Османско владичество

Димитър Калъчлията и Солак Мустафа

Посещения: 1065

 

Публикувано по: Непокорни поданици на султана, Документален сборник, съставител: Петър Петров, С., 1995

 

1

Xитοв, П. Моето пътуване по Стара планина, 110-111.

Димитър Калъчлията е родом от Ени-Захарската област [Новозагорско], с. Теке Махалеси [Загорци]... Димитър Калъчлията е един от най-знаменитите български войводи. Той е хайдутувал по Тракия и Добруджа повече от 12 години. Твърде често той е имал повече от 20 души другари. Байрактар му е бил Златю Конарченинът...

Цяло едно лято Димитра е гонила по Варненския окръг почти всичката варненска войска. Но той нито помислял да бяга от тоя окръг...

Димитър Калъчлията в онова време ходеше с Пею Буюклията и със Злати Байрактар. Те са имали 18 души другари. През същото лято, когато беше най-опасно от потерите, Димитър остана с една чета, а Златю и Пею се отделиха и съставиха друга.

 

2

Блъсκοв, Р. Трите звезди или наказано престъпление. Разказ из селския ни живот след Руско-турската кримска война. - Памятник, 1895, № 4, 293-294.

А Солакът, този горски самозван владетел над беззащитните нещастни селяни, се усилваше и укрепваше от ден на ден по-добре. Той върлуваше вече свободно. Накрай време той предаде на себе си значението в роде Пазвантоолу, като доказваше на своите тайни привърженици, че целта му е да защитава угнетените, да помага на сиромасите и това, което правителството не е в сила да го направи, той ще го направи и изпълни де със заповеди, де с нож и огън. Сам бе неграмотен, но за уведомление на своите заповеди и приказания той си служеше с писари: един турчин и един българин - Първан, писари, много по-големи разбойници от самия него. С малко думи, той си имаше подвижна канцелария. Ето няколко документа, запазени в архивата на един негов таен ятак българин:

„До селския чорбаджия в Аязма [Водици]: Ще направите в три дни съборения мост на реката, за да могат селяните да си пренасят снопите по-лесно.“

„До чорбаджията в с. Черковна: Наскоро ще се жени един сиромах момък в с. Комарево. Ще направите селски всичкия му сватбен чеиз (нужните за младоженците сватбени дрехи и подаръци).“

„До чорбаджията в с. Кайредие [Снежина]: Снощи моите пияни хора по погрешка подпалили плевника на дядо Вълко. Незабавно всичко ще гудите на мястото му.“

„До чорбаджиите в 5 села: В с. Синдел ще се прави джамия. Ще съберете селски по 1000 гроша и ще ги пратите там.“

„До чорбаджиите ( в други 5 по-големи села): Ще ми трябват за хората ми 40 антерии, 40 абени калци, 40 ризи, 40 шалове. Всички ще откупите селски от Първан и ще ми ги изпратите. Сетне вие си мислете.“

 

3

Писмо от 12 февр. 1859 г. на валията на Русе до каймакама в Шумен. - Ποпοв, Η. Документи за съвместна антифеодална борба на турци и българи в Източна България през 60-те години на XIX век, съхранявани в Ориенталския отдел на Народната библиотека „Кирил и Методий“. - Изв. на НБКМ и УБ, 5, 1965, 101-102.

