Хроники и историография

Никифор Григора. Из "Ромейска история"

Посещения: 5585

 

 

II. Андроник II и Андроник III. Каталаните. Империята и Сърбия.
Михаил III Шишман и Гражданската война във Византия  (1321—1328).
Битката при Велбъжд.
 

16. За каталонеца Рожер

 

VII, З. ...Техният водач Рожер решил да проводи пратеници до императора Андроник43 с предложение да му стане съюзник против турците, ако това той пожелаел. Императорът приел предложението на пратениците с голяма радост. Рожер пристигнал от Сицилия с две хиляди войници. Хилядата от тях той наричал каталани, понеже по-голямата част от тях произхождали от този народ, а другите хиляда наричал амогавари. Така латинският език нарича пехотинците във време на война. Рожер ги приел в своята пехота и затова им дал това име. Веднага след пристигането на Рожер императорът го направил свой зет, като го оженил за Мария, негова сестреница и дъщеря на Асен. Дал му и титлата велик дук. А когато не след много време пристигнал по покана на Рожер и друг каталан, Беренгарий Тенца, императорът дал титлата кесар на Рожер, а на Беренгарий — титлата велик дук.

 

17. Рожер се връща от Азия в Тракия и там бива убит

 

VII, З. Докато императорът44 се намирал в такова трудно положение и изпитвал голяма нужда от някаква помощ, кесар Рожер преминал в Тракия с цялата си латинска войска, понеже у ромеите в Азия повече не останали нито пари, нито нещо друго, което да насища стомасите на палачите. Той решил впрочем да остави другите войници в крепостта Галиполи, а сам, като избрал двеста войници, отишъл при императора Михаил, който по това време бил с войската си в Орестиада, в Тракия. Кесарят отишъл да поиска определената им годишна издръжка и дори да го заплаши, ако е необходимо. Когато той направил това и възпламенил гнева, който императорът още от по-рано изпитвал срещу него, многото въоръжени с мечове войници около императора убили в стана Рожер и някои от придружаващите го. Повечето от тях обаче тайно избягнали опасността. Те с твърде ускорен ход побързали да съобщят на латинците в Галиполи за станалото.

 

18. Каталонците опустошават Тракия. Презимуват в Македония при Касандрия

 

VII, 6. Така се случили тогава споменатите събития, а какво е станало след това, ние ще разкажем после. Сега нека се върнем към каталаните. Възгордяни от победата си в сражението при Апри45 и от помощта на туркопулите, за които вече говорихме, че изоставили ромеите и преминали на тяхна страна, в продължение на цели две години правили непрекъснати нападения и нахлувания, като превърнали в необитаема пустиня приморската равнина и земите навътре дори до Марония46, Родопите и до Визия. Когато пък се убедили, че оттам не могат да си доставят необходимото им продоволствие, решили да навлязат по-навътре, като ограбвали всичко, което им попаднело, докато намерили за себе си изгодно и постоянно местожителство. След като преминали приморската част на Родопите, те смело напреднали, отрупвайки се с голяма плячка. Броят на турските пехотинци и конници бил повече от две хиляди, а броят на каталаните пехотинци и конници — общо над пет хиляди. По средата на есента, когато започва да изгрява Арктур47, те захванали да нападат селата на Македония, за да си набавят необходимата храна за зимата. След като разорили там почти всичко и се натоварили с голяма плячка, те се разположили на стан край Касандрия48. Този град в миналото бил твърде известен, а сега останал дори без жители. Неговата околност обаче била удобна за стануване и за презимуване. Тя, както казахме, била сега заета от скитащата се каталанска войска. Има вдаден навътре в морето нос и заобиколен от двете си страни с немалки заливи, в които изтича [водата] от стопилия се обилен сняг, паднал през зимните месеци. В началото на пролетта те тръгнали оттам и нападнали градовете в Македония, между които Солун бил тяхната главна надежда. Ако завладеели първом този голям и пълен с всякакви богатства град, най-вече сега, когато чували, че вътре били императриците Ирина и Мария, смятали, че повече нищо не ще им попречи да завладеят и цялата останала Македония, щом този град им служи за изходно място. Но императорът ги изпреварил и осуетил техния план. Най-напред той наредил да издигнат дълга крепостна стена около Христопол49 от морето до билото на близката планина, за да стане местността напълно недостъпна за желаещите да преминат против волята на императора от Македония в Тракия и за желаещите да преминат от Тракия в Македония. Когато пък императорът узнал, че проектираното нападение на каталаните срещу Македония и македонските градове ще започне в началото на пролетта, той избрал за пълководци твърде опитни люде във военното дело и ги изпратил да съберат войски в Македония, които да бъдат в състояние да защитават македонските градове, ако враговете пожелаят да ги обкръжат и обсадят. Също и да натрупат в градовете достатъчно запаси от храни от предградията и да приготвят добре всичко друго, та по време на обсадата гарнизонът да не претърпи повече беди от глада вътре в града, отколкото от външния неприятел. Все пак след настъпването на пролетта враговете тръгнали от Касандрия. Едни от тях се настанили съвсем близо до предградията на Солун, а други отишли за плячка. Когато намерили, че цялата страна е изоставена от жителите си и че в нея няма стада и пастири, а градовете намерили защитени с много оръжия, те решили да се върнат отново в Тракия. За тях не било възможно повече да останат там, да си губят времето и да се обрекат доброволно на гибел. Те нямали продоволствие, пък и водили многобройна конница, много пленници, а самите те не били по-малко от осем хиляди. Имало явна опасност да загинат от глад. Но още не било разгласено решението между народа в лагера, когато узнали от един пленник, че пътят им за Тракия е недостъпен, понеже наскоро била издигната дълга крепостна стена край Христопол, която ги откъсвала напълно. Когато съвсем неочаквано чули това известие, то ги смутило твърде много и ги докарало до пълна безизходица. Те не знаели какво ще стане с тях, ако гладът започне да ги измъчва. В същото време се страхували да не би илирите, трибалите, акарнанците и тесалийците, които били съседни племена на живеещите в Македония ромеи, като узнаят за тяхното нападение, да се обединят и да направят военен съюз и да ги обкръжат, и да ги избият до един, понеже няма да има къде да бягат, за да се спасят. Ето защо по необходимост взели за момента по-скоро безумно, отколкото смело решение.

