Хроники и историография

Из "История", Георги Акрополит

Посещения: 14806

 

26. Епирският деспот Михаил Комнин сключва договор със сърбите и се отмята

 

67. И тъй императорът замина за Изток, а аз оставах в западните части. Като излязох от Солун, аз дойдох във Верея. Там бяха папските пратеници, които по царска заповед аз щях да отпратя. И като се забавих там малко, за да отпратя пратениците и поради някои други причини, излязох оттам и поех пътя за Албанон. Като минах покрай Сервия, отминах Кастория и се вестих край околностите на Охрид, аз дойдох в Албанон и оттам с местните първенци пристигнах в Дирахиум. А като останах там осем дни, излязох, след като уредих и нагласих всичко по пътя, както намерих за добре, а също така и работите на Дирахиум. И тъй, като тръгнах от Дирахиум, преминах през земите на Хунавия, прехвърлих планината, която се нарича Каки Петра, и отидох към околностите на Мати1, а оттам пристигнах в Дебър. По пътя аз се срещнах с всички, които управляват крепостите, местните отреди и обществените работи, и като преминах през Кичево, намерих се в Прилеп. А направих това пътуване от Солун до Прилеп за три месеца през зимата. Защото, когато излязох от Верея, беше декември, а краят на февруари ме завари в Прилеп.

68. Когато дойдох там, до ушите ми долетя много страшна мълва. Съдържанието на мълвата бе, че Константин Хаварон, който бе получил от императора управлението на Албанон, е пленен от деспот Михаил2  с помощта на хитрините на своята балдъза Мария, която по-рано имаше мъж по име Сфранцес, а тогава беше вдовица. Тя се добрала до Хаварон с коварство, с любовни писма съблазнила ума му — той беше твърде лекомислен по тези работи, макар иначе да беше добър войник — и станал пленник на примките ѝ. След това Михаил се насочил към открит бунт. Аз се намирах в Прилеп, когато се научих за извършеното дело. С най-голяма бързина изпратих писмо до Михаил Ласкарис, с което му съобщавах станалото, и му написах да дойде в Пелагония, та като пристигна и аз там и се съберем двамата заедно, да направим съвещание за предстоящите работи. И тъй и двамата се събрахме в Пелагония, а заедно с нас и скутерият Ксилей, защото смятахме, че той е опитен войник или поне държи страната на ромеите. Император Теодор имаше голямо мнение за него, че той притежава войнишка опитност и че е с най-голямо благоразположение към него и към ромейската държава.

И тъй, след като се събрахме, ние решихме така: Михаил Ласкарис да вземе цялата си подчинена войска — и ромейската, и скитската, — да се оттегли от околните на Верея места — той беше там на стан, — да се насочи към Пелагония и там да се разположи на лагер. Също така и скутерият Ксилей да вземе целия си подчинен военен отред — той беше по количество по-голям, — да се съедини с Михаил Ласкарис и заедно да се разположат на лагер в пелагонийските земи. Мястото беше удобно за сражението с деспот Михаил и със сърбите, понеже узнахме, че и те са се съюзили с Михаил. И Тъй аз ги оставих, като ми обещаха, че ще изпълнят решението, а сам с прилична прислуга отидох в Охрид, за да уредя, ако бих могъл някак, албанските работи. Но предварително реших да изпратя, в Албанон царския столоначалник Исак Нестонг, като му дадох по обичая инструкция, която съдържаше границите на неговата власт. Беше ми определено да имам право да върша следното: да сменявам, както бих пожелал, войсковите началници и тези, които са получили управлението на градове. И тъй аз реших да отида в Албанон, за да уредя тази страна и да узная какво е направил царският столоначалник. Но като отидох, с оглед на силите си аз изведох от Албанон столоначалника, защото албанският народ беше изпреварил и беше извършил въстанието. Всички се присъединиха към отцепника деспот Михаил. Като виждах сам, че всичко се е объркало, аз се вдигнах от Дебър (там останах повече дни, отколкото трябваше, и бях заобиколен в кръг от неприятелите) и с неколцина от въоръжените ми прислужници отидох в Охрид. Там оставих столоначалника да пази крепостта и като преминах през Преспа и така наричания Сидерокастрон3, приближих се до Прилеп и ми се струваше някак, че съм пристигнал в тихо пристанище.