От страна на Варненския меджлис ни бе съобщено, че Солак Мустафа от Провадия, който преди време бе получил назначение по преследването на върлуващите в казите на Варненския санджак разбойници, отбягнал да залови и задържи прочулия се разбойник Помак Мустафа. Тази негова постъпка възбуди основателни подозрения и за неговото залавяне преди настъпването на пролетта бе отправено от наша страна писменото нареждане, което варненският каймакам бей-ефенди, влизайки за случая в преписка с Вас, Ви е препратил. Именно с протокол, последвал като отговор на това наше писмено нареждане, споменатият каймакам ни съобщава, че според телеграфното уведомление, което бил получил от Вас, върлуващите в санджаците Варна, Шумен, Силистра и Сливен разбойници, отдали се на вредителства и посегателства над населението и по пътищата, са се разделили на два отряда, първият от които се състоял от хората на Кълъчли Димитри от Сливен, който в продължение на няколко месеца се бил подвизавал по планините, влачейки със себе си дървен топ, наречен крина, а в другия им отряд влизали хората на казания Солак Мустафа. Споменатият Кълъчли Димитри и един от сподвижниците му, именуван също Димитри, от Лозенград, накрая били заловени, а други двама негови, на Кълъчли Димитри хора, които били с него, успели да избягат. Освен горното казаният меджлис съобщава, че според както било узнато, въпросният Солак Мустафа, като разбрал, че е дирен, прехвърлил се в Провадийската каза, Варненски санджак, където понастоящем се укривал, движейки се от село на село със [селските] коли; така че в едно село той бил опожарил къщата на едного, в друго село заставил селяните да построят къща за селския поп, а в трето пък, след като с тояга набил един циганин, за когото имало писмено нареждане да се яви пред провадийския съд, изпатил писмено съобщение до този съд, в което било казано: „На този човек делото разгледах аз. Никой да не се противи на това!“ От друга страна, съвсем явното и безопасно сноване на този човек тук и там, след като по описания начин се е отдал всецяло на бунтарство и изменнически действия, трябва да се обясни с това, че селското население го приема и укрива, когато се попадне на следите му при преследването. Също така безспорно е, че и другарите на споменатия Димитри се укриват по същите места. При тези условия, в случай че не се намери начин за незабавното залавяне на тези [хора], с настъпването на пролетта, когато те ще могат да завербуват още много свои сподвижници, положението би се затруднило извънредно. Ето защо отправяме до Вас настоящето почтително писмо с пожелание, след като влезете в писмена връзка за случая с каймакамите на Варна, Силистра и Сливен, на които също ще бъде предписано своевременно да положат и те пределни старания във връзка с предприемане на необходимите мерки за преследването, залавянето и задържането час по-скоро на въпросните хайдути, да благоволите да положите с настойчивост всички старания за предприемане на необходимите мерки в това направление. Когато въпросните бъдат открити, в случай че се съпротивляват с оръжие, да се отговори по същия начин и да се сложи на тях ръка - били те живи или мъртви. Също така да се обясни и обяви на всички: населението по селата отсега нататък не само да не приема по домовете си бунтовници от тоя род и да ги укрива, но напротив, в което село и да се появят, веднага да уведомява полицейските власти, на които и да дава дружно своето съдействие. Ще бъдат налагани най-строги наказания, когато се установи, че някой измежду тях е приел и укрил хайдути от тоя род, без да са били уведомени полицейските власти, или ако е имало възможност да бъде заловен някой хайдутин, това не е сторено. Най-после, в случай на проявена мекушавост или бездействие от страна на полицейските органи, последните ще попаднат под отговорност съгласно наказателния закон по-строго от другите. След като в резултат [на горепосочените мерки] тези мерзавци бъдат заловени, населението ще може да бъде избавено и обезпечено срещу техните зловредни действия и вредителство.

 

4

Дописка от Шумен от 24 февр. 1859 г. - Цариградски вестник, № 421, 7 март 1859.

Няколко злодейци са имали гнездото си от есенес в Шумен. И ходили нощем из града да подкопават домове и крадат. Тия с една ненадейна случка се откриват и полицията сполучва да ги излови. По злощастие влъхвите са били българи и главатарят им бил някой си страшен Калъчлъ Димитър. У когото се откриват и други разбойничества много, дето е правил от лятос. Научаваме се, че реченият Калъчлъ Димитър хортувал дръзновено на каймакама и пред мезлича и казал: „Сиз япъюрсунус, биз япмайле не олду“ [Вие правите, а ето докъде ни докарахте] - от това правене какво стана с нас!

Като ходих из града, найдох у един дюген четирима свещеници и няколко българи от Провадийската каза, които дошли да се молят на каймакама Юсмен паша да опрости прочутия разбойник Солак Мустафа от селото Дамлалъй [Славейково], за да излезе на лице; защото много зло правил по ония села.

Всичката зима, казват селяните, ходи със 7-8 дружина, от село в село по българските домове; яде, пие и прави каквото му се поиска без да се свени от нейде. Колкото масраф направял или колкото иска да му се даде от селото, разпределя всякому според състоянието и събират го като царска даван. Този зверообразен злодеец дотолкова е наплашил Провадийската каза, щото вместо да се плачат на правителството да го улови, всичките се молят и припадат да си ходи на работа; защото ако се научи, че някой се плаче или хортува нещо за него, посред пладне го улавя и с най-люти мъчения убива в гората! Селяните са уплашени, приказват, че е пратил нарочно човек да им каже да отидат в Шумен, за да го измолят, ако не - зло щели да изпатят. Надежда е обаче, как да е, пречестното правителство на милостивейшия султан ще вземе нужните мерки и скоро ще избави бедните селяни от този кръвопиец разбойник, за да ходи всеки свободно на своя работа.

