Втора българска държава

Кореспонденция между папа Инокентий III и цар Калоян

Посещения: 25884

 

Папа Инокентий III коронясва Калоян за цар на българите и власите, а на търновския архиепископ дава приматство

 

На Калоян, светлия цар на българите и власите и на неговите потомци, които ще го наследят както в царството му, така и в предаността му към Апостолическия престол за вечни времена.

 

Царят на царете и господарят на господарите Исус Христос, свещеник во веки според чина на Мелхиседек1, в чиито ръце отец даде всичко, поставяйки под краката му всичко, чиято е земята и пълнотата на този земен кръг и всички негови обитатели, нещо повече — пред когото се прегъва всяко коляно на небесните, земните и подземните [обитатели], постави върху народите и царствата върховния първосвещеник на Апостолическия престол и на Римската църква, когото остави в лицето на блажения Петър за свой заместник, като му даде власт да изкоренява, да разорява, да погубва и да унищожава, да създава и да посажда, обръщайки се към него чрез пророка, който е бил от свещениците на Анатот: Ето поставих те над народи и царства, за да изкореняваш и да разоряваш, и да погубваш, и да унищожаваш, и да създаваш, и да посаждаш. За да посочи обаче това по-ясно, когато заради човеците се въплътил и се отправил в Идумея, за да му се подчинят иноплемениците и да доведе своите овце, които не бяха от тази кошара, та да стане една кошара и един пастир в негово лице, който е Бог над всичко, благословен във вековете, той постави не чрез друг, но чрез себе си основа на Вселенската църква и даде на нейния княз на апостолите Петър ръководството и първенството, казвайки му: Ти си Петър [Камен] и върху този камък аз ще построя моята църква и вратите адови не ще я одолеят и ще ти дам ключовете на царството небесно. И тук непосредствено добавил: И каквото вържеш на земята, ще бъде вързано и на небето, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано и на небето. И след своите страдания, когато щял да се възнесе на небето, той, предавайки и поверявайки му във всяко отношение своята кошара, сиреч Църквата, му казал: Паси овцете ми, като три пъти повторил израза. С това той ясно показал, че до неговата кошара не се отнасят ония овце, които са отказали упорито да бъдат поверени и подчинени на блажения Петър и не са пожелали да се обучат в неговото учение й да се подчинят на неговото ръководство. Понеже Църквата представлява онзи ковчег, в който са били спасени малко души, тъй като останалите загинали в потопа, затова както погинали в потопа всички, които не влезли в ковчега, така всички, които бъдат намерени извън Църквата, ще бъдат осъдени при Съда. Защото ковчегът представлява Църквата, потопът — Съда, а Ной, кормчията на ковчега — Петър, пастира на Църквата. За първия се разказва, че вървял с Бога, а за втория се пише, че дошъл до Бога по водите на морето, което означава този свят. С това ясно се отбелязва, че на Петър не е била поверена отделно някаква особена Църква, но целия свят и цялата Църква. Защото, както многото води означават многото народи, така голямото и обширно море означава целия свят. Затова, докато другите били възбудени, Господ дал нему пълната власт, като му казал: Ти ще се наречеш Кефас, което се превежда с „Петър" [камък] и „глава", за да посочи Петър като глава на Църквата, който, както маслото, което се стича от главата на Аарон по брадата, да се разлее в членовете, за да не загине нищо напълно само за себе си. Защото в главата процъфтяват всички чувства, а известна част от тях се отклонява в членовете. Освен това, когато Петър питал дали се прощава до седем пъти на брата си, колчем греши против него, казва се, че Господ отговорил: Не ти казвам до седем пъти, но седем пъти по седемдесет. Разбира се, тъй като цялото време се ограничава с числото седем дни, на това място умножената на себе си седмица означава всичките грешки на всички, тъй като само Петър може да опрощава не само всичко, но и на всички греховете. Защото намираме, че Господ е казал не за друг, а за него: „Последвай ме, сиреч да го подражава в службата на истински пастир и в пълнотата на църковната власт, защото Господ си го е назначил него като заместник в службата и наследник в наставничеството, прехвърляйки към същия наследството, върху чиито скъпоценности беше паднало неговото ръководство, за да направи след него и по негово време и други участници в завещаното наследство. Тъй като прочее изпълняваме, макар и незаслужено, службата на земята на този, който е господар в царството на хората и който ще го даде, комуто пожелае, понеже чрез него царете царуват и владетелите господаруват, тъй като намираме, че той е казал за Петър, наследниците му и за нас: Аз се молих за тебе, Петре, да не секне вярата ти, но ти, който бе някога обърнат, утвърди братята си, и тъй като се придържаме към заповедта на Господа да му пасем овцете, ние, желаейки да се грижим с отеческа грижа в духовните и земните работи за народите на българи и власи, които от много време са били откъснати от гърдите на своята майка, уповавайки се на властта на този, чрез когото Самуил помаза за цар Давид, ние те поставяме за цар над тях и ти изпращаме по любимия син Л[ъв], презвитер кардинал на Св. Кръст, посланик на апостолическия престол, мъж предвидлив и почтен, приятен нам между другите братя, царски скиптър и царска диадема, която да ти бъде възложена един вид от нас чрез неговите ръце, след като получи от теб клетвено уверение, че ще останеш предан и послушен на нас, на нашите наследници и на Римската църква и ще запазиш в подчинение и преданост на апостолическия престол всички земи и племена, подчинени на твоята власт. Освен това по молбата на нашия досточтим брат Власий, епископ браничевски, когото изпрати при апостолическия престол, ти предоставяме пълна свобода да сечеш в царството си държавна монета, отбелязана с твоя образ. Също и на нашия досточтим брат [Василий], търновския архиепископ, предоставяме привилегиума на приматство2 върху всички земи, над които заповядваш. Той и неговите наследници да коронясват с властта на апостолическия престол твоите бъдещи наследници, след като получат от тях подобна клетва, и да имат в твоята земя приматско достойнство и да им бъдат подчинени поставените митрополити както в областта на България, така и на Влахия, които да оказват на примаса дължимата според каноническата форма почит и уважение. Впрочем, прелюбими сине, ти така да почувствуваш милостта, която ти оказва твоята майка, Апостолическия престол, така да ни възрадваш за всичко, което ти даваме на тебе самия, така да заздравиш царството си в подчинение и преданост към Апостолическия престол, та когато то бъде основано под закрилата на Петър върху твърдостта на онази скала, за която Апостолът казва: Камъкът обаче беше Христос, да не се бои нито от проливните дъждове, нито от напора на ветровете, нито от разлива на реките. И ти освен помощта на Апостолическия престол, която ще почувстваш сега съобразно с твоята преданост, би дошъл от временното царство до вечното царство. И тъй ние решаваме никой изобщо да не нарушава и т. н. този привилегиум на нашето постановление и отстъпка или да му и т. н. Обаче ако някой и т. н. Даден в Анагни от ръката на Йо(ан), поддякон и нотарий на Светата римска църква, на 25 февруари, VII индикт. От Въплъщение Господне 1203 г. А от понтификата на папа Инокентий III — седма година.

 

1Мелхиседек – „цар на справедливостта“ – библейски персонаж цар на гр. Салим и първосвещеник на Господа.

2Примасът е първият по сан между архиепископите. Той има правомощия да извършва владетелската коронация. Папата определя неговия сан като равнозначен на патриарх.

 

X

Right Click

No right click