Хроники и историография

Никифор Григора. Из "Ромейска история"

Посещения: 5583

 

Публикувано по: ГИБИ, т. XI, 1983 г.

Увод и превод: Ал. Милев

Коментари: Л. Йончев

Тук коментарите са дадени в съкратен и редактиран вариант. Заглавията на разделите са на администрацията.

 

Todor Svetoslav 1307Никифор Григора (1295 — 1360) се е родил в Азия. Не се знае нищо за родителите му и за родното му място. Негов близък роднина бил хераклийският митрополит Йоан, при когото прекарал своите детски години. Оттук се прави заключение, че и Григора е бил роден в гр. Хераклея, Пафлагония. Затова някои от писателите го наричат Хераклийски, а други Пафлагонски. Митрополит Йоан му дал и първото образование. Григора запазва за него най-топли чувства и голяма признателност до края на живота си.

Твърде рано Григора се преместил от Хераклея в Цариград. В столицата станал ученик на патриарх Йоан Глика, който се славел на времето си с голяма ученост и красноречие. За свой учител по астрономия Григора имал великия логотет Теодор Метохит.

Андроник II, известен повече с името Андроник Палеолог Старши, заемал византийския престол от 1282 до 1328 г. Той обичал науката и изкуствата и бил покровител на учените и на хората на изкуството. Григора бил представен официално на императора през 1322 г. и влязъл в императорския кръг на учените едва двадесет и седем годишен, без да има някаква светска или духовна титла. Бил приет радушно и останал верен на стария император и след 1328 г., когато неговият внук Андроник III Младши (1328 — 1341) го свалил от престола и го пратил в манастир с монашеско име Йосиф. При новия император Григора невинаги бил на почит. Той се намесил в догматическите спорове между Варлаам и Палама.

„Византийската история“ на Никифор Григора започва със събития от 1204 и свършва с 1359 г. Понеже нищо не се знае за края на живота му, предполага се, че е починал в същата година или през следващата 1360.

Съчинението му е разделено на 37 книги. Някои от тях са посветени само на религиозни спорове. Такива са например книгите от 32 до 34. Като историк Григора невинаги е обективен, невинаги точен. В сравнение с Кантакузин той е по-обстоятелствен. Събития и лица, които Кантакузин изпуска, Григора често ги описва, и то с подробности. Той не скрива пораженията, които византийците са понесли, докато Кантакузин избягва често да говори за тях.

Сведенията на Григора за българите, които той обикновено нарича мизи, не са много и не са подробни. Те се срещат и у други византийски хронисти. Неговата заслуга се състои в това, че той или потвърждава вече казани неща от други, или пък прави известни допълнения и дава нови обяснения.

Освен 37 книги на „Византийска история“ (Ῥωμαικὴ ἱστορία) от него има запазени и писма. Писал е проповеди и жития, но те не са запазени.

 


 
I. Събитията на Балканите през XIII в.

 

1. Латинците разделят помежду си империята на три части. Българите залавят жив Балдуин

 

I, 2.  Случи се така, че след превземането на Константинопол  от латинците ромейската държава се разпадна на твърде много части, подобно на голям кораб, когато е връхлетян от буреносни ветрове и морски вълни, и че един управлявал на едно място, а друг на друго, както им се случило, докато най-сетне се удало на тридесетгодишния Теодор Ласкарис  да бъде провъзгласен за император в столицата Никея. Тогава едни били победени, а други, подмилквайки се с най-голяма готовност, се присъединили към него. Не му се подчинили Алексий Комнин, управител на Колхида, и този, който управлявал в Европа Тесалия и провинцията, която била наречена Стари Епир. Това бе Михаил Комнин  от рода на Ангелите. Намирайки се твърде далече от столицата и, така да се каже, получили диаметрално противоположни части от ромейската империя, и същевременно разчитайки много на укрепленията на областите, те си присвоили самоволно властта и я задържали силом дори досега, като я предавали на синове и внуци като някакво бащино наследство. Било вече пролет, когато латинците превзели столицата. Фландърският граф Балдуин, блезенският граф Людовик и монфератският маркграф разделили империята на три и си я поделили помежду си.1 Единствен последният бил провъзгласен за крал на Солун и околностите му. От тях Балдуин бил провъзгласен за император на Византия.  Той веднага се отправил на поход срещу западните градове, разпръснати из Тракия, и завладял всичките за твърде кратко време. Монфератският маркграф достигнал чак до Солун и го завладял. След това лесно, подобно на пожар, се разпрострял оттам по всички по-далечни села и градове, докато стигнал и до самия Пелопонес. През тая година работите на латинците вървели успешно. На следната година замечтали да нападнат източната част на империята и да подчинят под своя власт всичко тамошно, за да не остане у ромеите никаква надежда [да си възвърнат] империята. И наистина при настъпването на пролетта латинските войски се готвили да преминат на Изток заедно със самия Балдуин. И може би те щели да преминат и щели да причинят пълна гибел на останалите още ромеи, ако подобно на отглас от силен гръм не ги беше смутил и не беше спрял тяхното нападение неочаквано появилият се слух за българите. Йоан, братът и наследникът на Асен I, като събрал всичките си подвластни българи и като прибавил към тях многобройна наемна войска от скити2, които живеели на север от Истър, сметнал, че моментът е подходящ да нападне тракийските села и градове, тъй като тогава ромейската държава била в голяма тревога и смут, а латинците пък били заети с други по-важни работи. После принудени от такова голямо затруднение, Балдуин и тези, които си разделили с него империята, решили да върнат цялата латинска войска и бързо да се отправят към  равнината на Орестиада3. След като станало това, войските от двете страни влезли там в голямо сражение и от двете страни загинали мнозина, понеже всички се сражавали храбро и в продължение на много време. Най-сетне българите трябвало да отстъпят. Не зная дали защото не можели храбро да устоят на тежкото въоръжение на латинците или пък защото пожелали нарочно да ги въвлекат в засада. Последното е по-вероятно, защото скитите излезли от засадата, когато преследването продължило твърде далече. Като по уговорен знак се обърнали и българите, обкръжили заедно съвсем неочаквано враговете си, започнали безмилостно да ги унищожават със стрели, копия и мечове и покрили земята с кръв и трупове. И настана страшно избиване на латинците, понеже поради тежината на въоръжението си не можели да се противопоставят на непрекъснатите нападения, обграждания и твърде леките набези на скитите. Някои дори били залавяни живи, между които бил пленен и Балдуин. Блезенският граф Людовик паднал убит в сражението. Венецианският дук Хенрих Дандоло се спасил с бягство, придружен от съвсем малко хора, но наскоро и той умрял от раните в сражението. А българската и скитската войска, вкусили един път от латинска плячка и богатства — коне и разкошни колесници, бързо се впуснали напред, без да им се съпротивява някой. Затова едни от тракийските градове доброволно минали на страната на Йоан, а по-голямата част била завладяна със сила; тях той заробил и сринал крепостните им стени до основи. Така лесно Йоан прегазил всички места до Солун и Македония и превърнал всички села, градове и крепости, както се казва, почти в скитска пустиня.

 

2. Архиепископът на България коронясва Теодор Комнин. Защо Юстиниана Прима била наречена столица на България. За произхода на българите. Императорът оженва сина си за дъщерята на Асен

 

II, 2. В това време4 се появило ново зло из тесалийските клисури — Теодор5, братът на Михаил Ангел. След смъртта на брат си той получил властта и като предприемчив и способен за военни подвизи, се стремял винаги към повече. Така той увеличил властта си до възможните най-големи граници. Като започнал от западните градове, които до неотдавна бяха под латинска власт, той твърде лесно покорил всички градове и си ги присъединил. Най-после покорил и самия главен град Солун, който е пръв в страната на македонците6, понеже по това време маркграфът бил заминал за родината си Ломбардия. Незабавно си присвоил императорско звание и бил помазан за император от тогавашния архиепископ на България.7 В старо време император Юстиниан наградил престолния град на тая архиепископия с твърде много и различни привилегии, понеже му било родно място. Той го нарекъл Първа Юстиниана. На първо място му дал право на самоуправление за вечни времена, но без право да помазва и ромейските императори. Това право по закон било предоставено на други. Но поради страх от самовластния Ангел и особено поради лекомислието и наивността на тогавашния архиепископ работата стигнала до такова голямо беззаконие. Сега пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга8. От името на тая река те получили името си българи, макар че по начало били скити. След време, когато иконоборческата зараза се разпространила сред благочестивите, те тръгнали оттам като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър. Прекосили лежащите отсам Истър две Мизии9 и според поговорката направили мизийска плячка това, което им попаднело. Подобно на скакалци или на някаква небесна мълния завзели Македония и съседна Илирия, доволни много от тамошните богатства. След време тяхна столица станал същият този град, който император Юстиниан почел като архиепископия и го нарекъл Първа Юстиниана, както вече казахме. След като името на народа се разпространило там и страната била назована България, а Първа Юстиниана била наречена митрополия на България. Много по-късно император Василий Българоубиец след много сражения ги разбил напълно и ги покорил. Тези от тях, които останали като пленници, той преселил в Долна Мизия до река Истър. Името им пък е останало за архиепископията като някакъв особен спомен за тях. Но нека да се върнем към началото на разказа. Теодор Ангел, след като станал вече император, както се каза, опустошавал земята, отивайки все напред и напред, преминавайки и прекосявайки границите една след друга, докато стигнал до самите врати на Византион, понеже не срещал никаква съпротива. Впрочем македонските и тракийските градове били напълно изтощени, тъй като за кратко време понасяли непрекъснатите и страшни едновременни нападения ту на латинците, ту на българите и скитите10. Скитите — това кръвожадно племе, какво ли не правеха на християните, потискайки ги жестоко. Латинците не само не постъпвали по-милостиво от скитите, но далеч надминали скитската жестокост. И не само един път, не само два или три пъти, но многократно се случвало нещастните християни да изпитват ужасите на това страшно грабителство от страна на двата народа. Сегашният пък поход на Ангел почти напълно унищожил всичко, което било останало. Ако човек случайно би се намерил там, то би видял разрушени къщи, съборени градски стени, лемноски нещастия11, троянски сълзи  и сбор от много и различни нещастия.

3. В това време управлявал българите Йоан, син на Асен I. Той разбрал, че споменатият Теодор Ангел не възнамерявал да остави незасегната и българската държава и вече протягал тежката си враждебна ръка срещу нея. Той взел за свои съюзници скити, влязъл в жестока битка с него, а след като го победил и пленил, извадил му очите. Така съдбата го наказала, макар и късно, заради това, че като си присвоил званието цар, пренебрегнал законната власт на ромеите, а също и затова, че не пожалил своите сънародници, страдащи от италийските и българските нападения и понасящи бедствия, достойни за оплакване, но дори прибавил нещастия към нещастията и убийства към убийствата. А между това император Йоан  засилил много ромейската държава, като се показал ловък управник и отличен кормчия на ромейския държавен кораб. Той приготвил много военни кораби и се отправил срещу островите в Егейско море и за късо време ги превзел всичките: Лесбос, Хиос, Самос, Икария, Кос и съседните им острови. Но и всичко това не му било достатъчно, та се отправил срещу Родос и го превзел. Докато императорската флота толкова се засилвала по море, а персийските12 войски в Азия си почивали, силите на латинците постепенно се изтощавали и отслабнали. Императорът вече решил да прекара въоръжените си сили от Азия в Европа, за да освободи тамошните нещастни градове от българската и италийската войски. Той преминал Хелеспонт в началото на пролетта13, нападнал най-напред Херсон и започнал да опустошава и да опожарява съседната страна за ужас на латинците, които се били разположили по гарнизонните крепости. Завладял и твърде много приморски градове: Галиполи, Сест, Кардиана и тия, които били съседни на тях — едни със сила и военни хитрости, а други пък му се предали доброволно. Докато императорът бил зает с тези грижи, пристигнали при него пратеници от страна на българите с предложение за мир и същевременно поискали за съпруг на Елена, дъщерята на Асен, Теодор, сина на императора. Императорът изслушал тия предложения с радост, тъй като и сам той ги желаел. Зает с много по-важни работи, императорът не искал да има за противник такъв човек, който бидейки много близо до крайдунавските скити, би могъл заедно с тях да напада, когато си пожелае и подобно на бурен поток да отвлича всичко, което му попадне по пътя. Затова веднага били приети предложенията на пратениците и брачния договор. Императорът и Асен се срещнали около Херсон и свързали в брак десетгодишната Елена, дъщерята на Асен, с императорския син Теодор, младия Ласкарис, който още не бил достигнал пълнолетие. Тогава и търновският епископ получил пълна независимост, понеже до това време се подчинявал на архиепископа на Първа Юстиниана поради древно родство с тамошния народ14. В началото на лятото императорът започнал да напада тракийските и македонските градове, като започнал, така да се каже, от самите порти на Византион, стигнал чак до Стримон и си подчинил всички при настъпването на есента. Изпълнил по този начин своето намерение, императорът се върнал в Никея и разпуснал войската, за да прекарат войниците зимата по домовете си.

 

3. Михаил Асен нахлува в Тракия. Иска да сключи мир с императора

 

III, 1- - -  След това императорът15, помазан и венчан с царския венец от патриарха, започнал да се готви за поход. Българският владетел16, щом като научил, че император Йоан е умрял, веднага решил да наруши договора с него и започнал непрекъснати нападения срещу ромейските градчета в Тракия, вследствие на което си покорил немалко от разположените до планината Родопи градчета. Същото направил и изменникът Михаил17 в Тесалия със съседните области и градове, които дотогава били подвластни на ромеите. А императорът подновил и преутвърдил договора, който неговият баща бил сключил с турците, за да бъде напълно свободен от грижи за положението на Изток. След това той преминал през Хелеспонт по онова време, когато започват да изгряват Плеадите18. Императорът водел със себе си войска, много по-голяма от войската на баща си. Събрал не само тези, за които военната служба била задължение, но и такива, които били заети с лов, като им заповядал да изоставят своите ловджийски кучета и птици. Когато научил за толкова страшния поход на императора, българският владетел започнал да се измъчва от голям страх и да се вълнува непрекъснато от различни мисли. За него било трудно и съвсем невъзможно да реши въпроса чрез война. От една страна, той нямал равностойна и достатъчна войска, за да се противопостави на толкова многоброен неприятел, който при това бил снабден с тежко и отлично оръжие, а, от друга страна, виждал, че императорът бил млад, въодушевен от голямо честолюбие и жадуващ силно да осъществи плановете си. Той разбрал това, което щяло да го сполети по-късно, и затова поискал да възобнови предишния договор. Надявал се да спечели твърде лесно императорската благосклонност, понеже императорът бил женен за сестра му.  В същото време той знаел, че от Тесалия дошла мълва за изменника Михаил, която по необходимост щяла да го застави да замине по най-бърз начин там, за да уреди тамошното положение, преди още всичко да е попаднало под властта на Михаил. И това било достатъчно, за да може да убеди императора да сключи мир с него. Проводил пратеници при императора и получил мир много по-лесно, отколкото очаквал, като върнал само подвластните на ромеите крепости, които бил превзел след нарушаването на договора. И за да не се впускаме в подробности, нека кажем, че императорът около есенното равноденствие веднага се отправил с ромейската войска за Тесалия. Но още преди императорските войски да завземат Македония, при него се явила съпругата на изменника Михаил, Теодора, за да ожени сина си Никифор за императорската дъщеря Мария и за да върне всичко, което нейният съпруг заграбил, когато бил нахлул хищнически в пределите на ромейската държава. За кратко време императорът изпълнил това и Теодора се завърнала при съпруга си Михаил, водейки със себе си Мария като съпруга на своя син.

 

4. Мицо наследява Михаил Асен. Константин Тих обсажда столицата. Мицо предава Месемврия на императора

 

III, 2. Тогава19 станало известно, че и българските работи се намират в лошо положение. Българският владетел Асен20, шурей на император Теодор, умрял. Той обаче нямал син, който да наследи престола, както е прието. По необходимост оставал, така да се каже, вторият начин за наследяване, като властта премине върху Мицо21, съпруг на сестра му. Така и станало. Но Мицо бил ленив и изнежен и постепенно губел уважение, та достигнал до пълно безсилие и народът напълно отхвърлял неговите нареждания. По това време сред българите имало един известен мъж, на име Константин, по прякор Тих, който надминавал другите твърде много със здравия си ум и със силата на тялото си. Като видял, че управлението на българите е лошо, той въстанал срещу него. Привлякъл на своя страна простия народ и всички знатни и влиятелни от народа и след като получил доброволно от всички тях властта, обсадил Търново, в който се намирали дворците на българите. А пък Мицо въпреки желанието си бил принуден да избяга заедно с жена си и децата си в укрепената приморска крепост, наречена Месемврия. Оттам заминал при императора, който тогава пребивавал в Никея, в Азия, като се обявил за подвластен на ромеите и освен това им предал крепостта Месемврия. Той получил от императора някои области около Троя и Скамандър като ежегодна издръжка и се установил там занапред с жена си и децата си. Константин Тих, след като станал вече господар на българската държава, изпратил пратеници при императора, като обещал да му бъде приятел и съюзник, ако получи за съпруга една от неговите дъщери. Към това се стремял не че нямал жена — той си имал жена и деца, но понеже по своя произход нямал никакво право над българския престол, му било неприятно да бъде смятан и наричан незаконен владетел. Той знаел, че дъщерята на императора е същевременно сестреница на неотдавна починалия Асен, владетеля на българите. Затова той я искал за своя чест и за да затвърди властта си, като давал обещание, че веднага ще напусне първата си съпруга. Това се харесало и на самия император. Константин Тих, след като взел императорската дъщеря Теодора за съпруга и за участница в управлението, изпратил първата си съпруга в Никея като гаранция пред ромеите за любовта си към втората съпруга.

 

5. За Теодора, съпругата на Константин Тих

 

III, 3. Императорът22 имал четири пълнолетни дъщери, а мъжка рожба нямал друга освен Йоан, който бил още дете. Първата от дъщерите му, именно Мария, както и по-рано се обясни, я взел за законна своя съпруга етолиецът Никифор,  който бил почетен от своя тъст императора с титлата деспот поради този брак. А втората дъщеря, Теодора, взел за своя съпруга българският владетел Константин Тих, както това вече казахме.