 

5

Писмо от 8 март 1859 г. на валията на Русе до каймакама в Шумен. - Ποпοв, Η. Цит. съч., 102-103.

На мен, искрено Вам предания, ми стана известно съдържанието на пристигналото Ваше писмо, с което пояснявате, че прочутият разбойник Димитри, намиращ се под следствие там, е признал, че при залавянето им миналата година в Пазарджик [Добрич] заедно със сподвижника му Щерю (последният сега в неизвестност) двамата са убили заптието Мурад, и искате нашето мнение, следва ли да бъде наредено до съответното място наследниците на убития да бъдат изпратени в Шумен при разглеждането на съдебното дело или да бъде назначен от страна на властта един обвинител и да се разгледа делото по реда на шериата. Тъй като въпросният Димитри и неговите последователи са от категорията на хайдутите и съгласно закона следствието за извършените от тях злодеяния е от компетенцията на следствената комисия, разследването и установяването на престъпленията на подобните трябва да се извърши от казаната комисия. Ето защо същият Димитри заедно с неговите последователи, оковани във вериги и придружени от опитни полицаи, следва да бъдат изпратени тук заедно с писменото им следствие и съответните протоколи. За полагане грижи и старания от Ваша страна за изпълнението на горното се написа и отправи до Вас настоящето почтително писмо.

 

6

Писмо от 23 март 1859 г. на валията на Русе до каймакама на Шумен. - Пак там, 103-104.

Като ятаци на заловените напоследък в Шумен и изпратени насам хайдути Кълъчли Димитри и другаря му, също на име Димитри, са били заловени пак в Шумен и задържани там лицата Собаджи Христо, Андрей, Кафеджи Кара Дако и ханджията Сависа от Провадия. За същите председателят на извънредния съд, почтеният Ашир ефенди, пояснява с особено писмено искане, че по силата на обстоятелствата и в съгласие с инструкциите от високо място ще следва да бъдат привлечени насам, за да бъдат поставени от казания съд в очна ставка със споменатите хайдути, разпитани и съдени [заедно с тях]. Предвид на това с настоящето наше почтително писмо Ви се предлага споменатите задържани там лица да бъдат изпратени насам също под стража за поставянето им лице с лице и за съвместното им разследване със задържаните тук хайдути.

 

7

Дописка от Провадия от 26 март 1859 г. - Цариградски вестник, № 428, 25 апр. 1859.

С предишното си писмо от Шумен, като Ви писах друго, бях споменал на края нещо и за прочутия разбойник Солак Мустафа, който опустошава Провадийско.

Днес, като научих още някои злодейства, бързам да Ви съобща и следните приключения на същия.

Казалиите, както се каза преди, като го гледат да ходи тъй самоволно и без страх и няма кой да го гони, от нужда се мъчат да измолят от властта да излезе насреща, за да се избавят от неговите злодейства. Но този звероподобен кръвопиец, от една страна, принуждава турци [мюсюлмани] и българи да се молят за него, а от друга, продължава своите злодейства и прави каквото му е воля.

Някои българи от с. Хасърбейли ми казаха завчера, че дошли в Шумен да му купуват дрехи, за което нарочно ги е пратил да му купят: 8 чакшири [вид панталони] гайтанлии, 8 аби и 8 антерии от сукно и да ги заплатят от селото, за които дрехи смятаха, че ще излязат 7-8 хиляди гроша.

Казват освен това, че от известно време е вдигнал селата нататък да носят ангария дървета и камъни, тъй като щял да поправя, където има съборени мостове. И на това никой не му се съпротивяла. Всеки се покорява и служи, защото инак с главата си щял да отговаря. Царската работа оставят назад, за да извършат неговите безчовечни искания. Да кажа с една дума - той бил на по-голяма чест, отколкото провадийският мюдюрин и Хюсеин паша от Шумен. Речените селяни приказват още много работи, които, като слушах, останах удивен: как оставят такъв злодей да си ходи и да прави това - не зная. Той имал седмина отбор момци при себе си, облечени и въоръжени най-добре, а сам той бил облечен в злато и сърма. Казват, че вечер идвал с хората си късно; ходи цяла нощ из селото; яде, пие, прави каквото си иска и си отива. А по-чудно е, че като се случи да отиде в село, където се намира кърбюлюкбашия, настанява се наблизо или заедно ядат, пият и този не му казва нищо.

