Вавилон

Съдебно решение за връщане на брачен дар

Написана от Любомир Грозданов
Посещения: 344

 

Публикува се по: Рифтин А.П. Старовавилонские документы в собраниях СССР. 1937

Превод и редакция: Любомир Грозданов

 

Sippar. 5.XI.10 г. Samsuiluna

 

Sin-Ašarid, заедно с братята си, донесъл в дома на Bêlânii̧a сватбен подарък. Но Bêlâniịa не му дал дъщеря си. Тогава Sin-Ašarid призовал на съд Lâmassum, съпругата на Bêlânii̧a. Съдиите – mu′irrum, šâpirum и др., разгледаха тяхното дело и разпоредиха да бъде върнат подаръкът на Sin-Ašarid.

Последният и братята му положиха клетва, че няма да се връщат към това дело и няма да повдигат процес срещу Lâmassum.

Петима свидетели.

Печатът на Sin-Ašarid е поставен отстрани, на лицевата и обратната страна на табличката.

1

 

1) [aš-šum zu-bu]-ul-li-е  [Относно да]рът за булката,
[š]а ᵈsin-а-ša-ri-id ša-pí-ir m[a]-а-atim  който Sin-Ašarid, šâpir mâtim,
ù šes-a-ni-meš  и неговите братя
a-na bȋt be-la-ni-i̭a   в дома на Bêlâniịa,
5) zu-bu-ul-la iz-bi-[lu]  дар за булката занесли.
mârtam be-la-ni-i̭a  [След като] дъщеря си Bêlânii̧a
la id-d[i]-i[š-šum-ma]  не [му я дал],
ᶦla-ma-sum aššat be[l]a-n[i-i̭a]  Lâmassum, жената на Bêlânii̧a,
a-na zu-bu-ul-li-e iș-ba-[tu...]  заради дара за булката, те заловили.
10) ᶦi-na-pa-li-šu mu’[irrum]  Ina-palêšu, mu’[irrum],
’[а]-wi-il-ištar šа-pi-[rum]  Awêl-Ištar, šâpi[rum]
[ᶦ]i-bi-ᵈsin  Ibi-Sin,
[ù…………….]  [и…………]
[а-wа-ti-šu]-nu i-mu-ru-ma  [делото и]м беше разгледано и след това
15) zu-bu-ul-la-šu i-pu-lu-šu-[um]  неговият подарък за булката му бе възстановен.
lа i-tu-ur-ú  За това, че (по това дело) те няма да се връщат,
ᶦlа-mа-sum aššat be-la-ni-i̭a  против Lâmassum, жената на Bêlânii̧a,
la i-gi-ru-ma  няма да повдигат процес –
ka-n[i-i]k-šu la-bi-ru-um in-na-am-ma-ar  (ако) старият му документ се появи,
20) iḫ-ḫi-ip-pi  (то) той трябва бъде счупен –
mu ᵈšamaš ᵈmarduk ù sa-am-su-i-  в Šamaš, в Marduk и
lu-[na šarrim]  цар Samsuiluna
in-[p]à(d)-meš  те се заклеха
maḫar ù-zi-el-li-um mâr a […]  Пред Uzielum, син А[….]
maḫar a-pil-ᵈadad dup-sar  Пред Apil-Adad, писар,
25) maḫar ᵈsin-i-ḳi-ša-am……  Пред Sin-iḳišam…
maḫar ilu-šu-na-și-ir mâr bîtim  Пред Ilušu-nașir, mâr bîtim,
maḫar a-bu-[ki]-ma-ilim…  Пред A-bu-[ki]-ma-ilim…
[waraḫ] šabâțim ûm 5kam  [Месец] Šabâț, ден 5-ти.
[mu] sa-am-su-i-lu-na lugal  [Година] Цар Samsuiluna
[ign]im i-da-m[a-ra-az]  [вой]ската Idamaraz

 

                                         Печат

1ᵈsin-а-ša-r[i-id]  Sin-Ašarid
2mâr a-bu-um-ra-bi  син на Abum-rabi
3warad ⁱⁱil-amurrim  служител Il-Amurrim

 

Съдебното решение е въз основа на §160 от Кодекса на цар Хамурапи, който гласи:

šum-ma a-we-Ium a-na bît e-mi-im bi-ib-lam ύ-ša-bi-il tir-ḫa-tam id-di-in-ma a-bi mârtim mârtî ύ-ul a-na-ad-di-ik-kum iḳ-ta-bi mi-im-ma ma-la ib-ba-ab-lu-šum uš-ta-ša-an-na-ma ύ-ta-ar

"Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си, даде откупната плата, а после бащата на девойката каже: „Няма да ти дам дъщеря си", той трябва да върне в двоен размер всичко, което му е донесено."

