Хроники и историография

Из "История", Георги Акрополит

Посещения: 14810

 

5. Теодор Комнин подчинява български градове и погубва с меч определения от папата за император Петър

 

14. ———1  Не след много време Михаил бил убит през нощта, когато спал на леглото с жена си, от един от слугите си. Името на убиеца било Ромей. Властта на Михаил била взета от неговия брат Теодор2, при когото били и братята му Константин и Мануил. Имайки желание да царува, той разширил много своята власт. Спечелил немалко земя от италийците и много от българите. Защото той си подчинил Тесалия, Охрид и Прилеп, Албанон3  и самия Дирахиум. После храбро обърнал в бягство и Петър4, който потеглил от Италия с огромна войска и минавайки уж за Константинопол, понеже бил определен от папата за император, се бил намерил там и бил завзел Дирахиум. ———

И тъй споменатият Теодор, както казахме, събрал войската си и излязъл срещу Петър, който бил отминал малко Дирахиум и се намирал в теснините на Албанон. Хората на Теодор Комнин победили напълно войската на латиняните, така че пленили всички без изключение с багажа им. А самият император станал жертва на меча.

 

6. Йоан Дука родом от Димотика

 

15. Не след много време деспот Палеолог5  умрял, както някои разправят, от еротически увлечения, и императорът взел за зет Йоан Дука, по прякор Ватаци6. И той произхождал от Димотика.7 ———

 

7. Иван Асен заема българския престол

 

20. И отново се връщам в разказа си към българските работи. Първият цар на българите Асен имал двама сина — Иван и Александър. През времето, когато Борил управлявал като цар българите, Асеновият син Иван избягал и отишъл в страната на русите8. Там той останал достатъчно време9 и след като събрал около себе си някои от сбирщината руси10, поискал обратно бащиното си наследство. Той воювал с Борил, победил го и станал владетел на немалка земя. А Борил влязъл в Търново и затворен вътре, бил обсаждан в продължение на седем години.11 Неговите хора, след като паднали духом, минали на страната на Иван Асен. При бягането си Борил бил пленен и ослепен от Иван и така Иван станал владетел на цялата българска земя.12 Такова било положението при българите.

 

8. Димитър Хоматиан увенчава с царска корона Теодор Комнин

 

21. А Теодор Комнин13, за когото споменахме преди малко, като не желаел да се задоволи със своето положение, присвоил си царско достойнство. След като станал господар на Солун и си подчинил много ромейска земя от тази, която били завладели италийците14, а също и от тази, която били покорили българите, той облякъл пурпур и обул червени обувки. На това най-непреклонно му се противопоставил солунският митрополит Константин Месопотамит, който, понеже се придържал към каноническите правила, се изложил поради това на много бедствия и заточения. Българският архиепископ Димитър15 обаче му възложил царската диадема, като казвал, че е независим и не е длъжен да дава никому отчет, и затова имал право да помазва за царе когото си поиска, където си поиска и когато си поиска. Провъзгласен за император, Теодор постъпвал по царски — назначил деспоти, велики севастократори и доместици, протовестиарии и целия останал царски чин. Но понеже бил невежа в царските обичаи, той внесъл в основата нещо българско, по-скоро варварско. Той не познавал нито чина, нито устройството, нито древните обичаи, които съществували в дворовете. Той се противопоставял немалко на император Йоан16, защото императорът го удостоил да има второ място в царската власт, да бъде господар на земята си, но [решил] да не му отстъпва в нищо друго. Той обаче упорствал все по-твърдо.

22.———17  А част от италийците, които тогава обсаждали крепостта Сяр, владяна от Теодор Комнин, като се научили за това поражение на своите, избягали и оставили свободен Сяр. Малко им оставало наистина те да го превземат.

След това италийските владения, пръснати тук и там на Изток и на Запад и изложени на ударите на силни противници — на император Йоан и на Теодор Комнин, който също минаваше за император, — започнали да западат. ——— Воювайки прочее по всякакъв начин с латиняните, император Йоан приготвил триери и ги поставил при Хелеспонт на едно място, което се нарича Олкос18. И той им причинявал много неприятности, като се устремявал на Запад и плячкосвал имотите на тамошните жители. Той опустошил град Мадит19 и Калиопол и цялото крайбрежие, което плащало дан на италийците.———20

 

9. Теодор Комнин става съсед на Иван Асен

 