Той се разпореждал между Шумен и Варна, което е известно на всеки, и никой не се мърда от мястото си или да обърне внимание на онова, което се говори за злодейци. Заради това окаяните селяни все още му дават, каквото и да иска, само да си избавят живота.

Казват, че е разхвърлил на всяко село да му събират пари като данък с извинение, че щял да поправя мостовете и селяните се готвят да му дадат всичко, каквото поиска. Цяла зима той е ходил от село на село и е правил огромни разходи. Какво ще бъде през лятото - не зная. По-страшно е, казват, че от ден на ден се умножават последователите му и може би да станат 40 - 50 дружина; тогава пази боже. То ще бъде друго кърджалийско време. Гдето има по селата лениви турци и цигани, всичките около него се хранят; и ако им се противи някой, със Солака се хвалят. По-нататък нека всеки помисли какво може още да последва.
Когато имал да иска или да заповядва нещо, събира с един хабер всички мухтари от селата и им заповядвал като добър управител относно всичко, след което се разотивали. Един селянин, който се случил на едно от събранията му, ми каза, как са го дочакали, как ги е приел и им говорил и пр. Освен друго заповядвал им да си заграждат лозята и сеитбите, а ако някой се противи, да му съобщат. Добър забитин, ала да не му е ножът все в ръцете.

Неговият полог е повече в Кайряди и Кютекли, гдето турци [мохамедани] и българи са негови верни.

 

8

Писмо от 19 апр. 1859 г. на каймакама на Варна до валията в Русе. - Ποпοв, Η. Цит, съч., с. 104.

Бюлюкбашията, изпратен да преследва и залови прочулия се разбойник Солак Мустафа, за да се обезпечи по този начин сигурността и спокойствието на хората по пътищата и на местното население, се усъмнил, че лицата, именувани Саръоглу Осман и Кара Алиоглу Салих, жители на с. Кара кюсе от Провадийската каза, която е съседна на Варненската каза, но спада към Шуменския каймакамлък, са ятаци на казания бунтовник и подложил на обиск домовете им. При претърсването намерил един бинокъл на въпросния разбойник, една мушама и един сервиз за пушене, а в оборите им - три крадени коня. Означените неща, както и споменатите лица, той щял да прехвърли насам, обаче мюдюрът на Провадийската каза заявил, че не ще ги даде без предварително да поиска разрешение от Шуменския каймакамлък, на който каймакамлък прочее той вече бил направил достояние случая с особен протокол и щял да предприеме нужното след получаване на отговор на този протокол. В същото време мюдюрът на тази каза уведоми за всичко гореизложено и моята скромна личност. Бе му отговорено, че горното негово заявление е правилно и следва да се съобрази с отговора, който ще последва от страна на казания каймакамлък. За да се направят и Ваше достояние горните подробности, осмеляваме се да Ви напишем настоящето скромно донесение. На разпореждане.

 

9

Из писмо от 3 ноем. 1859 г. на валията на Русе до каймакама на Шумен. - Пак там, с. 106.

На Вас и на варненския каймакам, уважаемия Ашир бей-ефенди, бе предписано преди време с особена заповед да бъдат положени крайни старания, за да се сложи ръка на прочутия Солак Мустафа и неговите съмишленици - били те живи или мъртви. С постъпилото сега Ваше писмо отговор, като донасяте, че усилията за залавянето на тези хора, макар и да са в пълен ход понастоящем, щом същите бъдат притиснати във Варненско и Шуменско, преминават към Сливен и Лозенград, в които посоки се и укриват, молите да бъдат уведомени за това положение и длъжностните лица по тези места, за да вземат и те от своя страна необходимите мерки. По този повод се писа до одринския валия да бъде направено нужното според изискванията на момента, като за това писмо бе уведомен варненският каймакам и бяха повторени по-раншните наши нареждания до него. Следва прочее и Вие да вземете нужните мерки съгласно по-раншните ни нареждания - като се върви неотклонно по стъпките на тези вредни хора, за да бъдат те заловени по какъвто и да е начин. Любезните грижи за полагане на всички възможни усилия в горното направление са за Вас, господине. При преследването на този род хора, за да може съобразно със закона те да минат в ръцете на властта живи, ранени или мъртви, нужно е от Ваша страна да се устройва преследването без оглед на това по кой път са избягали и в никой случай да не се изоставя самото преследване под претекст, че те са вече преминали границите [на казата] и не може да се отиде по-нататък.

 

10

Из писмо от 6 юни I860 г. на валията в Русе до каймакама на Шумен. - Пак там, с. 113.

