Балканите

Писма на латинския император Хенрих

Посещения: 7387

 

Публикувано по: ЛИБИ, т. IV, 1981 г.
Увод, превод и бележки: Б. Примов

 

Henry FlandryХенрих Фландърски е вторият по ред император на създадената в 1204 г. като резултат от Четвъртия кръстоносен поход Латинска империя на мястото на временно унищожената тогава Византийска империя. Той бил брат на първия император Балдуин (1204 — 1205). На 14 април 1205 г. Балдуин бил пленен от българите в нещастната за латинците Одринска битка и бил изпратен от цар Калоян в Търново. Тогава неговият брат Хенрих поел ръководството на империята. В продължение на повече от година той бил регент (moderator imperii), понеже съществувала надежда, че плененият император може да се върне. Когато се узнало за смъртта на Балдуин в български плен, Хенрих бил коронясан на 20 август 1206 г. за император. Той стоял начело на империята до смъртта си в 1216 г., проявил ценни качества — организаторски дарби, дипломатически способности, качества на добър военачалник, смелост и самообладание — и успешно преодолял трудностите за империята, обградена от всички страни с враждебни сили.

От император Хенрих са запазени няколко писма, които представляват ценен исторически извор за българската история. Тук са поместени изцяло две негови писма и трето със съкращения, писани съответно през 1206, 1208 и 1212 г. Те съдържат важни сведения за българо-латинските отношения от 1205 до 1212 г. В тях се включват, на първо място, данни за военните действия между българи и латинци при Калоян и Борил, за действията на българските феодални владетели на Македония и Родопската област Стрез и Слав, а също и сведения за външнополитическото положение на България по това време.

Осведомеността на Хенрих върху събитията е безспорна. Трябва да се има пред вид, че той изразява мнението на ръководството на империята и затова оправдава всички политически ходове на Латинската империя и подчертава своите военни заслуги. От друга страна, трябва да се обърне внимание и на това, че писмата са писани до папа Инокентий III и до близки и приятели във Фландрия с цел да се предизвика съчувствие и да се получи помощ от западния феодален свят за Латинската империя.

ИЗДАНИЯ: Epistola dе varia Latinorum in Imperio fortuna, a. 1206 in: Е. Martѐnе et U. Durand. Veterum scriptorum et monumentorum historicorum, dogmaticorum, moralius amplissima collectio. T. I, p. 1073 sq.; Bouquet. Recueil des historiens de Gaules et de la France, t. XVIII, p. 527 — 529; 530 — 533; Epistola de quatuor imperii nostrous a se pervictis a. 1212; Е. Martѐnе et U. Durand. Thesaurus novus anecdotorum I, p. 821 sq.

Първото и последното писмо са издадени главно по J. А. С. Вuсhоn. Recherches et matériaux pour servir à ľhistoire de la domination française aux 13-e, 14-e et 15-e siѐcles dans les provinces demembrée de l'empire grec à la suite de la IV-e croisade. 2. paftie. Paris, 1840, p. 153 — 156, 211 — 213. В досегашното издание на Marténe et Durand J. Longnone забелязал някои грешки и е направил някои корекции, като е използвал друг неизползван преди него ръкопис № II, 1146 също от Bibliothéque rovale de Bruxelles. Вж. J.Longnon. La campagne de Henri Hainaut en Asie Mineure en 1211. — Bulletin de la classe de Lettre et de sceances morales et politiques de L'Academie royale de Belgique, t. XXXIV, 1948, p. 442 — 452. Второто писмо е издадено главно по: Litterae Henrici Constantinopolitani imperatoris ad dominum papam de debellatione Voullae apud Philipopolim, PL, t. CCXV, coli. 1522 — 1523.

На последното писмо е направил въз основа на Брюкселския ръкопис някои корекции G. Рrinzing. Die Bedeutung Bulgariens und Serbiens in den Jahren 1204 — 1219 im Zusammenhang mit Entstehung und Entwicklung der byzantinischen Teilstaaten nach der Einnahme Konstantinopels infolge des 4 Kreuzzuges. München, 1972, p. 104, 125.

КНИЖНИНА: За писмата специално и за автора им вж. Св. Георгиев. Писмата на латинския император Хенрих като извор за българската история. — В: Сборник в памет на проф. Ников. ИБИД, XVI — XVIII, 1940, с. 115 — 125; R. L. W о 1 I f. Baldwin of Flanders and Hainaut, First Latin Emperor of Constantinople, Speculum, 27, 1952, p. 289 — 292; G. Prinzing. Der Brief Neinrichs von Constantinopel von 12. I. 1212, Byz. v. XLIII, 1973, p. 395 — 431.