Но се случи обратното и с мене, и с нашите, които се намираха там. Защото бунтовникът Михаил, който беше завладял околните места и крепости, не притежаваше единствено само Прилеп и бързаше, колкото му беше възможно, да си го подчини [и него]. Защото той така можеше да владее сигурно околните места. И не след много време отцепникът Михаил се доближи за пръв път и до нас с всичката войска, която имаше със себе си, и се опитваше да завладее града със сражение. Но той бе укрепен и не бе лесно да се завладее. Михаил вярваше повече на съзаклятията на гражданите. Той беше отблъснат, оттегли се с войската и обикаляше из околните места. А ние се бяхме заключили в крепостта Прилеп и бяхме затворени като в затвор. ———4

70. Не бяха изминали изобщо много дни и императорът се научил твърде добре за вълненията на Запад, че по-голямата част от земите са завзети от бунтовника Михаил и че трябва да изпрати пълководец с войска за противодействие. Затова той избрал споменатия Михаил Комнин, като му дал войска от Македония5, на брой съвсем малка и по качество твърде негодна. А Михаил, понеже не можел да противоречи на нарежданията му, взел тази малка и небоеспособна войска и пристигнал в Солун. След това преминал Вардар, който древните наричат Наксиос, и се съединил с Михаил Ласкарис. Като направили съвещание, двамата се насочили срещу Верея не за да я нападнат — такова нещо не им било и възможно да извършат, — но за да плячкосат околностите ѝ. И те се награбили с много нещо, защото техните хора взели като плячка мъчно преброимо количество добитък.

Докато те правели това, владетелят на сърбите (племе непокорно, което никога не изпитва благодарност към направилите му добро, но заради малка изгода хвърля и стъпква чашата на приятелството), като се научил за бунта на отцепника Михаил, събрал войска, на брой около 1000, и я изпратил срещу ромейските земи. Те, като отминали Кичево, плячкосвали околностите на Прилеп. А скутерият Ксилей, който с подчинената си войска се намирал близо до крепостта, като видял, че сръбската войска опустошава страната и че навсякъде горят пожари, като човек, непознаващ военното изкуство и изобщо нямащ войнишки опит — той нямал нито разузнавачи, за да научи отдалеч идването на неприятелите, нито знаеше да нареди войска, — пуснал всеки да се устреми, както иска, срещу сърбите. И тъй, откъснали се от общия строй и малобройни, те бивали пленявани, като се сблъсквали със сърбите, които били повече, и едни станали жертва на меча, а други бивали залавяни живи и отвеждани вързани. По-късно и самият скутерий Ксилей с останалите войници се втурнал срещу сърбите, но едва се спасил, преминавайки планини, хълмове и урвести места, преследван от неприятелите. Така се разпръснала войската около Прилеп, а ние останахме в крепостта Прилеп заключени като затворници.

71. А хората около Михаил Комнин Палеолог и тия около Михаил Ласкарис изпитали следното. След като плячкосали Верея, те се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и добра за отглеждане на коне. А отцепникът деспот Михаил, който се бил осведомил точно за положението на ромейската войска — колко е на брой и че цялата освен малка част е негодна и слаба, — направил подбор от цялата си войска и от всички отделил по-храбрите, на брой около петстотин, и като им назначил за военачалник извънбрачния си син Теодор, изпратил ги срещу ромейската войска.

По същото време бил изпратен от императора да се присъедини към другите военачалници и Мануил Лапарда заедно с войска от паплач и сбирщина. Той ги укорявал, че са изпреварили и взели плячката и че той останал без дял в печалбата. Докато началниците на войската говорели по това, подчинената на Мануил Лапарда войска от сбирщина, от която повечето яздели стадни коне, натоварени от тях с необходимите неща, без знанието на другите началници тръгнали по пътя, минаващ край крепостта Воден, за да съберат и те плячка, като отидат преди другите. На тях се натъкнала в клисурата на воденските планини войската на отцепника Михаил, изпратена да воюва против ромеите. Храбри войници, яздещи породисти коне, въоръжени добре, те срещнали невъоръжени и страхливи хорица, яздещи кобили, и веднага ги обърнали всичките в бягство. От тях някои, които били побягнали, дошли и при Михаил Комнин и му известили за случилото се. Но той не се изплашил от изненадата. Имаше силна ръка, смела мисъл и опитност във военното дело — беше се упражнил и по-рано в много сражения. Той се въоръжил, взел копието и отреда, който бил подчинен на Михаил Ласкарис и произхождаше от Пафлагония, защото от другите само той беше по-добър и в състояние да се сражава, на брой петдесет мъже, и се втурнал срещу противниците. А Михаил Ласкарис според обичая си не облякъл броня, а лека ризница, за да може да бяга лесно, бил извън бойното поле и гледал това, което ще стане. Михаил Комнин, като нападнал първия, който идел срещу него, ударил го с копието и го свалил от седлото. Това бил Теодор, споменатият извънбрачен син на отцепника Михаил. Като се изправил от падането, той притичал при Михаил Комнин и го молел да не бъде убиван. [Михаил Комнин] не го познавал и не знаел кой е. И той го предал на един турчин, който го убил. После придружаващите го пафлагонци се сблъскали с останалите, всеки удрял някого и в края на битката войниците на отцепника Михаил се обърнали в бягство, а хората на Михаил Комнин пленили повече от двадесет от най-добрите, много други избили с мечовете си и после се спрели. Те не можели да ги преследват, защото били твърде малцина, тъй като, както казахме, тръгналите по-рано войници били убити и пръснати. Тъй и за тях работите приключили нещастно също така, както и за тези при Прилеп.

