипсела се отлъчил да отиде на лов, и за император бил провъзгласен брат му Алексий III Ангел.
146Дн. Фере.
147Алексий III Ангел (1195—1203).
148Т. е. от българите. Събитието станало през лятото на 1195 г.
149През 1196 г.
150Тук скит = куманин.
151Асен.
152През април 1199 г.
153Събитията са станали през 1198.
154Годеницата на Иванко била четиригодишната Теодора, племенница на императора.
155Алексий Палеолог и Теодор Ласкарис.
156Братовчед на императора.
157Нелокализирана крепост.
158При дн. село Баткун.
159Дн. Кушница (тур. Пърнар даг).
160На морския бряг при дн. Балустра — нос.
161През 1200 г. Това е вторият поход на императора против Иванко.
162През пролетта на 1201 г.
163Варна бил превзет от Калоян на 24 март 1201 г.
164Хрис и Камица започнали военните действия през 1201 г.
165Венецианската флота с 40-хилядна армия от Четвъртия кръстоносен поход хвърлила котва на 27 юни 1203 г. пред Халкедон (дн. Скутари).
166Т. е. 1203 г.
167Квартал в Цариград, разположен около най-вътрешната северозападна част на Златния рог.
168През нощта на 18 юли 1203 г.

 

X

Right Click

No right click