 

1. Император Хенрих пише на своя брат Готфрид да окаже помощ на Константинополската империя

 

Хенрих1, по божия милост най-верен в Христа, коронясан от бога император, ръководител на римляните и винаги август, изпраща на своя най-скъп брат Готфрид, предстоятел на Св. Амат де Дуако, поздрави и му изразява братската си обич.

Каква голяма чест и каква голяма слава спечелиха вовеки земята на Фландрия и Ханония2 и целият наш род чрез завладяването на Константинополската империя3, вярваме, че е било разпространено от божието могъщество не само в нашата страна, но дори из четирите краища на света. Всичко това беше извършено от бога и е чудно за очите ни, когато един преследва, хиляда и дванадесет хиляди да бягат и да се преместват. На никого от нашите предшественици обаче [бог] не даде толкова голяма слава и чест, колкото дари и подари на нашия господар и брат император Балдуин4 и на нас. Затова ние дължим да отправим най-голяма благодарност на самия господ, от когото идва всяка храброст и всяка победа, защото без каквито и да било наши предишни заслуги неочаквано ни даде победата над такава голяма и прекрасна империя.5 Не по-малка добродетел е да се стремим да запазим завоюваното, отколкото да го спечелим. И макар бог по чуден начин да ни предаде Римската империя, ние не можем да я запазим без съвет и помощ от страна на нашите приятели, особено когато върху тях повече, отколкото върху всички други представители на цялото християнство е легнало задължението да укрепват и защитават гореспоменатата империя за слава на бога, за честта и въздигането на нашия род, за отмъщаване жестоко пролятата кръв на нашия господар и брат императора6 и на другите наши роднини и князе.

При това смятаме, че не е тайна за теб, братко, как поради извършените от нас грехове господарят Константинополски император Балдуин, нашият брат и предшественик, след като беше избита и пленена голяма част от неговите войници (това не можем да кажем без сърдечна болка и най-голяма скръб), бе заловен и задържан от куманите в битката пред Адрианопол7 и бе жестоко хвърлен в затвор от Йоаниций8, неприятел на светия кръст. След това князете, рицарите и бароните избраха нас за ръководител на империята9, ние излязохме от Константинопол10 с войската си и подчинихме под властта на империята много градове и крепости, които бяха въстанали срещу нас,11 и след като укрепихме своите гранични земи, около празника на свети Ремигий се завърнахме в Константинопол. В укреплението на един град, който се казва Роса12, оставихме заедно с много рицари и сержанти Теодорих от Тенремонде, човек особено решителен и забележителен. Докато те пребивавали там, около празника на очистението на св. Мария, им било съобщено, че власите13 били завзели някаква крепост, намираща се близо до Роса. Нашите излезли от Роса една нощ въоръжени, избили власите, които намерили там, разрушили крепостта и се отправили обратно за своя град с плячка и с влашкия обоз. Когато те се връщали, близо до Роса се появили из засада множество власи и кумани. И двете страни започнали сражение и за нещастие, по божие наказание, почти всички от нашите били избити или пленени.14 А тези, на които била поверена охраната на града, на брой около четиридесет рицари, през нощта се изтеглили заедно със сержантите и здрави и живи се върнаха при нас. И тъй бог, нанасяйки удар след удар, заради извършените от нас лоши постъпки ни показа там израза на своето недоволство.

