Хроники и историография

Из "История", Георги Акрополит

Посещения: 14809

 

Публикувано по: ГИБИ, т. VIII, 1972 г.

 

LatinEmpire2 Земите на Византия след 1204 г. Автор: LatinEmpire Лиценз: CC BY-SA 3.0

 

Военните събития, които се развили през XIII в. в българските и другите балкански земи, са описани от няколко лица, взели непосредствено участие в тях. Георги Акрополит е един от тези непосредствени участници. Роден е в Цариград през 1217 г. Още като младеж бил изпратен от баща си при двора в Никея, където получил своето образование като съученик на престолонаследника—бъдещия император Теодор II Ласкарис. През 1246 г. Георги Акрополит като логотет придружавал император Йоан III Ватаци при похода му в югозападните български земи, а по-късно бил назначен за възпитател на сина му. Когато престолът бил зает от Теодор II Ласкарис, Георги Акрополит придружавал и него при похода му в българските земи през 1255 г. Като главнокомандващ войските срещу епирския деспот Михаил бил пленен през 1257 г. и бил освободен едва след две години. През 1261 г. Акрополит влязъл тържествено заедно с новия император Михаил VIII Палеолог в освободения от латиняните Цариград.

Георги Акрополит изпълнявал и някои дипломатически мисии, например в Търново при Константин Тих (1260). Починал, след като се върнал от мисията си в Трапезунд, където бил изпратен през 1282 г.

Богатите впечатления, които получил през време на своите пътувания, Акрополит предал в своята Χρονικὴ συγγραφή, обхващаща събитията от т. нар. никейски период на Византийската империя. Това съчинение е един от основните ни извори за царуването на Иван Асен II и на неговите наследници, за феодалните размирици след смъртта на този опитен и мъдър български владетел, за съдбата на западните и южните български земи, които непрекъснато ставали плячка на византийските — никейски и епирски — войски.

Акрополит заявява в своя увод, че историкът трябва да се въздържа от пристрастие и омраза, когато пише. И наистина данните, които обилно черпим от съчинението му, са неоценими със своята точност.

От Георги Акрополит са запазени също една епитафия от 1254 г. на император Йоан Дука (Ватаци), в която се споменават българите, стихове и слова. Наскоро след смъртта на Акрополит неизвестен автор е съставил кратък преразказ на неговата история.

Ръкописи: Vaticanus (163) от XIII в. = A, Vaticanus (166) or XIV в. = В, Upsaletisis (6) от XIV в. = U.

Издания: Georgii Acropolitae Opera, rec. A. Heisenberg, I — II, Lipsiae, 1903. Преди това хрониката е била издадена в Парижкото и Бонското издание, както и у Migne, PGr, CXL (1887). Преведена е на руски в поредицата на руската Духовна академия в Петербург — Византийские историки, СПб, 1863.

Книжнина: Основната книжнина е посочена у Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, стр, 266 — 268.

 


 

ГЕОРГИ АКРОПОЛИТ

ИСТОРИЯ

 

1. Латиняните превземат Цариград

 

4. Изминали прочее 40 дни1  и на 12 април 6711 г.2 от сътворението на света Константинопол бил завладян от тях. Защото те хвърлили котва до града през май на [шест хиляди седемстотин и] десетата година3, а на единадесетия месец било извършено разграбването му.

 

2. За събитията след падането на Цариград

 

5. И тъй император Алексий Ангел4, за когото казахме в разказа си, че избягал от Константинопол, пристигнал при Филипопол, но понеже не бил приет от жителите му, отишъл в Мосинопол5 и останал там. А Алексий Дука6, който убил сина на Исак7, желаейки да се сроди с него, веднага с убийството на Исаковия син взел за жена дъщерята на император Алексий — Евдокия, — която била най-малката от дъщерите му.

Дъщерите му били три. Третата [му дъщеря] се наричала Евдокия. Баща ѝ я бил омъжил преждевременно за краля на Сърбия.8 Като я заловил в някакво провинение, както се говорело, сръбският крал я отпратил отново при баща ѝ и тя останала така. Казаният Алексий Дука взел нея, като оставил собствената си жена. Когато Константинопол бил превзет от италийците, и той избягал оттам, като взел и съпругата си Евдокия. Когато се научил, че тъстът му, император Алексий, пребивава в Мосинопол, той отишъл смело при него. А императорът се отвращавал от него по много причини и най-много заради дъщеря си. И тъй той турил маската на роднина, приел Алексий и като приготвил банята, наредил той да се окъпе заедно с дъщеря му. Когато Алексий влязъл в банята, върху него внезапно връхлетели служителите на император Алексий и му извадили очите. Очевидците разправят, че дъщерята, застанала до вратата на банята, ругаела баща си с обидни думи, той пък я охулил заради безсрамието и разпуснатата любов. И тъй споменатият Алексий Дука бил ослепен и блуждаел из околностите на Мосинопол, бродейки като скитник по тамошните места. А император Алексий се вдигнал оттам и отишъл в земите на Солун. А когато италийците излезли от Константинопол и отишли към Мосинопол, те намерили там Алексий Мурзуфл и го отвели в Константинопол. Отмъщавайки му за разкритото му престъпление, което извършил срещу сина на император Исак, те го осъдили да умре, като бъде хвърлен отвисоко. Изкачили го на най-високата колона, която се нарича Таврос, и го хвърлили долу. Такъв бил неговият край. А император Алексий дошъл в Солун.

7. След като изтекли две години и Ласкарис започнал да бъде наричан от всички деспот, стекли се в Никея знатни мъже и представители на църквата и те решили деспот Теодор да бъде обявен за император. Но там нямало патриарх — Йоан Каматир9,  който украсявал патриаршеския трон, когато италийците завладели Константинопол, се бил отдалечил в Димотика и там пребивавал. Извикан и от Ласкарис, и от останалите, той отказал да дойде при тях и си дал писмено оставката. За патриарх бил назначен Михаил Авториан, който бил учен и запознат с цялата наша и чужда книжнина. Той увенчал с царската корона деспот Ласкарис10.

 

3. Въстанието на Асен и победата на българите над Исак II Ангел

 

11. ———11 Когато император Исак12 управлявал Константиновия град и жена му умряла, той се оженил, за една унгарка, дъщеря на унгарския крал13, за която казахме по-горе. Тъй като той възнамерявал да прави сватба, и то царска, трябвало и разходите да бъдат достойни [за нея]. Затова от цялата Ромейска империя се докарвали овце, свине и волове. И понеже българската земя отглежда повече от другите такъв добитък, от нея било поискано по-голямо количество. А българското племе, което отначало било враждебно на ромеите и станало причина за много войни с тях, пленявания, превземане на градове и хиляди други злини, и то в продължение на много години, най-после било подчинено от император Василий,14 когото поради това мълвата нарече Българоубиец. И тъй племето плащало данък на ромеите чак до император Исак15. И поради този повод то замислило въстание. И въстанал някой си по име Асен16 и започнал да царува над страната, като подчинил под своя власт всичко от Хемус чак до Истър. И от това произлезли немалки неприятности за ромеите. Защото българите в съюз със скитите17 причинявали много злини на ромейската държава. Разбира се, разсърден от това, император Исак събрал цялата войска на ромеите и потеглил срещу тях. Като вървял покрай морския бряг и преминал през град Месемврия, той навлязъл в Хемус.18 А Асен влязъл с войската си в градчето, чието име е Стринаво19. Там император Исак се разположил на лагер и обсадил българите, но бил надхитрен от тях. Защото един българин, като се престорил на беглец, дошъл при императора и му съобщил за нападение на скитите. Императорът, въпреки че щял да превземе градчето на другия ден, се махнал от мястото, понеже се уплашил от съобщението. И тъй той не излязъл по същия път, по който бил дошъл, но изплашен от българина, решил да се измъкне бързо по по-късия път. Когато се промъквал и се намерил в някаква теснина20, българите го нападнали, унищожили цялата му войска и ограбили целия обоз на войската, а също така вещите на самия император. Паднали мнозина от ромеите, а спасилите се заедно с императора били и голи, и твърде малцина [на брой]. Оттогава българското племе се възгордяло, понеже спечелило голяма плячка от ромеите, а също така и по-ценните императорски знаци. Защото те задигнали императорските пирамидални корони21, чашите на знатните, голямо количество пари и самия императорски кръст. Макар един от свещениците да го бил хвърлил, след малко те го намерили в реката. Той бил направен от злато и в средата си имал частица от светото дърво, на което бил прикован господ Христос. Тази [частица] била оформена във вид на кръст. Той имал премного отделения, в които се намирали мощи от по-прочути светци, мляко от богомайката и някаква частица от пояса ѝ. Също така много други свещени неща. А император Исак отишъл като беглец в Константинопол.

 

4. Българите начело с Калоян воюват с византийците

 

12. След това немалко нещастия сполетели ромеите от страна на българите. Но и след като император Исак бил ослепен от брат си Алексий22  и последният взел управлението над ромеите, българите водили премного войни с ромеите около земите на Филипопол и Берое23. Там от българите бил пленен и сражаващият се протостратор Камица24. Тогава царувал Асеновият брат Йоан. Споменатият Асен имал двама братя, единият от които се наричал Петър, а другият — Йоан. Той държал Йоан при себе си, а на Петър отделил част от своята територия и му наредил да я управлява. Наистина братът Асен подарил на Петър като собствено владение и Велики Преслав, и Проват25, и земите около тях. Поради това те и досега се наричат Петрова земя. След като изминали девет години, откак управлявал като цар българския народ, Асен бил убит от първия си братовчед Иванко26,  който веднага избягал. Станал цар на народа брат му Йоан27, тъй като българите не пожелали да възкачат на престола Петър. А и синът на Асен — Иван — бил още дете.

13. Този именно Йоан, провъзгласен за цар на българите, причинил много нещастия на ромеите, а с успех навредил и на самите италийци. Той бил цар на българите, когато паднал Константинопол. И тъй италийците си подчинили цялата македонска земя, когато за пръв път в Константинопол станал император Балдуин28, който ръководел техните работи. Тогава те съобщили в Адрианопол да им се подчини [и той]. Царят на българите Йоан успял да превземе по-рано Филипопол и да зароби там много ромеи. Понеже адрианополци не пожелали да се подчинят на италийците, [последните] потеглили на поход срещу тях. С тях бил и император Балдуин, и заместникът на венецианския дож29 в Константинопол. Като изпаднали в голямо затруднение, жителите на Адрианопол изпратили пратеници при българския цар Йоан, за да им помогне и да ги спаси от заплашващата ги опасност. Той с радост приел това и като взел със себе си скити, понеже не могъл да се срази открито с латиняните, решил да ги надвие с хитрост. И той се разположил надалеч от Адрианопол, а срещу италийците изпратил скитите, които да си послужат със скитския начин на воюване. Италийците имат обичай да яздят високи коне и да покриват цялото си тяло с броня. Затова те нападат тромаво неприятелите. А скитите, въоръжени по-леко, връхлитат по-гъвкаво срещу неприятелите. Понеже италийците не знаели това, те били надвити и победени от скитите, така че самият император Балдуин бил пленен от тях30  и докаран в окови при царя на българите Йоан. Неговата глава, както казват, подир убиването му, служела на варварина за чаша, след като била очистена цялата ѝ вътрешност и наоколо била покрита с украса.31 Адрианополци не се научили за станалото веднага. Ако бяха знаели, те биха излезли от града и биха плячкосали италийските шатри. Оцелелите италийци запалили силни огньове в шатрите си и като накарали [по този начин] гражданите да подозират, че са тук, посред нощ като бегълци тръгнали за Константинопол. Жителите на Адрианопол узнали това на сутринта и плячкосали останалите неща из шатрите. Царят на българите побързал според обещанията на адрианополци да завладее града им, но те отхвърлили това. Разгневен от измамата, царят на българите поискал да ги обсади. Но българите били напълно неспособни за обсада, защото не знаели нито да поставят стенобойни машини, нито да измислят нещо друго, което би могло да разруши [града]. И тъй царят на българите се оттеглил оттам и безпрепятствено опустошил цяла Македония32, тъй като бил унищожил италийците, а нямало друг, който да му се противопостави. Той събрал преголяма плячка, като заробил градовете заедно с хората и ги разорил напълно. А планът му бил ромеите никога да не могат да се върнат и да се закрепят в своите градове. И тъй той сринал до основите му Филипопол33, твърде забележителен град, който е разположен край Еврос, а освен това всички други градове: Ираклия34, Панион35, Родосто36, Хариопол37, Траянопол38, Макри39, Клавдиопол40, Мосинопол, Перитеорион41 и много други, които не е нужно да изброяваме. А населението той вдигнал оттам и го настанил край бреговете на Истър. Той нарекъл селищата им по имената на собствените им разграбени села и градове. Той отмъщавал прочее, както казвал, за злините, които император Василий извършил спрямо българите. И като казвал, че Василий се наричал Българоубиец, себе си назовавал Ромеоубиец. И тъй той дошъл чак до самия Солун и умрял, обхванат от болки в страната.42  А, както казват някои, смъртта му произлязла поради божия гняв срещу него.43 Той видял на сън, че въоръжен мъж застанал до него и го ударил с копие в страната. Наистина никой никога не е причинявал такива злини на ромейската земя, така че и име му било дадено [ново], получавайки прякора „куче". Всички го наричали Скилойоан44. Защото, като се сближил със скитското племе и завързал с тях роднинство, той възприел и характера на зверската им природа и се наслаждавал от убийствата на ромеите. Като умрял, царската власт над българите взел синът на сестра му, по име Борил, който се оженил за вуйна си скитка45. Синът на Асен, който бил още дете, бил взет тайно от някого и отведен при скитите.46 Това са събитията около българите. А за станалото след това ще разкажа на съответното място в разказа.

 

1В предходния текст се разказва за обсадата на Цариград от кръстоносците на Четвъртия кръстоносен поход. Кръстоносците водели със себе си Алексий, сина на ослепения и свален от Алексий III Ангел (1195 — 1203) Исак II Ангел (1185 — 1195), който бил избягал в Италия и спечелил на своя страна папата. Алексий III Ангел бил принуден да избяга от столицата, а цариградчани приели малкия Алексий и го провъзгласили за император под името Алексий IV Ангел, като се задължили да изпълнят уговорените с кръстоносците условия. Използвайки възникналите смущения във връзка с изпълнението на исканията на кръстоносците, протовестиарият Алексий Дука Мурзуфл убил младия император и заел престола. Коронясан бил на 5 февруари 1204 г. под името Алексий V. Наскоро след това, вероятно към 3 март 1204 г., той изгонил от Цариград всички латиняни, за да не подпомагат с нещо кръстоносците, които обсаждали града.
2Т. е. 12 април 1203 г.У Никита Хониат годината е 6712 (1204)
3Т. е. месец май на 1203 г.
4Алексий III Ангел избягал през нощта на 18 юли 1203 г.първоначално в Девелт, на българската граница.
5Дн. Гюмюрджина
6Вж. тук бел. 1.
7Исак II Ангел.Вж тук бел. 1.
8Стефан Неман (1170?—1196).
9Йоан Каматир заел патриаршеския престол при Алексий III Ангел.До превземането на Цариград патриаршествал 5 години, 8 месеца и 7 дни, след което се оттеглил в Димотика и там наскоро починал.
10Теодор I Ласкарис, изглежда, е бил коронясан за никейски император през пролетта на 1208 г. Вж. за подробности у Острогорский, Истроиjа Византиjе, стр. 401.
11В пропуснатия текст Акрополит, пише, че кръстоносците разрешили на жителите на столицата да останат или да напуснат града. Между напусналите Цариград бил и зетят на бившия император Алексий III Теодор Ласкарис, който отишъл в Никея, където след две години бил провъзгласен за император. На мястото на отреклия се от патриаршеския престол Йоан Каматир бил избран Михаил Авториан, който коронясал Теодор Ласкарис. Алексий III отишъл в Солун. Кръстоносците разделили Византийската империя. Маркиз Монфератски станал княз на Солун. Алексий III най-после намерил убежище при иконийския султан, който поискал от Теодор Ласкарис да върне владенията на Алексий. Султанът обсадил Антиохия, но бил разбит и убит, а Алексий III бил пленен и изпратен в манастир.
12Исак II Ангел
13Маргарита, дъщеря на Бела III (1173 — 1196). Като зестра от унгарския крал Исак II Ангел получил завзетите по-рано от унгарците северозападни области — Белградска, Браничевска и Поморавието.
14В 1018 г. от Василий II (976 — 1025).
15Исак II Ангел.
16Асен I (1187 — 1196).
17Т. е. куманите.
18Става дума за похода на Исак II Ангел през Стара планина (през пролетта на 1190 г.).
19Т. е. Търново.
20В Тревненския проход.
21Императорските тиари.
22Вж. бел. 1.
23Дн. Стара Загора.
24Протостраторът Мануил Камица, братовчед на Алексий III Ангел, бил потеглил заедно с пълководците, зетьове на императора, Алексий Палеолог и Теодор Ласкарис против Иванко, който в началото на 1198 г. се отметнал от императора и се обявил за независим господар на Пловдивската област.
25Проват=бълг. Овеч при дн. Провадия.
26През 1196 г.
27Цар  Калоян (1197 — 1207).
28Балдуин I (1204 — 1205).
29Енрико Дандоло.
30На 14 април 1205 г.
31Вероятно има някаква грешка. Георги Акрополит отнася към Балдуин случая, станал с Никифор Геник, чийто череп Крум превърнал в чаша.
32Т. е. Източна Тракия.
33Пловдив бил разрушен след юни 1205 г.
34Дн. Ерегли на Мраморно море.
35Крепост между Родосто и Аспрон, дн. Панидос.
36Т. е. Родосто.
37Дн. Айребол.
38Лъджа кьой, дн. Лутрос.
39Сега също Макри.
40Според Иречек, Славянският елемент в топографическата номенклатура на Балканите, ПСп, LV — LVI, 1898, стр. 248, град при дн. Гюмюрджина.
41При залива на Буру гьол
42В 1207 г.
43Тези слухове са послужили за основа на 27-ото чудо на св. Димитър.
44Т. е. „Кучийоан".
45Т. е. за жената на Калоян. Борил царувал от 1207 до 1218 г.
46През 1207 г. в Галичкото княжество.

