Втора българска държава

Кореспонденция между папа Инокентий III и цар Калоян

Посещения: 25882

 

Папа Инокентий III отговаря на писмото на цар Калоян

 

До благородния мъж Калоян, господар на българите и власите.

 

Апостолическият престол, на който може би незаслужено седим, помни евангелското слово, където знае, че е казано за блажения Петър и за всеки негов наследник: ако ме обичаш, паси овцете ми, и за да покаже, че има чувство на чиста обич спрямо Господа, старае се да му пасе овцете и да събере дори отдалечените в скута на една църква, за да има една кошара и един овчар. Тъй като [апостолическата катедра] наистина е обща майка на всички, тя, за да прояви майчинска нежност спрямо чадата, се опитва да ги свика и събере заедно, както квачката събира своите пилета, и ги посещава както с пратеници, така и със своите писма, за да познава пастирът своите овце, а и овцете да познават едновременно и кошарата, и пастира. Като имахме пред вид това отдавна, ние решихме, че трябва да посетим твое благородие посредством наш пратеник и писмо, та като разберем чувството ти на преданост, което имаш спрямо Римската църква, твоята майка, да изпратим после при теб по-висши пратеници, които да пасат със слово и пример, както теб, за когото се казва, че си произлязъл от благороден римски род, така и намиращия се под твоя власт народ, и да те уверят за благоволението и любовта на апостолическия престол. И макар твое благородие да се е усъмнил отначало в нашия пратеник, тъй като знаеш, че понякога ангелът на сатаната се променя в ангел на светлината, все пак, като си разбрал след това истината чрез свидетелството на благородния мъж Претекстат, ти си се погрижил, както се казва в писмото ти до мен, да го приемеш благосклонно и с почести. Ти обаче ни отговори по него писмено и смирено и ни съобщи, че си сметнал нашето писмо по-скъпо от всяко злато и от кой да е скъпоценен камък и че си благодарил на Бога, задето те удостоил да те посети. Ти добави също, че, макар, следвайки примера на славнопаметните си братя, да си се опитвал веднъж, втори и трети път да изпратиш до нас пратеници, все пак не си могъл да изпълниш това, което си пожелал. Но сега, подкрепен от нашето писмо, ти се опита да изпратиш с нашия пратеник браничевския преждеосвещен епископ В[ласий], въпреки че същият преждеосвещен епископ да не можа да достигне до нас поради опасните пътища. Ти обаче смирено поиска Римската църква да ти даде корона, както се чете в твоите книги, че е дала на Петър, Самуил и на другите твои знатнопаметни предци. Ние прочее, за да се уверим в това по-добре, наредихме да бъдат прочетени внимателно нашите регистри, от които ясно узнахме, че в подчинената ти земя са били короновани много царе. Освен това в тях се съдържа, че по време на нашия предшественик, блаженопочившия папа Николай, българският цар, на чиито допитвания отговарял твърде често, за негова прослава бил покръстен заедно с цялото му поверено царство и че самият цар бил поискал от него архиепископ. И пратеник на българския цар Михаил бил донесъл на нашия предшественик папа Адриан заедно с царски дарове царско писмо и поискал от него да му изпрати да си избере някой от кардиналите за архиепископ, когото после, след одобрение от тяхна страна и след като се завърне при апостолическия престол, самият той да посвети. Когато същият Адриан изпратил там заедно с двама епископи някой си поддякон, българите, подкупени от гръцките дарове и подведени от обещанията (им), приели гръцки свещеници, като изгонили римските. И тъй, макар споменът за толкова голямото лекомислие да ни кара да бъдем предпазливи до такава степен, че да не пращаме лично до тебе някои от нашите братя кардинали, все пак ние решихме да проводим до тебе като пратеник на апостолическия престол любимия син И[оан],  капелан и наш близък, мъж предвидлив и разсъдлив, когото поради неговото благочестие и честност ние и нашите братя обичаме в Господа с особена обич между останалите наши капелани. Нему ние поверихме нашата длъжност да изправя в цялата ти земя духовните работи, които намира, че трябва да бъдат изправени, и да установява това, което би трябвало да бъде установено съгласно с Бога. По него ние също така изпращаме за архиепископа на твоята страна палиум1,  сиреч знака за пълнота на първосвещеническата длъжност, който трябва да му се предаде съгласно с формулата, която изпращаме под вид на наша була. На същия наш пратеник ние дадохме поръчение, ако някои в твоята страна случайно, трябва да бъдат повишени в сан или да бъдат посветени за епископи, той да нарежда те да бъдат назначавани и посвещавани само чрез съседни католически епископи. Също така ние му възложихме да издири по-грижливо както по старите книги, така и по други документи истината относно короната, дадена от Римската църква  на твоите предци, и да обсъди с тебе всичко, което би трябвало да бъде обсъдено, та когато бъдем осведомени за всичко от него и от твоите пратеници, да действаме по-нататък по-умно и по-зряло, според както трябва да се действа. И тъй ние молим твое благородие и те подканяме в името на Бога да приемеш нашия пратеник благосклонно като наше лице и да се стараеш да му оказваш почит, като и ти сам приемеш спасителните му съвети и постановления, а и направиш те да бъдат приети и спазвани от цялата църква на българите и власите. Защото за теб е от полза колкото за временната слава, толкова и за вечното спасение ти да бъдеш римлянин както по род, така и по подражание, а народът на твоята земя, който твърди, че е произлязъл от римска кръв, да следва наредбите на римската църква, така че и в божествения култ нравите да изглеждат, че наподобяват отеческите.

Дадено в Латеран на 27 ноември [1202 г.].

 

1За архиепископите и митрополитите палиумът, който трябва да се поиска и получи лично от папата в срок от три месеца от избирането им, е условие, без което те не могат да упражняват правата си, Палиумът принадлежи само на определено лице и може да се носи от него само в епархията му.

 

X

Right Click

No right click