Хроники и историография

Теодор Скутариот. Обзорна хроника

Посещения: 5590

 

I. От Маврикий до Йоан II Комнин

 

1. Аварският хаган избива пленените ромеи

Във войната хаганът излязъл по-силен, погубил множество ромеи и взел около 12 000 пленници. Той известил на Маврикий да му даде за всеки мъж по една номизма, за да ги освободи. Понеже Маврикий не приел поради скъперничеството, от което страдал, хаганът поискал половината, но тъй като императорът не благоволил да направи и това, той пожелал третинката, но не убедил сребролюбеца да даде толкова. Затова варваринът се разярил и избил всички.1

 

2. По времето на Ираклий авари, славяни и перси воюват срещу ромеите

Още когато императорът2 се намирал в Персия, персийската войска се била разположила край града в Халкедон3, скитската4 войска притискала отвън западната стена на града, а руските5 еднодръвки масово воювали по море при Влахерните и всички по закона на неприятелите бързали да разграбят божия град. Тогава гражданите загубили надежда за всяка човешка помощ и прибягнали до единствената ни силна и непобедима защитница, която е родила всемогъщия Исус Христос. И наистина и патриархът Сергий, и императорът Константин6, и патрицият Бонос, като взели светата икона на богомайката, молейки се, обикаляли горе по стената заедно с цвета от всички тогавашни хора и пеели високо „Господи, помилуй“. Когато неприятелите ги видели и започнали да се подиграват, внезапно морето било развълнувано от силна буря и като заклокочило, потопило всички кораби заедно с хората, така че от тях не се спасил нито един, който поне да извести на своите [за това]. Християните в града, като видели това и се възпламенили от вярата, отворили вратите на града и излезли срещу варварите, убивайки неприятелите с камъни и тояги. Така благодарение на божията милост и посредничеството на Богородица градът бил спасен от толкова многото варвари.7

 

3. Юстиниан си възвръща престола с помощта на Тервел

И сам хаганът8 му дал за жена сестра си Теодора, от която той добил син Тиберий. След малко Юстиниан9 поискал да отиде във Фанагурия10 и там прекарвал с жена си. Когато научил това, Апсимар11 писал на хагана да му изпрати Юстиниан или жив в окови, или главата му. А хаганът, склонен от алчност по обещаното, направил заговор против Юстиниан. Той наистина изпратил някои от своите хора, готови да извършат убийството, като се престорят в същност на негова охрана. Като се научил и за това коварство от една робиня на жена си, Юстиниан ги удушил с тетивата на лъка, а Теодора изпратил в Хазария. Сам той, бягайки с малка лодка, като успял да отмъкне от Херсон приятелите си, преминал тайно Фар и плавайки покрай Некропилите12, налетял на силна буря и рискувал да загине заедно със своите. Но някой си негов приближен Мюакес, като загубил надежда за спасение, му казал: „Ето, ти загиваш, господарю. Дай обет на бога, че ако ти възвърне царската власт, ти не ще посегнеш на никого от враговете.“ А той, разгневен, му казал: „Тогава да ни удави господ, ако пощадя някого от тях.“ След като преминала безопасно бурята, той влязъл в река Дунав. И като изпратил от своите близки някой си Стефан при българския владетел Тервел, обещал му много нещо и искал да получи от него помощ, за да си възвърне царската власт. Тервел го приел с голяма почит и освен това се отправил срещу Константинопол, след като и двамата се подготвили твърде добре в продължение на цяла година. И като останали три дни при Харсийската врата13, гражданите започнали да им се подиграват повече. Тогава Юстиниан, вземайки със себе си малцина от придружаващите го, през нощта влязъл през водопровода вътре в стените при така нареченото място Дефтерон. И веднага завладял града и станал отново господар на царската власт.

Юстиниан Ринотмет царувал втория път шест години. Когато се възкачил за втори път на трона, той възнаградил много Тервел и войската му и ги изпратил в тяхната земя.

 

4. Българите помагат на Артемий да си възвърне престола

Но той14 погубил заедно с мнозина от присъединилите се към него архонти и бившия император Артемий15, който отишъл при българския владетел, а когато потеглил срещу него16 с голяма войска, бил предаден от българското племе срещу дарове.

 

5. Император Лъв оженва сина си Константин за Ирина, дъщерята на хагана

Тогава той17 взел и покръстил и дъщерята на хагана, скитския владетел18, и като я преименувал Ирина, омъжил я за сина си Константин.19

 

6. За императорите Никифор, Ставракий, Михаил, Теофилакт и Лъв и за войните с българите

А император Никифор провъзгласил сина си Ставракий за император. Но когато тръгнал на поход и започнал война с българите, той бил победен и убит.

