Хроники и историография

Никифор Григора. Из "Ромейска история"

Посещения: 5586
 
I. Събитията на Балканите през XIII в.

 

1. Латинците разделят помежду си империята на три части. Българите залавят жив Балдуин

 

I, 2.  Случи се така, че след превземането на Константинопол  от латинците ромейската държава се разпадна на твърде много части, подобно на голям кораб, когато е връхлетян от буреносни ветрове и морски вълни, и че един управлявал на едно място, а друг на друго, както им се случило, докато най-сетне се удало на тридесетгодишния Теодор Ласкарис  да бъде провъзгласен за император в столицата Никея. Тогава едни били победени, а други, подмилквайки се с най-голяма готовност, се присъединили към него. Не му се подчинили Алексий Комнин, управител на Колхида, и този, който управлявал в Европа Тесалия и провинцията, която била наречена Стари Епир. Това бе Михаил Комнин  от рода на Ангелите. Намирайки се твърде далече от столицата и, така да се каже, получили диаметрално противоположни части от ромейската империя, и същевременно разчитайки много на укрепленията на областите, те си присвоили самоволно властта и я задържали силом дори досега, като я предавали на синове и внуци като някакво бащино наследство. Било вече пролет, когато латинците превзели столицата. Фландърският граф Балдуин, блезенският граф Людовик и монфератският маркграф разделили империята на три и си я поделили помежду си.1 Единствен последният бил провъзгласен за крал на Солун и околностите му. От тях Балдуин бил провъзгласен за император на Византия.  Той веднага се отправил на поход срещу западните градове, разпръснати из Тракия, и завладял всичките за твърде кратко време. Монфератският маркграф достигнал чак до Солун и го завладял. След това лесно, подобно на пожар, се разпрострял оттам по всички по-далечни села и градове, докато стигнал и до самия Пелопонес. През тая година работите на латинците вървели успешно. На следната година замечтали да нападнат източната част на империята и да подчинят под своя власт всичко тамошно, за да не остане у ромеите никаква надежда [да си възвърнат] империята. И наистина при настъпването на пролетта латинските войски се готвили да преминат на Изток заедно със самия Балдуин. И може би те щели да преминат и щели да причинят пълна гибел на останалите още ромеи, ако подобно на отглас от силен гръм не ги беше смутил и не беше спрял тяхното нападение неочаквано появилият се слух за българите. Йоан, братът и наследникът на Асен I, като събрал всичките си подвластни българи и като прибавил към тях многобройна наемна войска от скити2, които живеели на север от Истър, сметнал, че моментът е подходящ да нападне тракийските села и градове, тъй като тогава ромейската държава била в голяма тревога и смут, а латинците пък били заети с други по-важни работи. После принудени от такова голямо затруднение, Балдуин и тези, които си разделили с него империята, решили да върнат цялата латинска войска и бързо да се отправят към  равнината на Орестиада3. След като станало това, войските от двете страни влезли там в голямо сражение и от двете страни загинали мнозина, понеже всички се сражавали храбро и в продължение на много време. Най-сетне българите трябвало да отстъпят. Не зная дали защото не можели храбро да устоят на тежкото въоръжение на латинците или пък защото пожелали нарочно да ги въвлекат в засада. Последното е по-вероятно, защото скитите излезли от засадата, когато преследването продължило твърде далече. Като по уговорен знак се обърнали и българите, обкръжили заедно съвсем неочаквано враговете си, започнали безмилостно да ги унищожават със стрели, копия и мечове и покрили земята с кръв и трупове. И настана страшно избиване на латинците, понеже поради тежината на въоръжението си не можели да се противопоставят на непрекъснатите нападения, обграждания и твърде леките набези на скитите. Някои дори били залавяни живи, между които бил пленен и Балдуин. Блезенският граф Людовик паднал убит в сражението. Венецианският дук Хенрих Дандоло се спасил с бягство, придружен от съвсем малко хора, но наскоро и той умрял от раните в сражението. А българската и скитската войска, вкусили един път от латинска плячка и богатства — коне и разкошни колесници, бързо се впуснали напред, без да им се съпротивява някой. Затова едни от тракийските градове доброволно минали на страната на Йоан, а по-голямата част била завладяна със сила; тях той заробил и сринал крепостните им стени до основи. Така лесно Йоан прегазил всички места до Солун и Македония и превърнал всички села, градове и крепости, както се казва, почти в скитска пустиня.