 

Бележки и речник на някои от термините:

1Терминът „zubulû“ е възстановен в тази колонка въз основа на редове 5, 9, 15 от нашия документ. В допълнение към този текст той се намира само в таблици KAV, No 1, Vs. IV, (21), 29, 33, 40 в смисъл на „подарък за булката“ и е глосиран с термина „biblu“.
2šâpir mâtim“ обикновено се превежда като „областен чиновник/администратор“ (да не се бърка с областен управител!).
4-5Изразите „zubullâ zabâlu“ и „ana bit emim zubullâ zabâlu“ „да донесеш подарък за булка“, „да донесеш подарък за булка в дома на тъста“ са известни от документи KAV No 1, Vs. IV 33-34; 40, както и от § 159-161 от Кодекса на Хамурапи.
9Šabâtu“ – „заловили“, е в смисъл „призовали на съд“. Вж. Виж Lautner, Die richterliche Entscheidung стр. 12 и сл. и посочената там литература. Lâmassum, съпругата на Belânija е била призована в съда след смъртта на Belânija.
29Дата – 10-та година от царуването на Самсуилуна ок. (1750-1712 г. пр. Хр.)
30Войската на Idamaraz – при датирането на документа, освен годината на управление на съответния владетел, се добавя и важно за същата година събитие – това е характерно за епохата на Първа вавилонска династия. В случая, в 1740 г. пр. Хр., вавилонската армия под командването на цар Самсуилуна разгромява войските на княжеството Идамарац, намиращо се на юг от Вавилония.

 

 Пояснения

 

Отличното изследване на Paul Koschaker, посветено на старовавилонското брачно право,1 обяснява, че „biblum“ в Кодекса на Хамурапи означава „подарък за булката“ a „tirḫâtum“ „цена на булката“. От §§159-161, в който се срещат  „biblum“ и „tirḫâtum“, следва, че бракът е предшестван от акт, състоящ се в това, че младоженецът дава на бащата подарък за булката и плаща цената за нея. Този акт е годеж, както изтъква съвсем правилно изследователят. Документите от същата епоха показват, че „tirḫâtum“ е можело да бъде предаден директно по време на бракосъчетанието. И в двата случая сме изправени пред характерната за брака покупко-продажба.

След предаването на „tirḫâtum“, булката вече е „aššatum“, „съпруга“, младоженецът „bel aššatim“, „господар на съпругата“, бащата на съпругата „emum“ „тъст“, въпреки, че бракосъчетанието може все още да не е извършено.

За разлика от термина „tirḫâtum“, който виждаме не само в Кодекса на Хамурапи, но и в документите2, терминът „biblum“  не се среща в съдебните решения, познати до момента. Изразът „biblam šûbulu“ – „задължен да донесе“ „изпрати“ подарък, показва, че дарът за булката може да се състои от разни вещи, а не от пари, докато „tirḫâtum“ се дава само в пари3.

От текста на §§159-161 следва също, че „biblum“  е даван само преди брака. Както ще видим по-долу, по време на годежа е бил съставен документ, в който младоженецът и бащата са контрагенти.

Този документ фиксира предаването на подаръка и плащането на цената на булката от страна на жениха и задължението на бащата да даде дъщеря си.

Както споменава Koschaker, годежът представлява своеобразна кредитна сделка, в която кредитор се явява женихът4.

Съгласно §§159-161 и двамата контрагенти могат да прекратят годежа. В този случай, женихът губи „biblum“ и „tirḫâtum“, ако се откаже от сключване на брак, а бащата на булката е бил длъжен да върне в двоен размер полученото, ако той откаже да даде дъщеря си на жениха.