24. Желаейки да сключат договор, италийците отстъпили на императора и крепостта Пиги. И по този начин император Йоан сключил с тях мир,21 като латиняните му отстъпили на юг всичко, но все още задържали на север околностите на Константинопол и близките места до град Никомидия. Но преди това се случило следното нещо. Жителите на Адрианопол проводили при императора22 пратеничество, за да изпрати при тях войска и да ги освободи от властта на италийците. А той изпратил протостратора Изис, като му дал войска. С Изис бил и Йоан Камица. Те прекосили Хелеспонт, преминали през Македония23 и дошли до Адрианопол. Като влезли вътре в града, те останали там. Императорът се надявал по този начин да стане господар и на околните земи. Но на всички земи господар бил Теодор Комнин (за него вече говорихме в разказа си), без, разбира се, планината Родопи, която се нарича и Ахридос24, и нейните крепости, а също и Мелник. Тях владеел Слав25, който бил роднина на цар Асен26 и бил почетен с деспотство от константинополския император Ерик27, за чиято дъщеря, родена му от наложница, той се бил оженил. Този Слав — нека за кратко прекъснем течението на разказа, — като завладял силната и почти непревзимаема за всички противници крепост Мелник, станал самодържец и не се покорявал на никой от околните владетели. Понякога бил съюзник на италийците, свързвайки се с тях поради роднинство, понякога държал страната на българите поради родство, а понякога — на Теодор Комнин. И никога никому не бил нито подчинен, нито се свързвал истински във вярност и съгласие. След смъртта на жена му за него се омъжила дъщерята на Петралифа28, шурея на Теодор Комнин, за когото ще говоря по-нататък. И тъй без земите, които, както казах, били под властта на този Слав, всичко се било подчинило на Теодор Комнин. И когато му се подчинили Мосинопол, Ксанти и самата Грациана29, той преминал планината Стагира, която мнозина наричат Макри, и опустошил земите отвъд Еврос, намирайки ги всички незащитени и необградени от никакви крепости. После той се явил и при Димотика и скоро бил провъзгласен за император на тия [земи]. А когато пристигнал и при Адрианопол, той намерил вътре споменатия протостратор Изис и Камица с войската на император Йоан. Той отрупал жителите с измамни слова, че ще ги обогати много и че ще ги възвиси пред другите ромеи, и така ги убедил да изведат вън войската на императора, а да пуснат него. И тъй Изис и Камица заедно с войската си излезли при клетва, че никой от тях няма да пострада. А когато излезли, протостраторът не видял изобщо Теодор Комнин — защото така се споразумели, — а Камица, когато го срещнал, не слязъл от коня, нито му се по¬клонил като на император. Теодор Комнин се разгневил силно от това — защото искал всички ромеи да го смятат за император, тъй като минавал за император, — обсипал с обиди човека и насмалко щял да го наложи и с удари. Това станало причина Камица да бъде почетен от императора. Защото, щом прекосили отново Хелеспонт и се явили при него, Камица бил почетен поради това с чина велик хетериарх. И тъй Теодор Комнин, като станал господари на Адрианопол, причинил големи неприятности на италийците, защото опустошил всичките им владения. И идвайки чак до самата Визия30, той завладял околностите ѝ и събрал оттам голяма плячка. Дошъл и до вратите на Константинопол и задал голям страх на латиняните.

 

10. Сражението при Клокотница

 

25. И тъй, след като Теодор Комнин се издигнал с успехите си и станал съсед на българите, той сключил договор31 с царя на българите Иван Асен, за когото вече казахме в разказа, че царувал след Борил над българската земя, и се сродил с него, като взел за своя брат Мануил дъщеря му Мария, която той имал от наложница. А Теодор Ангел, понеже бил дързък и се държал своеволно не само в царските, но просто във всички държавни работи, постоянно престъпвайки клетвите и нарушавайки споразуменията със съседите, скъсал договорите с Иван Асен и тръгнал срещу българите, като събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци. Той минал край Адрианопол и вървял край горното течение на Еврос, търсейки да завърже сражение с българите. А в същност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат изобщо дори първото нападение на войската му. Но българите не мислели така. Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Теодор Ангел, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори] хиляди, и се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница32. И за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите. Бил пленен от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината, и ги отпратил по селата и градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт. В това той успял, защото, когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон33, Серес, Пелагония34 и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия35, завладял и Албанон и плячкосвал чак до Илирик. След като изпълнил голяма част от плана си и уредил своите работи, както желаел, той се върнал в своите земи. Оставил някои от крепостите под властта на ромеите, но повечето подчинил и поставил в тях войници, стратези и събирачи на държавните данъци. Всички му се възхищавали и го облажавали, защото не употребявал оръжие срещу своите и не се опетнявал с убийства на ромеи, както българите преди него. Затова той бил обичан не само от българите, но и от ромеите и от другите народи.