 


 

5. Теодор Комнин подчинява български градове и погубва с меч определения от папата за император Петър

 

14. ———1  Не след много време Михаил бил убит през нощта, когато спал на леглото с жена си, от един от слугите си. Името на убиеца било Ромей. Властта на Михаил била взета от неговия брат Теодор2, при когото били и братята му Константин и Мануил. Имайки желание да царува, той разширил много своята власт. Спечелил немалко земя от италийците и много от българите. Защото той си подчинил Тесалия, Охрид и Прилеп, Албанон3  и самия Дирахиум. После храбро обърнал в бягство и Петър4, който потеглил от Италия с огромна войска и минавайки уж за Константинопол, понеже бил определен от папата за император, се бил намерил там и бил завзел Дирахиум. ———

И тъй споменатият Теодор, както казахме, събрал войската си и излязъл срещу Петър, който бил отминал малко Дирахиум и се намирал в теснините на Албанон. Хората на Теодор Комнин победили напълно войската на латиняните, така че пленили всички без изключение с багажа им. А самият император станал жертва на меча.

 

6. Йоан Дука родом от Димотика

 

15. Не след много време деспот Палеолог5  умрял, както някои разправят, от еротически увлечения, и императорът взел за зет Йоан Дука, по прякор Ватаци6. И той произхождал от Димотика.7 ———

 

7. Иван Асен заема българския престол

 

20. И отново се връщам в разказа си към българските работи. Първият цар на българите Асен имал двама сина — Иван и Александър. През времето, когато Борил управлявал като цар българите, Асеновият син Иван избягал и отишъл в страната на русите8. Там той останал достатъчно време9 и след като събрал около себе си някои от сбирщината руси10, поискал обратно бащиното си наследство. Той воювал с Борил, победил го и станал владетел на немалка земя. А Борил влязъл в Търново и затворен вътре, бил обсаждан в продължение на седем години.11 Неговите хора, след като паднали духом, минали на страната на Иван Асен. При бягането си Борил бил пленен и ослепен от Иван и така Иван станал владетел на цялата българска земя.12 Такова било положението при българите.

 

8. Димитър Хоматиан увенчава с царска корона Теодор Комнин

 

21. А Теодор Комнин13, за когото споменахме преди малко, като не желаел да се задоволи със своето положение, присвоил си царско достойнство. След като станал господар на Солун и си подчинил много ромейска земя от тази, която били завладели италийците14, а също и от тази, която били покорили българите, той облякъл пурпур и обул червени обувки. На това най-непреклонно му се противопоставил солунският митрополит Константин Месопотамит, който, понеже се придържал към каноническите правила, се изложил поради това на много бедствия и заточения. Българският архиепископ Димитър15 обаче му възложил царската диадема, като казвал, че е независим и не е длъжен да дава никому отчет, и затова имал право да помазва за царе когото си поиска, където си поиска и когато си поиска. Провъзгласен за император, Теодор постъпвал по царски — назначил деспоти, велики севастократори и доместици, протовестиарии и целия останал царски чин. Но понеже бил невежа в царските обичаи, той внесъл в основата нещо българско, по-скоро варварско. Той не познавал нито чина, нито устройството, нито древните обичаи, които съществували в дворовете. Той се противопоставял немалко на император Йоан16, защото императорът го удостоил да има второ място в царската власт, да бъде господар на земята си, но [решил] да не му отстъпва в нищо друго. Той обаче упорствал все по-твърдо.

22.———17  А част от италийците, които тогава обсаждали крепостта Сяр, владяна от Теодор Комнин, като се научили за това поражение на своите, избягали и оставили свободен Сяр. Малко им оставало наистина те да го превземат.

След това италийските владения, пръснати тук и там на Изток и на Запад и изложени на ударите на силни противници — на император Йоан и на Теодор Комнин, който също минаваше за император, — започнали да западат. ——— Воювайки прочее по всякакъв начин с латиняните, император Йоан приготвил триери и ги поставил при Хелеспонт на едно място, което се нарича Олкос18. И той им причинявал много неприятности, като се устремявал на Запад и плячкосвал имотите на тамошните жители. Той опустошил град Мадит19 и Калиопол и цялото крайбрежие, което плащало дан на италийците.———20

 

9. Теодор Комнин става съсед на Иван Асен

 

24. Желаейки да сключат договор, италийците отстъпили на императора и крепостта Пиги. И по този начин император Йоан сключил с тях мир,21 като латиняните му отстъпили на юг всичко, но все още задържали на север околностите на Константинопол и близките места до град Никомидия. Но преди това се случило следното нещо. Жителите на Адрианопол проводили при императора22 пратеничество, за да изпрати при тях войска и да ги освободи от властта на италийците. А той изпратил протостратора Изис, като му дал войска. С Изис бил и Йоан Камица. Те прекосили Хелеспонт, преминали през Македония23 и дошли до Адрианопол. Като влезли вътре в града, те останали там. Императорът се надявал по този начин да стане господар и на околните земи. Но на всички земи господар бил Теодор Комнин (за него вече говорихме в разказа си), без, разбира се, планината Родопи, която се нарича и Ахридос24, и нейните крепости, а също и Мелник. Тях владеел Слав25, който бил роднина на цар Асен26 и бил почетен с деспотство от константинополския император Ерик27, за чиято дъщеря, родена му от наложница, той се бил оженил. Този Слав — нека за кратко прекъснем течението на разказа, — като завладял силната и почти непревзимаема за всички противници крепост Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях поради роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога — на Теодор Комнин. И никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие. След смъртта на жена му за него се омъжила дъщерята на Петралифа28, шурея на Теодор Комнин, за когото ще говоря по-нататък. И тъй без земите, които, както казах, били под властта на този Слав, всичко се било подчинило на Теодор Комнин. И когато му се подчинили Мосинопол, Ксанти и самата Грациана29, той преминал планината Стагира, която мнозина наричат Макри, и опустошил земите отвъд Еврос, намирайки ги всички незащитени и необградени от никакви крепости. После той се явил и при Димотика и скоро бил провъзгласен за император на тия [земи]. А когато пристигнал и при Адрианопол, той намерил вътре споменатия протостратор Изис и Камица с войската на император Йоан. Той отрупал жителите с измамни слова, че ще ги обогати много и че ще ги възвиси пред другите ромеи, и така ги убедил да изведат вън войската на императора, а да пуснат него. И тъй Изис и Камица заедно с войската си излезли при клетва, че никой от тях няма да пострада. А когато излезли, протостраторът не видял изобщо Теодор Комнин — защото така се споразумели, — а Камица, когато го срещнал, не слязъл от коня, нито му се по¬клонил като на император. Теодор Комнин се разгневил силно от това — защото искал всички ромеи да го смятат за император, тъй като минавал за император, — обсипал с обиди човека и насмалко щял да го наложи и с удари. Това станало причина Камица да бъде почетен от императора. Защото, щом прекосили отново Хелеспонт и се явили при него, Камица бил почетен поради това с чина велик хетериарх. И тъй Теодор Комнин, като станал господари на Адрианопол, причинил големи неприятности на италийците, защото опустошил всичките им владения. И идвайки чак до самата Визия30, той завладял околностите ѝ и събрал оттам голяма плячка. Дошъл и до вратите на Константинопол и задал голям страх на латиняните.

 

10. Сражението при Клокотница

 

25. И тъй, след като Теодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор31 с царя на българите Иван Асен, за когото вече казахме в разказа, че царувал след Борил над българската земя, и се сродил с него, като взел за своя брат Мануил дъщеря му Мария, която той имал от наложница. А Теодор Ангел, понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но просто във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол и вървял край горното течение на Еврос, търсейки да завърже сражение с българите. А в същност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Теодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори] хиляди, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница32. И за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите. Бил пленен от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината, и ги отпратил по селата и градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт. В това той успял, защото, когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон33, Серес, Пелагония34 и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия35, завладял и Албанон и плячкосвал чак до Илирик. След като изпълнил голяма част от плана си и уредил своите работи, както желаел, той се върнал в своите земи. Оставил някои от крепостите под властта на ромеите, но повечето подчинил и поставил в тях войници, стратези и събирачи на държавните данъци. Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи.

26. И тъй, след като Теодор Ангел, както разказахме, станал заедно с други роднини и знатни мъже пленник на Асен, той бил държан от него под стража. И това продължавало дълго време. Но когато бил изобличен, че се занимава със заговори срещу държавата, Асен го ослепил. Брат му Мануил Ангел, който бил удостоен от брат си с достойнството деспот, успял да избяга, когато ромейската войска била разбита, отишъл в Солун и се провъзгласил за деспот. Управлявайки града и околностите му, той подписвал писмата си с червени букви. Един от пратениците, изпратен от император Йоан, казал по негов адрес остротата, че псалмопеенето към Христа „Тебе царя и господаря"36 ще подхожда повече към него. Оттогава Мануил Ангел бил господар на останалите на запад земи и градове, без изобщо да бъде тревожен от българите, тъй като бил съпруг на дъщерята на Асен, родена му от наложница. ———37

31. И тъй, понеже беше сръчен да намери при опасност начин да запази своето, за което се изисква повече ум, и да отблъсне неприятелите, император Йоан открива средство, с което да постигне и двете неща, за да заздрави чрез тях своята власт. Той имаше, син от императрица Ирина, който получил и името на дядо си, императора Теодор Ласкарис. Тогава той навършваше единадесет години. И Асен имаше от съпругата си унгарка малка дъщеря. Името ѝ беше Елена. И тя беше на девет години. И тъй императорът изпрати при българския владетел Асен пратеничество и предложи годеж между децата, сродство между двамата и [съюз за] взаимно подпомагане и подкрепа.38  Асен прие пратеничеството и договорите се сключиха, като при това се положиха клетви. ———39

33. След като, както казахме по-рано, двамата царе, т. е. император Йоан Дука и българският владетел Иван Асен, сключиха договорите за съюза, императорът дойде първо в Лампсак и премина със своите войски в Калиопол. Той нападна крепостта, като постави стенобойни машини, и за кратко време я завладя,40  изтръгвайки я от ръцете на венецианците. След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиопол и там се срещна с императора. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Иван Асен не премина през Хелеспонт, но остана в пределите на Калиопол. Император Йоан премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като религиозния обред извърши патриарх Герман.41  Тогава бе решено с императорско и съборно постановление и търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския,42  да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да се нарича патриарх, тъй като властниците се отблагодаряваха на българския владетел Асен заради родството и приятелството [с него].

След като бе направено всичко, което се отнася до това, императрица Ирина взе сина си и невестата и живееше в източните земи. Също така и съпругата на Асен се завърна в своите земи. А император Йоан и Асен взеха със себе си войски и извършиха нападение по западните земи, които бяха под игото на латиняните. Те събраха голяма плячка и, да се изразя с пословицата, направиха цялата земя на скитска пустиня. А крепостите и земята те разделиха помежду си според клетвеното споразумение. Калиопол остана под властта на императора, тъй като бе превзет от него преди срещата с Асен. Също така Мадит и целият така наричан Херсонес. Императорът взе и крепостта Кисос43  и постави границите чак до реката, която по-голямата част от народа нарича Марица. Той завоюва и планината Ганос44 и в нея построи малка крепост. Там той изпрати за охрана и да дразни латиняните в Цурулум45 Николай Котерца, изпитан в много войни и толкова прославен, щото всички имаха за него такова мнение, че не е живял нито преди него, нито след него човек, който да е предприел и извършил успешно такива и толкова големи дела. А Асен взе под своя власт земите, които се намират на север и над тези, които споменахме. Те и двамата достигнаха до самите стени на Константинопол, а крал Йоан46 стоеше над тях и ги гледаше отгоре. Те внушиха голям ужас на латиняните и ги поставиха в критично положение. След като измина есента и наближи зимата, император Йоан и Асен се уговориха помежду си и българският владетел отиде в своята земя, а императорът се прехвърли на Изток.

 

11. Иван Асен нарушава договора с Йоан Дука

 

34. Тъй като син му Теодор беше дете — той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, — бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро. И тъй положението на латиняните беше много тежко и със сродяването на двамата самодръжци тяхната гордост бе много уязвена. Крал Йоан, след като живя още малко, умря и остави като наследство властта в Константинопол на зет си Балдуин47, а Асен, като се разкая, както стана явно, за договорите с император Йоан, търсеше начин да освободи дъщеря си от брака с император Теодор и да я омъжи за друг. Защото като владетел на народ, някога подчинен на ромеите, той се боеше много от благоприятния обрат за тях. И тъй Асен търсеше, както изглеждаше, благовиден повод, макар това да не остана скрито от онези, които познаваха положението. Той изпрати пратеници при императора и императрицата, които да съобщят, че понеже били близо до Адрианопол, той и съпругата му искали да видят малката си дъщеря и да я прегърнат родителски. Те щели да изпълнят обичая и веднага щели да я върнат при свекъра и при съпруга. Император Йоан и императрица Ирина, макар че разбираха добре постъпката и съзнаваха ясно хитростта, все пак пратиха при Асен дъщеря му. Те си казаха, че ако той задържи дъщеря си и я откъсне от законния и съпруг, има бог, който вижда всичко и налага наказания на тези, които престъпват клетвите и нарушават договорите, сключени пред бога. И тъй българинът взе дъщеря си и замина, като върнал назад всички, които я придружаваха. Той преминал Хемус и се отправил към Търново, а дъщеря му плакала и тъгувала за свекървата си — императрица Ирина — и скърбяла много за раздялата със съпруга [си]. Тогава, разправят, Асен я взел да седне отпред на седлото му, ударил я с пръстите [си] по главата и я заплашил страшно, че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея.

 

1Епирският деспот Михаил I (1201 —1214) помолил никейския император Теодор Ласкарис да пусне брат му Теодор, който бил на служба при него.
2Теодор Ангел Дука Комнин, епирски деспот (1215—1224) и солунски император (1224—1230). За епирската държава вж. Д. Ангелов, Принос към народностните и поземлени отношения в Македония (Епирски деспотат) през първата четвърт на ХIII в., Известия на Камарата на народната култура, I, 1947.  
3Област на с.-и. от Драч с главен град Кроя. Вж. Златарски, История, III, стр. 340.
4Петър е зет на латинския цариградски император Балдуин. Папа Хонорий (1216—1227) го провъзгласил в 1217 г.. след смъртта на Хенрих (1216), за император.
5Деспот Андроник Палеолог бил зет на Теодор I Ласкарис, никейски император (1204—1222).
6Йоан Дука Ватаци, бъдещият никейски император (1222—1254).
7Император Теодор Ласкарис омъжил най-голямата си дъщеря за Йоан Дука Ватаци, а сам след смъртта на жена си се оженил за сестрата на латинския император в Цариград Хенрих. В Цариград пристигнал папският легат Пелагий, който предприел жестоки репресии, за да склони православните да признаят папата. Император Хенрих прекратил неговите гонения. След Хенрих на цариградския престол се възкачил Роберт. А след смъртта на Теодор Ласкарис властта взел зет му Йоан Дука.
8Т. е. в Галичкото княжество. За участие на руси в събитията по Долния Дунав срв. М. В. Левченко,
Ценный источник по вопросу русско-византийских отношений, ВВр, IV (1951), стр. 69 и сл.
9Десет години, до 1217 г.
10τινας τῶν συγκλύδων 'Ρώσων. = „някои от стеклите се руси". За тълкуването на думата συγκλύς вж. Златарски, История, III, стр. 322; Ю. А. Нулаковский, Где находилась Вичинская епархия, ВВр, IV (1887), стр. 33.
11Това не ще да е вярно, защото в 1218 г. цар е вече Иван Асен II. Първоначално вероятно ще да е стояло μήνεσι (месеци), а не ἔτεσι (години).
12Иван Асен II, царувал от 1218 до 1241 г.
13Вж. тук, бел. 2.
14Т. е. кръстоносците от Четвъртия поход.
15Димитър Хоматиан, охридски архиепископ в началото на XIII в. (1216—1235).
16Йоан III Дука Ватаци, никейски император (1222—1254).
17В пропуснатия текст се говори за опита на братята на покойния император Теодор Ласкарис — Алексий и Исак — с помощта на латински войски да отнемат царската власт от Йоан Дука. В сражението при Пиманин те били разбити, пленени и ослепени.
18Пристанище на Хелеспонт.
19Град на югоизточния бряг на Галиполския п-в, дн. Майдос.
20Разказва се за заговора против император Йоан, начело на който стоял
неговият братовчед Андроник Нестонг.
21В 1225 г. Вж. Острогорски, История Византи)е, Београд, 1959, стр. 408.
22Никейският император Йоан Ватаци.
23Дн. Източна Тракия.
24Според К. Иречек, Княжество България, II, Пътувания по България, Пловдив, 1899, стр. 393—394, с това име се означавала долината на Средна и Долна Арда.
25Алексий Слав, назначен за войвода на крепостта Цепена вероятно още от Калоян.
26Асен I.
27Хенрих Фландърски, брат на Балдуин, латински император в Цариград (1206—1216).
28Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин.
29Дн. Грачани.
30Т. е. Виза в Източна Тракия.
31През 1224 г.
32Битката станала на 9 март 1230 г. при Клокотница, до дн. с. Клокотница (бивше Семихча), на с.-з. от Хасково, при р. Добрич.
33Област между долните течения на Марица и Места. Вж. Σπ. II. Κυριακίδον, Τὸ Βολερόν, Βυζαντιναί μελεταί, ἐν Θεσσαλονίκη, 1939, стр. 229—232.
34Тук с Пелагония се обозначава гр. Битоля.
35Т. е. Тесалия. Срв. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 378.
36На гръцки σὲ τὸv,  βααιλέα καὶ δεσπότην. Понеже Мануил бил деспот (господар), императорският пратеник се пошегувал остроумно, като му казал, че той сега е и император, и деспот.
37В пропуснатия текст се разказва за смъртта на цариградския император Роберт Куртене (1228). Поради малолетството на неговия брат Балдуин за регент бил извикан 80-годишният ерусалимски крал Йоан. Едва след двегодишно пребиваване в Цариград Йоан се решил да предприеме поход срещу никейския император, когато бил зает Лампсак. По това време никейският император воювал с разбунтувалия се против него кесар Гавала. Родителите на 16-годишния Георги Акрополит го изпратили от Цариград при никейския император Йоан Дука. Благодарение на разумните мерки на никейския император латиняните се принудили да се оттеглят в Цариград, въпреки че били успели да превземат Пиги.
38Преговорите на Иван Асен II за брака на деветгодишната му дъщеря Елена с единадесетгодишния син на Йоан Дука Ватаци — Теодор — ставали през 1234 г., а бракът бил сключен през пролетта на 1235 г.
39По-нататък Георги Акрополит разказва как на 17-годишна възраст императорът го предал на Теодор Ексаптерит да го учи на риторика, а после — на Никифор Влемид.
40През пролетта на 1235 г.
41През пролетта на 1235 г. в Галиполи бил подписан съюзният договор, а след това в Лампсак била отпразнувана сватбата на византийския престолонаследник Теодор с Асеновата дъщеря Елена. Вж. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 410.
42По въпроса, кому е бил подчинен търновският архиепископ, вж. Златарски, История, III, стр. 383 и сл.; Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей, стр. 280 и сл.; В. Г. Васильевский, Обновление..., стр. 210 и сл.; П. Ников, Църковната политика на Иван Асеня II, БИБ, III (1930), стр. 65—111. Срв. и Острогорски, Историка Византиjе, стр. 410, бел. 1.
43Дн. Кешан.
44Височина и крепост на западния бряг на Пропонтида.
45Дн. Чорлу.
46Йоан де Бриен, регент (1231—1237) на латинския император Балдуин II.
47Балдуин II, последният латински император (1228—1261), брат на император Роберт Куртене (1221—1228).