 

19. За Теодора, съпругата на българина Светослав

 

VIII, 1. Император Михаил имал две дъщери — Ана и Теодора, които му родила съпругата Мария, по произход арменка. Ана станала съпруга на Тома, владетел на Епир и Етолия. След това я взел за жена графът, племенник на Тома, който го убил. Теодора пък станала съпруга на българския владетел Светослав.

 

20. Сиргиан и Кантакузин получават управлението на тракийски области

 

VIII, 4. При тия условия императорът дал писмени обещания, потвърдени с клетва, че ще изпълни неговите искания. Присъствали Йоан Кантакузин и Теодор Синадин, които щели да станат участници в тайния заговор. Първият тогава бил удостоен с титлата велик папий, а вторият бил доместик на императорската трапеза. Като трети бил привлечен Алексий Апокавк, също доместик тогава на западните области и завеждащ ведомството на солта. Той съвсем не бил от знатните, но бил много умен мъж, изобретателен и страшно способен да съчинява хитрости. Първите двама били и в родствени връзки с императора. Освен това Кантакузин му бил връстник и още от детство станал най-интимен приятел на император Андроник поради прямата си мисъл, правдивата реч и добрия си характер. Синадин пък също така бил близък на император Михаил, докато последният бил още жив. Те като че ли били изпили от една чаша онова тайно решение и били станали факла за пожар и кон, пуснат в поле. Така тия хора бързо се свързали в един неразтрогваем съюз: положили най-страшни клетви за вярност и разменили обещания за големи дарения и подаръци в отплата. След като всичко станало така, те се захванали за работа с пълно усърдие и старание. Най-напред Сиргиан и Кантакузин подкупили с пари някои приближени на императора и получили управлението над областите и градовете в Тракия. Сиргиан получил най-голямата част от вътрешността и цялото крайбрежие до самите височини на Родопите, а Кантакузин — само малка част от вътрешността около Орестиада. След това започнали да събират войските, да подготвят оръжие и да прибират някакви пришълци и тия, които поради пълна липса на средства не воювали и прекарвали живота си в безделие. Освен това за стражи на градовете поставили свои най-верни и напълно предани люде. Всички пък, които били подозирани, че ще окажат съпротива на замисленото, изгонили от градовете по различни предлози. Това те правили, като предварително разгласявали ту за нападение от страна на крайдунавските скити, ту за някаква морска сила на азиатски турци, за да се прикриват под завесата на такива слухове и по тоя начин да се запазят от подозрения и да получат похвали от императора за своята предвидливост и усърдие. Сиргиан тайно вършел това и непрекъснато съобщавал на младия император за вече направеното и за това, което предстояло да се направи.

 

21. За смъртта на Светослав

 

VIII, 6. --- В това време50 умрял сръбският крал, умрял и българският владетел Светослав ---.

 

22. Асен Андроник изобличава пред императора Сиргиан, който бива хвърлен в затвора

 

VIII, 12.  [Сиргиан] по време на спора между императорите бил началник и управител на пелопонеските ромеи, а след това бил изгонен от младия император. Оттам той отишъл при стария, но не намерил у него никакъв лек за скръбта си, макар че бил достоен за големи почести — севастократорски и дори за още по-големи заради своята пълководска опитност, с която надминавал другите, а също и поради своя знатен произход. Той, като видял, че и Андроник Асен е наскърбен от това, се сближил с него и му станал приятел, изтъквайки връзката между тяхната обща нещастна участ. Като се уповавал на неговото съчувствие, Сиргиан му разказал открито всичко, както е естествено за оскърбените. Асен пък постъпил с него твърде хитро и си послужил със същия език, като сам привидно хулел императорите. Казаното обаче от Сиргиан той скривал в тайниците на душата си, понеже го мразел още от по-рано като властолюбец. А и сега не по-малко му бил омразен като враг на Кантакузин, негов зет по дъщеря, който бил велик доместик. Кантакузин добил голямо влияние пред младия император и оттам с писма давал винаги добри надежди на Асен. След като всички тайни замисли били разкрити, Асен тайно отишъл при своя чичо император и му казал: „Ако ти веднага не арестуваш Сиргиан, който се домогва до императорската власт, в скоро време сам ще бъдеш убит от него.“ Императорът веднага арестувал Сиргиан, а тълпата разрушила и разграбила неговия дом заедно с цялото му имущество. Лозята му заедно с постройките в тях били превърнати в пасбища за овци. Така се случили тия неща.