 

6. Михаил Ангел решава да нахлуе в Македония и Тракия

 

III, 5.  В това време23 управителят на Етолия и Епир деспот Михаил, като научил, че неговият тъст император Теодор умрял, без да остави пълнолетен наследник на императорската власт, и че поради това сред ромейските сановници възникнал голям смут, изоставил всички свои грижи и започнал да се надява с малко усилия да стане господар на голяма империя. Той предполагал, че щом поиска, лесно ще прекоси с меч Македония и Тракия, тъй като ромеите, имайки много грижи у дома си, които им поглъщали вниманието и ги отвличали от външните събития, нямало да бъдат в състояние да му се противопоставят. Затова той събрал голяма войска от своята страна, а и получил отвън още по-многобройна от своите съюзници. Неговото пратеничество било прието благосклонно и при него се явили управителят на Пелопонес и Ахея, който бил женен за дъщеря му Ана, и управляващият тогава Сицилия Манфред24, който му бил също зет, женен за дъщеря му Елена. Те довели толкова големи войски, та било мъчно да се преброят, както се говорело. В същност те не се явили толкова да помагат на своя тъст Михаил, колкото да разширят своята власт и [да завладеят] чужди градове. Те се надявали да завладеят без труд цялото ромейско царство от Йонийския залив до самия град Византион и след установяване там на своя здрава власт да си го разделят по жребий, преди още да са започнали сериозно дело. Слухът за това блестящо и чудно приготовление достигнал до Михаил Комнин Палеолог25, който наскоро бил получил деспотска титла и получил пълна власт в държавното управление. Без да се бави, той изпратил своя брат, севастократора Йоан, с голяма войска. Изпратил заедно с него като помощници и съратници значителен брой знатни лица от сената, които не били лишени от известен военачалнически опит. Между тях бил и кесарят Константин, който му бил брат по майка, още и великият доместик Алексий Стратигопулос  и Константин Торникий, тъст на севастократора и велик примикирий. Това било по време на летния слънчев кръговрат и когато на небето изгрявал Орион и съзвездието Куче26. Като преминали възможно най-бързо Хелеспонт, прекосили също Тракия и Македония, те присъединили към себе си всички тамошни ромейски войски, които живеели пръснати по градове, паланки и села, без да вършат нещо. Преди още да настъпи есенното равноденствие, те се явили при Охрид и Девол. Това са македонски крепости, които осигуряват пълна безопасност на всички, които живеят в тях. Те се разположили на стан между двете крепости. Там научили, че и враговете стануват в равнината до Авлона27. Становете на двете войски се разделяли от простиращата се между тях планина: ромеите били на север от нея, а враговете им на юг. Неприятелите обкръжили и обсадили Белград28, висока крепост и, така да се каже, стигаща до облаците. Те смятали, че след нейното капитулиране като от твърде изгодно място за нападение ще се пръснат по всички западни области на ромейската държава подобно на многоводна река, която стремително се спуска от висока планина в равнината. Те били наистина глупави, защото се надявали да достигнат това, което изобщо било невъзможно да се постигне. Те наистина не разбирали, че без божия помощ цялата физическа сила, множеството коне и запасите от оръжие струват само колкото един куп мравки. И така, обхванати напълно от гордост и самомнение, те нападнали ромеите. Техните суетни планове завършили, както се следва. Ромеите смятали, че сами без божие съдействие нищо не можели и затова, като се осланяли във всяко свое начинание на помощ от небето, те се осмелили да нападнат по-многоброен неприятел. Те наистина спечелили блестяща победа с божия помощ, както сега ще бъде разказано. Когато вече разположили своя стан наблизо до неприятелите, ромеите изпратили един от най-ловките си хора да всее раздор сред неприятелските войски и да насъска една част от тях срещу друга. А това не било невъзможно, понеже управителят на Ахея и кралят на Сицилия не били едноплеменни и еднородни с Михаил Ангел. Изпратеният тръгнал като дезертьор и нощем стигнал при неприятелите. След това тайно се явил при управителя на Етолия Михаил Ангел. „Знай, казал му, че днес голяма опасност заплашва тебе лично и всички твои подчинени. Двамата твои зетьове и съюзници — управителят на Пелопонес и Ахея и кралят на Сицилия, провождат тайно пратеници при ромеите за договор с обичайните дарове. Ето защо, ако ти е скъп животът, погрижи се възможно по-скоро за себе си, преди техните преговори за мир и дружба да са приключили.“ Михаил му повярвал и след като съобщил тайно за това на тези от своите, на които имал възможност и времето му позволявало, бързо избягал, преди слънцето да залезе. Като научили да се шушука за неговото бягство, един след друг всички Михаилови войници се впуснали от различни места и всеки бързал да изпревари другите в бягството. На разсъмване събудените съюзници останали изумени, като научили за бягството на Михаил, тъй като не можели да си обяснят причината му. Страхували се вече да вдигат оръжие срещу ромеите, защото, от една страна, не знаели как да си обяснят станалото, а, от друга страна, понеже се оказали по-малко на брой, макар че преди това били твърде многобройни. Затова и те ударили вече на бягство, убедени, че са предадени от Михаил. Когато те били все още така смутени, ромеите неочаквано ги нападнали и избили мнозина от тях, а почти всички останали хванали и взели живи в плен. Между тях бил и принцепсът на Пелопонес и Ахея, а кралят на Сицилия тайно избягал с твърде малцина от своите.

 

7. Константин Тих бива настройван от съпругата си против Палеолог

 

IV, 5.  Преди още императорът29 да отиде във Византион, неочаквано живеещите край Истър скити30 заляли почти цяла Тракия подобно на море, което е развълнувано и излязло твърде далеч от своите брегове. Скитското племе е много бързоходно и често за един ден преминава тридневен път. Причината на тяхното нападение била следната.

6. Казахме, че дъщерята на император Ласкарис била омъжена за българския владетел Константин. Тя, след като чула за ослепяването на брат си Йоан, непрестанно безпокоила и подстрекавала мъжа си да отмъсти за извършеното. Поради това той търсел удобен случай да отмъсти за неправдата. Докато намерението му било още в процес на обмисляне, султанът Азатин подхранвал силния му стремеж за нападение. Докато императорът отсъствал, султанът получил нареждане да живее в приморското градче Енос, а около него имало тайна стража, която да попречи на евентуално негово бягство, в което бил подозиран. Това непоносимо положение подбудило Азатин да се обърне към Константин, който вече бил решил да предприеме поход срещу ромеите. Султанът му обещал, че ще му се отплати с много пари за свободата си. Константин, взимайки тази покана като немалък залог и знаейки, че императорът се връща от Тесалия във Византион, събрал повече от двадесет хиляди придунавски скити. Заедно с тях той нападнал възможно най-бързо ромейската земя с голяма надежда, че ще плени и самия император, който се намирал в поход. Скитите се разпрострели по цяла Тракия като мрежа чак до морския бряг, за да не им убегне нито животно, нито човек, нито самия император. Всичко друго станало според техните желания, но се излъгали само в надеждата да заловят императора. Той изпреварил техния поход и тайно стигнал до морето през височините около Ган. По божие предопределение той попаднал тука на две латински триери, които плували за Византион, но се били приближили до брега за вода. Качил се в тях и на втория ден стигнал в столицата. Скитите, които вече били измамени от императора, трябвало да се погрижат да не бъдат измамени и от султан Азатин. Затова те се насочили направо и съсредоточили всичките си усилия да пристигнат в градчето Енос и да пленят султана — само него, ако жителите го отстъпят доброволно, или заедно с града и жителите му, ако не желаят. Но тези, които го пазели, го предали поради страх от пълно унищожение и така постигнали неприятелите да се оттеглят спокойно, Човек би могъл да види как те при своето завръщане след победата карат като животни почти цялото многобройно тракийско население.

Така в продължение на известно време мъчно можело да се види из Тракия волове и орачи — до такава степен я лишили от хора и животни. Но разказът ни за султана да спре засега. За неговите дела ще говорим по-подробно в следващите книги. Неговата съпруга и децата му били взети веднага под стража. Богатствата му били изпратени в императорската хазна. Свитата му, това били твърде много и твърде храбри мъже, след като били покръстени, била присъединена към ромейската войска.

 

8. Кръстоносците провождат пратеници до Алексий Комнин за храна и за разрешение да преминат през Хелеспонт

 

IV, 7.  Така прочее там31 те преминали река Истър и като навлезли навътре, разположили се на лагер в Тракия. Тогава над ромеите царувал Алексий Комнин.  Те изпратили пратеници при него, за да го помолят за разрешение да купуват необходимите им неща и да преминат на Изток през Хелеспонт.

 

9. Българите по стар обичай не убивали, като се задоволявали с плячката

 

IV, 9.  Този закон съществува, предаван винаги без промяна на потомците, не само у византийците и тесалийците, но и у илирите, трибалите и българите поради общността на вярата им, а именно да лишават неприятеля само от имущество, но да не го поробват и да не убиват никого извън сражението.

 

10. За Ивайло, наричан Лахана. Тертер застава начело на българското царство

 

V, З. Императорът32 имал сестра на име Евдокия. Тя пък имала много дъщери. Едната от тях, Ана, омъжил за Никифор, управител на Етолия, а другата, Мария, за Константин, владетеля на Загора33; техните първи жени били умрели неотдавна. Ние по-рано казахме и за онези сестри и дъщери на император Теодор Ласкарис. По това време сред българите се издигнал един мъж по произход овчар, хитър и способен да извърши преврат, на име Лахана. Той събрал около себе си много хора, прости и необуздани, и започнал да живее разбойнически живот. Така за късо време той натрупал голямо богатство и същевременно събрал достатъчно войска. Константин не могъл повече да търпи постоянните му нападения и грабежи и затова решил да събере войската си и да излезе в бой срещу него, като постави на карта всичко. Той смятал за срамно, че един съвсем незначителен човек в кратко време е събрал голяма войска и не само непрекъснато причинява големи злини на българите, но вече заплашвал с големи опасности цялото царство. [Константин] се приготвил и тръгнал на поход. След като влязъл в бой с онзи, той бил победен и загубил не само царството си, но и живота си. Лахана неочаквано станал не само господар на царството, но и втори съпруг на жената на Константин. Той възнамерявал в края на зимата и при настъпването на пролетта да нападне из засада съседните ромейски села и градчета, за да бъде той по-силен, след като те бъдат омаломощени. Императорът чул за тези неща и сметнал, че не бива да ги търпи, нито да ги премълчава или пренебрегва. Той се много загрижил и бил напълно отчаян, защото не смятал [Лахана] опасен само за момента, но виждайки го да се стреми с преголямо усърдие към това, което желае, казвал, че напредвайки постепенно и методично, Лахана ще добие такава голяма сила, че и за ромеите ще бъде мъчно след време да го надвият. Трябвало тези, които искали да живеят в сигурност, да изпреварват и предотвратяват надвисващите опасности. Необходимо било още сега да се изтръгне от корен издънката, която току-що била започнала да расте, и щом като може, сега да се отмъсти без никаква опасност, а не да се закъснява с отмъщението за лошите дела и да се чака, когато отмъщението ще бъде съпроводено с опасност. Ние казахме по-рано, че Мицо, потомък на Асен, се установил да живее в околностите на Троя. Съобщихме и причините за това. След време той умрял. Оставил обаче син Йоан Асен. Императорът повикал този Йоан Асен при себе си, понеже той имал право над българския престол по наследство от дедите си. Оженил го за дъщеря си Ирина и го изпратил със силна войска да освободи българската държава от тиранията на Лахана и по този начин сам да си завладее царството, което вече законно му се падало. А Лахана, който се случил тогава на поход срещу скитите34 за затвърдяване на своята власт, по тайните козни на императора там платил с живота си за своите престъпления. Без труд Асен получил царската власт, тъй като българите го приели радушно. Поради всички тия събития Мария, сестреница на императора, била изгонена оттам заедно със сина си Михаил, когото имала от Константин, и пристигнала в Константинопол. Впрочем често след големи радости идват многобройни скърби, които като вражески мечове раздрусват и унищожават удоволствието от тия радости. И в тоя случай станало същото. По онова време имало между българите един благороден мъж, твърде умен и забележително енергичен на име Тертер35. Асен, желаейки да го приближи до себе си и същевременно да си осигури безопасност, го оженил за сестра си, след като отстранил първата му съпруга и я изпратил заедно с децата му в Никея. След това го удостоил и с титлата деспот. Но Тертер не останал дълго време верен на този, който го почел толкова много. Като разбрал преголямата простота и недалновидност на Асен, той в кратко време съумял да привлече към себе си цялата войска и мнозина от знатните. Дори вече имал намерение да убие Асен и да стане господар на царството. Но Асен узнал за това и се престорил, че отива на гости с жена си при своя тъст императора. Тайно взел всичко ценно от богатствата и парите на българите и пристигнал при тъста си императора в Константинопол. Тука той прекарал остатъка от живота си. Тертер пък си присвоил царството на българите, понеже нямало абсолютно никой, който да му се противопостави. Това така станало.

 

11. За смъртта на султан Азатин

 

V, 5. Сега ще се върна към прекъснатия разказ. Султанът Азатин, макар и да избягал, както се каза, заедно със сина си Мелик от град Енос и преминал Истър, не му се удало да изпълни намерението си. Неочаквана смърт прекъснала изпълнението на неговите планове.

 

12. Войниците на Тракия се бият с българите

 

V, 5. Затова императорът в отчаяното си положение започнал да укрепява река Сангарий  с разположени нагъсто крепости, за да не я преминат и да не завладеят Витиния. Той смятал, че не трябва да изтегли другите ромейски войски, които били заети в сражения. Тракийските войски водили сражения с българите, а македонските - с тесалийците и имерийците.

 

13. Росонсул гледа да завладее Белград и по-важните места в Македония

 

V, 6.  Като въоръжил многобройни морски войски и като събрал още по многобройна сухопътна войска, Карл36 поставил за техен пълководец храбрия мъж Росонсул. Той взел сухопътните войски, прекарал ги през Йонийско море и единственото му намерение било да превземе крепостта Белград37 и най-важните укрепени места в Македония и след това да се отправи безопасно срещу Византион.

 

14. Палеолог провожда пратеници до намиращия се отвъд Дунав Ногай

 

V, 7.  При това положение на нещата севастократор Йоан38, управител на Тесалия, отново започнал да нарушава сключения мирен договор. Това силно разгневило и разсърдило императора. Вече угаснала и, така да се каже, напълно изчезнала у него надеждата за мир и дружба. Постоянното нарушаване на мирния договор и постоянното му подновяване докарали императора до пълно отчаяние и той не искал и да мисли за други договори в бъдеще, понеже възстановяването и заздравяването ставало със сила и мъчно, а нарушаването и унищожаването му ставало съвсем лесно и твърде бързо. Затова той проводил пратеници до скита Ногай, който имал постоянно местопребиваване отвъд Истър. Поради роднинство той имал крепка дружба с императора: неотдавна се бил оженил за Ирина, незаконна дъщеря на императора. Затова бил приятел на императора. След като получил от него четири хиляди отбрани скитски войници, императорът прибавил към тях известен брой ромейски тежковъоръжени войници и възнамерявал да ги изпрати срещу тесалиеца севастократор Йоан, за да го унищожи и да погуби всички младежи, навършили пълнолетие и годни за военна служба, и които били цветът на Тесалия.

 

15. Императорът дава дъщеря си Симонида за жена на сръбския крал

 

VI, 9.  Около това време станало преголямо земетресение, поради което много от големите къщи и от големите храмове пострадали: едни били съборени, а други се напукали. Тогава паднала също и статуята на архангел Михаил, която император Михаил Палеолог издигнал на колона пред храма „Свети апостоли“, когато станал господар на Константинопол. Неговият син император Андроник я възстановил отново и издигнал, както била по-рано. През следващата година пристигнала в Константинопол от Трапезунд Евдокия, сестрата на императора, понеже нейният съпруг Йоан Лазът починал там. Тя пристигнала с втория свой син, а първия, Алексей, оставила там да упражнява бащината си власт. Кралят на Сърбия39 чрез пратеници поискал тази Евдокия за съпруга, за да сключи вечен съюз с ромеите. Той бил силен и не давал покой на ромейската държава, като заграбвал едни от градовете и селата ѝ, а други плячкосвал. Това искане поставило императора в много и големи затруднения. На първо място поради това, че той държал твърде много на дружбата на краля, а на второ място, понеже императоровата сестра Евдокия смятала кралското предложение за брак неуместно и дори не искала да чуе да говорят за това; на трето място и поради това, че кралят търсел вече за четвърти път съпруга. След като поживял известно време с първата си съпруга, дъщеря на владетеля на Влахия40, той я върнал в родината ѝ и си взел за съпруга сестрата на братовата си жена, като предварително свалил от нея монашеското облекло. Понеже църквата на трибалите дълго време се противопоставяла на това беззаконие, след доста време той освободил и тая си съпруга и си взел за трета жена сестрата на българския владетел Светослав. Кралят обаче нямал деца от нито една от трите си жени. Щом охладнял и към третата си съпруга, той започнал да търси по-знатно родство чрез брак. Тъй като Евдокия отказвала с всички сили на душата си това съпружество, а кралят много настоявал, като прибавял към искането си и немалки заплахи, императорът бил принуден да предложи на краля своята дъщеря Симонида, която била на пет години. Тя трябвало да бъде възпитавана от краля, докато стигне законната възраст за брак и след това да му стане съпруга. През настъпващата пролет41 императорът заедно с императрицата и дъщеря си пристигнал в Солун. Той водел със себе си и окования порфирогенет42, понеже се страхувал той да не избяга по подбуда на майка си; майка му императрица Теодора не преставала да се сърди за своя син и да иска неговото освобождение. Там пристигнал и кралят, който водел със себе си като заложници синовете на знатни трибали, а също и сестрата на Светослав, за да затвърди договора. Малко време след нейното пристигане в Константинопол с нея влязъл в незаконно съжителство Михаил Кутрул, който бил зет на императора, женен за сестра му. След смъртта на съпругата си той оставал да живее като вдовец. Любовните му връзки със споменатата жена отначало били тайни, но след време той встъпил с нея в явен и законен брак. Но нека да свърша накратко. Кралят сключил траен и здрав съюзен договор, който бил по волята и на императора, и си тръгнал със Симонида, която била петгодишно дете, а той бил на 40 години и почти с пет години по-стар от тъста си императора.