Михаил Комнин, Михаил Ласкарис и тези около тях, които бяха началници на войската, понеже ги карахме да дойдат в Прилеп и да се срещнат с нас, шат не щат, дойдоха при нас. Като прекараха малко дни с нас, те ни оставиха и се върнаха, понеже нямаха сили да се срещнат отблизо и да се сразят с отцепника Михаил. Защото те узнаха и вероломството на жителите и умно се досетиха за несигурността на отредените войници за гарнизон на крепостта. И тъй аз останах затворен в Прилеп с тези, които бяха гарнизон на крепостта. Така ми беше заповядал и владетелят.

72. И тъй отцепникът Михаил тръгна срещу нас за втори път. И понеже беше необезпокояван — той беше узнал, че царските войски не могат да му излязат насреща, — обкръжи крепостта с войска и постави стенобойни машини. Гражданите и нашите хора му съчувстваха. Той направи пръв опит и като въоръжи цялата си войска, нападна крепостта, служейки си с изкусни стрелци и прашници. Носеха и стълби, за да се покатерят по тях на стените. Но тогава бяха отблъснати и повечето от тях станаха жертва, поразени от камъни и стрели. До няколко дни те мируваха. Жителите на града и нашите хора ги подбудиха пак и те отново извършиха по-силно нападение срещу града, но бяха отблъснати по същия начин. Те не можаха да направят нищо, тъй като получените вреди бяха по-големи от нанесените. И за трети път ни връхлетя ужасът и стана напълно същото. И тъй противниците утихнаха и мируваха. Те не се осмеляваха дори да наближат, защото, като се приближеха, получените вреди биваха по-големи от нанесените. Заразените от предателство смятаха, че в кипежа на борбата техните желания ще се изпълнят. Наистина чудно би им се видяло, ако им се кажеше, че ще бъдат победени от един човек, който има не повече от четиридесет помощници и който се уповава само на вярата и истината. И тъй злоумишлениците против нас не можаха да осъществят намеренията си в битка и сражения — те замислиха страшното през време на затишието. Под предлог на снабдяване с продоволствие те извеждат натоварения със защитата на крепостта отред от зъберите на стените и го отвеждат към хамбарите. В негово отсъствие тези, които бяха замислили това, отвориха вратите и по този начин крепостта на Прилеп бе превзета не поради храбростта на неприятелите, не поради неукрепеността на мястото, но поради глупостта и измяната на стражите. И ние бяхме пленени и оковани. Защото не ни помогна и крепостното укрепление. То беше скала, която можеше да бъде превзета със стълба от десет стъпала, ако някой пристъпеше да я нападне. В нея нашите, които бяха настроени враждебно, искаха да ни нападнат още през нощта, за да ни убият и да заграбят нещата ни. Тъй като узнах това, тогава се пазехме, доколкото ни беше възможно, но когато се развидели, аз влязох в преговори с отцепника Михаил. И той ни даде клетви, че ние ще си отидем от неговата земя в страната на императора невредими и със своите вещи, а ние му предадохме онова малко укрепленийце. Но неговите клетви бяха лъжливи, защото се беше заклел клетвопрестъпнически. Той ни постави в окови и ни местеше от едно място на друго пеша.

