Хроники и историография

Никифор Григора. Из "Ромейска история"

Посещения: 5584

 

 

III. Йоан Александър и Византия. Йоан Кантакузин. Новите междуособици в Империята.
Турски набези в Тракия. Момчил.
Издигането на Сърбия при Стефан Душан.

 

30. Александър завзема царската власт в България и опустошава земите на ромеите

 

IX, 13. На следващата година67 императорът научил, че става спор за царството на българите между първата жена на Михаил и неговите роднини (сестрата на императора едва избягала оттам и си спасила живота). И понеже мнозина се борили и оспорвали властта, императорът събрал достатъчно войска, нападнал градчетата около Хемус и завзел за късо време без мъка всичките, тъй като жителите им доброволно минали на негова страна. Заедно с тия селища му се предал и многолюдният укрепен приморски град, по име Месемврия. Императорът живеел обикновено в него заедно с войската си, но скоро се обезпокоил, понеже се появил недоимък на продоволствие в града поради войниците и поради намаляването на приходите. Когато пък Александър68, племенник на Михаил, завзел върховната власт след много борби и щом като утвърдил властта си, той събрал българска войска, присъединил към нея и многобройна наемническа скитска войска, нападнал съседната ромейска област и стигнал до Орестиада. Тук той натрупал огромна плячка, превзел и много от градчетата около Хемус с тяхно съдействие, възвърнал ги отново към българските обичаи и сам весело се завърнал в отечеството си с голяма плячка.

 

31. Императорът воюва с Александър. Ромеите бягат без ред. Александър от милосърдие предлага мир на императора

 

X, 4. След като свършили тези игри в Димотика, императорът събрал достатъчно войска и започнал необявена и неочаквана война срещу българите, защото, преди те да разберат, той искал да си присвои отново крепостите около Хемус, които неотдавна бяха преминали под властта на Александър. И тъй, като нахлул в неприятелската страна, той я опустошавал и опожарявал и не щадял дори намиращото се на хармана жито. Той обхождал крепостите и ги заплашвал с обкръжаване и обсада. Те се предали при условие поставените от Александър гарнизони да се оттеглят спокойно. Когато научил това, Александър се натъжил и проводил пратеници при императора за мир, като заявявал, че не е достойно за християни така жестоко да се нападат един друг, докато има възможност да се помирят и заедно да воюват срещу безбожниците, които са врагове и на двете страни. Императорът отговорил, че е справедливо построените отдавна крепости от ромеите да бъдат подвластни на ромеите. Той върнал пратениците, без те да постигнат целта си. Неговият дядо император Андроник построил отчасти от основи повече от петдесет крепости по височините и долините на Хемус, отчасти ги възстановил чрез протостратора Глава, който тогава управлявал Тракия, за да бъдат защитна стена и преграда срещу постоянните скитски нападения. Александър никак не можал да понесе спокойно така казаните думи и веднага събрал войските си, на брой около осем хиляди. Към тях прибавил и две хиляди наемници скити. Той тръгнал от Търново и на петия ден пристигнал и се разположил на лагер близо до крепостта Русокастро. Бил научил, че там бил и императорът. Императорът бил много изплашен от неочакваното пристигане на враговете си. Тъй като обстоятелствата не му позволявали да предприеме нещо по-добро сред вражеското окръжение, той също извел според възможностите ромейската войска, макар тя да не била равностойна на враговете, но едва достигала до три хиляди. Той я разделил на три части и я пратил недалече от крепостта, защото искал да я има за убежище при евентуално отстъпване назад. Той видял, че неприятелите настъпват, разтегнали се с дясното и лявото крило и от двете страни в дълга бойна редица и поставили в средата тежковъоръжените, a едновременно имайки в дълбочина ариергарда си като своя здрава опора. Тогава той се уплашил от обкръжаване и променил веднага плана си. Събрал ромейската войска в един двоен боен ред и ѝ придал форма на лунен сърп. Сам застанал сред войниците си и започнал да говори високо и да ги ободрява с думите: „Помислете, войници, че ние воюваме в чужда и вражеска страна и сме обградени далече от своето отечество. Ние нямаме съюзни градове, които да ни помогнат сега при тази неочаквано връхлетяла ни война, нито бихме могли да повикаме отнякъде наемна войска. Затова нека се сражаваме като такива, които днес ще умрат, решени да изчезнат заедно със залязващото слънце днес. Да спечелим за свидетели на нашите храбри и смели подвизи тази вражеска земя, където ние се бием за живота си, и очите на враговете, които ще ни надживеят. Многобройността на враговете нека не смущава сърцата ви, защото ние знаем, че големи военни сили твърде лесно са били разбивани от малобройни. Нека и ние да се надяваме на това, насочвайки погледа си към безкрайното божие човеколюбие, с чиято помощ впрочем и атинянинът Темистокъл с малочислена войска потопи почти цялата персийска сила в теснините около Саламин. След него и тиванецът Епаминонд на два пъти е победил известната твърде велика спартанска войска с много по-малка войска при Алиарт и Левктра. Тогава Спарта загубила Лизандър, приела със срам бягащия от полето на боя иначе велик Агезилай и дълго време гледала вражески дим дори до Еврота.“ Всички, доколкото могли, смело и храбро влезли в решителния бой и насочили срещу враговете тежките си и незнаещи пощада при избиване на враговете ръце. Най-много от всички [се проявил] великият доместик Кантакузин. Той продължавал да се бие под ударите на много вражески мечове, стрели и копия, но и сам унищожил мнозина от неприятелите. Без да загуби нито щита си, нито меча си, той напуснал сражението невредим, сякаш бил залепен и поставен непоклатимо върху седлото на коня си. Втори след него блестящо се сражавал протосевастът, синът на кесаря, внук на Порфирогенита. Той бил намушен с много стрели и виждайки, че конят му е прободен отвсякъде с вражески мечове, та и мозъкът на главата му се виждал, така да се каже, за тия, които гледат отгоре, все пак не склонил да обърне гръб пред неприятелите. А конят му, като че съперничел на господаря си, сам издържал да не падне, преди да го изкара извън сражението и преди да го върне спасен в къщи и там пред вратата на господаря си да умре. Нашите тогава забелязали, че враговете напират да завземат преди тях височината, та, като ги заобиколят, да се сражават откъм тила им, обърнали се назад и бързо избягали към крепостта. Намиращите се вътре жители, като видели тяхното поражение и в същото време страхувайки се от Александър, заключили им вратите. Нашите обаче със сила разбили вратите и влезли вътре. Изгонили едни от жителите, а други избили като свои врагове и укрепили крепостта. Но те били твърде загрижени и много разтревожени поради явната и очевидна опасност. При това в крепостта нямало фураж за впрегатния добитък, нямало кладенци, нито пък друга вода в достатъчно количество. Ранените войници и коне били изоставени без грижа и едни от тях умирали, а други били на издъхване. Не можели да отворят и вратата, понеже наоколо били разположени многобройни врагове, а ромейските граници били далече. Те загубили надежда и във възможността да рискуват и да отидат тайно до близкия съюзен приморски град. Град Анхиало бил неприятелски, а така наречената Месемврия, щом като се научила за поражението, отметнала се от ромеите, изклала тамошната ромейска стража и хвърлила от крепостните стени всички, които не съумели да се спасят с бягство. Същото направили и всички крепости около Хемус. А и нямали смелост да проводят пратеници при Александър за своето освобождаване и откупване. Поради своите минали дела те не оставили повод за снизхождение. Дръзко и надменно те били отхвърлили неговото пратеничество за мир, били опожарили българските полета заедно с посевите, при това се били отнесли лошо с жителите на крепостите, които завладели. Затова императорът бил отвсякъде притеснен и в безизходица. Той обаче имал силна вяра в бога, който не го изоставил нито в миналото, нито в сегашното тежко положение, макар и да нямал напълно чиста съвест било поради огорчението, което причинил на дядо си императора в старите му години, било поради греховете, които обикновено си позволява да върши младостта, когато има власт. Но тези свои грехове той смятал като малки рибки, които се скриват в голямото море на божието човеколюбие. И както при други опасности, така и при сегашната безпримерна опасност той се избавил по невероятен начин поради неизказуемия промисъл на бога, който човеколюбиво управлява всичко. Обхванат от състрадание и съжаление, Александър на следния ден проводил до императора по свой почин пратеничество с предложение за мир и му позволил мирно да се оттегли с войската си в своето отечество, като го посъветвал за в бъдеще да бъде по-внимателен. „Годината, казвал той, има четири годишни времена и за малко време може да станат големи промени.“ Това лято завършило с такива събития.