 

1След завземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г. Балдуин Фландърски, един от главните водачи на кръстоносната армия, бил коронясан за император и получил 1/4 от византийската империя, а останалите 3/4 били разпределени поравно между венецианците и кръстоносците. С „блезенския граф“ Григора назовава граф Людовик Блуаски, а с „монфератския маркграф“ — граф Бонифаций Монфератски.
2Кумани.
3Одрин.
41254г.
5Теодор Комнин, епирски деспот и солунски император (1214—1230).
6Страната на македонците, сиреч жителите на тема Македония.
7Охридският архиепископ Димитрий Хоматиан.
8Булга, т. е. р. Волга.
9Две Мизии, римски провинции, т. е. Горна Мизия, която обхващала земите на днешна Добруджа, и Долна Мизия, която включвала в пределите си земите между Стара планина, Добруджа, р. Дунав и р. Цибрица.
10Т. е. куманите.
11Лемноски нещастия, така наречени, защото жителите на остров Лемнос търпели големи нещастия от честите земетресения.
12Сиреч турските войски.
13Т. е. в началото на 1254 г.
14В случая Григора има пред вид българското население в Югозападна България.
15Теодор II Ласкарис (1254—1258).
16Михаил II Асен (1246—1256).
17Михаил II, епирски деспот.
18Плеадите, съзвездие от седем звезди, които изгряват през май и залязват през ноември.
19През 1258 г.
20Михаил II Асен.
21Български болярин, чиито владения се Намирали в околностите на Месемврия.
22Теодор II Ласкарис.
23В 1259 г.
24Сицилийският крал Манфред владеел някои градове по Адриатическото крайбрежие. Той бил зет на епирския деспот Михаил II.
25Михаил Комнин Палеолог — бъдещият византийски император Михаил VIII Палеолог (1261 — 1282).
26Летен слънчев кръговрат, когато изгрявал Орион и съзвездието Куче.
27Авлона, дн. Валона на Адриатическо море.
28Дн. Берат в Албания.
29Михаил VIII Палеолог.
30Сиреч татари.
31Сиреч, при устията на.р. Дунав.
32Михаил VIII Палеолог.
33Сиреч България.
34Т.е. татарите.
35Георги Тертер I (1280—1292).
36Карл Анжуйски.
37Става дума за град Берат в Албания.
38Става дума за севастократор Йоан I Ангел (1271—1296), управител на Тесалия.
39Става дума за сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282—1321).
40Тук под Влахия се разбира България. Става дума за Ана, трета съпруга на Стефан Мнлутин и дъщеря на Георги Тертер I.
41През пролетта на 1299 г.
42Може би става дума за Михаил IX, син на Андроник II.

 


 

 

II. Андроник II и Андроник III. Каталаните. Империята и Сърбия.
Михаил III Шишман и Гражданската война във Византия  (1321—1328).
Битката при Велбъжд.
 

16. За каталонеца Рожер

 

VII, З. ...Техният водач Рожер решил да проводи пратеници до императора Андроник43 с предложение да му стане съюзник против турците, ако това той пожелаел. Императорът приел предложението на пратениците с голяма радост. Рожер пристигнал от Сицилия с две хиляди войници. Хилядата от тях той наричал каталани, понеже по-голямата част от тях произхождали от този народ, а другите хиляда наричал амогавари. Така латинският език нарича пехотинците във време на война. Рожер ги приел в своята пехота и затова им дал това име. Веднага след пристигането на Рожер императорът го направил свой зет, като го оженил за Мария, негова сестреница и дъщеря на Асен. Дал му и титлата велик дук. А когато не след много време пристигнал по покана на Рожер и друг каталан, Беренгарий Тенца, императорът дал титлата кесар на Рожер, а на Беренгарий — титлата велик дук.

 

17. Рожер се връща от Азия в Тракия и там бива убит

 

VII, З. Докато императорът44 се намирал в такова трудно положение и изпитвал голяма нужда от някаква помощ, кесар Рожер преминал в Тракия с цялата си латинска войска, понеже у ромеите в Азия повече не останали нито пари, нито нещо друго, което да насища стомасите на палачите. Той решил впрочем да остави другите войници в крепостта Галиполи, а сам, като избрал двеста войници, отишъл при императора Михаил, който по това време бил с войската си в Орестиада, в Тракия. Кесарят отишъл да поиска определената им годишна издръжка и дори да го заплаши, ако е необходимо. Когато той направил това и възпламенил гнева, който императорът още от по-рано изпитвал срещу него, многото въоръжени с мечове войници около императора убили в стана Рожер и някои от придружаващите го. Повечето от тях обаче тайно избягнали опасността. Те с твърде ускорен ход побързали да съобщят на латинците в Галиполи за станалото.

 

18. Каталонците опустошават Тракия. Презимуват в Македония при Касандрия

 

VII, 6. Така се случили тогава споменатите събития, а какво е станало след това, ние ще разкажем после. Сега нека се върнем към каталаните. Възгордяни от победата си в сражението при Апри45 и от помощта на туркопулите, за които вече говорихме, че изоставили ромеите и преминали на тяхна страна, в продължение на цели две години правили непрекъснати нападения и нахлувания, като превърнали в необитаема пустиня приморската равнина и земите навътре дори до Марония46, Родопите и до Визия. Когато пък се убедили, че оттам не могат да си доставят необходимото им продоволствие, решили да навлязат по-навътре, като ограбвали всичко, което им попаднело, докато намерили за себе си изгодно и постоянно местожителство. След като преминали приморската част на Родопите, те смело напреднали, отрупвайки се с голяма плячка. Броят на турските пехотинци и конници бил повече от две хиляди, а броят на каталаните пехотинци и конници — общо над пет хиляди. По средата на есента, когато започва да изгрява Арктур47, те захванали да нападат селата на Македония, за да си набавят необходимата храна за зимата. След като разорили там почти всичко и се натоварили с голяма плячка, те се разположили на стан край Касандрия48. Този град в миналото бил твърде известен, а сега останал дори без жители. Неговата околност обаче била удобна за стануване и за презимуване. Тя, както казахме, била сега заета от скитащата се каталанска войска. Има вдаден навътре в морето нос и заобиколен от двете си страни с немалки заливи, в които изтича [водата] от стопилия се обилен сняг, паднал през зимните месеци. В началото на пролетта те тръгнали оттам и нападнали градовете в Македония, между които Солун бил тяхната главна надежда. Ако завладеели първом този голям и пълен с всякакви богатства град, най-вече сега, когато чували, че вътре били императриците Ирина и Мария, смятали, че повече нищо не ще им попречи да завладеят и цялата останала Македония, щом този град им служи за изходно място. Но императорът ги изпреварил и осуетил техния план. Най-напред той наредил да издигнат дълга крепостна стена около Христопол49 от морето до билото на близката планина, за да стане местността напълно недостъпна за желаещите да преминат против волята на императора от Македония в Тракия и за желаещите да преминат от Тракия в Македония. Когато пък императорът узнал, че проектираното нападение на каталаните срещу Македония и македонските градове ще започне в началото на пролетта, той избрал за пълководци твърде опитни люде във военното дело и ги изпратил да съберат войски в Македония, които да бъдат в състояние да защитават македонските градове, ако враговете пожелаят да ги обкръжат и обсадят. Също и да натрупат в градовете достатъчно запаси от храни от предградията и да приготвят добре всичко друго, та по време на обсадата гарнизонът да не претърпи повече беди от глада вътре в града, отколкото от външния неприятел. Все пак след настъпването на пролетта враговете тръгнали от Касандрия. Едни от тях се настанили съвсем близо до предградията на Солун, а други отишли за плячка. Когато намерили, че цялата страна е изоставена от жителите си и че в нея няма стада и пастири, а градовете намерили защитени с много оръжия, те решили да се върнат отново в Тракия. За тях не било възможно повече да останат там, да си губят времето и да се обрекат доброволно на гибел. Те нямали продоволствие, пък и водили многобройна конница, много пленници, а самите те не били по-малко от осем хиляди. Имало явна опасност да загинат от глад. Но още не било разгласено решението между народа в лагера, когато узнали от един пленник, че пътят им за Тракия е недостъпен, понеже наскоро била издигната дълга крепостна стена край Христопол, която ги откъсвала напълно. Когато съвсем неочаквано чули това известие, то ги смутило твърде много и ги докарало до пълна безизходица. Те не знаели какво ще стане с тях, ако гладът започне да ги измъчва. В същото време се страхували да не би илирите, трибалите, акарнанците и тесалийците, които били съседни племена на живеещите в Македония ромеи, като узнаят за тяхното нападение, да се обединят и да направят военен съюз и да ги обкръжат, и да ги избият до един, понеже няма да има къде да бягат, за да се спасят. Ето защо по необходимост взели за момента по-скоро безумно, отколкото смело решение.

 

19. За Теодора, съпругата на българина Светослав

 

VIII, 1. Император Михаил имал две дъщери — Ана и Теодора, които му родила съпругата Мария, по произход арменка. Ана станала съпруга на Тома, владетел на Епир и Етолия. След това я взел за жена графът, племенник на Тома, който го убил. Теодора пък станала съпруга на българския владетел Светослав.

 

20. Сиргиан и Кантакузин получават управлението на тракийски области

 

VIII, 4. При тия условия императорът дал писмени обещания, потвърдени с клетва, че ще изпълни неговите искания. Присъствали Йоан Кантакузин и Теодор Синадин, които щели да станат участници в тайния заговор. Първият тогава бил удостоен с титлата велик папий, а вторият бил доместик на императорската трапеза. Като трети бил привлечен Алексий Апокавк, също доместик тогава на западните области и завеждащ ведомството на солта. Той съвсем не бил от знатните, но бил много умен мъж, изобретателен и страшно способен да съчинява хитрости. Първите двама били и в родствени връзки с императора. Освен това Кантакузин му бил връстник и още от детство станал най-интимен приятел на император Андроник поради прямата си мисъл, правдивата реч и добрия си характер. Синадин пък също така бил близък на император Михаил, докато последният бил още жив. Те като че ли били изпили от една чаша онова тайно решение и били станали факла за пожар и кон, пуснат в поле. Така тия хора бързо се свързали в един неразтрогваем съюз: положили най-страшни клетви за вярност и разменили обещания за големи дарения и подаръци в отплата. След като всичко станало така, те се захванали за работа с пълно усърдие и старание. Най-напред Сиргиан и Кантакузин подкупили с пари някои приближени на императора и получили управлението над областите и градовете в Тракия. Сиргиан получил най-голямата част от вътрешността и цялото крайбрежие до самите височини на Родопите, а Кантакузин — само малка част от вътрешността около Орестиада. След това започнали да събират войските, да подготвят оръжие и да прибират някакви пришълци и тия, които поради пълна липса на средства не воювали и прекарвали живота си в безделие. Освен това за стражи на градовете поставили свои най-верни и напълно предани люде. Всички пък, които били подозирани, че ще окажат съпротива на замисленото, изгонили от градовете по различни предлози. Това те правили, като предварително разгласявали ту за нападение от страна на крайдунавските скити, ту за някаква морска сила на азиатски турци, за да се прикриват под завесата на такива слухове и по тоя начин да се запазят от подозрения и да получат похвали от императора за своята предвидливост и усърдие. Сиргиан тайно вършел това и непрекъснато съобщавал на младия император за вече направеното и за това, което предстояло да се направи.

 

21. За смъртта на Светослав

 

VIII, 6. --- В това време50 умрял сръбският крал, умрял и българският владетел Светослав ---.

 

22. Асен Андроник изобличава пред императора Сиргиан, който бива хвърлен в затвора

 

VIII, 12.  [Сиргиан] по време на спора между императорите бил началник и управител на пелопонеските ромеи, а след това бил изгонен от младия император. Оттам той отишъл при стария, но не намерил у него никакъв лек за скръбта си, макар че бил достоен за големи почести — севастократорски и дори за още по-големи заради своята пълководска опитност, с която надминавал другите, а също и поради своя знатен произход. Той, като видял, че и Андроник Асен е наскърбен от това, се сближил с него и му станал приятел, изтъквайки връзката между тяхната обща нещастна участ. Като се уповавал на неговото съчувствие, Сиргиан му разказал открито всичко, както е естествено за оскърбените. Асен пък постъпил с него твърде хитро и си послужил със същия език, като сам привидно хулел императорите. Казаното обаче от Сиргиан той скривал в тайниците на душата си, понеже го мразел още от по-рано като властолюбец. А и сега не по-малко му бил омразен като враг на Кантакузин, негов зет по дъщеря, който бил велик доместик. Кантакузин добил голямо влияние пред младия император и оттам с писма давал винаги добри надежди на Асен. След като всички тайни замисли били разкрити, Асен тайно отишъл при своя чичо император и му казал: „Ако ти веднага не арестуваш Сиргиан, който се домогва до императорската власт, в скоро време сам ще бъдеш убит от него.“ Императорът веднага арестувал Сиргиан, а тълпата разрушила и разграбила неговия дом заедно с цялото му имущество. Лозята му заедно с постройките в тях били превърнати в пасбища за овци. Така се случили тия неща.

 

23. За реките Струма и Вардар. За градчето Струмица и за местоположението на Скопие

 

VIII, 14.  След това императорът заминал за Византион и там бил коронован на 2 февруари, 8 индикт.51 Случило се, че докато двамата императори отивали към великия храм на божията Мъдрост,  за да бъде коронясан императорът, старият император паднал заедно с коня си, който се подхлъзнал в някаква мръсна локва, образувана от дъждовни води на пътя. Този случай бил сметнат от разумните хора за недобро предзнаменование за падналия. На следващата година дъщерята на паниперсеваста  отпътувала, за да се омъжи за краля на Сърбия. След кратко време отпътувала и майка ѝ, за да се види с нея. Наскоро подир това там пристигнал и сам паниперсевастът, който не желаел повече да бъде подчинен на императора, а се домогвал да получи императорската власт, понеже тя му била бащино наследство. Като изоставил управлението и ръководството на Солун, заминал и сам при зетя си — краля, с намерение в негово лице да намери помощник за изпълнение на своето желание. Той бил приет от него и заедно с него тръгнал на поход, като опустошил цялата област до река Стримон и Серес. Затова старият император52 поради страх от по-големи злини проводил пратеници при него и заедно с тях знаците за кесарско достойнство. Той ги получил в градчето Скопие и започнал да ги носи, като обещал, че в бъдеще ще живее в мир и нищо повече няма да иска. Възнамерявал вече да се завърне в Солун, но се разболял от тежка болест и след няколко дни починал там. Неговата съпруга кесарисата, понеже много обичала дъщеря си и зетя си, а и се страхувала от ромеите поради случилото се с мъжа ѝ, не искала да замине оттам. Като узнал това нейният баща, склонил императора да изпрати пратеници при краля за уреждане на други ромейски дела и как да накара кесарисата да се върне в родината си. Тогава и аз бях изпратен като пратеник при краля заедно с други и с брата на кесарисата поради казаните вече причини. По време на това пътуване ние претърпяхме много несгоди, понеже се беше разпространила мълва за възможно нападение на скитите.53 Тази мълва изплашила Тракия и накарала хората от околността да се преселят в крепостите и да изоставят домовете си, в които ние трябваше късно вечер да търсим отдих и да си почиваме от пътуването. Аз пропускам всичко, което ни се случи до Стримон. Там обаче ние претърпяхме нещо такова, което заслужава да бъде чуто повече от всички неща, които възбуждат в душата на хората чувство на сълзи и смях. Ние извършихме такова неразумно дело, което би било достойно за смеха на Демокрит;  то ни изложи на такава опасност, която би била достойна за сълзите на Хераклит. Всички знаят, че Стримон е непребродима река и за пешаци, и за конници, защото тя е най-голямата река от тия, които прорязват Тракия и Македония и се вливат в Хелеспонт и Егейско море. Тя извира от твърде високите планини, които се простират без прекъсване до Йонийско море, като започват от Евксинския понт, граничат на юг с Тракия и Македония, а на север със земите на мизите и река Истър. Тя е най-голяма от всички реки, които напояват Скитската земя, и се влива в Евксинския понт с пет устия. Ние се опитахме да преминем с една твърде малка лодка река Стримон, която води началото си от такива извори и е с водовъртежи. Ние прекарахме цял ден в преминаването на тази река понякога по един, понякога по трима, заедно с товарните животни. Броят на товарните животни и на нас самите беше 20 към 140. Когато вече преминахме, слънцето беше минало пладне и клонеше към запад и залез. Би трябвало да се установим на стан и там някъде да разпрегнем добитъка. Но ние се измамихме и продължихме пътя си, надявайки се, че твърде скоро ще намерим за себе си удобни прибежища, преди още да сме извървяли 15 стадия. Но тая ни надежда беше твърде измамна. Някакви непрекъснати разбойнически нападения съвсем неотдавна бяха разграбили и превърнали това място в пустиня. Затова ние като някакви скитници блуждаехме по това място, доверили се само на бога и на нашите несигурни надежди. След това настъпи нощ, защото слънцето залезе и всички пътища се покриха с мрак. Нямаше луна. Тя беше извършила само половината от своя път около земята и ни беше малко полезна със своите лъчи, понеже беше в своята първа четвърт. По този път ние вървяхме в непрогледен мрак, подобни на ония, за които се говори, че слизат през Тонар54 в ада, или на слизащите в пророческата пещера на Трофоний55. Към оная безлунна нощ се прибави тогава и сянката от околните хълмове. Техните високи върхове дотолкова скриваха от погледа ни небето, че ние не можехме да насочваме ясно нашия труден път дори по звездите. Сърцето ми замря, понеже ми предстоеше дълъг и труден път. Ние попаднахме на съвсем гъст и кичест храсталак, изпълнен с много дупки и пропасти. В него ние не обръщахме никакво внимание, че нашите обувки и дрехи се раздират от тръните, защото се грижехме само за очите си, тъй като постоянно многобройни снопчета клонки вражески ни удряха по лицата. Не се грижехме вече и за поводите и юздите, с които управлявахме конете, а пазехме очите си с ръце. Някои пък от придружаващата ни прислуга, които съвсем нехаеха за обхваналия ни страх, надаваха силни викове и пееха трагически песни. Те възпяваха славата на мъже, за които ние само бяхме слушали, но не бяхме ги виждали. Заобикалящите ни пропасти и дълбоки долове в намиращите се наоколо планини поемаха виковете им и като живи същества ги повтаряха точно и неизменно, запазвайки напълно ритъма, на свой ред отекваха и отпяваха, така както при хоровете, същите стихове се изпяват в ответ на вече изпятите. При тия обстоятелства аз се стараех по всякакъв начин да държа бодър духа си, за да не падне сломен от толкова много ужаси. Той обаче не се подчиняваше и не преставаше да упреква предприетия не навреме път. Насочвайки се непрестанно сам към себе си, духът ми виждаше отново и отново връщащи се образи на засади и кръвожадни мъже, които от скрито място щели да ни нападнат и щели да ни избият с меч. Докато още ние бяхме в такова тежко положение, изведнъж се появиха от тамошните скали и пропасти някакви мъже, облечени в черни дрехи, които бяха от вълна и овчи кожи, които сами си приготвяли от овцете, когато имали нужда. Тия мъже бяха същински демонски привидения. Наистина те не бяха целите в желязо като тежковъоръжените войници, но и не бяха съвсем без оръжие. Повечето имаха в ръцете си някакво оръжие за сражение отблизо, каквито са например копията и брадвите. Някои пък имаха и стрели. В първия момент ужас и страх обзеха нашите. И можеше ли да бъде иначе? Нали ние се намирахме в чужди места при непрогледен нощен мрак и при това сред хора, които не знаеха нашия език? Повечето от тамошните жители са стари преселници от Мизия и имат начин на живот като нашите сънародници. После се ободрихме и отново дойдохме на себе си, защото те ни приветстваха ласкаво и добродушно на своя език. Те не проявиха никакви разбойнически намерения било поради това, че в сравнение с нас те бяха твърде малко и се смятаха за неравностойни да се сражават с нас, било пък понеже бог ги беше възпрял. Аз допускам повече второто, а по-малко първото, защото като местни жители и опитни да поставят в тамошните места засади срещу нас чужденците, в такава непрогледна тъмнина и като имаха за непобедим съюзник гъстата гора, те, ако биха желали сражение, то биха го свършили така, както хора, които виждат, срещу слепци. След като и те получиха подобно приветствие от наша страна (някои от нашите разбираха нещо от. техния език), те накратко ни съобщиха причината за тяхното пребиваване там. Те били пазачи на пътищата и трябвало да прогонват всекиго, който пожелае, като нападне тайно, да плячкосва близките места. Вече беше изминала третата част от нощта56, както ние разбрахме по някои звезди над главите ни. Наскоро достигна до нас отдалече и кучешки лай, който не само ни призоваваше, но и говореше за многолюдно село, което може да приеме хора, изморени от голям труд, и да им предостави ако не всички удобства, то поне само някои. След като набързо се прибрахме там, ние се пръснахме поотделно по къщите като спасени от буря и корабокрушение на някакво пристанище. Казват, че на гладния е вкусен всякакъв хляб, но и на нас тогава ни се видя сладък и приятен уваляния в пепел хляб. Целия следващ ден ние пътувахме и стигнахме едно градче, така да се каже, разположено над облаците, на местен език наричано Струмица. Изградено е на високата планина, та хората, които седят по неговите крепости, наподобяват някакви птици, ако човек ги гледа от полето. Там ние отпразнувахме и светата Пасха, но тъжно и не според нашия древен обичай. Цялата [църковна] служба, стройното пение и мелодичността на свещените песни нямат никакво значение за тукашните жители, понеже си служат с варварски език57 и нравите са им изобщо подходящи повече за земеделци. Те не издават полуварварски, но все пак благозвучен звук, както полулидийците и да кажем полуфригийците, но звукове чисто пастирски и планински, с каквито пеят децата на номадите, когато напролет подкарват стадата си към била и пасбища, за да пълнят съдовете с мляко. Ние останахме в селището цял ден, за да прекараме празника по подходящ начин и да можем отчасти да си починем и да се възстановим. Горе от крепостните стени като от облаци ние гледахме към долината и видяхме забавления, които обикновено стават по време на празници, и различни хора на млади мъже и деца. Това празнично веселие ни послужи вместо почивка и всякакво друго развлечение и ни достави по-голямо удоволствие, отколкото са доставяли на атиняните урежданите извън града игри в чест на Зевс, а на спартанците — празниците в чест на Хиацинт58. И естествено всичко ни съдействаше да се радваме повече на тия неща, а именно и празникът, и това, че се бяхме изкачили високо в планината и бяхме далеч от своите домове, захвърлени като че на някой остров сред голямо море. Радостите в такива случаи изглеждат много по-приятни, отколкото са в действителност. На третия ден ние потеглихме оттам към градчето Скопие, което е вече в пределите на трибалите. Видяхме и течащата край него река Аксиос, която сметнахме за най-голяма след Стримон. Тя извира от същите планини и в началото си при изворите не е толкова голяма, но течейки нататък, получава други притоци, променя името си на Вардар и понякога на отделни места става плавателна. Тук ние срещнахме благородната кесариса, тъщата на краля, когото следват всички трибали и доброволно му се покоряват. Тя бе облечена в жалейни дрехи като символ на тъгуващата ѝ душа.