И тъй, като чул за тези неща, император Теодор ме подозирал лошо, но ме подозирал, воден от човешки съображения. Защото, като научил, че най-добрите му военачалници на Запад, на които се уповаваше много, се били подчинили на отцепника Михаил, едни преди превземането на крепостите, именно скутерият Ксилей, Мануил Рамата, Пулаха и някои други с тях, а пък след превземането на отцепника се подчинили доброволно например столоначалникът Исак Нестонг, когото, както по-рано разказахме, самият аз бях поставил за управител на Охрид, и немалко други от знатните и именитите, той се боял да не направя и аз същото. Смущавала духа му и неотдавнашната му постъпка спрямо мене. Но тези, които ми познаваха по-добре характера, уверявали, че аз не бих се проявил така. Но след изтичането на много време и когато научил от идващите при него, че съм окован и затворен в тъмница, държан с окови на краката и ръцете, той одобрил поведението ми и станал още по-благоразположен към мене. Той издал постановление относно моите имоти — никой да не смее да пристъпи в тях и да им причини вреда.

73. Българският владетел Михаил6, негов шурей7, който хранеше голяма омраза против своя зет и император и против ромеите, умрял веднага, ударен смъртоносно от първия си братовчед Калиман8 със знанието и на някои жители на Търново, когато се намирал някъде извън тази крепост. Като го убил, Калиман му взел жената и, изглежда, си присвоил властта над българите. Но русинът Ур нахлул с войска в Търново и взел дъщеря си, съпругата на Михаил. Защото някои бяха успели да убият Калиман, който бягал от едно място на друго. Но тъй като българският престол останал без законен наследник, първенците се събрали на съвет и решили да приемат да ги управлява Константин9, синът на Тих. Но за да му стане властта и подходяща и за да изглежда, че царува според наследственото право, изпратиха посолство при император Теодор, за да даде голямата си дъщеря, която се наричаше Ирина, за съпруга на Тиховия син Константин и да се омъжи за него законно, понеже била внучка на предишния български цар Иван Асен и подхождала за подобно властване.10 Но тъй като Константин Тих имаше законна жена, дадоха му развод с нея и я изпратиха при император Теодор. Така се развиха работите на българите, така и император Теодор се помирил с тях и положението в двете страни се успокои.

76. ———11  А отцепникът Михаил си подчини земите на Запад, чак до реката Наксиос, която масата народ нарича и Вардар, и като завладя тамошните градчета и крепости, без страх ги владееше и господстваше безгрижно.12

77. ———13 И тъй император Михаил14, преди да бъде коронясан по царски, назначил брат си Йоан Комнин за велик доместик и като му поверил ромейската войска, изпратил го в западните предели против отцепника Михаил. Заедно с него изпратил и Алексий Стратигопул и Йоан Раул, големия син на протовестиария Раул, а с тях и много други, които знаят да военачалстват и да се бият, както трябва, в сражения. ———

78. ———15 Латиняните в Константинопол и царуващият у тях Балдуин16 изпратили посолство до императора. И искали нещо прекомерно и почти безсмислено. Като се държали презрително към императора, тъй като той сега бе получил властта, те предявили тежки искания. И най-напред започнали да предявяват искания за град Солун, за да им го предаде императорът него и цялата останала земя чак до самия Константинопол. Като чул такива неща, императорът им дал на самите тях твърде остроумен отговор: „Този град ми е като мое отечество, защото там беше управител моят баща, когото и вие знаете, имам пред вид великия доместик. Но той умря в него и тялото му е погребано там. Как прочее може този град да бъде извън моята власт?" Като чули това, пратениците си били наострили слуха, че може би императорът ще им даде нещо от исканото, и като променили разговора, казали: „И тъй, царю, отстъпи ни да завладеем останалото, от самия Сяр нататък." А императорът [им отговорил]: „Вие ми предявявате неприлично искане. За пръв път в него през време на блаженопочившия император, чичо ми, аз започнах да управлявам областта, за пръв път в него аз бях военачалник и аз обичам това място като родно. Аз не трябва прочее да изоставя и този град." И тъй пратениците лекомислено скачали от едно място на друго и като не можели да се похвалят, че са спечелили, макар и нещичко, възразили: „Царю, дай ни земите от Волерон до нас." А императорът [им отговорил]: „В тези места аз съм ходил често на лов и почти там се научих добре да си служа с ловното изкуство. И не намирам за достойно да изпусна тази земя, където още обичам да ходя на лов и да се наслаждавам на лова на животните." „Какво ни даваш тогава?" — отвърнали пратениците на императора. „Нищо" — отвърнал императорът. ———17

