Балканите

Писма на латинския император Хенрих

Посещения: 7378

 

1. Император Хенрих пише на своя брат Готфрид да окаже помощ на Константинополската империя

 

Хенрих1, по божия милост най-верен в Христа, коронясан от бога император, ръководител на римляните и винаги август, изпраща на своя най-скъп брат Готфрид, предстоятел на Св. Амат де Дуако, поздрави и му изразява братската си обич.

Каква голяма чест и каква голяма слава спечелиха вовеки земята на Фландрия и Ханония2 и целият наш род чрез завладяването на Константинополската империя3, вярваме, че е било разпространено от божието могъщество не само в нашата страна, но дори из четирите краища на света. Всичко това беше извършено от бога и е чудно за очите ни, когато един преследва, хиляда и дванадесет хиляди да бягат и да се преместват. На никого от нашите предшественици обаче [бог] не даде толкова голяма слава и чест, колкото дари и подари на нашия господар и брат император Балдуин4 и на нас. Затова ние дължим да отправим най-голяма благодарност на самия господ, от когото идва всяка храброст и всяка победа, защото без каквито и да било наши предишни заслуги неочаквано ни даде победата над такава голяма и прекрасна империя.5 Не по-малка добродетел е да се стремим да запазим завоюваното, отколкото да го спечелим. И макар бог по чуден начин да ни предаде Римската империя, ние не можем да я запазим без съвет и помощ от страна на нашите приятели, особено когато върху тях повече, отколкото върху всички други представители на цялото християнство е легнало задължението да укрепват и защитават гореспоменатата империя за слава на бога, за честта и въздигането на нашия род, за отмъщаване жестоко пролятата кръв на нашия господар и брат императора6 и на другите наши роднини и князе.

При това смятаме, че не е тайна за теб, братко, как поради извършените от нас грехове господарят Константинополски император Балдуин, нашият брат и предшественик, след като беше избита и пленена голяма част от неговите войници (това не можем да кажем без сърдечна болка и най-голяма скръб), бе заловен и задържан от куманите в битката пред Адрианопол7 и бе жестоко хвърлен в затвор от Йоаниций8, неприятел на светия кръст. След това князете, рицарите и бароните избраха нас за ръководител на империята9, ние излязохме от Константинопол10 с войската си и подчинихме под властта на империята много градове и крепости, които бяха въстанали срещу нас,11 и след като укрепихме своите гранични земи, около празника на свети Ремигий се завърнахме в Константинопол. В укреплението на един град, който се казва Роса12, оставихме заедно с много рицари и сержанти Теодорих от Тенремонде, човек особено решителен и забележителен. Докато те пребивавали там, около празника на очистението на св. Мария, им било съобщено, че власите13 били завзели някаква крепост, намираща се близо до Роса. Нашите излезли от Роса една нощ въоръжени, избили власите, които намерили там, разрушили крепостта и се отправили обратно за своя град с плячка и с влашкия обоз. Когато те се връщали, близо до Роса се появили из засада множество власи и кумани. И двете страни започнали сражение и за нещастие, по божие наказание, почти всички от нашите били избити или пленени.14 А тези, на които била поверена охраната на града, на брой около четиридесет рицари, през нощта се изтеглили заедно със сержантите и здрави и живи се върнаха при нас. И тъй бог, нанасяйки удар след удар, заради извършените от нас лоши постъпки ни показа там израза на своето недоволство.

Между това последваха други нещастия за нас. Филипопол, много голям и много добре укрепен град, намиращ се близо до земята на Йоаниций, по нареждане на нашия брат и предшественик император Балдуин беше приел като владетел много известния мъж Рене дьо Три15. Като чул за нашите нещастия, градът коварно застанал срещу него.16 И най-после, отхвърлен от гражданите на града извън самия град, Рене дьо Три, след като положил немалко усилия, се оттеглил заедно с малцина от своите хора в някаква крепост Станимака17, съседна на споменатия вече град, която той бе преди това твърде добре укрепил. Споменатите жители [на Филипопол] сключиха след това мир с Йоаниций. Оттогава нататък те, предугаждайки неговото коварство, постепенно се оттеглиха от неговата власт и издигнаха едного18 измежду своите за свой управител. След като това стана и Йоаниций узна, той дойде с безбройно множество власи и кумани до града, за който се биеха, и го обсади. А жителите на този град, понеже можеха да окажат съвсем незначителна съпротива, предоставиха на неговата воля както града, така и своята съдба. Междувременно бе положена клетва както от него, така и от страна на неговия патриарх, че няма да се случи никаква беда нито на тях самите, нито на града. Йоаниций обаче веднага след като придоби власт над тях, влезе в града и пренебрегвайки, както е съвсем обичайно за него, клетвата си пред бога, подложи на различни видове мъчения тези, които намери в града — от най-възрастните, та до най-невръстните19, а всички знатни коварно погуби — някои наказа с обесване, други попари с вряла вода, трети подложи на други мъчения и страдания, които едва ли могат да се понесат от някой смъртен. След това отведе в страната си всички незнатни както мъжете, така и жените, срина града до основи и после потегли с войска от 100 000 души, и то повече власи и кумани. А те, като не зачитат никакъв закон, са по-долни и от сарацините. Йоаниций плъзна с войската си по цяла Романия20, срина както крепостите, така и градовете, на чиито жители беше дал клетва за ненападение и вярност21. Най-после той обсади Димотика22 и след като изби всички знатни, които успя да подчини със сила или с измама, откара във Влахия заедно с цялата своя плячка всички незнатни с всичките им движими имущества.