 

24. Император Андроник провожда пратеници за мир до българина Михаил

 

IX, 1. Близките лица до младия император Андроник, виждайки, че животът на стария император може да продължи още дълго време, и не можейки поради своята низост повече да понасят разделението на властта, понеже бързали да си присвоят цялата власт, решили с хитрост и някакви коварства или да отнемат напълно от него властта, или заедно с властта да го лишат от живот. След това те не пропускали нищо и правили всичко, което помагало и подкрепяло тяхното намерение. Най-напред те проводили пратеници до Михаил59, който след смъртта на Светослав получил властта над българите отсам Истър, за да сключат здрав и ненарушим съюз. Младият Андроник, виждайки, че кралят на Сърбия е много предан на стария император поради станалото наскоро сродяване чрез оженването му за дъщерята на кесаря, и страхувайки се да не би кралят да му попречи на новите планове, се насочил към Михаил, който неотдавна се оженил за сестра му. Говоря за тази, която по-рано е била съпруга на Светослав. След като той станал господар на българското царство, веднага го обхванало желание за по-знатен брак. Затова той напуснал първата си съпруга, от която имал и деца (тя била сестра на тогавашния крал на Сърбия). Вместо нея той взел за своя съпруга сестрата на императора, която намерил да живее в Търново като вдовица, както вече казахме. По това време, когато в Димотика живеела и господарката-майка на императора, били проводени пратеници при Михаил да му съобщят да дойде поради много причини заедно със съпругата си при императора и при господарката-майка на съпругата му. Господарката имала от дълго време преголямо желание да види дъщеря си. Минали повече от 23 години от времето, когато те се видели за последен път. Императорът също искал да види сестра си, която още не бил виждал. Желаел също да види нейния съпруг като свой зет, а и да му съобщи тайни неща. Поради това Михаил отпътувал със съпругата си за Димотика и в продължение на много дни частно и официално се ползвал от блестящи почести и уважение от страна на императора и господарката. По това време те сключили договор помежду си: единият да помага на [младия] император против императора-дядо, а другият да помага на Михаил против краля на Сърбия. Ако пък стане пълновластен господар на ромеите, след като отстрани от управлението дядо си императора, да му даде много пари и земи за заселване и градове от ромейската държава отчасти като зестра на зет, отчасти като на съюзник за усилията му. След уговарянето на всичко това Михаил отново се върнал в своето царство заедно със съпругата си, като получил от господарката си тъща подаръци и дарове, а и обещания за още по-големи в бъдеще.

 

25. Протовестиарият Андроник и Михаил Асен управляват Белград и останалата Македония

 

IX, I. След това старият император изпратил тайни писма за помощ до краля на Сърбия и до сина си деспот Димитрий, който тогава управлявал Солун и неговите околности. Той му нареждал да вземе със себе си двамата свои племенници — протовестиария Андроник и Михаил Асен, които управлявали тогава Белград и останалата Македония; да вземе също и македонските легиони, като по възможност предварително укрепи македонските градове и отстрани от тях тези, които са подозрителни. След това да тръгнат и да се съединят със съюзната войска на краля на Сърбия и да потеглят най-бързо срещу младия император Андроник. От изпратените писма до краля на Сърбия, до деспота и до другите, които изпълнявали императорски поръчения, едни, писани на хартия, били заловени от пазещите пътищата стражи на младия император, а други, писани на тънко бяло ленено платно, тайно достигнали до тия, до които били изпратени, понеже били зашити изкусно в дрехите на писмоносците.

 

26. Младият Андроник завзема Сяр. Българският цар Асен предлага помощ на стария Андроник

 

IX, 4.  В началото на месец декември60 младият император получил тайно писмо от жителите на Солун, които го викали да се върне, колкото може по-скоро. Било решено от целия народ, от повечето знатни и от самия архиерей, че щом като той се доближи до градските стени, те ще излязат и ще му отворят градските порти. Когато узнал това, императорът дал на протостратора голяма войска и му заповядал да не позволява на жителите на Византион да излизат оттам и в никой случай да не отиват до Ригион61. Освен това с тайни писма и обещания, съобразени с всеки един поотделно, да убеждават и да привличат към себе си жителите на Византион. Той пък се отправил с малцина за Солун. Тогава поради опасения за смут се намирали извън градските стени деспотът Димитрий, протовестиарият Андроник и Михаил Асен със съюзническата войска от трибали и с македонската ромейска войска. Те били заети непрекъснато с разпри помежду си, които били възпламенявани от тяхното честолюбие и самолюбие или по-скоро от божия гняв, за да се разстрои тяхното дело и да станат виновници сами за своята гибел. Докато те се занимавали с такива работи между Солун и Серес, императорът тайно влязъл в Солун, скривайки всичките си знаци на императорското достойнство под дрехите на частно лице. Щом като влязъл през градските порти, веднага свалил от себе си тези дрехи и за всички станало очевидно, че той е императорът. Веднага се стекъл при него почти целият град, поклонили му се, почнали да го поздравяват и приветстват с радостни възгласи. Имало наистина и такива, на брой твърде малцина, които го мразели и били всецяло предани на стария император. Те бързо завладели акропола, укрепили го и оттам храбро отблъсвали обсадителите — императора и всички, които се били събрали около него като съучастници в бунта. Те почнали да нараняват мнозина, като хвърляли камъни и стрели така, че много стрели оттам се забили направо в щита на императора. На следния ден хората на императора събрали много съчки, подпалили вратата на акропола и така го превзели. Императорът тръгнал оттам и се отправил към крепостта Серес, където била съюзната войска на трибалите, които в началото искали да воюват срещу императора. Когато обаче видели, че деспот Димитрий и другите — протовестиарият и Асен, се пръснали без всякакъв ред, а последвалите ги войници се предали в стана на императора, те сами предали крепостта на императора чрез договор и се отправили по домовете си. А императорът, щом видял, че съдбата така благосклонно му протяга ръка и му се усмихва, с голяма радост и удоволствие се отправил напред, изпълнен с добри надежди. И да не се простирам повече, той обходил за късо време всички тамошни македонски градчета, твърде лесно и без труд ги покорил и заедно с тях пленил жените, децата и парите на деспота, на протовестиария и на Асен и без изключение на всички други сенатори, които живеели там заедно с тях.

IX, 5. А старият император, като загубил вече и тази си надежда и като изпаднал в крайно безизходно положение, преди да излезе от Македония, пожелал да проводи пратеничество при внука си62 за преговори и мир. Неочаквано се появила друга надежда, която по-добре би било изобщо да не се явяваше, и го отклонила от това му намерение. Защото българският владетел Михаил, увлечен от надеждата за големи изгоди, тайно съобщил на стария император, че ако пожелае това, ще му помага против внука му, и императорът, подобно на човек, който неочаквано е попаднал на пристанище след голямо корабокрушение и буря, здраво се хванал за това предложение. Веднага били проводени пратеници от двете страни за това, което предстояло да се направи, за обещанията и за условията. Никой не знаел за преговорите освен двама или трима от най-доверените и кралицата63, която непрестанно подкрепяла много баща си император с големи надежди, които ѝ били внушавани от лъжепророци и чревогадатели. Великият логотет Метохит, виждайки, че щастието е изменило и се подиграва на стария император и на държавата, изплашил се най-вече за себе си, понеже сам повече от всички други бил посветен от императора в известните и тайни неща, в плановете му и във всичките дела. Затова той бил загрижен и винаги замислен за бъдещето, което не виждал в много благоприятна светлина. Една нощ му се сторило, че над него, както си лежал, стои непознат човек, приличащ на разбойник и свиреп крадец, който протягал ръка да вземе изпод възглавницата ключовете от стаята, в която се намирали нещата му, скъпоценните му камъни и всичките му пари, които имал. Прекъснал с мъка съня си и вече буден, но изпълнен със страх, почнал да вика и да нарежда на слугите си да преследват крадеца, за да не успее той да избяга с парите. Слугите станали бързо, намерили всички врати заключени и го уверили, че това е съновидение, породено от дневните грижи. Той едва се съвзел, въздъхнал дълбоко и сметнал, че видението не е толкова резултат от дневните грижи, колкото е знамение и предизвестие за разорението, което щяло да сполети собствения му дом. Затова с настъпването на деня той изнесъл по-голямата част от своето богатство от дома си. Понеже този ден бил съдбоносен, той раздал богатството си тайно на най-верните си приятели, за да му го пазят. Оставил съпругата си и слугите си у дома, а сам занапред се настанил да живее и постоянно да пребивава в двореца, тъй като се страхувал да не се разбунтува народът против него. Изпратените пък от стария император да управляват селата и градовете на Македония били пленени заедно с жените и децата си, както по-рано казахме, и разпръснати по всички затвори на Солун и Димотика, които изпълнили. Деспот Димитрий избягал и отишъл при краля на Сърбия, като изоставил съпругата и децата си на своите преследвачи. Протовестиарият Андроник, следвайки също известно време деспота, не можал като него докрай да издържи да се храни като паразит на чужда трапеза. Припомнял си колко неочаквано е загубил богатствата си, добитъка, имуществата и славата си заедно с всякаква надежда и се страхувал за жена си, че понася безчестия, които търпят пленените жени от страна на враговете. Той се отдал на голямо отчаяние и неизмерима скръб. Така за късо време завършил своя нерадостен живот, като се скитал в чужди и пустинни места. Михаил Асен бързо завзел градчето Просек, изгонил жителите му, укрепил го и го направил свое убежище. Не след дълго време той заподозрял предателство против себе си, поискал стражи от краля на Сърбия, на които предал градчето, а той сам отишъл при краля. Тогава бил управител и началник на крепостта Мелник и на нейната околност Никифор Василик. Той бил знатен по род, но според мнението на някои, които не могат правилно да мислят, бил прост по нрав и съвсем неопитен в работата си. Времето обаче доказа, че в същност той е бил много по-умен от всички свои съвременници. Защото едни поради незнание на бъдещето се отдали на отчаяние и нерадостно завършили живота си, други били пленени против волята си и претърпели хиляди страдания, трети пък се предали доброволно. Той единствен, като възложил надеждата си на бога, се противопоставил на толкова голямата буря и запазил до последното си издихание искрено разположение и неизменна вярност към стария император и не се поддал на блестящите и щедри обещания на младия император, нито се уплашил от неговите твърде страшни заплахи и нападения. Всичко това той смятал за нелепост, здраво укрепил оная крепост и останал там, докато не чул за смъртта на стария император. До този момент той смятал своята съпротива за справедлива, но след това я намерил за несправедлива и нямаща никакво разумно оправдание. Затова веднага влязъл в преговори с младия император и му предал крепостта, след като предварително получил блестящи дарове в замяна. По волята на императора той и за в бъдеще останал управител и началник на крепостта, като и това получил като награда и отплата за верността си и обичта си към своя господар. Наистина добродетелта на мъжа се почита и от разумните врагове. Филип облажавал Демостен атинянина, макар да му бил един от най-големите врагове, като казвал: „Ако един атинянин, който живее в Атина, говори, че предпочита мене пред отечеството си, аз ще го купя с пари, но не с приятелството си. Ако някой ме мрази заради отечеството си, то аз ще воювам против него като против стена и крепост, като против флота и ров. Аз се удивлявам на храбростта му и облажавам града за такова съкровище.“ Но за това после, а сега да се върнем там, откъдето започнахме. В началото на пролетта през шестата неделя на светата Четиридесетница войските на двамата императори влезли в бой близо до Мавропотамос. Константин Асен бил главнокомандващ на едните, а на другите протостраторът. Враговете ни и тук победили. В боя загинали от нашите не повече от десет войника. Мнозинството от военачалниците заедно с главнокомандващия Асен били пленени. Другите, съблечени почти голи, се отправили към Византион. Младият император, виждайки, че съдбата е благосклонна към неговите начинания, разпоредил всичко по свое желание в Македония и Тракия. И по средата на пролетта побързал и сам той към Византион, за да не би да го изпревари българската войска, която щом намери столицата без достатъчно войска и измъчена от глад, причинен от пристигналата тогава венецианска войска, щяла да убие императора и така да се каже всички, които ѝ попаднат, и да постави под властта на своя вожд една държава от Византион до Истър. Ако ли пък това не станело, то [българите], след като докарат на стария император неочаквано свежи военни сили, биха направили Византион за в бъдеще недостъпен за младия император. Тогава вече към края на своята цел той би паднал в ров, в който щели да потънат всички надежди на тези походи. По това време нещастната столица се намирала заобиколена от три опасности64, които пристъпваме да описваме поотделно- - -.

 

27. Българският цар се споразумява с младия Андроник и връща войските си в отечеството

 

IX, 5. - - - Втората заплашваща тогава столицата опасност, била, че владетелят на българите, като избрал три хиляди конника, изпратил ги според уговореното да помагат на стария император срещу младия император. Но на тях било заповядано, както се говори от някои, ако намерят удобен случай, да предизвикат бунт във Византион. Когато обаче пристигнали, не било позволено на никого да влезе вътре освен на техния вожд. Затова те се отдалечили и разположили на стан на място, което отстои 95 стадии от столицата. Един ден преди това младият император с твърде малко конници тайно препуснал и стигнал близо, за да влезе неочаквано във Византион. Стражите на градските порти забелязали това и той бил отблъснат. По този начин бил принуден да моли горещо дядо си императора и да му обещава, че ще му се подчинява по-скоро като роб във всичко, отколкото да се случи нещо, достойно за проклятие и от двамата, щом като междуособната война е стигнала до такива предели. Възлаганите обаче надежди на българите все още толкова силно подкрепяли духа на стария император, че той не приел молбите на младия император. При това той не могъл повече да му вярва след станалите много неща помежду им. Нито една от тези три опасности, които заплашвали тогава града, не постигнала поставената си цел. Младият император свалил обсадата и си заминал много тъжен, понеже не можал да изпълни своите планове. Той мъчно понасял този изход и, така да се каже, изглеждал отчаян. След като извървял известно разстояние, той спрял на укрепеното място Логи. Оттам изпратил пратеници при военачалника на българите, който се бил разположил някъде наблизо на стан. Изпратил му и дарове, а и му обещал още други, ако събере войската си и замине за отечеството си. След като последният се съгласил, той го поканил заедно с военачалниците му на гощавка. На следния ден с радост в душата си го изпратил за отечеството му.