 


 

12. Нахлуване на куманите

 

35. По това време и скитите1, колкото от тях се спасили от меча на татарите, които ги нападнали, преминаха Истър с помощта на мехове и прехвърлиха Хемус заедно с децата и жените [си]. Против волята на българите — защото бяха много хиляди — те завзеха македонските земи2. Едни се разположиха край Еврос и тамошните полета, а други — край по-долните части и край реката, която простонародният език, както казахме, нарича Марица. Това е в действителност Еврос, която тече чак до Енос и оттам се влива в Егейско море. А когато в нея се вливат и други реки и я правят по-голяма, тя променя за околните жители и името си.

И тъй скитите плячкосваха всичко в Македония и за кратко време я обезлюдиха напълно и я направиха, за да се изразя с пословицата, скитска пустиня. И те превзеха всички градове, които бяха леснодостъпни във война. И тъй мнозина биваха убивани, а всички ограбвани, пленявани и продавани в по-големите градове, като Адрианопол, Димотика, Визия, Калиопол и във всички други градове, укрепени с по-недостъпни стени и защитени от по-голямо число обитатели.

 

13. Мирът между Иван Асен и Йоан Дука се възстановява отново

 

36. След като това стана така и латинският народ, който винаги хранеше омраза срещу нас и беше още по-лошо настроен поради извършеното наскоро нападение срещу тях от страна на император Йоан и на Асен, а и поради отнемането на земите и градовете им, търсеше случай да ни нападне, като намираше тогава за възможно, както мислеше, да поправи поражението си. И най-напред привлякоха Асен и сключиха с него мир. После заедно с него чрез малки дарове, но с големи обещания привлякоха на своя страна и направиха съучастници в делата си и скитите варвари, скитници и пришълци. И след като събраха толкова голяма помощ от скити и българи, италийците настъпиха едновременно срещу император Йоан. Но тъй като близо до тях се намираше крепостта Цурулум, те започнаха войната против нея при участието лично на Асен и толкова хиляди скитски и български войски и с италийски машини. Император Йоан беше натоварил със защитата на Цурулум Никифор Тарханиот, който тогава беше столоначалник на императора, а по-късно бе почетен като велик доместик. Той беше зет на великия доместик Палеолог, оженен за голямата му дъщеря Мария. Тарханиот беше храбър войник и добър стратег и имаше напълно божията подкрепа, както стана ясно накрая. Мнозина смятаха, че той надвил враговете по-скоро благодарение на щастие, отколкото на храброст и военно изкуство. След като се разположиха край крепостта, у италийците се оказаха много и силни съоръжения и стенобойни машини, които можеха да се справят не само с такава крепост, но и с по-високи стени и с по-големи градове. Тогава столоначалникът със своите хора прояви бляскаво отличния си ум и военна хитрост. Но всичко беше резултат на божията подкрепа. Тарханиот вземаше отвътре противомерки срещу съоръженията отвън и срещу толкова голямото количество войска той противопостави мъжеството на извънредно малкото на брой войници. А император Йоан се намираше в затруднение. Той не се тревожеше толкова за хората в крепостта, но знаеше като умен и опитен във военните работи, че ако неприятелите завладеят крепостта, всичко, което бе спечелил на Запад, би пропаднало. И тъй между това той се радваше много, че неприятелите са спрени при този град и че голяма част от силата им е заета [тук]. Защото той се грижеше повече за земите на Изток и повече се радваше, когато те се намираха незасегнати от войната.

И тъй, когато крепостта Цурулум се обсаждаше, Асен получил внезапно известие, че умряла неговата жена — унгарката. Едно-временно умряло и детенцето му, и търновският епископ. И тъй, като сметнал, че това е божие наказание, той унищожил с огън стенобойните машини и бързо отишъл в Търново. Италийците останаха сами и понеже не бяха достатъчно силни, за да обсаждат крепостта, и те изоставиха войната против ромеите и се оттеглиха в Константинопол. И тъй крепостта се освобождаваше от обсадата на неприятелите, а заедно с това се освобождаваше и столоначалникът Тарханиот, който в тези работи се показа победител, както е и името му — Никифор. И тъй Асен, след като му се случили гореспоменатите нещастия, мислейки напълно благочестиво, че това е станало, понеже е нарушил клетвените споразумения, които сключи с император Йоан, и понеже разделил дъщеря си от съпруга ѝ Теодор, разкаял се за това и изпрати пратеници при императора и обвинявайки се за твърде лошата постъпка, искаше да възстанови договорите и молеше прошка за извършеното. А император Йоан и императрица Ирина, понеже бяха склонни повече към благочестие и набожност, приеха и пратеничеството и без да влизат в дълги преговори, възобновиха клетвите и извикаха отново снахата Елена.3  И тъй тя бе изпратена при свекъра и съпруга си и отново между българи и ромеи [настъпи] мир.

 

14. Войската на цариградския император Балдуин II минава през български земи

 

37. И за кратко време се събрали 60 000 франки, за да потеглят против ромеите.4 За тях пътуването с кораби не било удобно, тъй като плаването изисквало повече средства, отколкото им било по силите, те извършили похода по суша. Като минали покрай Горна Галия и прекосили Италия през склоновете на Алпите, те пристигнали в Острикион. И като дошли в Унгария, преминаха Истър и достигнаха българската земя. По пътя те се държаха с всички като с приятели и близки. Те бяха посрещнати извънредно любезно от местните владетели както заради самите тях, така също не по-малко и заради омразата им срещу нас. Българите, пренебрегвайки договорите с ромеите, дадоха на франките възможност да преминат през земите им, като се престориха, че за това преминаване били насилени от тях. И крепостта Цурулум отново беше превзета, след като ромеите бяха нападнати от латиняните и съюзниците им скити. Защищаваше я Йоан Петралифа, който бе удостоен от император Йоан с титлата велик хартуларий5, мъж със силна ръка и от детство упражнен във военните работи. Надмощието обаче на латинската войска, безчислеността на скитите и изобилието и силата на стенобойните машини го накараха да предаде крепостта на италийците. Но някои казват, че известни хора са замислили тайно предателство и затова той се уплашил от внезапното превземане [на крепостта]. И тъй латиняните завладяха Цурулум и като отведоха в Константинопол оковани намиращите се в него ромеи заедно с Петралифа, продадоха ги на близките.

Когато Цурулум беше обсаждан от италийците, император Йоан, като приготви достатъчно триери и взе със себе си немалка войска, нападаше италийците. Като се беше вдигнал от Никомидия и беше отминал Харакс, той беше нападнал неочаквано Лакивиза и я беше завладял, а освен това и крепостта Никитиат, като и нея бе подчинил под своя власт. Но тогава той нема успех с триерите, тъй като сражаващите се в тях бяха неопитни във войната, а военачалник им беше арменецът Йофре, който действаше твърде нехайно във военните работи. По-рано началник беше Мануил Кондофре, който имаше главното командване над триерите, мъж със силна ръка, с духа на Марс и по море, и по суша. Но няколко дни преди това той водил твърде смел разговор с императора за флотата — той бил казал, че нашите кораби не биха устояли на италийските триери, макар и да са повече от тях, понеже знаеше точно положението около двете флоти. Затова той бе уволнен от командването. Получи го Йофре, който претърпял много страшно поражение. Защото, ако и да началстваше над 30 триери, бе победен от 13. И той загуби толкова триери, колкото бяха неприятелските. Защото всяка тяхна триера спечели като плячка една [наша] триера заедно с хората и оръжието ѝ. Тези работи бяха така. А император Йоан сключи отново мир с Асен и двамата се свързаха и със сродство, въпреки че Асен не спазваше точно клетвените споразумения. Защото понякога срещу малка изгода той нарушаваше договорите. Дотогава обаче видимо и лицемерно той хранеше добри чувства и се държеше приятелски.

 

15. Иван Асен взема за съпруга дъщерята на Теодор Ангел (Комнин)

 

38. И тъй, след като загуби съпругата си, за която споменах вече в разказа, че е от Унгария, Иван Асен се ожени6 за дъщерята на Теодор Ангел Ирина, красива и стройна, като пренебрегна родството си с чичо ѝ, който беше женен за дъщеря му, родена от наложница. Теодор имаше двама сина — Йоан и Димитър, и две дъщери — Ана и споменатата Ирина, от която Асен имаше три деца — Михаил, Теодора и Мария. Поради това и Теодор Ангел бе освободен от тъмница и със съгласието на зет си Асен пожела да стане господар на Солун и на цялата земя, която владееше по-рано. Той взе малко хора от Асен и като не можа открито да потегли срещу брат си Мануил, подготви тайно влизането си в Солун. Облякъл някакви прости парцали и влязъл скришно в града. А след като влязъл и се открил на доверените си лица, които обичаше и облагодетелстваше през щастливото си време и с чиято помощ се бе решил на замисленото срещу брат си, нему не му трябваше много време, за да стане отново владетел и на Солун, и на околните градове и земи. Но той не пожела да се провъзгласи за император поради повредените си очи, а направи император сина си Йоан, като му обу червени обуща и нареди да се подписва със също такива букви. Самият той се занимаваше с държавните работи и ръководеше делата на сина си. След като лиши от власт брат си Мануил, той го качи на една триера и го заточи в Аталия, а съпругата му изпрати при баща ѝ Асен. Асен пък бе по-благосклонен към тъста си Теодор, отколкото към зетя си Мануил, защото премного обичаше жена си Ирина — не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра. ———7

 

16. След смъртта на Иван Асен император Йоан Дука подчинява Йоан Ангел. След убийството на българските царе Михаил и Калиман български цар става Константин Тих

 

39. ——— И тъй, както казах, тази императрица8 умира и аз мисля, че слънчевото затъмнение9 предизвести нейната смърт. Преди шест месеца се появи на север и комета. Тя беше опашата и се задържа три месеца не на едно място, но се явяваше на различни места.

Наскоро умря и българският владетел Асен.10 Той се прояви като най-добър човек между варварите — не само за своите, но и за чужденците. Той се държа по-човешки към идващите при него чужденци — и най-вече към ромеите — и щедро им предоставяше храна. И тъй, след като той умря властта взе роденият му от унгарката син, когото наричаха Калиман11. Този Калиман имаше и родна сестра, чието име беше Тамара. А от дъщерята на Ангел на Асен се бяха родили три деца — син Михаил и дъщери, както казахме, Мария и Ана. И тъй Калиман, като взе бащината власт, поднови договорите с император Йоан и при това положение владееше мир. А след като умря Мануил, братът на Теодор, владяната от него земя завзе внук му Михаил и я присъедини към своята. И пак се намираха в мирни отношения Теодор Ангел, чийто син минаваше за император в Солун и околните места, чичо му Константин, и той наричан деспот, и внук му Михаил.

40. И тъй, след като българинът Асен изчезна и българската земя се управляваше от дете, император Йоан намери възможност и се зае да премахне императорската титла, давана на Йоан12, сина на Ангел. И най-напред примамва с пратеници баща му Теодор.

И наистина като човек, който неочаквано се залавя с държавни работи, той не заподозрял нищо от това, което ще се случи, и идва при император Йоан. Той го прие радостно и го отрупа с почести, наричаше го чичо, туряше го да седне на масата му заедно с него и му оказваше и други почести. Императорът доби по-голяма смелост, след като го пипна в ръцете си, а и след като към своите ромейски войски случайно бе присъединил силна скитска войска (тях император Йоан наскоро ги бе направил с помощта на дарове и пъстроцветни подаръци от хора с твърде диви нрави на хора смирени и като ги бе извел от македонската земя, ги бе превел в източните предели). И като не очакваше нищо лошо откъм българите, от една страна, поради сключените договори, от друга — понеже българската държава се управляваше от дете, императорът се вдигна от Изток и като премина Хелеспонт, водейки със себе си ромейските и скитските войски, отправи се срещу Йоан,13 който минаваше за император в Солун. След като премина покрай тракийските и македонските градове и отмина Христопол14 и Стримон15, той се доближи до крепостта Рендина, пазена от хора на Йоан. Преди още да видят войските на император Йоан, те изоставиха крепостта и тичайки, влязоха в Солун. Хората на императора, като намериха крепостта без войници, завладяха я и поставиха вътре гарнизон. А императорът събра цялата си войска и се разположи на лагер близо, на около осем стадия от Солун. Името на мястото е Градина на Проват. Той нямаше възможност да нареди против толкова големия град стенобойни машини и съоръжения и да го покори с война, но вършеше с войските си — и най-вече със скитските — набези и опустошаваше всичко наоколо. Наистина те плячкосваха всичко. Той водеше със себе си и триери, които командваше Мануил Кондофре.

И тъй императорът, като обсади града, предприемаше против него каквото можеше. А и хората вътре не се отчайваха да работят, но и те извършваха набези против войските на императора, като излизаха от вратите. Не изминаха много дни и татарският народ тръгна против мюсюлманите и като започна война против тях, победи ги. ———16 И тъй, след като научи новината, императорът заповяда на тези, които [я] знаеха, да пазят мълчание и да не говорят за това с никого. Той влезе в преговори с Йоан, който беше вътре в града, като при това използва за пратеник Теодор Ангел, бащата на Йоан. На четиридесетия ден договорът бе сключен, като преди това бяха положени клетвите. Йоан свали червените обуща и пирамидалната корона с бисери наоколо, върху която има червен камък — това са царски знаци, — но бе почетен от императора с достойнството на деспот и бе обявен за приятел на императора. Като извърши това, императорът отново се върна на Изток, оставяйки императора като деспот и подчинен, след като го обвърза с обичайните клетви и го удостои с подобаващи дарове, а всички негови хора надари с пари. При него той остави и баща му Теодор. ———17

42. Не след много време умря и гореспоменатият Йоан, който бе направен деспот от император Йоан. Той имаше брат Димитър, който изпрати пратеничество до императора и получи и деспотското достойнство на брат си и бе назначен да управлява всички, които са били под властта на оногова.

 

17. Походът на Йоан Дука в българските земи

 

43. И тъй император Йоан, както казахме, предприе пътуване на отвъдния материк, на Запад, за да инспектира тамошните земи и намиращите се в тях крепости.18 Защото той владееше всичко до така наречената крепост Зихна, близо до Сяр. Тогава над българите царуваше 12-годишният Асенов син Калиман. След като императорът дойде в земите на Кисос и като прекара там един ден, на сутринта продължи пътуването и пристигна до река Еврос, наричана на местното наречие Марица, на мястото, където тя тече близо до така наречения Вироски манастир19. Когато императорът бе по средата на реката — тя можеше да се премине на кон, понеже беше краят на лятото, третият или четвъртият ден от края на септември,20 — пристигна писмено съобщение, изпратено от управителя на Ахридос, че умрял владетелят на българите Калиман.21  Както някои казваха, това станало с него вследствие на естествена болест, но според други той починал от отровно питие, което му приготвили противниците тайно. Но тъй или иначе той умрял и известието беше истинско, защото се потвърждаваше от постоянни съобщения.

Като научи това, императорът продължи напред и отминавайки Христопол, бързо пристигна във Филипопол. И там той се посъветва със своите първи хора дали трябва да нападне българските земи и да си подчини нещо от владенията на българите и дали е лесно да превземем крепостта Сяр. И тъй някои даваха на императора съвети против войната срещу българите. Те казваха, че не водел достатъчно силна войска, тъй като той не се бил приготвил за война, но отивал само за да огледа своите владения. А крепостта на Сяр, която трябваше да нападне най-напред, била непревзимаема поради високото си местоположение, а да се обкръжи не било толкова лесно с такава малка войска. Да постави срещу нея стенобойни машини било невъзможно. А да нападне и да бъде отблъснат, след като направи опит, било срам за силата на ромейската държава — славата ѝ по това време бе голяма. И никак не било полезно да предизвиква към война мируващите българи. Така съветваха едни императора, като го отклоняваха от такъв опит. А Андроник Палеолог, за когото по-рано казахме, че е велик доместик, съветваше императора по-скоро обратното. „Трябва да се направи опит да се завладее крепостта Сяр. И ако я завладеем, бихме имали голяма полза. Българската държава ще бъде унижена и тя би приела с по-голяма готовност пратеничеството за мир, тъй като владетелят им умря и българите ще бъдат управлявани от друго дете — Михаил22, което роди на Асен Ирина, дъщерята на Теодор Ангел. Ако случайно ние не превземем крепостта, каква вреда се нанася на ромейската държава? След като се опитаме, ще спрем и пак ще изпратим пратеници при българите. И те радостно ще приемат пратеничеството, понеже се управляват от дете, което няма понятие от война. А всеки обича удобствата на мира и се стреми към почивката."

Императорът реши, че великият доместик дава най-добър съвет, и веднага пое пътя, който водеше към Сяр. Като пристигна до него, той опъна шатрите и се разположи на лагер срещу него. Разбира се, той се опитваше да превземе крепостта не с достатъчно силна войска — както казахме, такава нямаше, — но с военно изкуство и хитрост. Сяр някога беше голям град. Но българинът Иван23 го разруши, след като го бе обсадил заедно с другите македонски градове. Сега беше като село и само акрополът бе укрепен със стена и приготвен да посрещне нападение. Неин защитник беше българинът по име Драгота, който пребиваваше в Мелник. Тъй като долната част на Сяр беше неукрепена със стена (разрушеното бе бързо заградено само с камъни без вар, и то на малка височина), императорът свика тези, които слугуваха на воините срещу възнаграждение, наричани на простонароден език цулукони, и понеже те нямаха необходимото за живот, подбуди ги да я завладеят. Те и домовете си бяха напуснали, за да имат в достатъчна степен потребното за живот. Виждайки, че мястото е леснодостъпно, те грабнаха лъковете, също и мечовете, а някои приспособиха дъски за щитове и като ги държаха пред себе си, нададоха боен вик, веднага настъпиха срещу мястото и в течение на малко часове се намериха вътре. Те, разбира се, ограбват намереното. А хората вътре, които не успяха да избягат в крепостта, излязоха като просители пред императора. Началникът на крепостта Драгота, който беше българин и не беше научен да защищава дълго време крепост, след като видя, че долната част на града е завзета, а и като се научил за смъртта на своя господар, благодарение на този щастлив случай не издържа дълго и изпрати пратеници при императора. И крепостта веднага приветства императора, а Драгота се яви облечен в пурпурна мантия, подшита със злато, и получи много златни статири. Той даде на императора бляскави и съвсем истински обещания относно Мелник.