 

32. Императорът изпраща бирници в Тракия и Македония

 

XI, I.  Всичко това принудило императора да вземе участие в общото дело. Понеже императорската хазна била празна, той изпратил веднага хора да събират данъци в тракийските и македонските селища и градове, които и без това били изтощени от налаганите им в различно време данъци и от непрекъснатите нападения както от страна на турците, така и от страна на българите.

 

33. Татари преброждат Тракия за плячка

 

XI, З.  Когато вече настъпила пролетта69, множество скити, прекосявайки Истър, пребродили бързо ромейска Тракия чак до Хелеспонтско море. Станало някак си така, че там те попаднали случайно на някои от турците, които по разбойнически начин непрекъснато преминавали Хелеспонт и опустошавали цяла приморска Тракия. Едни от тях вързани отвлекли в плен, а съпротивяващите се избили, постъпвайки като врагове с врагове, подобно на кучета, които вкупом се нахвърлят на мъртво тяло. Този начин изглеждал различен от другите нападения на скитите. По-рано те нападали подобно на бурен поток, който неочаквано и шумно се разлива от планината, заграбвали всичко, което им попаднало из пътя, и на следния ден пак се оттегляли. А сега се задържали толкова, че в продължение на 50 дена не преставали да грабят и да опустошават, докарвайки страната до крайно бедствено положение. Едва след това те се оттеглили, като откарали със себе си повече от 300 000 пленници, както разказват някои. Разправяха, че причината за това толкова голямо нападение била, понеже ромеите не се погрижили да изпращат привичните подаръци на скитския вожд и на неговите знатни.

 

34. Дъщерята на императора се омъжва за сина на Александър

 

XI, 7. Императорът пристигнал в Адрианопол със съпругата си императрицата и завършил отдавна започнатите преговори за брак, като дал деветгодишната си дъщеря за съпруга на четиринадесетгодишния син на Александър, владетеля на мизите. След това се установил дълбок мир между ромеите и мизите.

 

35. Турците опустошават Тракия

 

XI, 7. Осем хиляди турци преминали през Хелеспонт, водейки много впрегатни животни, и опустошили цяла Тракия до Мизия, като направили тая страна за ромеите напълно недостъпна пустиня. Сами обаче не се изморявали денем и нощем да я ограбват и цялата плячка изпращали в Азия, понеже искали не след дълго време да напуснат Тракия, макар че никой не им се противопоставял.

 

36. За делата на покойния император

 

XI, 11--- Той70 докарваше в ужас пълководците на трибалите и мизите. Често и неочаквано, сякаш заспали, ги поразяваше като някаква небесна мълния.

 

37. Ромеите носят български калпаци

 

XI, 11--- Едни употребявали калиптри71 от латинска материя, други от мизийска и трибалска, а трети от сирийска и финикийска — едни от една материя, а други от друга, както харесвало на всеки един.

 

38. Кантакузин потегля на поход срещу българи и сърби

 

XII, 7. След изгряването на Арктур72 той73 тръгнал от Византион за Тракия и се разположил открито на стан в граничните земи между мизите и ромеите поради две причини: било, че Александър, царят на мизите, се изплашил от възстановяване и потвърждаване на старите договори, било, че възнамерявал да реши въпроса вече с оръжие. А и не било редно, когато заминавал за земите на тесалийци и трибали, да остави зад себе си войската на този като някакъв гръм, който отблизо заплашва Тракия. Затова, след като направил съвсем лесно необходимите разпореждания, както смятал за най-добре, той тръгнал да огледа тракийските градове и селища и да им постави съответни гарнизони чак до Галиполи. Там научил, че многобройни персийски морски войски се готвели да преминат от Азия в Европа за гибел на Тракия и тамошните ромейски селища и градове. Началник на флотата и вожд на този поход бил някой си Омур.

 

39. Кантакузин пише на Иван Александър

 

XII, 12. Той,74 възлагайки всецяло надеждите си на бога, оставал все още спокоен и задържал войските си на местата им, макар че твърде много копнеел за сражения и вражеска плячка, а и мнозина от жителите на Византион го викали. Ето защо мнозина, след като узнали за неговото бездействие и нерешителност и в същото време опасявайки се за себе си и за него, бързо избягали оттам към византийците. Те били много на брой и затова не им стигала храна, тъй като били обградени в градчето Димотика заедно с много впрегатни животни. Техни противници били също съдбата и времето, защото зимата, макар и само понякога, но тогава била тежка и им причинявала твърде големи и постоянни трудности. Писмата пък, които изпратил до краля на Сърбия и до Александър, владетеля на мизите, всички били заловени от византийците, понеже те владеели със стражи и съгледвачи цялата околност по суша и по море.

 

40. Управителят на Скопие Гвидо разграбва имотите на Кантакузин

 

XII, 15. Нашето изложение трябва да започне малко от по-рано, та следващите събития да бъдат по-ясни за слушателите.

Протостраторът Теодор Синадин бил управител на Солун и на околните градове до Стримон. Гвидо арменецът, братовчед на починалия император75, управлявал град Серес и градчетата до Христупол. Преди 24 години той бил повикан от Армения във Византион от сестрата на баща си, императрица и майка на император Андроник. Гвидо се оженил за братовчедка на Кантакузин, но останал бездетен, макар че живял с нея дълго време. След като тя починала, той се оженил за дъщерята на Сиргиан, от която имал и деца. Той обаче винаги изповядвал отеческата религия на арменците. Той прочее използвал момента и стечението на обстоятелствата и се възползвал от тях, за да присвои всички имоти и доходи на Кантакузин, а също така си присвоил безброй чифтове волове и стада други животни. Като превърнал всичко в сребро, събрал твърде многο кесии пари. Поставял под стража всички богати в своята област, като ги обвинявал, че са съмишленици на Кантакузин. С двете си ръце той прибирал техните богатства за себе си. Не би било лесно да се изброят всички злини, които станали по онова време. Като споменем някои от тях на различни места разпръснато, желаещите след това ще могат да установят останалото.

 

41. Императрица Ирина помага на съпруга си Кантакузин. Хрельо става владетел на Струмица

 

XII, 16. Понеже за императрица Ирина Кантакузина и за нейните двама братя често ще споменаваме нататък и понеже техни дела изпъкват твърде много при сегашните обстоятелства, нека се върнем вече към началото на нашето изложение. По заповед на Андроник Млади те били отдавна затворени в близката до Родопите крепост на Авдирския манастир за обида на величеството. Веднага щом император Кантакузин обул в Димотика червени обувки и от двете страни била подготвена вражеска войска, започнал се спор за тях, коя от двете страни първа да ги освободи от затвора, за да бъдат силни съюзници срещу другата. След като станали много срещи и разговори, те започнали да се страхуват да не би да сменят едни окови с други — естествено по-тежки вместо по-леки, и не смеели да се доверят напълно на нито една от двете страни. Тогава императрица Ирина, която се отличавала с голям разум и находчивост и толкова изпъквала в съветите с остроумие, колкото надминавала жените със силата на знанията си и с чистотата на нравите си, всичко уредила добре във възможно най-кратко време. Притежаваща, така да се каже, вродена и естествена дарба, тя извънредно много помогнала на съпруга си император, когато той се намирал в толкова големи опасности. И макар че тя не му върнала напълно цялата власт, все пак му дарила твърде голяма част от нея. С ласкателни думи тя ту сама възпламенявала унилите духове на заобикалящите императора роднини и истински приятели, ту с щедра ръка предлагала намиращото се у тях богатство при бягството им или по-скоро запазените останки от ония големи богатства, за които после ще разкажем по-пълно, ту пък отивала с голяма бързина и сама давала пълна гаранция за братята си, като най-сетне се завърнала възможно най-бързо и ги довела със себе си при съпруга си император в най-удобно време като роднини и сигурни съюзници. Често пристигали писма от Синадин, тогава управител на Солун, които подтиквали императора веднага да навлезе в Македония и съвсем лесно да завладее Солун. Това той тайно и усърдно бил подготвил отдавна. Поради това императорът, след като предал управлението на Димотика на съпругата си императрица Ирина и на нейния брат Мануил Асен, с радост тръгнал веднага и започнал да укрепява крепостта край морето, наричана някога Полистилон, която сега сам със свои средства възстановил близо до устието на река Нестос76. Тази река е най-голяма от реките в Тракия, които извират от планината Хемус, и влива водите си при бреговете на Егейско море. Щом довършел този строеж и трибалът Хрельо щял да пристигне. Той по-рано се подчинявал на властта на краля на трибалите, но по някакви причини скъсал връзките на подчинение и си създал собствена власт в Струмица, надоблачната крепост, и във всички земи около река Стримон и до Амфипол. Поради гражданската война между ромеите той бил ухажван от двете страни, станал страшен и мъчно победим за краля на Сърбия. Хрельо използвал някак си времето и сам станал щастлив от нещастието на другите и трупал собствено щастие от нещастията на съседите си. Същият, разбирайки още тогава и смятайки за сигурна бъдещата императорска слава на Кантакузин, се стараел да му бъде приятел и съюзник. Привържениците на тези във Византион, подражавайки на ония триста спартанци при Термопилите, които някога преградили прохода за Ксеркс, тогава предварително завзели теснините около Христупол и с твърде голямо усърдие се установили там и пазили нощем и денем, за да бъде недостъпен оттам входът за императорската войска на Кантакузин. Уведомен, Хрельо пристигнал съвсем близо до Христупол с немалка войска, за да помага и доколкото е по силите му да направи по някакъв начин по-лесно пристигането на императора в Солун. . .

