Древен Рим

Легенда за основаването на Рим

Посещения: 3768


Тит Ливий

She wolf suckles Romulus and Remus

3. Асканий, синът на Еней,1 още не бил на такава възраст, че да може да поеме властта, но тази власт се запазила непокътната за него до пълнолетието му. Латинската държава, царството на дядо му и баща му, се запазило за младенеца в течение на толкова продължително време благодарение на женска опека. Майката на Асканий, Лавиния, била именно тази способна жена.

Този Асканий...2, когато се увеличило населението на Лавиний, напуснал цъфтящия и богат по онова време град на майка си или мащехата си, а самият той основал в подножието на Албанските планини нов град, който той нарекъл Алба Лонга, т. е. Дългата Алба, тъй като градът по своето местоположение се простирал по протежението на един планински хребет.

Между основаването на Лавиний и на колонията Алба Лонга изминали почти тридесет години и въпреки това могъществото на държавата, особено след поражението на етруските, нараснало до такава степен, че нито след смъртта на Еней, нито по времето на настойничеството на жената, нито даже след това през първите години от царуването на юношата Мезенций, вожда на етруските, нито пък другите съседи се осмелявали да дигнат оръжие срещу него. Мирният договор между етруските и латините бил сключен тъй, че граница между тях станала р. Албула, която сега се нарича Тибър. След това царувал синът на Асканий — Силвий, който по някаква случайност се родил в гората. Той имал син на име Еней Силвий, който също имал син — Латин Силвий. Последният основал няколко колонии, които били наречени древни латини.3 След това на всички царе на Алба се запазило прозвището Силвий... Подир това ... царувал Прока. Той имал синове Нумитор и Амулий. Старинното царство на Силвиите било завещано на Нумитор като по-стар син. Но силата се наложила над волята на бащата и над зачитането на старшинството: Амулий се възцарил, след като изгонил брата си. Към едното злодеяние той прибавил и друго, като убил братовия си син. Дъщерята пък на брата си — Рея Силвия, той лишил от надеждата за потомство, като я направил весталка и по този начин под предлог, че ѝ оказва почести, я обрекъл на вечно девство.

4. Аз мисля обаче, че тези толкова силни град и държава, които отстъпвали по могъществото си само на боговете, дължали своето възникване само на предопределението на съдбата. Когато изнасилената весталка родила близнаци, тя обявила за баща на това незаконородено потомство бога на войната Марс, било защото вярвала в това, или пък защото считала за по-почтено да представи бога за виновник на своето прегрешение. Обаче нито боговете, нито хората могли да защитят нея и децата от жестокостта на царя. Жрицата била хвърлена в затвор и окована във вериги, като било заповядано децата да бъдат хвърлени в реката. Но по някаква определена от боговете случайност Тибър бил излязъл от коритото си и образувал застояли води, тъй че никъде не било възможно да се достигне истинското му корито. Но изпратените хора, които носели децата, се надявали, че те ще потънат дори и в такава вода. И тъй като смятали, че са изпълнили заповедта на царя, те подхвърлили децата в най-близкото блато, където сега се намира Руминалската смокиня (разказват, че тя се наричала Ромулова смокиня). По тези места тогава имало обширен пущинак. Съществува предание, че когато плаващото корито, в което били изхвърлени децата, след спадането на водата се спряло на сухо място, жадна вълчица, като слязла от близките хълмове да пие вода, се отправила към мястото, откъдето се чувал плачът на децата. Тя с голяма кротост им подложила гърдите си, а царският пастир на име Фаустул я видял да лиже децата. Той ги занесъл в кошарите си и ги поверил на своята жена Ларенция да ги отгледа... Така се родили те и така били отгледани. Когато пък израснали, те не оставали без работа в кошарата на пастира или около стадата, ходели на лов и бродели из гората. Закрепвайки сред такива занятия и тялом, и духом, те не само преследвали зверовете, но нападали и разбойници. Отрупани с плячка, делели награбеното с пастирите. Със своята дружина, която от ден на ден се увеличавала, те се занимавали и със сериозни неща, и с шеги.

622px Altar Mars Venus Massimo5. Разказва се, че още тогава съществувало Луперкалското празненство ... Голи юноши тичали, като съпровождали с шеги и разпуснато веселие почитта, която отдавали на Ликейския Пан ... И ето, когато Ромул и Рем се били отдали на игрите, разбойниците, разгневени от загубата на плячката си, ги нападнали. Ромул храбро се защищавал, а Рем бил заловен и след това бил предаден на цар Амулий, като освен това бил обвинен. Главното обвинение срещу братята се състояло в това, че те нападали владенията на Нумитор и с шайка юноши отвличали оттам добитъка също като неприятели. Тъй Рем бил предаден на Нумитор, за да бъде наказан със смърт.