79. И императорът изпратил при отцепника Михаил като посолство Теодор Фил, който бе ослепен от император Теодор. Посолството било благосклонно и то му отстъпвало много от принадлежащите ни крепости и селища. Императорът правел отстъпки на отцепника, като се мъчел да го привлече към приятелство, а изисквал някои малки неща и такива, които не беше редно да се пренебрегнат. Но отцепникът мъчно чувал и бил глух за словата. Той не само не приел [както трябва] посолството, но и давал неподобаващи отговори. Правело го надменен не само родството му със сицилийския крал Манфред18, но и родството му с ахейския княз Вилхелм. Защото той беше уредил и такова сродство. Затова той се гордеел и разговарял надменно. Затова, оскърбен много от думите и тежко засегнат от отговорите му, Теодор Фил се завърнал при императора, като казал на отцепника следното: „Зная, че си безразсъден и затова говориш неподходящи неща. Но знай, че скоро ще изпиташ царската сила и ромейската мощ и ще се разкаеш, когато няма да имаш полза." Това като казал, той се върнал при императора и порицал голямата глупост на Михаил, че не пожелал да изпълни поне едно малко желание на императора — веднага да освободи Константин Хаварон и мене, пишещия, единия като отрасъл заедно с императора и състезавал се често с него във военни занимания, а мене като негов роднина и понеже жена ми с горчиви сълзи е плакала и се търкаляла в краката на императора. И то след като императорът бил освободил от затвора повече от двадесет души, които беше пленил в битката при Воден, където бе изпратен от император Теодор. От тях някои бяха и роднини на отцепника, а други — най-добри във войската му и от знатните по род. Такъв бил резултатът от посолството до отцепника.

80. И тъй, както казахме по-рано, императорът изпратил брат си, севастократора, на Запад срещу отцепника. Поверил му войските с началниците им и му заповядал да върви направо, докато се натъкне на войската на отцепника. И тъй севастократорът Йоан действал според заповедта, а отцепникът Михаил с жена си и домашните си бил на лагер в земите на Кастория. Внезапно до него достигнал вик, че ромейските войски преминали Воденската клисура и напредвали срещу него. Тези, които били чули вика, обзети от немалък страх, и сами се втурнали да бягат, а увлекли и всички свои. Но тъй като било нощ и никой не виждал къде отива, мнозина станали жертва на пътя като на някакъв меч. И Теодор Петралифа, брат на жената на отцепника Михаил, който се качил на по-буен кон, понеже се случил на урвесто място, паднал и той, и конят и двамата загинали. И тъй те избягали чак до своите земи или до планините Пиринеи19, които разделят стария и новия Епир от гръцката и нашата земя.

Тъй като с тях се случило това, севастократорът използвал момента и като намерил земята без защитна сила, започнал да извършва нападение срещу крепостите в нея. И най-напред отишъл при Охрид, който всички знаят като архиепископия на България, водейки със себе си и архиепископа му Константин Кавасила. Той беше задържан от император Теодор, защото беше подозиран от него, че не е лоялен спрямо императорската власт, тъй като братята му Йоан и Теодор бяха с отцепника Михаил. Теодор беше смятан между първенците му, а Йоан имаше почти изцяло управлението на неговите дела, като ръководеше и обществените, и личните работи. Затова император Теодор, както казахме, не се доверяваше на архиерея. Но император Михаил, който гледаше по-свободно на нещата и отдаваше на бога повечето или дори всичко извършено от него, даде свобода на архиепископа да се завърне на мястото си и той следваше севастократора. И така, като дошли, както казахме, при Охрид, севастократорът започнал да придвижва срещу тях военни машини, а архиепископът ги подканвал с думи да се предадат. В скоро време Охрид бил превзет от тях.