 

23. За реките Струма и Вардар. За градчето Струмица и за местоположението на Скопие

 

VIII, 14.  След това императорът заминал за Византион и там бил коронован на 2 февруари, 8 индикт.51 Случило се, че докато двамата императори отивали към великия храм на божията Мъдрост,  за да бъде коронясан императорът, старият император паднал заедно с коня си, който се подхлъзнал в някаква мръсна локва, образувана от дъждовни води на пътя. Този случай бил сметнат от разумните хора за недобро предзнаменование за падналия. На следващата година дъщерята на паниперсеваста  отпътувала, за да се омъжи за краля на Сърбия. След кратко време отпътувала и майка ѝ, за да се види с нея. Наскоро подир това там пристигнал и сам паниперсевастът, който не желаел повече да бъде подчинен на императора, а се домогвал да получи императорската власт, понеже тя му била бащино наследство. Като изоставил управлението и ръководството на Солун, заминал и сам при зетя си — краля, с намерение в негово лице да намери помощник за изпълнение на своето желание. Той бил приет от него и заедно с него тръгнал на поход, като опустошил цялата област до река Стримон и Серес. Затова старият император52 поради страх от по-големи злини проводил пратеници при него и заедно с тях знаците за кесарско достойнство. Той ги получил в градчето Скопие и започнал да ги носи, като обещал, че в бъдеще ще живее в мир и нищо повече няма да иска. Възнамерявал вече да се завърне в Солун, но се разболял от тежка болест и след няколко дни починал там. Неговата съпруга кесарисата, понеже много обичала дъщеря си и зетя си, а и се страхувала от ромеите поради случилото се с мъжа ѝ, не искала да замине оттам. Като узнал това нейният баща, склонил императора да изпрати пратеници при краля за уреждане на други ромейски дела и как да накара кесарисата да се върне в родината си. Тогава и аз бях изпратен като пратеник при краля заедно с други и с брата на кесарисата поради казаните вече причини. По време на това пътуване ние претърпяхме много несгоди, понеже се беше разпространила мълва за възможно нападение на скитите.53 Тази мълва изплашила Тракия и накарала хората от околността да се преселят в крепостите и да изоставят домовете си, в които ние трябваше късно вечер да търсим отдих и да си почиваме от пътуването. Аз пропускам всичко, което ни се случи до Стримон. Там обаче ние претърпяхме нещо такова, което заслужава да бъде чуто повече от всички неща, които възбуждат в душата на хората чувство на сълзи и смях. Ние извършихме такова неразумно дело, което би било достойно за смеха на Демокрит;  то ни изложи на такава опасност, която би била достойна за сълзите на Хераклит. Всички знаят, че Стримон е непребродима река и за пешаци, и за конници, защото тя е най-голямата река от тия, които прорязват Тракия и Македония и се вливат в Хелеспонт и Егейско море. Тя извира от твърде високите планини, които се простират без прекъсване до Йонийско море, като започват от Евксинския понт, граничат на юг с Тракия и Македония, а на север със земите на мизите и река Истър. Тя е най-голяма от всички реки, които напояват Скитската земя, и се влива в Евксинския понт с пет устия. Ние се опитахме да преминем с една твърде малка лодка река Стримон, която води началото си от такива извори и е с водовъртежи. Ние прекарахме цял ден в преминаването на тази река понякога по един, понякога по трима, заедно с товарните животни. Броят на товарните животни и на нас самите беше 20 към 140. Когато вече преминахме, слънцето беше минало пладне и клонеше към запад и залез. Би трябвало да се установим на стан и там някъде да разпрегнем добитъка. Но ние се измамихме и продължихме пътя си, надявайки се, че твърде скоро ще намерим за себе си удобни прибежища, преди още да сме извървяли 15 стадия. Но тая ни надежда беше твърде измамна. Някакви непрекъснати разбойнически нападения съвсем неотдавна бяха разграбили и превърнали това място в пустиня. Затова ние като някакви скитници блуждаехме по това място, доверили се само на бога и на нашите несигурни надежди. След това настъпи нощ, защото слънцето залезе и всички пътища се покриха с мрак. Нямаше луна. Тя беше извършила само половината от своя път около земята и ни беше малко полезна със своите лъчи, понеже беше в своята първа четвърт. По този път ние вървяхме в непрогледен мрак, подобни на ония, за които се говори, че слизат през Тонар54 в ада, или на слизащите в пророческата пещера на Трофоний55. Към оная безлунна нощ се прибави тогава и сянката от околните хълмове. Техните високи върхове дотолкова скриваха от погледа ни небето, че ние не можехме да насочваме ясно нашия труден път дори по звездите. Сърцето ми замря, понеже ми предстоеше дълъг и труден път. Ние попаднахме на съвсем гъст и кичест храсталак, изпълнен с много дупки и пропасти. В него ние не обръщахме никакво внимание, че нашите обувки и дрехи се раздират от тръните, защото се грижехме само за очите си, тъй като постоянно многобройни снопчета клонки вражески ни удряха по лицата. Не се грижехме вече и за поводите и юздите, с които управлявахме конете, а пазехме очите си с ръце. Някои пък от придружаващата ни прислуга, които съвсем нехаеха за обхваналия ни страх, надаваха силни викове и пееха трагически песни. Те възпяваха славата на мъже, за които ние