 

2. Архиепископът на България коронясва Теодор Комнин. Защо Юстиниана Прима била наречена столица на България. За произхода на българите. Императорът оженва сина си за дъщерята на Асен

 

II, 2. В това време4 се появило ново зло из тесалийските клисури — Теодор5, братът на Михаил Ангел. След смъртта на брат си той получил властта и като предприемчив и способен за военни подвизи, се стремял винаги към повече. Така той увеличил властта си до възможните най-големи граници. Като започнал от западните градове, които до неотдавна бяха под латинска власт, той твърде лесно покорил всички градове и си ги присъединил. Най-после покорил и самия главен град Солун, който е пръв в страната на македонците6, понеже по това време маркграфът бил заминал за родината си Ломбардия. Незабавно си присвоил императорско звание и бил помазан за император от тогавашния архиепископ на България.7 В старо време император Юстиниан наградил престолния град на тая архиепископия с твърде много и различни привилегии, понеже му било родно място. Той го нарекъл Първа Юстиниана. На първо място му дал право на самоуправление за вечни времена, но без право да помазва и ромейските императори. Това право по закон било предоставено на други. Но поради страх от самовластния Ангел и особено поради лекомислието и наивността на тогавашния архиепископ работата стигнала до такова голямо беззаконие. Сега пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река. Местните жители я наричат Булга8. От името на тая река те получили името си българи, макар че по начало били скити. След време, когато иконоборческата зараза се разпространила сред благочестивите, те тръгнали оттам като преселници заедно с децата и жените си и в твърде голямо множество преминали река Истър. Прекосили лежащите отсам Истър две Мизии9 и според поговорката направили мизийска плячка това, което им попаднело. Подобно на скакалци или на някаква небесна мълния завзели Македония и съседна Илирия, доволни много от тамошните богатства. След време тяхна столица станал същият този град, който император Юстиниан почел като архиепископия и го нарекъл Първа Юстиниана, както вече казахме. След като името на народа се разпространило там и страната била назована България, а Първа Юстиниана била наречена митрополия на България. Много по-късно император Василий Българоубиец след много сражения ги разбил напълно и ги покорил. Тези от тях, които останали като пленници, той преселил в Долна Мизия до река Истър. Името им пък е останало за архиепископията като някакъв особен спомен за тях. Но нека да се върнем към началото на разказа. Теодор Ангел, след като станал вече император, както се каза, опустошавал земята, отивайки все напред и напред, преминавайки и прекосявайки границите една след друга, докато стигнал до самите врати на Византион, понеже не срещал никаква съпротива. Впрочем македонските и тракийските градове били напълно изтощени, тъй като за кратко време понасяли непрекъснатите и страшни едновременни нападения ту на латинците, ту на българите и скитите10. Скитите — това кръвожадно племе, какво ли не правеха на християните, потискайки ги жестоко. Латинците не само не постъпвали по-милостиво от скитите, но далеч надминали скитската жестокост. И не само един път, не само два или три пъти, но многократно се случвало нещастните християни да изпитват ужасите на това страшно грабителство от страна на двата народа. Сегашният пък поход на Ангел почти напълно унищожил всичко, което било останало. Ако човек случайно би се намерил там, то би видял разрушени къщи, съборени градски стени, лемноски нещастия11, троянски сълзи  и сбор от много и различни нещастия.

3. В това време управлявал българите Йоан, син на Асен I. Той разбрал, че споменатият Теодор Ангел не възнамерявал да остави незасегната и българската държава и вече протягал тежката си враждебна ръка срещу нея. Той взел за свои съюзници скити, влязъл в жестока битка с него, а след като го победил и пленил, извадил му очите. Така съдбата го наказала, макар и късно, заради това, че като си присвоил званието цар, пренебрегнал законната власт на ромеите, а също и затова, че не пожалил своите сънародници, страдащи от италийските и българските нападения и понасящи бедствия, достойни за оплакване, но дори прибавил нещастия към нещастията и убийства към убийствата. А между това император Йоан  засилил много ромейската държава, като се показал ловък управник и отличен кормчия на ромейския държавен кораб. Той приготвил много военни кораби и се отправил срещу островите в Егейско море и за късо време ги превзел всичките: Лесбос, Хиос, Самос, Икария, Кос и съседните им острови. Но и всичко това не му било достатъчно, та се отправил срещу Родос и го превзел. Докато императорската флота толкова се засилвала по море, а персийските12 войски в Азия си почивали, силите на латинците постепенно се изтощавали и отслабнали. Императорът вече решил да прекара въоръжените си сили от Азия в Европа, за да освободи тамошните нещастни градове от българската и италийската войски. Той преминал Хелеспонт в началото на пролетта13, нападнал най-напред Херсон и започнал да опустошава и да опожарява съседната страна за ужас на латинците, които се били разположили по гарнизонните крепости. Завладял и твърде много приморски градове: Галиполи, Сест, Кардиана и тия, които били съседни на тях — едни със сила и военни хитрости, а други пък му се предали доброволно. Докато императорът бил зает с тези грижи, пристигнали при него пратеници от страна на българите с предложение за мир и същевременно поискали за съпруг на Елена, дъщерята на Асен, Теодор, сина на императора. Императорът изслушал тия предложения с радост, тъй като и сам той ги желаел. Зает с много по-важни работи, императорът не искал да има за противник такъв човек, който бидейки много близо до крайдунавските скити, би могъл заедно с тях да напада, когато си пожелае и подобно на бурен поток да отвлича всичко, което му попадне по пътя. Затова веднага били приети предложенията на пратениците и брачния договор. Императорът и Асен се срещнали около Херсон и свързали в брак десетгодишната Елена, дъщерята на Асен, с императорския син Теодор, младия Ласкарис, който още не бил достигнал пълнолетие. Тогава и търновският епископ получил пълна независимост, понеже до това време се подчинявал на архиепископа на Първа Юстиниана поради древно родство с тамошния народ14. В началото на лятото императорът започнал да напада тракийските и македонските градове, като започнал, така да се каже, от самите порти на Византион, стигнал чак до Стримон и си подчинил всички при настъпването на есента. Изпълнил по този начин своето намерение, императорът се върнал в Никея и разпуснал войската, за да прекарат войниците зимата по домовете си.