Синът му Ставракий царувал два месеца. Той също участвал с баща си във войната и понеже бил ударен смъртоносно, едва избягал оттам с малцина. След като дошъл в Константинопол, изоставен от лекарите, той се подстригал [за монах]. Жена му била императрица Теофано.

Михаил Рангаве, зет на Никифор, царувал две години. Той водил за жена Прокопия, дъщерята на Никифор. Негови синове били Никита, Евстратий и Теофилакт, когото провъзгласили за император. Той бил твърде благочестив и благодетелен. Отрупал с даровете си всички църковни клирици, архонтите и градската тълпа и всички го обичали, понеже бил кротък и милостив. Но и той, след като отишъл на поход против безбожните българи, претърпял поражение и загубил там голям брой първенци поради предателството на Лъв20, патриций и стратег на Анатолик, който узурпирал властта, след като императорът се върнал в столицата.

 

7. За произхода и живота на Василий Македонец

Този Василий21 си водел рода от Македония, от едно от адрианополските села. Родителите му били бедни и от нуждаещите се. След смъртта им бил пленен от българския вожд Крум. Но по божия промисъл пленникът се спасил оттам и се наел да слугува на тогавашния стратег на Македония Цанц. Но като нямал никаква полза от него, той напуснал братята си и имота си и тръгнал за Константинопол, за да отиде при някого и да си изкарва прехраната чрез лично слугуване. Той влязъл през Златните врата и като нямал къде да отседне, за да се съвземе от умората на пътуването, понеже вечерта настъпвала бързо, легнал и заспал така, както си бил, пред храма на мъченика Диомед върху случайното легло от глина и камъни. Посред нощ някой невидим казал на спящия манастирски слуга, който прислужвал на църквата: „Събуди се и въведи вътре императора!“ Той се събудил и излязъл навън от храма, но като не видял никого, пак си влязъл и затворил вратите. И ето втори път той чул, като спял, същия глас. Никола, така се казвал манастирският прислужник, пак излязъл и понеже не намерил никого, осенил се с кръстния знак, затворил вратите и като влязъл, паднал на леглото. Тогава някой явно пристъпил и като го бутнал с меча, казал: „Защо не въвеждаш императора?“ Той казал: „Втори път излязох и нищо не видях.“ А явилият му се отговорил: „Този, когото видиш да лежи извън вратите, е императорът. Въведи го!“ Бързо излязъл и като огледал по-внимателно навсякъде, видял Василий да лежи като бедняк на един камък само с торба и тояга. Като го взел, въвел го вътре и го задържал любезно при себе си, направил го духовен брат и му открил тайната за царското достойнство. Този Никола имал някакъв брат, по занятие лекар, който служел при патриция и тогавашен надзирател на градските бани, по име Теофилица. Този лекар, като видял у брат си Василий, останал учуден от младата му възраст (тогава той бил навършил около 25 години) и без да е узнал нещо от тайната, въвел го при Теофилица, а този пък — при императора22, както бе казано по-горе.

 

8. Йоан Цимисхи подчинява България

Той23 с божия помощ по законите на войната, с дълги обсади и постоянство унищожил окончателно и подчинил под властта на Ромейската империя мощта на българите, които в продължение на безброй години ограбвали плодовете на ромейската земя и не били покорявани от никого.

 