само бяхме слушали, но не бяхме ги виждали. Заобикалящите ни пропасти и дълбоки долове в намиращите се наоколо планини поемаха виковете им и като живи същества ги повтаряха точно и неизменно, запазвайки напълно ритъма, на свой ред отекваха и отпяваха, така както при хоровете, същите стихове се изпяват в ответ на вече изпятите. При тия обстоятелства аз се стараех по всякакъв начин да държа бодър духа си, за да не падне сломен от толкова много ужаси. Той обаче не се подчиняваше и не преставаше да упреква предприетия не навреме път. Насочвайки се непрестанно сам към себе си, духът ми виждаше отново и отново връщащи се образи на засади и кръвожадни мъже, които от скрито място щели да ни нападнат и щели да ни избият с меч. Докато още ние бяхме в такова тежко положение, изведнъж се появиха от тамошните скали и пропасти някакви мъже, облечени в черни дрехи, които бяха от вълна и овчи кожи, които сами си приготвяли от овцете, когато имали нужда. Тия мъже бяха същински демонски привидения. Наистина те не бяха целите в желязо като тежковъоръжените войници, но и не бяха съвсем без оръжие. Повечето имаха в ръцете си някакво оръжие за сражение отблизо, каквито са например копията и брадвите. Някои пък имаха и стрели. В първия момент ужас и страх обзеха нашите. И можеше ли да бъде иначе? Нали ние се намирахме в чужди места при непрогледен нощен мрак и при това сред хора, които не знаеха нашия език? Повечето от тамошните жители са стари преселници от Мизия и имат начин на живот като нашите сънародници. После се ободрихме и отново дойдохме на себе си, защото те ни приветстваха ласкаво и добродушно на своя език. Те не проявиха никакви разбойнически намерения било поради това, че в сравнение с нас те бяха твърде малко и се смятаха за неравностойни да се сражават с нас, било пък понеже бог ги беше възпрял. Аз допускам повече второто, а по-малко първото, защото като местни жители и опитни да поставят в тамошните места засади срещу нас чужденците, в такава непрогледна тъмнина и като имаха за непобедим съюзник гъстата гора, те, ако биха желали сражение, то биха го свършили така, както хора, които виждат, срещу слепци. След като и те получиха подобно приветствие от наша страна (някои от нашите разбираха нещо от. техния език), те накратко ни съобщиха причината за тяхното пребиваване там. Те били пазачи на пътищата и трябвало да прогонват всекиго, който пожелае, като нападне тайно, да плячкосва близките места. Вече беше изминала третата част от нощта56, както ние разбрахме по някои звезди над главите ни. Наскоро достигна до нас отдалече и кучешки лай, който не само ни призоваваше, но и говореше за многолюдно село, което може да приеме хора, изморени от голям труд, и да им предостави ако не всички удобства, то поне само някои. След като набързо се прибрахме там, ние се пръснахме поотделно по къщите като спасени от буря и корабокрушение на някакво пристанище. Казват, че на гладния е вкусен всякакъв хляб, но и на нас тогава ни се видя сладък и приятен уваляния в пепел хляб. Целия следващ ден ние пътувахме и стигнахме едно градче, така да се каже, разположено над облаците, на местен език наричано Струмица. Изградено е на високата планина, та хората, които седят по неговите крепости, наподобяват някакви птици, ако човек ги гледа от полето. Там ние отпразнувахме и светата Пасха, но тъжно и не според нашия древен обичай. Цялата [църковна] служба, стройното пение и мелодичността на свещените песни нямат никакво значение за тукашните жители, понеже си служат с варварски език57 и нравите са им изобщо подходящи повече за земеделци. Те не издават полуварварски, но все пак благозвучен звук, както полулидийците и да кажем полуфригийците, но звукове чисто пастирски и планински, с каквито пеят децата на номадите, когато напролет подкарват стадата си към била и пасбища, за да пълнят съдовете с мляко. Ние останахме в селището цял ден, за да прекараме празника по подходящ начин и да можем отчасти да си починем и да се възстановим. Горе от крепостните стени като от облаци ние гледахме към долината и видяхме забавления, които обикновено стават по време на празници, и различни хора на млади мъже и деца. Това празнично веселие ни послужи вместо почивка и всякакво друго развлечение и ни достави по-голямо удоволствие, отколкото са доставяли на атиняните урежданите извън града игри в чест на Зевс, а на спартанците — празниците в чест на Хиацинт58. И естествено всичко ни съдействаше да се радваме повече на тия неща, а именно и празникът, и това, че се бяхме изкачили високо в планината и бяхме далеч от своите домове, захвърлени като че на някой остров сред голямо море. Радостите в такива случаи изглеждат много по-приятни, отколкото са в действителност. На третия ден ние потеглихме оттам към градчето Скопие, което е вече в пределите на трибалите. Видяхме и течащата край него река Аксиос, която сметнахме за най-голяма след Стримон. Тя извира от същите планини и в началото си при изворите не е толкова голяма, но течейки нататък, получава други притоци, променя името си на Вардар и понякога на отделни места става плавателна. Тук ние срещнахме благородната кесариса, тъщата на краля, когото следват всички трибали и доброволно му се покоряват. Тя бе облечена в жалейни дрехи като символ на тъгуващата ѝ душа.