44. След като получи всичко това от императора, Драгота си замина, подхвърлен като примамка. Когато дошъл в Мелник, той съобщил всичко на жителите и ги подбуждал да предадат крепостта на императора. Той не казвал това открито, но говорел тайно за тези неща с твърде много хора. Всички имали свободата да си правят каквото искат, тъй като Николай Литовой, началникът на крепостта, бил болен и бил прикован на легло от подагра. А и Николай Манклавит, един от по-знатните измежду жителите на Мелник, предприемчив човек и много способен да се съобразява с промяната на обстоятелствата, като открил намеренията на Драгота и разбрал, че би могъл да извърши [сам] обещаното [от него] на императора, ако привлече по-голямата част от народа, престанал да говори тайно и изложил открито пред всички ползата [ако го послушат]. „Достатъчно страдахме — казал той — от управлението на детето Калиман. Имаше надежда, че то ще възмъжее и при него, като дойде на възраст, когато човек би могъл да различава добрия от лошия мъж, ще се освободим от мъките. Но тъй като го загубихме поради лоша съдба и ни остава друго дете да управлява българите, ние бихме се показали по-глупави от най-глупавия човек, ако се изложим на нови нещастия, като предпочетем да останем цял живот без владетел, от което нещо се пораждат повечето големи нещастия. Но понеже ромейският император е дошъл близо до нас, ние трябва да се предадем нему, който е сигурен господар, познава кой е добър и кой лош и има право над нас от древно време. Защото и нашата земя се пада на ромейската държава — българите твърде алчно се възползваха от положението и станаха господари на Мелник, — а всички ние произхождаме от Филипопол, по народност [сме] чисти ромеи. А и иначе ромейският император има наистина права над нас, макар и да принадлежим на българите. Защото неговият син, император Теодор, стана зет на българския цар Асен и сега дъщерята на цар Асен, съпругата на този император, се нарича и е господарка на ромеите. Поради всичко това, като изоставим многото приказки, ние трябва да отидем при него и да подложим вратове под ярема на подчинението, защото яремът на умните и стари императори е приятен и много по-лек от този на царе, които са още деца."

Като казал това, той лесно и без много затруднения убедил всички да минат на страната на императора. Те изпратили като пратеници някои от съгражданите си — уж тайно, а всъщност повечето хора знаели — и се свързали с императора. Императорът направи хрисовул, съдържащ исканията им, и го даде на пратениците, като нареди да го занесат на жителите на Мелник. Те веднага се събрали всички — тези, които били първенци, които били записани във войската и изобщо по-видните от жителите — и дойдоха при императора, който стануваше около така нареченото място Валовища24. Те бяха над 500 души, добре облечени и знатни мъже, от пръв поглед достойни за уважение и почит. Като ги видя, императорът каза: „Какво сражение ни ги даде в ръцете или какви конни фаланги надвиха толкова мъже? Но доброто побеждава твърде лесно почти непобедимото. И затова ясно е, че е истина казаното от апостол Павел: „Не е дело на тичащия, нито на преследващия, а на благоволяващия бог."25 Затова военачалникът не трябва нито да се хвали, нито да се укорява. Някои се сражават старателно и внимателно, като енергично използват дадените случаи, и малко или никак не успяват, а някои дори напълно пропадат. Други пък, които имат щастлива съдба, са нехайни по отношение на делата си, но са спечелили велики победи, каквото нещо се случи и на тогавашния император Йоан. За кратко време той беше станал господар на много градове и на много земи, без да стане някаква война, без да падне някой в сражение, без да се пролее кръв и без да играе меч по човешко тяло. Но тихо и спокойно без пот завладя всичко това, като че ли му се падаше някакво наследство от баща му. Защото му станаха данъкоплатци Станимака и Цепена26 и каквито градчета и села лежаха край планината Родопи. И граница между него и българите стана река Еврос. От земите на север на императора се подчиниха Стубион27 и Хотово28, силни укрепления, и областта на Велбъжд, и Скопие, и Велес, чак до Прилеп и пелагонийските селища Невстапол29 и Просек30 — всичко стана подвластно на императора. И след това императорът сключи договор с българите при условие, че той ще се ограничи само с тия земи и не ще отива по-нататък. Това стана така, а самият аз се трудех да напиша писма за всеки от завладените градове и селища и поставях императорския печат. Това е древен обичай на ромейските императори да осведомяват с писма намиращите се надалеч за своите успехи и да споделят с тях удоволствието, което самите те вкусват чрез делата [си].

 

1Т. е. куманите.
2Дн. Източна Тракия.
3Това събитие се отнася към последните месеци на 1237 г.
4Това става, след като в 1236 г. Балдуин отишъл при своя роднина френския крал, за да търси помощ, тъй като бил твърде много обезсилен от борбите с византийците и особено с българите, които били ограничили до голяма степен владенията му.
5Висша дворцова длъжност — началник на σέκρετον — служба за дворцовите архиви.
6Β 1237 г.
7По-нататък се разказва за съдбата на Мануил. Той избягал при сарацините, които му помогнали да отиде при никейския император Йоан. Йоан го снабдил с 6 кораба и го изпратил във Велика Влахия. Когато дошъл в областта Димитриада, той събрал войска и покорил Фарсал, Лариса и Платамон. След това се съюзил с братята си — деспот Константин и Теодор, бащата на солунския император Йоан, — нарушил дадената клетва пред никейския император и заживял в мир с латиняните в Пелопонес и Евбея. След известно време умрял Мануил, а също така и императрица Ирина. Предава се разговорът на Георги Акрополит с императрица Ирина по повод на слънчевото затъмнение.
8Ирина, съпруга на никейския император Йоан III Дука Ватаци.
9Според предходния текст тогава Акрополит е бил на 21 години. И понеже той е роден в 1217 г., затъмнението трябва да се отнесе към 1238 г.
10В 1241 г.
11Българският цар Калиман (1241—1246).
12Йоан Ангел, солунски деспот (1240—1244), син на Теодор Ангел Дука Комнин, солунски император от 1224 до 1230 г.
13Император Йоан III Дука Ватаци предприел похода против Йоан Ангел, солунския деспот, през 1242 г. Срв. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 411.
14Дн. Кавала.
15Дн. Струма.
16Йоан Ватаци получил известие от сина си, че голям брой татари заплашвали никейските владения в Мала Азия.
17В 41 и 42 глава се разказва, че императорът прекарал зимата в Нимфея, а после отишъл в Лампсак и след като изтекли лятото и есента, в началото на зимата тръгнал за Пиги. По пътя на 18 декември 1233 г. (вероятно тук годината е дадена погрешно вместо 1243) от страшната буря загинали около 30 души. Новият иконийски султан Ятатин предложил на никейския император съюз (1243), за да се спасят заедно от татарите (монголите), които били вече разбили войската на мюсюлманите. (Вж. F. Dölger, Regesten der Kaiserkunden des oströmischen Reiches, III, 1932, стр. 1776; Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 412; Златарски, История, III, стр. 424, приема 1244г.) След известно време умрял солунският деспот Йоан. Деспотството минало върху брат му Димитър, който започнал да живее разпуснат и непочтен живот. Никейският император, използвайки случая, че татарите били заети във война срещу Египет, преминал Хелеспонт и се отправил към Солун.
18Тази привидна експедиционна обиколка била предприета през 1246 г. Същинската цел била да се унищожи солунският деспотат.
19Става дума за манастира „Космосотира" до Вирос (дн. Фере).
2027 или 28 септември.
21През 1246 г.
22Михаил II Асен (1246—1257).
23Става дума за Иван Асен II, който завладял Сяр след Клокотнишката победа.
24Турското Демир Хисар, по пътя от Сяр за Мелник, южно от Рупелския проход.
25Римл., 9, 16.
26Крепост при с. Дорково, Чепинско, център на родопската област Ахрида.
27Стубион (Стоб) на р. Рила.
28На с.-з. от Мелник.
29Овче поле.
30Демир Хисар, на р. Вардар.

 


 

18. Йоан Ватаци отстранява солунския управител Димитър, брата на Ирина, жената на българския цар Асен

 

45. След като събитията се развиха така за императора и това му причини голямо удоволствие, а не по-малко и на всички ромеи, които видяха, че [ромейската] сила нараства и че държавата се уголемява, императорът благоволи да си спомни, че трябва да се върне и да замине на Изток, Наистина това налагаше и времето — месец октомври беше изтекъл и минаваше средата на ноември. Но едно добро и твърде полезно съобщение възпираше тръгването. Солун, както разказахме вече, беше провъзгласил и обявил за деспот Теодоровия син Димитър1. Той беше почетен като деспот и от императора. Но понеже, както вече успяхме да кажем за това, юношът беше безразсъден и склонен да се занимава с детинщини и с хлапашки игри, а не да стои начело на умни мъже, да ръководи държавата и да управлява съобразно със законите, някои устроили заговор против него. Главните и именити заговорници бяха Спартин и Кампан, Ятропул и Куцулат, а от знатните — Михаил Ласкарис и Цирит, когото император Йоан беше почел и като велик хартуларий. Другите участници в заговора оставаха неизвестни, тъй като те станали участници в делото заедно с множеството като съчувстващи и останаха непознати на повечето. Всички те, като подготвили едного от споменатите — Кампан, — изпращат го при императора под предлог на работа, а в същност да издейства общ хрисовул, който да обхваща дадените от старо време привилегии и права на Солун и да гарантира свободата им. И тъй императорът изпълни всичко според желанието им и дава обещание и писмени гаранции за награди на участниците в делото.

Като осигури това, императорът се вдигна от земите на Мелник и се отправи към Солун, като предварително изпрати пратеници до Димитър да дойде според договора при него и да изпълни дълга си. Защото така се бил съгласил и заклел. А той, понеже не можеше да мисли със собствен ум, послушал коварни съветници, които го убедили да остане у дома си. Те казвали, че повикването от страна на императора било коварство против него. Понеже беше лекомислен, той се съгласявал с думите им, където и да го насочвали. ———

И тъй императорът, като вдигна войската, отиде направо към Солун и се разположи на стан около него. Той не можеше да го обсади, защото нямаше достатъчно войски, но изпращаше посолства и изискваше Димитър да се яви пред него, както му се беше заклел, и да направи пазар извън Солун, та войската да може да си купи необходимото. А той, понеже имаше коварни съветници, не се съгласяваше да направи нито едно от двете неща. След като изминаха много малко дни, когато една малка войскова част стоеше при така наричаната Малка врата, близо до морето, за да [пази да] не излязат някои от тези, които са в града, и да закачат някои от войската, от тази врата внезапно се нададе вик, тъй като тя бе отворена от някой от вътрешните. Пазещият покрай вратите отред се втурна по вика и цялата войска, въоръжена, заедно с владетеля започна да влиза. И в миг всички войници на императора се намериха вътре в Солун. Императорът застана до източните врати на града. И сестрата на Димитър — Ирина, съпруга на българския цар Асен — застана коленопреклонно, като молеше да не бъде ослепен брат ѝ. А Димитър успя да се изкачи в акропола. Като получи от императора клетвени обещания, че той не ще загуби очите си, тя отиде при брат си и го доведе при императора. Той беше на юношеска възраст, току-що навлязъл в нея, и още нямаше брада, но по външност и фигура беше снажен. Императорът почете Ирина, като отговори на нейното смирение. Щом тя слезе от коня си, и той излезе от своята кола и застана прав до нея. И тъй град Солун се подчини2  по този начин на император Йоан, или по-скоро на ромеите, защото владетелите му бяха враждебни на ромеите.

46. Императорът прекара съвсем малко дни в Солун. Да бърза го караше зимното време, защото беше месец декември. Той остави в Солун често споменавания от нас велик доместик Андроник Комнин Палеолог, който беше пръв между пълководците, твърде умен и кротък човек, знаещ да въоръжи народа за сражение във военно време и да го ръководи в мирно време, и се върна като победител на Изток, предизвикващ учудването на всички и прославян за така бързата и голяма победа не само от своите, но и от чужденците. Защото успехът и честите победи изглеждаха свръхестествени и по-скоро резултат на божия промисъл, отколкото на стратегически похвати. Той остави за охрана и на Мелник, Сяр и околните им земи Михаил Комнин, първия син на споменатия велик доместик, когото след няколко години Ромейската империя за свое благоденствие и слава получи за император3. На другите места постави други хора за защита на земите и градовете, а над всички тях — великия доместик, за да се подчиняват всички на думите и заповедите му. И тъй императорът, като премина в източните земи, прекарваше там, а Димитър, когото бе лишил от властта над солунчани, той пазеше затворен в крепостта Лентиана4. А великият доместик живя малко и се отличи през време на управлението си. Той се разболя и като се подстрига [за монах], завърши живота си. Вместо него бе изпратен да упражнява властта Теодор Фил. След като Солун и Верея бяха подчинени под властта на императора, земите отвъд тях и тези, които започваха от Платамон на запад, а също земите около Пелагония, Охрид и Прилеп бяха под властта на деспот Михаил5. Воден пък, Стари дол, Стровон6  и земите около тях владееше Теодор Ангел, баща на Димитър и чичо на Михаил.

 

19. Йоан Дука с помощта на българи подчинява Цурулум и Виза

 

47. И тъй императорът презимува в Нимфея и при пукване на пролетта по обичая си излезе оттам. Тъй като бе сключил навсякъде примирие, той пожела да нападне близките до Константинопол градове, завладени от латиняните, именно Цурулум и Виза7. Той наистина виждаше добре слабостта на латиняните. Той премина прочее Хелеспонт и най-напред пристигна при Цурулум. А вътре в града се намираше Евдокия, сестрата на жената на императора, за която по желанието на самата императрица Ирина и на зетя и императора се беше оженил Асел де Кае. Асел де Кае не беше останал в града. Като се научил за похода на императора, той излязъл и оставил съпругата си в града, а заедно с нея и достатъчен гарнизон. Той сметнал, че императорът заради сестрата на императрицата не би пожелал да разруши града. Последният обаче, пренебрегвайки повечето подобни съображения, обсади града, постави градорушителни и стенорушителни машини и след твърде малко дни го превзе. Сестрата на жена си изпрати в Константинопол, като ѝ даде един кон, за да го язди, а всички от гарнизона на града отпрати пеша. Той изпрати войска и подчини за кратко време и град Виза.

 

20. Йоан Дука и епирският деспот Михаил Ангел се споразумяват

 

49. ———8  Но думите на пословицата излязоха верни и за Михаил9.  Кривото дърво никога не става право и етиопецът никога не може да побелее. Затова той замисли да се отдели от императора, като необмислено послуша съвета на чичо си Теодор Ангел. Като узна това и като се научи за заговора им, смятайки, че след падането на Константинопол само те са врагове на ромейската държава, и понеже беше в мирни отношения с мюсюлманите, а и българите мируваха, император Йоан се приготви добре и, така да се каже, по царски, събра, както трябваше, всички войски и премина Хелеспонт.10 Той имаше със себе си много други стратези, а също и Никифор Тарханиот, негов столоначалник и изпълняващ длъжността велик доместик. Той имаше доверие в неговия характер и го смяташе верен и най-опитен във военното изкуство, както се доказа от опита.

Той пристигна в Солун и като вдигна оттам войските, разположи се на лагер до Воден. А Ангел успя да избяга от него и да отиде при своя племенник деспот Михаил. И тъй императорът обсади Воден и не след много време завладя крепостта. Като се вдигна оттам, той разположи палатките си в едно място, близо до езерото Остров. Той изпрати срещу земите на деспот Михаил стратезите Алексий Стратигопул, сина на великия доместик, Михаил Палеолог, Йоан Макрин, Гуделин Тиранин и др., за да опустошават околните земи и да влязат в сражение с войската му, ако се натъкнат някъде на нея, и ако им се удаде случай, да разрушат и крепостта. И те правеха така и докарваха [всичко] пред царската палатка. А императорът стоеше в земите на Остров и скърбеше, че не е успял да извърши нещо достойно. А и войската негодуваше, защото времето беше зимно, и се измъчваше от липсата на необходимите неща. Но императорът беше се погрижил за това, защото от Верея с мулета и камили доставяше в лагера потребното. Когато императорът беше в това положение, неочаквано при него дойде като беглец Глава от Кастория и веднага след него Теодор Петралифа,11  зетят по дъщеря на Димитър Торник Комнин, който имаше най-висшата гражданска длъжност при император Йоан и когото императорът обичаше и ценеше твърде много, защото в писмата го наричаше брат. Той беше умрял преди време. И тъй нямаше човек, назначен с длъжността и името управник на гражданските работи, но императорът използваше за тази служба при обикновени случаи обикновени граматици — Йосиф Месопотамит и неговия помощник Никифор Алиат. Но при по-важни и достойни за внимание писма той използваше Йоан Макрот и мене.

И тъй споменатият Петралифа, братът на Михаиловата жена, като мина на страната на императора, изпълни него и войската му с голяма радост. Защото веднага Кастория и цялата околна земя се присъединиха към императора, а и Деволите, малкият и големият, се подчиниха на императора. Също и Гулам от Албанон12, който се намираше в пределите на Кастория заедно с войската от Албанон и беше женен за племенницата на императрица Ирина, дъщеря на сестра ѝ, беше спечелен от сладките слова и писмените обещания на императора и премина на негова страна. Императорът ги прие всички приятелски и ги надари, както подобаваше. Когато деспот Михаил се научи за това, понеже виждаше, че работите му са зле, а тези на императора вървят благоприятно, изпрати пратеничество до императора — навпактския митрополит Ксир, мъжа на сестра си Малиасин и Лампет. Те влязоха в преговори с императора и се споразумяха. И Михаил предаде на императора крепостите Прилеп и Велес и укреплението Кроас13 в Албанон. От императора бяха дадени писмени клетви и при Михаил бяха изпратени пратеници Фока Филаделфийски, дворцовият примикирий Исак Дука, когото наричаха и Мурзуфл, Михаил Ялей и самият аз. И тъй отидохме при Михаил, намерихме го в Лариса и изпълнихме споразумението. И като взехме сина му Никифор, когото императорът заради внучката си беше почел с титлата деспот, а също така и чичото на Михаил — окования Теодор Ангел, — върнахме се при императора, който пребиваваше във Воден. Това стана така и работите взеха такъв край. И тъй императорът презимува във Воден, а през пролетта, след като отпразнува деня на възкресението, остави войските си там, като назначи за техни военачалници протовестиария Алексий Раул, мъж на братовата дъщеря на императора, и Михаил Комнин Палеолог, и с малка войска тръгна да направи преглед на току-що присъединилите се към него земи. Той пристигна в Охрид, после отиде в Девол и оттам в Кастория. И през есента той стегна войската и пое пътя за Изток.