26. И тъй, след като Теодор Ангел, както разказахме, станал заедно с други роднини и знатни мъже пленник на Асен, той бил държан от него под стража. И това продължавало дълго време. Но когато бил изобличен, че се занимава със заговори срещу държавата, Асен го ослепил. Брат му Мануил Ангел, който бил удостоен от брат си с достойнството деспот, успял да избяга, когато ромейската войска била разбита, отишъл в Солун и се провъзгласил за деспот. Управлявайки града и околностите му, той подписвал писмата си с червени букви. Един от пратениците, изпратен от император Йоан, казал по негов адрес остротата, че псалмопеенето към Христа „Тебе царя и господаря"36 ще подхожда повече към него. Оттогава Мануил Ангел бил господар на останалите на запад земи и градове, без изобщо да бъде тревожен от българите, тъй като бил съпруг на дъщерята на Асен, родена му от наложница. ———37

31. И тъй, понеже беше сръчен да намери при опасност начин да запази своето, за което се изисква повече ум, и да отблъсне неприятелите, император Йоан открива средство, с което да постигне и двете неща, за да заздрави чрез тях своята власт. Той имаше, син от императрица Ирина, който получил и името на дядо си, императора Теодор Ласкарис. Тогава той навършваше единадесет години. И Асен имаше от съпругата си унгарка малка дъщеря. Името ѝ беше Елена. И тя беше на девет години. И тъй императорът изпрати при българския владетел Асен пратеничество и предложи годеж между децата, сродство между двамата и [съюз за] взаимно подпомагане и подкрепа.38  Асен прие пратеничеството и договорите се сключиха, като при това се положиха клетви. ———39

33. След като, както казахме по-рано, двамата царе, т. е. император Йоан Дука и българският владетел Иван Асен, сключиха договорите за съюза, императорът дойде първо в Лампсак и премина със своите войски в Калиопол. Той нападна крепостта, като постави стенобойни машини, и за кратко време я завладя,40  изтръгвайки я от ръцете на венецианците. След това и Асен с жена си, унгарката Мария, и дъщеря си Елена дойде в Калиопол и там се срещна с императора. И двамата извършиха необходимото по отношение на приятелството. Иван Асен не премина през Хелеспонт, но остана в пределите на Калиопол. Император Йоан премина със съпругата му и дъщеря му в Лампсак, където бе императрица Ирина. Там стана бракосъчетанието на децата, като религиозния обред извърши патриарх Герман.41  Тогава бе решено с императорско и съборно постановление и търновският архиерей, който беше подчинен на константинополския,42  да бъде почетен като самостоятелен и бе постановено да се нарича патриарх, тъй като властниците се отблагодаряваха на българския владетел Асен заради родството и приятелството [с него].

След като бе направено всичко, което се отнася до това, императрица Ирина взе сина си и невестата и живееше в източните земи. Също така и съпругата на Асен се завърна в своите земи. А император Йоан и Асен взеха със себе си войски и извършиха нападение по западните земи, които бяха под игото на латиняните. Те събраха голяма плячка и, да се изразя с пословицата, направиха цялата земя на скитска пустиня. А крепостите и земята те разделиха помежду си според клетвеното споразумение. Калиопол остана под властта на императора, тъй като бе превзет от него преди срещата с Асен. Също така Мадит и целият така наричан Херсонес. Императорът взе и крепостта Кисос43  и постави границите чак до реката, която по-голямата част от народа нарича Марица. Той завоюва и планината Ганос44 и в нея построи малка крепост. Там той изпрати за охрана и да дразни латиняните в Цурулум45 Николай Котерца, изпитан в много войни и толкова прославен, щото всички имаха за него такова мнение, че не е живял нито преди него, нито след него човек, който да е предприел и извършил успешно такива и толкова големи дела. А Асен взе под своя власт земите, които се намират на север и над тези, които споменахме. Те и двамата достигнаха до самите стени на Константинопол, а крал Йоан46 стоеше над тях и ги гледаше отгоре. Те внушиха голям ужас на латиняните и ги поставиха в критично положение. След като измина есента и наближи зимата, император Йоан и Асен се уговориха помежду си и българският владетел отиде в своята земя, а императорът се прехвърли на Изток.