 

42. Кантакузин обсажда Солун

 

XIII, 1. Към края на лятото77 император Кантакузин тръгнал от устието на река Нестос, като оставил отляво тия, които пазели теснините при Христупол, и превел своите войски през височините на планината. Той използвал по-дълъг и труден път, пълен с препятствия от скали, пропасти и гъсти гори и трънаци. Все пак прекарал войската си и се разположил на стан в равнината край Филипи, където в миналото са воювали Брут и Касий с Октавиан Цезар. Докато задържал там войската си на почивка, при него пристигнал и Хрельо, който обещавал, че ще върши с готовност всичко по негово желание. Императорът му казал, че иска да го има за приятел, но в момента нямал никаква нужда от тази му помощ, защото разбирал, че Хрельо само на думи му обещавал приятелство от страх пред предстоящата война. Намерението му обаче било лукаво, защото той очаквал да види сам ясно края на боя. Затова и сам императорът на думи му обещавал трайно приятелство. Задържал го много дни и после го изпратил радостен, като Хрельо му обещал, че в бъдеще щял да му бъде и той добър съсед. Императорът пък се придвижил малко оттам и превзел с капитулация крепостта Рендина. След малко дни трябвало да замине и да обсади крепостните стени на Солун и да ги заплаши с изобилното си оръжие и със силната си войска. Вдъхнал смелост на тогавашния управител на Солун Синадин и на тия, които заедно с него му помагали, а изплашил неочаквано тези, които замисляли вражески дела срещу него. Протакал обсадата ден след ден и прекарвал времето си там, като живеел не по войнишки, а по обичайния си начин. Той не искал да види със собствените си очи да се пролива едноплеменна кръв и затова търсел начин да спечели безкръвна победа. Той седял и очаквал солунчани да се предадат без съмнение от страх доброволно и по договор. Между това превзел чрез капитулация твърде силната и мъчнопревземаема крепост Мелник, която от старо време принадлежала на византийците. Оставил ѝ за управител Йоан, брата на императрица Ирина, и вече се загрижил да поведе войските си срещу Солун.

 

43. Среща на Кантакузин с краля на Сърбия

 

XIII, 2 - - - Преди да извърши еднодневен преход, Либерий78 избързал и пресрещнал императора по пътя, приветствал го с ръка, с добра воля и пълна сърдечност, приел го като гост за няколко дни, дал му възможност да си отпочине и окуражил с топли слова духа му, изпаднал в голямо отчаяние от връхлетелите го неприятности. Императорът, състезавайки се с него в това отношение, му отвърнал по същия начин и твърде щедро му подарил някои от сребърните съдове, украсени със скъпоценни камъни, които носел със себе си. Същевременно обещал, че ще му даде своя син Мануил за съпруг на дъщеря му, ако му помогне на всяка цена и му открие свободен път към краля на Сърбия, като стане лично посредник. Той пък, виждайки присъстващия императорски син, който правел чудно впечатление със своята блестяща красота, възпитание и остроумие, с което бил надарен щедро, в степен повече подходяща за по-възрастен, отколкото на възрастта му, много се зарадвал на предложението и го приел на драго сърце. Той обещал с пълна готовност да прави всичко по волята му, дори ако трябва да се изложи на големи и непоносими опасности. Императорът, снабден с неговите потвърдителни и препоръчителни писма до краля и придружен от спътници, пристигнал на петнадесетия ден в градчето Скопие, близо до предградията на което тече река Аксиос. Тя извира от същите планини, от които води началото си и Стримон, но не е толкова голяма от самото си начало, а като тече надолу и приеме водите на други многобройни реки и потоци, преименувана вече на Вардар, става понякога и на някои места плавателна. Той сметнал, че на това място е удобно да спре и да позволи на изморената и паднала силно духом войска да се разположи, ако не по най-добър начин, то поне и не най-лошо. Ако се казва, че за гладния всякакъв хляб е сладък, то за тях тогава той изглеждал сладък и дружелюбен, понеже го яли по чужда, но някак си благосклонна воля. Защото в чужди земи, толкова отдалечени и против волята си прокудени от родилата си, те попаднали на благочестиви люде и били приети твърде гостолюбиво, като че ли след голямо корабокрушение и силна буря те били попаднали в някакво тихо пристанище. Пастирският и планински начин на живот, грубостта и варварството на езика и нравите им биваха смекчени от мирното и приятелско благоволение, което те проявиха тогава към изпадналите в беда, превръщайки съвсем малката радост без съмнение в твърде голяма. Императорът спрял и останал там през оня ден. На следващия ден той се срещнал с краля във вътрешността на страната на трибалите. И двамата се поздравили с подобаващите за владетели приветствия, разменили си подаръци и всичко, което е редно при такива почести и обич, макар и да не били подаръците напълно еднакво великолепни от двете страни. Императорът подарил на краля и на неговата съпруга скъпоценни предмети от своята съкровищница, а кралят от своя страна подарил на императора подходящи неща, също и пасбища за добитъка, храни, места за стануване и всичко необходимо за живота на императорската войска, но пестеливо и недостатъчно според своя начин на живеене. Впрочем така станали тия неща.

 

44. Кантакузин обсажда Серес

 

XIII, З. Императорът, като прекарал след пристигането си при краля само тридесет дни с него, в края на лятото79 и началото на есента, когато гроздето е зряло и подканя почти с ясен глас да го оберат, пристигнал със своите войски и с много повече сръбски войници до град Серес с надежда, че ще го завладее без бой. Също така той и вътре в града завербувал много предатели, които му помагали усърдно, и тайно с писма му съобщавали твърде лесен път за влизане в града. Бог обаче тогава се противопоставил явно на неговите планове и неговото старание останало напразно и цялата му подготовка била само суетно усърдие. Когато започнал обсадата, преди още войските му да предприемат враждебни действия срещу града, смъртоносна болест поразила стана на трибалите. Не зная дали поради прекалено и неумерено ядене на грозде или поради друга някаква причина от по-рано. Понеже против това страдание била безсилна лекарската ръка и знание, били погребвани всекидневно много мъртъвци. И тъй като за съвсем малко дни смъртта лишила от живот над хиляда души и напирала и заплашвала да прибави към тях още повече, вдигнали стана възможно най-бързо и всички се завърнали оттам. Те съобщили на краля за връхлетялото войската нещастие, без да е воювала с хора.