 

3. Михаил Асен нахлува в Тракия. Иска да сключи мир с императора

 

III, 1- - -  След това императорът15, помазан и венчан с царския венец от патриарха, започнал да се готви за поход. Българският владетел16, щом като научил, че император Йоан е умрял, веднага решил да наруши договора с него и започнал непрекъснати нападения срещу ромейските градчета в Тракия, вследствие на което си покорил немалко от разположените до планината Родопи градчета. Същото направил и изменникът Михаил17 в Тесалия със съседните области и градове, които дотогава били подвластни на ромеите. А императорът подновил и преутвърдил договора, който неговият баща бил сключил с турците, за да бъде напълно свободен от грижи за положението на Изток. След това той преминал през Хелеспонт по онова време, когато започват да изгряват Плеадите18. Императорът водел със себе си войска, много по-голяма от войската на баща си. Събрал не само тези, за които военната служба била задължение, но и такива, които били заети с лов, като им заповядал да изоставят своите ловджийски кучета и птици. Когато научил за толкова страшния поход на императора, българският владетел започнал да се измъчва от голям страх и да се вълнува непрекъснато от различни мисли. За него било трудно и съвсем невъзможно да реши въпроса чрез война. От една страна, той нямал равностойна и достатъчна войска, за да се противопостави на толкова многоброен неприятел, който при това бил снабден с тежко и отлично оръжие, а, от друга страна, виждал, че императорът бил млад, въодушевен от голямо честолюбие и жадуващ силно да осъществи плановете си. Той разбрал това, което щяло да го сполети по-късно, и затова поискал да възобнови предишния договор. Надявал се да спечели твърде лесно императорската благосклонност, понеже императорът бил женен за сестра му.  В същото време той знаел, че от Тесалия дошла мълва за изменника Михаил, която по необходимост щяла да го застави да замине по най-бърз начин там, за да уреди тамошното положение, преди още всичко да е попаднало под властта на Михаил. И това било достатъчно, за да може да убеди императора да сключи мир с него. Проводил пратеници при императора и получил мир много по-лесно, отколкото очаквал, като върнал само подвластните на ромеите крепости, които бил превзел след нарушаването на договора. И за да не се впускаме в подробности, нека кажем, че императорът около есенното равноденствие веднага се отправил с ромейската войска за Тесалия. Но още преди императорските войски да завземат Македония, при него се явила съпругата на изменника Михаил, Теодора, за да ожени сина си Никифор за императорската дъщеря Мария и за да върне всичко, което нейният съпруг заграбил, когато бил нахлул хищнически в пределите на ромейската държава. За кратко време императорът изпълнил това и Теодора се завърнала при съпруга си Михаил, водейки със себе си Мария като съпруга на своя син.

 

4. Мицо наследява Михаил Асен. Константин Тих обсажда столицата. Мицо предава Месемврия на императора

 