 

21. Михаил Пелеолог бива заподозрян, че иска да вземе царската власт и да се ожени за Тамара, сестрата на българския цар Калиман

 

50. И тъй той отмина Солун, мина през Визалтия14 и поради съвсем немаловажна причина, както му се струваше, се разположи на лагер във Филипи. Защото Николай Манклавит от Мелник, когато беше във Воден, наклевети пред императора Михаил Палеолог, споменатия по-рано син на великия доместик. Тъй като не беше удобно време да се разследват такива работи, но беше време за поход и сражение, императорът отлагаше разследването на обвинението за благоприятно време. Тогава обаче императорът се зае с разследването на тези неща, нареди съдопроизводство, назначи съдии и създаде тържествен съд. Обвинението беше такова. Когато умрял Димитър Торник и великият доместик бил още в Солун, а синът му Михаил отишъл в Мелник и Сяр, последният, като се научил за смъртта на Торник, станало му мъчно от това и изглеждал на събеседниците си тъжен. Торник беше женен за първата братовчедка на великия доместик. Както обикновено става при такива случаи, един мелничанин попитал друг защо е тъжен Михаил Комнин. А този, понеже знаел причината, казал: „Димитър Торник умря. Беше му роднина и управител на гражданските работи. И заради това той скърби за него." „Не вярвам — отговорил другият, — нито пък той щеше да се тревожи и огорчава заради Торник. Както изглежда, това се е случило за негово добро. И ако е така, тежко ни! Нашите работи, които сега са добре и спокойни, отново ще се изложат на смущения и затруднения." А първият: „Но, приятелю, и да се е случило нещо такова, и при това положение нашите работи не ще бъдат зле. Защото и великият доместик е в Солун и го управлява, а и този Михаил Комнин, неговият син, има грижата за нашите земи. Управлявани от такива най-велики мъже, ние не бихме видели никога всеобщо смущение. Освен това и Тамара, сестрата на българския владетел Калиман, която е още неомъжена, ще се свърже в брак с Михаил Комнин и между нас и българите ще се сключи съюз." Такъв разговор се водил между тях, без Михаил Комнин да знае нещо.

Единият от двамата отишъл при споменатия Манклавит и му предал този разговор, а той го съобщил на императора. ———15

 

22. Българският цар Михаил II Асен се опитва да възвърне под своя власт отнетите му от ромейския император области

 

54. Причината да ускори заминаването си от Никея беше тази. Българският владетел Михаил, който беше брат на жената на император Теодор и син на тъста му Иван Асен от дъщерята на Теодор Ангел, като се научи за смъртта на император Йоан,16  понеже знаеше, че западните земи са оголени от ромейски войски, пожела отново да възвърне към българската държава земята, която бе отнета на българите от император Йоан, и градовете в нея. Това измъчваше отдавна българите. Като намери, както смяташе, момента за удобен, той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос, за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха на страната на съплеменниците си и се отърсваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не беше достатъчна да окаже съпротива при тия обстоятелства, бяха леснодостъпни за българите. Едни бяха изпаднали в паника поради страх и предаваха крепостите, като получаваха свободата да си отидат по домовете, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети, естествено, бяха уморени от дългата служба, тъй като им беше възложен прекомерен срок за пазене. А повечето от крепостите бяха недоправени и без нужното оръжие. Веднага бяха завзети Станимака, Перущица17, Кричим, Цепена и всичко в Ахридско освен Мниак, който единствен беше запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, Перперакий, Кривус и разположеният край Адрианопол, наречен Ефраим18. След като тези събития се развиха така и на Запад ромейската държава се намираше в затруднено положение, слухът [за това] достигна до ушите на императора, като го известяваше, че се очакват и по-големи от настоящите злини. Тогава хората в двореца се смутиха твърде много, защото се знаеше, че по-голямата част от западните области се обитават от българи, които се били отделили отдавна от ромеите19  и наскоро бяха подчинени от император Йоан, но покоряването не беше заздравено и те винаги таяха омраза срещу ромеите.

55. Затова и сам императорът се тревожеше за положението, щом в началото на своето управление е така зле. И тъй той събра висшите сановници и стратезите, а заедно с тях и чичовците си от страна на дядо си император Теодор, а именно Мануил и Михаил, и поиска съвет какво трябва да се направи във връзка със станалото. Повечето казваха, че императорът20  трябва да премине Хелеспонт и да спре движението на българите. Това не се понрави на гореспоменатите чичовци на владетеля.

И тъй те съветваха, че императорът не трябва да се прехвърля на Запад, защото тези области били зле и боледували почти неизлечимо. И императорът нямаше войска, подходяща за царско дело, защото зимата пречеше на събирането на военните сили. А да тръгне императорът по страната и да не извърши нещо достойно за името и славата си, това не само осигуряваше на враговете заграбеното, но и щеше да им даде и останалото и по този начин щеше да ги възвеличи още повече, а също така щеше да доведе до немалко отслабване на ромейската държава.

Надделя съветът на мнозинството, а най-вече стремежът на императора и желанието за похода, което беше пламнало в сърцето му. Той взе със себе си тези, които го съпровождаха случайно и образуваха малка войска, онези, които срещна при движението си, и тия, които бяха по-близо до пътя му и можеха да го последват с оръжието и конете си. Така той премина Хелеспонт и по най-бързия възможен начин пристигна в Адрианопол6. Като остана в този град един-единствен ден, той тръгна на другия ден. А някой от българските съгледвачи, като видял императора да напуска Адрианопол, отишъл тичешком при българина — защото и той се бил разположил на стан около Еврос, — разкрил работата и съобщил за бързото настъпление на императора срещу него. Той потвърдил с клетва, че видял с очи императора да преминава моста, който се намира близо до града. Това смутило свитата на българина, но той не напуснал мястото, където били избрали да стануват, а останали там, докато установят по-ясно и по-точно слуха. Но разположението на стана на българина не остана скрито от императора. Той се бе научил за мястото, където бил лагерът им. Императорът ускоряваше похода и движението на конете, като се молеше да срещне българската войска. В този устрем една случайност му попречи да осъществи успешно желанието си. Предните части от ромейските войски се сблъскали с войниците от предния стражеви пост на българския лагер. Те избили с мечове мнозина, други заловили в плен, в чието число и военачалника. А останалите в дълбока нощ си послужили с бягство и изтичали при българската войска. Те разправили всичко и потвърдили, че императорът е близо до тях. И тъй, както били, всички българи и самият им владетел скочили на конете и се понесли в по-отдалечените български земи. Лицата им се одрасквали от клонете на дърветата, когато попадали в гъста гора. Пострадал и самият български владетел. Някои от тях при препускането яздели конете без седла. Така те избягаха и се спасиха от ромейския меч. На сутринта императорът пристигна на мястото и като видя, че българската войска го е изоставила, наскърби се и не знаеше какво да направи. След като се посъветва, тръгна към Берое и като пристигна там, веднага превзе крепостта, защото цялата ѝ стена беше разрушена и имаше много дупки. Тя бе срината от българите заедно с другите ромейски крепости, макар че жителите, изглежда, че я бяха заздравили с колове от лозя и дървета от коли. И тъй войската — и хората, и конете ѝ — се снабди богато с храна, защото градът беше пълен с припаси. И може би императорът щеше да напредне и по-нататък и щеше да извърши нападение до самия Хемус и намиращите се в него крепости (защото той беше внушил немалък страх на българите), ако внезапно настъпилата много тежка зима не го беше възпряла от похода. Защото дълбок сняг покри лицето на земята и съветниците намериха, че не е добре ромейската войска да стои на чужда и враждебна земя. И тъй императорът остана там 6 дни и като нямаше какво друго да извърши, плячкоса всичко в Берое — мъже, жени, деца, овце, волове и всичко друго, което можеше да се носи — и се завърна в Адрианопол.

57. После, като събра  достатъчно войска, изпрати я към крепостите в Ахридос, които бяха покорени от българите малко преди това време, та, ако може някак, да бъдат върнати отново под ромейска власт. След като пристигнаха с войските си при крепостите, ромейските военачалници ги овладяха твърде лесно с машини и стенобойни уреди. Защото българите бързо напускат защитата на крепостите, ако видят неприятели, с които биха се вплели в по-сериозни военни конфликти.21  И тъй за късо време бяха покорени повечето крепости. Но и императорът, като събра войска около себе си, отиде към крепостите в Родопите. Той превзе с машини Перущица, след нея Станимака, а след тях Кричим — всички те бяха твърде силни крепости, разположени пред планината Родопи, и охраняваха всичко зад себе си. Той дойде и при Цепена посред зима, но неудобното разположение на мястото и студеното време не му позволиха да се задържи там ни най-малко време. Но когато се пукна пролетта, той изпрати нареждания до Алексий Стратигопул и до Константин Торник, когото император Йоан беше почел с титлата велик примикирий — те бяха на стан в Сяр,—да съберат цялата войска и да дойдат при Цепена. Те това и направиха, но се проявиха като лоши военачалници в това предначинание, защото, макар и да не срещнали неприятелски войски, нито мъже, с които заслужавало да се сражават, но като чули само шумове и гласове и доловили звуци от рогове, побягнали в безредие, изоставяйки на българските овчари и свинари целия си обоз и повечето коне. И тъй те така се завърнали отново в Сяр като бегълци, без коне и оръжие. Това изпълни с ярост императора и той разгневено заповяда на същите тези, в каквото и положение да са, да влязат отново в същото сражение. А тази работа не беше по силите им.

 

1Солунски деспот (1244—1246).
2Това събитие станало през декември 1246 г.
3Михаил VIII Палеолог (1261—1282).
4В Мала Азия.
5Михаил II Ангел, епирски деспот (1237?—1282).
6Т. е. Остров.
7За похода на Ватаци през пролетта на 1248 г. срещу Цурулум, в който участвали и български военни отреди на цар Миханл Асен, вж. сведения в приписката към словата на Григорий Назиански в изданието на D. Y. Роlemis. A manuscript of the year 1247, Byzantinische Forschungen, I, A. Hakkert—P. Wirth, Amsterdam, 1966, стр. 270—271. Вж. и Геновева Цанкова-Петкова, Гръцко-български съюзи през 1235—1246 г., Byzantinobulgarica, III, 1968.
8В пропуснатия текст се разказва, че след като презимувал в Нимфея, императорът нападнал латинските крепости Цурулум и Виза. По същото време генуезците превзели с измама крепостта на о. Родос, която императорът си възвърнал скоро. Никейският император Йоан сключил договор и се сродил с епирския деспот Михаил, като оженил сина му Никифор за дъщерята на сина си Теодор.
9Михаил II Ангел се бил подчинил на никейския император през 1246 г.
10През 1253 г.
11Според Златарски, История, стр. 445, това е станало през пролетта на 1254 г.
12Дн. Елбасан.
13Дн. Круя.
14Град в Македония, чието местоположение не е установено.
15Продължава разказът за разследването на несправедливо обвинения в желание да завладее престола 27-годишен Михаил Комнин. Между съдиите бил и Георги Акрополит. Императорът се върнал на Изток и отново приближил до себе си Михаил Комнин, като го оженил за Теодора, внучката на своя брат, севастократора Исак Дука. Никейският император Йоан Ватаци умрял и на престола се възкачил синът му Теодор II Ласкарис
(1254—1258). Скоро след това той се отправил за Филаделфия, за да изпрати оттам посолство до иконийския султан, а после отишъл в Никея, където заповядал на архиереите да провъзгласят за патриарх на мястото на починалия Мануил Арсений (1255—1260).
16Йоан Ватаци умрял от удар през есента на 1254 г., след като се върнал в Нимфея от епирския поход.
17Дн. Перущица.
18Маниак се намирал на два дни път на запад от с. Ефрем, в долината на р. Арда; Перперакий — на десния бряг на Перперек дере, ляв приток на Арда; Устра (Остра) — между Маниак и Перперакий; Кривус— между Перперакий и Ефрем (вж. К. Иречек, Княжество България, II, 394). Според Хр. Милев, Карта на Търновското царство, Пловдив, 1909, стр. 11, и според самата карта Ефрем и Остра са на запад от Чермен, Криво — на юг от Ефрем и Остра, Перперакий — на запад от Остра, Маниак — на юг от Перперакий, на левия бряг на Арда. Вж. Златарски, История, III, стр. 448.
19Т. е. при образуването на Второто българско царство.
20Теодор II Ласкарис.
21Георги Акрополит за втори път изказва мисълта, че българите бързо напускали отбраната на една крепост, ако видят по-силен неприятел. Това твърдение ни се струва твърде субективно.

 


 

23. Началникът на мелнишката войска Драгота замисля да се откъсне от Византия

 

58. След като това стана така, случи се и нещо по-тежко и заплашващо ромеите с големи бедствия. Защото началникът на мелнишката войска, по име Драгота, бил замислил да въстане открито. Той по природа, като българин, хранел омраза против ромеите, но изпитвал още по-голяма омраза от вродената поради ненавистта си спрямо императора — той се надявал да получи от него големи облаги и не смятал за достатъчно даденото му от император Йоан, макар то да беше много. Той събрал всички войници и други хора в Мелник, също така и мнозина от околността, заобиколил крепостта на Мелник, започнал да я обсажда и се стараел да я разруши. В тази крепост началници на защитниците ѝ бяха Теодор Нестонг и Йоан Ангел, и двамата способни да защитят крепост и да прогонят неприятели. Нищо друго не притеснявало хората в крепостта — те били богати с храна — освен недостига на вода, която е най-необходима от всичко през лятото и чиято липса е най-тежка. Но те — водата не им липсвала напълно — се противопоставяли здраво на неприятелите, стреляли със стрели, наранявали с камъни и се сражавали с всички други оръжия.

Чувайки това, императорът1 понесе мъчно слуха, но като взе най-доброто решение, с най-голяма бързина събра войската и на дванадесетия ден пристигна в Сяр; той измина за кратко време толкова дълъг път, като водеше със себе си такава голяма войска, свикнала да се бие от близко разстояние, в пълно въоръжение, снабдена с товарни коне, а също натоварена и обременена и с всякакъв друг багаж. Когато дойде в Сяр, той пренощува там, а на разсъмване нареди войската и заповяда пешаците и стрелците да вървят напред. Той беше осведомен, че българският отред от малко конници и много пехотинци пази Рупелската теснина, по която тече река Стримон, заключена между две планини, така че през нея едва може да мине кола, понеже реката прави прохода съвсем тесен — такива места повечето хора наричат клисури. Българите бяха приготвили в нея и врата, укрепена с колове и напречни греди, за да бъде двойно непревзимаема за тях — поради непристъпността на мястото и поради положените от тях грижи, както и благодарение на други укрепления. Когато императорът се научи, че това е така, той бързо дойде до това място и намери всичко при него така, както беше осведомен. И тъй той отдели от пехотната войска достатъчен отред и му нареди да отиде в планината над главите на българите, та от по-изгодно положение да стрелят от твърде високите места по българите и да ги улучват в низината. Те изпълниха бързо заповедта, защото планината беше покрита с дървета и беше проходима за пехотинците. А на конниците заповяда да се бият срещу вратите.

Прочее, като видяха, че по тях хвърлят стрели отгоре, от хълмовете, и че отсреща им е наложено тежко сражение, и като съзряха, че положението им е много критично, българите се обърнаха в бягство, преследвани от императорската войска. И тъй ромеите съсякоха там мнозина, а останалите, които се спасиха, избягали чак до българските войски и им известили за делата на императора и за това, колко са пострадали. Те пък, смутени от внезапния слух и понеже бедата ги сполетяла ненадейно, всеки, както си бил, метнал се почти върху първия попаднал му кон и така се втурнали да бягат. Но тъй като нощта, в която ставало бягството, беше безлунна, мястото опасно и посоките на пътищата неизвестни, някои падали от конете, други ги стъпквали и убивали, някои изхвръквали от седлата по стръмнините, други пък по друг начин свършвали нещастно, така че малцина от тях се спасили и пристигнали в българска земя. Тогава и началникът им Драгота, който беше и подбудителят на бунта, бил изпотъпкан от конски копита, по цялото тяло и издъхнал на третия ден. И тъй императорът през тази нощ пристигна в крепостта и влезе в разговор с тамошните защитници, а те приеха самодържеца сърдечно, почитаха го с ръкопляскания, възвеличаваха го с похвални слова и го назоваваха бърз орел.

 

24. Император Теодор Ласкарис упорства в похода си против българите

 

59. И тъй, след като уреди тамошните работи, както подобаваше, императорът изгони οт крепостта и жените, и децата на разбунтувалите се и заповяда да се конфискуват всичките им имущества и като се вдигна от Мелник, пристигна в Солун. После той прекоси Вардар и като отмина на известно разстояние от Воден, там разпъна шатрите, защото заболя от болест на седалището. Тази болест стана епидемична за тамошните войски. Той остана там малко, колкото да оздравее от болестта, и после се насочи към Прилеп. Там той се приготви, както трябва, снабди се с машини, натовари на коли стенобойни уреди и се отправи за Велес, за да го обсади и да го освободи от ръцете на неприятелите. А те, поразени от самото пристигане на императора и без да дочакат поставянето на машините, се споразумяха за мир при условие да не пострадат нещо лошо, но да излязат от крепостта с оръжието и вещите си. Като получиха клетвено обещание от императора, те излязоха от крепостта. А императорът, като ги видя, че са твърде многочислени — наброяваха към петстотин души, — едри на ръст и в добър вид, се разкая за постъпката, че ще остави толкова много и такива хора да отидат в неприятелска земя и да станат противници на ромеите. Но принуден от клетвите, той ги освободи, като ги пусна на свобода.