Между това последваха други нещастия за нас. Филипопол, много голям и много добре укрепен град, намиращ се близо до земята на Йоаниций, по нареждане на нашия брат и предшественик император Балдуин беше приел като владетел много известния мъж Рене дьо Три15. Като чул за нашите нещастия, градът коварно застанал срещу него.16 И най-после, отхвърлен от гражданите на града извън самия град, Рене дьо Три, след като положил немалко усилия, се оттеглил заедно с малцина от своите хора в някаква крепост Станимака17, съседна на споменатия вече град, която той бе преди това твърде добре укрепил. Споменатите жители [на Филипопол] сключиха след това мир с Йоаниций. Оттогава нататък те, предугаждайки неговото коварство, постепенно се оттеглиха от неговата власт и издигнаха едного18 измежду своите за свой управител. След като това стана и Йоаниций узна, той дойде с безбройно множество власи и кумани до града, за който се биеха, и го обсади. А жителите на този град, понеже можеха да окажат съвсем незначителна съпротива, предоставиха на неговата воля както града, така и своята съдба. Междувременно бе положена клетва както от него, така и от страна на неговия патриарх, че няма да се случи никаква беда нито на тях самите, нито на града. Йоаниций обаче веднага след като придоби власт над тях, влезе в града и пренебрегвайки, както е съвсем обичайно за него, клетвата си пред бога, подложи на различни видове мъчения тези, които намери в града — от най-възрастните, та до най-невръстните19, а всички знатни коварно погуби — някои наказа с обесване, други попари с вряла вода, трети подложи на други мъчения и страдания, които едва ли могат да се понесат от някой смъртен. След това отведе в страната си всички незнатни както мъжете, така и жените, срина града до основи и после потегли с войска от 100 000 души, и то повече власи и кумани. А те, като не зачитат никакъв закон, са по-долни и от сарацините. Йоаниций плъзна с войската си по цяла Романия20, срина както крепостите, така и градовете, на чиито жители беше дал клетва за ненападение и вярност21. Най-после той обсади Димотика22 и след като изби всички знатни, които успя да подчини със сила или с измама, откара във Влахия заедно с цялата своя плячка всички незнатни с всичките им движими имущества.

При това жителите на Адрианопол и Димотика, които първи му бяха дали клетва, като видяха неговото коварство, изпратиха при нас, колкото можаха по-скоро, свои пратеници и ни предложиха от своя страна мир, покорност и трайно приятелство, а ние трябваше да ги приемем под наша закрила и в кратко време да им се притечем на помощ. Предвиждайки, че е съвсем неизбежно покоряването на страната, макар и да се бяха провинили пред нас, ние ги отпратихме благосклонно. Като свикахме съветниците и бароните във връзка с тези въпроси, ние обсъдихме как да излезем от това положение. По наше всеобщо решение ние напуснахме Константинопол, съпроводени от малка войска, като все още подозирахме гърците в предателство. А нашият враг беше силен с безбройното множество на хората си. Ние бързо се отправихме към Димотика, която противникът почти беше завладял. Врагът, забелязвайки нашето пристигане, изостави крепостта, която обсаждаше, и се оттегли в бягство с цялата си войска. А ние, опряни на божията помощ, като преминахме Адрианопол23 и голяма част от България24, го преследвахме храбро чак до крепостта, в която пребиваваше почти като затворник Рене дьо Три.25 Там именно узнахме достоверно както от споменатия Рене, така и от сигурни пратеници, пък и от мълвата, че неприятелят на Христовия кръст Йоаниций бе безбожно и коварно убил нашия брат императора26, както и всички от нашите, които беше задържал в плен (това ние не можем да споменем без горчивина на сърцето). След това, когато споменатият Рене беше мъжествено спасен здрав и невредим, той се върна по общо решение на нашите барони в Константинопол, а ние, като оставихме някои от нашите войници, макар и малко на брой,27 в земите около Адрианопол за отбрана на крепостите, се завърнахме по божия милост с голям триумф.

Когато графовете и бароните и целият народ на Франция, който пребиваваше в Константинополската империя, се увериха в гибелта на императора и понеже съществуваше непрекъснато опасност Йоаниций да нахлуе с голямото си множество от власи и кумани по цяла Романия и да разруши навред крепостите и градовете, те настоятелно молеха да имат вожд и управител. По съвета на господин Бенедикт28, почитания кардинал, легат на апостолическия престол, те се обърнаха към патриарха29  и поискаха от него да даде короната на нас, още повече, че в Романската империя нямаше никой друг, комуто тя по право да принадлежи освен на нас. Патриархът, който отначало заедно с венецианците наистина се изказваше против нас, сетне бе убеден от уважавания господин кардинал, легат на апостолическия престол, чието покровителство и благоволение винаги сме имали.30 Той неведнъж е проявявал своята милост към нас и към цялата империя. И така по наше и на бароните ни настояване, в неделята след Успение на блажената владичица Мария той ни благослови за император и ни короняса и ни облече във власт.31 Още на третия ден след нашата коронация ние достоверно узнахме, че Йоаниций отново е навлязъл в нашите земи и е обсадил с безбройно множество Адрианопол.32  Като разбрахме това, ние напуснахме Константинопол с нашата, макар и малка войска. Когато се приближихме до гореспоменатия град, гореказаният враг на папската курия и на светата римска църква изостави този град, като бягаше, колкото може. А ние, като прегрупирахме наличните си военни сили, го преследвахме нататък през България, уверени, че ще го прогоним и победим с божията милост и с помощта на нашите приятели.