След като севастократорът наредил добре тамошните работи, той се втурнал към Девол, пред чиято крепост бил решил да постави всякакви машини. И той се разпоредил за това. Поставил стенобойни машини, направил всякакви съоръжения, извършвал постоянни нападения и бил решил на всяка цена да превземе крепостта. И станало така, както възнамерявал. Защото, след като били убити мнозина от жителите на града, а и немалко били наранени от ударите на стрелите, останалите паднали духом (народът на Запад е по-слаб в защитата на крепости) и предали на севастократора толкова силната крепост на Девол. И цялата страна около тези крепости, сиреч Преспа, Пелагония, Соск, Молиск20, се намерили под властта на ромейските войски и им се подчинили. Защото такива са жителите на западните области — лесно попадат под властта на всички господари. Така те избягват унищожението и запазват повечето от своето състояние. И това стана при настъпването на пролетта.21

81. А отцепникът Михаил, като видял, че работите му не ще вървят вече на добре, решил да се противопостави на императорските войски и според пословицата пуснал в движение целия механизъм и всички пружини. Той събрал на едно място всички свои без изключение, а и получил немалка помощ от зет си, сицилийския крал. Те били на брой около 400 конници, облечени в тежко въоръжение и яздещи горди и буйни коне. Всеки един от тях бил от знатните на своето племе. А другият му зет, ахейският княз, събрал цялата си войска и лично довел помощта на тъста си. Той водел безчислена войска. Тя била от франкската народност и от ромейските жители на Ахея и Пелопонес, които управлявал той. Повечето били от племето на лаконците22.

И тъй събрала се цяла войска и се втурнали срещу брата на самодържеца — севастократора Йоан. А той, понеже брат му, императорът, му дал добри съвети, си послужил срещу неприятелите с военна хитрост. Той заедно с облечените в броня и снабдени с ризници войски заемал по-добре укрепените места, а на по-леко въоръжените войници и на тези, на които е по-лесно да се движат поради това, че са по-необременени, той заповядал да завързват в равнините сражения против неприятелите. Те били една част скити, друга турци, а мнозина били от ромейския народ, на които бе по-свойствено стрелянето с лък. И тъй те нападали противниците и ги наранявали отдалеч със стрели. А започнали да ги нападат от мястото, чието име е Борила Лонгос23. Не им позволявали нито през деня да вървят свободно, нито през нощта да бъдат спокойни. Те ги тревожели денем при водопоя на коне, ако някой отивал да пои коня си по-далеч, нападали ги и по пътя и като се доближавали до колите им и до товарните животни, ограбвали им стоките, тъй като пазачите се разбягвали. Правейки това често, те се одързостили толкова срещу неприятелите, че завързвали и ръкопашен бой и им отнемали каквото им попаднело. И от това войската на отцепника Михаил се намалявала и изпадала в голямо униние, защото почти се била отчаяла за своето спасение.

Те с мъка и едва отминали Стан24, Соск и Молиск — целта им била да се намерят в крепостта на Прилеп, за да я запазят. Когато дошли там, всеки отделно решил да бяга с всички сили, за да се спаси. И отцепникът Михаил със сина си Никифор и с малцина други мъже, на които имаше обичай да доверява своите работи, знаейки добре пътищата, възседнали коне и избягали през нощта. А рано сутринта на настъпилия вече ден войниците, като узнали, че Михаил е избягал, и сами вече се впуснали да бягат. Ромейският отред, по-видните от началниците му и Йоан, извънбрачният син на отцепника, отишли при севастократор Йоан, предали му се и дали клетва на императора.25 А ахейският княз и тези с него се пръснали на различни посоки. Князът бил пленен при Кастория, скрит под една купчина слама и познат по зъбите от един войник — той имаше много големи и издадени извън устните предни зъби. Той бил отведен вързан при императора. А по-видните от отредите му и роднините — Асел де Туси, Йофре Каритански и много други от знатните — били пленени — едни при Платамон, други на друго място — и вързани били откарани заедно при императора. А съюзническият отред, изпратен от сицилийския крал Манфред на отцепника, който наброявал, както казахме, около 400 души, бил заловен заедно с оръжието и конете от четирима мъже, от които единият бил великият доместик Алексий Стратигопул, другият — Никифор Римпсас, който водеше рода си от турците, но бе станал най-правоверен християнин, а на другите двама не се знаеха имената. И те били изпратени вързани на императора. Нашите благодарение на царските съвети спечелили, такава победа, че мълвата за нея обиколила всички краища на земята. Малко такива победи е видяло слънцето. Тогава нашите си подчиниха всички крепости и цялата страна.

82. Севастократорът Йоан, като минал през Тесалия и укрепил там крепостите и укрепленията, разположил се на лагер при Неа Патра26, водейки със себе си и извънбрачния син на отцепника Михаил — Йоан. А великият доместик Алексий Стратигопул и Йоан Раул преминали планините Пиринеи и напредвали към Арта, като оставили в Йоанина малка войска за обсаждане на крепостта. И тъй те превзеха Арта.