9. Алексий Комнин се опитва да унищожи богомилската ерес

През времето на този благочестив император24 дяволът, който се радва навсякъде на човешката гибел, намерил оръдие на своята измяна — мръсния Василий25, предвестника на Антихриста, който бил събрал в съкровищницата на сърцето си всякакъв вид злина и безбожие — и го изпратил в земята на авзоните26 да облива всички с калните потоци на своята мръсна вяра. Той бил екзарх и горещ защитник на богомилската ерес. И наистина отивал по всички места и криейки се като вълк под овча кожа, бил непоносимо зло. Той отклонил мнозина християни от сигурния път и ги направил събунтовници и синове на дявола, неговия баща, като посял сред тях многоглавата ерес. Когато императорът чул това, обхванало го смущение и душевно вълнение. Намирайки всичко [друго] за нищожно и пренебрегвайки останалите тревоги, той бил обладан само от една грижа и имал единствена постоянна цел — да не бъде оскърбяван Христос и да не бъде пренебрегвано единното тяло на църквата, което, разкъсвано и осквернявано от злия демон, господарят на всичко изкупи със собствената си кръв. И тъй, след като разсъдил, той пратил да извикат Василий и го запитал, като му рекъл: „Какво гласи учението ти и защо ставаш причина за толкова голяма измама на по-простичките?“ А той станал невидим като сепия и пуснал чернилката, за да се скрие от ловеца. Той казал, че нищо от това, което се говори против него, не е истина, и уверявал безсрамно, че е съгласен с благочестивите. И тъй, след като обмислял извънредно много и взел за съучастник на грижите си Евтимий27, най-светия монах, по прякор Зигавин, човек, изпълнен с божествена и човешка мъдрост императорът взел решение, извънредно умно и чудно, и се въоръжил с похвален метод спрямо хитростите на учителя на злото. Императорът извикал Василий насаме в една от царските спални и го накарал да седне заедно с него. Той привидно му оказал най-големите възможни почести и му рекъл: „Аз чух че ти учиш добри и полезни работи, и желая да изкажеш откровено учението си, но се боя от опърничавостта на поданиците си, защото тълпата е страшна и непреклонна. Тя не би допуснала да промени господстващата през толкова години догма и да приеме друга вяра, макар и справедлива и неоспорима. И тъй, за да не се лутаме и ние в толкова голямо заблуждение и да загинем заедно с мнозина, съжали се над нас и ни упъти, покажи ни пътя, по който ще вървим, и ние ще тръгнем по него, сега тайно и мълчаливо, а когато дойде удобно време, и явно, като бъдем естествено откровени.“ Императорът казал това и с казаното го убедил, защото лековерието е леко възбудимо, злото се възпламенява, което е нездраво се поддава, зловонният дим на душата, прилична на плява и достойна за огън, се издига нависоко. „А след като, царю — казал той, — напуснеш обхваналата те тъмнина и се проникнеш от нашето учение, аз ще ти посоча кратък път на спасително учение, по който ще можеш, като напуснеш лошата като мрак вяра, да дойдеш до светлината на истината и да не заспиш дълбок сън Евменидов, както би казал някой.“ И императорът отново станал просител. „Дай ни писмено — молел се той — нещо от това, което проповядваш, и чрез него ще познаем истината и не ще робуваме вече на заблуждението.“ И той, като казал на императора да не открива нищо от това, което ще се каже, на брат си, севастократора Исак, понеже той бил непоколебим поклонник на християнската религия, и като получил обещание от императора, поискал хартия и писалка и изложил писмено най-безбожната си и мръсна ерес, не знаейки нещастникът, че си приготвя капан за краката си. И тъй, след като бедното съкровище на бедното му сърце станало известно и сътворителят на злото бил надхитрен от улавящия мъдрите в хитростта им, поради което високомерната му ръка бе положена върху сърцето на императора, разбира се, самият благочестив император отново имаше повод за постоянни и непрекъснати тревоги, като се грижеше да откъсне нещастника от заблудата. Той подканял този глупав и необикновен старец да се оттегли от кривия път, като се откаже от мрака, и да види след дългото си блуждаене светлините на истината, да наметне облеклото на спасението, да облече дрехата на радостта и одеянието на славата вместо на злия дух. Но нито пантерата ще изостави пъстротата си, нито етиопецът — черния си цвят. Защото безсрамникът като аспида,  която не се вслушва в гласа на пеещите, запушвал ушите си и човекът на сатанинското зло, който прегърнал неверието и ереста, нарекъл императора заблуден, обладан непрекъснато от злото и човек, който след малко ще загине поради обхваналото го незнание.

И тъй императорът извикал преосвещения патриарх и изтъкнатите членове на светия синод, изложил им подробностите по делото и наредил да обмислят какво трябва да се направи. И отново този непоправим човек бил доведен сред тях и станало съвещание на отците, които спрямо него подражавали на човеколюбието на бога, изложил се смирено заради нас дори на телесни страдания. Но тъй като и след това достойният за огън и тъмница слушал безчувствено като магаре пред лира и си затварял очите пред блясъка на слънцето, той бил осъден на справедливо наказание — на смърт чрез изгаряне. И наистина трябвало да бъде унищожен от огън и да получи това като начало на неугасващия огън този, който бил излъгал мнозина и който [си] бил събрал за подкладка на вечния огън като дърва трева и плява. На отредения ден той бил отведен на хиподрума и в присъствието на седналия на трона император, на целия синклит и на всички събрани вярващи той бил хвърлен и изгорен като отсечено гнило дърво, което не дава добър плод.