При това жителите на Адрианопол и Димотика, които първи му бяха дали клетва, като видяха неговото коварство, изпратиха при нас, колкото можаха по-скоро, свои пратеници и ни предложиха от своя страна мир, покорност и трайно приятелство, а ние трябваше да ги приемем под наша закрила и в кратко време да им се притечем на помощ. Предвиждайки, че е съвсем неизбежно покоряването на страната, макар и да се бяха провинили пред нас, ние ги отпратихме благосклонно. Като свикахме съветниците и бароните във връзка с тези въпроси, ние обсъдихме как да излезем от това положение. По наше всеобщо решение ние напуснахме Константинопол, съпроводени от малка войска, като все още подозирахме гърците в предателство. А нашият враг беше силен с безбройното множество на хората си. Ние бързо се отправихме към Димотика, която противникът почти беше завладял. Врагът, забелязвайки нашето пристигане, изостави крепостта, която обсаждаше, и се оттегли в бягство с цялата си войска. А ние, опряни на божията помощ, като преминахме Адрианопол23 и голяма част от България24, го преследвахме храбро чак до крепостта, в която пребиваваше почти като затворник Рене дьо Три.25 Там именно узнахме достоверно както от споменатия Рене, така и от сигурни пратеници, пък и от мълвата, че неприятелят на Христовия кръст Йоаниций бе безбожно и коварно убил нашия брат императора26, както и всички от нашите, които беше задържал в плен (това ние не можем да споменем без горчивина на сърцето). След това, когато споменатият Рене беше мъжествено спасен здрав и невредим, той се върна по общо решение на нашите барони в Константинопол, а ние, като оставихме някои от нашите войници, макар и малко на брой,27 в земите около Адрианопол за отбрана на крепостите, се завърнахме по божия милост с голям триумф.

Когато графовете и бароните и целият народ на Франция, който пребиваваше в Константинополската империя, се увериха в гибелта на императора и понеже съществуваше непрекъснато опасност Йоаниций да нахлуе с голямото си множество от власи и кумани по цяла Романия и да разруши навред крепостите и градовете, те настоятелно молеха да имат вожд и управител. По съвета на господин Бенедикт28, почитания кардинал, легат на апостолическия престол, те се обърнаха към патриарха29  и поискаха от него да даде короната на нас, още повече, че в Романската империя нямаше никой друг, комуто тя по право да принадлежи освен на нас. Патриархът, който отначало заедно с венецианците наистина се изказваше против нас, сетне бе убеден от уважавания господин кардинал, легат на апостолическия престол, чието покровителство и благоволение винаги сме имали.30 Той неведнъж е проявявал своята милост към нас и към цялата империя. И така по наше и на бароните ни настояване, в неделята след Успение на блажената владичица Мария той ни благослови за император и ни короняса и ни облече във власт.31 Още на третия ден след нашата коронация ние достоверно узнахме, че Йоаниций отново е навлязъл в нашите земи и е обсадил с безбройно множество Адрианопол.32  Като разбрахме това, ние напуснахме Константинопол с нашата, макар и малка войска. Когато се приближихме до гореспоменатия град, гореказаният враг на папската курия и на светата римска църква изостави този град, като бягаше, колкото може. А ние, като прегрупирахме наличните си военни сили, го преследвахме нататък през България, уверени, че ще го прогоним и победим с божията милост и с помощта на нашите приятели.

След всичко това, за да можем да управляваме тази империя за чест и послушание към светата римска църква и за благото на цялото християнство, ние се обръщаме към Вас, брате, напомняме Ви и настоятелно Ви молим да се погрижите и дадете съвет и помощ с всички възможни средства, тъй като всичко това се отнася не само до подкрепа за нас, но и за светата земя и цялото християнство, а също и за отмъщаване на позорно пролятата кръв на нашия господар и брат,33 и на всички, които се сражаваха в Романия за издигането на светата римска църква, чиито тела са изложени за храна на земните зверове и на небесните птици; отнася се също и за отмъщаване на нанесения позор и за съединение на разкъсаната незиблена туника на нашия господ бог; за всичко това настоявайте пред нашия брат Филип, графа на Намюр и пред всички, пред които бихте могли, като знаете c положителност, че c 600 рицари и 10 000 сержанти в цялата империя Романия с божия помощ ние бихме защитили напълно делото Господне и бихме могли да отмъстим нанесения позор.