 

28. Българският цар Михаил обявява война на младия Андроник

 

IX, 8.  Не били изминали и тридесет дена и императорът научил, че Михаил, владетелят на българите, нападнал съседните му ромейски градове и области и възнамерявал да стигне бързо до Димотика и Адрианопол, като водел със себе си немалка наемна войска от придунавски скити. Императорът тръгнал веднага и пръв стигнал в Адрианопол. Оттам проводил пратеници и поискал да узнае причината за нарушаването на мирния договор. Той получил следния отговор: „За тебе щеше да бъде съвсем невъзможно да влезеш във Византион и да си присвоиш автократорската власт, ако аз пожелаех да стана съюзник на твоя дядо, който ми обещаваше, че ще ми даде пари и пограничната област. Сега всичко това аз съм загубил заради тебе и твоите обещания. Ти знаеш, че ме отрупа с обещания много и много по-големи, отколкото твоят дядо. Това ти направи не само да не помагам на онзи, но и поради брака ми с твоята сестра и поради нашето роднинство.“ А императорът се стараел да не даде повод да се мисли, че се страхува. Той намислил, че трябва да разреши спора с война, макар да не притежавал равностойни войски на неприятелските. При всички случаи той се ръководел повече от вродената си смелост, отколкото от разума и здравата си мисъл. Затова и двата лагера започнали усърдно да се приготвят. Ромейската държава се намирала в голяма опасност и била обзета от голям страх. Господарката—майка на императора, се уплашила за сина си и проводила пратеници при двамата, за да се помирят помежду си. Тя станала посредница за примирие между двамата, понеже била майка и на двамата и поради това смело могла да укорява и двамата така, както намери за добре. По този начин така било сключено споразумението. Михаил получил много пари и заминал за отечеството си.

 

29. За смъртта на българския цар Михаил. Сърбите завземат Струмица

 

IX, 12. Когато настъпила пролетта65, станало ясно, че кралят на Сърбия не ще се успокои, докато не накаже Михаил за поруганието и за неправдата по отношение на сестра му, тъй като той изоставил без никакъв повод нея, законната си съпруга, която му родила и деца за наследници на престола, и се оженил за сестрата на императора. Михаил проводил пратеници при императора и го убеждавал да премине през ромейската земя и да нападне страната на трибалите. А и сам той възнамерявал да се отправи на поход срещу онзи с голяма войска, за да не може, като бъде омаломощен, да се бие срещу двама неприятели. Така щял да бъде заставен да отстъпи много от земите си на двамата. Те се приготвяли за похода до края на пролетта. В началото на лятото императорът, нямайки войска, равностойна на военната сила на краля, щом стигнал в полето до земята на пелагонийците, се разположил на стан, където в съседство се намирали и градчета, подвластни на ромеите, и оттам очаквал първо да узнае къде ще бъде главният удар на Михаил срещу трибалите. След това и той сам щял да действа в зависимост от това, което ще научи. Тогава на шестнадесети юни около 12 часа се случило слънчево затъмнение, не по-малко от 11 пръста, ако го наблюдавал някой, който живее на паралела, минаващ през Византион. Тогава слънцето преминало 24-ата част на съзвездието Рак и началото на затъмнението било от средата на северозападната и северната част, а краят — най-близо до началото на източната страна. Михаил събрал твърде многобройна войска — 12 хиляди от собствената си страна и 3 хиляди наемници скити. Нападнал през най-северната част на планината Хемус страната на трибалите, където се намират повечето извори на река Стримон. В продължение на четири дни той опустошавал и унищожавал безнаказано страната, изсичал дърветата по полето и ограбвал страната, без да му се противопоставя някой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска. Той имал оръжие, което с блясъка си заслепявало ония, които го гледали. След като двете войски се наредили и вдигнали знамената си, кралят насърчил своите и сам се впуснал срещу знамето на Михаил с хиляда келтски конника, които се отличавали с големия си ръст и сила и били твърде опитни и упражнени във военното изкуство. Без голяма мъка пленил знамето и се устремил срещу бойната редица на Михаил. Като разбил и унищожил по-голямата част от войската му, той заловил жив и самия Михаил, който бил ранен. Останалата българска войска повечето била изклана там, а оцелялата се завърнала в отечеството си, напълно ограбена. Михаил живял още три дена, без да е в състояние да схване нещастието си, а на четвъртия ден умрял, понеже не могъл да понесе смъртоносните рани. Щом узнал за станалото, императорът веднага се завърнал във Византион, без да предприеме нещо и без да пострада в нещо. Но, както често се казва, никое щастие в живота не остава вечно и чисто до край, нито пък остава лишено от завист. И в случая съдбата останала вярна на себе си. Жестока и страшна буря се надигнала срещу блестящите успехи на краля, която заляла и потопила всичките му радости в живота и го лишила от живот. Работата е следната: Той имал син, който тогава карал двадесет и втора година, роден от втората му жена, и когото усърдно готвил за наследник на престола. Но когато кралят се оженил за дъщерята на кесаря66 — той, петдесетгодишен мъж, за дванадесетгодишна девица — и започнал да има деца от дъщерята на кесаря, преди още да е оженил сина си, синът му изпаднал в подозрение и страх, които, изглежда, били посели в неговата властолюбива душа връстниците му. И той започнал да крои бунт против баща си. Тамошните велможи, пълководци и таксиарси, а и всички, които били недоволни от продължителното управление на баща му, като научили, че той има такова намерение, всички тайно отивали при него и подклаждали неговите планове за бунт. Не след много дни те го взели със себе си, въоръжили го против баща му и го провъзгласили за самовластен крал на Сърбия. Понеже в продължение на много дни постепенно всички се присъединили към него с най-отбраните си войски, те лесно оковали бащата и го докарали при сина. След това хвърлили бащата в тъмница, макар синът да не бил съгласен и да се измъчвал, но мълчал и не могъл да се противопоставя на натиска на множеството. Страхувал се да не би и той сам непредвидено да пострада нещо. Минали немного дни и те удушили бащата в тъмницата, като всичките приятни минали радости в живота му завършили с такъв жесток край. Те предоставили на сина непоклатима и сигурна власт и веднага заедно с него нападнали и завладели ромейската земя дори до Стримон и Амфипол. Тогава превзели също Струмица и други градчета.

 

43Андроник II Палеолог (1282—1328).
44Андроник II Палеолог
45Става дума за битката при крепостта Апри в Източна Тракия през 1305 г., когато каталаните, разярени от убийството на техния военачалник Роже де Флор, нанесли тежко поражение на византийския император Михаил IX и опустошили обширни области.
46Дн. село със същото име до Гюмюрджина.
47Най-светлата звезда в съзвездието Малка мечка.
48Град в Халкидическия полуостров.
49Дн. Кавала.
50В 1321 г.
512 февруари, 8 индикт на 1328 г.
52Андроник II Палеолог.
53Т.е. татарите.
54Планина, при която според гръцката митология се намирал входът за подземното царство.
55Прорицателят Трофоний живеел в Беотия. Според легендата всеки, който влизал в неговата пещера, не се усмихвал след това в продължение на една година.
56Нощта се делела на четири части: от 18-21, 21-24, 24-3 и 3-6 часа. Следователно тук става дума за времето от 24 до 3 часа.
57Сиреч български език.
58Млад митичен герой, почитан в Спарта.
59Българският цар Михаил III Шишман (1323—1330).
60Месец декември на 1328 г.
61Крепост при дн. село Кючюкчекмедже на Мраморно море.
62Андроник III.
63Съпругата на Андроник II.
64Трите опасности били: венецианците, българския цар Михаил III Шишман и Андроник III.
65Пролетта на 1329 г.
66Става дума за Мария Палеолог, дъщеря на солунския наместник Йоан Палеолог и съпруга на Стефан Дечански. Наричала се кесариса поради това, че нейният баща бил удостоен с титлата „кесар“ от Андроник II Палеолог.

 


 

 

III. Йоан Александър и Византия. Йоан Кантакузин. Новите междуособици в Империята.
Турски набези в Тракия. Момчил.
Издигането на Сърбия при Стефан Душан.

 

30. Александър завзема царската власт в България и опустошава земите на ромеите

 

IX, 13. На следващата година67 императорът научил, че става спор за царството на българите между първата жена на Михаил и неговите роднини (сестрата на императора едва избягала оттам и си спасила живота). И понеже мнозина се борили и оспорвали властта, императорът събрал достатъчно войска, нападнал градчетата около Хемус и завзел за късо време без мъка всичките, тъй като жителите им доброволно минали на негова страна. Заедно с тия селища му се предал и многолюдният укрепен приморски град, по име Месемврия. Императорът живеел обикновено в него заедно с войската си, но скоро се обезпокоил, понеже се появил недоимък на продоволствие в града поради войниците и поради намаляването на приходите. Когато пък Александър68, племенник на Михаил, завзел върховната власт след много борби и щом като утвърдил властта си, той събрал българска войска, присъединил към нея и многобройна наемническа скитска войска, нападнал съседната ромейска област и стигнал до Орестиада. Тук той натрупал огромна плячка, превзел и много от градчетата около Хемус с тяхно съдействие, възвърнал ги отново към българските обичаи и сам весело се завърнал в отечеството си с голяма плячка.

 

31. Императорът воюва с Александър. Ромеите бягат без ред. Александър от милосърдие предлага мир на императора

 

X, 4. След като свършили тези игри в Димотика, императорът събрал достатъчно войска и започнал необявена и неочаквана война срещу българите, защото, преди те да разберат, той искал да си присвои отново крепостите около Хемус, които неотдавна бяха преминали под властта на Александър. И тъй, като нахлул в неприятелската страна, той я опустошавал и опожарявал и не щадял дори намиращото се на хармана жито. Той обхождал крепостите и ги заплашвал с обкръжаване и обсада. Те се предали при условие поставените от Александър гарнизони да се оттеглят спокойно. Когато научил това, Александър се натъжил и проводил пратеници при императора за мир, като заявявал, че не е достойно за християни така жестоко да се нападат един друг, докато има възможност да се помирят и заедно да воюват срещу безбожниците, които са врагове и на двете страни. Императорът отговорил, че е справедливо построените отдавна крепости от ромеите да бъдат подвластни на ромеите. Той върнал пратениците, без те да постигнат целта си. Неговият дядо император Андроник построил отчасти от основи повече от петдесет крепости по височините и долините на Хемус, отчасти ги възстановил чрез протостратора Глава, който тогава управлявал Тракия, за да бъдат защитна стена и преграда срещу постоянните скитски нападения. Александър никак не можал да понесе спокойно така казаните думи и веднага събрал войските си, на брой около осем хиляди. Към тях прибавил и две хиляди наемници скити. Той тръгнал от Търново и на петия ден пристигнал и се разположил на лагер близо до крепостта Русокастро. Бил научил, че там бил и императорът. Императорът бил много изплашен от неочакваното пристигане на враговете си. Тъй като обстоятелствата не му позволявали да предприеме нещо по-добро сред вражеското окръжение, той също извел според възможностите ромейската войска, макар тя да не била равностойна на враговете, но едва достигала до три хиляди. Той я разделил на три части и я пратил недалече от крепостта, защото искал да я има за убежище при евентуално отстъпване назад. Той видял, че неприятелите настъпват, разтегнали се с дясното и лявото крило и от двете страни в дълга бойна редица и поставили в средата тежковъоръжените, a едновременно имайки в дълбочина ариергарда си като своя здрава опора. Тогава той се уплашил от обкръжаване и променил веднага плана си. Събрал ромейската войска в един двоен боен ред и ѝ придал форма на лунен сърп. Сам застанал сред войниците си и започнал да говори високо и да ги ободрява с думите: „Помислете, войници, че ние воюваме в чужда и вражеска страна и сме обградени далече от своето отечество. Ние нямаме съюзни градове, които да ни помогнат сега при тази неочаквано връхлетяла ни война, нито бихме могли да повикаме отнякъде наемна войска. Затова нека се сражаваме като такива, които днес ще умрат, решени да изчезнат заедно със залязващото слънце днес. Да спечелим за свидетели на нашите храбри и смели подвизи тази вражеска земя, където ние се бием за живота си, и очите на враговете, които ще ни надживеят. Многобройността на враговете нека не смущава сърцата ви, защото ние знаем, че големи военни сили твърде лесно са били разбивани от малобройни. Нека и ние да се надяваме на това, насочвайки погледа си към безкрайното божие човеколюбие, с чиято помощ впрочем и атинянинът Темистокъл с малочислена войска потопи почти цялата персийска сила в теснините около Саламин. След него и тиванецът Епаминонд на два пъти е победил известната твърде велика спартанска войска с много по-малка войска при Алиарт и Левктра. Тогава Спарта загубила Лизандър, приела със срам бягащия от полето на боя иначе велик Агезилай и дълго време гледала вражески дим дори до Еврота.“ Всички, доколкото могли, смело и храбро влезли в решителния бой и насочили срещу враговете тежките си и незнаещи пощада при избиване на враговете ръце. Най-много от всички [се проявил] великият доместик Кантакузин. Той продължавал да се бие под ударите на много вражески мечове, стрели и копия, но и сам унищожил мнозина от неприятелите. Без да загуби нито щита си, нито меча си, той напуснал сражението невредим, сякаш бил залепен и поставен непоклатимо върху седлото на коня си. Втори след него блестящо се сражавал протосевастът, синът на кесаря, внук на Порфирогенита. Той бил намушен с много стрели и виждайки, че конят му е прободен отвсякъде с вражески мечове, та и мозъкът на главата му се виждал, така да се каже, за тия, които гледат отгоре, все пак не склонил да обърне гръб пред неприятелите. А конят му, като че съперничел на господаря си, сам издържал да не падне, преди да го изкара извън сражението и преди да го върне спасен в къщи и там пред вратата на господаря си да умре. Нашите тогава забелязали, че враговете напират да завземат преди тях височината, та, като ги заобиколят, да се сражават откъм тила им, обърнали се назад и бързо избягали към крепостта. Намиращите се вътре жители, като видели тяхното поражение и в същото време страхувайки се от Александър, заключили им вратите. Нашите обаче със сила разбили вратите и влезли вътре. Изгонили едни от жителите, а други избили като свои врагове и укрепили крепостта. Но те били твърде загрижени и много разтревожени поради явната и очевидна опасност. При това в крепостта нямало фураж за впрегатния добитък, нямало кладенци, нито пък друга вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване. Не можели да отворят и вратата, понеже наоколо били разположени многобройни врагове, а ромейските граници били далече. Те загубили надежда и във възможността да рискуват и да отидат тайно до близкия съюзен приморски град. Град Анхиало бил неприятелски, а така наречената Месемврия, щом като се научила за поражението, отметнала се от ромеите, изклала тамошната ромейска стража и хвърлила от крепостните стени всички, които не съумели да се спасят с бягство. Същото направили и всички крепости около Хемус. А и нямали смелост да проводят пратеници при Александър за своето освобождаване и откупване. Поради своите минали дела те не оставили повод за снизхождение. Дръзко и надменно те били отхвърлили неговото пратеничество за мир, били опожарили българските полета заедно с посевите, при това се били отнесли лошо с жителите на крепостите, които завладели. Затова императорът бил отвсякъде притеснен и в безизходица. Той обаче имал силна вяра в бога, който не го изоставил нито в миналото, нито в сегашното тежко положение, макар и да нямал напълно чиста съвест било поради огорчението, което причинил на дядо си императора в старите му години, било поради греховете, които обикновено си позволява да върши младостта, когато има власт. Но тези свои грехове той смятал като малки рибки, които се скриват в голямото море на божието човеколюбие. И както при други опасности, така и при сегашната безпримерна опасност той се избавил по невероятен начин поради неизказуемия промисъл на бога, който човеколюбиво управлява всичко. Обхванат от състрадание и съжаление, Александър на следния ден проводил до императора по свой почин пратеничество с предложение за мир и му позволил мирно да се оттегли с войската си в своето отечество, като го посъветвал за в бъдеще да бъде по-внимателен. „Годината, казвал той, има четири годишни времена и за малко време може да станат големи промени.“ Това лято завършило с такива събития.

 

32. Императорът изпраща бирници в Тракия и Македония

 

XI, I.  Всичко това принудило императора да вземе участие в общото дело. Понеже императорската хазна била празна, той изпратил веднага хора да събират данъци в тракийските и македонските селища и градове, които и без това били изтощени от налаганите им в различно време данъци и от непрекъснатите нападения както от страна на турците, така и от страна на българите.

 

33. Татари преброждат Тракия за плячка

 

XI, З.  Когато вече настъпила пролетта69, множество скити, прекосявайки Истър, пребродили бързо ромейска Тракия чак до Хелеспонтско море. Станало някак си така, че там те попаднали случайно на някои от турците, които по разбойнически начин непрекъснато преминавали Хелеспонт и опустошавали цяла приморска Тракия. Едни от тях вързани отвлекли в плен, а съпротивяващите се избили, постъпвайки като врагове с врагове, подобно на кучета, които вкупом се нахвърлят на мъртво тяло. Този начин изглеждал различен от другите нападения на скитите. По-рано те нападали подобно на бурен поток, който неочаквано и шумно се разлива от планината, заграбвали всичко, което им попаднало из пътя, и на следния ден пак се оттегляли. А сега се задържали толкова, че в продължение на 50 дена не преставали да грабят и да опустошават, докарвайки страната до крайно бедствено положение. Едва след това те се оттеглили, като откарали със себе си повече от 300 000 пленници, както разказват някои. Разправяха, че причината за това толкова голямо нападение била, понеже ромеите не се погрижили да изпращат привичните подаръци на скитския вожд и на неговите знатни.

 

34. Дъщерята на императора се омъжва за сина на Александър

 

XI, 7. Императорът пристигнал в Адрианопол със съпругата си императрицата и завършил отдавна започнатите преговори за брак, като дал деветгодишната си дъщеря за съпруга на четиринадесетгодишния син на Александър, владетеля на мизите. След това се установил дълбок мир между ромеите и мизите.