След всичко това, за да можем да управляваме тази империя за чест и послушание към светата римска църква и за благото на цялото християнство, ние се обръщаме към Вас, брате, напомняме Ви и настоятелно Ви молим да се погрижите и дадете съвет и помощ с всички възможни средства, тъй като всичко това се отнася не само до подкрепа за нас, но и за светата земя и цялото християнство, а също и за отмъщаване на позорно пролятата кръв на нашия господар и брат,33 и на всички, които се сражаваха в Романия за издигането на светата римска църква, чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на небесните птици; отнася се също и за отмъщаване на нанесения позор и за съединение на разкъсаната незиблена туника на нашия господ бог; за всичко това настоявайте пред нашия брат Филип, графа на Намюр и пред всички, пред които бихте могли, като знаете c положителност, че c 600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия с божия помощ ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим нанесения позор.

Дадено в Адрианопол. в нашия лагер, в годината господня 1206, месец септември.

 

1Писмото е писано през септември 1206 г., може би по-малко от един месец след коронясването на Хенрих за император.
2Фландрия и Ханония били графства, владени от фамилията на Балдуин и Хенрих. Самият Балдуин, преди да стане император, бил техен граф.
3Става дума за завладяването на Константинопол и унищожаването на Византия през 1204 г. от участниците в Четвъртия кръстоносен поход.
4Балдуин, първият император на Латинската империя от 1204 до 1205 г.
5Т.е. Византийската империя.
6Балдуин.
7Одринската битка между българите начело с Калоян и латинците начело с Балдуин станала на 14 април 1205 г. Българите са имали на своя страна и кумани. Вж. подробно описание и посочвания на извори и литература у Б. Примов. Жофроа дьо Вилардуен. Четвъртият кръстоносен поход и България. ГСУ, ИФФ, т. XLV, 1948/49, кн. 2, с. 81 — 87.
8Йоханица или Йоаниций е българския цар Калоян (1197 — 1207).
9Хенрих Фландърски е бил управител или регент на империята (moderator imperii) от 1205 до 1206 г., докато латинските барони и венецианците се уверили, че император Балдуин е вече умрял като пленник на Калоян в Търново.
10Хенрих предприел първия си поход през лятото на 1205 г.
11Тук се споменава за въстанието на гръцкото население в Тракия през пролетта на 1205 г. То било подготвено и проведено в съюз с българския цар Калоян, който по същото време нахлул с войската си в Тракия и нападнал латинските гарнизони. Съюзът за общи военни действия бил сключен към края на зимата през 1205 г.
12Роса (Rossa, Rusa, Russion, Roussion) е днес Рускьой до Кешан, в Източна Тракия, Турция.
13Под власи се разбират българи, кумани и власи.
14Сражението станало на 31 януари 1206 г.
15Рене дьо Три се настанил във Филипопол (дн. Пловдив) през ноември 1204 г.
16Става хума, на първо място за латинското поражение при Одрин, което развързало ръцете нa жителите на Пловдив. Събитията в града се развили през юни 1205 г.
17Рене дьо Три се укрил в Станимашката крепост.
18Това е бил пълководецът Алексий Аспиет, който станал управител на Пловдив след оттеглянето на Рене дьо Три.
19Настоящото сведение за жестокото отношение на Калоян към пловдивското население се потвърждава от Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Относно развоя на събитията в града преди идването на Калоян Хенрих не е добре осведомен и не разкрива някои съществени неща. Така например той не пише, че в града се оформили две групи — едни от жителите, българската партия, искали да преминат под властта на Калоян, а другите, гърците отказвали да сторят това.
20Под Романия тук се разбират балканските владения на Латинската империя и преди всичко Тракия чак до Цариград и Беломорието.
21Имат се пред вид гаранциите, които Калоян дал на гърците при сключването на съюза през зимата на 1205 г.
22Дидимотика или Дидимотейхон, днес гр. Димотика. Тук става дума за отмятането на гърците от съюза им с българския владетел.
23Хенрих се насочил направо към Адрианопол, където пристигнал на 27 юни с цел да пресече пътя на българите.
24Т.е. част от Южна България.
25До Станимака поради разногласия сред латинците на 17 юли 1205 г. стигнала само едра част от латинските войски начело с император Хенрих. На това писмо противоречи сведението на Внлардуен, че император Хенрих  не е достигнал Станимака.
26Сигурни данни, че Балдуин е убит, няма.
27Теодор Врана с гърците и 40 франкски рицари е останал в Одрин и Димотика за тяхната отбрана.
28Бенедикт е сменил предишния кардинал легат Петър Капуано.
29Т.е. Томазо Морозини.
30Тук се имат пред вид противоречията между венецианските и другите кръстоносци. По този въпрос вж. и следващата бележка.
31Хенрих, който е бил 30-годишен, е коронясан от новия латински архиепископ Томазо Морозини в църквата „Св. София" на 20 август 1206 г.
32Т.е. на 23 август 1206 г.Нападението на Калоян заварило Теодор Врана неподготвен. Градът бил разрушен.
33Няма достоверни данни за това.