 

10. Алексий Комнин оженва сина си Йоан за Ирина, дъщерята на унгарския крал

Императорът28 виждал, че отвсякъде западните народи, а не по-малко и тези от изток се бунтуват (защото всеки съсед на Ромейската империя поради нехайство или, казано по-подходящо, поради неопитност на царувалите преди него или бил грабнал нещо от ромейските земи, или възнамерявал да грабне). Затова той изпратил пратеници при пеонския29 цар (когото обикновено наричат крал) и поискал дъщеря му за невеста на големия си син, порфирогенета и императора Йоан.30 И тъй, като намерил и споменатия крал съгласен на това, той изпратил отново мъже от знатните и първи хора на двора, които да я доведат. От тях най-издигнат и пръв бил севастът Евматий Филокал, чиято голяма опитност, енергия и сръчност при мисиите почти всеки знае. Те преминали Истър и като пристигнали в двореца на пеонците, намерили пазената в него хубавица и като взели безценното съкровище, с удоволствие и радост го отвели в ромейската земя — момиче с хубава снага и подходящо за царска съпруга, но с много по-хубави душевни качества, както това ѝ подобава, притежаваща напълно славата да бъде царска дъщеря. Императорът я приел с голяма радост и почит и я омъжил за сина си.

 

11. Боемунд нахлува в пределите на Византия

Но и западните земи били смущавани не по-малко от източните. Защото Боемунд, като преминал Йонийско море с голяма войска от италийци, пленявал жестоко и покорявал земите на илирийците, Епир и Ахея и околните области.31

 

12. Походите на византийския император Йоан Комнин срещу печенезите, сърбите и унгарците

В петата година от царуването му32 скитите33 преминали34 Истър и опустошавали тракийските земи. Той излязъл на поход срещу тях, като събрал ромейските войски и се въоръжил колкото е възможно по-добре не само поради голямото количество на неприятелите, които били повече, но и поради това, че нападали по варварски шумно. Той помнел това, което били извършили преди, когато Алексий Комнин управлявал царството и когато повечето места в Тракия и Македония опустели. И тъй той се опитвал и като изпращал едноезични скити — дали те, които са разделени на повече племена, не биха се споразумели някак или съгласили |с ромеите], било всички или някои. И като привлякъл по този начин някои от първенците им, проявил всякаква благосклонност спрямо тях не само с богати угощения, но и с дарове и доставяне на копринени дрехи. При това положение, когато скитите се колебаели така — отчасти наклонни да се споразумеят с ромеите, отчасти настоявайки да воюват, тъй като обикновено побеждавали, — той се вдигнал от земите на Берое, където бил на лагер, и ги нападнал, когато още не се било разсъмнало. И тъй станало страхотно сблъскване, понеже скитите посрещнали храбро ромейската войска с конно нападение, стреляне с лък и викове, а ромеите бързали или да умрат, или да победят неприятелите. А и сам императорът със своите хора при себе си винаги някак си се притичвал на помощ на изнемогващите ромеи. А самата скитска войска събрала всички коли и ги разположила кръгообразно. Над тях те поставили немалка част от своята войска и след като направили между колите много проходи, те използвали съоръжението почти като укрепление. Когато бивали надвивани и обръщали гръб, вместо да гледат напред, те се криели в колите като в здраво укрепление. Така след пауза те се подавали като от отворени врати и извършвали смели подвизи. И това, което ставало, било жестоко крепостно сражение, развило се внезапно посред поле.35

Наистина тогава човек могъл да свидетелства, че императорът е не само добър съветник, но и пръв изпълнител на това, което предлагал на стратезите и отредите, а напоследък [би могъл да свидетелства) и за пълното му благочестие. Когато ромейските фаланги изнемогвали, тъй като варварите нападали по-смело, той държал до себе си иконата на божията майка и гледайки я с плач и мъка, проливал сълзи, по-горещи от потта при сражението. И наистина той не правел това напразно, но като се въоръжил веднага с войската свише, прогонил скитските редици. А като взел и щитоносците си, които били като несъкрушима стена, хвърлил ги от своя страна срещу скитите. Разбира се, след като било разкъсано укреплението от коли и станало жертва на боя, настъпило бягство на неприятелите и безславно обръщане на гръб, а от страна на ромеите упорито преследване. И скитската войска загивала с хиляди, а вещите им били разграбени. И заловените пленници изглеждали непреброими, както и дезертиралите от мъка по [своите] пленени сродници, та от тях се заселили селища, а немалко били вписани като съюзници на ромеите.