III, 2. Тогава19 станало известно, че и българските работи се намират в лошо положение. Българският владетел Асен20, шурей на император Теодор, умрял. Той обаче нямал син, който да наследи престола, както е прието. По необходимост оставал, така да се каже, вторият начин за наследяване, като властта премине върху Мицо21, съпруг на сестра му. Така и станало. Но Мицо бил ленив и изнежен и постепенно губел уважение, та достигнал до пълно безсилие и народът напълно отхвърлял неговите нареждания. По това време сред българите имало един известен мъж, на име Константин, по прякор Тих, който надминавал другите твърде много със здравия си ум и със силата на тялото си. Като видял, че управлението на българите е лошо, той въстанал срещу него. Привлякъл на своя страна простия народ и всички знатни и влиятелни от народа и след като получил доброволно от всички тях властта, обсадил Търново, в който се намирали дворците на българите. А пък Мицо въпреки желанието си бил принуден да избяга заедно с жена си и децата си в укрепената приморска крепост, наречена Месемврия. Оттам заминал при императора, който тогава пребивавал в Никея, в Азия, като се обявил за подвластен на ромеите и освен това им предал крепостта Месемврия. Той получил от императора някои области около Троя и Скамандър като ежегодна издръжка и се установил там занапред с жена си и децата си. Константин Тих, след като станал вече господар на българската държава, изпратил пратеници при императора, като обещал да му бъде приятел и съюзник, ако получи за съпруга една от неговите дъщери. Към това се стремял не че нямал жена — той си имал жена и деца, но понеже по своя произход нямал никакво право над българския престол, му било неприятно да бъде смятан и наричан незаконен владетел. Той знаел, че дъщерята на императора е същевременно сестреница на неотдавна починалия Асен, владетеля на българите. Затова той я искал за своя чест и за да затвърди властта си, като давал обещание, че веднага ще напусне първата си съпруга. Това се харесало и на самия император. Константин Тих, след като взел императорската дъщеря Теодора за съпруга и за участница в управлението, изпратил първата си съпруга в Никея като гаранция пред ромеите за любовта си към втората съпруга.

 

5. За Теодора, съпругата на Константин Тих

 

III, 3. Императорът22 имал четири пълнолетни дъщери, а мъжка рожба нямал друга освен Йоан, който бил още дете. Първата от дъщерите му, именно Мария, както и по-рано се обясни, я взел за законна своя съпруга етолиецът Никифор,  който бил почетен от своя тъст императора с титлата деспот поради този брак. А втората дъщеря, Теодора, взел за своя съпруга българският владетел Константин Тих, както това вече казахме.

 

6. Михаил Ангел решава да нахлуе в Македония и Тракия

 

III, 5.  В това време23 управителят на Етолия и Епир деспот Михаил, като научил, че неговият тъст император Теодор умрял, без да остави пълнолетен наследник на императорската власт, и че поради това сред ромейските сановници възникнал голям смут, изоставил всички свои грижи и започнал да се надява с малко усилия да стане господар на голяма империя. Той предполагал, че щом поиска, лесно ще прекоси с меч Македония и Тракия, тъй като ромеите, имайки много грижи у дома си, които им поглъщали вниманието и ги отвличали от външните събития, нямало да бъдат в състояние да му се противопоставят. Затова той събрал голяма войска от своята страна, а и получил отвън още по-многобройна от своите съюзници. Неговото пратеничество било прието благосклонно и при него се явили управителят на Пелопонес и Ахея, който бил женен за дъщеря му Ана, и управляващият тогава Сицилия Манфред24, който му бил също зет, женен за дъщеря му Елена. Те довели толкова големи войски, та било мъчно да се преброят, както се говорело. В същност те не се явили толкова да помагат на своя тъст Михаил, колкото да разширят своята власт и [да завладеят] чужди градове. Те се надявали да завладеят без труд цялото ромейско царство от Йонийския залив до самия град Византион и след установяване там на своя здрава власт да си го разделят по жребий, преди още да са започнали сериозно дело. Слухът за това блестящо и чудно приготовление достигнал до Михаил Комнин Палеолог25, който наскоро бил получил деспотска титла и получил пълна власт в държавното управление. Без да се бави, той изпратил своя брат, севастократора Йоан, с голяма войска. Изпратил заедно с него като помощници и съратници значителен брой знатни лица от сената, които не били лишени от известен военачалнически опит. Между тях бил и кесарят Константин, който му бил брат по майка, още и великият доместик Алексий Стратигопулос  и Константин Торникий, тъст на севастократора и велик примикирий. Това било по време на летния слънчев кръговрат и когато на небето изгрявал Орион и съзвездието Куче26. Като преминали възможно най-бързо Хелеспонт, прекосили също Тракия и Македония, те присъединили към себе си всички тамошни ромейски войски, които живеели пръснати по градове, паланки и села, без да вършат нещо. Преди още да настъпи есенното равноденствие, те се явили при Охрид и Девол. Това са македонски крепости, които осигуряват пълна безопасност на всички, които живеят в тях. Те се разположили на стан между двете крепости. Там научили, че и враговете стануват в равнината до Авлона27. Становете на двете войски се разделяли от простиращата се между тях планина: ромеите били на север от нея, а враговете им на юг. Неприятелите обкръжили и обсадили Белград28, висока крепост и, така да се каже, стигаща до облаците. Те смятали, че след нейното капитулиране като от твърде изгодно място за нападение ще се пръснат по всички западни области на ромейската държава подобно на многоводна река, която стремително се спуска от висока планина в равнината. Те били наистина глупави, защото се надявали да достигнат това, което изобщо било невъзможно да се постигне. Те наистина не разбирали, че без божия помощ цялата физическа сила, множеството коне и запасите от оръжие струват само колкото един куп мравки. И така, обхванати напълно от гордост и самомнение, те нападнали ромеите. Техните суетни планове завършили, както се следва. Ромеите смятали, че сами без божие съдействие нищо не можели и затова, като се осланяли във всяко свое начинание на помощ от небето, те се осмелили да нападнат по-многоброен неприятел. Те наистина спечелили блестяща победа с божия помощ, както сега ще бъде разказано. Когато вече разположили своя стан наблизо до неприятелите, ромеите изпратили един от най-ловките си хора да всее раздор сред неприятелските войски и да насъска една част от тях срещу друга. А това не било невъзможно, понеже управителят на Ахея и кралят на Сицилия не били едноплеменни и еднородни с Михаил Ангел. Изпратеният тръгнал като дезертьор и нощем стигнал при неприятелите. След това тайно се явил при управителя на Етолия Михаил Ангел. „Знай, казал му, че днес голяма опасност заплашва тебе лично и всички твои подчинени. Двамата твои зетьове и съюзници — управителят на Пелопонес и Ахея и кралят на Сицилия, провождат тайно пратеници при ромеите за договор с обичайните дарове. Ето защо, ако ти е скъп животът, погрижи се възможно по-скоро за себе си, преди техните преговори за мир и дружба да са приключили.“ Михаил му повярвал и след като съобщил тайно за това на тези от своите, на които имал възможност и времето му позволявало, бързо избягал, преди слънцето да залезе. Като научили да се шушука за неговото бягство, един след друг всички Михаилови войници се впуснали от различни места и всеки бързал да изпревари другите в бягството. На разсъмване събудените съюзници останали изумени, като научили за бягството на Михаил, тъй като не можели да си обяснят причината му. Страхували се вече да вдигат оръжие срещу ромеите, защото, от една страна, не знаели как да си обяснят станалото, а, от друга страна, понеже се оказали по-малко на брой, макар че преди това били твърде многобройни. Затова и те ударили вече на бягство, убедени, че са предадени от Михаил. Когато те били все още така смутени, ромеите неочаквано ги нападнали и избили мнозина от тях, а почти всички останали хванали и взели живи в плен. Между тях бил и принцепсът на Пелопонес и Ахея, а кралят на Сицилия тайно избягал с твърде малцина от своите.

