Втора българска държава

Кореспонденция между папа Инокентий III и цар Калоян

Посещения: 25802

 

Публикувано по ЛИБИ. T. III, 308-378.

Превод: Ив. Дуйчев, М. Войнов

 

УВОД

 

papa inokentiiПапа Инокентий III (1198—1216) произлизал от аристократическо семейство. Юридическото си образование получил в Болоня, а богословското — в Париж. Папа станал на 37-годишна възраст. Идеалът на Инокентий III бил всесветска папска теокрация. За осъществяването на тези цели католическата църква по това време била в пълно настъпление.

Българският цар Калоян (1197—1207), по-малкият брат на Асен и Петър, бил съвременник на папа Инокентий III.

Международното положение на възобновеното българско царство по време на краткото царуване на Калоян било твърде тежко. Независимо от всички други затруднения на българската държава унгарският крал Емерих (1196—1204), използвайки заетостта на Калоян в Тракия и Македония, завзел тогавашните български градове Браничево и Белград, а на сърбите отстъпил Ниш. По-късно Калоян се възползвал от раздорите между унгарския крал Емерих и брат му Андрей и си възвърнал от сърбите Ниш, а от унгарците Браничево и Белград. Оттогава унгарският крал започнал да вижда в лицето на Калоян най-големия си враг.

При една отслабнала Византия, когато се подготвял вече Четвъртият кръстоносен поход, властният и амбициозен папа не е могъл да не направи опит да привлече към Рим българския цар и българската църква. Самият папа Инокентий III пръв подхваща този въпрос по много дипломатичен начин с писмото си „до благородния мъж Йоаниций".

Едва когато през юни 1203 г. кръстоносната флота се явила при Цариград, Алексий III Ангел най-после почувствал реалната опасност и бил принуден да потърси помощ от Калоян, като му предложил и царска корона, и независима църква с патриарх. Това е било голямо изпитание за Калоян. Много наскоро (1204) кръстоносците създали в Цариград своята Латинска империя. Но новият южен съсед изобщо не признавал съществуването на каквито и да било български земи. В този критичен за българския народ момент Калоян проявил своите големи дипломатически качества. Той се съгласил да се подчини в църковно отношение на Рим, като срещу това получил царска корона и заедно с това признание на държавата си  от най-меродавния по онова време фактор. С това българският цар си запазил свобода на действие спрямо цариградската Латинска империя и унгарския крал.

За тези сложни международни отношения ние разполагаме със самите писма на папа Инокентий III, на цар Калоян, търновския архиепископ Василий и др.

Тези писма са запазени само в препис в така наречените Regesta Vaticana, т. е. в регистрите, съставени в папската канцелария и съдържащи преписи на получените и изпратените документи. За съжаление обаче регистрите за някои години са загубени. Тази загуба до известна степен се попълва от Gesta Innocentii III рарае (Делата на папа Инокентий III), съставени вероятно през 1208 г. от някой роднина на папата. Като говори на някои места за отношенията на Инокентий III с българите, съставителят на Gesta дава почти дословни извадки от запазените писма, а на места — откъси от загубените. По тази причина ние даваме тук и всички съответни места от Gesta Innocentii III рарае.

Тъй като писмата в регистъра не са наредени в строг хронологически ред, за някои от тях се явява трудност да бъдат датувани, защото в канцеларията за краткост вместо точна дата е било поставяно data eadem, сиреч „същата дата", която невинаги може да се получи от предходното датувано писмо.

 


 

Папата пише на българския цар да приеме Апостолически пратеник

 

До благородния мъж Йоаниций

 

Господ обърна поглед към твоето смирение и преданост, която, както се знае, си имал досега към Римската църква, и не само мощно те защити сред военните бури и опасностите на битките, но дори по необикновен и милосърден начин те възвеличи. А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородна кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол като по наследствено право, отдавна вече си поставихме за цел да те посетим посредством писма и пратеници. Но, възпрепятствани от различни църковни грижи, ние не можахме досега да изпълним нашето намерение. Сега обаче ние сметнахме, че и тази грижа трябва да се поеме между другите наши грижи, или, по-скоро, поета вече отдавна, ще трябва да бъде изпълнена, за да те подкрепим с пратеници и наши писма в похвалното намерение и да те укрепим в предаността ти към апостолическия престол. И тъй, като изпращаме лично при теб нашия любим син Доминик, архипрезвитер на гърците от Бриндизи, припомняме на твое благородие и те увещаваме в Господа и ти поръчваме с апостолическо писмо, като го приемеш смирено и предано, да се отнесеш с почести и любезно и чрез него да ни засвидетелстваш по-пълно своята преданост. Защото ние решихме, когато ни станат ясни чрез него искреността на твоето намерение и чувството ти на преданост, да изпратим при теб по-високи пратеници или по-скоро посланици, които да уверят както теб, така и твоите хора в обичта на апостолическия престол и да те осведомят за нашето благоволение.