След като спечелил такава блестяща победа над скитите, императорът отправил молитви към бога и учредил така наричания и до наше време печенежки празник и благодарствено празненство.

Малко по-късно36 той предприел поход и против трибалите (това са сърбите) и като разбил напълно и тях, принудил ги да сключат мир. Това е племе, което иначе не е известно като достоен противник, но се подчинява на властта на съседите. Оттам той изкарал извънредно голяма плячка. Пленената войска той отвел на изток и заповядал да живее в земята на никомидийците, като една част [от нея] включил във войските си, а за другата определил да плаща данък.

През лятото хуните (повечето хора ги наричат унгарци) отхвърлили договорите за мир и приятелство, преминали Истър и разрушили Браничево, като съборили стените и пренесли камъните в Зевгмин37, а оплячкосали и Сердика. Скритата причина била, че Алмуза, който бил брат на хунския владетел38, дошъл при императора и бил приет от него. А видимата причина била, че жителите на Браничево нападнали грабителски хуните, които отивали при тях по търговия. Тъй като нападението на хуните станало неочаквано, императорът тогава дошъл във Филипопол и ги изгонил, като набързо взел мерки. А на следната година се заловил да помогне на своите и да отблъсне неприятелите. Той събрал войските, приготвил и кораби, които вкарал през Понт в Истър, и така нападнал неприятелите по суша и по море. Като преминал реката и прехвърлил войската на отвъдния бряг,39 той разпръснал хуните в конно сражение. Задържайки се в неприятелска земя, той завладял и Франкохорион40, което място е най-плодородно от хунската земя, разположено между реките Сава и Истър. А завладял и Зевгмин и като преминал срещу него в Храм41, отмъкнал оттам твърде голяма плячка.

 

1Събитието, за което разказва Теодор Скутариот, е станало през 600 г., по време на император Маврикий (582—602), във войната с аварите.
2Ираклий (610—641) по време на обсадата на Цариград от перси, авари и славяни през 626 г. се намирал в Лазика, където готвел нов поход против персите.
3Дн. с. Кадъкьой на малоазийския бряг на Босфора.
4Т. е. аварската.
5С руси тук са отбелязани славяните.
6Синът на Ираклий, който по-късно, през 641 г., бил няколко месеца император под името Константин III.
7Несполучливото нападение на Цариград било извършено на 7 август 626 г. Аварският хаган не дочакал персийската помощ.
8Хазарският хаган.
9Юстиниан II Ринотмет, византийски император (685—695, 705—711).
10Фанагурия (Фанагория) — град на източния бряг на Кимерийския Босфор, сега развалини в Таманския п-в.
11Апсимар е византийският император Тиберий III (698—705), който свалил от престола Леонтий (695— 698). Леонтий пък бил свалил от престола Юстиниан II и го заточил в Херсон.
12Залив на север от устието на Дунава.
13Харсийската врата се намирала в северната част на Теодосиевата стена, дн. Адрианополска врата (Едирне капу).
14Лъв III Исавър (717—741).
15Артемий, сваленият от Лъв III и заточен в Солун византийски император Анастасий II (713—716), се опитал през 718 г. да си възвърне престола.
16Срещу Лъв III.
17Лъв III Исавър.
18В случая става дума за хазарския владетел.
19Събитието станало през 733 г.
20Бъдещият император Лъв V Арменец (813-820).
21Василий I Македонец (867— 886).
22Михаил III (812—867).
23Йоан Цимисхи (969—976).
24Алексий I Комнин (1081 — 1118).
25Водач на богомилската ерес.
26Т. е. Византия.
27Евтимий Зигавин, теолог, съвременник на Алексий I Комнин.
28Алексий I Комнин.
29Т. е. при унгарския крал, в случая Ладислав I Свети (1077—1095).
30Алексий I Комнин оженил в 1104 г. сина си Йоан, бъдещия император Йоан II Комнин (1118-1143), за дъщерята на унгарския крал Ирина.
31Боемунд се явил пред Цариград на 9 април 1097 г.
32От царуването на Йоан II Комнин.
33Т. е. печенезите.
34През есента на 1122 г.
35Сражението станало през 1123 г. при гр. Берое.
36През 1124 г.
37Дн. гр. Земун.
38На унгарския крал Стефан II (1114—1131).
39През 1128 г.
40Франкохорион е името, дадено от франките на Сирмиум.
41Град на левия бряг на Дунава, където се влива р. Нера.

X

Right Click

No right click