 

7. Константин Тих бива настройван от съпругата си против Палеолог

 

IV, 5.  Преди още императорът29 да отиде във Византион, неочаквано живеещите край Истър скити30 заляли почти цяла Тракия подобно на море, което е развълнувано и излязло твърде далеч от своите брегове. Скитското племе е много бързоходно и често за един ден преминава тридневен път. Причината на тяхното нападение била следната.

6. Казахме, че дъщерята на император Ласкарис била омъжена за българския владетел Константин. Тя, след като чула за ослепяването на брат си Йоан, непрестанно безпокоила и подстрекавала мъжа си да отмъсти за извършеното. Поради това той търсел удобен случай да отмъсти за неправдата. Докато намерението му било още в процес на обмисляне, султанът Азатин подхранвал силния му стремеж за нападение. Докато императорът отсъствал, султанът получил нареждане да живее в приморското градче Енос, а около него имало тайна стража, която да попречи на евентуално негово бягство, в което бил подозиран. Това непоносимо положение подбудило Азатин да се обърне към Константин, който вече бил решил да предприеме поход срещу ромеите. Султанът му обещал, че ще му се отплати с много пари за свободата си. Константин, взимайки тази покана като немалък залог и знаейки, че императорът се връща от Тесалия във Византион, събрал повече от двадесет хиляди придунавски скити. Заедно с тях той нападнал възможно най-бързо ромейската земя с голяма надежда, че ще плени и самия император, който се намирал в поход. Скитите се разпрострели по цяла Тракия като мрежа чак до морския бряг, за да не им убегне нито животно, нито човек, нито самия император. Всичко друго станало според техните желания, но се излъгали само в надеждата да заловят императора. Той изпреварил техния поход и тайно стигнал до морето през височините около Ган. По божие предопределение той попаднал тука на две латински триери, които плували за Византион, но се били приближили до брега за вода. Качил се в тях и на втория ден стигнал в столицата. Скитите, които вече били измамени от императора, трябвало да се погрижат да не бъдат измамени и от султан Азатин. Затова те се насочили направо и съсредоточили всичките си усилия да пристигнат в градчето Енос и да пленят султана — само него, ако жителите го отстъпят доброволно, или заедно с града и жителите му, ако не желаят. Но тези, които го пазели, го предали поради страх от пълно унищожение и така постигнали неприятелите да се оттеглят спокойно, Човек би могъл да види как те при своето завръщане след победата карат като животни почти цялото многобройно тракийско население.