 


 

Отговорът на цар Калоян (1202 г.).

 

Писмо на Калоян, господар на българите и власите, изпратено до господин папа Инокентий III, преведено от български на гръцки и после от гръцки на латински.

 

До уважавания и пресвети отец, върховния първосвещеник. Аз, Калоян, император на българите и на власите, ти желая радост и здраве. Известяваме на ваша светлост, че получихме вашето пресвето писмо, което ни донесе благочестивият бриндизийски архипрезвитер, и че ние го сметнахме по-скъпо от всяко злато и кой да е скъпоценен камък. За това въздадохме много благодарности на всемогъщия Бог, който по своята неизказуема доброта ни посети нас, своите недостойни раби, обърна поглед към нашето смирение и ни припомни за нашата кръв и отечество, от което произхождаме. И сега, отче свети, ти като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки да събереш на едно чадата на светия католически и апостолски престол, ни издири нас, отдалечените телесно. И макар моите блаженопочиващи братя още отдавна да бяха искали да изпратят пратеници до ваша светост, те все пак не са могли да достигнат до вас поради многото наши неприятели. И ние, опитвайки се по същия начин веднъж, втори и трети път да изпратим до вас пратеници, не можахме да доведем до успешен край това, което желаехме. И сега, виждайки, че ваша светлост е сметнал за достойно да изпрати пратеник до нашето царство, ние като собствени и твърде любими чада изпращаме на ваше милосърдие като на прелюбим и прежелан отец благочестивия бранически преждеосвещен епископ, верния наш презвитер Власий заедно с вашия пратеник - бриндизийския архипрезвитер, които ви носят като на духовен отец и върховен първосвещеник от наша страна изразите на благодарност, приятелство и подчинение. Пресвети отче, вие ни известихте чрез вашето свето писмо да ви съобщим какво желаем от Римската църква. А нашето царство иска от апостолическия престол ние да бъдем утвърдени като с майчинско чувство от Римската църква. На първо място ние като любим син искаме от нашата майка, Римската църква, царска корона и достойнство според както са ги имали нашите стари императори. Както намираме записано в нашите книги, един е бил Петър, втори - Самуил и други, които са ги предхождали по царуване. Сега обаче, ако ваша светост реши да ни изпълни това желание, каквото сметнете, че трябва да се възложи на нашето царство, то ще се изпълни за слава на бога и на Римската църква. Не се учудвайте, че вашият пратеник не се е завърнал бързо при вас, тъй като ние го бяхме заподозрели нещо, защото в нашето царство дойдоха мнозина, които замислят да ни лъжат. Ние обаче знаем да се предпазваме добре от всички. Но ние получихме свидетелство на Претекстат за него и се успокоихме относно него. Но ако вие, пресвети отец, благоволите, изпратете ни пратеници от висок ранг, за които ни съобщихте с вашето писмо. Изпратете с тях и този и тогава ние ще се уверим едновременно за първото и второто посолство. Господ да ви даде много години.

 


 

Папа Инокентий III отговаря на писмото на цар Калоян

 

До благородния мъж Калоян, господар на българите и власите.