 

35. Турците опустошават Тракия

 

XI, 7. Осем хиляди турци преминали през Хелеспонт, водейки много впрегатни животни, и опустошили цяла Тракия до Мизия, като направили тая страна за ромеите напълно недостъпна пустиня. Сами обаче не се изморявали денем и нощем да я ограбват и цялата плячка изпращали в Азия, понеже искали не след дълго време да напуснат Тракия, макар че никой не им се противопоставял.

 

36. За делата на покойния император

 

XI, 11--- Той70 докарваше в ужас пълководците на трибалите и мизите. Често и неочаквано, сякаш заспали, ги поразяваше като някаква небесна мълния.

 

37. Ромеите носят български калпаци

 

XI, 11--- Едни употребявали калиптри71 от латинска материя, други от мизийска и трибалска, а трети от сирийска и финикийска — едни от една материя, а други от друга, както харесвало на всеки един.

 

38. Кантакузин потегля на поход срещу българи и сърби

 

XII, 7. След изгряването на Арктур72 той73 тръгнал от Византион за Тракия и се разположил открито на стан в граничните земи между мизите и ромеите поради две причини: било, че Александър, царят на мизите, се изплашил от възстановяване и потвърждаване на старите договори, било, че възнамерявал да реши въпроса вече с оръжие. А и не било редно, когато заминавал за земите на тесалийци и трибали, да остави зад себе си войската на този като някакъв гръм, който отблизо заплашва Тракия. Затова, след като направил съвсем лесно необходимите разпореждания, както смятал за най-добре, той тръгнал да огледа тракийските градове и селища и да им постави съответни гарнизони чак до Галиполи. Там научил, че многобройни персийски морски войски се готвели да преминат от Азия в Европа за гибел на Тракия и тамошните ромейски селища и градове. Началник на флотата и вожд на този поход бил някой си Омур.

 

39. Кантакузин пише на Иван Александър

 

XII, 12. Той,74 възлагайки всецяло надеждите си на бога, оставал все още спокоен и задържал войските си на местата им, макар че твърде много копнеел за сражения и вражеска плячка, а и мнозина от жителите на Византион го викали. Ето защо мнозина, след като узнали за неговото бездействие и нерешителност и в същото време опасявайки се за себе си и за него, бързо избягали оттам към византийците. Те били много на брой и затова не им стигала храна, тъй като били обградени в градчето Димотика заедно с много впрегатни животни. Техни противници били също съдбата и времето, защото зимата, макар и само понякога, но тогава била тежка и им причинявала твърде големи и постоянни трудности. Писмата пък, които изпратил до краля на Сърбия и до Александър, владетеля на мизите, всички били заловени от византийците, понеже те владеели със стражи и съгледвачи цялата околност по суша и по море.

 

40. Управителят на Скопие Гвидо разграбва имотите на Кантакузин

 

XII, 15. Нашето изложение трябва да започне малко от по-рано, та следващите събития да бъдат по-ясни за слушателите.

Протостраторът Теодор Синадин бил управител на Солун и на околните градове до Стримон. Гвидо арменецът, братовчед на починалия император75, управлявал град Серес и градчетата до Христупол. Преди 24 години той бил повикан от Армения във Византион от сестрата на баща си, императрица и майка на император Андроник. Гвидо се оженил за братовчедка на Кантакузин, но останал бездетен, макар че живял с нея дълго време. След като тя починала, той се оженил за дъщерята на Сиргиан, от която имал и деца. Той обаче винаги изповядвал отеческата религия на арменците. Той прочее използвал момента и стечението на обстоятелствата и се възползвал от тях, за да присвои всички имоти и доходи на Кантакузин, а също така си присвоил безброй чифтове волове и стада други животни. Като превърнал всичко в сребро, събрал твърде многο кесии пари. Поставял под стража всички богати в своята област, като ги обвинявал, че са съмишленици на Кантакузин. С двете си ръце той прибирал техните богатства за себе си. Не би било лесно да се изброят всички злини, които станали по онова време. Като споменем някои от тях на различни места разпръснато, желаещите след това ще могат да установят останалото.

 

41. Императрица Ирина помага на съпруга си Кантакузин. Хрельо става владетел на Струмица

 

XII, 16. Понеже за императрица Ирина Кантакузина и за нейните двама братя често ще споменаваме нататък и понеже техни дела изпъкват твърде много при сегашните обстоятелства, нека се върнем вече към началото на нашето изложение. По заповед на Андроник Млади те били отдавна затворени в близката до Родопите крепост на Авдирския манастир за обида на величеството. Веднага щом император Кантакузин обул в Димотика червени обувки и от двете страни била подготвена вражеска войска, започнал се спор за тях, коя от двете страни първа да ги освободи от затвора, за да бъдат силни съюзници срещу другата. След като станали много срещи и разговори, те започнали да се страхуват да не би да сменят едни окови с други — естествено по-тежки вместо по-леки, и не смеели да се доверят напълно на нито една от двете страни. Тогава императрица Ирина, която се отличавала с голям разум и находчивост и толкова изпъквала в съветите с остроумие, колкото надминавала жените със силата на знанията си и с чистотата на нравите си, всичко уредила добре във възможно най-кратко време. Притежаваща, така да се каже, вродена и естествена дарба, тя извънредно много помогнала на съпруга си император, когато той се намирал в толкова големи опасности. И макар че тя не му върнала напълно цялата власт, все пак му дарила твърде голяма част от нея. С ласкателни думи тя ту сама възпламенявала унилите духове на заобикалящите императора роднини и истински приятели, ту с щедра ръка предлагала намиращото се у тях богатство при бягството им или по-скоро запазените останки от ония големи богатства, за които после ще разкажем по-пълно, ту пък отивала с голяма бързина и сама давала пълна гаранция за братята си, като най-сетне се завърнала възможно най-бързо и ги довела със себе си при съпруга си император в най-удобно време като роднини и сигурни съюзници. Често пристигали писма от Синадин, тогава управител на Солун, които подтиквали императора веднага да навлезе в Македония и съвсем лесно да завладее Солун. Това той тайно и усърдно бил подготвил отдавна. Поради това императорът, след като предал управлението на Димотика на съпругата си императрица Ирина и на нейния брат Мануил Асен, с радост тръгнал веднага и започнал да укрепява крепостта край морето, наричана някога Полистилон, която сега сам със свои средства възстановил близо до устието на река Нестос76. Тази река е най-голяма от реките в Тракия, които извират от планината Хемус, и влива водите си при бреговете на Егейско море. Щом довършел този строеж и трибалът Хрельо щял да пристигне. Той по-рано се подчинявал на властта на краля на трибалите, но по някакви причини скъсал връзките на подчинение и си създал собствена власт в Струмица, надоблачната крепост, и във всички земи около река Стримон и до Амфипол. Поради гражданската война между ромеите той бил ухажван от двете страни, станал страшен и мъчно победим за краля на Сърбия. Хрельо използвал някак си времето и сам станал щастлив от нещастието на другите и трупал собствено щастие от нещастията на съседите си. Същият, разбирайки още тогава и смятайки за сигурна бъдещата императорска слава на Кантакузин, се стараел да му бъде приятел и съюзник. Привържениците на тези във Византион, подражавайки на ония триста спартанци при Термопилите, които някога преградили прохода за Ксеркс, тогава предварително завзели теснините около Христупол и с твърде голямо усърдие се установили там и пазили нощем и денем, за да бъде недостъпен оттам входът за императорската войска на Кантакузин. Уведомен, Хрельо пристигнал съвсем близо до Христупол с немалка войска, за да помага и доколкото е по силите му да направи по някакъв начин по-лесно пристигането на императора в Солун. . .

 

42. Кантакузин обсажда Солун

 

XIII, 1. Към края на лятото77 император Кантакузин тръгнал от устието на река Нестос, като оставил отляво тия, които пазели теснините при Христупол, и превел своите войски през височините на планината. Той използвал по-дълъг и труден път, пълен с препятствия от скали, пропасти и гъсти гори и трънаци. Все пак прекарал войската си и се разположил на стан в равнината край Филипи, където в миналото са воювали Брут и Касий с Октавиан Цезар. Докато задържал там войската си на почивка, при него пристигнал и Хрельо, който обещавал, че ще върши с готовност всичко по негово желание. Императорът му казал, че иска да го има за приятел, но в момента нямал никаква нужда от тази му помощ, защото разбирал, че Хрельо само на думи му обещавал приятелство от страх пред предстоящата война. Намерението му обаче било лукаво, защото той очаквал да види сам ясно края на боя. Затова и сам императорът на думи му обещавал трайно приятелство. Задържал го много дни и после го изпратил радостен, като Хрельо му обещал, че в бъдеще щял да му бъде и той добър съсед. Императорът пък се придвижил малко оттам и превзел с капитулация крепостта Рендина. След малко дни трябвало да замине и да обсади крепостните стени на Солун и да ги заплаши с изобилното си оръжие и със силната си войска. Вдъхнал смелост на тогавашния управител на Солун Синадин и на тия, които заедно с него му помагали, а изплашил неочаквано тези, които замисляли вражески дела срещу него. Протакал обсадата ден след ден и прекарвал времето си там, като живеел не по войнишки, а по обичайния си начин. Той не искал да види със собствените си очи да се пролива едноплеменна кръв и затова търсел начин да спечели безкръвна победа. Той седял и очаквал солунчани да се предадат без съмнение от страх доброволно и по договор. Между това превзел чрез капитулация твърде силната и мъчнопревземаема крепост Мелник, която от старо време принадлежала на византийците. Оставил ѝ за управител Йоан, брата на императрица Ирина, и вече се загрижил да поведе войските си срещу Солун.

 

43. Среща на Кантакузин с краля на Сърбия

 

XIII, 2 - - - Преди да извърши еднодневен преход, Либерий78 избързал и пресрещнал императора по пътя, приветствал го с ръка, с добра воля и пълна сърдечност, приел го като гост за няколко дни, дал му възможност да си отпочине и окуражил с топли слова духа му, изпаднал в голямо отчаяние от връхлетелите го неприятности. Императорът, състезавайки се с него в това отношение, му отвърнал по същия начин и твърде щедро му подарил някои от сребърните съдове, украсени със скъпоценни камъни, които носел със себе си. Същевременно обещал, че ще му даде своя син Мануил за съпруг на дъщеря му, ако му помогне на всяка цена и му открие свободен път към краля на Сърбия, като стане лично посредник. Той пък, виждайки присъстващия императорски син, който правел чудно впечатление със своята блестяща красота, възпитание и остроумие, с което бил надарен щедро, в степен повече подходяща за по-възрастен, отколкото на възрастта му, много се зарадвал на предложението и го приел на драго сърце. Той обещал с пълна готовност да прави всичко по волята му, дори ако трябва да се изложи на големи и непоносими опасности. Императорът, снабден с неговите потвърдителни и препоръчителни писма до краля и придружен от спътници, пристигнал на петнадесетия ден в градчето Скопие, близо до предградията на което тече река Аксиос. Тя извира от същите планини, от които води началото си и Стримон, но не е толкова голяма от самото си начало, а като тече надолу и приеме водите на други многобройни реки и потоци, преименувана вече на Вардар, става понякога и на някои места плавателна. Той сметнал, че на това място е удобно да спре и да позволи на изморената и паднала силно духом войска да се разположи, ако не по най-добър начин, то поне и не най-лошо. Ако се казва, че за гладния всякакъв хляб е сладък, то за тях тогава той изглеждал сладък и дружелюбен, понеже го яли по чужда, но някак си благосклонна воля. Защото в чужди земи, толкова отдалечени и против волята си прокудени от родилата си, те попаднали на благочестиви люде и били приети твърде гостолюбиво, като че ли след голямо корабокрушение и силна буря те били попаднали в някакво тихо пристанище. Пастирският и планински начин на живот, грубостта и варварството на езика и нравите им биваха смекчени от мирното и приятелско благоволение, което те проявиха тогава към изпадналите в беда, превръщайки съвсем малката радост без съмнение в твърде голяма. Императорът спрял и останал там през оня ден. На следващия ден той се срещнал с краля във вътрешността на страната на трибалите. И двамата се поздравили с подобаващите за владетели приветствия, разменили си подаръци и всичко, което е редно при такива почести и обич, макар и да не били подаръците напълно еднакво великолепни от двете страни. Императорът подарил на краля и на неговата съпруга скъпоценни предмети от своята съкровищница, а кралят от своя страна подарил на императора подходящи неща, също и пасбища за добитъка, храни, места за стануване и всичко необходимо за живота на императорската войска, но пестеливо и недостатъчно според своя начин на живеене. Впрочем така станали тия неща.

 

44. Кантакузин обсажда Серес

 

XIII, З. Императорът, като прекарал след пристигането си при краля само тридесет дни с него, в края на лятото79 и началото на есента, когато гроздето е зряло и подканя почти с ясен глас да го оберат, пристигнал със своите войски и с много повече сръбски войници до град Серес с надежда, че ще го завладее без бой. Също така той и вътре в града завербувал много предатели, които му помагали усърдно, и тайно с писма му съобщавали твърде лесен път за влизане в града. Бог обаче тогава се противопоставил явно на неговите планове и неговото старание останало напразно и цялата му подготовка била само суетно усърдие. Когато започнал обсадата, преди още войските му да предприемат враждебни действия срещу града, смъртоносна болест поразила стана на трибалите. Не зная дали поради прекалено и неумерено ядене на грозде или поради друга някаква причина от по-рано. Понеже против това страдание била безсилна лекарската ръка и знание, били погребвани всекидневно много мъртъвци. И тъй като за съвсем малко дни смъртта лишила от живот над хиляда души и напирала и заплашвала да прибави към тях още повече, вдигнали стана възможно най-бързо и всички се завърнали оттам. Те съобщили на краля за връхлетялото войската нещастие, без да е воювала с хора.

 

45. Кантакузин за втори път несполучливо напада Сяр. Апокавк пристига в Солун с многобройна флота

 

XIII, 4. Когато толкова голямото усърдие на персиеца80 завършило така, вторият най-известен във военното дело и един от оставените в Димотика пълководци (както казахме) бил Мануил Тарханиот, кръвен роднина на императора, героичен мъж и отличен във всяко отношение — с ръце, с ум и с телесна сила, упражнен много в бойни сражения, получил много рани и станал твърде силен с бойния си опит. Затова бил оставен от императора за началник на войските в Димотика и бил душа и неизчерпаем извор за добри надежди на всички, които се намирали там. Императрица Ирина тогава изпратила от Димотика този неповторим храбрец да потърси императора. Те не можели да бъдат спокойни, докато не узнаят каква е съдбата и трагичната, така да се каже, участ на императора. Заради него те вече били понесли много мъки и насилия и трябвало още да понасят. От страх той81 изоставил правия път и потеглил наляво през странични пътеки, преминал през високи и мъчнопроходими места, докато прехвърлил планината Хемус, и тайно стигнал до земята на трибалите, незасегнат, без да претърпи някакво зло. Там потърсил и намерил императора, уговорил с него това, което било редно, и възможно най-бързо се завърнал в Димотика, носейки напълно верни и важни известия за другите, а най-много от всички за императрица Ирина. За ония, които бивали твърде много напечени от слънцето, той изглеждал като разхладителен Зефир. По този начин станали и тия неща.

5. В началото на пролетта82 императорът отново повел войските си срещу град Серес и към всички околни крепости и укрепления, дори до Филипи. А когато и при този си опит претърпял същите несполуки, понеже, както изглеждало, божието благоволение било далеч от него, той решил колкото е възможно по-бързо да се оттегли към Димотика, за да види своите предани хора, а и те да го видят. Тъй като трибалите, които имал около себе си като помощници и съюзници, били научили, че голяма вражеска войска се е разположила в засада в теснините до Христупол, от страх и уплаха се противопоставили на решението му. Впрочем те били лениви и никак не обичали далечните военни походи. Затова той отново се върнал в пределите на трибалите съвсем неохотно и скривайки дълбоко в сърцето си парещите въглени на своята скръб, понеже не по негова воля ставали делата му. Той се върнал дори до град Струмица и до намиращите се наоколо равнини и места, удобни за конни надпрепускания. Случило се тогава, че и кралят на Сърбия станувал там. Йоан Асен бил един от ония, които го придружавали. Той преди известно време управлявал крепостта Мелник. След като по заповед на императора сега я предал на Хрельо, той пристигнал и останал за постоянно при императора, който тогава станувал заедно с краля на трибалите. Случайно тогава пристигнало при краля и пратеничество от град Верея83, за да преговаря за онова, което кралят искал от тях, и да научи точно неговото желание. А той искал градът да му стане подчинен и подвластен и да постави стража от трибали в крепостта, преди къщите заедно с жените и децата да бъдат заробени и разграбени в случай на несъгласие. Пратениците пък, смутени от жестоките му и строги думи, решили, че е по-добре тайно да влязат в преговори с император Кантакузин и да му дадат сигурни гаранции, ако би пожелал незабавно тайно да влезе в града и без труд да го завладее сам. Присъщо е на безумец по дух и мисъл да избира дивото пред питомното и да предпочита чуждата и незаконна власт пред своята. След като тия работи така били подготвени и потвърдени, преди още трибалите да ги разберат, понеже [верейците] успокоили духа на краля с някакви ласкателни думи, пратениците на Верея се завърнали в отечеството си, за да съобщят на жителите на Верея суровите думи на краля и че те били принудени от свое име да сключат съюз с императора, понеже внезапно били принудени да вземат това решение. Малко дни след това императорът с част от войската си тръгнал уж на лов оттам и на разходка за отмора и царски отдих. Не изминали и три дни те ускорили похода си и намерили съвсем лесен достъп за Верея. Жителите пък на Верея го приели с голяма благосклонност и радост и, така да се каже, с отворени обятия. Същото това нещо принесло голяма полза и спокойствие едновременно на двете страни, понеже се освобождавали по един и същи начин от войските на краля. Това е било наистина дело на бога, който, когато пожелае и по какъвто начин поиска, прави мъчните дела лесни и обратно. Когато кралят видял и ясно разбрал, че императорът не е зачитан и че е презиран от тези, от които трябвало да очаква любезност и обич, веднага и сам променил отношението си и съзнателно забравил това, което дълбоко в сърцето си бил обещал срещу бъдещите добрини. Тогава се насочил към заговори и напълно минал към византийците, привлечен постепенно от получаваните оттам обещания. Но както винаги човешките дела са подчинени на божествената воля, така и сега се явили по-силни неща, които изобщо никак не били очаквани от намиращите се в опасност и не станали според очакванията на смъртните хора. Най-после императорът се съвзел и се почувствал твърде приятно и свободно, като сметнал това като начало и първи стъпки в своя успех. Владетелят пък на трибалите се разгневил от случилото се и душевно се измъчвал от дълбоко разкаяние, че е имал в ръцете си и поради глупост е изпуснал този, който е щял да бъде причина той да получи големи изгоди било за властта си, било за много пари и безопасност в бъдеще. Искал да воюва с него и да започне открито сражение, но все пак се страхувал да не би, ако сам пръв пристъпи към унищожаване на клетвения договор, да предизвика бога и да бъде сразен за поука на хората и веднага да стане за присмех. В момента се въздържал и с мълчаливи размисли измъчвал душата си. Съгласието между двамата било потвърдено чрез клетви: никой от двамата да не пречи за успеха на другия и да не се отделят един от друг, но да останат в нерушимите граници на постоянно приятелство; да се позволява на подчинените на византийците градове да преминават към когото си искат и когато си искат, по съгласие или пък след обсада от страна на един от двамата — всеки град да преминава към когото си иска, като никой на никого не пречи. Поради това той против волята си тайно и мълчаливо криел станалото.