Така в продължение на известно време мъчно можело да се види из Тракия волове и орачи — до такава степен я лишили от хора и животни. Но разказът ни за султана да спре засега. За неговите дела ще говорим по-подробно в следващите книги. Неговата съпруга и децата му били взети веднага под стража. Богатствата му били изпратени в императорската хазна. Свитата му, това били твърде много и твърде храбри мъже, след като били покръстени, била присъединена към ромейската войска.

 

8. Кръстоносците провождат пратеници до Алексий Комнин за храна и за разрешение да преминат през Хелеспонт

 

IV, 7.  Така прочее там31 те преминали река Истър и като навлезли навътре, разположили се на лагер в Тракия. Тогава над ромеите царувал Алексий Комнин.  Те изпратили пратеници при него, за да го помолят за разрешение да купуват необходимите им неща и да преминат на Изток през Хелеспонт.

 

9. Българите по стар обичай не убивали, като се задоволявали с плячката

 

IV, 9.  Този закон съществува, предаван винаги без промяна на потомците, не само у византийците и тесалийците, но и у илирите, трибалите и българите поради общността на вярата им, а именно да лишават неприятеля само от имущество, но да не го поробват и да не убиват никого извън сражението.

 

10. За Ивайло, наричан Лахана. Тертер застава начело на българското царство

 

V, З. Императорът32 имал сестра на име Евдокия. Тя пък имала много дъщери. Едната от тях, Ана, омъжил за Никифор, управител на Етолия, а другата, Мария, за Константин, владетеля на Загора33; техните първи жени били умрели неотдавна. Ние по-рано казахме и за онези сестри и дъщери на император Теодор Ласкарис. По това време сред българите се издигнал един мъж по произход овчар, хитър и способен да извърши преврат, на име Лахана. Той събрал около себе си много хора, прости и необуздани, и започнал да живее разбойнически живот. Така за късо време той натрупал голямо богатство и същевременно събрал достатъчно войска. Константин не могъл повече да търпи постоянните му нападения и грабежи и затова решил да събере войската си и да излезе в бой срещу него, като постави на карта всичко. Той смятал за срамно, че един съвсем незначителен човек в кратко време е събрал голяма войска и не само непрекъснато причинява големи злини на българите, но вече заплашвал с големи опасности цялото царство. [Константин] се приготвил и тръгнал на поход. След като влязъл в бой с онзи, той бил победен и загубил не само царството си, но и живота си. Лахана неочаквано станал не само господар на царството, но и втори съпруг на жената на Константин. Той възнамерявал в края на зимата и при настъпването на пролетта да нападне из засада съседните ромейски села и градчета, за да бъде той по-силен, след като те бъдат омаломощени. Императорът чул за тези неща и сметнал, че не бива да ги търпи, нито да ги премълчава или пренебрегва. Той се много загрижил и бил напълно отчаян, защото не смятал [Лахана] опасен само за момента, но виждайки го да се стреми с преголямо усърдие към това, което желае, казвал, че напредвайки постепенно и методично, Лахана ще добие такава голяма сила, че и за ромеите ще бъде мъчно след време да го надвият. Трябвало тези, които искали да живеят в сигурност, да изпреварват и предотвратяват надвисващите опасности. Необходимо било още сега да се изтръгне от корен издънката, която току-що била започнала да расте, и щом като може, сега да се отмъсти без никаква опасност, а не да се закъснява с отмъщението за лошите дела и да се чака, когато отмъщението ще бъде съпроводено с опасност. Ние казахме по-рано, че Мицо, потомък на Асен, се установил да живее в околностите на Троя. Съобщихме и причините за това. След време той умрял. Оставил обаче син Йоан Асен. Императорът повикал този Йоан Асен при себе си, понеже той имал право над българския престол по наследство от дедите си. Оженил го за дъщеря си Ирина и го изпратил със силна войска да освободи българската държава от тиранията на Лахана и по този начин сам да си завладее царството, което вече законно му се падало. А Лахана, който се случил тогава на поход срещу скитите34 за затвърдяване на своята власт, по тайните козни на императора там платил с живота си за своите престъпления. Без труд Асен получил царската власт, тъй като българите го приели радушно. Поради всички тия събития Мария, сестреница на императора, била изгонена оттам заедно със сина си Михаил, когото имала от Константин, и пристигнала в Константинопол. Впрочем често след големи радости идват многобройни скърби, които като вражески мечове раздрусват и унищожават удоволствието от тия радости. И в тоя случай станало същото. По онова време имало между българите един благороден мъж, твърде умен и забележително енергичен на име Тертер35. Асен, желаейки да го приближи до себе си и същевременно да си осигури безопасност, го оженил за сестра си, след като отстранил първата му съпруга и я изпратил заедно с децата му в Никея. След това го удостоил и с титлата деспот. Но Тертер не останал дълго време верен на този, който го почел толкова много. Като разбрал преголямата простота и недалновидност на Асен, той в кратко време съумял да привлече към себе си цялата войска и мнозина от знатните. Дори вече имал намерение да убие Асен и да стане господар на царството. Но Асен узнал за това и се престорил, че отива на гости с жена си при своя тъст императора. Тайно взел всичко ценно от богатствата и парите на българите и пристигнал при тъста си императора в Константинопол. Тука той прекарал остатъка от живота си. Тертер пък си присвоил царството на българите, понеже нямало абсолютно никой, който да му се противопостави. Това така станало.