След това, като тръгна с цялата войска, той мина през Невстапол. Мястото беше безводно, необитаемо и непроходимо за голяма войска. И тъй войската прекара немалко дни лишена от хляб, а повечето коне не бяха пили вода два дни. Като отминахме крепостта Струмица и прекосихме земите на Мелник, ние отново се върнахме в Сяр, понеже там самодържецът получи писмо от източните предели, изпратено от неговия приятел Музалон, че татарите тревожат мюсюлманите. Той ускори похода и започна да прави по-дълги дневни преходи. Когато дойде до Еврос, който простолюдието нарича Марица, и се научи, че положението на Изток не е такова, той престана да бърза, пътуваше по-бавно и правеше обикновените царски престои. Като се отклони от правия път за Изток, той пристигна в Димотика, а оттам в Адрианопол.

Не беше останало нито едно от завзетите от българите укрепления и крепости, защото императорът беше завладял всички освен две: едно съвсем малко укрепление, разположено в хълмовете на Ахрида, наречено Патмос, което Алексий Дука Филантропин, оставен от императора да пази Ахридската област, завзе твърде лесно, и друга крепост, наречена Цепена, която беше твърде укрепена и се намираше там, където се срещат двете най-големи планини — Хемус и Родопите, посред които тече река Еврос. Затова императорът се сърдеше, че не е завладял и тях подобно на другите, но като по-силни не са в ръцете му. Особено много му тежеше за Цепена. И тъй той бързаше да предприеме поход срещу нея и да изпита наличните си сили. Лятото беше вече минало, и есента беше към края си. А той никак не се грижеше за времето, не мислеше и за зимния студ — той целеше да изпълни единствено своето желание. Вдигна цялата войска от Адрианопол, нареди да се съберат отвсякъде от македонската земя2 извънредно много коли — едни, за да возят машините и стенобойните уреди, а други да прекарват припасите на войската — и заповяда да бъдат събрани безбройно много мъже пехотинци, стрелци и боздуганоносци. След като всичко бе приготвено добре и така както смяташе, той се вдигна от Адрианопол и потегли срещу Цепена. Войската измина четири прехода и ужасна зима ги връхлетя около местността, която наричат Макроливада3. Сигурно тези, които са я видели за пръв път, са ѝ поставили името по формата.4 Бурята започна вечерта и през цялата нощ все повече се усилваше силата на студа и вятъра. Тя покри лицето на земята с дълбок сняг и на сутринта създаде големи затруднения. Защото и мястото беше ненаселено, и неприятелите бяха близо, а и очакваният недостиг на припаси не по-малко потискаше духовете. Това беше най-лошо за една войска. Изпаднал в толкова голямо затруднение, той събра началниците не само на ромейските войски, но и на латинските и скитските5  и ги запита какво трябва да направи. Почти всички го посъветваха да се завърне в Адрианопол. Той не отхвърли съвета им, но им каза: „Вие ме посъветвахте добре за това, което решихте, че е най-добро и полезно. Но ако и аз намисля с божия помощ нещо друго, не бихте ли го приели като казано от господар, който е разумен и се грижи за вас, както трябва?" И всички се съгласиха: „Което реши твое величество, ще го сметнем приятно и желано." И тъй императорът ги освободи всички да си отидат в своите палатки, за да се подкрепят с храна поради зимата, а сам влезе в шатрата си и се съвещаваше със свитата си какво е по-добре да направи. Някои искали да приложи на дело съвета на външните съветници, други пък, които императорът реши, че са разсъдили по-добре, предложили обратното. Защото те казали: „Колкото път има назад до Адрианопол, толкова ни е пътят и напред до крепостта Станимака. И както там можем да се снабдим богато с припаси, също така можем и в Станимака. Ако постъпим така, неприятелите няма да мислят за нас, че сме се върнали от страх пред тях или от затруднения поради зимата." Императорът намери това за най-добро и тъй като силата на бурята поутихна и снеговалежът спря, той заповяда на другия ден да свирят за сбор. И така, като взе оттук войсковите съединения, той се отправи за Станимака. И като заповяда да се нахрани тук цялата войска, тръгна направо за Цепена.

И тъй той пристигна в град, наречен Баткунион6, който може да задоволи с храна в продължение на много дни най-голяма войска. Оттук той изпрати чичо си Мануил Ласкарис, който беше монах и носеше името Максим, и началника на личния си отред Константин Маргарит да изследват мястото [и да видят] дали пътят до него е лесен за войската. А те, като отидоха и разгледаха околността и мястото, съобщиха на императора, че пътят е лесен за изкачване. Най-много [настояваше] Константин Маргарит, въпреки че мнозина сведущи възразяваха. Като се довери на думите им, императорът  тръгна нагоре с цялата си войска. Мястото навсякъде беше стръмно за изкачване и твърде дебелият и гладък лед правеше целия път много мъчен за вървене. И тъй войската през цялата тази нощ пали огньове и се гря, защото слугите на повечето воини, у които били палатките им, не можаха да намерят господарите си. Те започнали да плачат с непрекъснат, макар и не скръбен плач, защото димът от огньовете се задържаше от гъстите дървета и като не можеше да намери изход към свободното небе, връщаше се назад, щипеше остро очите и ги караше да сълзят. Това изпита и императорът. Когато нощта премина и светна денят, той разбра, че крепостта е недостъпна за обсада, и заповяда на войската да слезе в полето. И тръгнаха, а той изостана като ариергард с малко войници, и то от личната си охрана и новобранци. Той сам слизаше отзад пеша, както и останалите, защото беше невъзможно да върви като конник по склона на хълма.

60. И тъй той7 се забави там два дни и като плячкоса селището Баткунион, отново се върна в Адрианопол и оттам в Димотика. Там назначи за военачалници и Мануил Ласкарис, когото направи протосеваст, най-прост човек и лошо познаващ изкуството на стратег, и Константин Маргарит, за когото вече споменахме в разказа, селянин и произлязъл от селянин, отхранен с ечемичен хляб и трици, знаещ само да крещи — той произхождаше от Неокастрон8 и беше отначало в редовете на тамошния отред, а после стана и чауш. Понеже си създаде пред императора слава, че е опитен и способен да служи в двореца, той го взе оттам и го направи чауш на личния си отред, а после му прибави и едно велик9. А пък император Теодор го назначи за началник на личния си отред — такова нещо не беше се случвало още с никого дори до негово време, а пък той приписа към титлата и „велик". Императорът остави тях и много други военачалници да пазят страната. С тях остави достатъчна войска, но им беше заповядал да не влизат изобщо в сражение с неприятелите, ако те ги нападнат в съюз със скитите. За това се носеше мълва от по-рано. Ако неприятелите се впуснат да плячкосват страната, те да останели спокойни, тъй като били защитени и от Димотика — крепостта била здрава, — и от река Еврос. Той им беше заповядал да се разположат на лагер между тях. Но ако някаква малка войска се впусне срещу страната, смело да извършат срещу нея нападение.

Като уреди всичко това по този начин, императорът премина Хелеспонт и постави шатрата си при Лампсак. ———10

61. След като презимува там,11  при настъпване на пролетта той събра голяма войска, защото нареди да го последват не само строевите, но и тия, които изобщо никога не са били в редовете на войската. Той веднага включи във военните отреди без изключение всички помагачи на царете при лов на елени и глигани и помагащите със соколи. Събраното множество бе голямо. Властта на владетеля караше хората да се товарят с непосилно бреме. По такъв начин той беше събрал цялата войска. А като изпрати посолство и научи, че и персийският владетел12  няма затруднения от страна на татарите, той тръгна от Изток направо на Запад. ———

Като събра цялата си войска, която бе по-голяма от събраните някога войски от неговия баща императора и от него самия, той пристигна в Лампсак, за да прекоси Хелеспонт. Той се надяваше да намери невредими и оставените при Димотика според дадените им заповеди и те да се влеят като немалка добавка към войската му. Но тях ги погуби лошото ръководство и нарушението на царската заповед.

Когато българският владетел узнал, че императорът се намира по-далеч, той извикал в своя подкрепа скитска13  войска и я изпратил из земите на Македония14 да плячкосва и да тероризира ромеите. Както казваха осведомените скити, те наброявали около четири хиляди души. Някои казваха, че били повече, а други, че били по-малко. И тъй скитите, като отминаха Адрианопол, плячкосваха местата край реката, чието име е Регина15, и ограбваха селищата около Димотика. А споменатите по-рано военачалници на оставената в Димотика войска забравиха царските нареждания и като се въоръжиха, втурнаха се срещу скитите. Ромеите според обичая си бяха облечени в тежко въоръжение, а скитите бяха леко въоръжени и си служеха с лъкове. И тъй те отдалеч замеряха ромеите със стрелите и като нараняваха конете, лесно правеха конниците пехотинци и накрая ги обръщаха в бягство. Мануил Ласкарис с извънредно бързия си кон, който затова бе нарекъл и Златоног, отиде като беглец в Адрианопол, а Константин Маргарит и с него много други от поставените начело на войската бяха пленени. Тях скитите предадоха на българите. Императорът се натъжи, като се научи за това, но бързаше много да дойде в околностите на Булгарофигон и като усили препускането, още повече ускори движението. Но когато и съгледвачите започнаха да казват, че скитската войска се намира наблизо, той насочи натам, където съобщаваха, че бродят скитите, цялата си войска. В един ден той измина повече от 40-стадиен преход, но не се натъкна на тях. Защото и те се бяха научили за бързия поход на императора и избягаха колкото им държаха краката. Но повечето от тях и по-знатните от племето паднаха жертва на меча някъде около земите на Визия. Като не успя в това си предприятие, императорът разположи шатрата си около реката, която се нарича Регина, и там събра цялата си войска, която беше на брой голяма.

62. И тъй, като не можеше да направи нищо против ромеите, понеже императорът16 бе преминал на Запад с толкова много войски и се бе приближил до неговата земя, българският владетел17  прибягна към споразумение и реши посредник в мира да бъде неговият тъст, русинът Ур18, който беше зет по дъщеря на унгарския крал. И най-напред изпрати при императора посланици, които предварително да уредят идването на Ур при него — да бъде без страх и да бъде посрещнат от страна на императора с почести. Така и стана и Ур дойде при императора. И той, и свитата му бяха приети от страна на императора радостно и с подобаващи почести. Той сключи мира, като се закле от свое име и от името на зетя си — владетеля на българите — да бъде предадена на императора крепостта Цепена — българите държаха само нея от крепостите, които владееше император Йоан19, — а императорът да бъде в мирни отношения с българите и двете страни да се задоволяват с предишните граници. След като това се извърши по този начин според желанието на владетеля, Ур каза прощалната си реч и си отиде, като получи царски подаръци.20 Те, ако бъдат събрани всички видове коне, тъкани и други неща, бяха на брой около двадесет хиляди. А императорът оставаше да чака предаването на Цепена в мястото до Регина.

63. При това тогава се случи нещо чудно и достойно да се помни и разказва. Денят бе тържествен и празничен, в който ние, благочестивите, празнуваме Преображение Господне.21

И тъй императорът отиде на обичайното място. Заедно с него застанаха неговите първенци и аз, който ги следвах, се присъединих към тях. И всички го заобиколихме. А императорът каза: „Научихте ли се за току-що съобщеното ни?" А ние: „Не, царю." А императорът: „Един човек, който дойде преди малко, ни съобщи нещо неприятно. То е, че русинът Ур ни е излъгал. Той е дошъл тук користно, излъгал е в посредничеството за мира и се е заклел лъжливо. Всичко, което е направил, е измама от негова страна и той има благовидно извинение, както казват, за нарушение на клетвите, тъй като българският владетел, неговият зет, не приема мира при тия условия. Как ви се струва? Дали това е истина или измислена приказка на лъжец?" А ние казахме: „Изобщо, изглежда, съобщението не съдържа никаква истина. То е напълно лъжливо и несигурно, защото русинът Ур се закле не само за себе си, но и за своя зет, българския владетел. Как е възможно, като е християнин, да изпадне в такова клетвопрестъпление?" А императорът рече: „Вероятно страстта за пари го е накарала да се подхлъзне към такова безчестие. И ние не само не получихме приятелството на българите, но изразходвахме и толкова пари напразно." „Това не е истина, царю",— казахме ние. Императорът се обърна специално към мене: „А ти какво ще кажеш за това?" Аз пък: „По това мисля така, както и другите, и смятам, че съобщението е повече лъжа, отколкото истина. Ако ли пък, както се случва с някои, и този Ур е поискал да наруши клетвите, като е решил да ни излъже, то той ще има бога за свой противник, а ние ще го имаме на своя страна защитник на истината и справедливостта."22 Това казахме и императорът похвали реченото. Ние тръгнахме да се връщаме към палатките. Беше вече нощ, но месецът беше пълен и ни даваше светлина да виждаме.

А императорът, като отмина, пак ни питаше: „Какво мислите за съобщението?" И ние пак отговорихме: „Това е лъжа, господарю." И за това той ни пита не един, два или три пъти, но често, тъй като беше дребнав при такива обстоятелства. А ние, като му дадохме по един и същ начин отговора на въпросите, замълчахме. А той пак питаше. Но тъй като виждаше, че другите мълчат, обърна се към мене и попита, като прибави и служебното ми звание: „А ти какво ще речеш на това ? Защото тази работа подхожда за тебе и е най-вече твоя." А това той казваше, защото търсеше да намери повод за гнева си. Аз казах: „Защо да е моя? Ако не бях направил добре писмените договори, не бях уредил добре клетвите и не бях посрещнал него и свитата му, както трябва, това би било мое опущение и голяма грешка. Но ако това е било направено подобаващо и така, както трябва, то каква вина имам в неговата постъпка да развали станалото?" А императорът, не зная защо (понеже си бях казал мнението), пак казва: „Какво мислиш за тези неща?" А аз: „Няколко пъти, царю, казвах, че съобщението ми се струва повече лъжа, отколкото истина. А струва ми се, че не е лесно да се произнесе човек точно при неясни положения." А той каза: „Работата е да се произнесе човек сигурно и точно при неясни обстоятелства, защото при ясните и магаретата говорят." Аз отговорих: „Значи и ние сме били между магаретата." А императорът, изпълнен с гняв, каза: „Ти винаги си бил глупак и сега пак си глупак." Кълна се в думите си, аз не отговорих нищо повече, а само: „Аз съм глупак и затова млъквам, а умните нека дърдорят."

Това казах, а императорът, изпълнен с неизразим гняв и яд и като побеснял посегна да изтегли меча от ножницата, като му хвана дръжката, но се възпря. Защото, след като го изтегли малко, той отново го скри. Но заповяда на великия си доместик Андроник Музалон да ме свали от коня. А той искаше, но не можеше, защото имаше нежно и слабо телце. И той тихичко [ми] каза: „Слез от седлото." И аз слязох от мулето. И най-добрият ми император, заради когото много нещо изпатих от неговия баща, който пред голямо множество и често бе казвал с висок глас, като имаше пред вид обучението по логика: „Този човек е станал за мене причина за много добрини и аз съм му длъжен за много неща", [той] заповяда на двама жезлоносци да ме бият. Той ги бе избрал вчера или завчера, към 24 на брой, не зная дали не заради мене, за да бъде превърната драматичната сцена в достойна трагедия. И те ме биеха, а аз приемах мълчаливо ударите. Това още повече го вбесяваше, защото аз, макар и удрян, никак не се скланях към молби. След като получих много удари по цялото тяло, със слаб и тих глас едва казах: „Христе царю, от колко болести боледувах и защо не свърших живота си нито от една от тях, а ме пазеше за такива времена?" Това казах и императорът, някак засрамен, се отдалечи, като каза на един от следващите го: „Вземи го!“, а той, като ме взе на коня, питаше къде бих искал да отида. Аз му отговорих: „Където сам искаш, ще те следвам." Той пак ме измъчваше с въпроси. Тогава и аз му отговорих : „Трябва да отидем при вардариотите23. Струва ми се, че това и за тебе е по-добре." И така стана и ние отидохме във вардариотските палатки. Като ме видя примикирият им, учудено ме запита по какъв случай съм дошъл в неговата палатка. А аз казах: „За да си почина малко." Аз останах кратко време там. Вече и примикирият беше узнал случая с мене. А императорът не се забави много и съобщи да си отида в палатката. Но понеже се боеше да не би, обхванат от мъка, да избягам, заповяда известно време един отред да стои около палатката ми и тайно да ме пази.———24

Настъпи и месец септември и Теодора, съпругата на деспот Михаил, дойде при императора25 със сина си Никифор, за да се сродят с него, на което се беше съгласил преди известно време император Йоан26, бащата на сега царуващия. Тогава императорът побърза да пристигне в Солун, където беше пожелал да направи сватбата. И като се вдигна от мястото, където се беше разположил, той пое пътя за Солун. По пътя той уреждаше договора със съпругата на деспота. Съпругата на деспота — Теодора, — макар и против волята си, се съгласяваше с думите на императора. Защото, като беше в ръцете му почти като в затвор, тя нямаше какво друго да прави. И тъй тя се съгласи да даде на императора укреплението Сервия и заедно с него Дирахиум. При тия условия се положиха писмено клетви и бяха изпратени на деспот Михаил. А той, както казва поезията, „доброволно против волята си" се съгласи на уговореното с клетви. Защото той желаеше и синът, и съпругата му да бъдат освободени и да дойдат при него.

При тия преговори императорът надви и мене, като успя да ме откъсне от упорството, към което се придържах. ———Тогава императорът ми съобщи всички планове за Михаил и ми разказа как отначало станало всичко. А това се случи в земята на Лангада. Това място е близо до Солун.
64. Като пристигна в Солун, императорът направи сватбата на дъщеря си Мария с Никифор, сина на деспот Михаил, когото издигна и за деспот.

 

25. Император Теодор Ласкарис назначава Георги Акрополит за претор в западните области

 

66. Император Теодор, като се научи за станалото в земята на мюсюлманите27,  не се тревожеше толкова за тях, колкото за своите работи, защото предположи, че голяма опасност заплашва ромейските земи. Затова той побърза да се върне на Изток. Като взе със себе си цялата ромейска войска, той пое пътя към Изток. В Солун и в западните части естествено той остави за защита на страната своя чичо по дядо Михаил Ласкарис, като му даде малък и незначителен отред от пафлагонци и от скити28, на брой около 300; над отредите в Прилеп и около него той остави за началник своя скутерий29, така наречения Ксилей, който, бога ми, заслужено носеше името си30;  във Велес и в околните места — Теодор Калампак, когото наричаха дворцов татас31, а Константин Хаварон — за началник в Албанон; мене пък назначи за претор32 и ме постави над всички тях.