6. През това време пристигнал от Тесалия Йоан Ангел, пръв братовчед на императора, заедно с отбрана тесалийска конница, за да го поздрави с постигналото го щастие и да му помогне по възможност най-добре, ако има някаква нужда. А и сам си бил създал боеспособна войска, след като бил изпратен по заповед на императора в оная провинция, докато императорът бил заедно с краля в земите на трибалите, както някъде по-горе разказахме. Когато заминал там, той твърде бързо докарал в цветущо състояние делата на тесалийците, които били по-рано в плачевно и тежко положение не само поради липса на собствена власт, но и главно понеже отдавна били подвластни на каталаните. Когато потомците им се отдали на разкош и пиянство, държавата им съвсем отслабнала, та вече не били в състояние никому да се противопоставят, и то не само с големи военни сили, но и с тия части, които постепенно се били разпилели и напълно пръснали. При такова положение на нещата се явил [Йоан] Ангел, опитен мъж във военното дело, и подчинил под своя власт по-голямата част от Тесалия и продължавайки по-нататък етолийците и озолийските локри.  С течение на времето завладял и цяла Акарнания, след като предварително пленил нейната владетелка Ана, съпруга на графа на Акарнания, починал преди много години, както казахме по-рано, когато говорихме за него.  Някои биха се разгневили, ако той веднага бе я погубил. Нямало обаче да се успокои нейната привързаност към властта, с която била привикнала в продължение на много години, но, както покрити въглени в плява остават скрити и ядат незабелязано запалителната материя, докато разпалят нависоко бушуващ пламък, така и тя винаги щеше да дебне с надежда за власт, докато е сред живите хора, щеше да се стреми към друг, украсен  със скъпоценни камъни, скиптър на царска власт. Въпреки всичко това той зачел повече неписаното право на роднинството и не употребил смъртоносен меч, но наредил тя да бъде пазена в затвор от стража, за да не извърши отново нещо подобно, както когато била преместена от император Андроник в Солун и след време тайно избягала в провинцията Акарнания. Но за това ще говорим по-подробно по-късно. Сега ще се върнем към другите неща.

7. Императорът със своята войска и със събраните войници от Верея тръгнал за Солун по покана на солунци. Впрочем някои оттам тайно му съобщили, че с тяхна помощ лесно щял да намери вход за града, ако пристигне до крепостните стени, преди народът да е узнал за техните планове. Но когато пристигнал, узнал, че заговорът е станал известен сред политическите партии и че това предизвикало у всички войнствено настроение против заговорниците и против самия него. Ето защо, след като пропаднала и тая му надежда, той решил бързо да се върне във Верея. Тогава и византийската флота отплувала към пристанището на Солун под водачеството на Алексий Апокавк с голяма морска войска. Ромейските кораби били повече от петдесет, а ги следвали и двадесет и два помощни персийски кораби. Апокавк уредил в същия ден по свое желание работите около Солун, въоръжил и подготвил на следния ден заварената в Солун войска и морската местна и чуждестранна войска, с която бил пристигнал. След това решил веднага да замине по суша за Верея, за да настигне, ако може императорската войска при преминаването ѝ на реката, която тече между Верея и Солун. Той смятал да получи там преди всичко награда и военна победа, тъй като враговете щели да бъдат разделени, като едни от тях вече ще са преминали реката, други все още ще я преминават, а трети ще чакат при брега, за да преминат. Случило се тогава императорът, който се оттеглял прибързано, да не може да намери лек и лесен път. Реката никак не била удобна и проходима там, където желаещите искали да я преминат, но могла да се премине само на тесни места, които не всеки, който искал да я премине, могъл да ги забележи. Те били изобщо неизвестни и твърде много скрити, и то не само зиме и пролет, когато водата е по-силна и потопява и залива определени части от земята, но и през лятото и есента. Около две хиляди трибалски войници направили засада на двата бряга на реката, където императорът най-вероятно щял да направи опит да премине при завръщането си с войската. Те неочаквано нападнали незнаещите брода и за късо време спечелили славна победа. Предните постове от императорските войници, като ги видели отдалеч, сами се отчаяли и силно подплашили императорските войски. В онова време те щели насмалко да погинат, заловени като в мрежа от две вражески войски и когато реката им пречела да се разположат на стан и в необходимия боен ред, ако бог съвсем неочаквано не им протегнал благосклонно своята помагаща десница. Той често осуетява сигурните неща, а на съвсем невероятните дава благоприятен изход. Апокавк наистина от голям страх спрял своето нападение. Един мъж от местните жители, който неотдавна бил избягал от робство у трибалите, доброволно пристигнал тогава при императора и му съобщил, че ще му покаже друго място за преминаване на реката освен известното, ако получи по-щедри подаръци. При това условие било осигурено преминаването на императора, а изплашените трибали поради неочаквания обрат се отдалечили възможно по най-бърз начин и се пръснали по страната на различни места.

8. Като научил, че императорът така, без да понесе някакви неприятности, се е спасил с войската си и е заминал за Верея, Апокавк не нападнал враговете веднага, както вече казахме, но спрял своето нападение. Той нямал смелост открито да влезе в бой и отблизо да се сражава с храбра войска, макар че имал сам многобройна войска, но в по-голямата си част била наскоро доведена от корабите на суша. Затова, като проводил пратеници при краля, който също бил сърдит на императора [както се изясни], спокойно очаквал оттам помощна войска. Започнал да укрепява и устието на реката, като нареждал триери в морето там, където реката излива водите си в него, да не би императорът да изпрати тайно лодка при сатрапа Омур, за да иска помощ. Едва след това проводил пратеници при императора и го попитал какво възнамерявал да предприеме, след като е така обграден отвсякъде и на следния ден предстояло да бъде обсаден.

 

46. Произходът и съдбата на Момчил

 

XIV, 4. Аз сега ще припомня онова, което се случило тогава, но за по-голяма яснота трябва да започна малко от по-рано. При настъпването на пролетта84 императорът с войските си тръгнал към отвъдните долини на планината Родопи и към използваните за пасбища обширни полета. Той напредвал и без да напада тамошните градове, превзел два града — Комотини и Грацианополис, които му се предали доброволно. Тогава се появил и случаят с Момчил. Той бил двуличен и син на неизвестни родители от пограничните области на патрибалите85 и мизите. Предпочитал от малък да води разбойнически живот заедно с дружина от свои връстници, устройвал засади и хитри уловки и така причинявал неочаквана гибел на пътниците. Веднага щом навършил тридесет години, решил да смени този свиреп начин на живот с по-човечен. Той отишъл при един знатен ромей и предложил да му служи срещу заплащане. После, като изминало малко време, отказал се от тази си служба и се върнал към предишния разбойнически начин на живот. Незабелязано и за късо време събрал около себе си войски и на дело показал дръзновената смелост на своята душа. Нападал неочаквано като мълния земите на мизите, ту с изненада връхлитал върху войските на Кантакузин, ту пък с щурм ограбвал византийските земи. Страхувайки се обаче да не би да го срещнат тия, на които причинявал зло, и те да унищожат това проклето съседство, той се приближил и предпочел да се нарича и да бъде подчинен съюзник и доброволен слуга на император Кантакузин. Но при условие да не бъде винаги с него и да не върви с него там, където онзи би искал, а да се ползва от свобода и тайно, според присъщия му обичай, да напада неговите врагове, но за лични свои изгоди и за изгода на тия, които са предпочели да воюват заедно с него срещу заплата като разбойници. С течение на времето, колкото кръвожадни и безпощадни хора имало между бедните, събрани малцина при мнозината и мнозина при малцината, измежду трибалите и мизите и измежду ония, които имали полуварварски начин на живот, минали по споразумение на негова страна. Така че той събрал повече от две хиляди конници, всички обхванати от войнствена ярост и готови по-скоро да жертват живота си, отколкото да го изоставят. По този начин силите и на двете страни биха били еднакви, ако някоя от двете страни би поискала да започне междуособна ромейска битка. Ромеите му изпратили владетелски отличия и тайно го въоръжавали срещу император Кантакузин. След това Момчил винаги дебнел удобен случай, кроял дълбоко в сърцето си засади и ги обмислял постоянно. Когато пролетта била вече в своя разцвет и различни треви украсявали полетата, когато листата заедно с цветовете на събудените отново за живот дървета пленявали човешкия поглед и доставяли нова наслада и удоволствие за душата, а пък земята давала на безсловесните животни подходяща трева и естествена паша, тогава император Кантакузин решил да излезе от град Комотини и да построи своя стан около Мосинопол, та там да решава това, което трябва да направи, а покрай другото и как трябва да се противопостави на новите начинания и походи на Апокавк. Случайно там попаднал на едно дърво с твърде широки клони, които подобно на покрив хвърляли дълбока сянка върху земята, пречели някак на лъчите на слънцето да проникват и не му позволявали да пече силно там. Под това дърво бликал извор, който създавал толкова бистра водна повърхност, та тя отразявала красотата на дървото точно такава, каквато била, и изглеждало, че израстват две дървета от един корен: едното горе, което се издига до нас, а другото прониква под земята. Императорът за малко полегнал под това дърво и заспал. Веднага му се сторило, че дочува от невидимо място глас, който му казва: „Ти, който спиш, събуди се, стани от мъртвите и Христос ще те просвети.“ Той се събудил веднага и станал, като се замислил дълбоко. Присъствал там един певец, който усърдно нагласял своята лира и започнал така да пее, че привлякъл всички при себе си. Съдържанието на песента му било: „Вие, мъже, които напълно приличате на това дърво и на тая сянка, както сега изглеждате достигнали цветуща възраст, така и наскоро, след като настъпи тъжно време, ще достигнете до немощ и смърт. Затова нека сега се радваме и нека се наслаждаваме на младостта си, преди смъртта да се е надсмяла над нея.“ Когато пък Момчил, който нарочно стоял някъде наблизо и се преструвал на приятел, научил за това пребиваване на императора, решил, преди още да се събере войската и преди императорът да разбере за подготвяното дело, да го нападне, докато още нищо не подозира. Когато те били в такова положение и слънцето вече преваляло пладне, станало известно, че Момчил с тежковъоръжена войска и с отпуснати юзди нападнал императорския стан. Това смутило и разбъркало неочаквано всички планове на императора и на ония, които били заедно с него, понеже и те били неподготвени и малко на брой, а пък съдбата така блестящо подкарала и довела делото до пълна безизходица за момента, че не му предоставила никакво убежище и възможност за спасение чрез бягство. Тогава случайно и конете били пръснати по полето на паша, а и една част от войската безгрижно все още обхождала тържището на град Комотини, купувайки си необходимите неща. Друга пък част от войската, която била излязла, никак не се стараела да се върне при императора, тъй като не подозирала случилото се. Те спокойно и бавно се придвижвали. Императорът вдигнал ръце към бога и заедно с намиращите се при него, като се въоръжили според възможностите си, започнали да се сражават. Всеки бил възседнал попадналия му кон, без да чакат сигнал с бойна тръба и заповед, понеже всички виждали пред очите им да се изпречва самият ад. Тогава можело да се види как бързо се редували нападения в сражението без никакво предварително обмисляне: в безредието се сблъсквали ту с едни, ту с други. Поради това малцина, обградени отвсякъде от мнозина, бивали обсипвани със стрели и погивали. Императорът, след като конят му паднал поради раните, започнал да се сражава, доколкото можел, пеша с нападащите го, докато един от неговите оръженосци слязъл от коня си и му го дал, за да се спаси с бягство. Сам пък оръженосецът получил отвред много рани и паднал, като малко останало съвсем да издъхне, но, изоставен от враговете, после изглежда отново оживял. Разпространилата се съвсем бързо мълва по цялата околност накарала войниците едни след други с вик и тичане, пръснати и в безредие да се притекат на помощ на императорската войска, а в същото време враговете да се отдръпнат назад. Въпреки всяко очакване спасеният император от тази толкова голяма опасност и беда вдигнал стана си и не след дълго се отправил за Димотика. Така станали тия събития. Междувременно свършила и пролетта.

 

47. Иван Александър се съюзява с цариградчани против Кантакузин

 

XIV, 5. В началото на лятото86 някакви големи и сериозни приготовления задържали Апокавк да се отправи срещу Димотика с многобройни войски. Кантакузин пък се бил установил заедно с войската си само в Димотика и отникъде нямал надежда за помощ (понеже владетелят на мизите Александър отдавна бил съюзник на византийците87, морското нападение на латинците срещу Смирна задържало сатрапа Омур, а трибалите жадно се домогвали до живота му). Разбирайки всичко това, Апокавк тръгнал от Пиринт с всичките си византийски и тракийски войски  и се разположил на стан около Димотика. Първо се опитал с коварство и измама да превземе крепостта на Питион88 — така се наричал градът, разположен на бреговете на река Хеброс. Той отстои от Димотика на почти 80 стадии. Бил по-рано в развалини, но император Кантакузин, който го бе превзел отдавна, го укрепил, като изразходвал много средства и направил всичко, за да преуспява. Той създал от него нещо като своя съкровищница, като го защитил със силен гарнизон. Апокавк се настанил на стан около него и започнал да го обсажда с цялата си войска.

 

48. За богомилите, задържани около Атон

 

XIV, 7.  Всички неща, които събрахме за явните прояви на милостивия и справедлив гняв на бога към нас, ние поместихме и ако сме живи, ще поместваме в тази история. Възможно е те да изглеждат някак си големи както на тези, които сега ги наблюдават, така също и на тези, които ще четат за тях в бъдеще, макар да не са били такива в същност. Тия неща биха били поносими ако не за всички, то поне за тия, на които опитът в делата им е вдъхнал разум, а душевното им благочестие ги е убедило, като следват Свещеното Писание, да смятат, че това е наказание от страна на Господа и някакъв лек за пороците на нашите другари и връстници, ако не се прибави корабокрушението на църквата и ако не бяха извикани на живот успокоените от древно време съблазни, които носят големи нещастия на душата и твърде лесно потопяват в ямите на гибелта. Нещо за всичко това ние ще кажем накратко тука. Едва ли ще бъде полезно да изложим всичко едновременно, когато ще бъдем заети с разказване на други събития, понеже делото е твърде обширно и изисква твърде голямо усърдие. Сега най-напред да започнем с изложението за масилианите и богомилите, които по това време89 били задържани край планината Атон. Впрочем аз мисля, че планината Атон е достойна за учудване, понеже е твърде щедро надарена с умерен климат и понеже е украсена с много и с най-разнообразна растителност и, така да се каже, лесно създава приятно чувство у посетителите си и веднага доставя удоволствие и наслада. Там отвсякъде лъха като от съкровище дъх на приятна мирис и се виждат красиви цветове. Щедро се огрява от чистите лъчи на слънцето, изобилства с най-разнообразни дървета и е богата с гори и пъстроцветни ливади, обработени от човешки ръце. Огласява се от различни видове птици, рояци пчели прехвъркват там по цветовете и изпълнят въздуха с тихо жужене. Всичко това изтъкава един чуден и разнообразен килим за наслада, и то не само пролетно време, но и през всеки час на годината, като и четирите годишни времена заедно създават еднаква радост и наслада за човешките чувства. И по неповторим начин утринната песен на славея от средата на гората и от тамошните дървета приглася, така да се каже, на тамошните монаси и заедно с тях възпява Господа. Тая птица има сякаш в гърдите си боговдъхновена цитра, вроден музикален инструмент и музикално благозвучие, което изведнъж омайва напълно всички, които я слушат. Същото място се напоява и оросява от много извори с естествени води. Потоци бликат — един на едно място, а друг на друго като рожби на многобройни извори и бавно и скрито, сякаш крият своето течение, обединяват своите води, сами като че преднамерено мълчат и проявяват някаква дисциплина, като че са надарени с разум. Те дават големи възможности на живеещите там монаси, прекарващи спокоен живот, да отправят спокойно крилатите си молитви към бога, понеже планината дава големи възможности на онези, които желаят да вкусят небесен живот на земята, и доставя на самото място на тия, които имат нужда от храна, изобилна издръжка за всяко време. В същото време се мие от голямо море, което ѝ придава неизказана красота отвред, но не го прави все пак остров и дава възможност чрез провлак без голям труд да използва и сушата, разположена на дължина и ширина. Просто казано, там са събрани всички отлични качества както на природата, така също и на подвизите на живеещите там. По-старите събития може подробно да се узнаят от други, които са ги разказали.