 

Апостолическият престол, на който може би незаслужено седим, помни евангелското слово, където знае, че е казано за блажения Петър и за всеки негов наследник: ако ме обичаш, паси овцете ми, и за да покаже, че има чувство на чиста обич спрямо Господа, старае се да му пасе овцете и да събере дори отдалечените в скута на една църква, за да има една кошара и един овчар. Тъй като [апостолическата катедра] наистина е обща майка на всички, тя, за да прояви майчинска нежност спрямо чадата, се опитва да ги свика и събере заедно, както квачката събира своите пилета, и ги посещава както с пратеници, така и със своите писма, за да познава пастирът своите овце, а и овцете да познават едновременно и кошарата, и пастира. Като имахме пред вид това отдавна, ние решихме, че трябва да посетим твое благородие посредством наш пратеник и писмо, та като разберем чувството ти на преданост, което имаш спрямо Римската църква, твоята майка, да изпратим после при теб по-висши пратеници, които да пасат със слово и пример, както теб, за когото се казва, че си произлязъл от благороден римски род, така и намиращия се под твоя власт народ, и да те уверят за благоволението и любовта на апостолическия престол. И макар твое благородие да се е усъмнил отначало в нашия пратеник, тъй като знаеш, че понякога ангелът на сатаната се променя в ангел на светлината, все пак, като си разбрал след това истината чрез свидетелството на благородния мъж Претекстат, ти си се погрижил, както се казва в писмото ти до мен, да го приемеш благосклонно и с почести. Ти обаче ни отговори по него писмено и смирено и ни съобщи, че си сметнал нашето писмо по-скъпо от всяко злато и от кой да е скъпоценен камък и че си благодарил на Бога, задето те удостоил да те посети. Ти добави също, че, макар, следвайки примера на славнопаметните си братя, да си се опитвал веднъж, втори и трети път да изпратиш до нас пратеници, все пак не си могъл да изпълниш това, което си пожелал. Но сега, подкрепен от нашето писмо, ти се опита да изпратиш с нашия пратеник браничевския преждеосвещен епископ В[ласий], въпреки че същият преждеосвещен епископ да не можа да достигне до нас поради опасните пътища. Ти обаче смирено поиска Римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци. Ние прочее, за да се уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короновани много царе. Освен това в тях се съдържа, че по време на нашия предшественик, блаженопочившия папа Николай, българският цар, на чиито допитвания отговарял твърде често, за негова прослава бил покръстен заедно с цялото му поверено царство и че самият цар бил поискал от него архиепископ. И пратеник на българския цар Михаил бил донесъл на нашия предшественик папа Адриан заедно с царски дарове царско писмо и поискал от него да му изпрати да си избере някой от кардиналите за архиепископ, когото после, след одобрение от тяхна страна и след като се завърне при апостолическия престол, самият той да посвети. Когато същият Адриан изпратил там заедно с двама епископи някой си поддякон, българите, подкупени от гръцките дарове и подведени от обещанията (им), приели гръцки свещеници, като изгонили римските. И тъй, макар споменът за толкова голямото лекомислие да ни кара да бъдем предпазливи до такава степен, че да не пращаме лично до тебе някои от нашите братя кардинали, все пак ние решихме да проводим до тебе като пратеник на апостолическия престол любимия син И[оан],  капелан и наш близък, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради неговото благочестие и честност ние и нашите братя обичаме в Господа с особена обич между останалите наши капелани. Нему ние поверихме нашата длъжност да изправя в цялата ти земя духовните работи, които намира, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би трябвало да бъде установено съгласно с Бога. По него ние също така изпращаме за архиепископа на твоята страна палиум1,  сиреч знака за пълнота на първосвещеническата длъжност, който трябва да му се предаде съгласно с формулата, която изпращаме под вид на наша була. На същия наш пратеник ние дадохме поръчение, ако някои в твоята страна случайно, трябва да бъдат повишени в сан или да бъдат посветени за епископи, той да нарежда те да бъдат назначавани и посвещавани само чрез съседни католически епископи. Също така ние му възложихме да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската църква  на твоите предци, и да обсъди с тебе всичко, което би трябвало да бъде обсъдено, та когато бъдем осведомени за всичко от него и от твоите пратеници, да действаме по-нататък по-умно и по-зряло, според както трябва да се действа. И тъй ние молим твое благородие и те подканяме в името на Бога да приемеш нашия пратеник благосклонно като наше лице и да се стараеш да му оказваш почит, като и ти сам приемеш спасителните му съвети и постановления, а и направиш те да бъдат приети и спазвани от цялата църква на българите и власите. Защото за теб е от полза колкото за временната слава, толкова и за вечното спасение ти да бъдеш римлянин както по род, така и по подражание, а народът на твоята земя, който твърди, че е произлязъл от римска кръв, да следва наредбите на римската църква, така че и в божествения култ нравите да изглеждат, че наподобяват отеческите.