От петимата сподвижници на прочутия хайдутин Солак, заловени и задържани от айтоския мюдюр, двама души, понеже са от Шумен, били изпратени там за разпит, а трима били изпратени в Сливен. Тези трима признали, че са вършили разбойничество и изповядали сподвижничеството си със споменатия Солак, за когото според донесението на сливенския каймакам до Високата порта те са дали сведение, че е минал във Варненско. По повод на това с височайша заповед до мен се пояснява, че така заловените следва да бъдат предадени на съд и че били изпратени нареждания за залавянето на всяка цена и на Солак и другарите му - както до каймакама в Сливен, така и до мютесарифа във Варна. Нарежда се освен това да бъде направено нужното и от наша страна. Излишно е да се пояснява, че от известно време насам споменатите разбойници със своите зловредни действия са лишили от спокойствие и сигурност хората по пътищата и населението изобщо. Поради това се налага да бъдат взети съгласувани мерки, за да се сложи час по-скоро ръка върху тези престъпници и се отговори с това на височайшата воля за ред и сигурност.

 

11

Протокол от 15 юни I860 г. на административния съвет в Шумен до великия везир. - Пак там, 117-118.

Както бе донесено и с друг представен Ви наш скромен протокол, лицето, именувано Солак Мустафа, прочут разбойник и хайдутин, който от известно време снове като скитник из околните на Варна, Шумен и Сливен места и върши посегателства и вредителства над населението и хората по пътищата, не е все още заловено. В точка 7-а на споменатия по-горе протокол са дадени и имената на тия, които от няколко години са негови сподвижници по пътя на разбойничеството. От същите лица именуваните: Мюмин от с. Бредже, спадащо към казата Айтос, Сливенски санджак, Хасекиоглу Хюсеин от същото село, Ибрахимоглу Еюп от с. Насъфлъ, Хюсеин от с. Керемитлик, Хюсеин от с. Шейхлер, Ахмед от същото село, Курдоглу Хюсеин от с. Добрал, Карнобатска каза, Махмуд от с. Чомлек, спадащо към казата Невахи, и Али от с. Карлово, Пловдивска каза, са били заловени от императорските войски, назначени за преследване на разбойниците. Заловените, сновейки заедно със споменатия Солак, са се одързостили да извършат тежко позорно деяние - те са изгорили душата на извънредно много хора, ограбвайки имота им, а и колко още са разплакали! Че това е така, се разправя от уста на уста. Поради наличието по всяка вероятност на обвинители срещу тях по места седем души бяха изпратени в Сливен, а лицето на име Али от с. Карлово бе изпратено в Пловдив. Така изпратените понастоящем се намират под следствие в изброените места. Понеже считаме, че разпорежданията по-нататък за случая ще зависят от Ваше превъзходителство, осмелихме се да съставим и Ви поднесем настоящия протокол.

 

12

Османотурски документ от средата на 1862 г. - Пοпοв, Η. Един турски документ върху гибелта на хайдутина Солак Мустафа. - Изв. на държавните архиви, 13, 1967, 185-186.

Сега в сряда, [към] дванадесет часа през нощта, санджак бюлюкбашията Яхя ага се натъкнал на разбойника, именуван Солак, в нивята на с. Есадлу, спадащо към Провадийската каза. Без едните да разпознаят ни най-малко другите, споменатият се обърнал към срещнатите разбойници и ги попитал: „Вие що за хора сте?“ Същите не обърнали никакво внимание, като се престорили, че не чуват казаното им от агата. Агата разбрал от това, че срещнатите са злосторници. Едните и другите веднага си разменили изстрели, при което един-двама от разбойниците били ранени и принудени да изоставят три от своите коне. От така изоставените коне единият е на разбойника, именуван Солак. Ако върху същия кон и да има кръв, понеже никъде не се забелязва да е ранен, не остава никакво съмнение, че споменатият Солак е ранен. Заптието, пристигнало откъм казания ага, разправя, че въпросните са обкръжени в местността Бабук, близо до споменатото село. Понеже заптието, за което става дума, носи служебно писмо от казания ага до негово превъзходителство пашата, същото заптие със служебно писмо бе препратено на негово превъзходителство споменатия паша в Провадия. Представяме ви настоящия доклад с цел да се осведомим за случилото се. След като положението стане Ваше високо достояние, разпорежданията по-нататък във връзка с горното ще зависят от Вашите заповеди.

 

X

Right Click

No right click