 

2. Император Хенрих пише на папа Инокентий III за поражението на Борил при Филипопол

 

Хенрих, по божия милост най-верен в Христа, коронясан от бога император, управител на Романия и винаги август, изпраща поздрав и изразява явно дължимото послушание на светейшия отец господин Инокентий34, по божия милост върховен и вселенски първосвещеник.

He на хората, но на всемогъщия бог главно се дължи и не поради нашите заслуги, а предимно поради заслугите и застъпничеството на преблажения Петър и на Римската църква се случи империята на Романия да бъде поставена под наша власт. Както по чуден начин се постигна Константинопол да бъде завладян в чест на свети Петър още по-чудно през тези дни, когато преблаженият Петър се сражаваше за нас, в нас действаше Христос, с чиято помощ в навечерието на самия Петров празник, кой ce казва „При веригите“35, ние победихме най-несправедливия гонител на божията църква Борил при Филипопол, и го прогонихме от лагера,36 след като беше извършено безбройно избиване на неговите хора; и за Ваша и наша радост в Господа, ние притежаваме към нашата империя земя, възлизаща на петнадесет дни път, която завладяхме от него. Нашето положение се подобри и от ден на ден се утвърждава; ние не приписваме заслугата за това на себе си, но предимно на бога и на Вас, както и на вярата в Римската църква. . .

Издадено по време на нашия поход в Памфилия37, през месец септември, XII индикт, през третата година на нашата императорска власт.38

 

34Папа Инокентий Ш (1198—1216).
351 август 1208 г.
36Битката при Филипопол през 1208 г.
37Памфилия е град в Южна Тракия, северно от Родосто.
38Писмото е писано през 1208 г.


 

3. Император Хенрих пише на всички свои приятели за победите си над четиримата неприятели на империята

 

Хенрих, по божия милост най-верен в Христа, коронясан от бога император на римляните, управител и винаги август, изпраща в името на Господа бога поздрав на всички свои приятели, до които достигне съдържанието на настоящото писмо.

Понеже Ваша милост желае да се осведоми за нашето състояние и за нашето благополучие, както се надяваме, Вие ще бъдете възрадвани. Затова с настоящото писмо Ви известяваме, макар и не всичко подробно, някои от тези неща, които бог извърши около нас. И тъй да знаете, че досега ние имахме четири главни и най-мощни неприятели на своята империя, сред които ние бяхме настанени и разположени и чиито нахлувания и нападения от всички страни ние непрекъснато понасяхме.

Измежду тези неприятели първи и най-голям бе Ласкарис39, който държеше цялата земя отвъд пролива ,.Св. Георги“ чак до Турция40  и там, държейки се като император, ни притискаше често от тази страна.

От другата страна пък ни нападаше Борил, който по подобен начин беше заграбил владетелската титла и знаците на владетелското достойнство у българския народ, над който чрез насилие беше застанал начело, и оттам ни измъчваше дълго време с многобройни нахлувания.