Дадено в Латеран на 27 ноември [1202 г.].

 

1За архиепископите и митрополитите палиумът, който трябва да се поиска и получи лично от папата в срок от три месеца от избирането им, е условие, без което те не могат да упражняват правата си, Палиумът принадлежи само на определено лице и може да се носи от него само в епархията му.

 


 

Второто писмо на цар Калоян до папата (май 1203 г.)

 

Калоян, император на българите, до пресветия господин, патриарх на християнската вяра от Изток чак до Запад, папа Римски.

 

Аз ти пращам послание, като се радвам, ако моят пратеник те намери здрав и весел заедно с всички, които са с тебе и с всички твои сродници и приятели. Аз съм здрав по добродеянието на Господа и на блажената Дева и чрез молитвите на светите апостоли Петър и Павел, и чрез светите твои молитви. Аз, Калоян, император на българите, разбирам, че ти имаш власт от Бога да свързваш и развързваш, както е имал блаженият апостол Петър, комуто господ рече: Каквото свържеш на земята и прочее, така и на тебе възложи Бог тази благодат. Затова, когото свържеш, е свързан, и когото развържеш, развързан е. Известявам на твоя светост, че изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение. Господ вдъхнови твоя светост да ми изпроводи бриндизийския архипрезвитер Доминик, от когото разбрах, че не си ме забравил мене - твоя раб. Аз го почетох като твой човек и му дадох писмо, което да отнесе на твоя светост и което, Бог знае, дали е донесъл или не е донесъл. Откакто гърците узнаха това, патриархът и императорът пратиха при мене (пратеник с предложение): "Ела при нас, ще те коронясаме за цар и ще ти поставим патриарх, защото царство без патриарх не бива." Но аз не пожелах, а, напротив, прибягнах до твоя светост, защото искам да бъда раб на св. Петър и на твоя светост. И нека знае твоя светост, че аз изпроводих при тебе архиепископ с всяко устроение и богатство и копринени платове, восък и сребро, коне и мулета, за да почете той твоя светост вместо мене, твоя раб. И аз моля чрез молитвите на блажения апостол Петър и чрез светите твои молитви да изпроводиш кардинали, на които твоя светост да поръча да ме коронясат за цар и в моята земя да поставят патриарх, та да съм твой раб през времето на моя живот.

 


 

Папа Инокентий III коронясва Калоян за цар на българите и власите, а на търновския архиепископ дава приматство

 

На Калоян, светлия цар на българите и власите и на неговите потомци, които ще го наследят както в царството му, така и в предаността му към Апостолическия престол за вечни времена.

 