Дадено в Адрианопол. в нашия лагер, в годината господня 1206, месец септември.

 

1Писмото е писано през септември 1206 г., може би по-малко от един месец след коронясването на Хенрих за император.
2Фландрия и Ханония били графства, владени от фамилията на Балдуин и Хенрих. Самият Балдуин, преди да стане император, бил техен граф.
3Става дума за завладяването на Константинопол и унищожаването на Византия през 1204 г. от участниците в Четвъртия кръстоносен поход.
4Балдуин, първият император на Латинската империя от 1204 до 1205 г.
5Т.е. Византийската империя.
6Балдуин.
7Одринската битка между българите начело с Калоян и латинците начело с Балдуин станала на 14 април 1205 г. Българите са имали на своя страна и кумани. Вж. подробно описание и посочвания на извори и литература у Б. Примов. Жофроа дьо Вилардуен. Четвъртият кръстоносен поход и България. ГСУ, ИФФ, т. XLV, 1948/49, кн. 2, с. 81 — 87.
8Йоханица или Йоаниций е българския цар Калоян (1197 — 1207).
9Хенрих Фландърски е бил управител или регент на империята (moderator imperii) от 1205 до 1206 г., докато латинските барони и венецианците се уверили, че император Балдуин е вече умрял като пленник на Калоян в Търново.
10Хенрих предприел първия си поход през лятото на 1205 г.
11Тук се споменава за въстанието на гръцкото население в Тракия през пролетта на 1205 г. То било подготвено и проведено в съюз с българския цар Калоян, който по същото време нахлул с войската си в Тракия и нападнал латинските гарнизони. Съюзът за общи военни действия бил сключен към края на зимата през 1205 г.
12Роса (Rossa, Rusa, Russion, Roussion) е днес Рускьой до Кешан, в Източна Тракия, Турция.
13Под власи се разбират българи, кумани и власи.
14Сражението станало на 31 януари 1206 г.
15Рене дьо Три се настанил във Филипопол (дн. Пловдив) през ноември 1204 г.
16Става хума, на първо място за латинското поражение при Одрин, което развързало ръцете нa жителите на Пловдив. Събитията в града се развили през юни 1205 г.
17Рене дьо Три се укрил в Станимашката крепост.
18Това е бил пълководецът Алексий Аспиет, който станал управител на Пловдив след оттеглянето на Рене дьо Три.
19Настоящото сведение за жестокото отношение на Калоян към пловдивското население се потвърждава от Жофроа дьо Вилардуен и Никита Хониат. Относно развоя на събитията в града преди идването на Калоян Хенрих не е добре осведомен и не разкрива някои съществени неща. Така например той не пише, че в града се оформили две групи — едни от жителите, българската партия, искали да преминат под властта на Калоян, а другите, гърците отказвали да сторят това.
20Под Романия тук се разбират балканските владения на Латинската империя и преди всичко Тракия чак до Цариград и Беломорието.
21Имат се пред вид гаранциите, които Калоян дал на гърците при сключването на съюза през зимата на 1205 г.
22Дидимотика или Дидимотейхон, днес гр. Димотика. Тук става дума за отмятането на гърците от съюза им с българския владетел.
23Хенрих се насочил направо към Адрианопол, където пристигнал на 27 юни с цел да пресече пътя на българите.
24Т.е. част от Южна България.
25До Станимака поради разногласия сред латинците на 17 юли 1205 г. стигнала само едра част от латинските войски начело с император Хенрих. На това писмо противоречи сведението на Внлардуен, че император Хенрих  не е достигнал Станимака.
26Сигурни данни, че Балдуин е убит, няма.
27Теодор Врана с гърците и 40 франкски рицари е останал в Одрин и Димотика за тяхната отбрана.
28Бенедикт е сменил предишния кардинал легат Петър Капуано.
29Т.е. Томазо Морозини.
30Тук се имат пред вид противоречията между венецианските и другите кръстоносци. По този въпрос вж. и следващата бележка.
31Хенрих, който е бил 30-годишен, е коронясан от новия латински архиепископ Томазо Морозини в църквата „Св. София" на 20 август 1206 г.
32Т.е. на 23 август 1206 г.Нападението на Калоян заварило Теодор Врана неподготвен. Градът бил разрушен.
33Няма достоверни данни за това.

X

Right Click

No right click