 

11. За смъртта на султан Азатин

 

V, 5. Сега ще се върна към прекъснатия разказ. Султанът Азатин, макар и да избягал, както се каза, заедно със сина си Мелик от град Енос и преминал Истър, не му се удало да изпълни намерението си. Неочаквана смърт прекъснала изпълнението на неговите планове.

 

12. Войниците на Тракия се бият с българите

 

V, 5. Затова императорът в отчаяното си положение започнал да укрепява река Сангарий  с разположени нагъсто крепости, за да не я преминат и да не завладеят Витиния. Той смятал, че не трябва да изтегли другите ромейски войски, които били заети в сражения. Тракийските войски водили сражения с българите, а македонските - с тесалийците и имерийците.

 

13. Росонсул гледа да завладее Белград и по-важните места в Македония

 

V, 6.  Като въоръжил многобройни морски войски и като събрал още по многобройна сухопътна войска, Карл36 поставил за техен пълководец храбрия мъж Росонсул. Той взел сухопътните войски, прекарал ги през Йонийско море и единственото му намерение било да превземе крепостта Белград37 и най-важните укрепени места в Македония и след това да се отправи безопасно срещу Византион.

 

14. Палеолог провожда пратеници до намиращия се отвъд Дунав Ногай

 

V, 7.  При това положение на нещата севастократор Йоан38, управител на Тесалия, отново започнал да нарушава сключения мирен договор. Това силно разгневило и разсърдило императора. Вече угаснала и, така да се каже, напълно изчезнала у него надеждата за мир и дружба. Постоянното нарушаване на мирния договор и постоянното му подновяване докарали императора до пълно отчаяние и той не искал и да мисли за други договори в бъдеще, понеже възстановяването и заздравяването ставало със сила и мъчно, а нарушаването и унищожаването му ставало съвсем лесно и твърде бързо. Затова той проводил пратеници до скита Ногай, който имал постоянно местопребиваване отвъд Истър. Поради роднинство той имал крепка дружба с императора: неотдавна се бил оженил за Ирина, незаконна дъщеря на императора. Затова бил приятел на императора. След като получил от него четири хиляди отбрани скитски войници, императорът прибавил към тях известен брой ромейски тежковъоръжени войници и възнамерявал да ги изпрати срещу тесалиеца севастократор Йоан, за да го унищожи и да погуби всички младежи, навършили пълнолетие и годни за военна служба, и които били цветът на Тесалия.

 

15. Императорът дава дъщеря си Симонида за жена на сръбския крал

 