Там и аз се натъкнах на тях. С тях прекарах малко дни и като уредих работите на Арта, излязох, оставяйки тамошния народ вече неблагоразположен към нашите, защото войниците не се държаха добре с тях. Заради това и тази преблестяща победа за немного време се обърна в нещо съвсем неблестящо. Аз заминах направо при севастократор Йоан, брата на императора, който пребиваваше при Неа Патра, и като прекарах няколко дни с него, поех пътя, водещ при императора.

Йоан, извънбрачният син на отцепника Михаил, който беше при севастократора, замисляше с някои други измяна. И когато севастократор Йоан отиде срещу латиняните и отминавайки Левадия27, плячкоса Тива, той прояви открито измяната, която кроеше. Като избяга с някои други, той отиде при отцепника Михаил, своя баща. Този последният, смутен от неочакваните събития, нямаше място къде да стъпи, но сам той, синът му Никифор, жена му и някои негови хора, качени на кораби, прекарваха в морето и имаха за убежище околните острови, сиреч Левкада и Кефалония. Но след като при него, както се каза, дойде неговият извънбрачен син Йоан, той се съвзе от бездействието и като се отърси от страха, отишъл до Арта. Когато дойде там, тъй като намери всички жители благоразположени към него, а той имаше и крепостта Вондица28, владяна от неговата партия, той събра тези, които намери там, и изгони нашите от пределите, на Арта. Но той прогони и обсаждащите Йоанина далеч от нея. Така ромейските работи започнаха да се влошават и това, което бе извършено добре поради царските съвети, вследствие на неподчинение и на несъгласие между началниците се сведе почти на нищо или на твърде малко. ———29

 

27. Император Михаил Палеолог изпраща Γеорги Акрополит като посланик при българския цар Константин Тих

 

84. И тъй, като премина Хелеспонт, императорът дойде в пределите на Пиги и там прекарваше. А когато изтече времето на лятото, а освен това минаваше и времето на есента, той се вдигна от тези места и дойде в Нимфея, обичайното почивно място на императорите, откак те загубиха Константинопол, а мене изпрати като пратеник при владетеля на българите Константин.30 Аз отидох прочее при него и прекарах там няколко дни. Защото тогава се случиха Христовите празнични дни — рождението и кръщението. В този ден на кръщението българските владетели празнуват най-бляскаво и тогавашният български владетел Константин желаеше да бъда и аз при тях и да бъда зрител на това, което става. Като изпълних дадените ми нареждания, аз излязох от Търново и отидох при императора, който пребиваваше в Нимфея.31

 

28. Византийците отново си възвръщат Цариград

 

85.——— Неочаквано кесарят Алексий Стратигопул дошъл и се приближил нощем до Константинопол. Понеже имал при себе си и някои хора, които били излезли от града — те познаваха много добре града, — разпитвайки ги, той се научи, че в градската стена имало една цепнатина, през която би могъл да влезе вътре въоръжен човек, и незабавно се заловил за работа. През нея влязъл един човек, последвал го друг, после трети и така нататък до петнадесетина. Скоро в града влезли и повече. А когато намерили на стената един от тези, на които било поверено пазенето ѝ, някои от тях се покачили и като го хванали за краката, хвърлили го извън града. Други пък, като взели брадви, счупили напречните греди на вратите и открили свободен достъп за войската. Така влезли в града кесарят Стратигопул и заедно с него всички ромеи и скити — подчинената му войска била съставена от тях. Тези, който били вътре, поразени от неочакваното събитие, се загрижили за своето спасение — всеки, както могъл. Едни отишли в манастирите и облекли монашески дрехи, за да избягнат смъртта, жени пък се мушвали в цепнатините на стените и се криели в тъмни и потайни места. А господарят на града Балдуин се насочил към големия дворец.

Латиняните, които били отишли на Дафнузия, а заедно с тях потестатът, като не могли да направят нищо против острова — него го пазел бог, — върнали се обратно в града, без да знаят нищо за станалото. Те дошли до храма на Михаил, архистратега на небесните сили, разположен до пристанището, без да знаят нищо за станалото. Когато дошли там, те се научили за това и стремително се втурнали в града. Ромейската войска обаче, която узнала за това, подпалила разположените до брега къщи на латиняните и ги изгорила, и най-напред тези на венецианците, а после принадлежащите на другите племена, които хората наричаха и „Лагера"32. А когато латиняните видели да гори града, ударили с ръце бедрата си и като взели на триерите и другите кораби колкото хора могли, оттеглили се. Една триера отишла в големия дворец и взела Балдуин, който бил изложен на опасност да бъде пленен. Така станало това и по божия промисъл справедливо и както трябва Константинопол отново падна под властта на ромейския император на 25 юли, четвърти индикт, 6769 г.33 от сътворението на света, владян от враговете 58 години.