А пък от друга страна, именно в Солунското кралство, бяха Михаил41, най-опасен предател, и Стрез42, племенник на големия предишен опустошител на Гърция Йоаниций. Макар те и двамата да ни бяха дали клетвена гаранция за верността си, с всички свои сили ни заплашваха от онази страна c унищожение. Ето защо, за да отслабим тях двамата и за да отблъснем тяхната опасна сила, по съвета на нашите барони излязохме дванадесет дни... 43 от Константинопол, както вярваме, че вече е достигнало до Вас. След като водихме там дълго време напрегната борба със споменатите врагове, най-после с божия помощ ги доведохме до такова положение, щото те не можеха никак или твърде малко да застрашават нас или когото и да било другиго, нито пък можеха да им принесат полза хитро скроените и измислени предателства, с които те често си служеха против нас. И наистина Михаил ни беше давал клетвена гаранция четири пъти, но нито единия, нито другия се беше поколебал толкова пъти да я нарушава. Обаче заради това ние им наложихме такова наказание, че бяха принудени да се разкайват, загдето толкова пъти са нарушавали верността си към нас и за всичките си други прегрешения, които извършиха, защото ние им отнехме по-голямата част от най-добрата и прекрасна земя, която те държаха. А ако по-важни дела не ни призоваваха непрекъснато обратно, не би им останала нито една къщурка в нашата империя.

Другите двама врагове на нашата империя обаче, именно Борил и Ласкарис, твърде тежко ни притискаха, единият, Константин44, откъм морето, а другият откъм сушата. Ласкарис вече беше привлякъл един от нашите по-големи хора, именно господин Петър де Брацелло, заедно с много голям брой галери, за да завладее Константинопол.45 По тази причина градът трепереше от страх46 поради голямата си откъснатост, тъй че мнозина от нашите бяха изгубили надежда, че ние ще се върнем, и възнамеряваха да бягат през морето. Повечето обаче бяха преминали на страната на самия Ласкарис, като му обещаваха с клетва да му окажат помощ срещу нас. И тъй поради това ние се върнахме47 бързо и на самия Великден48 стигнахме до един наш град, който се нарича Роса49, а на следващия ден излязохме оттам още на разсъмване. И когато бяхме се отдалечили малко от града, научихме от сигурен вестител, че Борил се намира наблизо пред нас с много голяма войска, състояща се от кумани, българи и власи, дебнел прикрит нашето появяване, бил завзел пътя50, през който ние възнамерявахме да минем и който беше много тесен и опасен, ограден от двете страни с планини. Той искал с измама да ни изненада в затруднено положение сред планините. И ако бог не ни беше разкрил измамата и скритата примка, нашата малобройна войска можеше лесно да бъде заловена при преминаването си там, понеже тогава ние нямахме повече от 60 рицари. Когато обаче чрез пратеници и съгледвачи, които изпратихме нататък, установихме, че всичко това е вярно, отклонихме се от онзи път и насочихме пътуването си по друг път, който се простира покрай морето.51  Като преминахме през някои малки укрепления, които имахме там, присъединихме намиращите се там въоръжени наши хора, продължихме така напредването си нататък и срещнахме някои наши бойци, които ни посрещнаха на три дена път далеч от Константинопол. И тогава, като видяхме, че ние сме нараснали по численост, веднага се върнахме да преследваме Борил с намерение да започнем сражение с него, ако някъде го открием. Обаче сам той, като разбрал предварително за нашето настъпление, потеглил. Ние го преследвахме в продължение на два дена, обаче никъде не можахме да го открием или настигнем, тъй като той бягаше бързо.52

Тогава се върнахме в Константинопол и там бяхме посрещнати с радост и голяма тържественост, тъй като бяхме дълго време очаквани и желани от народа. Нашите барони, които бяхме оставили в пределите и в граничните области на Солунското кралство, за да ги охраняват, именно граф Бертолд, нашият брат Евстахий и някои други ни известиха, че нашият неприятел Стрез53, когото бяхме оставили напълно лишен от сили, се бил отново възстановил чрез подкрепата на Борил, който му бил дошъл на помощ с 52 бойни отряда и вече бил ни нанесъл многобройни пакости. Обаче споменатите барони обединили силите си, привлекли на своя страна и Михаил, който тогава бил влязъл в споразумение с тях, пресрещнали Стрез в Пелагонийската равнина54 и като влезли в сражение с него, спечелили победа. И така в тази равнина Стрез загубил по-голямата част от своята войска, въоръжена с мечове.

Беше ни известно, че от другата страна султанът на Икониум, който беше установил и потвърдил с клетва приятелски отношения с нас и беше уговорил да ни окаже помощ срещу самия Ласкарис, бил нахлул в земята на Ласкарис с много голяма войска от турци.55  Обаче Ласкарис излязъл насреща му с по-голямо множество гърци, а също и латинци, които поради отлъчването си от върховния първосвещеник бяха преминали на негова страна. С тяхна помощ Ласкарис спечелил победата в сражението срещу султана по такъв начин, щото самият султан бил заловен и убит с много голяма част от своите войници. Поради тази причина тогава Ласкарис стана по-дързък и по-надменен. Той изпрати до всички гръцки области писма, в които били изразени величието и значението на неговата победа. Той дори уведомявал гърците, че ако те пожелаят да му се притекат на помощ, той скоро щял да освободи земята от латинските кучета.