VI, 9.  Около това време станало преголямо земетресение, поради което много от големите къщи и от големите храмове пострадали: едни били съборени, а други се напукали. Тогава паднала също и статуята на архангел Михаил, която император Михаил Палеолог издигнал на колона пред храма „Свети апостоли“, когато станал господар на Константинопол. Неговият син император Андроник я възстановил отново и издигнал, както била по-рано. През следващата година пристигнала в Константинопол от Трапезунд Евдокия, сестрата на императора, понеже нейният съпруг Йоан Лазът починал там. Тя пристигнала с втория свой син, а първия, Алексей, оставила там да упражнява бащината си власт. Кралят на Сърбия39 чрез пратеници поискал тази Евдокия за съпруга, за да сключи вечен съюз с ромеите. Той бил силен и не давал покой на ромейската държава, като заграбвал едни от градовете и селата ѝ, а други плячкосвал. Това искане поставило императора в много и големи затруднения. На първо място поради това, че той държал твърде много на дружбата на краля, а на второ място, понеже императоровата сестра Евдокия смятала кралското предложение за брак неуместно и дори не искала да чуе да говорят за това; на трето място и поради това, че кралят търсел вече за четвърти път съпруга. След като поживял известно време с първата си съпруга, дъщеря на владетеля на Влахия40, той я върнал в родината ѝ и си взел за съпруга сестрата на братовата си жена, като предварително свалил от нея монашеското облекло. Понеже църквата на трибалите дълго време се противопоставяла на това беззаконие, след доста време той освободил и тая си съпруга и си взел за трета жена сестрата на българския владетел Светослав. Кралят обаче нямал деца от нито една от трите си жени. Щом охладнял и към третата си съпруга, той започнал да търси по-знатно родство чрез брак. Тъй като Евдокия отказвала с всички сили на душата си това съпружество, а кралят много настоявал, като прибавял към искането си и немалки заплахи, императорът бил принуден да предложи на краля своята дъщеря Симонида, която била на пет години. Тя трябвало да бъде възпитавана от краля, докато стигне законната възраст за брак и след това да му стане съпруга. През настъпващата пролет41 императорът заедно с императрицата и дъщеря си пристигнал в Солун. Той водел със себе си и окования порфирогенет42, понеже се страхувал той да не избяга по подбуда на майка си; майка му императрица Теодора не преставала да се сърди за своя син и да иска неговото освобождение. Там пристигнал и кралят, който водел със себе си като заложници синовете на знатни трибали, а също и сестрата на Светослав, за да затвърди договора. Малко време след нейното пристигане в Константинопол с нея влязъл в незаконно съжителство Михаил Кутрул, който бил зет на императора, женен за сестра му. След смъртта на съпругата си той оставал да живее като вдовец. Любовните му връзки със споменатата жена отначало били тайни, но след време той встъпил с нея в явен и законен брак. Но нека да свърша накратко. Кралят сключил траен и здрав съюзен договор, който бил по волята и на императора, и си тръгнал със Симонида, която била петгодишно дете, а той бил на 40 години и почти с пет години по-стар от тъста си императора.

 

1След завземането на Цариград от кръстоносците през 1204 г. Балдуин Фландърски, един от главните водачи на кръстоносната армия, бил коронясан за император и получил 1/4 от византийската империя, а останалите 3/4 били разпределени поравно между венецианците и кръстоносците. С „блезенския граф“ Григора назовава граф Людовик Блуаски, а с „монфератския маркграф“ — граф Бонифаций Монфератски.
2Кумани.
3Одрин.
41254г.
5Теодор Комнин, епирски деспот и солунски император (1214—1230).
6Страната на македонците, сиреч жителите на тема Македония.
7Охридският архиепископ Димитрий Хоматиан.
8Булга, т. е. р. Волга.
9Две Мизии, римски провинции, т. е. Горна Мизия, която обхващала земите на днешна Добруджа, и Долна Мизия, която включвала в пределите си земите между Стара планина, Добруджа, р. Дунав и р. Цибрица.
10Т. е. куманите.
11Лемноски нещастия, така наречени, защото жителите на остров Лемнос търпели големи нещастия от честите земетресения.
12Сиреч турските войски.
13Т. е. в началото на 1254 г.
14В случая Григора има пред вид българското население в Югозападна България.
15Теодор II Ласкарис (1254—1258).
16Михаил II Асен (1246—1256).
17Михаил II, епирски деспот.
18Плеадите, съзвездие от седем звезди, които изгряват през май и залязват през ноември.
19През 1258 г.
20Михаил II Асен.
21Български болярин, чиито владения се Намирали в околностите на Месемврия.
22Теодор II Ласкарис.
23В 1259 г.
24Сицилийският крал Манфред владеел някои градове по Адриатическото крайбрежие. Той бил зет на епирския деспот Михаил II.
25Михаил Комнин Палеолог — бъдещият византийски император Михаил VIII Палеолог (1261 — 1282).
26Летен слънчев кръговрат, когато изгрявал Орион и съзвездието Куче.
27Авлона, дн. Валона на Адриатическо море.
28Дн. Берат в Албания.
29Михаил VIII Палеолог.
30Сиреч татари.
31Сиреч, при устията на.р. Дунав.
32Михаил VIII Палеолог.
33Сиреч България.
34Т.е. татарите.
35Георги Тертер I (1280—1292).
36Карл Анжуйски.
37Става дума за град Берат в Албания.
38Става дума за севастократор Йоан I Ангел (1271—1296), управител на Тесалия.
39Става дума за сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282—1321).
40Тук под Влахия се разбира България. Става дума за Ана, трета съпруга на Стефан Мнлутин и дъщеря на Георги Тертер I.
41През пролетта на 1299 г.
42Може би става дума за Михаил IX, син на Андроник II.

 

X

Right Click

No right click