 

24. Император Андроник провожда пратеници за мир до българина Михаил

 

IX, 1. Близките лица до младия император Андроник, виждайки, че животът на стария император може да продължи още дълго време, и не можейки поради своята низост повече да понасят разделението на властта, понеже бързали да си присвоят цялата власт, решили с хитрост и някакви коварства или да отнемат напълно от него властта, или заедно с властта да го лишат от живот. След това те не пропускали нищо и правили всичко, което помагало и подкрепяло тяхното намерение. Най-напред те проводили пратеници до Михаил59, който след смъртта на Светослав получил властта над българите отсам Истър, за да сключат здрав и ненарушим съюз. Младият Андроник, виждайки, че кралят на Сърбия е много предан на стария император поради станалото наскоро сродяване чрез оженването му за дъщерята на кесаря, и страхувайки се да не би кралят да му попречи на новите планове, се насочил към Михаил, който неотдавна се оженил за сестра му. Говоря за тази, която по-рано е била съпруга на Светослав. След като той станал господар на българското царство, веднага го обхванало желание за по-знатен брак. Затова той напуснал първата си съпруга, от която имал и деца (тя била сестра на тогавашния крал на Сърбия). Вместо нея той взел за своя съпруга сестрата на императора, която намерил да живее в Търново като вдовица, както вече казахме. По това време, когато в Димотика живеела и господарката-майка на императора, били проводени пратеници при Михаил да му съобщят да дойде поради много причини заедно със съпругата си при императора и при господарката-майка на съпругата му. Господарката имала от дълго време преголямо желание да види дъщеря си. Минали повече от 23 години от времето, когато те се видели за последен път. Императорът също искал да види сестра си, която още не бил виждал. Желаел също да види нейния съпруг като свой зет, а и да му съобщи тайни неща. Поради това Михаил отпътувал със съпругата си за Димотика и в продължение на много дни частно и официално се ползвал от блестящи почести и уважение от страна на императора и господарката. По това време те сключили договор помежду си: единият да помага на [младия] император против императора-дядо, а другият да помага на Михаил против краля на Сърбия. Ако пък стане пълновластен господар на ромеите, след като отстрани от управлението дядо си императора, да му даде много пари и земи за заселване и градове от ромейската държава отчасти като зестра на зет, отчасти като на съюзник за усилията му. След уговарянето на всичко това Михаил отново се върнал в своето царство заедно със съпругата си, като получил от господарката си тъща подаръци и дарове, а и обещания за още по-големи в бъдеще.

 

25. Протовестиарият Андроник и Михаил Асен управляват Белград и останалата Македония

 

IX, I. След това старият император изпратил тайни писма за помощ до краля на Сърбия и до сина си деспот Димитрий, който тогава управлявал Солун и неговите околности. Той му нареждал да вземе със себе си двамата свои племенници — протовестиария Андроник и Михаил Асен, които управлявали тогава Белград и останалата Македония; да вземе също и македонските легиони, като по възможност предварително укрепи македонските градове и отстрани от тях тези, които са подозрителни. След това да тръгнат и да се съединят със съюзната войска на краля на Сърбия и да потеглят най-бързо срещу младия император Андроник. От изпратените писма до краля на Сърбия, до деспота и до другите, които изпълнявали императорски поръчения, едни, писани на хартия, били заловени от пазещите пътищата стражи на младия император, а други, писани на тънко бяло ленено платно, тайно достигнали до тия, до които били изпратени, понеже били зашити изкусно в дрехите на писмоносците.

 

26. Младият Андроник завзема Сяр. Българският цар Асен предлага помощ на стария Андроник

 

IX, 4.  В началото на месец декември60 младият император получил тайно писмо от жителите на Солун, които го викали да се върне, колкото може по-скоро. Било решено от целия народ, от повечето знатни и от самия архиерей, че щом като той се доближи до градските стени, те ще излязат и ще му отворят градските порти. Когато узнал това, императорът дал на протостратора голяма войска и му заповядал да не позволява на жителите на Византион да излизат оттам и в никой случай да не отиват до Ригион61. Освен това с тайни писма и обещания, съобразени с всеки един поотделно, да убеждават и да привличат към себе си жителите на Византион. Той пък се отправил с малцина за Солун. Тогава поради опасения за смут се намирали извън градските стени деспотът Димитрий, протовестиарият Андроник и Михаил Асен със съюзническата войска от трибали и с македонската ромейска войска. Те били заети непрекъснато с разпри помежду си, които били възпламенявани от тяхното честолюбие и самолюбие или по-скоро от божия гняв, за да се разстрои тяхното дело и да станат виновници сами за своята гибел. Докато те се занимавали с такива работи между Солун и Серес, императорът тайно влязъл в Солун, скривайки всичките си знаци на императорското достойнство под дрехите на частно лице. Щом като влязъл през градските порти, веднага свалил от себе си тези дрехи и за всички станало очевидно, че той е императорът. Веднага се стекъл при него почти целият град, поклонили му се, почнали да го поздравяват и приветстват с радостни възгласи. Имало наистина и такива, на брой твърде малцина, които го мразели и били всецяло предани на стария император. Те бързо завладели акропола, укрепили го и оттам храбро отблъсвали обсадителите — императора и всички, които се били събрали около него като съучастници в бунта. Те почнали да нараняват мнозина, като хвърляли камъни и стрели така, че много стрели оттам се забили направо в щита на императора. На следния ден хората на императора събрали много съчки, подпалили вратата на акропола и така го превзели. Императорът тръгнал оттам и се отправил към крепостта Серес, където била съюзната войска на трибалите, които в началото искали да воюват срещу императора. Когато обаче видели, че деспот Димитрий и другите — протовестиарият и Асен, се пръснали без всякакъв ред, а последвалите ги войници се предали в стана на императора, те сами предали крепостта на императора чрез договор и се отправили по домовете си. А императорът, щом видял, че съдбата така благосклонно му протяга ръка и му се усмихва, с голяма радост и удоволствие се отправил напред, изпълнен с добри надежди. И да не се простирам повече, той обходил за късо време всички тамошни македонски градчета, твърде лесно и без труд ги покорил и заедно с тях пленил жените, децата и парите на деспота, на протовестиария и на Асен и без изключение на всички други сенатори, които живеели там заедно с тях.