 

45. Кантакузин за втори път несполучливо напада Сяр. Апокавк пристига в Солун с многобройна флота

 

XIII, 4. Когато толкова голямото усърдие на персиеца80 завършило така, вторият най-известен във военното дело и един от оставените в Димотика пълководци (както казахме) бил Мануил Тарханиот, кръвен роднина на императора, героичен мъж и отличен във всяко отношение — с ръце, с ум и с телесна сила, упражнен много в бойни сражения, получил много рани и станал твърде силен с бойния си опит. Затова бил оставен от императора за началник на войските в Димотика и бил душа и неизчерпаем извор за добри надежди на всички, които се намирали там. Императрица Ирина тогава изпратила от Димотика този неповторим храбрец да потърси императора. Те не можели да бъдат спокойни, докато не узнаят каква е съдбата и трагичната, така да се каже, участ на императора. Заради него те вече били понесли много мъки и насилия и трябвало още да понасят. От страх той81 изоставил правия път и потеглил наляво през странични пътеки, преминал през високи и мъчнопроходими места, докато прехвърлил планината Хемус, и тайно стигнал до земята на трибалите, незасегнат, без да претърпи някакво зло. Там потърсил и намерил императора, уговорил с него това, което било редно, и възможно най-бързо се завърнал в Димотика, носейки напълно верни и важни известия за другите, а най-много от всички за императрица Ирина. За ония, които бивали твърде много напечени от слънцето, той изглеждал като разхладителен Зефир. По този начин станали и тия неща.

5. В началото на пролетта82 императорът отново повел войските си срещу град Серес и към всички околни крепости и укрепления, дори до Филипи. А когато и при този си опит претърпял същите несполуки, понеже, както изглеждало, божието благоволение било далеч от него, той решил колкото е възможно по-бързо да се оттегли към Димотика, за да види своите предани хора, а и те да го видят. Тъй като трибалите, които имал около себе си като помощници и съюзници, били научили, че голяма вражеска войска се е разположила в засада в теснините до Христупол, от страх и уплаха се противопоставили на решението му. Впрочем те били лениви и никак не обичали далечните военни походи. Затова той отново се върнал в пределите на трибалите съвсем неохотно и скривайки дълбоко в сърцето си парещите въглени на своята скръб, понеже не по негова воля ставали делата му. Той се върнал дори до град Струмица и до намиращите се наоколо равнини и места, удобни за конни надпрепускания. Случило се тогава, че и кралят на Сърбия станувал там. Йоан Асен бил един от ония, които го придружавали. Той преди известно време управлявал крепостта Мелник. След като по заповед на императора сега я предал на Хрельо, той пристигнал и останал за постоянно при императора, който тогава станувал заедно с краля на трибалите. Случайно тогава пристигнало при краля и пратеничество от град Верея83, за да преговаря за онова, което кралят искал от тях, и да научи точно неговото желание. А той искал градът да му стане подчинен и подвластен и да постави стража от трибали в крепостта, преди къщите заедно с жените и децата да бъдат заробени и разграбени в случай на несъгласие. Пратениците пък, смутени от жестоките му и строги думи, решили, че е по-добре тайно да влязат в преговори с император Кантакузин и да му дадат сигурни гаранции, ако би пожелал незабавно тайно да влезе в града и без труд да го завладее сам. Присъщо е на безумец по дух и мисъл да избира дивото пред питомното и да предпочита чуждата и незаконна власт пред своята. След като тия работи така били подготвени и потвърдени, преди още трибалите да ги разберат, понеже [верейците] успокоили духа на краля с някакви ласкателни думи, пратениците на Верея се завърнали в отечеството си, за да съобщят на жителите на Верея суровите думи на краля и че те били принудени от свое име да сключат съюз с императора, понеже внезапно били принудени да вземат това решение. Малко дни след това императорът с част от войската си тръгнал уж на лов оттам и на разходка за отмора и царски отдих. Не изминали и три дни те ускорили похода си и намерили съвсем лесен достъп за Верея. Жителите пък на Верея го приели с голяма благосклонност и радост и, така да се каже, с отворени обятия. Същото това нещо принесло голяма полза и спокойствие едновременно на двете страни, понеже се освобождавали по един и същи начин от войските на краля. Това е било наистина дело на бога, който, когато пожелае и по какъвто начин поиска, прави мъчните дела лесни и обратно. Когато кралят видял и ясно разбрал, че императорът не е зачитан и че е презиран от тези, от които трябвало да очаква любезност и обич, веднага и сам променил отношението си и съзнателно забравил това, което дълбоко в сърцето си бил обещал срещу бъдещите добрини. Тогава се насочил към заговори и напълно минал към византийците, привлечен постепенно от получаваните оттам обещания. Но както винаги човешките дела са подчинени на божествената воля, така и сега се явили по-силни неща, които изобщо никак не били очаквани от намиращите се в опасност и не станали според очакванията на смъртните хора. Най-после императорът се съвзел и се почувствал твърде приятно и свободно, като сметнал това като начало и първи стъпки в своя успех. Владетелят пък на трибалите се разгневил от случилото се и душевно се измъчвал от дълбоко разкаяние, че е имал в ръцете си и поради глупост е изпуснал този, който е щял да бъде причина той да получи големи изгоди било за властта си, било за много пари и безопасност в бъдеще. Искал да воюва с него и да започне открито сражение, но все пак се страхувал да не би, ако сам пръв пристъпи към унищожаване на клетвения договор, да предизвика бога и да бъде сразен за поука на хората и веднага да стане за присмех. В момента се въздържал и с мълчаливи размисли измъчвал душата си. Съгласието между двамата било потвърдено чрез клетви: никой от двамата да не пречи за успеха на другия и да не се отделят един от друг, но да останат в нерушимите граници на постоянно приятелство; да се позволява на подчинените на византийците градове да преминават към когото си искат и когато си искат, по съгласие или пък след обсада от страна на един от двамата — всеки град да преминава към когото си иска, като никой на никого не пречи. Поради това той против волята си тайно и мълчаливо криел станалото.

6. През това време пристигнал от Тесалия Йоан Ангел, пръв братовчед на императора, заедно с отбрана тесалийска конница, за да го поздрави с постигналото го щастие и да му помогне по възможност най-добре, ако има някаква нужда. А и сам си бил създал боеспособна войска, след като бил изпратен по заповед на императора в оная провинция, докато императорът бил заедно с краля в земите на трибалите, както някъде по-горе разказахме. Когато заминал там, той твърде бързо докарал в цветущо състояние делата на тесалийците, които били по-рано в плачевно и тежко положение не само поради липса на собствена власт, но и главно понеже отдавна били подвластни на каталаните. Когато потомците им се отдали на разкош и пиянство, държавата им съвсем отслабнала, та вече не били в състояние никому да се противопоставят, и то не само с големи военни сили, но и с тия части, които постепенно се били разпилели и напълно пръснали. При такова положение на нещата се явил [Йоан] Ангел, опитен мъж във военното дело, и подчинил под своя власт по-голямата част от Тесалия и продължавайки по-нататък етолийците и озолийските локри.  С течение на времето завладял и цяла Акарнания, след като предварително пленил нейната владетелка Ана, съпруга на графа на Акарнания, починал преди много години, както казахме по-рано, когато говорихме за него.  Някои биха се разгневили, ако той веднага бе я погубил. Нямало обаче да се успокои нейната привързаност към властта, с която била привикнала в продължение на много години, но, както покрити въглени в плява остават скрити и ядат незабелязано запалителната материя, докато разпалят нависоко бушуващ пламък, така и тя винаги щеше да дебне с надежда за власт, докато е сред живите хора, щеше да се стреми към друг, украсен  със скъпоценни камъни, скиптър на царска власт. Въпреки всичко това той зачел повече неписаното право на роднинството и не употребил смъртоносен меч, но наредил тя да бъде пазена в затвор от стража, за да не извърши отново нещо подобно, както когато била преместена от император Андроник в Солун и след време тайно избягала в провинцията Акарнания. Но за това ще говорим по-подробно по-късно. Сега ще се върнем към другите неща.