 

1Теодор II Ласкарис.
2Т. е. от Източна Тракия.
3Дн. Узунджово
4Μακρολιβάδιον означава „Дълга ливада",
5Т. е. куманските.
6Баткун — при днешното село със същото име. Вж. Д. Цончев, Старият Баткун, ИИД, XIX—XX, 1944, стр-10—15. За посоката на този и следващите походи срв. Д. Ангелов, Съобщително-операционни линии и осведомителна служба във войните и външнополитическите отношения между България и Византия през XII—XIV в. ИИД, XXII—XXIV, стр. 214 и сл.
7Император Теодор II Ласкарис.
8Област (тема) в Никейското царство между реките Каик и Каистр.
9Великият чауш (длъжност от турски произход) бил началник на чаушите, които от времето на Мануил Комин заместили някогашните mandatores — вид царски куриери. Той бил пръв помощник на великия примикирий, отговорник за реда в двореца и императорската свита. Вж. Bréhier, Les institutions, стр. 148; Moravcsik, Byzantinoturcica, стр. 308 —309.
10В Лампсак императорът наградил със санове и длъжности своите приближени. След малко време се отправил за Нимфея.
11Зимата на 1255—1256 г.
12Т. е. иконийският султан.
13Т. е. куманска.
14Т. е. Източна Тракия.
15Дн. р. Еркене.
16Теодор II Ласкарис.
17Михаил II Асен (1246—1257).
18Руският княз Ростислав Михайлович, син на черниговския княз Михаил Всеволодович, избягал след смъртта на баща си в Златната орда. Маджарският крал Бела IV (1230—1270) го оженил за дъщеря си Ана в 1243 г. и го назначил управител на Славения (1247), а по-късно (1254) го направил пръв бан на Мачва, област между реките Сава и Дрина.
19Йоан Дука Ватаци.
20Мирът бил сключен в първите дни на август (но преди 6 август) на 1256 г.
21На празника Преображение Господне императорът, както всеки ден, тръгнал от своята палатка на кон към лагера, който отстоял на около 40 стадия, за да го обходи. След него на муле тръгнал Георги Акрополит. После императорът се изкачил на едно високо място и оттам огледал цялата си войска.
22П. Ников, Българо-унгарските отношения от 1257—1277 г., стр. 80, бел. 3, приема, че известието, получено от императора, било вярно. Златарски, История, III, стр. 466, го намира за неприемливо.
23Това са отреди вардариотски турци от императорската войска, чийто началник се наричал примикирий.
24По-нататък Георги Акрополит говори за непреклонното си решение да не отива при императора и да не подновява службата си при него.
25Теодор II Ласкарис.
26Йоан Дука Ватаци.
27Императорът получил съобщение, че Михаил Комнин, който бил оставен да управлява Витиния избягал при иконийския султан от страх пред заканите на императора, че ще го ослепи. Той останал в душата си верен на Византия. Бил се на страната на султана против нахлулите татари. 28Т. е. кумани.
29Скутерият бил дворцов сановник, който носел щита на императора.
30Името Ксилей в основата си напомня за думата ξύλον (дърво).
31Дворцов татас — титла с първоначално значение на дворцов възпитател.
32Преторската длъжност давала право на Георги Акрополит да надзирава всички държавни работи, държавни чиновници, включително и областните управители и военачалниците.


 

26. Епирският деспот Михаил Комнин сключва договор със сърбите и се отмята

 

67. И тъй императорът замина за Изток, а аз оставах в западните части. Като излязох от Солун, аз дойдох във Верея. Там бяха папските пратеници, които по царска заповед аз щях да отпратя. И като се забавих там малко, за да отпратя пратениците и поради някои други причини, излязох оттам и поех пътя за Албанон. Като минах покрай Сервия, отминах Кастория и се вестих край околностите на Охрид, аз дойдох в Албанон и оттам с местните първенци пристигнах в Дирахиум. А като останах там осем дни, излязох, след като уредих и нагласих всичко по пътя, както намерих за добре, а също така и работите на Дирахиум. И тъй, като тръгнах от Дирахиум, преминах през земите на Хунавия, прехвърлих планината, която се нарича Каки Петра, и отидох към околностите на Мати1, а оттам пристигнах в Дебър. По пътя аз се срещнах с всички, които управляват крепостите, местните отреди и обществените работи, и като преминах през Кичево, намерих се в Прилеп. А направих това пътуване от Солун до Прилеп за три месеца през зимата. Защото, когато излязох от Верея, беше декември, а краят на февруари ме завари в Прилеп.

68. Когато дойдох там, до ушите ми долетя много страшна мълва. Съдържанието на мълвата бе, че Константин Хаварон, който бе получил от императора управлението на Албанон, е пленен от деспот Михаил2  с помощта на хитрините на своята балдъза Мария, която по-рано имаше мъж по име Сфранцес, а тогава беше вдовица. Тя се добрала до Хаварон с коварство, с любовни писма съблазнила ума му — той беше твърде лекомислен по тези работи, макар иначе да беше добър войник — и станал пленник на примките ѝ. След това Михаил се насочил към открит бунт. Аз се намирах в Прилеп, когато се научих за извършеното дело. С най-голяма бързина изпратих писмо до Михаил Ласкарис, с което му съобщавах станалото, и му написах да дойде в Пелагония, та като пристигна и аз там и се съберем двамата заедно, да направим съвещание за предстоящите работи. И тъй и двамата се събрахме в Пелагония, а заедно с нас и скутерият Ксилей, защото смятахме, че той е опитен войник или поне държи страната на ромеите. Император Теодор имаше голямо мнение за него, че той притежава войнишка опитност и че е с най-голямо благоразположение към него и към ромейската държава.

И тъй, след като се събрахме, ние решихме така: Михаил Ласкарис да вземе цялата си подчинена войска — и ромейската, и скитската, — да се оттегли от околните на Верея места — той беше там на стан, — да се насочи към Пелагония и там да се разположи на лагер. Също така и скутерият Ксилей да вземе целия си подчинен военен отред — той беше по количество по-голям, — да се съедини с Михаил Ласкарис и заедно да се разположат на лагер в пелагонийските земи. Мястото беше удобно за сражението с деспот Михаил и със сърбите, понеже узнахме, че и те са се съюзили с Михаил. И Тъй аз ги оставих, като ми обещаха, че ще изпълнят решението, а сам с прилична прислуга отидох в Охрид, за да уредя, ако бих могъл някак, албанските работи. Но предварително реших да изпратя, в Албанон царския столоначалник Исак Нестонг, като му дадох по обичая инструкция, която съдържаше границите на неговата власт. Беше ми определено да имам право да върша следното: да сменявам, както бих пожелал, войсковите началници и тези, които са получили управлението на градове. И тъй аз реших да отида в Албанон, за да уредя тази страна и да узная какво е направил царският столоначалник. Но като отидох, с оглед на силите си аз изведох от Албанон столоначалника, защото албанският народ беше изпреварил и беше извършил въстанието. Всички се присъединиха към отцепника деспот Михаил. Като виждах сам, че всичко се е объркало, аз се вдигнах от Дебър (там останах повече дни, отколкото трябваше, и бях заобиколен в кръг от неприятелите) и с неколцина от въоръжените ми прислужници отидох в Охрид. Там оставих столоначалника да пази крепостта и като преминах през Преспа и така наричания Сидерокастрон3, приближих се до Прилеп и ми се струваше някак, че съм пристигнал в тихо пристанище.

Но се случи обратното и с мене, и с нашите, които се намираха там. Защото бунтовникът Михаил, който беше завладял околните места и крепости, не притежаваше единствено само Прилеп и бързаше, колкото му беше възможно, да си го подчини [и него]. Защото той така можеше да владее сигурно околните места. И не след много време отцепникът Михаил се доближи за пръв път и до нас с всичката войска, която имаше със себе си, и се опитваше да завладее града със сражение. Но той бе укрепен и не бе лесно да се завладее. Михаил вярваше повече на съзаклятията на гражданите. Той беше отблъснат, оттегли се с войската и обикаляше из околните места. А ние се бяхме заключили в крепостта Прилеп и бяхме затворени като в затвор. ———4

70. Не бяха изминали изобщо много дни и императорът се научил твърде добре за вълненията на Запад, че по-голямата част от земите са завзети от бунтовника Михаил и че трябва да изпрати пълководец с войска за противодействие. Затова той избрал споменатия Михаил Комнин, като му дал войска от Македония5, на брой съвсем малка и по качество твърде негодна. А Михаил, понеже не можел да противоречи на нарежданията му, взел тази малка и небоеспособна войска и пристигнал в Солун. След това преминал Вардар, който древните наричат Наксиос, и се съединил с Михаил Ласкарис. Като направили съвещание, двамата се насочили срещу Верея не за да я нападнат — такова нещо не им било и възможно да извършат, — но за да плячкосат околностите ѝ. И те се награбили с много нещо, защото техните хора взели като плячка мъчно преброимо количество добитък.

Докато те правели това, владетелят на сърбите (племе непокорно, което никога не изпитва благодарност към направилите му добро, но заради малка изгода хвърля и стъпква чашата на приятелството), като се научил за бунта на отцепника Михаил, събрал войска, на брой около 1000, и я изпратил срещу ромейските земи. Те, като отминали Кичево, плячкосвали околностите на Прилеп. А скутерият Ксилей, който с подчинената си войска се намирал близо до крепостта, като видял, че сръбската войска опустошава страната и че навсякъде горят пожари, като човек, непознаващ военното изкуство и изобщо нямащ войнишки опит — той нямал нито разузнавачи, за да научи отдалеч идването на неприятелите, нито знаеше да нареди войска, — пуснал всеки да се устреми, както иска, срещу сърбите. И тъй, откъснали се от общия строй и малобройни, те бивали пленявани, като се сблъсквали със сърбите, които били повече, и едни станали жертва на меча, а други бивали залавяни живи и отвеждани вързани. По-късно и самият скутерий Ксилей с останалите войници се втурнал срещу сърбите, но едва се спасил, преминавайки планини, хълмове и урвести места, преследван от неприятелите. Така се разпръснала войската около Прилеп, а ние останахме в крепостта Прилеп заключени като затворници.

71. А хората около Михаил Комнин Палеолог и тия около Михаил Ласкарис изпитали следното. След като плячкосали Верея, те се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и добра за отглеждане на коне. А отцепникът деспот Михаил, който се бил осведомил точно за положението на ромейската войска — колко е на брой и че цялата освен малка част е негодна и слаба, — направил подбор от цялата си войска и от всички отделил по-храбрите, на брой около петстотин, и като им назначил за военачалник извънбрачния си син Теодор, изпратил ги срещу ромейската войска.

По същото време бил изпратен от императора да се присъедини към другите военачалници и Мануил Лапарда заедно с войска от паплач и сбирщина. Той ги укорявал, че са изпреварили и взели плячката и че той останал без дял в печалбата. Докато началниците на войската говорели по това, подчинената на Мануил Лапарда войска от сбирщина, от която повечето яздели стадни коне, натоварени от тях с необходимите неща, без знанието на другите началници тръгнали по пътя, минаващ край крепостта Воден, за да съберат и те плячка, като отидат преди другите. На тях се натъкнала в клисурата на воденските планини войската на отцепника Михаил, изпратена да воюва против ромеите. Храбри войници, яздещи породисти коне, въоръжени добре, те срещнали невъоръжени и страхливи хорица, яздещи кобили, и веднага ги обърнали всичките в бягство. От тях някои, които били побягнали, дошли и при Михаил Комнин и му известили за случилото се. Но той не се изплашил от изненадата. Имаше силна ръка, смела мисъл и опитност във военното дело — беше се упражнил и по-рано в много сражения. Той се въоръжил, взел копието и отреда, който бил подчинен на Михаил Ласкарис и произхождаше от Пафлагония, защото от другите само той беше по-добър и в състояние да се сражава, на брой петдесет мъже, и се втурнал срещу противниците. А Михаил Ласкарис според обичая си не облякъл броня, а лека ризница, за да може да бяга лесно, бил извън бойното поле и гледал това, което ще стане. Михаил Комнин, като нападнал първия, който идел срещу него, ударил го с копието и го свалил от седлото. Това бил Теодор, споменатият извънбрачен син на отцепника Михаил. Като се изправил от падането, той притичал при Михаил Комнин и го молел да не бъде убиван. [Михаил Комнин] не го познавал и не знаел кой е. И той го предал на един турчин, който го убил. После придружаващите го пафлагонци се сблъскали с останалите, всеки удрял някого и в края на битката войниците на отцепника Михаил се обърнали в бягство, а хората на Михаил Комнин пленили повече от двадесет от най-добрите, много други избили с мечовете си и после се спрели. Те не можели да ги преследват, защото били твърде малцина, тъй като, както казахме, тръгналите по-рано войници били убити и пръснати. Тъй и за тях работите приключили нещастно също така, както и за тези при Прилеп.

Михаил Комнин, Михаил Ласкарис и тези около тях, които бяха началници на войската, понеже ги карахме да дойдат в Прилеп и да се срещнат с нас, шат не щат, дойдоха при нас. Като прекараха малко дни с нас, те ни оставиха и се върнаха, понеже нямаха сили да се срещнат отблизо и да се сразят с отцепника Михаил. Защото те узнаха и вероломството на жителите и умно се досетиха за несигурността на отредените войници за гарнизон на крепостта. И тъй аз останах затворен в Прилеп с тези, които бяха гарнизон на крепостта. Така ми беше заповядал и владетелят.

72. И тъй отцепникът Михаил тръгна срещу нас за втори път. И понеже беше необезпокояван — той беше узнал, че царските войски не могат да му излязат насреща, — обкръжи крепостта с войска и постави стенобойни машини. Гражданите и нашите хора му съчувстваха. Той направи пръв опит и като въоръжи цялата си войска, нападна крепостта, служейки си с изкусни стрелци и прашници. Носеха и стълби, за да се покатерят по тях на стените. Но тогава бяха отблъснати и повечето от тях станаха жертва, поразени от камъни и стрели. До няколко дни те мируваха. Жителите на града и нашите хора ги подбудиха пак и те отново извършиха по-силно нападение срещу града, но бяха отблъснати по същия начин. Те не можаха да направят нищо, тъй като получените вреди бяха по-големи от нанесените. И за трети път ни връхлетя ужасът и стана напълно същото. И тъй противниците утихнаха и мируваха. Те не се осмеляваха дори да наближат, защото, като се приближеха, получените вреди биваха по-големи от нанесените. Заразените от предателство смятаха, че в кипежа на борбата техните желания ще се изпълнят. Наистина чудно би им се видяло, ако им се кажеше, че ще бъдат победени от един човек, който има не повече от четиридесет помощници и който се уповава само на вярата и истината. И тъй злоумишлениците против нас не можаха да осъществят намеренията си в битка и сражения — те замислиха страшното през време на затишието. Под предлог на снабдяване с продоволствие те извеждат натоварения със защитата на крепостта отред от зъберите на стените и го отвеждат към хамбарите. В негово отсъствие тези, които бяха замислили това, отвориха вратите и по този начин крепостта на Прилеп бе превзета не поради храбростта на неприятелите, не поради неукрепеността на мястото, но поради глупостта и измяната на стражите. И ние бяхме пленени и оковани. Защото не ни помогна и крепостното укрепление. То беше скала, която можеше да бъде превзета със стълба от десет стъпала, ако някой пристъпеше да я нападне. В нея нашите, които бяха настроени враждебно, искаха да ни нападнат още през нощта, за да ни убият и да заграбят нещата ни. Тъй като узнах това, тогава се пазехме, доколкото ни беше възможно, но когато се развидели, аз влязох в преговори с отцепника Михаил. И той ни даде клетви, че ние ще си отидем от неговата земя в страната на императора невредими и със своите вещи, а ние му предадохме онова малко укрепленийце. Но неговите клетви бяха лъжливи, защото се беше заклел клетвопрестъпнически. Той ни постави в окови и ни местеше от едно място на друго пеша.

И тъй, като чул за тези неща, император Теодор ме подозирал лошо, но ме подозирал, воден от човешки съображения. Защото, като научил, че най-добрите му военачалници на Запад, на които се уповаваше много, се били подчинили на отцепника Михаил, едни преди превземането на крепостите, именно скутерият Ксилей, Мануил Рамата, Пулаха и някои други с тях, а пък след превземането на отцепника се подчинили доброволно например столоначалникът Исак Нестонг, когото, както по-рано разказахме, самият аз бях поставил за управител на Охрид, и немалко други от знатните и именитите, той се боял да не направя и аз същото. Смущавала духа му и неотдавнашната му постъпка спрямо мене. Но тези, които ми познаваха по-добре характера, уверявали, че аз не бих се проявил така. Но след изтичането на много време и когато научил от идващите при него, че съм окован и затворен в тъмница, държан с окови на краката и ръцете, той одобрил поведението ми и станал още по-благоразположен към мене. Той издал постановление относно моите имоти — никой да не смее да пристъпи в тях и да им причини вреда.

73. Българският владетел Михаил6, негов шурей7, който хранеше голяма омраза против своя зет и император и против ромеите, умрял веднага, ударен смъртоносно от първия си братовчед Калиман8 със знанието и на някои жители на Търново, когато се намирал някъде извън тази крепост. Като го убил, Калиман му взел жената и, изглежда, си присвоил властта над българите. Но русинът Ур нахлул с войска в Търново и взел дъщеря си, съпругата на Михаил. Защото някои бяха успели да убият Калиман, който бягал от едно място на друго. Но тъй като българският престол останал без законен наследник, първенците се събрали на съвет и решили да приемат да ги управлява Константин9, синът на Тих. Но за да му стане властта и подходяща и за да изглежда, че царува според наследственото право, изпратиха посолство при император Теодор, за да даде голямата си дъщеря, която се наричаше Ирина, за съпруга на Тиховия син Константин и да се омъжи за него законно, понеже била внучка на предишния български цар Иван Асен и подхождала за подобно властване.10 Но тъй като Константин Тих имаше законна жена, дадоха му развод с нея и я изпратиха при император Теодор. Така се развиха работите на българите, така и император Теодор се помирил с тях и положението в двете страни се успокои.