IX, 5. А старият император, като загубил вече и тази си надежда и като изпаднал в крайно безизходно положение, преди да излезе от Македония, пожелал да проводи пратеничество при внука си62 за преговори и мир. Неочаквано се появила друга надежда, която по-добре би било изобщо да не се явяваше, и го отклонила от това му намерение. Защото българският владетел Михаил, увлечен от надеждата за големи изгоди, тайно съобщил на стария император, че ако пожелае това, ще му помага против внука му, и императорът, подобно на човек, който неочаквано е попаднал на пристанище след голямо корабокрушение и буря, здраво се хванал за това предложение. Веднага били проводени пратеници от двете страни за това, което предстояло да се направи, за обещанията и за условията. Никой не знаел за преговорите освен двама или трима от най-доверените и кралицата63, която непрестанно подкрепяла много баща си император с големи надежди, които ѝ били внушавани от лъжепророци и чревогадатели. Великият логотет Метохит, виждайки, че щастието е изменило и се подиграва на стария император и на държавата, изплашил се най-вече за себе си, понеже сам повече от всички други бил посветен от императора в известните и тайни неща, в плановете му и във всичките дела. Затова той бил загрижен и винаги замислен за бъдещето, което не виждал в много благоприятна светлина. Една нощ му се сторило, че над него, както си лежал, стои непознат човек, приличащ на разбойник и свиреп крадец, който протягал ръка да вземе изпод възглавницата ключовете от стаята, в която се намирали нещата му, скъпоценните му камъни и всичките му пари, които имал. Прекъснал с мъка съня си и вече буден, но изпълнен със страх, почнал да вика и да нарежда на слугите си да преследват крадеца, за да не успее той да избяга с парите. Слугите станали бързо, намерили всички врати заключени и го уверили, че това е съновидение, породено от дневните грижи. Той едва се съвзел, въздъхнал дълбоко и сметнал, че видението не е толкова резултат от дневните грижи, колкото е знамение и предизвестие за разорението, което щяло да сполети собствения му дом. Затова с настъпването на деня той изнесъл по-голямата част от своето богатство от дома си. Понеже този ден бил съдбоносен, той раздал богатството си тайно на най-верните си приятели, за да му го пазят. Оставил съпругата си и слугите си у дома, а сам занапред се настанил да живее и постоянно да пребивава в двореца, тъй като се страхувал да не се разбунтува народът против него. Изпратените пък от стария император да управляват селата и градовете на Македония били пленени заедно с жените и децата си, както по-рано казахме, и разпръснати по всички затвори на Солун и Димотика, които изпълнили. Деспот Димитрий избягал и отишъл при краля на Сърбия, като изоставил съпругата и децата си на своите преследвачи. Протовестиарият Андроник, следвайки също известно време деспота, не можал като него докрай да издържи да се храни като паразит на чужда трапеза. Припомнял си колко неочаквано е загубил богатствата си, добитъка, имуществата и славата си заедно с всякаква надежда и се страхувал за жена си, че понася безчестия, които търпят пленените жени от страна на враговете. Той се отдал на голямо отчаяние и неизмерима скръб. Така за късо време завършил своя нерадостен живот, като се скитал в чужди и пустинни места. Михаил Асен бързо завзел градчето Просек, изгонил жителите му, укрепил го и го направил свое убежище. Не след дълго време той заподозрял предателство против себе си, поискал стражи от краля на Сърбия, на които предал градчето, а той сам отишъл при краля. Тогава бил управител и началник на крепостта Мелник и на нейната околност Никифор Василик. Той бил знатен по род, но според мнението на някои, които не могат правилно да мислят, бил прост по нрав и съвсем неопитен в работата си. Времето обаче доказа, че в същност той е бил много по-умен от всички свои съвременници. Защото едни поради незнание на бъдещето се отдали на отчаяние и нерадостно завършили живота си, други били пленени против волята си и претърпели хиляди страдания, трети пък се предали доброволно. Той единствен, като възложил надеждата си на бога, се противопоставил на толкова голямата буря и запазил до последното си издихание искрено разположение и неизменна вярност към стария император и не се поддал на блестящите и щедри обещания на младия император, нито се уплашил от неговите твърде страшни заплахи и нападения. Всичко това той смятал за нелепост, здраво укрепил оная крепост и останал там, докато не чул за смъртта на стария император. До този момент той смятал своята съпротива за справедлива, но след това я намерил за несправедлива и нямаща никакво разумно оправдание. Затова веднага влязъл в преговори с младия император и му предал крепостта, след като предварително получил блестящи дарове в замяна. По волята на императора той и за в бъдеще останал управител и началник на крепостта, като и това получил като награда и отплата за верността си и обичта си към своя господар. Наистина добродетелта на мъжа се почита и от разумните врагове. Филип облажавал Демостен атинянина, макар да му бил един от най-големите врагове, като казвал: „Ако един атинянин, който живее в Атина, говори, че предпочита мене пред отечеството си, аз ще го купя с пари, но не с приятелството си. Ако някой ме мрази заради отечеството си, то аз ще воювам против него като против стена и крепост, като против флота и ров. Аз се удивлявам на храбростта му и облажавам града за такова съкровище.“ Но за това после, а сега да се върнем там, откъдето започнахме. В началото на пролетта през шестата неделя на светата Четиридесетница войските на двамата императори влезли в бой близо до Мавропотамос. Константин Асен бил главнокомандващ на едните, а на другите протостраторът. Враговете ни и тук победили. В боя загинали от нашите не повече от десет войника. Мнозинството от военачалниците заедно с главнокомандващия Асен били пленени. Другите, съблечени почти голи, се отправили към Византион. Младият император, виждайки, че съдбата е благосклонна към неговите начинания, разпоредил всичко по свое желание в Македония и Тракия. И по средата на пролетта побързал и сам той към Византион, за да не би да го изпревари българската войска, която щом намери столицата без достатъчно войска и измъчена от глад, причинен от пристигналата тогава венецианска войска, щяла да убие императора и така да се каже всички, които ѝ попаднат, и да постави под властта на своя вожд една държава от Византион до Истър. Ако ли пък това не станело, то [българите], след като докарат на стария император неочаквано свежи военни сили, биха направили Византион за в бъдеще недостъпен за младия император. Тогава вече към края на своята цел той би паднал в ров, в който щели да потънат всички надежди на тези походи. По това време нещастната столица се намирала заобиколена от три опасности64, които пристъпваме да описваме поотделно- - -.