И тъй поради това всички гърци започнаха да негодуват срещу нас и му обещаваха помощ, ако той дойде да завоюва Константинопол. А ние, като разбрахме това, преминахме пролива Свети Георги56 с цел да нападнем Ласкарис, тъй като предпочитахме ние да го нападнем, отколкото да очакваме неговото нападение. Щом като преминахме пролива57 и дори докато всички наши рицари още не го бяха преминали, Ласкарис с твърде голямо множество се опълчи срещу нас пред град Спигаций58, единствения град, който ние имахме там. А ние, макар и малко на брой, все пак бяхме многобройни поради храбростта си и високия си дух и се явихме пред града готови за сражение с него. Той обаче веднага удари на бяг и се оттегли в някои от съседните планини, на чиято близост разчиташе. При все това той не можа да бяга толкова бързо, та ние, които го преследвахме, му нанесохме тежки щети в ариергарда на неговата войска, грамадна част от който успяхме да откъснем, като заловихме много коне заедно с ездачите им. А след това, като събрахме войската си, яздейки, започнахме да бродим из страната. Самият той не се осмеляваше да ни излезе насреща в равнините, а държеше войската си в планините и устройваше засади на нашите разезди, които бяха изпращани за хранителни продукти. Обаче най-после жителите на страната, като видяха, че ние яздим из страната колкото си щем, се събраха при Ласкарис и изобщо му заявиха, че не могат да понасят повече това положение и че или той трябва да почне сражение с нас, или пък те самите не ще се бавят да ни се предадат.

Като чу това, Ласкарис събра безбройно много народ както пехотинци, така и конници и по този начин състави 90 големи бойни отряда. Осем от тях бяха съставени от латинци, които му оказваха помощ срещу нас и които, въпреки че бяха отлъчени от господин папата, нямаха страх от бога и от хората. С цялото това множество той се опълчи срещу нас на петнадесети октомври при реката Лупаркос59, където бяхме се установили на лагер в палатки. Той не изведе войските си в равнината, а като остана скрит назад в някаква планина, изпрати два бойни отряда пред нашите палатки. Когато някои от нашите ги обърнаха в бягство и започнаха да ги преследват, откриха там, близо до нас, събрано огромно множество войници. Когато ни съобщиха това, веднага дадохме заповед на нашите да грабнат оръжие. Когато се приближихме нататък, бяхме поразени от учудване и изненада, като видяхме там толкова многоброен народ, разделен и нареден в бойни отряди. Само в бойния отряд на Ласкарис имаше 1700 мъже, облечени в ризници, значи повече, отколкото ние имахме в цялата войска. А ние имахме само 15 малобройни бойни отряда и един от тях беше останал да пази палатките ни. Във всеки боен отряд имаше само по 15 рицаря с изключение на нашия отряд, в който поставихме 50 рицари. Като видяхме обаче, че не можем да избегнем почтено сражението, възложихме всичките си надежди изцяло на бога и на светия кръст, който бе носен начело на нашите редици. И така заповядахме да се спуснат в атака 12 от нашите бойни отряди, понеже се опасявахме, че ако предприемат атаката по-малко на брой отряди, те ще бъдат погълнати от вражеското множество. А те започнаха нападението с мощни викове и със звуци на тръби, като противопоставиха кон срещу кон и меч срещу меч и удържаха достатъчно смело първото сблъскване. Само в продължение на кратко време беше съмнително какъв ще бъде изходът от сражението. И наистина веднага след като понесе първите удари, противната страна започна да отстъпва в бягство. Бягайки, тя изложи гърба си да понася удари от мечовете на нашите бойци. Тогава ние започнахме да нападаме по-ожесточено и по-смело и не престанахме да ги поразяваме и преследваме от пладне, когато започна сражението, до залез слънце. И те бяха в такъв безпорядък, че едвам можеха да различават своите от чуждите. Затова Вие не трябва да се съмнявате, че през този ден мнозина от тях загинаха, поразени от меч. Това обаче, което ще предизвика учудване у всички, които чуят, е, че не се намери никой от цялата наша войска, който да бе загинал или получил смъртоносна рана. А мнозина от латинците, които бяха на страната на Ласкарис, паднаха в сражението; други бяха заловени живи и задържани, а трети, които успяха да се измъкнат живи, на следващата нощ потърсиха нашата милост.