76. ———11  А отцепникът Михаил си подчини земите на Запад, чак до реката Наксиос, която масата народ нарича и Вардар, и като завладя тамошните градчета и крепости, без страх ги владееше и господстваше безгрижно.12

77. ———13 И тъй император Михаил14, преди да бъде коронясан по царски, назначил брат си Йоан Комнин за велик доместик и като му поверил ромейската войска, изпратил го в западните предели против отцепника Михаил. Заедно с него изпратил и Алексий Стратигопул и Йоан Раул, големия син на протовестиария Раул, а с тях и много други, които знаят да военачалстват и да се бият, както трябва, в сражения. ———

78. ———15 Латиняните в Константинопол и царуващият у тях Балдуин16 изпратили посолство до императора. И искали нещо прекомерно и почти безсмислено. Като се държали презрително към императора, тъй като той сега бе получил властта, те предявили тежки искания. И най-напред започнали да предявяват искания за град Солун, за да им го предаде императорът него и цялата останала земя чак до самия Константинопол. Като чул такива неща, императорът им дал на самите тях твърде остроумен отговор: „Този град ми е като мое отечество, защото там беше управител моят баща, когото и вие знаете, имам пред вид великия доместик. Но той умря в него и тялото му е погребано там. Как прочее може този град да бъде извън моята власт?" Като чули това, пратениците си били наострили слуха, че може би императорът ще им даде нещо от исканото, и като променили разговора, казали: „И тъй, царю, отстъпи ни да завладеем останалото, от самия Сяр нататък." А императорът [им отговорил]: „Вие ми предявявате неприлично искане. За пръв път в него през време на блаженопочившия император, чичо ми, аз започнах да управлявам областта, за пръв път в него аз бях военачалник и аз обичам това място като родно. Аз не трябва прочее да изоставя и този град." И тъй пратениците лекомислено скачали от едно място на друго и като не можели да се похвалят, че са спечелили, макар и нещичко, възразили: „Царю, дай ни земите от Волерон до нас." А императорът [им отговорил]: „В тези места аз съм ходил често на лов и почти там се научих добре да си служа с ловното изкуство. И не намирам за достойно да изпусна тази земя, където още обичам да ходя на лов и да се наслаждавам на лова на животните." „Какво ни даваш тогава?" — отвърнали пратениците на императора. „Нищо" — отвърнал императорът. ———17

79. И императорът изпратил при отцепника Михаил като посолство Теодор Фил, който бе ослепен от император Теодор. Посолството било благосклонно и то му отстъпвало много от принадлежащите ни крепости и селища. Императорът правел отстъпки на отцепника, като се мъчел да го привлече към приятелство, а изисквал някои малки неща и такива, които не беше редно да се пренебрегнат. Но отцепникът мъчно чувал и бил глух за словата. Той не само не приел [както трябва] посолството, но и давал неподобаващи отговори. Правело го надменен не само родството му със сицилийския крал Манфред18, но и родството му с ахейския княз Вилхелм. Защото той беше уредил и такова сродство. Затова той се гордеел и разговарял надменно. Затова, оскърбен много от думите и тежко засегнат от отговорите му, Теодор Фил се завърнал при императора, като казал на отцепника следното: „Зная, че си безразсъден и затова говориш неподходящи неща. Но знай, че скоро ще изпиташ царската сила и ромейската мощ и ще се разкаеш, когато няма да имаш полза." Това като казал, той се върнал при императора и порицал голямата глупост на Михаил, че не пожелал да изпълни поне едно малко желание на императора — веднага да освободи Константин Хаварон и мене, пишещия, единия като отрасъл заедно с императора и състезавал се често с него във военни занимания, а мене като негов роднина и понеже жена ми с горчиви сълзи е плакала и се търкаляла в краката на императора. И то след като императорът бил освободил от затвора повече от двадесет души, които беше пленил в битката при Воден, където бе изпратен от император Теодор. От тях някои бяха и роднини на отцепника, а други — най-добри във войската му и от знатните по род. Такъв бил резултатът от посолството до отцепника.

80. И тъй, както казахме по-рано, императорът изпратил брат си, севастократора, на Запад срещу отцепника. Поверил му войските с началниците им и му заповядал да върви направо, докато се натъкне на войската на отцепника. И тъй севастократорът Йоан действал според заповедта, а отцепникът Михаил с жена си и домашните си бил на лагер в земите на Кастория. Внезапно до него достигнал вик, че ромейските войски преминали Воденската клисура и напредвали срещу него. Тези, които били чули вика, обзети от немалък страх, и сами се втурнали да бягат, а увлекли и всички свои. Но тъй като било нощ и никой не виждал къде отива, мнозина станали жертва на пътя като на някакъв меч. И Теодор Петралифа, брат на жената на отцепника Михаил, който се качил на по-буен кон, понеже се случил на урвесто място, паднал и той, и конят и двамата загинали. И тъй те избягали чак до своите земи или до планините Пиринеи19, които разделят стария и новия Епир от гръцката и нашата земя.

Тъй като с тях се случило това, севастократорът използвал момента и като намерил земята без защитна сила, започнал да извършва нападение срещу крепостите в нея. И най-напред отишъл при Охрид, който всички знаят като архиепископия на България, водейки със себе си и архиепископа му Константин Кавасила. Той беше задържан от император Теодор, защото беше подозиран от него, че не е лоялен спрямо императорската власт, тъй като братята му Йоан и Теодор бяха с отцепника Михаил. Теодор беше смятан между първенците му, а Йоан имаше почти изцяло управлението на неговите дела, като ръководеше и обществените, и личните работи. Затова император Теодор, както казахме, не се доверяваше на архиерея. Но император Михаил, който гледаше по-свободно на нещата и отдаваше на бога повечето или дори всичко извършено от него, даде свобода на архиепископа да се завърне на мястото си и той следваше севастократора. И така, като дошли, както казахме, при Охрид, севастократорът започнал да придвижва срещу тях военни машини, а архиепископът ги подканвал с думи да се предадат. В скоро време Охрид бил превзет от тях.

След като севастократорът наредил добре тамошните работи, той се втурнал към Девол, пред чиято крепост бил решил да постави всякакви машини. И той се разпоредил за това. Поставил стенобойни машини, направил всякакви съоръжения, извършвал постоянни нападения и бил решил на всяка цена да превземе крепостта. И станало така, както възнамерявал. Защото, след като били убити мнозина от жителите на града, а и немалко били наранени от ударите на стрелите, останалите паднали духом (народът на Запад е по-слаб в защитата на крепости) и предали на севастократора толкова силната крепост на Девол. И цялата страна около тези крепости, сиреч Преспа, Пелагония, Соск, Молиск20, се намерили под властта на ромейските войски и им се подчинили. Защото такива са жителите на западните области — лесно попадат под властта на всички господари. Така те избягват унищожението и запазват повечето от своето състояние. И това стана при настъпването на пролетта.21

81. А отцепникът Михаил, като видял, че работите му не ще вървят вече на добре, решил да се противопостави на императорските войски и според пословицата пуснал в движение целия механизъм и всички пружини. Той събрал на едно място всички свои без изключение, а и получил немалка помощ от зет си, сицилийския крал. Те били на брой около 400 конници, облечени в тежко въоръжение и яздещи горди и буйни коне. Всеки един от тях бил от знатните на своето племе. А другият му зет, ахейският княз, събрал цялата си войска и лично довел помощта на тъста си. Той водел безчислена войска. Тя била от франкската народност и от ромейските жители на Ахея и Пелопонес, които управлявал той. Повечето били от племето на лаконците22.

И тъй събрала се цяла войска и се втурнали срещу брата на самодържеца — севастократора Йоан. А той, понеже брат му, императорът, му дал добри съвети, си послужил срещу неприятелите с военна хитрост. Той заедно с облечените в броня и снабдени с ризници войски заемал по-добре укрепените места, а на по-леко въоръжените войници и на тези, на които е по-лесно да се движат поради това, че са по-необременени, той заповядал да завързват в равнините сражения против неприятелите. Те били една част скити, друга турци, а мнозина били от ромейския народ, на които бе по-свойствено стрелянето с лък. И тъй те нападали противниците и ги наранявали отдалеч със стрели. А започнали да ги нападат от мястото, чието име е Борила Лонгос23. Не им позволявали нито през деня да вървят свободно, нито през нощта да бъдат спокойни. Те ги тревожели денем при водопоя на коне, ако някой отивал да пои коня си по-далеч, нападали ги и по пътя и като се доближавали до колите им и до товарните животни, ограбвали им стоките, тъй като пазачите се разбягвали. Правейки това често, те се одързостили толкова срещу неприятелите, че завързвали и ръкопашен бой и им отнемали каквото им попаднело. И от това войската на отцепника Михаил се намалявала и изпадала в голямо униние, защото почти се била отчаяла за своето спасение.

Те с мъка и едва отминали Стан24, Соск и Молиск — целта им била да се намерят в крепостта на Прилеп, за да я запазят. Когато дошли там, всеки отделно решил да бяга с всички сили, за да се спаси. И отцепникът Михаил със сина си Никифор и с малцина други мъже, на които имаше обичай да доверява своите работи, знаейки добре пътищата, възседнали коне и избягали през нощта. А рано сутринта на настъпилия вече ден войниците, като узнали, че Михаил е избягал, и сами вече се впуснали да бягат. Ромейският отред, по-видните от началниците му и Йоан, извънбрачният син на отцепника, отишли при севастократор Йоан, предали му се и дали клетва на императора.25 А ахейският княз и тези с него се пръснали на различни посоки. Князът бил пленен при Кастория, скрит под една купчина слама и познат по зъбите от един войник — той имаше много големи и издадени извън устните предни зъби. Той бил отведен вързан при императора. А по-видните от отредите му и роднините — Асел де Туси, Йофре Каритански и много други от знатните — били пленени — едни при Платамон, други на друго място — и вързани били откарани заедно при императора. А съюзническият отред, изпратен от сицилийския крал Манфред на отцепника, който наброявал, както казахме, около 400 души, бил заловен заедно с оръжието и конете от четирима мъже, от които единият бил великият доместик Алексий Стратигопул, другият — Никифор Римпсас, който водеше рода си от турците, но бе станал най-правоверен християнин, а на другите двама не се знаеха имената. И те били изпратени вързани на императора. Нашите благодарение на царските съвети спечелили, такава победа, че мълвата за нея обиколила всички краища на земята. Малко такива победи е видяло слънцето. Тогава нашите си подчиниха всички крепости и цялата страна.

82. Севастократорът Йоан, като минал през Тесалия и укрепил там крепостите и укрепленията, разположил се на лагер при Неа Патра26, водейки със себе си и извънбрачния син на отцепника Михаил — Йоан. А великият доместик Алексий Стратигопул и Йоан Раул преминали планините Пиринеи и напредвали към Арта, като оставили в Йоанина малка войска за обсаждане на крепостта. И тъй те превзеха Арта.

Там и аз се натъкнах на тях. С тях прекарах малко дни и като уредих работите на Арта, излязох, оставяйки тамошния народ вече неблагоразположен към нашите, защото войниците не се държаха добре с тях. Заради това и тази преблестяща победа за немного време се обърна в нещо съвсем неблестящо. Аз заминах направо при севастократор Йоан, брата на императора, който пребиваваше при Неа Патра, и като прекарах няколко дни с него, поех пътя, водещ при императора.

Йоан, извънбрачният син на отцепника Михаил, който беше при севастократора, замисляше с някои други измяна. И когато севастократор Йоан отиде срещу латиняните и отминавайки Левадия27, плячкоса Тива, той прояви открито измяната, която кроеше. Като избяга с някои други, той отиде при отцепника Михаил, своя баща. Този последният, смутен от неочакваните събития, нямаше място къде да стъпи, но сам той, синът му Никифор, жена му и някои негови хора, качени на кораби, прекарваха в морето и имаха за убежище околните острови, сиреч Левкада и Кефалония. Но след като при него, както се каза, дойде неговият извънбрачен син Йоан, той се съвзе от бездействието и като се отърси от страха, отишъл до Арта. Когато дойде там, тъй като намери всички жители благоразположени към него, а той имаше и крепостта Вондица28, владяна от неговата партия, той събра тези, които намери там, и изгони нашите от пределите, на Арта. Но той прогони и обсаждащите Йоанина далеч от нея. Така ромейските работи започнаха да се влошават и това, което бе извършено добре поради царските съвети, вследствие на неподчинение и на несъгласие между началниците се сведе почти на нищо или на твърде малко. ———29

 

27. Император Михаил Палеолог изпраща Γеорги Акрополит като посланик при българския цар Константин Тих

 

84. И тъй, като премина Хелеспонт, императорът дойде в пределите на Пиги и там прекарваше. А когато изтече времето на лятото, а освен това минаваше и времето на есента, той се вдигна от тези места и дойде в Нимфея, обичайното почивно място на императорите, откак те загубиха Константинопол, а мене изпрати като пратеник при владетеля на българите Константин.30 Аз отидох прочее при него и прекарах там няколко дни. Защото тогава се случиха Христовите празнични дни — рождението и кръщението. В този ден на кръщението българските владетели празнуват най-бляскаво и тогавашният български владетел Константин желаеше да бъда и аз при тях и да бъда зрител на това, което става. Като изпълних дадените ми нареждания, аз излязох от Търново и отидох при императора, който пребиваваше в Нимфея.31

 

28. Византийците отново си възвръщат Цариград

 

85.——— Неочаквано кесарят Алексий Стратигопул дошъл и се приближил нощем до Константинопол. Понеже имал при себе си и някои хора, които били излезли от града — те познаваха много добре града, — разпитвайки ги, той се научи, че в градската стена имало една цепнатина, през която би могъл да влезе вътре въоръжен човек, и незабавно се заловил за работа. През нея влязъл един човек, последвал го друг, после трети и така нататък до петнадесетина. Скоро в града влезли и повече. А когато намерили на стената един от тези, на които било поверено пазенето ѝ, някои от тях се покачили и като го хванали за краката, хвърлили го извън града. Други пък, като взели брадви, счупили напречните греди на вратите и открили свободен достъп за войската. Така влезли в града кесарят Стратигопул и заедно с него всички ромеи и скити — подчинената му войска била съставена от тях. Тези, който били вътре, поразени от неочакваното събитие, се загрижили за своето спасение — всеки, както могъл. Едни отишли в манастирите и облекли монашески дрехи, за да избягнат смъртта, жени пък се мушвали в цепнатините на стените и се криели в тъмни и потайни места. А господарят на града Балдуин се насочил към големия дворец.

Латиняните, които били отишли на Дафнузия, а заедно с тях потестатът, като не могли да направят нищо против острова — него го пазел бог, — върнали се обратно в града, без да знаят нищо за станалото. Те дошли до храма на Михаил, архистратега на небесните сили, разположен до пристанището, без да знаят нищо за станалото. Когато дошли там, те се научили за това и стремително се втурнали в града. Ромейската войска обаче, която узнала за това, подпалила разположените до брега къщи на латиняните и ги изгорила, и най-напред тези на венецианците, а после принадлежащите на другите племена, които хората наричаха и „Лагера"32. А когато латиняните видели да гори града, ударили с ръце бедрата си и като взели на триерите и другите кораби колкото хора могли, оттеглили се. Една триера отишла в големия дворец и взела Балдуин, който бил изложен на опасност да бъде пленен. Така станало това и по божия промисъл справедливо и както трябва Константинопол отново падна под властта на ромейския император на 25 юли, четвърти индикт, 6769 г.33 от сътворението на света, владян от враговете 58 години.

 

1Дн. гр. Мати, чийто епископ бил подчинен на драчкия.
2Михаил II Ангел, епирски деспот.
3Сидерокастрон (алб. — Гинокастро), град в Южна Албания.
4В пропуснатия текст се разказва как иконийският султан, разбит от татарите, избягал при император Теодор II Ласкарис, който го приел приятелски. От благодарност султанът му отстъпил Лаодикея. Скоро мюсюлманите я заели отново. Те се подчинили на татарите и им плащали данък. А Михаил Комнин Палеолог, след като получил от императора клетва за своята безопасност, се върнал и бил възстановен в правата си.
5Т. е. Източна Тракия.
6Михаил II Асен.
7На Теодор II Ласкарис.
8Според Златарски, История, III, стр. 468, бел, 1 братовчедът се е казвал Калоян.
9Константин Асен (1257—1277).
10В следващия § 74 отново се споменава за женитбата на Константин Асен с Ирина.
11В пропуснатия текст се разказва за болестта и смъртта на Теодор Ласкарис. След смъртта си императорът оставил осемгодишен син Йоан и две дъщери. Другите две дъщери били вече омъжени — едната за Константин Асен, сина на Тих а другата за Никифор, сина на изменника Михаил. За регент императорът оставил протовестиария Георги Музалон, който бил убит от аристокрацията. Описва се тежкото положение на империята на Изток.
12Георги Акрополит описва положението на Балканския полуостров след смъртта на император Теодор II Ласкарис.
13В пропуснатия текст се казва, че тежкото положение принудило всички да търсят добър и силен владетел. Спрели се на Михаил Комнин (бъдещия Михаил VIII Палеолог). Извършено било допитване и до народности и съсловия. Съгласието си първи дали ромеите, втори латиняните и трети скитите (т. е. куманите).
14Михаил Комнин Палеолог, като император Михаил VIII Палеолог (1261—1282).
15Акрополит дава кратка характеристика на новия император и говори за всеобщото задоволство и радост от възцаряването му.
16Балдуин II (1228—1261).
17По-нататък императорът от своя страна им заявил, че желае да подчини латиняните в Цариград на ромейската власт; те трябвало да заплащат половината от данъка върху търговията, а също такава част и от данъка върху златолеярството (χρυσεψητεῖον).
18Сицилийскияг крал Манфред му станал зет.
19Пиринеи тук = на пл. Пинд.
20Неотъждествена крепост; намирала се на изток от Лерин и на запад или северозапад от Костур.
21През пролетта на 1259 г.
22Жителите на областта Лакония. В някои ръкописи (аb) обаче стои Λατἰνων, т. е. латиняни.
23Борила Лонгос — Борилова гора.
24Стан — град,  дн. Калабака.
25През октомври 1259 г.
26Неа Патра — Ипати.
27Гр. в Беотия.
28Вондица вж. Вонтица (у Ана Комнина).
29След като презимувал при Лампсак, императорът в началото на пролеттта потеглил срещу Цариград, излъган от своя братовчед Асел. При
оттеглянето му го срещнали трима латински пратеници, молещи за мир. Императорът се съгласил, но само за срок от една година.
30Понеже никейският император Михаил VIII Палеолог замислял да изгони латиняните от Цариград, Георги Акрополит бил изпратен при българския цар Константин Асен през зимата на 1260 г., за да уреди конфликта с него.
31Императорът възложил на кесаря Алексий Стратигопул да отиде с войска на Запад и заедно с тамошните ромеи да воюва срещу враговете. По пътя обаче той трябвало да се отбие и да извърши нападение срещу Цариград, за да изплаши латиняните. По щастливо стечение на обстоятелствата за ромеите по това време в Цариград с голям латински кораб от Венеция дошъл някой си подеста (потестат, ексусиаст), който убедил латиняните да отидат срещу о. Дафнузия. Така Цариград опустял.
32На този лагер са били построени жилища, но името останало да съществува и след това, като минало върху жилищните постройки.
331261 г.

 

 

X

Right Click

No right click