7. Императорът със своята войска и със събраните войници от Верея тръгнал за Солун по покана на солунци. Впрочем някои оттам тайно му съобщили, че с тяхна помощ лесно щял да намери вход за града, ако пристигне до крепостните стени, преди народът да е узнал за техните планове. Но когато пристигнал, узнал, че заговорът е станал известен сред политическите партии и че това предизвикало у всички войнствено настроение против заговорниците и против самия него. Ето защо, след като пропаднала и тая му надежда, той решил бързо да се върне във Верея. Тогава и византийската флота отплувала към пристанището на Солун под водачеството на Алексий Апокавк с голяма морска войска. Ромейските кораби били повече от петдесет, а ги следвали и двадесет и два помощни персийски кораби. Апокавк уредил в същия ден по свое желание работите около Солун, въоръжил и подготвил на следния ден заварената в Солун войска и морската местна и чуждестранна войска, с която бил пристигнал. След това решил веднага да замине по суша за Верея, за да настигне, ако може императорската войска при преминаването ѝ на реката, която тече между Верея и Солун. Той смятал да получи там преди всичко награда и военна победа, тъй като враговете щели да бъдат разделени, като едни от тях вече ще са преминали реката, други все още ще я преминават, а трети ще чакат при брега, за да преминат. Случило се тогава императорът, който се оттеглял прибързано, да не може да намери лек и лесен път. Реката никак не била удобна и проходима там, където желаещите искали да я преминат, но могла да се премине само на тесни места, които не всеки, който искал да я премине, могъл да ги забележи. Те били изобщо неизвестни и твърде много скрити, и то не само зиме и пролет, когато водата е по-силна и потопява и залива определени части от земята, но и през лятото и есента. Около две хиляди трибалски войници направили засада на двата бряга на реката, където императорът най-вероятно щял да направи опит да премине при завръщането си с войската. Те неочаквано нападнали незнаещите брода и за късо време спечелили славна победа. Предните постове от императорските войници, като ги видели отдалеч, сами се отчаяли и силно подплашили императорските войски. В онова време те щели насмалко да погинат, заловени като в мрежа от две вражески войски и когато реката им пречела да се разположат на стан и в необходимия боен ред, ако бог съвсем неочаквано не им протегнал благосклонно своята помагаща десница. Той често осуетява сигурните неща, а на съвсем невероятните дава благоприятен изход. Апокавк наистина от голям страх спрял своето нападение. Един мъж от местните жители, който неотдавна бил избягал от робство у трибалите, доброволно пристигнал тогава при императора и му съобщил, че ще му покаже друго място за преминаване на реката освен известното, ако получи по-щедри подаръци. При това условие било осигурено преминаването на императора, а изплашените трибали поради неочаквания обрат се отдалечили възможно по най-бърз начин и се пръснали по страната на различни места.

8. Като научил, че императорът така, без да понесе някакви неприятности, се е спасил с войската си и е заминал за Верея, Апокавк не нападнал враговете веднага, както вече казахме, но спрял своето нападение. Той нямал смелост открито да влезе в бой и отблизо да се сражава с храбра войска, макар че имал сам многобройна войска, но в по-голямата си част била наскоро доведена от корабите на суша. Затова, като проводил пратеници при краля, който също бил сърдит на императора [както се изясни], спокойно очаквал оттам помощна войска. Започнал да укрепява и устието на реката, като нареждал триери в морето там, където реката излива водите си в него, да не би императорът да изпрати тайно лодка при сатрапа Омур, за да иска помощ. Едва след това проводил пратеници при императора и го попитал какво възнамерявал да предприеме, след като е така обграден отвсякъде и на следния ден предстояло да бъде обсаден.

 

46. Произходът и съдбата на Момчил

 

XIV, 4. Аз сега ще припомня онова, което се случило тогава, но за по-голяма яснота трябва да започна малко от по-рано. При настъпването на пролетта84 императорът с войските си тръгнал към отвъдните долини на планината Родопи и към използваните за пасбища обширни полета. Той напредвал и без да напада тамошните градове, превзел два града — Комотини и Грацианополис, които му се предали доброволно. Тогава се появил и случаят с Момчил. Той бил двуличен и син на неизвестни родители от пограничните области на патрибалите85 и мизите. Предпочитал от малък да води разбойнически живот заедно с дружина от свои връстници, устройвал засади и хитри уловки и така причинявал неочаквана гибел на пътниците. Веднага щом навършил тридесет години, решил да смени този свиреп начин на живот с по-човечен. Той отишъл при един знатен ромей и предложил да му служи срещу заплащане. После, като изминало малко време, отказал се от тази си служба и се върнал към предишния разбойнически начин на живот. Незабелязано и за късо време събрал около себе си войски и на дело показал дръзновената смелост на своята душа. Нападал неочаквано като мълния земите на мизите, ту с изненада връхлитал върху войските на Кантакузин, ту пък с щурм ограбвал византийските земи. Страхувайки се обаче да не би да го срещнат тия, на които причинявал зло, и те да унищожат това проклето съседство, той се приближил и предпочел да се нарича и да бъде подчинен съюзник и доброволен слуга на император Кантакузин. Но при условие да не бъде винаги с него и да не върви с него там, където онзи би искал, а да се ползва от свобода и тайно, според присъщия му обичай, да напада неговите врагове, но за лични свои изгоди и за изгода на тия, които са предпочели да воюват заедно с него срещу заплата като разбойници. С течение на времето, колкото кръвожадни и безпощадни хора имало между бедните, събрани малцина при мнозината и мнозина при малцината, измежду трибалите и мизите и измежду ония, които имали полуварварски начин на живот, минали по споразумение на негова страна. Така че той събрал повече от две хиляди конници, всички обхванати от войнствена ярост и готови по-скоро да жертват живота си, отколкото да го изоставят. По този начин силите и на двете страни биха били еднакви, ако някоя от двете страни би поискала да започне междуособна ромейска битка. Ромеите му изпратили владетелски отличия и тайно го въоръжавали срещу император Кантакузин. След това Момчил винаги дебнел удобен случай, кроял дълбоко в сърцето си засади и ги обмислял постоянно. Когато пролетта била вече в своя разцвет и различни треви украсявали полетата, когато листата заедно с цветовете на събудените отново за живот дървета пленявали човешкия поглед и доставяли нова наслада и удоволствие за душата, а пък земята давала на безсловесните животни подходяща трева и естествена паша, тогава император Кантакузин решил да излезе от град Комотини и да построи своя стан около Мосинопол, та там да решава това, което трябва да направи, а покрай другото и как трябва да се противопостави на новите начинания и походи на Апокавк. Случайно там попаднал на едно дърво с твърде широки клони, които подобно на покрив хвърляли дълбока сянка върху земята, пречели някак на лъчите на слънцето да проникват и не му позволявали да пече силно там. Под това дърво бликал извор, който създавал толкова бистра водна повърхност, та тя отразявала красотата на дървото точно такава, каквато била, и изглеждало, че израстват две дървета от един корен: едното горе, което се издига до нас, а другото прониква под земята. Императорът за малко полегнал под това дърво и заспал. Веднага му се сторило, че дочува от невидимо място глас, който му казва: „Ти, който спиш, събуди се, стани от мъртвите и Христос ще те просвети.“ Той се събудил веднага и станал, като се замислил дълбоко. Присъствал там един певец, който усърдно нагласял своята лира и започнал така да пее, че привлякъл всички при себе си. Съдържанието на песента му било: „Вие, мъже, които напълно приличате на това дърво и на тая сянка, както сега изглеждате достигнали цветуща възраст, така и наскоро, след като настъпи тъжно време, ще достигнете до немощ и смърт. Затова нека сега се радваме и нека се наслаждаваме на младостта си, преди смъртта да се е надсмяла над нея.“ Когато пък Момчил, който нарочно стоял някъде наблизо и се преструвал на приятел, научил за това пребиваване на императора, решил, преди още да се събере войската и преди императорът да разбере за подготвяното дело, да го нападне, докато още нищо не подозира. Когато те били в такова положение и слънцето вече преваляло пладне, станало известно, че Момчил с тежковъоръжена войска и с отпуснати юзди нападнал императорския стан. Това смутило и разбъркало неочаквано всички планове на императора и на ония, които били заедно с него, понеже и те били неподготвени и малко на брой, а пък съдбата така блестящо подкарала и довела делото до пълна безизходица за момента, че не му предоставила никакво убежище и възможност за спасение чрез бягство. Тогава случайно и конете били пръснати по полето на паша, а и една част от войската безгрижно все още обхождала тържището на град Комотини, купувайки си необходимите неща. Друга пък част от войската, която била излязла, никак не се стараела да се върне при императора, тъй като не подозирала случилото се. Те спокойно и бавно се придвижвали. Императорът вдигнал ръце към бога и заедно с намиращите се при него, като се въоръжили според възможностите си, започнали да се сражават. Всеки бил възседнал попадналия му кон, без да чакат сигнал с бойна тръба и заповед, понеже всички виждали пред очите им да се изпречва самият ад. Тогава можело да се види как бързо се редували нападения в сражението без никакво предварително обмисляне: в безредието се сблъсквали ту с едни, ту с други. Поради това малцина, обградени отвсякъде от мнозина, бивали обсипвани със стрели и погивали. Императорът, след като конят му паднал поради раните, започнал да се сражава, доколкото можел, пеша с нападащите го, докато един от неговите оръженосци слязъл от коня си и му го дал, за да се спаси с бягство. Сам пък оръженосецът получил отвред много рани и паднал, като малко останало съвсем да издъхне, но, изоставен от враговете, после изглежда отново оживял. Разпространилата се съвсем бързо мълва по цялата околност накарала войниците едни след други с вик и тичане, пръснати и в безредие да се притекат на помощ на императорската войска, а в същото време враговете да се отдръпнат назад. Въпреки всяко очакване спасеният император от тази толкова голяма опасност и беда вдигнал стана си и не след дълго се отправил за Димотика. Така станали тия събития. Междувременно свършила и пролетта.