 

11. Иван Асен нарушава договора с Йоан Дука

 

34. Тъй като син му Теодор беше дете — той навършваше, както казахме, 11 години, когато беше сключил брак с княгиня Елена, — бракът оставаше формален. Те бяха отведени и възпитавани от императрица Ирина, понеже тя беше с добър характер и беше склонна към всичко добро. И тъй положението на латиняните беше много тежко и със сродяването на двамата самодръжци тяхната гордост бе много уязвена. Крал Йоан, след като живя още малко, умря и остави като наследство властта в Константинопол на зет си Балдуин47, а Асен, като се разкая, както стана явно, за договорите с император Йоан, търсеше начин да освободи дъщеря си от брака с император Теодор и да я омъжи за друг. Защото като владетел на народ, някога подчинен на ромеите, той се боеше много от благоприятния обрат за тях. И тъй Асен търсеше, както изглеждаше, благовиден повод, макар това да не остана скрито от онези, които познаваха положението. Той изпрати пратеници при императора и императрицата, които да съобщят, че понеже били близо до Адрианопол, той и съпругата му искали да видят малката си дъщеря и да я прегърнат родителски. Те щели да изпълнят обичая и веднага щели да я върнат при свекъра и при съпруга. Император Йоан и императрица Ирина, макар че разбираха добре постъпката и съзнаваха ясно хитростта, все пак пратиха при Асен дъщеря му. Те си казаха, че ако той задържи дъщеря си и я откъсне от законния и съпруг, има бог, който вижда всичко и налага наказания на тези, които престъпват клетвите и нарушават договорите, сключени пред бога. И тъй българинът взе дъщеря си и замина, като върнал назад всички, които я придружаваха. Той преминал Хемус и се отправил към Търново, а дъщеря му плакала и тъгувала за свекървата си — императрица Ирина — и скърбяла много за раздялата със съпруга [си]. Тогава, разправят, Асен я взел да седне отпред на седлото му, ударил я с пръстите [си] по главата и я заплашил страшно, че ще я убие, ако не понесе мълчаливо това, което той е решил за нея.

 