 

27. Българският цар се споразумява с младия Андроник и връща войските си в отечеството

 

IX, 5. - - - Втората заплашваща тогава столицата опасност, била, че владетелят на българите, като избрал три хиляди конника, изпратил ги според уговореното да помагат на стария император срещу младия император. Но на тях било заповядано, както се говори от някои, ако намерят удобен случай, да предизвикат бунт във Византион. Когато обаче пристигнали, не било позволено на никого да влезе вътре освен на техния вожд. Затова те се отдалечили и разположили на стан на място, което отстои 95 стадии от столицата. Един ден преди това младият император с твърде малко конници тайно препуснал и стигнал близо, за да влезе неочаквано във Византион. Стражите на градските порти забелязали това и той бил отблъснат. По този начин бил принуден да моли горещо дядо си императора и да му обещава, че ще му се подчинява по-скоро като роб във всичко, отколкото да се случи нещо, достойно за проклятие и от двамата, щом като междуособната война е стигнала до такива предели. Възлаганите обаче надежди на българите все още толкова силно подкрепяли духа на стария император, че той не приел молбите на младия император. При това той не могъл повече да му вярва след станалите много неща помежду им. Нито една от тези три опасности, които заплашвали тогава града, не постигнала поставената си цел. Младият император свалил обсадата и си заминал много тъжен, понеже не можал да изпълни своите планове. Той мъчно понасял този изход и, така да се каже, изглеждал отчаян. След като извървял известно разстояние, той спрял на укрепеното място Логи. Оттам изпратил пратеници при военачалника на българите, който се бил разположил някъде наблизо на стан. Изпратил му и дарове, а и му обещал още други, ако събере войската си и замине за отечеството си. След като последният се съгласил, той го поканил заедно с военачалниците му на гощавка. На следния ден с радост в душата си го изпратил за отечеството му.

 

28. Българският цар Михаил обявява война на младия Андроник

 

IX, 8.  Не били изминали и тридесет дена и императорът научил, че Михаил, владетелят на българите, нападнал съседните му ромейски градове и области и възнамерявал да стигне бързо до Димотика и Адрианопол, като водел със себе си немалка наемна войска от придунавски скити. Императорът тръгнал веднага и пръв стигнал в Адрианопол. Оттам проводил пратеници и поискал да узнае причината за нарушаването на мирния договор. Той получил следния отговор: „За тебе щеше да бъде съвсем невъзможно да влезеш във Византион и да си присвоиш автократорската власт, ако аз пожелаех да стана съюзник на твоя дядо, който ми обещаваше, че ще ми даде пари и пограничната област. Сега всичко това аз съм загубил заради тебе и твоите обещания. Ти знаеш, че ме отрупа с обещания много и много по-големи, отколкото твоят дядо. Това ти направи не само да не помагам на онзи, но и поради брака ми с твоята сестра и поради нашето роднинство.“ А императорът се стараел да не даде повод да се мисли, че се страхува. Той намислил, че трябва да разреши спора с война, макар да не притежавал равностойни войски на неприятелските. При всички случаи той се ръководел повече от вродената си смелост, отколкото от разума и здравата си мисъл. Затова и двата лагера започнали усърдно да се приготвят. Ромейската държава се намирала в голяма опасност и била обзета от голям страх. Господарката—майка на императора, се уплашила за сина си и проводила пратеници при двамата, за да се помирят помежду си. Тя станала посредница за примирие между двамата, понеже била майка и на двамата и поради това смело могла да укорява и двамата така, както намери за добре. По този начин така било сключено споразумението. Михаил получил много пари и заминал за отечеството си.