 

47. Иван Александър се съюзява с цариградчани против Кантакузин

 

XIV, 5. В началото на лятото86 някакви големи и сериозни приготовления задържали Апокавк да се отправи срещу Димотика с многобройни войски. Кантакузин пък се бил установил заедно с войската си само в Димотика и отникъде нямал надежда за помощ (понеже владетелят на мизите Александър отдавна бил съюзник на византийците87, морското нападение на латинците срещу Смирна задържало сатрапа Омур, а трибалите жадно се домогвали до живота му). Разбирайки всичко това, Апокавк тръгнал от Пиринт с всичките си византийски и тракийски войски  и се разположил на стан около Димотика. Първо се опитал с коварство и измама да превземе крепостта на Питион88 — така се наричал градът, разположен на бреговете на река Хеброс. Той отстои от Димотика на почти 80 стадии. Бил по-рано в развалини, но император Кантакузин, който го бе превзел отдавна, го укрепил, като изразходвал много средства и направил всичко, за да преуспява. Той създал от него нещо като своя съкровищница, като го защитил със силен гарнизон. Апокавк се настанил на стан около него и започнал да го обсажда с цялата си войска.

 

48. За богомилите, задържани около Атон

 

XIV, 7.  Всички неща, които събрахме за явните прояви на милостивия и справедлив гняв на бога към нас, ние поместихме и ако сме живи, ще поместваме в тази история. Възможно е те да изглеждат някак си големи както на тези, които сега ги наблюдават, така също и на тези, които ще четат за тях в бъдеще, макар да не са били такива в същност. Тия неща биха били поносими ако не за всички, то поне за тия, на които опитът в делата им е вдъхнал разум, а душевното им благочестие ги е убедило, като следват Свещеното Писание, да смятат, че това е наказание от страна на Господа и някакъв лек за пороците на нашите другари и връстници, ако не се прибави корабокрушението на църквата и ако не бяха извикани на живот успокоените от древно време съблазни, които носят големи нещастия на душата и твърде лесно потопяват в ямите на гибелта. Нещо за всичко това ние ще кажем накратко тука. Едва ли ще бъде полезно да изложим всичко едновременно, когато ще бъдем заети с разказване на други събития, понеже делото е твърде обширно и изисква твърде голямо усърдие. Сега най-напред да започнем с изложението за масилианите и богомилите, които по това време89 били задържани край планината Атон. Впрочем аз мисля, че планината Атон е достойна за учудване, понеже е твърде щедро надарена с умерен климат и понеже е украсена с много и с най-разнообразна растителност и, така да се каже, лесно създава приятно чувство у посетителите си и веднага доставя удоволствие и наслада. Там отвсякъде лъха като от съкровище дъх на приятна мирис и се виждат красиви цветове. Щедро се огрява от чистите лъчи на слънцето, изобилства с най-разнообразни дървета и е богата с гори и пъстроцветни ливади, обработени от човешки ръце. Огласява се от различни видове птици, рояци пчели прехвъркват там по цветовете и изпълнят въздуха с тихо жужене. Всичко това изтъкава един чуден и разнообразен килим за наслада, и то не само пролетно време, но и през всеки час на годината, като и четирите годишни времена заедно създават еднаква радост и наслада за човешките чувства. И по неповторим начин утринната песен на славея от средата на гората и от тамошните дървета приглася, така да се каже, на тамошните монаси и заедно с тях възпява Господа. Тая птица има сякаш в гърдите си боговдъхновена цитра, вроден музикален инструмент и музикално благозвучие, което изведнъж омайва напълно всички, които я слушат. Същото място се напоява и оросява от много извори с естествени води. Потоци бликат — един на едно място, а друг на друго като рожби на многобройни извори и бавно и скрито, сякаш крият своето течение, обединяват своите води, сами като че преднамерено мълчат и проявяват някаква дисциплина, като че са надарени с разум. Те дават големи възможности на живеещите там монаси, прекарващи спокоен живот, да отправят спокойно крилатите си молитви към бога, понеже планината дава големи възможности на онези, които желаят да вкусят небесен живот на земята, и доставя на самото място на тия, които имат нужда от храна, изобилна издръжка за всяко време. В същото време се мие от голямо море, което ѝ придава неизказана красота отвред, но не го прави все пак остров и дава възможност чрез провлак без голям труд да използва и сушата, разположена на дължина и ширина. Просто казано, там са събрани всички отлични качества както на природата, така също и на подвизите на живеещите там. По-старите събития може подробно да се узнаят от други, които са ги разказали.

Аз обаче ще излагам само тия, които са станали наскоро: имам пред вид критянина Йосиф, ларисиеца Георги  и всички, които са неиствували на тяхната мръсна трапеза, и за нещата, в които те като ученици тайно са били посветени от своите учители чрез скверното учение. Имам пред вид още иконописеца Мойсей, Исак, Давид и Йов, а и всички, които имат напълно покварен език, мисъл и дела, но по нечестен начин са се стараели чрез имената на отлични и прочути с добродетел мъже да намаляват скритото безумие и безбожие на душата си, наподобявайки напълно гробове, издаващи отвътре воня, но отвън са украсени с вар и злато. Сами си присвояват външността, имената и добродетелта на отлични и прославени мъже, каквито са тия на срещаните в драмите Орест, Пилад, Тезей и Пелопс, за да бълват скрито отровата на своята поквара срещу по-чистите. Че тяхното учение е скверно и нечисто говори писменият документ за тяхното нечестие, донесен в светия византийски събор от богоносните атонски мъже. Освен това вършат и такива неща, които не може лесно да се слушат от разумни люде — те тайно тъпчат и изгарят божествените икони; толкова почитат урината на своя учител, че с нея ръсят своето ядене. Никак не признават телесното и божествено въплътяване. Има и още други неща, които по-добре е да не се казват. Защо ли трябва повече неща да се казват против тях и да се сквернят ушите на благочестивите, докато е възможно желаещите по-точно да го научат от споменатия документ. Той излага всичко точно и порицава тяхната поквара. Поместен е в патриаршеските протоколи. Те не можеха безкрайно да мамят чистите и искрени очи на тамошните боголюбиви и живеещи само за бога мъже, както смесеният пелин с мед не би могъл да излъже имащите запазено чувство за вкус, а още по-малко би измамило обонянието нещо зловонно, ако се смеси с розово ухание. Тия мъже, възпламенили душата си с божествена ревност като с някакъв буен огън, насочили се към изследване на злото и постепенно и бавно, подобно на ловци, търсели да открият корена на фиданките на злото. След като го открили, едни предали на подобаващи наказания, други пък изгонили оттам възможно по-далече с всякакви средства. Имало и такива, които тайно избягали оттам, преди напълно да стане известна покварата им. Те се стекли към градовете Солун и Верея и към този, който по отношение на другите има пълна власт.

Смятам, че те са мислили, докато са в тоя град, който е общ център на всички отвсякъде на цялата вселена и който е многоезичен, многоплеменен и населен от хора с различни езици и говори, ще могат да скриват своята поквара и подражавайки на кълвачите, които прелитат по дърветата и обелват с човките си цялата кора, но отминават здравото и се спират само на изгнилите и повредени части и тях изкълвават, прониквайки дълбоко.