1Епирският деспот Михаил I (1201 —1214) помолил никейския император Теодор Ласкарис да пусне брат му Теодор, който бил на служба при него.
2Теодор Ангел Дука Комнин, епирски деспот (1215—1224) и солунски император (1224—1230). За епирската държава вж. Д. Ангелов, Принос към народностните и поземлени отношения в Македония (Епирски деспотат) през първата четвърт на ХIII в., Известия на Камарата на народната култура, I, 1947.  
3Област на с.-и. от Драч с главен град Кроя. Вж. Златарски, История, III, стр. 340.
4Петър е зет на латинския цариградски император Балдуин. Папа Хонорий (1216—1227) го провъзгласил в 1217 г.. след смъртта на Хенрих (1216), за император.
5Деспот Андроник Палеолог бил зет на Теодор I Ласкарис, никейски император (1204—1222).
6Йоан Дука Ватаци, бъдещият никейски император (1222—1254).
7Император Теодор Ласкарис омъжил най-голямата си дъщеря за Йоан Дука Ватаци, а сам след смъртта на жена си се оженил за сестрата на латинския император в Цариград Хенрих. В Цариград пристигнал папският легат Пелагий, който предприел жестоки репресии, за да склони православните да признаят папата. Император Хенрих прекратил неговите гонения. След Хенрих на цариградския престол се възкачил Роберт. А след смъртта на Теодор Ласкарис властта взел зет му Йоан Дука.
8Т. е. в Галичкото княжество. За участие на руси в събитията по Долния Дунав срв. М. В. Левченко,
Ценный источник по вопросу русско-византийских отношений, ВВр, IV (1951), стр. 69 и сл.
9Десет години, до 1217 г.
10τινας τῶν συγκλύδων 'Ρώσων. = „някои от стеклите се руси". За тълкуването на думата συγκλύς вж. Златарски, История, III, стр. 322; Ю. А. Нулаковский, Где находилась Вичинская епархия, ВВр, IV (1887), стр. 33.
11Това не ще да е вярно, защото в 1218 г. цар е вече Иван Асен II. Първоначално вероятно ще да е стояло μήνεσι (месеци), а не ἔτεσι (години).
12Иван Асен II, царувал от 1218 до 1241 г.
13Вж. тук, бел. 2.
14Т. е. кръстоносците от Четвъртия поход.
15Димитър Хоматиан, охридски архиепископ в началото на XIII в. (1216—1235).
16Йоан III Дука Ватаци, никейски император (1222—1254).
17В пропуснатия текст се говори за опита на братята на покойния император Теодор Ласкарис — Алексий и Исак — с помощта на латински войски да отнемат царската власт от Йоан Дука. В сражението при Пиманин те били разбити, пленени и ослепени.
18Пристанище на Хелеспонт.
19Град на югоизточния бряг на Галиполския п-в, дн. Майдос.
20Разказва се за заговора против император Йоан, начело на който стоял
неговият братовчед Андроник Нестонг.
21В 1225 г. Вж. Острогорски, История Византи)е, Београд, 1959, стр. 408.
22Никейският император Йоан Ватаци.
23Дн. Източна Тракия.
24Според К. Иречек, Княжество България, II, Пътувания по България, Пловдив, 1899, стр. 393—394, с това име се означавала долината на Средна и Долна Арда.
25Алексий Слав, назначен за войвода на крепостта Цепена вероятно още от Калоян.
26Асен I.
27Хенрих Фландърски, брат на Балдуин, латински император в Цариград (1206—1216).
28Теодор Петралифа, шурей на Теодор Комнин.
29Дн. Грачани.
30Т. е. Виза в Източна Тракия.
31През 1224 г.
32Битката станала на 9 март 1230 г. при Клокотница, до дн. с. Клокотница (бивше Семихча), на с.-з. от Хасково, при р. Добрич.
33Област между долните течения на Марица и Места. Вж. Σπ. II. Κυριακίδον, Τὸ Βολερόν, Βυζαντιναί μελεταί, ἐν Θεσσαλονίκη, 1939, стр. 229—232.
34Тук с Пелагония се обозначава гр. Битоля.
35Т. е. Тесалия. Срв. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 378.
36На гръцки σὲ τὸv,  βααιλέα καὶ δεσπότην. Понеже Мануил бил деспот (господар), императорският пратеник се пошегувал остроумно, като му казал, че той сега е и император, и деспот.
37В пропуснатия текст се разказва за смъртта на цариградския император Роберт Куртене (1228). Поради малолетството на неговия брат Балдуин за регент бил извикан 80-годишният ерусалимски крал Йоан. Едва след двегодишно пребиваване в Цариград Йоан се решил да предприеме поход срещу никейския император, когато бил зает Лампсак. По това време никейският император воювал с разбунтувалия се против него кесар Гавала. Родителите на 16-годишния Георги Акрополит го изпратили от Цариград при никейския император Йоан Дука. Благодарение на разумните мерки на никейския император латиняните се принудили да се оттеглят в Цариград, въпреки че били успели да превземат Пиги.
38Преговорите на Иван Асен II за брака на деветгодишната му дъщеря Елена с единадесетгодишния син на Йоан Дука Ватаци — Теодор — ставали през 1234 г., а бракът бил сключен през пролетта на 1235 г.
39По-нататък Георги Акрополит разказва как на 17-годишна възраст императорът го предал на Теодор Ексаптерит да го учи на риторика, а после — на Никифор Влемид.
40През пролетта на 1235 г.
41През пролетта на 1235 г. в Галиполи бил подписан съюзният договор, а след това в Лампсак била отпразнувана сватбата на византийския престолонаследник Теодор с Асеновата дъщеря Елена. Вж. Острогорски, Историjа Византиjе, стр. 410.
42По въпроса, кому е бил подчинен търновският архиепископ, вж. Златарски, История, III, стр. 383 и сл.; Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей, стр. 280 и сл.; В. Г. Васильевский, Обновление..., стр. 210 и сл.; П. Ников, Църковната политика на Иван Асеня II, БИБ, III (1930), стр. 65—111. Срв. и Острогорски, Историка Византиjе, стр. 410, бел. 1.
43Дн. Кешан.
44Височина и крепост на западния бряг на Пропонтида.
45Дн. Чорлу.
46Йоан де Бриен, регент (1231—1237) на латинския император Балдуин II.
47Балдуин II, последният латински император (1228—1261), брат на император Роберт Куртене (1221—1228).

 

X

Right Click

No right click