Царят на царете и господарят на господарите Исус Христос, свещеник во веки според чина на Мелхиседек1, в чиито ръце отец даде всичко, поставяйки под краката му всичко, чиято е земята и пълнотата на този земен кръг и всички негови обитатели, нещо повече — пред когото се прегъва всяко коляно на небесните, земните и подземните [обитатели], постави върху народите и царствата върховния първосвещеник на Апостолическия престол и на Римската църква, когото остави в лицето на блажения Петър за свой заместник, като му даде власт да изкоренява, да разорява, да погубва и да унищожава, да създава и да посажда, обръщайки се към него чрез пророка, който е бил от свещениците на Анатот: Ето поставих те над народи и царства, за да изкореняваш и да разоряваш, и да погубваш, и да унищожаваш, и да създаваш, и да посаждаш. За да посочи обаче това по-ясно, когато заради човеците се въплътил и се отправил в Идумея, за да му се подчинят иноплемениците и да доведе своите овце, които не бяха от тази кошара, та да стане една кошара и един пастир в негово лице, който е Бог над всичко, благословен във вековете, той постави не чрез друг, но чрез себе си основа на Вселенската църква и даде на нейния княз на апостолите Петър ръководството и първенството, казвайки му: Ти си Петър [Камен] и върху този камък аз ще построя моята църква и вратите адови не ще я одолеят и ще ти дам ключовете на царството небесно. И тук непосредствено добавил: И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небето. И след своите страдания, когато щял да се възнесе на небето, той, предавайки и поверявайки му във всяко отношение своята кошара, сиреч Църквата, му казал: Паси овцете ми, като три пъти повторил израза. С това той ясно показал, че до неговата кошара не се отнасят ония овце, които са отказали упорито да бъдат поверени и подчинени на блажения Петър и не са пожелали да се обучат в неговото учение й да се подчинят на неговото ръководство. Понеже Църквата представлява онзи ковчег, в който са били спасени малко души, тъй като останалите загинали в потопа, затова както погинали в потопа всички, които не влезли в ковчега, така всички, които бъдат намерени извън Църквата, ще бъдат осъдени при Съда. Защото ковчегът представлява Църквата, потопът — Съда, а Ной, кормчията на ковчега — Петър, пастира на Църквата. За първия се разказва, че вървял с Бога, а за втория се пише, че дошъл до Бога по водите на морето, което означава този свят. С това ясно се отбелязва, че на Петър не е била поверена отделно някаква особена Църква, но целия свят и цялата Църква. Защото, както многото води означават многото народи, така голямото и обширно море означава целия свят. Затова, докато другите били възбудени, Господ дал нему пълната власт, като му казал: Ти ще се наречеш Кефас, което се превежда с „Петър" [камък] и „глава", за да посочи Петър като глава на Църквата, който, както маслото, което се стича от главата на Аарон по брадата, да се разлее в членовете, за да не загине нищо напълно само за себе си. Защото в главата процъфтяват всички чувства, а известна част от тях се отклонява в членовете. Освен това, когато Петър питал дали се прощава до седем пъти на брата си, колчем греши против него, казва се, че Господ отговорил: Не ти казвам до седем пъти, но седем пъти по седемдесет. Разбира се, тъй като цялото време се ограничава с числото седем дни, на това място умножената на себе си седмица означава всичките грешки на всички, тъй като само Петър може да опрощава не само всичко, но и на всички греховете. Защото намираме, че Господ е казал не за друг, а за него: „Последвай ме, сиреч да го подражава в службата на истински пастир и в пълнотата на църковната власт, защото Господ си го е назначил него като заместник в службата и наследник в наставничеството, прехвърляйки към същия наследството, върху чиито скъпоценности беше паднало неговото ръководство, за да направи след него и по негово време и други участници в завещаното наследство. Тъй като прочее изпълняваме, макар и незаслужено, службата на земята на този, който е господар в царството на хората и който ще го даде, комуто пожелае, понеже чрез него царете царуват и владетелите господаруват, тъй като намираме, че той е казал за Петър, наследниците му и за нас: Аз се молих за тебе, Петре, да не секне вярата ти, но ти, който бе някога обърнат, утвърди братята си, и тъй като се придържаме към заповедта на Господа да му пасем овцете, ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Св. Кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство2 върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примаса дължимата според каноническата форма почит и уважение. Впрочем, прелюбими сине, ти така да почувствуваш милостта, която ти оказва твоята майка, Апостолическия престол, така да ни възрадваш за всичко, което ти даваме на тебе самия, така да заздравиш царството си в подчинение и преданост към Апостолическия престол, та когато то бъде основано под закрилата на Петър върху твърдостта на онази скала, за която Апостолът казва: Камъкът обаче беше Христос, да не се бои нито от проливните дъждове, нито от напора на ветровете, нито от разлива на реките. И ти освен помощта на Апостолическия престол, която ще почувстваш сега съобразно с твоята преданост, би дошъл от временното царство до вечното царство. И тъй ние решаваме никой изобщо да не нарушава и т. н. този привилегиум на нашето постановление и отстъпка или да му и т. н. Обаче ако някой и т. н. Даден в Анагни от ръката на Йо(ан), поддякон и нотарий на Светата римска църква, на 25 февруари, VII индикт. От Въплъщение Господне 1203 г. А от понтификата на папа Инокентий III — седма година.

 

1Мелхиседек – „цар на справедливостта“ – библейски персонаж цар на гр. Салим и първосвещеник на Господа.

2Примасът е първият по сан между архиепископите. Той има правомощия да извършва владетелската коронация. Папата определя неговия сан като равнозначен на патриарх.