 

49. Смъртта на Момчил

 

XIV, 9.  Не били изминали четири дни там и императорът вдигнал лагера и заедно с Омур тръгнал да воюва с Момчил, който за кратко време бил добил голяма сила и постоянно нападал византийските градове и области. Пролетта90 изминала в тия приготовления. След като ромейската войска, а заедно с нея и персийската преминали планината Родопи, Момчил започнал да се готви за война. Тогава той имал под своя власт градовете Ксанти и Перитеорий, също и всички градчета и местности, които били около тях и между тях. Имал и четирихилядна конница. Вече по средата на лятото, когато житото започва да зрее по нивите, императорът събрал цялата си войска и се разположил на стан някъде наблизо до Перитеорий, наредил и построил своите в бойни редици. Момчил пък, който бил вече направил Перитеорий свое изходно укрепено място, тръгнал срещу императора, придружен от многобройна войска и изпълнен с голяма дързост. Той бил убеден, че нищо незначително и недостойно няма да му се случи, и връхлетял с голяма смелост сред враговете, като че ли имал вече победата в ръцете си, преди още да влезе в допир с враговете. Императорът заедно с ромейските сили застанал точно срещу враговете и издържал нападението и атаката на Момчил. А многобройната персийска войска построил усърдно в кръг, та Момчил заедно с цялата си войска да бъде заключен по средата като в затвор и в мрежа. Когато обикновеният шум според варварските обичаи на персите във време на война се смесил със звуците на бойните тръби и тъпаните, настъпил голям смут по цялото онова поле и неочаквано изплашил много Момчил и сломил неговия горд и надменен дух, преди да започне битката. Но нека пропуснем станалите между това беди и бързо променящите се бойни успехи. Тогава повечето от персийските войници слезли от конете си и всички се наредили в кръг с лъкове. Обкръжените в средата, подобно на диви глигани, не можели да пробият и да избягат от персийската фаланга. Императорските конници непрекъснато нападали, като се изпречвали ту отпред, ту ги поразявали в гърба непрекъснато с копия. Когато персите нападнали с многобройни войници цялата конница на Момчил и я избили, вече започнали да се сражават пехотинци с пехотинци и боят станал ръкопашен. Нека кажем накратко. Разправят, че нито един от Момчиловите войници не останал с оръжието си и нито един не можал тайно да избяга. Сам Момчил станал жертва на меч и заедно с него цялата му войска с изключение на малцина, които били заловени живи.

 

50. Сръбският крал завладява много земи

 

XV, 1. Кралят, владетел на трибалите, не се насищал да се наслаждава на ромейските взаимни и междуособни сблъсквания. Той смятал това за най-удобно време за своята алчност и за най-голям дар от съдбата. Затова като пожар нападал и опустошавал постоянно близките ромейски градове и области. Той ги заробвал, понеже нямало никой, който да му се противопостави или да излезе срещу неговите толкова големи нападения. Византийците имали повече желание негласно или след преговори да му бъдат предадени всички области до Христупол, вместо да дадат възможност на Кантакузин да ги завладее. Това ставало напълно против волята на Кантакузин. Моментът обаче не бил никак удобен да бъде въвлечен да води война със своите едноплеменници. Поради това кралят си покорил до теснините на Христупол всички земи без Солун. Между тях била и голямата и чудна крепост Серес, предала му се доброволно поради глад и дълга обсада — тия два неумолими врагове. След всичко това кралят станал много по-силен, отколкото бил, и добил голяма дързост (понеже мислил, че никоя крепост от останалите ромейски крепости до Византион не ще се противопостави на неговата сила и пълководска власт).

Провъзгласил себе си за ромейски император, сменил своя варварски начин на живот с ромейските обичаи, започнал да носи публично корона и всички ония отличителни дрехи, които са свойствени на тая велика власт, и си служи с тях и до този момент. Той разделил цялата власт със своя син. Според обичая на трибалите предоставил му да управлява земите от Йонийския залив и река Истър до град Скопие, което владение някъде отгоре мие голямата река Аксиос. А намиращите се нататък ромейски области и градове до теснините на Христупол запазил за себе си да ги управлява по ромейски начин. Кантакузин пък владеел всички земи от тия теснини до Силиврия и Деркос без Херсонес.

 

51. Българите открито осъждат с проклятия Палама и Изидор

 

XV, II.  Много епископи, събрани най-напред в храма „Свети апостоли“, а след това в манастира на светия първомъченик Стефан подхвърлили на каноническо проклятие самия Исидор и всички негови съмишленици, като им изпратили открито своето решение, подкрепено със собствените им подписи. Осъдените били много огорчени от това и изострили гнева на императора срещу своите обвинители. Вследствие на това обвинителите били пренебрегнати и се оказали безславни вместо славни и неочаквано станали бедни вместо богати. Други пък напуснали великия град — едни доброволно, а други недоброволно. А какво е станало след това, може да се узнае от писанията на други, как всички били разпръснати — едни на едно място, а други на друго и загубили своята дръзновеност и изобличителност, как православните отвсякъде по море и суша изпращали непрекъснато във Византия писма, пълни със свещена ревност, подхвърлящи на открито проклятие Палама, Исидор и техните съмишленици; писмата били от средата на епископите и презвитерите в Антиохия, Александрия и Трапезуид, също от Кипър и Родос и от съседните им православни, от мизите91 и трибалите и още от всички, които пазят древния обичай да се придържат към определенията на светите отци и да не приемат нищо ново, проповядвано от когото и да било, дори и от небесните ангели.

 

52. За партията на зилотите в Солун

 

XVI, 1. Никой от тракийските градове освен приморския град Мидия не останал да не бъде подчинен на Кантакузин след неговото влизане във Византион и след провъзгласяването му за самовластен император. В Македония, след като другите градове станали подвластни на владетеля на трибалите, също и Верея му станал подвластен град след малко време, понеже не могъл без военна помощ дълго да се противопоставя на дивото и непрестанно нападение. А между това и нейният управител, Мануил, синът на императора, тогава избягал оттам. На град Солун пък не харесвало да мине на страната на нито един от двамата — нито към Кантакузин, нито към краля на трибалите. Вътрешен бунт вече от дълго време владеел в този град. По този начин партията на така наречените зилоти господствала над другите. Този бунт бил такъв, че не можел да бъде отнесен към никоя друга държавна уредба. Тя не била нито аристократическа, каквато някога Ликург бил установил за спартанците, нито демократическа, каквато е била държавната уредба на атиняните в началото и която след това Клистен организира като от четири направил десет фили. Не била и такава, каквато Залевк уредил за западните локри92, нито като тази, която създал Харондас от град Катана за Сицилия.

 

53. Патриархът обвинява мнозина в богомилска ерес

 

XVIII, 2. Преди да били изминали три месеца от ръкополагането на патриарха, и повечето от епископите се отказали от общение с него. Те под клетва заявили, че той бил открит масалианец и че бил един от ония, които явно били задържани в Атон не преди много години. За тях и ние съобщихме по-рано в историята си. Патриархът пък им се противопоставял и излизал с клетви и противообвинения срещу всеки един от тях. Едни упреквал в ограбване на гробове, другите в блудство, трети в богомилска ерес, четвърти пък обвинявал, че раздавали срещу подкуп и продавали свещенически санове на люде възможно най-покварени — едни корял в едно, а други в друго обвинявал. Настанало голямо разцепление, което продължило дълго време. Императорът станал посредник и ги убедил да прекратят взаимните си обвинения, като изоставят тайните писмени обвинения и клевети помежду си, които са изнесли вече явно, за да не стане и това добавка към изнесените против тях от нас обвинения за вярата. След като по този лош и срамен начин се помирили помежду си, както става между порочни хора, те започнали ден из ден да скърпват и да съчиняват против нас ту едни, ту други клевети.

 

54. Генуезците превземат Созопол

 

XXVI, 16. Императорът93 обаче нетърпеливо очаквал тяхното пристигане и много твърдо отклонил пратеничеството. Поради тоя неуспех те изпратили десет триреми срещу ромейските градове, разположени край Евксинския Понт, като след двудневно сражение превзели Созопол, твърде богат и многолюден ромейски град, отстоящ на повече от хиляда стадия от протока на Понт.