 

29. За смъртта на българския цар Михаил. Сърбите завземат Струмица

 

IX, 12. Когато настъпила пролетта65, станало ясно, че кралят на Сърбия не ще се успокои, докато не накаже Михаил за поруганието и за неправдата по отношение на сестра му, тъй като той изоставил без никакъв повод нея, законната си съпруга, която му родила и деца за наследници на престола, и се оженил за сестрата на императора. Михаил проводил пратеници при императора и го убеждавал да премине през ромейската земя и да нападне страната на трибалите. А и сам той възнамерявал да се отправи на поход срещу онзи с голяма войска, за да не може, като бъде омаломощен, да се бие срещу двама неприятели. Така щял да бъде заставен да отстъпи много от земите си на двамата. Те се приготвяли за похода до края на пролетта. В началото на лятото императорът, нямайки войска, равностойна на военната сила на краля, щом стигнал в полето до земята на пелагонийците, се разположил на стан, където в съседство се намирали и градчета, подвластни на ромеите, и оттам очаквал първо да узнае къде ще бъде главният удар на Михаил срещу трибалите. След това и той сам щял да действа в зависимост от това, което ще научи. Тогава на шестнадесети юни около 12 часа се случило слънчево затъмнение, не по-малко от 11 пръста, ако го наблюдавал някой, който живее на паралела, минаващ през Византион. Тогава слънцето преминало 24-ата част на съзвездието Рак и началото на затъмнението било от средата на северозападната и северната част, а краят — най-близо до началото на източната страна. Михаил събрал твърде многобройна войска — 12 хиляди от собствената си страна и 3 хиляди наемници скити. Нападнал през най-северната част на планината Хемус страната на трибалите, където се намират повечето извори на река Стримон. В продължение на четири дни той опустошавал и унищожавал безнаказано страната, изсичал дърветата по полето и ограбвал страната, без да му се противопоставя някой там. На петия ден на разсъмване се явил и кралят на Сърбия с голяма войска. Той имал оръжие, което с блясъка си заслепявало ония, които го гледали. След като двете войски се наредили и вдигнали знамената си, кралят насърчил своите и сам се впуснал срещу знамето на Михаил с хиляда келтски конника, които се отличавали с големия си ръст и сила и били твърде опитни и упражнени във военното изкуство. Без голяма мъка пленил знамето и се устремил срещу бойната редица на Михаил. Като разбил и унищожил по-голямата част от войската му, той заловил жив и самия Михаил, който бил ранен. Останалата българска войска повечето била изклана там, а оцелялата се завърнала в отечеството си, напълно ограбена. Михаил живял още три дена, без да е в състояние да схване нещастието си, а на четвъртия ден умрял, понеже не могъл да понесе смъртоносните рани. Щом узнал за станалото, императорът веднага се завърнал във Византион, без да предприеме нещо и без да пострада в нещо. Но, както често се казва, никое щастие в живота не остава вечно и чисто до край, нито пък остава лишено от завист. И в случая съдбата останала вярна на себе си. Жестока и страшна буря се надигнала срещу блестящите успехи на краля, която заляла и потопила всичките му радости в живота и го лишила от живот. Работата е следната: Той имал син, който тогава карал двадесет и втора година, роден от втората му жена, и когото усърдно готвил за наследник на престола. Но когато кралят се оженил за дъщерята на кесаря66 — той, петдесетгодишен мъж, за дванадесетгодишна девица — и започнал да има деца от дъщерята на кесаря, преди още да е оженил сина си, синът му изпаднал в подозрение и страх, които, изглежда, били посели в неговата властолюбива душа връстниците му. И той започнал да крои бунт против баща си. Тамошните велможи, пълководци и таксиарси, а и всички, които били недоволни от продължителното управление на баща му, като научили, че той има такова намерение, всички тайно отивали при него и подклаждали неговите планове за бунт. Не след много дни те го взели със себе си, въоръжили го против баща му и го провъзгласили за самовластен крал на Сърбия. Понеже в продължение на много дни постепенно всички се присъединили към него с най-отбраните си войски, те лесно оковали бащата и го докарали при сина. След това хвърлили бащата в тъмница, макар синът да не бил съгласен и да се измъчвал, но мълчал и не могъл да се противопоставя на натиска на множеството. Страхувал се да не би и той сам непредвидено да пострада нещо. Минали немного дни и те удушили бащата в тъмницата, като всичките приятни минали радости в живота му завършили с такъв жесток край. Те предоставили на сина непоклатима и сигурна власт и веднага заедно с него нападнали и завладели ромейската земя дори до Стримон и Амфипол. Тогава превзели също Струмица и други градчета.

 

43Андроник II Палеолог (1282—1328).
44Андроник II Палеолог
45Става дума за битката при крепостта Апри в Източна Тракия през 1305 г., когато каталаните, разярени от убийството на техния военачалник Роже де Флор, нанесли тежко поражение на византийския император Михаил IX и опустошили обширни области.
46Дн. село със същото име до Гюмюрджина.
47Най-светлата звезда в съзвездието Малка мечка.
48Град в Халкидическия полуостров.
49Дн. Кавала.
50В 1321 г.
512 февруари, 8 индикт на 1328 г.
52Андроник II Палеолог.
53Т.е. татарите.
54Планина, при която според гръцката митология се намирал входът за подземното царство.
55Прорицателят Трофоний живеел в Беотия. Според легендата всеки, който влизал в неговата пещера, не се усмихвал след това в продължение на една година.
56Нощта се делела на четири части: от 18-21, 21-24, 24-3 и 3-6 часа. Следователно тук става дума за времето от 24 до 3 часа.
57Сиреч български език.
58Млад митичен герой, почитан в Спарта.
59Българският цар Михаил III Шишман (1323—1330).
60Месец декември на 1328 г.
61Крепост при дн. село Кючюкчекмедже на Мраморно море.
62Андроник III.
63Съпругата на Андроник II.
64Трите опасности били: венецианците, българския цар Михаил III Шишман и Андроник III.
65Пролетта на 1329 г.
66Става дума за Мария Палеолог, дъщеря на солунския наместник Йоан Палеолог и съпруга на Стефан Дечански. Наричала се кесариса поради това, че нейният баща бил удостоен с титлата „кесар“ от Андроник II Палеолог.

 

X

Right Click

No right click