 


 

Хрисовул на цар Калоян за подчинение на Римската църква

 

В името на Отца и Сина и Светия дух, амин. Тъй като бе угодно на Господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император  на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона за своето царство и патриаршеско благословение от пресветата божия Римска църква и от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър и от пресветия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий Трети. И от който и господин папа да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново  за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други Църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите, епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези наши някогашни предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от Апостолическия престол, от княза на апостолите Петър — сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван възлюблен син на светия и Апостолически римски престол на княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници в бъдеще придобие моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и Апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и безсъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми го даде в ръцете на препочтения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и Нашето благочестиво и от Бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми.

 


 

Писмо на цар Калоян до папа Инокентий III

 

До пресветия повелител и вселенски папа, седящ на Престола на блажения Петър и господин отец на моето царство Инокентий III, папа на Апостолическия престол и на Римската църква и учител на целия свят.

 

Надявам се в Господа, спасителя на людете, че твоя светост е добре и много добре заедно с всички кардинали на светата Римска църква, които седят около престола на твоя светост. Нека знае великата твоя светост, че синът твой и на Римската църква — царят на всички българи и власи заедно с всички князе на моето царство са много добре благодарение на бога и на твоята света молитва. Много пъти изпроводи моето царство свои пратеници при твоя светост, но не намериха сгода да преминат при твоя светост. Те не можаха да преминат, защото онези, които не бяха в мир с моето царство, пазеха пътищата. След това, през миналия месец юни, царството ми изпроводи своя архиепископ и [глава] на цялата българска земя и на всеобщата света и велика Църква на Търново и велик човек на моето царство, сега въздигнат в примас и архиепископ на цяла България и Влахия, на име Василий, който, като пристигнал в Драч, не бил допуснат да премине при твоя светост, за да изпълни твоя светост желанието на моето царство съгласно обичая на моите предшественици, царете на българите и власите — Симеон, Петър и Самуил, прародители мои, и на всички останали царе на българите. Обаче с помощта на Бога и със съдействието и молитвите на твоя светост пристигна при мене настоящият пратеник на Апостолическото седалище и първопрестола на княза на апостолите и на светата и всемирна Римска църква капелан Йоан и ми донесе палиум по повеля на твоя светост и на Апостолическия престол и украси с този палиум казания архиепископ и го въздигна в примас и архиепископ на цяла България и Влахия, като донесе на моето царство писмо от твоя светост и изложи отново, що му поръчала твоя светост. Изпълни се сърцето ми с голяма радост, защото Бог и твоя светост ме дариха според искането на моето царство. И аз моля и умолявам твоята велика светост да изпълни желанието на моето царство и да изпрати пастирски жезъл за събиране на овцете и останалите неща, който е обичайно да притежава патриархът, и да въздигне сегашния примас за патриарх в светата и велика Църква на Търново, първия град на цяла България, и тази църква да има патриарх винаги, дори след смъртта на този патриарх, по повеля на твоя светост. Понеже ще е тежко поради дължината на пътя и войната между людете след смъртта на всеки един патриарх да се прибягва към Римската църква, нека бъде предоставено на Църквата в Търново да може да си избира и посвещава патриарх, за да не остане тази земя поради липса на патриарх без благословение, и твоето посвещение — непълно, и да не падне грях върху твоя светост. Но сега молим по повеля на твоя светост да бъде приготвяно миро за кръщението на християните в светата и велика Църква на град Търново. Нека знае твоя светост, че когато ромеите узнаят, че сме получили посвещение от твоя светост, не ще ми дадат миро. И друго моля от твоя светост: да изпратиш кардинали при моето царство — или този, който дойде при мене, или някого другиго от Апостолическия престол — и да им дадеш корона и скиптър според благословията на Апостолическия престол и на княза на апостолите, и да изпратиш привилегиум, подпечатен със злато, по подобие на този, за да се пази винаги в Църквата на Търново, и всичко това те да дадат на моето царство и да посветят и коронясат моето царство. Но всички гореказани неща, които трябва да се изпратят на моето царство от твоя светост, нека ги види настоящият пратеник, браничевският епископ Власий, за да може да донесе онова, което ти ще напишеш с твоята ръка. И ако изпълни твоя светост всичко това, тъй ще смятам заедно с рода на моето царство и на всички българи и власи, [а именно] че съм възлюбен син на православната света Римска църква. А [въпроса] за границата между Унгария, България и Влахия предоставям на присъдата на твоя светост, да уредиш това дело честно и справедливо, та да няма грях душата на твоя светост и царството ми да има права над България и Влахия така, както кралят на Унгария да има права над Унгария, и да престанат убийствата на християни между мене и него. Нека знае обаче твоя светост, че на моето царство принадлежат петте епископии1 на България, които унгарският крал нападна и завладя заедно с църковните им правдини, и тези епископии са унищожени — дали е справедливо това да стане? Онова, което каже на твоя светост настоящият пратеник на моето царство браничевският епископ Власий, да приемеш за вярно, защото ще го каже от мое име.