От този ден Ласкарис беше лишен от сили и не се осмели да се появи някъде пред нас. А всички жители до граничната област с Турция дойдоха да се преклонят пред нашата власт с изключение само на някои крепости, за които твърдо вярваме, че пред настъпващото лято60 с божия помощ ще ги принудим да се предадат.

През същото това време, докато действахме така в онези земи, получихме известие от нашите барони в Солунското кралство, именно от граф Бертолд, от нашия брат Евстахий и от другите, които бяхме изпратили да пазят граничната област, че Борил бил дошъл там с голяма войска, като ни нанесъл твърде много пакости.61 Обаче бароните се събрали заедно и съюзени със Слав62, нашия грък, му се противопоставили. А Борил, като се боял от тях, напуснал с бягство земята, като изоставил след себе си 24 пехотни и 2 конни отряда. Всички били избити от нашите, които ги преследвали, и нито един човек не успял да избяга.

И така, Вие разбирате как с божия помощ ние постигнахме победа на всички страни и оставихме четиримата гореспоменати врагове, именно Борил, Ласкарис, Михаил и Стрез, унизени и съвсем лишени от сили. Знайте обаче, че за да имаме пълна победа и за да владеем империята, не ни липсва нищо друго освен латинска войска, на която да можем да предоставим земята, която ще завладеем и дори която сме вече завладели. Защото, както знаете, от малка полза е завладяването, ако нямаш хора, които да запазят завладяното.

Издадено в Пергам,
13 януари 1212 г.

 

39Теодор I Ласкарис (1204-1222), основал Никейската империя след падането на Константинопол.
40Става дума за Румския султанат на Селджукския емират със столица Коня.
41Михаил Комнин (1204 — 1215), епирски деспот, наречен предател, защото нарушавал клетвата си за вярност към латинската империя.
42Стрез, сестрин син на Калоян. Основал самостоятелно княжество в Средна Македония с център Просек, някогашната резиденция на Добромир Хриз. По подбуда на Стрез от централната власт отпаднали и редица местни феодали около Солун и Охрид. През 1208 г. той подобрил отношенията си с Борил.
43По този въпрос вж. П. Мутафчиев. Владетелите на Просек.
44Константин Ласкарис е по-малък брат на Теодор I Ласкарис.
45Пиер дьо Брашьо.
46Хенрих е очаквал по това време (пролетта на 1211 г.) Цариград да бъде нападнат от Теодор Ласкарис.
47Хенрих бил потеглил спешно за Солун.
483 април 1211 г.
49От гр. Роса Хенрих е искал да навлезе във вътрешността на България.
50Траянопол — Харнупол — Цурул и след това през планините той е искал да стигне до Търново, обаче узнал, че Борил е постигнал споразумение с Ласкарис и е заел вече този път.
51Хенрих е извил на юг покрай брега и е взел всички войски, които е имало по гарнизоните, след което увеличение на войските си той е предприел преследването на Борил.
52Хенрих, като не могъл да настигне Борил, се завърнал в Константинопол. Тук той узнал, че Борил не е бягал, а замислял да нападне Солунското кралство.
53Става въпрос навярно за набези на Стрез в земите, завладени от кръстоносците. По този повод Бертолд фон Катценеленбоген и Евстахий, братът на Хенрих, не дочакали Борил, а потеглили, бидейки в съюз с Михаил Комнин, по течението на р. Вардар към Просек.
54Пелагонийската равнина е Битолското поле. Сражението е станало между април и юли 1211.
55Касае се за похода от 1209 — 1211 г. на съюзените селджукски турци и венецианци срещу Теодор Ласкарис. При Антиохия през юни 1211 г. съюзниците били победени от Ласкарис.
56Т.е. Дарданелите.
57Хенрих извел войските си при Пегай, град в Мала Азия, който бил в ръцете на кръстоносците.
58Спигаций е град в Мала Азия.
59Р. Лупаркос във Витиния, при която Теодор Ласкарис бил победен от Хенрих  на 15 октомври 1211 г.
60Т. е. лятото на 1212 г.
61При похода в Македония против Солунското кралство.
62Деспот Алексий Слав, племенник на цар Калоян.

 

X

Right Click

No right click