Османско владичество

Съдебен протокол на кадията от Никопол от 1794 г.

Посещения: 1302

 

Публикувано по: Цв. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т. III

 

Донесението на нищожния молитствувател до величествената Порта на щастието гласи:

Живеещите в Никопол улеми, благочестиви хора, имами, хатиби, шейхове, аги, алемдари, в напреднала възраст, старци и други мало и голямо се явиха съвкупно пред лъчезарния шериатски съд и изповядаха и милостиво замолиха, както следва:

„Понеже жителят на разположения в най-близко съседство с нас град Плевен Генч Мехмед, сердар на същия град, е религиозен и справедлив човек, който отдавна се проявява като презиращ негодниците, помагащ на бедните почтени хора, записал се и се заел със сердарска служба по собствено предложение, пазещ и охраняващ ден и нощ населението от споменатия град от речените негодници и разбойническите им банди и осигуряващ защитата и интересите на бедните и слабите в страната, като решава въпросите и случаите им, прилагайки свещения шериат и височайшия канун. Целокупното население на град Плевен е доволно от него, одобряващо го и признателно. Той в никакво отношение не заслужава да бъде оклеветен. В писмото, което Али ага, войвода на близко съседния град Севлиево, без да притежава илмю-хабер, представил на Високата порта, са включени лъжи и измами единствено от желание за пакост, за да засили осъществяването на скритата си вражда и ненавист, и клевети и злословия, като например:

20 души разбойници даалии, като минали през Сапунджиево, Ловешка каза, и дошли в Плевенска каза, реченият войвода нападнал, убил едного от тях, а останалите 19 забягнали при гореспоменатия Генч Мехмед и там се окопали. Те и сега се намирали при него. Той бил помощник на разбойниците. Съгласно съдържанието на височайшия ферман, издаден на основание представено от него до Високата порта писмо, споменатият Генч Мехмед за наказание бе заточен и интерниран без право чрез мубишира Исмаил Чауш в Свищовската крепост, докато се поправи. Всички ние знаем, че въпросният войвода до този момент не е нападал разбойниците даалии, че те изобщо не са минавали през гореказаното място и че писмото до Високата порта на речения войвода е изпратено единствено от желание за пакост от ненавист, за да оклевети и озлослови речения Генч Мехмед, че то съдържа лъжи и измами. В името на всевишния аллах и на възвишения дух на неговия пророк, от състрадание към жалкото положение на Генч Мехмед с молба за осъществяване благопожеланията на бедните той да бъде удостоен с височайша милост и помилван и освободен от гореспоменатата крепост. Ние, като съседна каза, ходатайстваме, като изпращаме до Портатa на милосърдието настоящия илям. За всичко, което стана, в името на всевишния цар донасяме до височайшия престол. И тъй заповедта принадлежи на Н. Величество, който е властен да заповядва.

Написа се на третия ден от м. сафер на годината 1209 (30. VIII. 1794).

[Подпис]: раб молитствувател за високата османска държава ес-сеид Идрис, кадия в Никопол.

 

X

Right Click

No right click