Следва да се отбележи, че терминът „biblum“ се среща също и в т. нар. асирийски закони §30 паралелно с термина „zubulû“,5 който по-нататък се употребява самостоятелно със същото значение като „biblum“, т.е. „подарък за булката“. Koschaker стига до извода, че „biblum“ се явява глоса под влияние на Кодекса на Хамурапи, а „zubulû“ е асирийски термин.

Илюстрация на член 160 от Кодекса на Хамурапи се явява нашият документ.

И нека се обърнем към неговото съдържание. Sin-Ašarid заедно със своите братя6 занесъл дар за булката (zubullû) в къщата на Bêlâniịa. С други думи, състоял се годеж: Sin-Ašarid занесъл на Bêlâniịa дар за булката, а Bêlâniịa поел ангажимент да му даде дъщеря си за съпруга. Въпреки това, Bêlâniịa отказва. Тогава Sin-Ašarid призовал Lâmassum, жената на Bêlâniịa, на съд, тъй като по това време Bêlâniịa вече бил починал. Съдиите разгледали делото им и осъдили Lâmassum да обезщети Sin-Ašarid за подаръка му. Sin-Ašarid и братята му дали клетва, че няма да се връщат към този случай и няма да преследват съдебно Lâmassum.7

Документът носи печата на  Sin-Ašarid, като носител на задължението. Същевременно текстът съдържа клаузата, че „ако старият му (т.е. на Sin-Ašarid) документ се появи, той трябва да бъде унищожен“.

Какво ново доказва този документ в интересуващата ни област?

От съдържанието му следва, че терминът „zubulû“ не е специфичен асирийски термин, както се предполагаше по-рано, а е бил известен в епохата на Първа династия в Северна Вавилония. Обстоятелството, че в Кодекса фигурира термина „biblum“, а в документа „zubulû“, още веднъж показва съществена разлика между официалните закони на държавната власт и обичайните юридически практики, което отдавна е известно на науката – терминологията в Кодекса се различава от тази в съдебните решения.

Освен това, клаузата в съдебното решение за унищожаването на стария документ на Sin-Ašarid, ако се появи, неоспоримо показва, че по време на годежа е бил съставен документ, в който е записано прехвърлянето на дара, плащането цената за булката и задължението на роднините да я омъжат за кандидата. Документ с такова съдържание следвало да бъде унищожен по постановление на съда. Съгласно характера на годежа като кредитна сделка, документът трябвало да се съхранява при женихът-кредитор, в нашия случай Sin-Ašarid. Той не можело да бъде унищожен по време на процеса, тъй като най-вероятно бил изгубен. Това обстоятелство е и причината подобна клауза да се появи в съдебното решение. Пред съда Sin-Ašarid, вероятно,  обосновал своя иск чрез свидетели и клетва.

 

1Paul Koschaker. Rechtsvergleichende Studien zur Gesetzgebung Ḫammurabis, Leipzig, 1917, S. 130 и сл.
2За епохата на Първа вавилонска династия вж. Meissner, ВАР № 88=VS VIII, 92, 8; № 90, 8; № 109,10; CT IV 18ᵇ, 13; VIII, 2ᵃ Rs. 1; 7ᵇ, 9; XXXIII, 34,9; VS VIII № 4-5, 11; IX № 192,9; BEVI1, № 84, 40; № 101, 20; AJSL XXIX, 196, obv. 2; XXX, 63, obv. 7.
3Вж. горната бележка
4Вж. Koschaker, цит. съч., стр. 138
5Вж. Schröder, KAV № 1, Vs. IV, 21 bi-ib-la it-ta-bal (zubullâ) iz-zi-bi-el. Допълнението „zubullâ“, по Ehelolf, Ein altassyrisches Rechtsbuch, стр. 31, § 30.
6Очевидно Sin-Ašarid е глава на семейството - той носи високия ранг „sâpir mâtim“ - и е искал да уреди брака на един от братята си.
7Това място в документа показва, че Bêlâniịa вече не бил между живите.

 

X

Right Click

No right click