Втора българска държава

Сигилий на деспот Алексий Слав от 1220 г.

Посещения: 1650

 

Сигилият е написан на гръцки език и се намира във Ватопедския манастир. Превод на Ив. Дуйчев, СБК, II, с. 31—35, от J. В. Papadopoulos et Arcadios Vatopédinos, Un acte officiel du despote Alexis Sthlavos au sujet du couvent de Spéléotissa pres de Melenicon СпБАН, кн. XLV, 1933, c. 4—6.

Публикувано по: П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България, т. II

 

Онези, които желаят благополучието на временните неща и се занимават и радват относно преходните и тленни работи, бързо и свършват и преминават като сън. Онези пък, които заедно с благополучието се грижат и за [духовните] блага и обичат благолепието на дома Господен и мястото на пребиванието на неговата слава според псалмопевеца Давид, и своята слава по-величествена ще направят и ще намерят и някаква малка душевна придобивка. Защото не ще се измами онзи, които е казал: „Казва Господ: ще прославя онези, които ме славят." Така прочее и ние, след като се преселихме от Цепина в тукашното наше владение Мелник, пожелахме да издигнем из основи честен манастир и да съберем в него сбор от усърдстващи мъже в помен и молитва нам и на нашите родители и на всички онези, които мислят и вярват благочестиво, който [манастир] по божие желание бързо построихме в една част на Мелник, като изградихме храм и го назовахме на името на пречистата наша господарка Богородица Спелеотиса и го поверихме на тогавашния монах и архимандрит господин Павел Клавдиополит, който, като стана по-сетне и владика, остави да игуменства в него настоящия монах Пахомий [на име] Кокиарис. На този манастир подарихме селото, наречено Катуница [до Мелник], ведно с неговите жители, оттогава и занапред да го владее заедно с всички права и правдини и с неговата околност и цялото владение. Събраните в единомислие в него монаси имат целия приход от него за разпоредба на всички нужди и за всяка друга тяхна служба, а също и паленето на свещи в този божествен храм и всяка друга негова потреба. В него [манастира] прибавихме и свети изображения, свещени книги и утвари, други някакви неща и животни, които трябва да се изявят подробно в списък, та и нашата държава да има годишен помен и да се поменуват нашите родители. По-нататък свръх тези неща дарихме на казания манастир и градина в Загория от църковните места, която вече бе владяна по-рано от казания владика господин Павел. Понеже пребиваващите в този почтен манастир монаси помолиха да бъде неподвластен и неподчинен на епископа и на практора по онова време, то и ние сметнахме това за необходимо и повеляваме чрез настоящия наш сигилий, да няма власт нито епископът по това време, нито практорът да влиза в това село или в манастира да търси каквото и да е или да иска някакви потреби, или за набор, или за даване на добитък, или за ангария, или парангария, или псомозомия, или друго каквото и да е искане и даване тегоба и да се подвеждат монасите или жителите на това село като подлежащи на всяко и всякакво данъчно и практорско даване. Но нито епископът да има право да влиза и да пипа в този манастир или в казаното село, като предявява като епископ по някакъв начин искания на канонически основания или по някаква друга подбуда (без наистина да е бил извършен всред тях може би душевен грях), освен ако не бъде позован от монасите, и то да влезе безвъзмездно и да ги изпита справедливо и канонически и да излезе отново, без да пипа каквото и да било. Да няма прочее никакъв достъп в него, но само да бъде упоменаван и да утвърждава игуменството, управляващо този манастир, които след нашата смърт трябва да бъде назован от владетелска ръка царски манастир. Освен това и онези, които някога с време биха пожелали да нарушат посветените и утвърдени от нас чрез настоящия наш сигилий неща, както и нещата, които в бъднина бъдат придадени от някои други лица — било велможи, било владици, било боляри, било монаси, било миряни или просто всички, каквито и да са личности, — и каквито и да бъдат [тези неща], нека съдникът на всички и Бог им въздаде отмъстителен гняв и неговият меч да блесне справедливо в устрем на отмъщение. Защото срам и обида е да бъдат увреждани и тъпкани от миряни онези лица, които са предпочели по-божествения и по-добър жребий. А пък ние прочее повеляваме тези работи да не стават в казания манастир не за друго, но за благочестието и почтеността на монашеския живот, като бива изгонван от мястото онзи, който желае да наруши нашите посвещения. Затова и онзи, който желае да постъпи в манастира за смут в някои неща, ще си навлече божието негодувание и клетвите на светците от векове насам. Този манастир и онова, що е в него, да се зове, както се изтъкна, деспотски и царски и да зависи от неговата [на деспота] личност. Обаче и владиката, ако не е мой сродник, [да не може?] да се меси или да изявява наследствени права над него, но монасите да имат наследието по предаване и на игуменското място според съвета и желанието на всички да бъде поставян достойният, като получава, както се каза, утвърждение от владиката по онова  време. Затова прочее, като издадохме, подписахме и подпечатахме и настоящия наш сигилий, дадохме го на манастира за вечно утвърждение през месец януари, индикт осми, година 6728[ = 1220].

Описа и под [писа].    
Алексий, деспот Слав

 

X

Right Click

No right click