Аз обаче ще излагам само тия, които са станали наскоро: имам пред вид критянина Йосиф, ларисиеца Георги  и всички, които са неиствували на тяхната мръсна трапеза, и за нещата, в които те като ученици тайно са били посветени от своите учители чрез скверното учение. Имам пред вид още иконописеца Мойсей, Исак, Давид и Йов, а и всички, които имат напълно покварен език, мисъл и дела, но по нечестен начин са се стараели чрез имената на отлични и прочути с добродетел мъже да намаляват скритото безумие и безбожие на душата си, наподобявайки напълно гробове, издаващи отвътре воня, но отвън са украсени с вар и злато. Сами си присвояват външността, имената и добродетелта на отлични и прославени мъже, каквито са тия на срещаните в драмите Орест, Пилад, Тезей и Пелопс, за да бълват скрито отровата на своята поквара срещу по-чистите. Че тяхното учение е скверно и нечисто говори писменият документ за тяхното нечестие, донесен в светия византийски събор от богоносните атонски мъже. Освен това вършат и такива неща, които не може лесно да се слушат от разумни люде — те тайно тъпчат и изгарят божествените икони; толкова почитат урината на своя учител, че с нея ръсят своето ядене. Никак не признават телесното и божествено въплътяване. Има и още други неща, които по-добре е да не се казват. Защо ли трябва повече неща да се казват против тях и да се сквернят ушите на благочестивите, докато е възможно желаещите по-точно да го научат от споменатия документ. Той излага всичко точно и порицава тяхната поквара. Поместен е в патриаршеските протоколи. Те не можеха безкрайно да мамят чистите и искрени очи на тамошните боголюбиви и живеещи само за бога мъже, както смесеният пелин с мед не би могъл да излъже имащите запазено чувство за вкус, а още по-малко би измамило обонянието нещо зловонно, ако се смеси с розово ухание. Тия мъже, възпламенили душата си с божествена ревност като с някакъв буен огън, насочили се към изследване на злото и постепенно и бавно, подобно на ловци, търсели да открият корена на фиданките на злото. След като го открили, едни предали на подобаващи наказания, други пък изгонили оттам възможно по-далече с всякакви средства. Имало и такива, които тайно избягали оттам, преди напълно да стане известна покварата им. Те се стекли към градовете Солун и Верея и към този, който по отношение на другите има пълна власт.

Смятам, че те са мислили, докато са в тоя град, който е общ център на всички отвсякъде на цялата вселена и който е многоезичен, многоплеменен и населен от хора с различни езици и говори, ще могат да скриват своята поквара и подражавайки на кълвачите, които прелитат по дърветата и обелват с човките си цялата кора, но отминават здравото и се спират само на изгнилите и повредени части и тях изкълвават, прониквайки дълбоко.

 

49. Смъртта на Момчил

 

XIV, 9.  Не били изминали четири дни там и императорът вдигнал лагера и заедно с Омур тръгнал да воюва с Момчил, който за кратко време бил добил голяма сила и постоянно нападал византийските градове и области. Пролетта90 изминала в тия приготовления. След като ромейската войска, а заедно с нея и персийската преминали планината Родопи, Момчил започнал да се готви за война. Тогава той имал под своя власт градовете Ксанти и Перитеорий, също и всички градчета и местности, които били около тях и между тях. Имал и четирихилядна конница. Вече по средата на лятото, когато житото започва да зрее по нивите, императорът събрал цялата си войска и се разположил на стан някъде наблизо до Перитеорий, наредил и построил своите в бойни редици. Момчил пък, който бил вече направил Перитеорий свое изходно укрепено място, тръгнал срещу императора, придружен от многобройна войска и изпълнен с голяма дързост. Той бил убеден, че нищо незначително и недостойно няма да му се случи, и връхлетял с голяма смелост сред враговете, като че ли имал вече победата в ръцете си, преди още да влезе в допир с враговете. Императорът заедно с ромейските сили застанал точно срещу враговете и издържал нападението и атаката на Момчил. А многобройната персийска войска построил усърдно в кръг, та Момчил заедно с цялата си войска да бъде заключен по средата като в затвор и в мрежа. Когато обикновеният шум според варварските обичаи на персите във време на война се смесил със звуците на бойните тръби и тъпаните, настъпил голям смут по цялото онова поле и неочаквано изплашил много Момчил и сломил неговия горд и надменен дух, преди да започне битката. Но нека пропуснем станалите между това беди и бързо променящите се бойни успехи. Тогава повечето от персийските войници слезли от конете си и всички се наредили в кръг с лъкове. Обкръжените в средата, подобно на диви глигани, не можели да пробият и да избягат от персийската фаланга. Императорските конници непрекъснато нападали, като се изпречвали ту отпред, ту ги поразявали в гърба непрекъснато с копия. Когато персите нападнали с многобройни войници цялата конница на Момчил и я избили, вече започнали да се сражават пехотинци с пехотинци и боят станал ръкопашен. Нека кажем накратко. Разправят, че нито един от Момчиловите войници не останал с оръжието си и нито един не можал тайно да избяга. Сам Момчил станал жертва на меч и заедно с него цялата му войска с изключение на малцина, които били заловени живи.

 

50. Сръбският крал завладява много земи

 

XV, 1. Кралят, владетел на трибалите, не се насищал да се наслаждава на ромейските взаимни и междуособни сблъсквания. Той смятал това за най-удобно време за своята алчност и за най-голям дар от съдбата. Затова като пожар нападал и опустошавал постоянно близките ромейски градове и области. Той ги заробвал, понеже нямало никой, който да му се противопостави или да излезе срещу неговите толкова големи нападения. Византийците имали повече желание негласно или след преговори да му бъдат предадени всички области до Христупол, вместо да дадат възможност на Кантакузин да ги завладее. Това ставало напълно против волята на Кантакузин. Моментът обаче не бил никак удобен да бъде въвлечен да води война със своите едноплеменници. Поради това кралят си покорил до теснините на Христупол всички земи без Солун. Между тях била и голямата и чудна крепост Серес, предала му се доброволно поради глад и дълга обсада — тия два неумолими врагове. След всичко това кралят станал много по-силен, отколкото бил, и добил голяма дързост (понеже мислил, че никоя крепост от останалите ромейски крепости до Византион не ще се противопостави на неговата сила и пълководска власт).

Провъзгласил себе си за ромейски император, сменил своя варварски начин на живот с ромейските обичаи, започнал да носи публично корона и всички ония отличителни дрехи, които са свойствени на тая велика власт, и си служи с тях и до този момент. Той разделил цялата власт със своя син. Според обичая на трибалите предоставил му да управлява земите от Йонийския залив и река Истър до град Скопие, което владение някъде отгоре мие голямата река Аксиос. А намиращите се нататък ромейски области и градове до теснините на Христупол запазил за себе си да ги управлява по ромейски начин. Кантакузин пък владеел всички земи от тия теснини до Силиврия и Деркос без Херсонес.

 

51. Българите открито осъждат с проклятия Палама и Изидор

 

XV, II.  Много епископи, събрани най-напред в храма „Свети апостоли“, а след това в манастира на светия първомъченик Стефан подхвърлили на каноническо проклятие самия Исидор и всички негови съмишленици, като им изпратили открито своето решение, подкрепено със собствените им подписи. Осъдените били много огорчени от това и изострили гнева на императора срещу своите обвинители. Вследствие на това обвинителите били пренебрегнати и се оказали безславни вместо славни и неочаквано станали бедни вместо богати. Други пък напуснали великия град — едни доброволно, а други недоброволно. А какво е станало след това, може да се узнае от писанията на други, как всички били разпръснати — едни на едно място, а други на друго и загубили своята дръзновеност и изобличителност, как православните отвсякъде по море и суша изпращали непрекъснато във Византия писма, пълни със свещена ревност, подхвърлящи на открито проклятие Палама, Исидор и техните съмишленици; писмата били от средата на епископите и презвитерите в Антиохия, Александрия и Трапезуид, също от Кипър и Родос и от съседните им православни, от мизите91 и трибалите и още от всички, които пазят древния обичай да се придържат към определенията на светите отци и да не приемат нищо ново, проповядвано от когото и да било, дори и от небесните ангели.

 

52. За партията на зилотите в Солун

 

XVI, 1. Никой от тракийските градове освен приморския град Мидия не останал да не бъде подчинен на Кантакузин след неговото влизане във Византион и след провъзгласяването му за самовластен император. В Македония, след като другите градове станали подвластни на владетеля на трибалите, също и Верея му станал подвластен град след малко време, понеже не могъл без военна помощ дълго да се противопоставя на дивото и непрестанно нападение. А между това и нейният управител, Мануил, синът на императора, тогава избягал оттам. На град Солун пък не харесвало да мине на страната на нито един от двамата — нито към Кантакузин, нито към краля на трибалите. Вътрешен бунт вече от дълго време владеел в този град. По този начин партията на така наречените зилоти господствала над другите. Този бунт бил такъв, че не можел да бъде отнесен към никоя друга държавна уредба. Тя не била нито аристократическа, каквато някога Ликург бил установил за спартанците, нито демократическа, каквато е била държавната уредба на атиняните в началото и която след това Клистен организира като от четири направил десет фили. Не била и такава, каквато Залевк уредил за западните локри92, нито като тази, която създал Харондас от град Катана за Сицилия.

 

53. Патриархът обвинява мнозина в богомилска ерес

 

XVIII, 2. Преди да били изминали три месеца от ръкополагането на патриарха, и повечето от епископите се отказали от общение с него. Те под клетва заявили, че той бил открит масалианец и че бил един от ония, които явно били задържани в Атон не преди много години. За тях и ние съобщихме по-рано в историята си. Патриархът пък им се противопоставял и излизал с клетви и противообвинения срещу всеки един от тях. Едни упреквал в ограбване на гробове, другите в блудство, трети в богомилска ерес, четвърти пък обвинявал, че раздавали срещу подкуп и продавали свещенически санове на люде възможно най-покварени — едни корял в едно, а други в друго обвинявал. Настанало голямо разцепление, което продължило дълго време. Императорът станал посредник и ги убедил да прекратят взаимните си обвинения, като изоставят тайните писмени обвинения и клевети помежду си, които са изнесли вече явно, за да не стане и това добавка към изнесените против тях от нас обвинения за вярата. След като по този лош и срамен начин се помирили помежду си, както става между порочни хора, те започнали ден из ден да скърпват и да съчиняват против нас ту едни, ту други клевети.

 

54. Генуезците превземат Созопол

 

XXVI, 16. Императорът93 обаче нетърпеливо очаквал тяхното пристигане и много твърдо отклонил пратеничеството. Поради тоя неуспех те изпратили десет триреми срещу ромейските градове, разположени край Евксинския Понт, като след двудневно сражение превзели Созопол, твърде богат и многолюден ромейски град, отстоящ на повече от хиляда стадия от протока на Понт.

 

55. Сръбски пратеници при Хиркан

 

XXVI, 33–34. Преди малко време владетелят на трибалите бил изпратил пратеници, като искал да сключи брачен съюз на дъщеря си с един от синовете на Хиркан94, та след като роднинската връзка заякчи съюза, който ще сключат помежду си, в бъдеще да настъпи по-продължителна сигурност за страната на трибалите. Този варварин Хиркан наистина бил станал толкова силен, че безнаказано плячкосвал не само Македония и Тракия и намиращите в Тракия ромеи и мизи, но и вдъхвал голям страх на трибалите, като изпращал вражеска войска в тяхната страна и когато си искал, отмъквал оттам твърде голяма плячка. Варваринът приел пратениците благосклонно, съгласил се за договора и веднага проводил от своя страна пратеници, които да потвърдят брачния договор. Зетят на императора по дъщеря, син на Конт, който управлявал етолийци и акарнанци, нападнал из засада при прохода за Редесто тези пратеници, които пътували заедно с трибалските пратеници и носели много дарове. Той заграбил по разбойнически начин тия дарове, а още при първото нападение избил едни от пратениците, а други заловил живи. Това разбойничество било пагубна прибавка към злата съдба на нещастните ромеи.

 

56. Синовете на Хиркан опустошават Тракия

 

XXVI, 52–54.  Варваринът  винаги и твърде надменно изисквал това, което му липсвало, като винаги получавал и постоянно изисквал нови дарове, прибавяйки и измисляйки нови лъжи. Накрая наредил на втория от синовете си с друга войска да премине с генуезки кораби през тесния проток на Понт и да се съедини с брат си в Тракия, та след като се обединят двете войски, да поставят всичко под нозете си и още при първото си нападение да нахълтат в земите на мизите. Те изпълнили тази му заповед възможно най-бързо и след малко дни се завърнали с преголяма плячка не само от мизите, но и с по-многобройна ромейска плячка. Но по-скоро трябва да кажем, че цялата плячка била ромейска, защото ония преселници били ромеи, които поради бедност преди немного години се били преселили там. Поради това тамошните градове били владение на царувалите преди Пелеолози  и били в пределите на ромейската държава, а след време били завладени от мизите и им станали подчинени. Случило се, както вече се каза, че и тези, които живеели наоколо там, поради бедност доброволно и поради съседството си възприели същия начин на живот. Когато неотдавна нападението на варварите се разпространило и до тези градове, но не могло да се разпростре по-нататък поради предвидливостта на управниците на оная област, станало така, че всички пленени оттам били ромеи, но се наричали мизи, понеже дълго време били подвластни на мизите. Варварите изпратили цялата тая плячка в Азия, но сами не желаели да си отпътуват оттам, преди да наложат данъци на градовете на Херсон, като едни от тия данъци поискали да получат веднага, а други да ги принудят да им обещаят, че ще им ги внасят като ежегодни данъци, както били наредили вече на тракийските управители. Но този план на варварите лесно се разсеял и не се изпълнил като пророчество и някакво, предсказание, понеже ромеите никак не искали доброволно да преговарят. Затова и варварите не напуснали страната според намерението си, а останали там и непрестанно денем и нощем опустошавали цяла Тракия.

 

57. Сръбският крал изисква император Йоан V Палеолог да вземе за жена сестрата на Иван Александър.

 

XXVII, 27–28. След известно време кралят на Сърбия  се нахвърлил срещу него  и го заплашил, че ще се изложи на твърде големи опасности, ако не свърже с него, всемогъщия, при предстоящите конфликти, чрез брак, роднинско приятелство и ако не му стане съюзник. Император Йоан V Палеолог късно и мъчно му дал съгласието си и двамата се споразумели: Палеологът да му даде, ако това би могло да стане лесно, съпругата си Елена за заложница, понеже нейният род заговорничел, а да си вземе за жена сестрата на кралевата съпруга, още незряла девойка, която е и сестра на Александър, владетеля на мизите. Когато император Кантакузин узнал тия неща, казват, че те му вдъхнали в душата, много, по-тежки страхове от самата смърт.

 

58. Кантакузин привлича - наемници  турци срещу  сърби и българи

 

XXX, 4. На първо място ще кажа това, а, на второ място ще съобщя, че войските на варварите отказвали вече по-често да преминават от Витиния в Европа поради големите трудности и мъчнотии и заявявали, че вече не обръщали внимание на поканите на император Кантакузин. Затова той бил принуден да наема срещу заплащане войски оттам и да ги прекарва в Европа заедно с жените и децата им. Смятал, че те ще станат защита и страшилище като нова Горгона срещу зет му Палеолог, а така също и срещу всеки от трибалите и мизите, който би пожелал да му стане съюзник. Той ги заселил в някои от градовете в Херсон и им позволил да използват тамошните нещастни ромеи като постоянни роби, понеже щели да имат за помощник и в своя подкрепа императора в това свое желание. От тия градове като от безопасни укрепени места щели да излизат винаги в бъдеще, за да опустошават и да си подчиняват Тракия.

 

59. Патриарх Калист е обвинен в богомилска ерес

 

XXIX, 51. След това, понеже обстоятелствата се изменили, настъпила нова промяна и Калист успял отново да заеме патриаршеския престол. А Коккин Филотей, преди още да разбере, бил окончателно изгонен оттам, лишен от всякакво свещенство. Както вече казахме, [Калист] получил писмо от живеещите уединено мъже в планината Атон, което обвинявало някой си Нифон, наричан от тамошните монаси с прякор Скорпион, който неотдавна бил обвинен в масалианска и богомилска ерес, но все още тайно и без свидетели. От дълго време негов приятел бил Калист. И сега, когато станал патриарх, не се отказвал от приятелството си с него, но и двамата имали едни и същи убеждения.

 

60. За Палама и за богомилите

 

XXVIII, 58. Това са чудноватостите на твоите нови догми, чудни Палама, та ти вярваш в несъществуващото и почиташ само голи имена. Ние знаем, че за такива образи и сенки говорят последователите на Платоновата школа и академия и ако са останали някъде на различни места и в различни времена от по-късните им последователи — богомили, манихеи, масалиани и евномианци.95 Василий Велики казва, че те достигат до голяма лудост с твърдението си, че съществува само някаква общност, видима само за разума, която обаче не съществува в никаква същност, и че бог се забелязва в нещата.

 

61. Дъщерята на Иван Александър Мария — годеница на младия Андроник

 

XXXVII, 51.  По същото това време пристигнала от страната на мизите при младия император Андроник, сина на император Йоан Палеолог, годеницата му Мария, дъщеря на Александър, царя на мизите. Той навършвал вече девет години, а и тя самата била почти на същата възраст. Веднага я последвала оттам и Ирина, сестра на император Йоан Палеолог, омъжена по-рано за син на споменатия Александър, но овдовяла след няколко години и бездетна. Тя до този момент живеела непрекъснато там. Децата на Александър, царя на мизите, били от един баща, но от две майки. Негов по-стар син бил оженен за нея и сега тя пристигнала оттам като годеница на своя братовчед Андроник. Александър изгонил приживе първата си съпруга и си взел за жена друга от средата на евреите, като наскоро преди това сам я покръстил, понеже бил пленен, както казват, от нейната красота.

 

67Сиреч 1331 г.
68Цар Иван Александър.
69Пролетта на 1341 г.
70Андроник II.
71Вид шапки.
72Съзвездието Малка мечка.
73Йоан Кантакузин.
74Йоан Кантакузин.
75Андроник III.
76Сега Места.
77Към края на лятото на 1342 г.
78Става дума за Оливер, държавник и военачалник, един от най-приближените на сръбския крал Стефан Душан.
79В края на лятото на 1342 г.
80Сиреч на селджукския военачалник Омур, съюзник на Йоан Кантакузин.
81Византийският военачалник Мануил Тарханиот, приближен на Йоан Кантакузин.
82В началото на 1343 г.
83Сега Бер в Южна Македония.
84В началото на 1343 г.
85С „патрибали“ Никифор Григора обозначава сърбите.
86В началото на лятото на 1343 г.
87Загатва се за съюза между Иван Александър и Андроник III, сключен след битката при Росокастро през 1332 г.
88Крепостта Питион се намирала на десния бряг на р. Марица.
89През 1343 г.
90Пролетта на 1345 г.
91Българите протестирали против избирането на Исидор, понеже той бил исихаст, а в България исихазмът бил преследван от официалната власт.
92Гръцко племе около Адриатическо море.
93Йоан V Палеолог (1341 - 1391).
94Хиркан бил владетел на Витиния.
95Евномианците били последователи на Евномий, горещ привърженик на арианството.

 

 

X

Right Click

No right click