Изпратих  на твоя светост три двойни екзамити2 и златна чаша, и четири либри перпери, и три сребърни чашки, и сребърна обкова за книга.

Калоян, император на България

 

1Според В. Златарски става дума за епископиите Ниш, Белград, Браничево, Срем и Рашка
2Копринени платове

 


 

Папа Инокентий III съобщава ни българския цар, че е заповядал на посланика си да го помаже и да му предаде царските атрибути

 

До светлия цар на българи и власи [Калоян]

 

Понеже поради заслугите на княза на апостолите на вселенската църква ние сме пастири под властта на този пастир, който събра на едно място другите овце, които не са били от неговата кошара, и ги повери на пастира Петър да ги пасе, казвайки, паси ми овцете, от това следва да бъдат наша постоянна настоятелна грижа тревогите на всички църкви и благото на всички народи, които майката църква възроди за ново детство, като изчисти старата закваска и ги събра в своя скут като кокошка своите пилци. Ние се смятаме толкова по-особено задължени към народите на българи и власи, че те не само някога са възприели по-предано вселенската вяра от апостолическия престол, но и защото са произлезли от кръвта на римляните, в чиято полза и служба ние сме отредени по-особено и които като наш особен народ ни се подчиняват както в духовните, така и в светските работи без ничие посредничество. И тъй, за да познаят ръководството на този [престол], от който те знаят, че са се научили духовно на това, в което вярват, и че са получили плътта, която имат, тъй като по плът те са произлезли от благородни римляни, ние, за които Господ се е помолил като за приемници на блажения Петър да не оскудява вярата ни, но да укрепяваме нашите някога покръстени братя, желаем да ги укрепим и да ги утвърдим в предаността [им] към Апостолическия престол. Но за да бъде на всички ясно чувството на отеческа обич, която имаме спрямо самите тях, и за да се прояви щедростта на майката спрямо децата, ние желаем да ги почетем както в духовните, така и в светските работи като особени чада на Римската църква. И затова ние изпращаме от наша страна в България и Влахия обичния син Л[ъв] презвитер кардинал на Светия кръст, легат на Апостолическия престол, забележително начетен мъж, надарен с честност, когото между останалите наши братя обичаме с особена нежност, за да те помаже с нашия авторитет и власт, да ти даде царски скиптър и да ти наложи царска диадема. И понеже по любимия син Й[оан], наш капелан, решихме да изпратим палиум на досточтимия наш брат Василий, търновския архиепископ, и понеже го назначихме за примат на цяла България и Влахия, по същия посланик изпратихме на митрополитите, които същият капелан е поставил и отново подчинил под негова власт, палиум, сиреч знака за пълнота на първосвещеническа власт, който да им се даде според формулата, която изпращаме, дадена в нашата була. И на същия посланик ние дадохме пълно право да изправя това, което реши, че трябва да се изправи, и да постановява това, което реши, че трябва да се постанови, като поръчаме на същите [митрополити] да осведомят както клира, така и народа за това, което се отнася до успеха на християнската вяра, и да ги уведомяват за нашето благоволение. И тъй ние напомняме на ваша царска светлост и ви подканяме по-настойчиво да приемеш благосклонно у себе си самия посланик като наше лице, нещо повече, в негово лице да приемеш нас и блажения Петър и да се постараеш да се отнесеш към него с почит, като и сам приемеш и спазваш спасителните му съвети и решения, и направиш да се приемат и спазват и от цялата ти страна. Ти ще постъпиш така по отношение на това, което пишем, за да узнаем в изпълнението на делото чувството ти на преданост, което ние вярваме, че ти имаш по отношение на нас и на Римската църква.

 

 

 

X

Right Click

No right click