 

1Дн. гр. Мати, чийто епископ бил подчинен на драчкия.
2Михаил II Ангел, епирски деспот.
3Сидерокастрон (алб. — Гинокастро), град в Южна Албания.
4В пропуснатия текст се разказва как иконийският султан, разбит от татарите, избягал при император Теодор II Ласкарис, който го приел приятелски. От благодарност султанът му отстъпил Лаодикея. Скоро мюсюлманите я заели отново. Те се подчинили на татарите и им плащали данък. А Михаил Комнин Палеолог, след като получил от императора клетва за своята безопасност, се върнал и бил възстановен в правата си.
5Т. е. Източна Тракия.
6Михаил II Асен.
7На Теодор II Ласкарис.
8Според Златарски, История, III, стр. 468, бел, 1 братовчедът се е казвал Калоян.
9Константин Асен (1257—1277).
10В следващия § 74 отново се споменава за женитбата на Константин Асен с Ирина.
11В пропуснатия текст се разказва за болестта и смъртта на Теодор Ласкарис. След смъртта си императорът оставил осемгодишен син Йоан и две дъщери. Другите две дъщери били вече омъжени — едната за Константин Асен, сина на Тих а другата за Никифор, сина на изменника Михаил. За регент императорът оставил протовестиария Георги Музалон, който бил убит от аристокрацията. Описва се тежкото положение на империята на Изток.
12Георги Акрополит описва положението на Балканския полуостров след смъртта на император Теодор II Ласкарис.
13В пропуснатия текст се казва, че тежкото положение принудило всички да търсят добър и силен владетел. Спрели се на Михаил Комнин (бъдещия Михаил VIII Палеолог). Извършено било допитване и до народности и съсловия. Съгласието си първи дали ромеите, втори латиняните и трети скитите (т. е. куманите).
14Михаил Комнин Палеолог, като император Михаил VIII Палеолог (1261—1282).
15Акрополит дава кратка характеристика на новия император и говори за всеобщото задоволство и радост от възцаряването му.
16Балдуин II (1228—1261).
17По-нататък императорът от своя страна им заявил, че желае да подчини латиняните в Цариград на ромейската власт; те трябвало да заплащат половината от данъка върху търговията, а също такава част и от данъка върху златолеярството (χρυσεψητεῖον).
18Сицилийскияг крал Манфред му станал зет.
19Пиринеи тук = на пл. Пинд.
20Неотъждествена крепост; намирала се на изток от Лерин и на запад или северозапад от Костур.
21През пролетта на 1259 г.
22Жителите на областта Лакония. В някои ръкописи (аb) обаче стои Λατἰνων, т. е. латиняни.
23Борила Лонгос — Борилова гора.
24Стан — град,  дн. Калабака.
25През октомври 1259 г.
26Неа Патра — Ипати.
27Гр. в Беотия.
28Вондица вж. Вонтица (у Ана Комнина).
29След като презимувал при Лампсак, императорът в началото на пролеттта потеглил срещу Цариград, излъган от своя братовчед Асел. При
оттеглянето му го срещнали трима латински пратеници, молещи за мир. Императорът се съгласил, но само за срок от една година.
30Понеже никейският император Михаил VIII Палеолог замислял да изгони латиняните от Цариград, Георги Акрополит бил изпратен при българския цар Константин Асен през зимата на 1260 г., за да уреди конфликта с него.
31Императорът възложил на кесаря Алексий Стратигопул да отиде с войска на Запад и заедно с тамошните ромеи да воюва срещу враговете. По пътя обаче той трябвало да се отбие и да извърши нападение срещу Цариград, за да изплаши латиняните. По щастливо стечение на обстоятелствата за ромеите по това време в Цариград с голям латински кораб от Венеция дошъл някой си подеста (потестат, ексусиаст), който убедил латиняните да отидат срещу о. Дафнузия. Така Цариград опустял.
32На този лагер са били построени жилища, но името останало да съществува и след това, като минало върху жилищните постройки.
331261 г.

 

 

X

Right Click

No right click