Още от самото начало Фаустул предполагал, че в дома му се отглеждат царските деца. Той знаел, че те са подхвърлени по заповед на царя. Тази случка съвпадала с времето, когато той ги намерил, но той не желаел да разкрива работата преждевременно, освен ако му се удаде случай или ако това му се наложи от необходимостта. Тази необходимост се появила по- рано. И ето под влиянието на страха той разкрил всичко на Ромул. Случайно на Нумитор, докато той държал под стража Рем и слушал за братята близнаци и като съпоставил тяхната възраст и характер, в който нямало нищо робско [с онова, което слушал], дошла наум мисълта за неговите внуци. Чрез разпитване той стигнал до същия резултат и почти разпознал Рем. По този начин цар Амулий бил заплашен от всички страни с козни. Ромул, като не се смятал за достатъчно силен за открити действия, нападнал царя не с шайка юноши, а като заповядал на всички пастири да отидат по различни пътища, но в определено време да се приближат към двореца и да нападнат царя (Амулий). Откъм жилището на Нумитор пък му дошъл на помощ Рем, който бил подготвил друг отряд. Така те убили царя.

6. В началото на суматохата Нумитор, като повтарял непрекъснато вестта, че неприятели нахлули в града и нападнали двореца, свикал албанската младеж, за да го отбранява с оръжие. Когато обаче видял, че младежите, след като умъртвили царя, се отправят към него с приветствия, той веднага свикал събранието, извадил на бял свят престъплението на брата си против него, посочил произхода на внуците си — как те се родили, как били отгледани, как били разпознати, след това как бил убит тиранинът — и заявил, че той е виновникът за това деяние. Юношите застанали, строени сред събранието, и приветствали дядо си като цар, а последвалите единодушни възгласи на тълпата потвърдили в негова полза царското име и власт. Предоставяйки по този начин Албанското царство на Нумитор, Ромул и Рем пожелали да основат по ония места град, където били подхвърлени и отгледани. Освен това имало излишно население и в Алба, и в Лаций. Към него се присъединили пастирите, а всичко това давало надеждата, че и Алба, и Лавиний ще бъдат малки в сравнение с оня град, който те се готвели да основат. Но на тези намерения попречило наследеното от дедите им зло — жаждата за царска власт, вследствие на което миролюбивото начинание се превърнало в отвратителен спор. Тъй като братята били близнаци и не било възможно да се разреши въз основа на първенството по рождение, то Ромул избрал Палатинския, и Рем Авентинския хълм, за да гадаят, и боговете, които били покровители на тези места, да им посочат чрез знамения кой от двамата да даде името си на новия град и кой от тях да го управлява.

7. Разказват, че знамението — шест ястреба — се явило по-рано на Рем и че то било вече съобщено, когато на Ромул се явили двойно по-голямо число ястреби; и тъй всеки един от тях бил приветстван от многобройните си привърженици като цар — едните искали царската власт за своя вожд, като се позовавали на приоритета по време, а другите — на броя на птиците. Избухнала свада, а предизвиканото от нея раздразнение довело до сбиване, по време на което в суматохата Рем бил убит. По-разпространено е обаче преданието, според което Рем, като се надсмял над брат си, прескочил новите стени. Разгневен от това, Ромул го убил, като казал. „Така ще стане с всеки, който ще прескочи моите стени." По такъв начин Ромул останал единствен господар на властта, а градът, след като бил основан, бил наречен по името на основателя.

 

1Според преданието, което е разказано в предходните две глави от I Кн. на историята на Рим от Т. Ливий, Еней, синът на Анхиз и Венера, бил заедно с Антенор един от двамата троянски първенци, към които гърците, след като превзели Троя, не приложили по думите на Ливий „правото на войната" т. е. не ги убили, нито пък отвели в робство. Според същото предание Еней и придружаващите го троянци след дълги странствания, които водели от Троя през Македония и Сицилия в Лаврентийската област (по-сетне Лациум), се установили в Лациум и Еней станал гост, а по-сетне зет на местния цар Латин. Троянските пришълци основали тук град, наречен по името на съпругата на Еней Лавиния. Немного след това от брака на Еней с Лавиния се родил син, когото родителите му го нарекли Асканий. Съюзът между латините и троянските пришълци събудил безпокойство и подозрение сред съседните племена рутули и етруски. Еней, виждайки опасността, която застрашава латините и троянците от страна на силния противник, и в желанието си да привлече местното население на своя страна, нарекъл двата народа латини. В битката, която се развихрила между латините и етруските, победили латините, но в същата битка загинал Еней.
2В означените с многоточие места съставителят е изпуснал някои несъществени подробности от оригиналния текст.
3За разлика от латините, които по-късно били подчинени на Рим.

 

X

Right Click

No right click