 

55. Сръбски пратеници при Хиркан

 

XXVI, 33–34. Преди малко време владетелят на трибалите бил изпратил пратеници, като искал да сключи брачен съюз на дъщеря си с един от синовете на Хиркан94, та след като роднинската връзка заякчи съюза, който ще сключат помежду си, в бъдеще да настъпи по-продължителна сигурност за страната на трибалите. Този варварин Хиркан наистина бил станал толкова силен, че безнаказано плячкосвал не само Македония и Тракия и намиращите в Тракия ромеи и мизи, но и вдъхвал голям страх на трибалите, като изпращал вражеска войска в тяхната страна и когато си искал, отмъквал оттам твърде голяма плячка. Варваринът приел пратениците благосклонно, съгласил се за договора и веднага проводил от своя страна пратеници, които да потвърдят брачния договор. Зетят на императора по дъщеря, син на Конт, който управлявал етолийци и акарнанци, нападнал из засада при прохода за Редесто тези пратеници, които пътували заедно с трибалските пратеници и носели много дарове. Той заграбил по разбойнически начин тия дарове, а още при първото нападение избил едни от пратениците, а други заловил живи. Това разбойничество било пагубна прибавка към злата съдба на нещастните ромеи.

 

56. Синовете на Хиркан опустошават Тракия

 

XXVI, 52–54.  Варваринът  винаги и твърде надменно изисквал това, което му липсвало, като винаги получавал и постоянно изисквал нови дарове, прибавяйки и измисляйки нови лъжи. Накрая наредил на втория от синовете си с друга войска да премине с генуезки кораби през тесния проток на Понт и да се съедини с брат си в Тракия, та след като се обединят двете войски, да поставят всичко под нозете си и още при първото си нападение да нахълтат в земите на мизите. Те изпълнили тази му заповед възможно най-бързо и след малко дни се завърнали с преголяма плячка не само от мизите, но и с по-многобройна ромейска плячка. Но по-скоро трябва да кажем, че цялата плячка била ромейска, защото ония преселници били ромеи, които поради бедност преди немного години се били преселили там. Поради това тамошните градове били владение на царувалите преди Пелеолози  и били в пределите на ромейската държава, а след време били завладени от мизите и им станали подчинени. Случило се, както вече се каза, че и тези, които живеели наоколо там, поради бедност доброволно и поради съседството си възприели същия начин на живот. Когато неотдавна нападението на варварите се разпространило и до тези градове, но не могло да се разпростре по-нататък поради предвидливостта на управниците на оная област, станало така, че всички пленени оттам били ромеи, но се наричали мизи, понеже дълго време били подвластни на мизите. Варварите изпратили цялата тая плячка в Азия, но сами не желаели да си отпътуват оттам, преди да наложат данъци на градовете на Херсон, като едни от тия данъци поискали да получат веднага, а други да ги принудят да им обещаят, че ще им ги внасят като ежегодни данъци, както били наредили вече на тракийските управители. Но този план на варварите лесно се разсеял и не се изпълнил като пророчество и някакво, предсказание, понеже ромеите никак не искали доброволно да преговарят. Затова и варварите не напуснали страната според намерението си, а останали там и непрестанно денем и нощем опустошавали цяла Тракия.

 

57. Сръбският крал изисква император Йоан V Палеолог да вземе за жена сестрата на Иван Александър.

 

XXVII, 27–28. След известно време кралят на Сърбия  се нахвърлил срещу него  и го заплашил, че ще се изложи на твърде големи опасности, ако не свърже с него, всемогъщия, при предстоящите конфликти, чрез брак, роднинско приятелство и ако не му стане съюзник. Император Йоан V Палеолог късно и мъчно му дал съгласието си и двамата се споразумели: Палеологът да му даде, ако това би могло да стане лесно, съпругата си Елена за заложница, понеже нейният род заговорничел, а да си вземе за жена сестрата на кралевата съпруга, още незряла девойка, която е и сестра на Александър, владетеля на мизите. Когато император Кантакузин узнал тия неща, казват, че те му вдъхнали в душата, много, по-тежки страхове от самата смърт.

 

58. Кантакузин привлича - наемници  турци срещу  сърби и българи

 

XXX, 4. На първо място ще кажа това, а, на второ място ще съобщя, че войските на варварите отказвали вече по-често да преминават от Витиния в Европа поради големите трудности и мъчнотии и заявявали, че вече не обръщали внимание на поканите на император Кантакузин. Затова той бил принуден да наема срещу заплащане войски оттам и да ги прекарва в Европа заедно с жените и децата им. Смятал, че те ще станат защита и страшилище като нова Горгона срещу зет му Палеолог, а така също и срещу всеки от трибалите и мизите, който би пожелал да му стане съюзник. Той ги заселил в някои от градовете в Херсон и им позволил да използват тамошните нещастни ромеи като постоянни роби, понеже щели да имат за помощник и в своя подкрепа императора в това свое желание. От тия градове като от безопасни укрепени места щели да излизат винаги в бъдеще, за да опустошават и да си подчиняват Тракия.

 

59. Патриарх Калист е обвинен в богомилска ерес

 

XXIX, 51. След това, понеже обстоятелствата се изменили, настъпила нова промяна и Калист успял отново да заеме патриаршеския престол. А Коккин Филотей, преди още да разбере, бил окончателно изгонен оттам, лишен от всякакво свещенство. Както вече казахме, [Калист] получил писмо от живеещите уединено мъже в планината Атон, което обвинявало някой си Нифон, наричан от тамошните монаси с прякор Скорпион, който неотдавна бил обвинен в масалианска и богомилска ерес, но все още тайно и без свидетели. От дълго време негов приятел бил Калист. И сега, когато станал патриарх, не се отказвал от приятелството си с него, но и двамата имали едни и същи убеждения.

 

60. За Палама и за богомилите

 

XXVIII, 58. Това са чудноватостите на твоите нови догми, чудни Палама, та ти вярваш в несъществуващото и почиташ само голи имена. Ние знаем, че за такива образи и сенки говорят последователите на Платоновата школа и академия и ако са останали някъде на различни места и в различни времена от по-късните им последователи — богомили, манихеи, масалиани и евномианци.95 Василий Велики казва, че те достигат до голяма лудост с твърдението си, че съществува само някаква общност, видима само за разума, която обаче не съществува в никаква същност, и че бог се забелязва в нещата.

 

61. Дъщерята на Иван Александър Мария — годеница на младия Андроник

 

XXXVII, 51.  По същото това време пристигнала от страната на мизите при младия император Андроник, сина на император Йоан Палеолог, годеницата му Мария, дъщеря на Александър, царя на мизите. Той навършвал вече девет години, а и тя самата била почти на същата възраст. Веднага я последвала оттам и Ирина, сестра на император Йоан Палеолог, омъжена по-рано за син на споменатия Александър, но овдовяла след няколко години и бездетна. Тя до този момент живеела непрекъснато там. Децата на Александър, царя на мизите, били от един баща, но от две майки. Негов по-стар син бил оженен за нея и сега тя пристигнала оттам като годеница на своя братовчед Андроник. Александър изгонил приживе първата си съпруга и си взел за жена друга от средата на евреите, като наскоро преди това сам я покръстил, понеже бил пленен, както казват, от нейната красота.

 

67Сиреч 1331 г.
68Цар Иван Александър.
69Пролетта на 1341 г.
70Андроник II.
71Вид шапки.
72Съзвездието Малка мечка.
73Йоан Кантакузин.
74Йоан Кантакузин.
75Андроник III.
76Сега Места.
77Към края на лятото на 1342 г.
78Става дума за Оливер, държавник и военачалник, един от най-приближените на сръбския крал Стефан Душан.
79В края на лятото на 1342 г.
80Сиреч на селджукския военачалник Омур, съюзник на Йоан Кантакузин.
81Византийският военачалник Мануил Тарханиот, приближен на Йоан Кантакузин.
82В началото на 1343 г.
83Сега Бер в Южна Македония.
84В началото на 1343 г.
85С „патрибали“ Никифор Григора обозначава сърбите.
86В началото на лятото на 1343 г.
87Загатва се за съюза между Иван Александър и Андроник III, сключен след битката при Росокастро през 1332 г.
88Крепостта Питион се намирала на десния бряг на р. Марица.
89През 1343 г.
90Пролетта на 1345 г.
91Българите протестирали против избирането на Исидор, понеже той бил исихаст, а в България исихазмът бил преследван от официалната власт.
92Гръцко племе около Адриатическо море.
93Йоан V Палеолог (1341 - 1391).
94Хиркан бил владетел на Витиния.
95Евномианците били последователи на Евномий, горещ привърженик на арианството.

 

 

X

Right Click

No right click